По повод "Първата книга на богомилите" на друго място написах нещо, което бих повторила година след първия прочит на тези прекрасни послания:прекрасна книга за мъдростта. Прозрения на една напреднала душа, на едно дълбоко и ясно проникване в истината и знанието.Възможност да подредим собственото си пространство, да съберем бисерите, да се освободим от излишеството и спънката, да поемем отговорност за собствената си съдба. Да прегърнем чистата синя светлина на истината, да обединим земното и небесното, да пием от извора на любовта, да бъдем състрадателни. Да победим желанията и да получим освобождение. Време е да разберем, че сме взаимозависими по Пътя и че нашата природа е неумиращата светлина.

Било е . Имало е нужда от него, свършило си е работата и толкоз.предало е щафетата напред.Влиянието му се усеща и в днешни дни.Самото то вече го няма в онзи му вариант.И не трябва да го има.Защото работата е свършена

Било е? Свършило си е работата? Да. Било е. Обаче и е. И ще бъде. Свършило си работата? Донякъде. Тази работа все си стои за вършене. Може, може да се види като хербарий между страниците на историята. Може, може да се види като вечен и непокътнат във времето живителен извор... Не го виждам като хербарий. Но разбирам, ако за някого е така. Хубаво е, че нещата имат толкова повече от една страна...

Било е? Свършило си е работата? Да. Било е. Обаче и е. И ще бъде. Свършило си работата? Донякъде. Тази работа все си стои за вършене. Може, може да се види като хербарий между страниците на историята. Може, може да се види като вечен и непокътнат във времето живителен извор... Не го виждам като хербарий. Но разбирам, ако за някого е така. Хубаво е, че нещата имат толкова повече от една страна...

Аз също разбирам,ама ако искаш да те разберат повече хора,добре е да обясниш по подробно.

Не е като да не бих искала. Но не е от нещата които се предават с обяснения. На мен никой не ми го е обяснявал. Аз го открих за себе си ВЪПРЕКИ обясненията на другите около мен. Социално движение било, така ни учеха. Антифеодално. Все не можех да разбера след като не призовават към въстание и вземане на власт, какви са тези напъни да бъдат унищожени- да си живеят в общините, по горите, в пещерите, да си четат странните неразбираеми текстове - кого това касае... Но не, войни, процеси, морета от кръв, пожарища, унищожаване на книги, на хора, на спомен за тях и не как да е, а бавно, мъчително и виртуозно... Не, не е социално движение. Не е свършило във времето. Има нещо живо в него и точно то е на прицел... И до ден днешен. Да не би било толкова живо, не би било преследвано.

...................Има нещо живо в него и точно то е на прицел... И до ден днешен. Да не би било толкова живо, не би било преследвано.

Кой пък го преследва пък сега ?

Принципно има различни начини за преследване и унищожаване. Но не ми се разсъждава на тази тема. Звучи ми тупиково. По- интересно ми изглежда да разсъждаваме има ли богомилството да ни казва нещо днес. Като няма- няма! Какво да го дъвчем! Протягаме ръка към лавичките с исторически документи (или техните интерпретации), ако ни зачопли историческата прецизност и толкоз! Ето, там е мястото на едно такова твърдение: "В началото бе мъртвата точка. От която нищо не започва и нищо не свършва" . Далеч по- съвременно е да считаме, че всичко започва и свършва ... с нас! Нали?

Редактирано 23 декември 200718 г. от Багира (преглед на промените)

Принципно има различни начини за преследване и унищожаване. Но не ми се разсъждава на тази тема. Звучи ми тупиково.

По- интересно ми изглежда да разсъждаваме има ли богомилството да ни казва нещо днес. Като няма- няма! Какво да го дъвчем! Протягаме ръка към лавичките с исторически документи (или техните интерпретации), ако ни зачопли историческата прецизност и толкоз! Ето, там е мястото на едно такова твърдение:

"В началото бе мъртвата точка. От която нищо не започва и нищо не свършва" .

