Хора, слагате разни теми, после говорите за мравките, хляба, бръмбарите...... Бог се казва, бие всеки син, който приема.Но се казва и още.Ако сте без наказание, на което всички са били определени (забележете, всички), значи сте незаконно родени, не синове.Още се казва, да не се обезсърчаваме от възпитателните мерки на Бога (защото ние сме Негови деца), а напротив да се окуражаваме и насърчаваме.Да не забравяме увещанието, Сине мой, да не ослабваш...... Защото Той се отнася с нас като със синове и дъщери.Представяте ли си, да ви бие Бог, е израз на Неговата любов и грижа.Това е толкова различно от днешните представи за възпитание и наказание.Вчера, бях в гр.Трявна, едно момченце на 7-8 г., ми говори обиди и ми се заканва, че щяло да ме пребие, щото му се скарах, че закача дъщеря ми.Къде е баща му, да питам аз и майка му и на какво са го научили?Колко от днешното поколение е така?А вие сте тръгнали за Бога да се тревожите.По-добре да огледаме собствените си домове, Бог не е престанал да се грижи за всички нас, по един или друг начин.Вярвам и още в това.Бог, наказва, дисцилинира, изобличава и т.н., хората, които Той нарича Свои синове и дъщери.Като възпитание.Той се държи с тях, както баща с децата си.Когато има нужда от похвала, похвала, когато има нужда от наказание, дисциплина, тогава това.А кои са тези хора?Евангелието на Йоан, първа глава.Ако не сте едни от тях, незнам за какво наказание от Бога говорите.Другите хора, понасят заплатата за греховете си.Но това не е възпитателна мярка, а възмездие.Пише, че Божият гняв, се открива от небето, протива всяко нечестие и всеки грях на хората.Ако мислите, че Бог ви наказва за нещо, помислете, дали сте обект на Неговия гняв или на Неговата любов.Това, горното, го пише в посланието към Римляните, първа глава.Написал го е апостол Павел.Просто малко уточнение, защото говорите за Бога много общо някак.Добре е да се знае, кой Бог за какво и как наказва.Иначе се получава объркване и смесица.

Обич, колкото и да ти е трудно да повярваш Бог не наказва, не дисциплинира и не изобличава. Дава шансове. Понякога тези шансове идват в живота на хората като радост, друг път като страдание. Но това не променя тяхната природа на шанс да открият истинската си същност и истинската си сила.

Богът от твоето въображение е нужен да теб самият и на никой друг. За да оправдаеш садизма, които проявяваш към самият себе си и към другите хора.

Когато Мойсей, Павел и Йоан са писали - знаели са какво и защо пишат. Защото са знаели кой са, от къде идват и на къде отиват. А ти не знаеш.

Редактирано 1 октомври 200718 г. от drahshta (преглед на промените)

" Чедо, не хули Бога, защото той изпраща изпитания на тези, които най-много обича ! " някога, някъде ми пришепна един глас...Незнам защо съм запомнила тази фраза, но дори в най тежките си и трудни моменти / а те са били доста / не съм се осмелила да виня Бог, за нещастията стоварили се върху главата ми, за реките от сълзи, които съм проляла. Втези моменти си спомнях това изречение и си казвах - така е трябвало да се случи, но Бог е с мен и моя Ангел хранител не ме е изоставил, щом съм жива, щом съм здрава, значи имам сили да се справя с всичко !

Обич, колкото и да ти е трудно да повярваш Бог не наказва, не дисциплинира и не изобличава. Дава шансове. Понякога тези шансове идват в живота на хората като радост, друг път като страдание. Но това не променя тяхната природа на шанс да открият истинската си същност и истинската си сила.

Богът от твоето въображение е нужен да теб самият и на никой друг. За да оправдаеш садизма, които проявяваш към самият себе си и към другите хора.

Когато Мойсей, Павел и Йоан са писали - знаели са какво и защо пишат. Защото са знаели кой са, от къде идват и на къде отиват. А ти не знаеш.

