Eто един сайт, от който желаещите да научат повече за богомислството могат да прочетат интересни неща: http://bgnauka.com/index.php?mod=front&fnc=pub_page&pid=10497 Приятно четене! :-)) http://www.youtube.com/watch?v=5viN_BRumBU

Eто още нещо интересно!

http://protobulgarians.com/Saavremennti%20temi/Katarite%20-%20expeditsiya%20v%20Oktsitaniya.htm

Eто още нещо интересно!

http://protobulgarians.com/Saavremennti%20temi/Katarite%20-%20expeditsiya%20v%20Oktsitaniya.htm

Eто къде ще бъда следващото лято!

Страхотно! Настръхвам.

Благодаря за този разказ. Стихът на Ботев Моята молитва наистина е в катарски стил, не бях се замисляла досега. Не мога да се сдържа, много се развълнувах от прочетеното и ще го постна - нека всеки един, който вярва в истината, да си го спомни.

Христо Ботев

МОЯТА МОЛИТВА

"Благословен Бог наш..."

О, мой боже, правий боже!

Не ти, що си в небесата,

а ти, що си в мене, боже -

мен в сърцето и в душата...

Не ти, комуто се кланят

калугери и попове

и комуто свещи палят

православните скотове;

не ти, който си направил

от кал мъжът и жената,

а човекът си оставил

роб да бъде на земята;

не ти, който си помазал

царе, папи, патриарси,

а в неволя си зарязал

мойте братя сиромаси;

не ти, който учиш робът

да търпи и да се моли

и храниш го дор до гробът

само със надежди голи;

не ти, боже, на лъжците,

на безчестните тирани,

не ти, идол на глупците,

на човешките душмани!

А ти, боже, на разумът,

защитниче на робите,

на когото щат празнуват

денят скоро народите!

Вдъхни секиму, о, боже!

любов жива за свобода -

да се бори кой как може

с душманите на народа.

Подкрепи и мен ръката,

та кога въстане робът,

в редовете на борбата

да си найда и аз гробът!

Не оставай да изстине

буйно сърце на чужбина,

и гласът ми да премине

тихо като през пустиня!...

Служете, мои братя,

на този Идеал

по-велик от него

жив не е видял.

Тялото умира,

че то е конечно.

Истината само

ще живее вечно.

Василий Врач - богомилски водач

И все пак, интересното е кои са онези странници с вид на сирийци, посветили Боян Мага в тайните ?

И все пак, интересното е кои са онези странници с вид на сирийци, посветили Боян Мага в тайните ?

Че то си е ясно - наши ора са...

Че то си е ясно - наши ора са...

Не са хора, не са...