Далеч по- съвременно е да считаме, че всичко запоцва и свършва ... с нас! Нали?

Ами аз някъде бях постнал разказа на Итало Калвино"Всичко в една точка",ама вече забравих къде.А Итало нищо че е италианец-богомил е май...,пък знаеш ли го може и италиански българин да си е!Няма начин да не е .Справки-17 ноември1993,Парк де Пренс,Франция.Неопровержимо доказателство ,че бог е в нас и ние сме в него!Бате Ицо доказа противоположната теза,че сам човек се чувства добре само в клозета и в ковчега!Амин!Ама не Иди Амин Дада,а по скоро Амено.Както и да е.Пак се гъбаркам.Бау!

А... Добих по- ясна представа какво ще да е мъртва точка...

А... Добих по- ясна представа какво ще да е мъртва точка...

По скоро жива!

"I am a mirror, I am a mirror - look at me and you'll see yourself. I am a mirror, I am a mirror - every face is someone else's" АПП

Огледала сме, да! Всеки- на всеки... Ама малко кривички... Даже направо затворенки повърхнинки!

Огледала сме, да! Всеки- на всеки... Ама малко кривички... Даже направо затворенки повърхнинки!

Няма лошо-знаеш ли какво е Мьобиусова лента?

Eх... едно човече броди по широкия свят и си мисли, че светът е безкраен, и той наистина е безкраен, но... ограничен! Дори се оказва, че има само една страна... Така ми изглежда илюзията за свобода на съвременния човек. Чиято стойност вероятно богомилите добре са преценявали! .

http://im-possible.info/images/articles/mo...obius-small.jpg

Много харесвам Аlan Parsons project. И особено песента "I am a mirror". И особено тази част:

"From the moment we're living we die

And if it's all a crazy game you don't want to play

Tell me what you can say "

Eх... едно човече броди по широкия свят и си мисли, че светът е безкраен, и той наистина е безкраен, но... ограничен! Дори се оказва, че има само една страна... Така ми изглежда илюзията за свобода на съвременния човек. Чиято стойност вероятно богомилите добре са преценявали! .

http://im-possible.info/images/articles/mo...obius-small.jpg

Много харесвам Аlan Parsons project. И особено песента "I am a mirror". И особено тази част:

"From the moment we're living we die

And if it's all a crazy game you don't want to play

Tell me what you can say "

А аз харесвам богомилите.Даже и Богомил Райнов харесвам,макар че е по скоро Сатаномил!

А щом харесваш Алън Парсънс проджект ,ще ми кажеш в коя песен пееше-" Аз съм окото в небето,аз съм Твореца на правилата...." ,нали.

Така. Огледала сме. Но има два вида огледала, според двата типа ответност:

-- вдлъбнати огледала - така нареченият интровертен тип,

-- изпъкнали огледала - екстровертите.

Когато човек е интровертен тип, всичко, което той представлява за момента, отнася до хората и така има опасност да придобие погрешна представа за света - че светът е това, което, всъщност, е неговото съдържание. Т.е. тук говорим за обърнато навътре огледало, отразяващо не друго, а себе си. Такива хора да не се сърдят, че светът бил лош, а да се замислят за собственото си съзнание, понеже обичайно интровертите са обърнати към себе си.

Когато си имаме работа с екстраверт, човекът е отразяващ околния свят и понеже по правило тези хора търсят бедата не в света, а в себе си, може да се излъжат сами, че това, което виждат, са те. Не. Ето къде е опасността, пък, при тези огледала - изпъкналите - да объркат себе си с другите. Не!!! Това е само околната среда. Тя, обаче, в никакъв случай не е жизненоважна, така както ни учиха в достатъчно затъпяващите ни училища. Т.е. битът не определя съзнанието или с други думи казано - съдържанието не зависи от околността - изпъкналите огледала са само нейни отразители, но не са самите те.

Огледалата да помнят, че черното е бяло, а бялото черно, щом са на ниво оледален свят още.

Има и друг - много рядък тип хора - такива без огледала.