Виж, писал съм и пиша, но обичаш да извърташ приказките ми.Хубаво, нека бъде твоето.Думите са ясни.Какво съм аз и накъде отивам, мисля знам.Аз не съдя никого, представям написаното в Библията.Не се сърдя, че никой не ми вярва.Аз и не искам.Ако някой ще вярва, да вярва в Библията, не в мен.Но там ги пише тези неща и ти отричаш думи написани черно на бяло и ги извърташ по някакъв начин.Не ти прави чест.А за обич ми говориш.Без коментар.

Поздрави

Относно Божието наказание имам един много любим израз на Тагор:

"Ние разбираме света погрешно и решаваме ,че той ни заблуждава."

Няма такова нещо като Божие наказание.Има учене на правилата.

Когато бащата накаже детето си като го лиши от любимото му занимание ,лошото ли му мисли?Не.Ама детето е обидено ,сърдито ,недоволно ,много често непроумяващо какво всъщност толкова лошо е направило ,но ще дойде ден и ще разбере.В разбирането е цялата работа.

Или с други думи - всяко наказание е божие.

Ние сме подчинени на закона. С нашите провления определяме вида на проява на закона, но самият той е проява на божественото в света.

...

Когато бащата накаже детето си като го лиши от любимото му занимание ,лошото ли му мисли?Не.Ама детето е обидено ,сърдито ,недоволно ,много често непроумяващо какво всъщност толкова лошо е направило ,но ще дойде ден и ще разбере.

Това, че родителите, наказвайки децата го правят за тяхно добро, не означава че са прави.

Възможно е да има по-добри резултати без наказания. Родителите водени от егото, мързела и раздразнението си, наказват децата защото просто са по-големи и силни, искайки от децата си да правят или неправят неща, само защото те смятат, че така ще е по-добре, без всъщност да помислят какво ще е добре за самото дете.

Много често наказанията и шамарите се раздават без много мислене. Просто от позицията на по-силен. Което в дългосрочен план не води до добри резултати.

Мисля, че ако човек няма его, не би наказвал децата си.

....................

Мисля, че ако човек няма его, не би наказвал децата си.

Прав си-точно от егото-от това да искаш да възпиташ детето си като самия себе си и да го превърнеш в копие на себе си идват и наказанията.

Така отнесен въпроса към Бога,излиза,че Бог има най-голямо его във вселената.

Тъй като ние на направил по "свой образ и подобие",той трябва да ни наказва,за да станем като него.

Следователно нищо което ни се струва несправедливо на света не трябва да ни учудва,тъй като всичко е част от нашето възпитание

Всъщност и причината да смятаме определени неща за наказание, а други за награда, е пак егото.

Ако няма его - няма кой да страда. Няма и наказание.

Самата идея за "наказание" изключва идеята за безусловната любов. Защото, безусловната любов е на първо място безусловно приемане - да приемеш, че Хитлер има правото да бъде Хитлер. Да приемеш, че човек има правото да е жесток, безсърдечен, недисциплиниран, малоумен. И да признаеш на първо място това право на самият себе си.

Животът е парадоксален. Докато искаме да се променим, ние оставаме затворени в старото мислене и поведение и в момента, когато се приемем безусловно и спрем да изпитваме желание да се променяме - ние отключваме скритата Сила в нас самите, която ни позволява да разкрием съвършенството си.

Наказанието изключва приемането. Винаги съдържа в себе си елемент на неразбиране, на отхвърляне и винаги е проява на Командващият Аз. И защото в Огледалният свят промяната е невъзможна без толерантност и приемане - наказанието винаги ЗАТВЪРЖДАВА нежеланият модел на мислене и поведение. Ако бием детето си, за да не бърка в контакта, без да искаме го НАСЪРЧАВАМЕ да бръкне в контакта. Хилядолетната история на наказателното право непрекъснато го потвърждава - суровите наказание насърчават жестоките престъпления.

А защо Библията говори за наказание?

Когато Милтън Ериксън работел с хора, които са били жестоко малтретирани като деца, той обикновено се отнасял много грубо и пренебрежително с тях. На учудените си ученици се налагало да обяснява нещо, което било очевидно за него, но не било очевидно за тях - човек търси познатият модел и отхвърля непознатото, независимо колко привлекателно изглежда в перспектива. Единственият начин да разруши моделът на самоунижение и самонаказание бил първоначално да се присъедини към него, да създаде връзка и след това използвайки тази връзка да прави малки промени, които постепенно се натрупват и водят до ново състояние на живот.