"Жрец на Озириса" - Богомилски легенди

Положи Бог ръката Си върху Египет и когато влезе Слънцето в знака Овен — роди се син на фараона. И нарекоха името му Мойсей, което значи Потомец на Водите, защото се роди край брега на голямата река Нил — реката над реките. Там се издигаше в онова време богатият град Тива, където живееше фараонът в разкошен и многоцветен дворец. Защото Тива бе столнина на обширната египетска земя. През нощта, когато се роди царският син, паднаха много едри звезди от небето — и народът каза, че тия звезди са ангели, слезли да се поклонят на момчето. И когато възрасна в сила и мъдрост Моисей, надари го Бог с видение на пророк и пламенна реч на жрец му даде. И научи Моисей словата на йероглифите, позна мъдростта на папирусните свитъци със златни главизни, възприе великите Тайни на Изида — и мина през Седемте Храма на Делтата. И дванадесет годин прекара Моисей далек от света — в мълчание, съзерцание и подвизи на дух и воля, — за да пренесе страшните Четири Изкуса, за които говори в притча великата Книга на Тота. И мъдростта му назря, ръката му закрепна, а сърцето му като сребърно огледало отразяваше в образи, картини и ликове страданията на цял свят. И когато стана Моисей на тридесет годин, той мина огнения сън на Трите Деня — и лежа, затворен в саркофаг, додето Посветените пееха седемтях избрани химна на Озириса, Владетеля на Небе и Земя. И стана Моисей жрец и тайноведец. И просия духът му в сила и познание, за да възприеме подкрепата на Силите и на Онези невидими Мъже, които надаряват достойния с всички духовни могъщества, за да води народите, по Божия път. Моисей узна всичко, що можете да узнае човек в плът, хилядократно прероден и дал обет да служи на Всеобщото Благо и да забрави себе си. И достъпни му станаха словата, писани върху страници от камък с позлатен резец — и спазени в кивота на светилището. И затулените в мрака на пирамидите железни слова проумя: — словата на Сфинкса, за Светлината Озирисова и за Тайните на богинята Изида. И укрепиха се очите му, като очи на орел, а мъдростта му стана мъдрост на змия. И възсия в познание и дела Моисей над цял Египет, както Слънце възсиява над пустинята. И силен бе в пророчество и видение. Та ето — яви се Бог Моисею в слава и блясък — и каза му да изведе Израиля из Египет. Защото в робия живееше Божият Народ — и не знаеха отдих синовете му. А ясни бяха небесните начъртания на съдбините — и те говореха, че в Избрания Народ ще роди Светлината Своя Син — Велик между Великите и Силен между Силните. Но Син Божи не може никога да бъде син на роб. Та затова трябваше Моисей да изведе Израиля. И поведе с властна ръка и с желязна тояга жрецът на Озириса Божия Народ — през червени пясъци и тъмни бури го поведе натам, отдето изгрява Слънцето. И минаха Червеното Море, та стигнаха в пустинята. И лутаха се дълги години без път, защото никой не знаеше кой път води към Бъдещето. И минаxa в падания и грехове големия кервански път, па стигнаха до една висока планина. И повика Бог Моисея навръх планината— и с гръм и мълнен огън го срещна: както се среща цар през дни на бурна бран. И видя Моисей чудесата на Божието Творчество — и чу думи, които никой не е чул, — и видя мощни знамения — и позна върховни тайни. И зърна в пламъци душата си — светла като звезда и гневна като пожар, който лети към облаците, — сякаш се сили да погълне с огнени уста висините. А видя и Бога — лице с лице. . . .И повели Бог Моисею да вреже на камък думи от изреченията, издълбани върху златни таблици и пазени от архангели с огнен меч и сребърна броня. И изряза Моисей скрижали. И слезе на Третия Ден долу. . . .А Израил бе забравил и Бога и Моисея, който му говореше за Бога. Изваяния от мед бе излял той — и тям служеше с нечестиви песни и сластни танцове, навеяни от бесовете и от човешката похот пришъпнати. Моисею се не понравиха ни звуците, ни игрите на Избрания Народ, защото клетва на бяс ревеше в тези песни — и чарования на зли духове съскаха в тези похотливи игри. Че измамните провиквания на дъщерите на Моава бяха внесли буря в душата на Избрания Народ. И видя ги Моисей: пред Белфегор и Ащарот се диво виеха сластни танцове — голи играчки тръпнеха в премалняло движение на знойна страст. И гняв възпламени сърцето на Моисея, та удари в ярост скрижалите о канарата — и на късове ги разби. И не даде закон на Израиля. Защото сластният и лъжлив и граблив народ нямаше нужда от Божи закон, а — от златно теле и от звънтеж на жълтици и от похотливи разтухи. Но Божия клетва гонеше народа, защото бе забравил Оногова, Който му дари волност и му обеща нова земя. И болести налетяха людете, та мряха труп до труп. И тогава се сепнаха, защото сетиха върху тялото си отровната целувка на язвата — и върху челото си — тъмното допиране на Смъртта. И цял народ припадна ничком — да се моли с трепет Богу — и да плаче. Издигна тогава Моисей змия от мед, прикована на тривръх кръст. И каза, че който погледне змията, ще оздравее. Но слепота закри очите на Израиля, защото Божията клетва отмъстяваше — и мрак падна, като гранитна стена, пред погледа на целия народ. И само седмина души видяха змията — и се излекуваха. А другите измряха до човек — и сбраха се чакали и хиени на телата им. . . .И бляскав Ангел на Смъртта пристъпи с мудни стъпки — и неговият поглед плачеше над участта на цял народ. И поведе отново Моисей останалите седмина — и мълчаливо тръгнаха напред. И ето — път легна пред тях: път дълъг, непознат Моисею. . . .И втори път извика Бог Моисея на Хорив — възлезе Моисей на планината, а седмината останаха чакат при подножието. И рече им Моисей отгоре: «Мълчете и на Бога се молете! Защото Господ слово ще говори! Защото Господ чудо ще твори!» И седмината паднаха ничком и почнаха горещо да се молят и да удрят с лобове земята. И нищо си не говореха един другиму, а само гледаха нагоре — и на колене чакаха Моисея да се върне. И рече Саваот Моисею: «Дванадесет години огнени симуни въртяха в страшен кръг Избрания Народ. — Ти цял народ поведе да измре в лъчите на Земя Обетована! В самотната страна на Мадиана ти води с Мене огнена беседа: — не трепна ли сърцето ти от страх? — Тоз, който види Бога — ще умре! Години ти безумно дириш Бога: гласът ти е разкъртил всички канари. Но ето: иде твоят сетен ден: на твоя праг Смъртта те властно чака! . . .Когато ти призва Израиля, преди години, ти рече на разпръснатите племена: — Поробени народи, съберете се! Мълчащият вам слово ще мълви! И те се до един стълпиха, опити от мечтата по Земя Обетована! Сепфора с плач те молеше да не отиваш, а ти й рече властна реч: — Далеко е родината ми, сестро — в пустинята влече ме стръмен път! И тя замлъкна, щом я ти погледна: че в тъмната чърта на сключените вежди мощ властна, царствена личеше. И Аз видях отпосле твоя посъх властно да дели вълните на Червеното Море. Ревниво ти упази Тайната на Бога — и свитъците на теургия ти в сноп запален изгори! Пред златните керуби на свещения кивот ще падне скоро твоят труп. А твоята душа ще полети към Мене — и ти ще оковеш Нахаш — огромната Змия на златния Едем! И ангели ще ти разкрият на Руа Елохим Аур!