Тези бели врани не отразяват нито себе си, нито околността. Те са прозрачни като чисти стъкла, стопили са бариерите мужду себе си и всичко в близка далечена... и знаят кое идва от тях, кое - от друг/друго. Т.е. такива хора са достатъчно оформени съзнателно и във всеки един момент знаят къде е истината. А тя е навсякъде.

В живота си съм срещала от всички типове, но тези от третия се отличават с преизобилен интелект и богатство на сърцето, слети заедно. За моя голяма радост, тук намирам още някой друг такъв - осъзнал се.

п.п. АРР !!!

Редактирано 27 декември 200718 г. от Maat (преглед на промените)

Maat, а знаеш ли, че всяко огледало запазва частичка от образа на човека, който се е огледал в него ? дори и вдлъбнатите и изпъкналите......обичаш ли да ходиш в "Зала с криви огледала"?

p.s.а знаеш ли, че човек е единственото същество на Земята, което може да се разпознае в огледало ?

Редактирано 28 декември 200718 г. от Trichocephalus (преглед на промените)

Maat, а знаеш ли, че всяко огледало запазва частичка от образа на човека, който се е огледал в него ? дори и вдлъбнатите и изпъкналите......обичаш ли да ходиш в "Зала с криви огледала"?

p.s.а знаеш ли, че човек е единственото същество на Земята, което може да се разпознае в огледало ?

Стига с тия огледала-кажете за Окото!

Стига с тия огледала-кажете за Окото!

кое "око" имаш предвид ? Лявото или дясното ?

С окото, Богомилите са имали интересен ритуал , свързан с миропомазването:

Ето какво пише Николай Райнов относно миропомазването при богомилите:

Миропомазването принадлежи на Верния, преди да встъпи в степента на избраничеството, като начало на въздействие от страна на Ръководящия го върху неговите скрити Центрове. С осветен магично елей (въздух), етер (първото вещество на Диафаната), се помазват определени места от тялото, за да се пренесе невидимо освещението и върху другите тела на човека и да се запазят тези свети центрове, през които Божията Милост ще се излива,от нечистите въздействия на божиите противници.

Тези Центрове са : 1. Темето; 2. Челото; 3. Тила; 4. Междуочието; 5. Десното слепо око; 6. Лявата гръд;7. Двете подмишници; 8. Мястото под лъжичката; 9. Срамната издутост; 10. Половата част на лявото бедро; 11.Също на дясното бедро;12. Половия център; 13. Лявото коляно; 14. Дясното подколяно; 15. Свършека на гръбнака; 16.

Лявото стъпало; 17.Дясното подсъпало; 18. Средата на гръбнака.

Тези 18 центра представляват видимо четирите центъра на Етерния Двойник, седемте центра на звездното тяло и седемте на мисловното. Помазването на всяка част се придружава с допиране и четене съответна молитва от "Големия Ритуал на Елказая".

За сравнение :

1.) миропомазването при православните се осъществява чрез помазване с осветено миро на челото, гърдите, очите, ушите, устата, нозете и ръцете на вярващия.

При всяко помазване, извършващо се кръстообразно, свещенослужителят произнася тайноизвършителната формула: ”Печат дара Духа Светаго. Амин!”). Челото се помазва за освещаване на ума или мислите; гърдите - за освещаване на сърцето или желанията; очите, ушите и устата - за освещаване на възприеманото чрез тях; ръцете и нозете - за освещаване на делата и цялото поведение на християнина.

2.)миропомазвнето при католиците .При тях е разделено от кръщението и се нарича конфирмация (потвърждение).Обикновено става въпрос за годините между 7 и 9, но Конференцията на епископите може да реши и друго – например в Полша това става през 14-тата година, в Испания – през 9-тата година от възрастта.

3.)миропомаването при арменците. В Арменската Апостолическа църква то се нарича "трошм" или "гънунк", т.е. "печат". Всяка част на тялото при миропомазването се дарява с особена благодат. Помазват се челото, очите, ушите, ноздрите, устата, ръцете, сърцето, гърбът и краката.