Библията е илюстрация на същият подход - изграждане на раппорт и натрупване на малки промени, които да позволят на човек да се измъкне от адът на "нормалните хора". Ако Мойсеи беше дал на хората един Бог способен на безусловната любов и безусловното приемане, Бог, който не изисква, не наказва и не забранява - никой не би повярвал и не би приел такъв Бог. Затова Мойсеи им дал този Бог, които хората можели да приемат.

Това е много повърхностно описание на основната идея на Тората. Защото Тората е може би най-сложната и многопластова книга в историята на Земята. Тя разкрива както проблема, така и решението, така и средството за неговото постигане и при това е отражение на цялата Вселена и на всеки един човек.

Затова и се наложило да се роди Исус - за да покаже на хората скритата същност на Извора на Живота.

Така е...

Само че безусловната любов в нашите огнища не вирее, а приема формата на груб закон. И на него трябва да сме благодарни, защото все пак е нейната проекция в нашата дегенеративност, а подчинеността ни пък е безусловна, макар и неосъзнавана. Но алхимичното преобразувне на нашата същност преобразува и законите, които ни управляват и някъде там, в далечината, е нашата стара/нова същност - безусловната любов, която е навсякъде около, но предимн вътре в нас. Това "нас" обаче е друго и е далеч и то именно благодарение на нашите вековни центростремителни напъни. Същите, които са били утробата на божието накзание...

Така е...

Само че безусловната любов в нашите огнища не вирее, а приема формата на груб закон. И на него трябва да сме благодарни, защото все пак е нейната проекция в нашата дегенеративност, а подчинеността ни пък е безусловна, макар и неосъзнавана. Но алхимичното преобразувне на нашата същност преобразува и законите, които ни управляват и някъде там, в далечината, е нашата стара/нова същност - безусловната любов, която е навсякъде около, но предимн вътре в нас. Това "нас" обаче е друго и е далеч и то именно благодарение на нашите вековни центростремителни напъни. Същите, които са били утробата на божието накзание...

Не вирее в огнището ни, щом се опитваме да я затворим там

Стани проводник и ще цъфти.

Бог не ме наказва. Това е стечение на обстоятелствата ,от което трябва да си извлека поука. Благодарен съм за всичко, което ми се случва. Бог ме обича.

Открий себе си като извор и ще увехне и последната капка истинност в същността си.

А проводник стани, едва след като си изчистил всичко в цялостната ти микрокосмична система, защото иначе ще провеждаш заблуди.

Опита за затваряне е направен много отдавна и е бил успешен. И когато се събуди споменът за това, тогава ще имаме истинска вяра в обратния път. А после надежда - обещание. Аз не знам какво е Любов, но по-добре от всеки знам какво не е. И кое ми дава правото на подобно високомерно твърдение - именно моята дегенериралост, не по-голяма в обхватността си, но порастнала в съзнателност.

Проводници на този свят има много - но по същността на собствената си природа провеждат нисковибрационни прояви на чужда съзнателност. А тяхната тук се губи. Нещо подобно е и ако провеждаш Бащиния си принцип, но до там имаме много крака да жулим. Смърт е нужна, на цяла една природа. И ще изгрее нова Витлеемска звезда над друга.

Самата идея, че бог наказава лошите и възнаграждава добрите е изкривяване от християнското ни мислене.Бог се антропоморфизира и чистата му природа се опетнява в бедните представи на ограничения човек.Това е основен стълб на християнството, което е превърнало Христа в кошче за греховни отпадъци, а Бог в шерп, който ни носи през живота без никакво усилие от наша страна.

