Хората са казали: "Всяко зло за добро". Т.е. дори и в най-тежката ситуация има полза, която можем да извлечем. Ситуацията неизменно ще отмине, но наученото остава. Всичко е въпрос на правилно отношение към случващото се. Хората не обичат трудностите (аз също в някаква степен) и в трудни моменти не се интересуват особено какво могат да научат от тях. След това, когато всичко е отминало, вече може и да осъзнаят придобития полезен опит. Но истинското постижение за мен е, да оцениш ползата от препятствията още докато не си ги преодолял. Не, не съм го постигнал в исканата от мен степен. Но едно такова отношение дава възможност да се види доброто във всяка една ситуация и да се постигне съзнателно. А съзнателно достигнатото е по-ценно, в по-голяма степен усвоено, по-истинско. Едно такова отношение дава смисъл, надежда, увереност и сили. Дава и търпение да устоиш. Поне за мен. 

Иначе за да бъде оптимист, човек трябва да има стабилна основа под краката си. Нещо на което здраво да може да стъпи винаги и при всякакви обстоятелства. За мен това е вярата в неизменноста и безпределността на духа, който в същността си не е подвластен на нищо случващо се, с нищо крайно и временно. Осъзнавайки това, привидните загуби се превръщат в победи, стига чрез тях да съм придобил поне малко повече опитност, разбиране и осъзнатост. На духа е дадена власт над всичко в света, но той трябва да се научи да я използва, вместо сам да се поставя в позицията да е подвластен на събитията. В същността си духът е над случващото се - негов свидетел, но намиращ се извън потока на живота, освен ако сам не се идентифицира с него. 

 

 

пак си сбъркал раздела... Пак личните ти религиозни вярвания. А и глупости си писал - като това:

на 3.12.2021 г. в 10:30, Just a Stranger написа:

да оцениш ползата от препятствията още докато не си ги преодолял.

 

на 3.12.2021 г. в 10:30, Just a Stranger написа:

стига чрез тях да съм придобил поне малко повече опитност, разбиране и осъзнатост.

Ми не си... В това е въпроса - преживяваш си нещо си... пък нито опитност, нито разбиране, нито осъзнатост. Просто вярваш в личните си фантазии.

За "духа" - просто няма нужда от коментари, щото всичко написано е просто микс от заемки и лични бля-бля-нове. То и какво ли друго да е...

Оптимизъм като ирационална добавка в Прагматизъм - бива, според мен.

Ама без "прагматизъм" е просто "момчешки авантюризъм".

Като се научим какво е песимизъм.

Оптимизмът винаги е насочен към бъдещето, както понякога и песимизмът, но оптимистът вярва в благоприятните възможности пред себе си. За мен оптимист не означава човек да вижда само положителните възможности и да е сляп за неблагоприятните; нито песимист е този, който вижда само отрицателните, а е сляп за благоприятните. По-скоро става въпрос за това върху кои от тях се фокусира приоритетно. Също и за оценката на шанса те да бъдат реализирани. 

За да има оптимистична визия за бъдещето, човек трябва да разполага с това бъдеще пред себе си. Така вярващият, че всичко свършва със смъртта не може да бъде истински оптимист. Времето на живота е ограничено и съвсем не може да стигне за всичко. Оптимистът може да отложи за следващ живот това, което не може да реализира в тоя, без да се лиши от мечтата си и съответния стремеж. В същото време песимистът ще се откаже от много стремежи. Оптимистът дори и да няма условия да реализира желаното, може да ги създаде, ако познава съответните закони. Най-същественото е, че той ще инициира действие в желаната посока, за разлика от песимиста. Това действие ще породи последствия, голяма част невидими, но натрупвайки се и придобивайки сила и насоченост, те неизменно ще се проявят в даден момент от бъдещето. Стремежите, които поддържаме в мислите и съзнанието си, ще се пренесат като тенденции и в следващите ни животи и ще са налични, дори и да нямаме спомен за тяхното минало. Много от стремежите ни в настоящето са започнали още от минали животи и ще продължат в следващите. При оптимиста те ще са по-жизнени и е твърде вероятно да предизвикат раждане в условия подпомагащи реализацията им.