4.)протестантските деноминации в повечето случаи отричат миропомазването като тайнство.

Редактирано 31 декември 200718 г. от Trichocephalus (преглед на промените)

кое "око" имаш предвид ? Лявото или дясното ?

С окото, Богомилите са имали интересен ритуал , свързан с миропомазването:

Ето какво пише Николай Райнов относно миропомазването при богомилите:

Миропомазването принадлежи на Верния, преди да встъпи в степента на избраничеството, като начало на въздействие от страна на Ръководящия го върху неговите скрити Центрове. С осветен магично елей (въздух), етер (първото вещество на Диафаната), се помазват определени места от тялото, за да се пренесе невидимо освещението и върху другите тела на човека и да се запазят тези свети центрове, през които Божията Милост ще се излива,от нечистите въздействия на божиите противници.

Тези Центрове са : 1. Темето; 2. Челото; 3. Тила; 4. Междуочието; 5. Десното слепо око; 6. Лявата гръд;7. Двете подмишници; 8. Мястото под лъжичката; 9. Срамната издутост; 10. Половата част на лявото бедро; 11.Също на дясното бедро;12. Половия център; 13. Лявото коляно; 14. Дясното подколяно; 15. Свършека на гръбнака; 16.

Лявото стъпало; 17.Дясното подсъпало; 18. Средата на гръбнака.

Тези 18 центра представляват видимо четирите центъра на Етерния Двойник, седемте центра на звездното тяло и седемте на мисловното. Помазването на всяка част се придружава с допиране и четене съответна молитва от "Големия Ритуал на Елказая".

За сравнение :

1.) миропомазването при православните се осъществява чрез помазване с осветено миро на челото, гърдите, очите, ушите, устата, нозете и ръцете на вярващия.

При всяко помазване, извършващо се кръстообразно, свещенослужителят произнася тайноизвършителната формула: ”Печат дара Духа Светаго. Амин!”). Челото се помазва за освещаване на ума или мислите; гърдите - за освещаване на сърцето или желанията; очите, ушите и устата - за освещаване на възприеманото чрез тях; ръцете и нозете - за освещаване на делата и цялото поведение на християнина.

2.)миропомазвнето при католиците .При тях е разделено от кръщението и се нарича конфирмация (потвърждение).Обикновено става въпрос за годините между 7 и 9, но Конференцията на епископите може да реши и друго – например в Полша това става през 14-тата година, в Испания – през 9-тата година от възрастта.

3.)миропомаването при арменците. В Арменската Апостолическа църква то се нарича "трошм" или "гънунк", т.е. "печат". Всяка част на тялото при миропомазването се дарява с особена благодат. Помазват се челото, очите, ушите, ноздрите, устата, ръцете, сърцето, гърбът и краката.

4.)протестантските деноминации в повечето случаи отричат миропомазването като тайнство.

Честита нова година!

http://www.youtube.com/watch?v=gZKew6nVXHc

Maat, а знаеш ли, че всяко огледало запазва частичка от образа на човека, който се е огледал в него ? дори и вдлъбнатите и изпъкналите......обичаш ли да ходиш в "Зала с криви огледала"?

p.s.а знаеш ли, че човек е единственото същество на Земята, което може да се разпознае в огледало ?

Знам.

Да, обичах навремето и често го правех на Аязмото - така се развличах. Сега вече на всяка крачка почти ги има такива огледала и голям смях пада.

п.п. знам.

За много години!