— И в шествията на небесни Посветени ти векове ще носиш сърмен ефод! — Защото жаркият симун на толкова пустини опърли твоето лице — и твоят орлов поглед ще потърси и отвъд смъртта пътека към небесни върхове. — Върни се при седмината избрани — и дай им новите скрижали на Господния Закон! А после — в мир дочакай своя сетен миг!» И стоя Моисей шест деня на върха, а през всичките дни планината се разклащаше от основа. Гръм, пламъци и мълния изригваше върхът — и леден страх пълнеше пустинята наоколо, а хората чакаха в подножието с трепет своя вожд. И не смееха глава да подигнат нагоре, защото се боеха да ги не порази огненият език на гнева Божи. . . .И най-после, на Седмия Ден, слезе Моисей от планината — и беше пълен със сияние. Очите му грееха като морета от пламък, лицето му заслепяваше погледа, а косите му бяха огнени змии. И на челото му личеха знакове, писани с кръв — но не можете никой от седмината избрани да ги разбере. И донесе Моисей нови скрижали — каменни скрижали донесе той, а всичките им страни бяха изписани с писмена. И даде ги на избраните, за да прочетат словата на Господния Закон, да ги скрият в сърцето си — и да ги живеят. И когато настъпи краят на времето, в бляскаво видение изпъкна пред очите на Моисея Ханаан, земята, обещана Израилю от Бога. Но видя Моисей, че косите му са бели, а Вечерта наближава. И — че не ще встъпи в Ханаан. . . .И свика при себе си Моисей седмината, за да ги напъти, тъй като виждаше още слепи душите им — а стъпките им — плахи. И рече Моисей на седмината: «Близо е Нощта, която носи здрач за очите и мир — за сърцето. Близо е Нощта; моята Нощ, братя мои. Ще стихнат гласовете, ще замре светлината — и сенките ще станат дълги. А по небето ще разпилеят кервани звездите — и моят Ден е близо!. . . — Цял живот в себе си: това е много. И — бих желал навреме да умра. Но какво ще правите вие, като не можете още стъпи без мене? — За вас тъгувам — и дните на вашия живот чета: не дни на мъже, а дни на младенци. В безумен вик към Божия Земя изляхте вие и народът ви от мед и злато свойте кумири. А вашата уплаха си не спомни Планината, навръх която Бог говори в мълнийни пожари! Що да ви кажа, та да ви запазя от кумир и да спастря за светло време златния пясък на вашата почит? Що да ви кажа? Силни бъдете, братя мои: —че силата е мост към Бъдещето! Радвайте се, като разберете, че расте вашата мощ— и веселете се, като видите, че вашата воля цепи планини! Знамение ви давам — и личба ви соча: през трупове ще минете! Беди ви чакат — и войни, и кървави метежи, и мор, и глад, и чума. През трупове ще минете — ви казах. А слабият през трупа на своя баща не ще има сърце да мине. За вас няма бащи и майки, сестри и родни братя. — Бъдете семе на Бъдещето! Напътствие ви давам, братя мои — от буря се не плашете! Ни огнен дъжд, ни буря от сълзи не ще измокри крилата на буревестника! Окови от желязо не могат стегна мишците на твърдия;— венци от цветя не могат обвърза сърцето на твърдия: смелостта е по-твърда от алмаз! И още едно слово завещавам на сърцето ви, братя мои: пазете се от меки думи, които лъжат сърцето — добре се пазете! Не слушайте плъзгавите думи на жената и на винопродавеца, и на търговеца, и на лихваря! Не слушайте думите на ония, които живеят от чуждата кръв и мъка, и усилие! Не падайте често на колене, братя мои! Твърде много богове — то е разпуснатост на сърцето. Твърде малко богове — то е теснота на сърцето. Само един бог — не го знаете кой е. Оня едничък Бог, Когото още не познавате, няма нужда от камили, падащи на колене, нито от чакали, които вият пред Него: «Господи, Господи, дай ми по-тлъста плячка!» Почитайте Незнайното, но с презрение свивайте уста, щом ви се говори за нещо или за някого с очи към земята, а с пръст — към небето! Истина, истина ви казвам: не вярвайте в едрата лъжа, която мами погледи и сочи пръст, откак свят светува! Не оставяйте писани слова! — На злато пише Слънцето, на камък — пророкът, на папирус -- жрецът. А силният пише — на огън. Не говорете ясно! — Езикът ви да бъде притча, а словото ви — видение! Не сте родени за учители на стадо, ни за тълмачи на сънища, ни за търговци на евтини скрижали. Скъпа е късата истина: тя струва дълъг живот! — Пастрете своите къси истини, както се пастри едър бисер, който е купен с цената на цяло царство: не ще бъдете вечно царе! Презирайте онези, които не могат да гледат инак освен през мрежа! Светът е хубав наистина за онези, що нямат свои очи. Те казват: «Купихме си истина», както съседите им думат: «Купихме си крава.» И те без умора кретат след продавача на изживени истини, които са се превърнали на лъжи. Тъй дреха, дълго носена, се превръща на пробита мрежа. Хубав е светът, когато се гледа през тая мрежа. И още ви мълвя: презирайте търговиите на кумири! Не виждате ли, че светът е препълнен с изваяния — и човек не може за миг да възправи снага, защото на всеки завой някой кумир го кара да пада ничком? И не виждате ли още: Жената е погрозняла от това, че изваянието на Жената е много по-гиздаво от Нея? Сетни съвети ви давам, малки мои братя: от сърце жалете онези, които цял ден кадят благовония пред своя собствен истукан: деца са те — смешни деца, които ловят морето в шъпа. . . И когато видите жена да носи алабастрова съдина с многоценно масло и със скъпа украса по съдината, ако съзрете, че очите й блестят от възторг, а тя трепери от страх — да не изпусне съдината, — ударете с жезъл нейното съкровище, та го счупете на черепки! Като слона бъдете спокойни, мъдри и силни; защото — когато слонът се разгневи — от него се боят и тигри, и лъвове. И от мравката вземете пример, а от скакалците — поука! Каква велика притча е цял свят! И тогава ще закрепнете — и в душата ви ще се родят звезди! — Защото на силния е земята!» А после скръб обори Моисея, като видя седмината, които трябваше да остави сами. Защото си спомни, че скоро ще издъхне. И рече им с треперлив глас: «Не знам, не знам кому да ви оставя, малки братя!. . . Оставям ви на Великото у вас: нека възрасте — и нека пази от съблазън душите ви! Гласът на Елохима обжегна моя дух: угаснал въглен е душата на Моисея. . . Защото — който види своя Бог, умира! . . .Той каза ми преди години: Снеми, безумче, своите сандали: свещена е земята, дето ще преминеш! — И ето — бос дойдох през пламъци при вас! Години в мрак ожидах огнени преображения в полите на Тавор: — и доживях до сетното преображение; плътта ще изгори, а тленното ще стане — дух. . . .И нека аз умра навръх на Планината — там, дето в трепет чувах Божиите стъпки! В Града на Палмите ме занесете, братя мои — аз искам Обещаната Земя да видя! . . .Прощавайте — настъпва моят час!. . . Прощавайте — — настъпва моята дълга — дълга Вечер! — —» И когато свърши словото към избраните, Моисей им посочи пътя към Ханаан, а сам се върна на Планината. И щом възлезе на върха, разтръбиха ангели дохождането на жреца — и мълнии обсипаха пътя му. И мина Моисей по път от пламъци. — — И, застанал на върха, видя Моисей Ханаан - всичкото величие и гиздост на Ханаан. И съжали избраните, които отиваха там: «Тежко им, ако се не върнат, преди да влезат! — — » И като каза това, обърна се към Слънцето, сърцето му почна да студенее — и той умря.