преди 3 часа, Just a Stranger написа:

За да има оптимистична визия за бъдещето, човек трябва да разполага с това бъдеще пред себе си. Така вярващият, че всичко свършва със смъртта не може да бъде истински оптимист.

Времето на живота е ограничено и съвсем не може да стигне за всичко. Оптимистът може да отложи за следващ живот това, което не може да реализира в тоя, без да се лиши от мечтата си и съответния стремеж.

Това го копирам за да го постна в групата за смях и хумор, на друго място. Уверявам те, че ще те цитирам по правилата...

Днес си просто уникат - с тия глупотевини, но и с които чудесно изразяваш колко инфантилно е останало нивото... - на представи, на желания, на блянове... и на лични преживянки.

Цитирай колкото си искаш. Сигурно има глупаци пред които минаваш за много умен.

Оптимист се става в момента в който отхвърлиш надеждата като решение на твоя проблем. 

Толкова е елементарно и не чакаш, а действаш на момента!!! 

Кратко: Когато съзреш песимиста в другия, то разбираш кое го възпира = надеждата. Махнеш ли това чувство, т.е. да се надяваш, то си на ниво "нула". После лесно преодоляваш разочарованията и бавно изграждаш основите на оптимизма в себе си. 

преди 2 часа, dioib написа:

Оптимист се става в момента в който отхвърлиш надеждата като решение на твоя проблем

Надеждата е част от решението на проблема. Как ще започнеш изобщо да го решаваш без надежда, че ще се получи желания резултат? Дори и да знаеш, че успехът е възможен, то няма гаранции, че точно в дадения конкретен случай всичко ще протече както трябва. Т.е. надежда и вяра винаги са нужни. 

 

преди 8 минути, Just a Stranger написа:

Надеждата е част от решението на проблема.

Не!!! Тя не е част от решението!!! Тя е компонент който катализира процеса, за да разбереш, че вместо да се надяваш, то ти трябва да го направиш!

Но, това е при положение, че в теб възникне песимизъм за нещо си. 

Има клише и т.н. за Неволята!!! -> Поучително в тази притча за това как баща им е знаел, че ще се справят!!! Те са били песимисти в началото, но в даден момент са разбрали, че да се надяват = Няма да си решат проблема. 

преди 14 минути, dioib написа:

Не!!! Тя не е част от решението!!! Тя е компонент който катализира процеса, за да разбереш, че вместо да се надяваш, то ти трябва да го направиш!

Нещата не са или-или (или надежда, или действия). Надежда трябва да имаш. През цялото време - и преди да предприемеш реални действия, и докато ги прилагаш.

преди 10 минути, Just a Stranger написа:

Нещата не са или-или (или надежда, или действия).

Не!!! Това е същото да си оптимист и песимист. Няма как да избереш и двете!!! Или само се надаваш и си песимист или действаш и ставаш оптимист. 

Какво или-или, ама най си надали.  => Вулгарно: "Тате ми обеща колело, но друг път:!!! = Какво е??? Оптимизъм или песимизъм??? 

п.п. Вместо да се надяваш някой да ти купи колело, то работиш -> получаваш пари -> купуваш си ти колело!!! Ей това е оптимиста!!! = Не се надява, а намира начин да постигне целта и/или желанието си!!!

п.п. Ти какво, чакаш в другото си прераждане да намериш щастието си ли??? 

преди 6 минути, dioib написа:

Вместо да се надяваш някой да ти купи колело, то работиш

Кой е казал, че не трябва да се предприемат реални действия? Но нали надеждата и вярата ще направят така, че тези действия да са постоянни, да не се отказваш при възникнали трудности и да продължаваш, докато успееш? Вярата и надеждата са основни в оптимизма. Действия разбира се трябва да има, за да не остане всичко само мечта. Има хора и в двете крайности, има и такива "по средата". Едни само мечтаят без да правят рочти нищо. Други се хвърлят веднага да действат, често в много направления, без да са го обмислили. Разумното за мен е между двете.

преди 3 минути, Just a Stranger написа:

Кой е казал, че не трябва да се предприемат реални действия?

А кой е казал обратното?  = Влизаш в някакъв спор, но не мога да участвам в него. 