Боян Мага и Богомилските клади Николай Райнов ;съставил Радислав Кондаков Тези думи са откъс от една книга на Николай Райнов – „Книга за Царете” и по-точно от произведението „Цар Петър”. Това са словата на Боян Мага пред събраните Богомили, чакащи своето огнено бъдеще : през кладите на света към огъня на Божественото. Тук е даден един кратък миг от големия и труден подвиг на Христовите воини – пълното осъзнаване на жертвата на личния и физическия им живот в името на Любовта : Радислав Кондаков [email protected] ... А долу, дето витловидната стълба затръшваше в широка площадка, начеваше продълговата подземна горница, осветена от желт пламък на вощеници. И когато сетният черноризец влезе, всички паднаха на колене. И той застана пред аналой, на който лежеше разгърната книга – и обгледа коленичилите. А те приличаха на широко море, през чиито черни талази е минала буря. Черноризецът бе висок и през черното покривало се не виждаше образа му. Под сгърчената светлина на треперливи свещи той приличаше на тъмно желязно изваяние. Ток обърна няколко листа от голямата кожена книга, та прочете : „...И рече им: - „ Няма по-силна обич от тази – да положиш душа за свои и за тугини! Готов съм за вас душа да дам, братя Мои - : готов съм кръстна смърт да приема за всички ви! – „ Който между вас желае славата Ми, - свой Ми е, защото желае славата на Небесата. А който между вас желае смъртта Ми, враг Ми е, защото желае смъртта на Светлината: - за свои и за чужд съм готов на кръстна смърт, братя Мои! – „...И после им рече: - „ – Това ви повелявам : обичайте се един другиго! Мрази ли ви светът, знайте, че Мене преди вас намрази! „ Защото сте чужди на света. Защото не сте от света. „О, да бяхте от света, обичал би ви светът! Че светът пази своето. Но – вие сте тугини на земята! „Не сте от света, а Син Човешки ви от света избра, та светът ви намрази и по вашите пътеки сложи клюси, а по друмовете ви – примки – „Ала – не пускайте страх в сърцето си, братя Мои, - и не ломете ръце о зида на презрението! – Това ви възвестих : да се не съблазните! – „И ето : пак ви казвам, братя Мои - : от синагогите ще ви прогонят! И време настъпва (а близко е това време -), кога всеки, който ви убива, ще мни че служба принася Богу!” Гласът му бе строг и звънлив. И всички познаха гласа на царския брат. А пред него се леко вълнуваха тъмните талази на широкото замряло море. Те мълчеха до един, паднали на плочите, - и сякаш чакаха ангела на смъртта – да мине над тях. И тогава черноризецът заклопи книгата, опря ръка на нея – и тихо рече : - Готови за смърт бъдете, братя мои! – готови за поругание, за мъки и за – смърт! Защото Той бе казал някъде : „Чрез Мене се идва при Отца!” – И можем ли стигна чертозите на Небесния Велможа, - освен чрез кръст? - А колцина от вас могат понесе поругание, мъка и смърт? Да запита всеки сърцето си овреме : да запита сърцето си насаме : готов ли съм за Голгота? - И който не вижда още готов себе си, - да потърси подкрепа от по-силните! Има кой да помогне! Има кой да защити! Само ревност за вярата топлете в себе си, братя мои, - и глад за повече небе! ...Гласът му почна да расте, сепнаха се огнени трепети в словата му – и той сякаш фърляше мълнии в душите на сбраните, като показваше с костелива ръка небесата. А те слушаха, все още паднали на колене, - и това море от тъмни хора приличаше на изгорял град, нахвърлял върху тъмна стъгда своите черни главни. А Боян Магът говореше : - Не се бойте, братя мои! Не се бойте: - за Христа нищо не е страшно! – Та един ли е само погинал за Него? И кой посмя да поругае паметта на мъчениците, убити за Негова слава? - Ала грейте в себе си жад за подвиг – и чудо ще порасте в сърцето ви! Погледнете вселената : два пожара горят – вдясно и вляво. – Единият пожар гърми тържествено празничните звуци на преплетени пламъци. И той озарява пред себе си съкровищата на цял свят, за да хвърли вълшебство върху онова, що зоват хората щастие, разкош, великолепие, хубост. И пламъците му огряват честити лица, сити души, изтънчени движения, - а всяка негова искра озарява младеж и мома, които се прегръщат. - Ала пред големия пожар блести златно изваяние – и скъпи камъни покриват одеждите му, а на короната му пише : „Гордост и Суета”. – Ще идете ли там, братя мои? Ще идете ли да се поклоните на златния изтукан? -...Там ще намерите вси наслади. Трапезите на Греха са накитени със скъпоценни украшения – и всяко от чудесата на човешкия ум служи на един грях. Там под багрите вълни на високи пламъци, се къпе шествието на онези, които светът зове щастливци : ще идете ли там, братя мои? Не се ли счупи у вас и сетнята крехка лъжа? Не се ли стопи и сетният образ на велелепна измама? - Ако сещате слаби нозете си – и ако вашият поглед криви към вчерашните дни на щастието , които ви научих да презирате, - вървете там : широки са трапезите на Греха, а златният друм към Гордост и Суета – е друм, с цветя посипан! ...