http://www.beinsadouno.com/%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B8/_/%D0%B1%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D0%BB%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE-%D0%B8-%D0%B1%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D0%BB%D0%B8/%D0%B8%D0%B7-%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%B7%D0%B2%D0%B5%D0%B7%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5-r118

 

Из "Книга на звездите".

И вложи Елохим седем духа в седемтях светила небесни, та седем ангела се родиха. И повери на всеки ангел по един от седемте народа – да го води. И ангелите, на които бе поверено да водят народите, се сдружиха с ангелите, що бяха пазители на тези народи, та всеки народ имаше по два ангела: един – да го води, а друг – да го пази. – Слънцето разпери крила над Масър, Месечината – над Междуречието, Вечерницата се спря Гърция, Звездата на Посланника покри с лъчи Иудея, Звздата на Бранника – Рома, за Звездата на Отшелника – Бизанс. А народите се не бяха родили още на земята, но те живееха в чертозите на Господнята Всемъдрост. И вси народи получиха от Вечния по един звезден дух. – Само над България тъмнееше мрачина – и звезден ангел не развя крила над нея. И ронеше сълзи ангелът, що пазеше България, че всички си имаха другар, а той – нямаше. И с плач поиска от Бога звезден дух, - другар да му бъде. Та се смили над него Иехова, ала нямаше вече звезда и звезден дух. И духна тогава Бог в простора – и осени с божествено мановение Млечния Път, та рой светли ангели се родиха там – повели Бог на Млечния път да властвува над България.

И превратна участ спря крила над българи: през изкус и съсипни ще мине България, ала – ще изтрае. Погасна нимбата над Масър, умряха двата народа – близнаци на Междуречието, изгоря Гърция, погина Иудея, разсипа се Рома: само Бизанс и България останаха. ... Но този, що се вслушва в пророчески вещаниа, знае твърдо, че неповолни бранни дни ще разсипят Бизанс навсегда, а България като Огнена Птица ще се възражда из собствена пепел, та до край на векове ще пребъде. Защото – гаснят звезди една по една. Ала Божият Лентион ще свети вечно – и Млечният Път ще бъде свет саван на мъртвата вселена...

Автор: Петър Осоговец

http://www.beinsadouno.com/%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B8/_/%D0%B1%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D0%BB%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE-%D0%B8-%D0%B1%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D0%BB%D0%B8/%D0%BC%D0%B0%D0%BA%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%B0-r447

 

Ако се пренесем в 10ти век, макар и само мислено, ще е съвсем ясно, че правата и статусът на жените в нашето общество са сериозно еволюирали от тогава. И все пак, ако настроим машината на времето за дестинация България, в това отдалечено лето Господне, несъмнено ще се натъкнем и на едно сериозно явление в тогавашното ни царство – Богомилството. Изпълнили и обединили горните стъпки, най-вероятно ще забележим, че сред водачите на богомилите е имало и жени. Една от тях е Макрина. Тя приема богомилско кръщение, когато е само на 16 и до края на живота си остава недокосната от мъж – нейното сърце е горяло само в огъня на делото, където е оставила ярка следа, видна и до днес. След като приема степен «съвършен» и е била назначена за епископ на движението, тя става Михаил Унгарец – мъжко име, в един суров, мъжки свят. То ни нашепва и част от задълженията й – на Макрина се пада територията на Унгарското княжество. Там тя създава духовни центрове, организира и ръководи богомилските църкви, обучава и напътства верните последователи. Изключително ерудирана, с впечатляващ характер и знания, тя се радва на слава, далеч надхвърляща пределите на Унгария и България, Многобройните й книги имат още по-многобройни преписи, предавани от ръка на ръка из цяла Европа. Оцелелите от тях са намерили сетно убежище в студените, подземни хранилища на Малтийския орден*, където безмълвно пазят тайните на едно изчезнало учение. В Малта до тях е успял да се добере проф. Николай Райнов и да ги резюмира в труда си «Богомилство и богомили», разбира се – неиздаден все още… Богомилско, египетско, мексиканско и есениянско таро, кабалистичните елементи на учението, описания на посвещенията, връзката между Атлантида и богомилството, загадъчни легенди – един списък, който е малка част от това, което Михаил Унгарец е писала, и което ние не можем да прочетем. Поддържала е активна връзка с различни духовни дейци из целия континент – така например, според Николай Райнов, тя е изпращала текстове на виден Марсилски презвитер, строг кабалист, които са запазени в Малта като книгата “За Петела и Млечния Път”, 130 листа голям пергамент. Макар и оскъдна, информацията за нея ни разкрива една изключителна личност, осветила с факела на знанието мрачния средновековен бит на хиляди, личност, получила огнена награда. Михаил Унгарец е била призната от българската власт с мъчения, каквито трудно биха понесли и най-смелите мъже, и е изгорена жива в двора на манастира «Св. Параскева»**, заедно с много верни последователи. Тя е Макрина – една свободна жена от 10ти век, за която ние знаем малко. * Тайни хранилища на ордена на Малтийските рицари, разположени в подземията на Малтийската библиотека. В самата библиотека входът, разбира се, е свободен. ** Манастирът, в който е поставено началото на богомилството, не е запазен до наши дни. Според Райнов, останките му могат да се търсят на северозапад от Преслав, в пещера, недалеч от града.