Успех!

преди 1 час, Just a Stranger написа:

Надежда трябва да имаш. През цялото време

ми не. Не "трябва", нито да е през цялото време. Практиката определя правенето, а не "трябването". надеждата спомага за повишаване на мотивацията само тогава, когато имаш лични копнежи и много силно се стремиш да преодолееш съпротивите. Всичко това е само, когато са налични твърде дълбоки лични вълнения, предварителни "спирачки"...

Всичко това е характерно за субекти с изнесен напред емоционален аспект. Т.н. "чувствителни натури" са изключително въображаеми и разиграват в главата си сценарии, преживяват ги като истински... За хора, които са "по друг начин отвътре" горните положения нямат особено значение и при тях мотивационната система е организирана по друг начин.

преди 3 часа, Just a Stranger написа:

Т.е. надежда и вяра винаги са нужни. 

Въобще не е така.  

За пореден път генерализираш положения, в които си некомпетентен да го правиш, за да има тежест, да е налична практическа адекватност.

Всичко това е заради генерализация поради лично пристрастие - частните случаи се раздуват и им се измислят "обективни обяснения и описания". Нужно е на всеки фантазьор, движен от нуждата да представи личния си свят като "обективен", като вселената, като точно това, което е за всеки друг. Той уверява че е с известни предимства - че той го осъзнава, че го разбира, че именно това е истината.

От неговата "вътрешна гледна точка" - така го извърта неговото несъзнавано, за да получи именно "този резултат". И той си го изразява, защото няма как да схване тънкостта на подмяната. А и... ползата от тази подмяна застава като основен резултат, цел... заради потребност.

Отвън - същото се възприема по съвсем друг начин, но самия субект е напълно уверен в неговото си, защото възприятията са му подменени с нужната за него "версия".

преди 3 часа, Just a Stranger написа:

Разумното за мен е

за да угодиш на стремежа си да утвърдиш личната си схема, намесваш въпроса за "разумността". Двете описателни крайности, които си отразил са напълно неадекватни, но ти ги избираш и изразяваш именно за да подпреш нужния ПРЕДВАРИТЕЛНО извод и обобщение.

Разумното поведение не се опира на "задължителна вяра и надеждата". Но това няма как да стигне до теб, поради дисонанс с повярваната схема, а и поради некомпетентност и невежество.

Как, ето така:

Габи, която е готова да разбие с глава стената, но да получи име на жена | Днес.dir.bg

Думата "оптимизъм" подсазва търсенето на възможния оптимум. Това понятие понякога се смесва с максимума и съответно се създава една погрешна представа за максимализъм.. Една от разликите е, че оптимумът не е точно фиксиран, а зависи от обстоятелствата. Така би следвало да е и с оптимизма. Целите могат да се променят при необходимост, както и критериите за успех. Стига да е налице увереността, че оптималният резултат може да бъде постигтат.

Със сигурност има хора, които в преследване на целите и мечтите си стигат до крайности, до преследване на невъзможното или до изискващото загуба на прекомерни усилия. Тук се засяга въпросът с необходимостта от ефективно и разумно целеполагане. Често оптимизмът е свързван с подобни крайности, но причината за тях е другаде. Неразумност може да има с и без оптимизъм.

Един начин е да стигнеш до пропастта, да надникнеш в нея и да видиш, че и в песимизма няма нищо, и да се върнеш.

Следите на стъпките на връщане са хумора.

Цитирах Фазил Искандер.

преди 14 часа, Just a Stranger написа:

Думата "оптимизъм" подсазва търсенето на възможния оптимум.

Цъ!!! Подсказва, че си в състояние да отдадеш живота си, за да се осъществи нещо си!  

То няма как да е в другото прераждане!!! Затова и човек създава благоприятни условия където децата му да му осигурят неговата мечта и/или те да достигнат неговата мечта. 

Ти как си с децата??? Ти ли ще си осигуриш прераждането или чакаш те да ти го направят? 

Покажи (Сподели) своя оптимизъм, за да го почувстваме!? Или, какво, чакаш Агне да те изпепели и чрез неговата Йога да се преродиш??? 