А те лежеха пред него на студените камъни, - опрели чела о земята, - и мнозина се разплакаха. И пред тези разкървавени от подвиг души се наново пронесе позорният спомен за минали дни – и тяхната съвест се сгърчи от болка, защото сещаха още по снагата си лепкавите петна на многодневен грях. А той разбра – и кротко позвънтя гласът му. И словата му се разнесоха тихо, сякаш прошепнати от ангел : - Не ви съдя, братя мои! О, знам : не ще се върнете! Не ще подирите вече – знам – златните кидари на Божия Враг! Ала де ще идете : питала ли се е душата ви? Знаете ли, че има само един път – и само една врата? - ...Пожар гори и там – зад тази врата, - зад дясната врата, но – друг е този пожар!...Там горят хора, презрели златния кумир и светлите трапези. - ...Пламъкът хапе телата им, пърли кожата им, - а спуканите жили пръскат ручеи кръв, но кръвта пламва – и по изгорелите мишци жилите се гърчат като струни на страшни арфи... -...Главата пада в безсилие назад – и безумието на болката отнема съвестта на запаления. Ала след миг той се отново сепва – и непокорната плът се гърчи като змия около зачервения железен кол, който я стиска в прегръдките на своите пръстени от остра, нагорещена тел... - И погледът дири нещо, - дири хладно небе. – копнее по ивица студен кръгозор, - ала над него се извива само сив дим. И горе, дето трябва да има небе, червените пламъци тъкат мрежа от жестоки камшици... - И – след ужасни приливи и отливи на свяст – мъченикът става неподвижен – и пламъците само една обгорена главня, която е била някога човек. Гласът му се сниши – и уплахата пред един дълго чакан въпрос разтърси талазите на всяка душа... - Защо те умират, братя мои? Кой ги е довел там? Не ги ли уплаши миризмата на запалена човешка плът? Не ги ли пропъди пъклената горещина на тази огромна пещ? - ...Там, пред вратите, стои Човек. И Той е бос, Неговият хитон е скъсан, на главата Му се вижда венец от кървави тръни, а по ръцете му рани от гвоздеи цъфтяха като ужасни кървави трендафили... - Христос стои пред вратите - : за Него са дошли да умират те! И в мига, когато помътената свяст се губи сред болката на огнени камшици, те чуват кроткия Му глас да пръска като с ледна роса душите им – и да им говори: „Верни сте Ми били за всичко, деца Мои - : встъпете в радостта на Моя небесен чертог! Там ще ядете Небесен Хляб и ще пиете Жива Вода, от която се не ожаднява! Елате в радостта на своя Господар! – Елате на пира на Младоженеца!” ...Той спря. А те чакаха още, още. И, като протегна към тях десница, черноризецът запита с шепот: - А вие ще ли можете ли понесе това, братя мои? Дали ще пожелаете славата на Оногова, Който кротък и беден чака Своите мълчаливци пред вратата на мъките? Не ще ли ви сплашат високите стълпове огън – и писъците на онези, които горят, ала е късно да се върнат? - Надникнете в душата си, та вижте, ще ли можете! И, ако отвъд вратите мъчителите жигосват с огнено клеймо вашите майки, изтезават с меч и бич братята ви – и в неистови прегръдки позорят сестрите ви, - къде ще отидете? – Ще ли напуснете огненото ложе, ако ви обещае Врагът Божи милост над вашите близки – ако пусне на волност вашите сродници, а вам даде място на своите трапези? – Ще ли минете край кроткия взор на Христа, за да се поклоните на златния кумир? - О, не се бойте: Христос не ще ви погледне с упрек! Ала можете ли понесе кротката скръб на тези тихи, насълзени очи? – Кажете, братя мои, - кажете: къде ще вървите? В кой пожар ще пратите своята душа да приеме кръщение? ...А въпросът бе страшен – и те не смееха. Те гледаха земята, от гърдите им се къртеха тежки въздишки, както се кърти скала, - но устата им мълчеха, защото всеки виждаше опасния път, а никой не бе сигурен, че ще го избегне. - Кажете, братя мои - : с ръка на сърце кажете! О, те не смееха! ...И когато черноризците станаха, защото страшната проповед на смъртта бе свършена, дълго не смееха да се погледнат един другиго. Те стояха с наведени глави – и всеки жадуваше в опасен подвиг да изпита себе си – и една обща сила сближи тези сбрани хора – и трепет премина отведнъж през душите им, както мълния разклаща канарите на балкански връх. И от човек на човек преминаха свещени тръпки – и те се усетиха чужди на всичко вчерашно, на всичко днешно – и светът, измамата, суетата, домашното огнище, обичните хора - : всичко се плъзна някъде далече – далече. И всичко, що пазеше техният спомен, се скри като забравено, излишно, чуждо... ...А пред тях стоеше той, - братът на цар Петра, - вълшебникът, - и разбра той свещените тръпки на духа – и простря ръце над тях, а те паднаха – да ги благослови. И, кога кръстоса над главите им своите ръце, в душите на черноризците мина страшният трепет, който води човека на мъка и на смърт – в името на нещо свято, което душата крие и не дръзва да яви никому. ...И пред наведените очи блеснаха огромни бели пламъци – като крила на лъчиста птица. И неясен ведър глас зашумя в душите на сбраните – и отново се разнесе страшният трепет на Тайната и Подвига... ...И всички паднаха ничком, сякаш душата им бе опърлена от огнените езици на Свети Дух. Николай Райнов, „Цар Петър” от „Книга за Царете”, издателство Стоян Атанасов, София, 1918г