Автор: Радислав Кондаков

 

“Богомилите ненавиждат кръста и не го приемат като символ на правдата в храмовете. Те, следователно, не го целуват и не му се кланят. Богомилите отричат иконите, на които се кланят християните. Богомилите отричат причастието. Богомилите отричат и хулят всички литургии и молитви, които се изпълняват от християните. Когато богомилите се кланят и молят, те не се кръстят.”

 

Във филма, който е посочил Трихо ("Великата ерес") се споменава, че човекът ,душата в която се ражда Божия дух, се нарича "Богородица", и тя се опложда и съчетава със Сина. Кръсната смърт е несъвместина с това, Затова вероятно, богомилите не се кръстят.

Редактирано 19 юли 201312 г. от mecholari (преглед на промените)

Във филма, който е посочил Трихо ("Великата ерес") се споменава, че човекът ,душата в която се ражда Божия дух, се нарича "Богородица", и тя се опложда и съчетава със Сина. Кръсната смърт е несъвместина с това, Затова вероятно, богомилите не се кръстят.

Не съм гледала филма, но на мен лично ми харесва теорията на богомилите за сътворението на света.

 

.............

Велико бе делото на Силата на Сътворението, защото тя сътвори и слънцето, и земята, и всичко на земята, включително и жената.

От всички красоти най-великото дело на Силата на Сътворението беше жената. Жената притежаваше творческите красоти и на слънцето, и на месеца, и на звездите. В нея трептеше негата на синкавините и на всички други красоти във всемира. Тя беше и радост, и свръхкрасота, и свръхтворчество, и вечност.

Дойде обаче първият грях на жената и радостта на всемира се превърна в скръб.

Защото мъжът като животно в първичност беше само пол. За него жената не бе нищо друго, освен негов противопол, който в първичност бе пол в бяс.

И заживя така жената след грехопадението си, сама в собствената си скръб, така както сама живееше в собствената си радост.

Но това не беше само скръб но жената. Това беше скръб на Силата на Сътворението въплътена у жената.

 

И освободи се после жената от тази скръб, защото не можейки да бъде при този бяс на пол, Силата на Сътворението се прероди в дете.

 

Така най-великата радост на всемира и на Силата на Сътворението, за человеците остана да се изразява само в малките, кото идват само чрез жената.

Защото малките са творение само на Силата на Сътворението. И чрез греха тя се изразява за человека като непобедима и вечна сила, противостояща на Силата на разрушението, която прави всичко за да унищожи человека на земята.

 

От тия последни творения и пресътворения на Силата на Сътворението в деца, продължи се отново радостта на жената в първичност, защото Силата на Сътворението не искаше да остави жената само скръб, дори и при грях.

Защото радостта и скръбта на жената като творчество бяха мирова скръб и мирова радост.

Така Силата на Сътворението искаше да създаде за жената нейния пръв бог, към когото тя да се обръща в своята скръб. Защото скръбта беше тежка и за Силата на Сътворението, чието последно велико творение в красота беше жената, вече преминала от първорадост в скръб.

И създаде се тогава този пръв Бог и за жената, и за человека на земята. Този Бог остана единствен, защото бе най-великият Бог на Силата на Сътворението, чрез който се възвръща първорадостта за человека. Този Бог и за Силата на Сътворението, и за жената, и за человека се нарича Дете.

За жената този Бог бе и слънцето, и месеца, и звездите, и радостите, и всичките красоти от които я създаде Силата на Сътворението.

За него проливаше жената всичките си сълзи. Към него бяха отправени всичките и надежди. Към него – нейният пръв и последен Бог.

Защото за нея този Бог-дете бе не само красота, но и невинност, тъй като Силата на Сътворението бе създала в невинност всичко във всемира.

Този Бог биваше разбиран от всичко във всемира, освен от мъжа. Мъжът не само не го зачиташе, но дори и посягаше на него. Защото богът на мъжа не беше бог на невинността, а бог на разрушението и беса.

И продължи тази междучеловеческа борба, в която Силата на разрушението хвърли всичките си сили срещу невинността на Силата на Сътворението. Тази невинност съществуваше във вид на дете, или във вид на други человеци, смирени и трудолюбиви, но заробени от человекоживотните наречени господари, преизпълнени от Силата на разрушението.

 

..........

 До ден днешен в човека, а и в целият свят има борба между тези две сили - Силата на сътворението и Силата на разрушението.

 

 

 

Редактирано 19 юли 201312 г. от Bel Ami (преглед на промените)

  И напусна един ден Каин Ламнахор.  Защото не му се стоеше вече там. Стесни се сърцето му- и Ламнахор му се стори дребен като просено зрънце.