В книгата Еклесиаст пише тъй: Бог създаде човека праведен, но те намериха много измишления.Забелязвам как нещата непрекъсното поемат някакви тенденции към усложняване, към изопачаване, към... .А нещата всъщност са много прости.Основния проблем, според Библията, е човешкият грях.Основното решение на този проблем, пак според Библията, е смъртта и възкресението на Исус Христос.Но тези неща на са на дневен ред за никого или за много малко хора.Има други по-важни неща.И от една страна имаме човешкия грях, от друга - Божията святост.Двете неща са несъвместими и противоположни.Учудвам се на хората, които казват, че Бог ще търпи греха ни, защото ни обича.Тези хора не познават Бога, кой каквото ще да ми говори.Защото Бог е свят.И начина да се удолетвори Божията святост и Неговата любов, беше Исус Христос.За мислещите хора, това стана на кръста.Докато има грях, ще има и възмездие за греха.Това, всичко около нас е Божие творение.Той(Бог) няма да търпи вечно някой да му тъпче из лехите и да прави бели и боклуци.Както вие не бихте търпяли някой да си изхвърля боклука във вашият двор.Що не кажете на съседа си: Аз те обичам, моля, свободен си да си хвърляш боклуците в къщи.М?Аз бих казал, че сте мръднали ако го направите, а вие изкарвате Бог точно в тази роля.В името на любовта, развявай си коня, аз те обичам и ще ти прощавам.Тъй ли е?Този Бог е много удобен и съм сигурен, че дяволът е вдъхновил този образ.На едно място пише.Не се лъжете, Бог не е за подиграване.Понеже каквото посее човек, това и ще пожъне.Нищо, че Бог ни обича.Когато не се възползваме от любовта Му, когато не търсим Неговата прошка и милост, кел файда?Бог не ни обича за да правим каквото си искаме, Неговата любов е за тези, които изпълняват Неговата воля.Има хора, които превръщат Божията любов в позволение за грях и даже цитират I Кор.13 гл.Но любовта е чиста, не греховна, не развратена.Грехът е нещото , което разрушава Божият свят и ако си мислите, че Бог обича това нещо........... .Затова Бог възмездява всеки грях, за да ограничи разпространението му.Той е като заразна нелечима болест, епидемия.В Божиите очи, този свят е заразен и затова ще бъде изгорен с огън.Както са се справяли с чумата навремето.Вие въобще не си давате сметка колко е сериозно положението, проблема не е Бог дали ще ни наказва, а дали ние ще Го предизвикваме да го прави.Темата би трябвало да е, нашите престъпления.Да ви кажа и още нещо.Бог търпи греха заради нас.И това е вече хиляди години.Човек обаче не си дава сметка за това.А то няма да продължи безкрайно дълго.Лъжата е именно в това.Бог очаква от нас да вземем решение да оставим греховете си.Викат му покаяние.За да не бъдем наказвани и съдени.Вижте, Бог има за нас определени неща, но те са условни.Дори Неговата любов не ни ползва никак, ако не изпълняваме определни условия.Притчата за блудния син.Е, беше син, имаше наследство и т.н., но нищо нямаше да го ползва, ако не се беше върнал при баща си.Не е ли така?Хората, които се опират на Божията любов, но не изпълняват условията да я получат, такава вяра е нестабилна и фалшива.Все още ядат със свинете.Все едно онзи човек да се беше хвалил, аз имам еди какъв си баща, еди каква си къща, кола.... Ама яде със свинете.Каква полза?Не Бог ни изпраща при свинете, сами отиваме там.Обстоятелствата там, може да ни изглеждат и като наказание от Бога, но по-скоро са резултат от самите наши действия.Но те може да имат и положителна страна, щото оня човек се осъзна след като яде със свинете известно време.

Това, всичко около нас е Божие творение.Той(Бог) няма да търпи вечно някой да му тъпче из лехите и да прави бели и боклуци.Както вие не бихте търпяли някой да си изхвърля боклука във вашият двор.Що не кажете на съседа си: Аз те обичам, моля, свободен си да си хвърляш боклуците в къщи.М?Аз бих казал, че сте мръднали ако го направите, а вие изкарвате Бог точно в тази роля.