В момента по БТВ тече филма на Гена Трайкова за богомилите. Който не го е гледал, като мен, може да го направи сега.

В момента по БТВ тече филма на Гена Трайкова за богомилите. Който не го е гледал, като мен, може да го направи сега.

А да знаете дали е качен филма някъде или ще го качват. Нямам възможност да го гледам по ТВ

А да знаете дали е качен филма някъде или ще го качват. Нямам възможност да го гледам по ТВ

Чрез злото на поточното видео можеш да изгледаш и трите части, качени в (идиотския иначе) vbox7 от добри самаряни :

Великата Ерес - част 1

Великата Ерес - част 2

Великата Ерес - част 3

Чрез злото на поточното видео можеш да изгледаш и трите части, качени в (идиотския иначе) vbox7 от добри самаряни :

Великата Ерес - част 1

Великата Ерес - част 2

Великата Ерес - част 3

Там не се сетих да го търся. Благодаря ти много. Жив и здрав.

Съвсем на прав път си, поздравления!

Ама тук не съм съглсен с теб. " Кармата е лична. Държавата или група хора нямат колективна карма. "

за мен света не свършва с Будизма и Християнството,въпреки че определям себе си за Християнин,Петър Дънов е оставил диря след себе си,на която аз се оповавам и мисля че има и родствена и на държавата в която живееш даже и свтовна.

Въпрос: Защо разни болести и проклятия тегнат над целия род (семейство) с поколения,тоест с десетки даже стотици години ?-нима това не е родствена карма?

Горепосоченото е малкото колелце,то задвижва останалите,докато стигнеш до световната карма.