  Тогава потърси Каин баща си Сатанаил, но не можа да го намери. Защото Сатанаил градеше Трите Небеса.

  И всели се Каин в място пустинно, за да не дойде човек при него. Защото го не теглеше към човек сърцето му.

  И спа там.

  И видя сън-

  И ето: разгърнаха се облаците, та видя Каин великолепието и блясъка на Трите Небеса.

  И- Седемте храма на Първото Небе.

  А на Второто Небе стоеше Скиния четириъгълна, издигната върху дванадесет камъка-  по три на всеки ъгъл. И знаковете на Зодиака – върху камъните.

  А по всяка стена на Скинията бе изписан образ: на едната – Човек, на другата- Лъв, на третата- Телец, а на последната – Орел. И по девет крила имаха.

  Изписани бяха отвътре и отвън стените с писмена- и никой от живеещите на земята не можеше да ги разбере.

  И върху престола на олтара стоеше голяма захлупена чаша- и върху нея написано- Велика Тайна на Небесната Течност.

  И видя Каин Третото Небе.

  И видя там Небесния Човек, отразен долу. А което горе бе бяло, долу ставаше черно.

  И видя още четири стъпала, а в средата – стълб от злато.

  И по него се редяха издълбани думи :

  „Този, Който е.“

  А над стълбовете се диплеше пурпурен балдахин- и върху него бе изписано Агне с венец от кървави трендафили.

  И видя Каин баща си Сатанаил, стоящ на третото Небе.

  И чу думи:

  „Прочети и разбери!“

Но не можа Каин да разбере образите на видението, ни да прочете писмената на Скинията.

   И събуди се, смутен и пълен със страх.

   И рече Каин:

„Страшно е това място. И то е кръстопът на небесата.“

  И въздигна Каин на мястото, където спа, стълб. И написа на Него: Маран Ата! – което значи: Господ иде !

 

Богомилски легенди

Николай Райнов

за протокола да отбележа, каква е тази дума Богомили ами тя идва от това че някой ги е направил да са на Бога + мили и станало богомилство или явно Бог има мило отношение към богомилите ха ха ...........

за протокола да отбележа, каква е тази дума Богомили ами тя идва от това че някой ги е направил да са на Бога + мили и станало богомилство или явно Бог има мило отношение към богомилите ха ха ...........

 

 

Наистина ли не знаеш, защо се наричат богомили?

Наричат се така, защото са идейни последователи на еретическото учение на Поп Богомил.

 

 

п.п. Постът ти не ми харесва.

 

п.п. Постът ти не ми харесва.

Бе пак, че не пише за извънземните разуми, които ни поробват...  

Наистина ли не знаеш, защо се наричат богомили?

Наричат се така, защото са идейни последователи на еретическото учение на Поп Богомил.

 

 

п.п. Постът ти не ми харесва.

 

 

е че то името Богомил се дава на хора които са Богому мили .........Бого-мил

 

едно  време в миналото астрала хванал някой поп с такова име и му продиктували едно ученийце релизиозно и го кръстили на него и станало Богомилство ......но има се предвид че това учение ще е Богому мило ......... вижте в историята как се разглежда това учение и после преценете дали приказвам празни приказки .......

Редактирано 25 януари 201412 г. от some_spirit (преглед на промените)

Aко взема книгата на Христо Буковски "Опасният архив на богомилите" издадена през 2013 година, всъщност в нея са описани тракийски мистерии, и се акцентира върху Орфизма и тракийската култура, като богомилите са нейните естествени пазители и изразители. Така че, делото на родолюбивите българи винаги намира естествено продължение...

http://ciela.bg/books/book/opasniiat-arhiv-na-bogomilitesvetilishta-tajnstva-i-viara/1666

Aнотация:

"Своеобразен пътеводител за сакралните места по българските  земи е новата книга на Христо Буковски Опасният архив на богомилите.

В книгата увлекателно се описват всички известни (но никъде по такъв начин събрани заедно) подробности за тайнствата, извършвани в загробените светилища, от които излязоха удивителни следи към зората на европейската цивилизация. Авторът проследява как древни вярвания, езотерични символи, жречески пособия, обреди и елементи от богослужебната практика преминават в последвалите ги школи и учения, като занимателно разкрива интегралната история на мистериите от далечното минало до днес.

През наситените с любопитни подробности разкази за легендарни чудотворства на митични, библейски и исторически герои тече истинско разследване какво са опитвали да прикрият мисионерите на църковния клир, когато яростно са разбивали прастарите светилища. Прехвърлят се както споменавани, така и непроизнасяни никога хипотези какви дела биха могли да обслужват праисторическите свещени градежи, че не бивало да оцелеят дори като спомен за корените на религиозността."

Редактирано 5 март 201412 г. от mecholari (преглед на промените)

богомилството е продължение на павликянството и манихейството,две секти с лъжливи учения!

От книгата:

218 стр.

"За още пет века заличаваненето на източника посредством театрализирането на спомена и размиването на същинското познание чрез осмисляне на опорните му точки сякаш изпълнило задачата си да превърне онова минало в басня, а наученото в него - за баснознание (т.е. митология).

И тогава се случило чудо; от земна майка - девственица на Земята се появил Младенец, Който на 33-та си годишнина погласил, че Сам Господ бил Неговия Баща..."