Причината да се дразним когато някой си хвърля боклука в двора ни е егото. Чувството за собствена значимост. За да хвърля някой боклуците си в двора ни има причини. Семената на които сме посели сами. Каквото сеем, това жънем. Причина и следствие. Ако постоянно се чувствам мишена или засегнат от другите, това показва слабост, не сила. Ако нямам търпение да се разбера със съседа си причината е в мен - не в съседа.

Странен би бил Бог без търпение или с его, не мислите ли?

Редактирано 24 октомври 200718 г. от венци (преглед на промените)

Причината да се дразним когато някой си хвърля боклука в двора ни е егото. Чувството за собствена значимост. За да хвърля някой боклуците си в двора ни има причини. Семената на които сме посели сами. Каквото сеем, това жънем. Причина и следствие. Ако постоянно се чувствам мишена или засегнат от другите, това показва слабост, не сила. Ако нямам търпение да се разбера със съседа си причината е в мен - не в съседа.

Странен би бил Бог без търпение или с его, не мислите ли?

Знаеш ли Вало, за Бог пише, че е дъъълго търпелив.Но не пише безкраааайно търпелив.Да дойда ли утре да си хвърля боклука у вас и после да не ме пребиеш?И вдруги ден и пак и пак и .....Докога ще ме търпиш?Що се правиш на нещо, което не си?Използвах глупав пример, но Бог няма какво да се разбира с никого.Той е Бог.Знаеш ли какво пише на едно място: направеното нещо, ще рече ли на този, което го е направил, нямаш ръце?Бог не е егоист, когато държи двора Му да е чист, а е добър стопанин и грижовен домакин.Това егоизъм ли е?Иначе, Бог е много странен по принцип, Той не пасва на нашите разбирания за истина, лъжа, честност, праведност, грехове, такива работи.Когато Павел заговори веднъж за възкресението на мъртвите и бъдещия съд, му казаха: Стига, стига, заболя ме главата.На Исус пък му казаха: Тежко е това учение, кой може да го слуша.Кой разправяше че християнството е за нещастници и слабаци?Куражлии.Май само на думи.

P.S. А виж, не знаех, че Бог има проблем с липсата на жена.Не знаех и че лъска бастуна поради това.Не зная май и коя Библия чета, щото в мойта никъде не съм ги видял тези неща.Сигурно е от превода обаче.

Алесис, Драща те провокира. Изтрих му точно този постинг, и много се надявам да пише занапред прилично.

Всеки има право на избор.

Стига избора му да не вреди на останалите...

Божие наказание ли?

Единственото наказание за мен е това на моята съвест, и то не е божествено, а човешко. Мое.

Йеховисткият наказващ Бог ми е противен, дори и Борещият се и Страдащ Господ на Казандзакис; не.

Предпочитам да живея в свят без Бог, но с много други Богове - тези от сънищата ми.

Е, там могат и да ме наказват, но единствено с усмивка...

Зависи какво сънуваш ,Ада...Зависи....

Мен напраимер почти всяка нощ ме спохожда една сукуба и ме наказва

p.s.или може би смяташ, че си бог,в чийто сън сме всички ние?

Може пък и теб да сънувам, но нали казваш, че всичко е илюзия.... Не знам

Или аз съм сукубата, която те наказва, но поне наказанието е сладко, надявам се...

Изникнаха ми образите на всички онези мъже и жени (особено мъже) християнски мистици (или фанатици), които, в стремежа си да се освободят от своето илюзорно прегрешение, са се самобичували до кръв, болезнено, до смърт.

И всъщност, какво са наказвали, кого? Себе си, тялото си или илюзията си за щастие, за секс, за любов???

Съгласна съм с теб, Ада, всякакви крайности, довели до фанатизъм са глупост, но не са само в християнството и християнските мистици.

Харакири, сепуко... аууу хах

Рай, Ад ако има, в нас са. Вътре. Съвест и любов.

Редактирано 24 октомври 200718 г. от infinity1305 (преглед на промените)

Аз се надявам, че тези образи не изпълват изцяло съдържанието на твоите "християнски мистици". Сред тях иматолкова велики хора, които не са приемали саможертвата като такова глупаво физическо самонаказание.

Редактирано 24 октомври 200718 г. от венци (преглед на промените)