Оптимизмът като нагласа надхвярля реализма, но той не би следвало да се откъсва от него. Надхвърля реализма, защото не всички възможности могат да бъдат осъзнати към даден момент. Има неизвестни, непознати неща, невидими и несъобразени фактори и др. Така че може да има съвсем реални възможности, които да не виждаме и оптимизмът би следвало да ги допуска. Но в основната си част оптимизмът би следвало да е реален, основан на знания, разбирате и правилна преценка.

Що се отнася до реализма и оптимизма, то трябва да се има предвид, че във вечността "всичко" е достижимо, но желаното да е несъвместимо с настоящите условия и време. Тук осъзнаването, че с мислите и стремежите си човек определя в огромна степен съществуването си след смъртта и в следващите животи на земята, е от съществено значение. В надземното са възможни много невъзможни за земното съществуване неща, а в следващ живот липсващите сега условия може да са налице. Стремежът дори и само в мислите и въображението трябва да присъства "тук и сега". Но и тази мисъл за бъдещето надхвърлящо рамките на настоящия живот, не би следвало да откъсва човек от настоящия живот. Ако го направи ще имаме отдалечаване от реализма. И тук, както навсякъде, е валидно правилото на средния път и неизпадането в крайности.

преди 21 часа, Just a Stranger написа:

Тук осъзнаването, че с мислите и стремежите си човек определя в огромна степен съществуването си след смъртта и в следващите животи на земята, е от съществено значение.

Тук точно ли осъзнаваш?  = По този ли начин ще съществуваш в този свят, т.е. само и единствено тук?  

До момента никой не се и е спомня да е бил тук. Дори ти не намираш себе си тук, защото иначе щеше да се разпознаеш и щеше да докажеш, че си прероден. Да, но не!!!  

Част от оптимизма е търпението, както и увереността, че колкото и да са големи трудностите, те ще преминат, а ако са нужни и усилия от наша страна - могат да бъдат преодолени. Препятствията често сами отпадат, когато не ги надценяваме и не се страхуваме от тях. Това разбира се не означава да ги пренебрегваме, но да не губим сили в негодувание. 

Важно е човек да следва своите цели или тези на другите, които споделя. Фокусирането върху чуждите действия по други причини, често са признак на слабост, безидейност, глупост или заядливост. То е загуба на време и на сили.

 

Учудващо, че в тази тема не се споменава книгата Мартин Селигман със същото заглавие. Прекрасна книга, ако я намерите на хартия, добре, има я и в електонен вид. Има и статии, които я цитират, напр. https://www.mila.bg/article/9900750

Когато осъзнаем, че силно желаните събития се случват обичайно в 1 случай от 10, това ще ни направи по- спокойни при неуспехите и с по- голяма надежда за успех.

Основното е, 

• да отдаваме несполуките на външни причини
• да имаме нагласата, че са за кратко
• да съзнаваме, че се отнасят до част от живота ни

За жените връзка с любим или любовник е от голямо значение.

Повтарям. СЕЛИГМАН, Мартин. Как да бъдем оптимисти, С., Кибеа, 2001. 440 с.

Не е трудно да се забележи, че песимизмът е свързан със страх и съмнение, докато оптимизмът е близък до вярата. Песимистът, разбира се, ще се нарече "реалист" и няма да си признае, че това е само маска, зад която са скрити въпрсните страхове и съмнения. За него оптимистите са фантазьори и наивници, хвърчащи във въздуха - това "разбиране" за него е необходимост, която да подкрепи илюзията, че той е правият и разумният, а другите грешат в очакванията си.

Оптимистите също имат нужда да поддържат оптимизма си, но като че ли я няма тази необходимост да показват колко погрешно е да си песимист. Те по-скоро са фокусирани върху прокарване на оптимизма си чрез изразяване на собствените си възгледи и цели, докато песимистът се проявява противопоставяйки се на чуждите. Тази непоносимост в последният е следствие именно от страха отвътре. То е начин да се успокои. Нормално е, след като песимистът не вярва в своите стремежи, а може да се каже и, че няма такива. Какво друго да изразява, освен ненавист към другия полюс. Естествено, наличието й ще бъде отречена.