 

Боян Мага и Богомилските кладиНиколай Райнов ;съставил Радислав КондаковТези думи са откъс от една книга на Николай Райнов – „Книга за Царете” и по-точно от произведението „Цар Петър”. Това са словата на Боян Мага пред събраните Богомили, чакащи своето огнено бъдеще : през кладите на света към огъня на Божественото. Тук е даден един кратък миг от големия и труден подвиг на Христовите воини – пълното осъзнаване на жертвата на личния и физическия им живот в името на Любовта :Радислав Кондаков[email protected]... А долу, дето витловидната стълба затръшваше в широка площадка, начеваше продълговата подземна горница, осветена от желт пламък на вощеници.И когато сетният черноризец влезе, всички паднаха на колене.И той застана пред аналой, на който лежеше разгърната книга – и обгледа коленичилите.А те приличаха на широко море, през чиито черни талази е минала буря.Черноризецът бе висок и през черното покривало се не виждаше образа му. Под сгърчената светлина на треперливи свещи той приличаше на тъмно желязно изваяние.Ток обърна няколко листа от голямата кожена книга, та прочете :„...И рече им: -„ Няма по-силна обич от тази – да положиш душа за свои и за тугини! Готов съм за вас душа да дам, братя Мои - : готов съм кръстна смърт да приема за всички ви! –„ Който между вас желае славата Ми, - свой Ми е, защото желае славата на Небесата. А който между вас желае смъртта Ми, враг Ми е, защото желае смъртта на Светлината: - за свои и за чужд съм готов на кръстна смърт, братя Мои! –„...И после им рече: -„ – Това ви повелявам : обичайте се един другиго! Мрази ли ви светът, знайте, че Мене преди вас намрази!„ Защото сте чужди на света. Защото не сте от света.„О, да бяхте от света, обичал би ви светът! Че светът пази своето. Но – вие сте тугини на земята!„Не сте от света, а Син Човешки ви от света избра, та светът ви намрази и по вашите пътеки сложи клюси, а по друмовете ви – примки –„Ала – не пускайте страх в сърцето си, братя Мои, - и не ломете ръце о зида на презрението! – Това ви възвестих : да се не съблазните! –„И ето : пак ви казвам, братя Мои - : от синагогите ще ви прогонят! И време настъпва (а близко е това време -), кога всеки, който ви убива, ще мни че служба принася Богу!”Гласът му бе строг и звънлив.И всички познаха гласа на царския брат.А пред него се леко вълнуваха тъмните талази на широкото замряло море.Те мълчеха до един, паднали на плочите, - и сякаш чакаха ангела на смъртта – да мине над тях.И тогава черноризецът заклопи книгата, опря ръка на нея – и тихо рече :- Готови за смърт бъдете, братя мои! – готови за поругание, за мъки и за – смърт! Защото Той бе казал някъде : „Чрез Мене се идва при Отца!” – И можем ли стигна чертозите на Небесния Велможа, - освен чрез кръст?- А колцина от вас могат понесе поругание, мъка и смърт? Да запита всеки сърцето си овреме : да запита сърцето си насаме : готов ли съм за Голгота?- И който не вижда още готов себе си, - да потърси подкрепа от по-силните! Има кой да помогне! Има кой да защити! Само ревност за вярата топлете в себе си, братя мои, - и глад за повече небе!...Гласът му почна да расте, сепнаха се огнени трепети в словата му – и той сякаш фърляше мълнии в душите на сбраните, като показваше с костелива ръка небесата.А те слушаха, все още паднали на колене, - и това море от тъмни хора приличаше на изгорял град, нахвърлял върху тъмна стъгда своите черни главни.А Боян Магът говореше :- Не се бойте, братя мои! Не се бойте: - за Христа нищо не е страшно! – Та един ли е само погинал за Него? И кой посмя да поругае паметта на мъчениците, убити за Негова слава?- Ала грейте в себе си жад за подвиг – и чудо ще порасте в сърцето ви! Погледнете вселената : два пожара горят – вдясно и вляво. – Единият пожар гърми тържествено празничните звуци на преплетени пламъци. И той озарява пред себе си съкровищата на цял свят, за да хвърли вълшебство върху онова, що зоват хората щастие, разкош, великолепие, хубост. И пламъците му огряват честити лица, сити души, изтънчени движения, - а всяка негова искра озарява младеж и мома, които се прегръщат.- Ала пред големия пожар блести златно изваяние – и скъпи камъни покриват одеждите му, а на короната му пише : „Гордост и Суета”. – Ще идете ли там, братя мои? Ще идете ли да се поклоните на златния изтукан?-...Там ще намерите вси наслади. Трапезите на Греха са накитени със скъпоценни украшения – и всяко от чудесата на човешкия ум служи на един грях. Там под багрите вълни на високи пламъци, се къпе шествието на онези, които светът зове щастливци : ще идете ли там, братя мои? Не се ли счупи у вас и сетнята крехка лъжа? Не се ли стопи и сетният образ на велелепна измама?- Ако сещате слаби нозете си – и ако вашият поглед криви към вчерашните дни на щастието , които ви научих да презирате, - вървете там : широки са трапезите на Греха, а златният друм към Гордост и Суета – е друм, с цветя посипан!...А те лежеха пред него на студените камъни, - опрели чела о земята, - и мнозина се разплакаха.И пред тези разкървавени от подвиг души се наново пронесе позорният спомен за минали дни – и тяхната съвест се сгърчи от болка, защото сещаха още по снагата си лепкавите петна на многодневен грях.А той разбра – и кротко позвънтя гласът му. И словата му се разнесоха тихо, сякаш прошепнати от ангел :- Не ви съдя, братя мои! О, знам : не ще се върнете! Не ще подирите вече – знам – златните кидари на Божия Враг! Ала де ще идете : питала ли се е душата ви? Знаете ли, че има само един път – и само една врата?- ...Пожар гори и там – зад тази врата, - зад дясната врата, но – друг е този пожар!...Там горят хора, презрели златния кумир и светлите трапези.- ...Пламъкът хапе телата им, пърли кожата им, - а спуканите жили пръскат ручеи кръв, но кръвта пламва – и по изгорелите мишци жилите се гърчат като струни на страшни арфи...-...Главата пада в безсилие назад – и безумието на болката отнема съвестта на запаления. Ала след миг той се отново сепва – и непокорната плът се гърчи като змия около зачервения железен кол, който я стиска в прегръдките на своите пръстени от остра, нагорещена тел...- И погледът дири нещо, - дири хладно небе. – копнее по ивица студен кръгозор, - ала над него се извива само сив дим. И горе, дето трябва да има небе, червените пламъци тъкат мрежа от жестоки камшици...- И – след ужасни приливи и отливи на свяст – мъченикът става неподвижен – и пламъците само една обгорена главня, която е била някога човек.Гласът му се сниши – и уплахата пред един дълго чакан въпрос разтърси талазите на всяка душа...- Защо те умират, братя мои? Кой ги е довел там? Не ги ли уплаши миризмата на запалена човешка плът? Не ги ли пропъди пъклената горещина на тази огромна пещ?- ...Там, пред вратите, стои Човек. И Той е бос, Неговият хитон е скъсан, на главата Му се вижда венец от кървави тръни, а по ръцете му рани от гвоздеи цъфтяха като ужасни кървави трендафили...- Христос стои пред вратите - : за Него са дошли да умират те! И в мига, когато помътената свяст се губи сред болката на огнени камшици, те чуват кроткия Му глас да пръска като с ледна роса душите им – и да им говори: „Верни сте Ми били за всичко, деца Мои - : встъпете в радостта на Моя небесен чертог! Там ще ядете Небесен Хляб и ще пиете Жива Вода, от която се не ожаднява! Елате в радостта на своя Господар! – Елате на пира на Младоженеца!”...Той спря.А те чакаха още, още.И, като протегна към тях десница, черноризецът запита с шепот:- А вие ще ли можете ли понесе това, братя мои? Дали ще пожелаете славата на Оногова, Който кротък и беден чака Своите мълчаливци пред вратата на мъките? Не ще ли ви сплашат високите стълпове огън – и писъците на онези, които горят, ала е късно да се върнат?- Надникнете в душата си, та вижте, ще ли можете! И, ако отвъд вратите мъчителите жигосват с огнено клеймо вашите майки, изтезават с меч и бич братята ви – и в неистови прегръдки позорят сестрите ви, - къде ще отидете? – Ще ли напуснете огненото ложе, ако ви обещае Врагът Божи милост над вашите близки – ако пусне на волност вашите сродници, а вам даде място на своите трапези? – Ще ли минете край кроткия взор на Христа, за да се поклоните на златния кумир?- О, не се бойте: Христос не ще ви погледне с упрек! Ала можете ли понесе кротката скръб на тези тихи, насълзени очи? – Кажете, братя мои, - кажете: къде ще вървите? В кой пожар ще пратите своята душа да приеме кръщение?...А въпросът бе страшен – и те не смееха.Те гледаха земята, от гърдите им се къртеха тежки въздишки, както се кърти скала, - но устата им мълчеха, защото всеки виждаше опасния път, а никой не бе сигурен, че ще го избегне.- Кажете, братя мои - : с ръка на сърце кажете!О, те не смееха!...И когато черноризците станаха, защото страшната проповед на смъртта бе свършена, дълго не смееха да се погледнат един другиго.Те стояха с наведени глави – и всеки жадуваше в опасен подвиг да изпита себе си – и една обща сила сближи тези сбрани хора – и трепет премина отведнъж през душите им, както мълния разклаща канарите на балкански връх.И от човек на човек преминаха свещени тръпки – и те се усетиха чужди на всичко вчерашно, на всичко днешно – и светът, измамата, суетата, домашното огнище, обичните хора - : всичко се плъзна някъде далече – далече.И всичко, що пазеше техният спомен, се скри като забравено, излишно, чуждо......А пред тях стоеше той, - братът на цар Петра, - вълшебникът, - и разбра той свещените тръпки на духа – и простря ръце над тях, а те паднаха – да ги благослови.И, кога кръстоса над главите им своите ръце, в душите на черноризците мина страшният трепет, който води човека на мъка и на смърт – в името на нещо свято, което душата крие и не дръзва да яви никому....И пред наведените очи блеснаха огромни бели пламъци – като крила на лъчиста птица. И неясен ведър глас зашумя в душите на сбраните – и отново се разнесе страшният трепет на Тайната и Подвига......И всички паднаха ничком, сякаш душата им бе опърлена от огнените езици на Свети Дух.Николай Райнов, „Цар Петър” от „Книга за Царете”, издателство Стоян Атанасов, София, 1918г

 

 

 

http://www.beinsadouno.com/%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B8/_/%D0%B1%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D0%BB%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE-%D0%B8-%D0%B1%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D0%BB%D0%B8/%D0%B1%D0%BE%D1%8F%D0%BD-%D0%BC%D0%B0%D0%B3%D0%B0-%D0%B8-%D0%B1%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BA%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B8-r183

Редактирано 14 март 201412 г. от mecholari (преглед на промените)

богомилството е продължение на павликянството и манихейството,две секти с лъжливи учения!

Богомилите са юдейска секта и нямат общо нито с катари ,нито с манихеи!Манихей е използвал митраизма за да си "сглоби" някакво учение ,както е ползвал теология и от Заратустра!

Френските изследователи на катарите говорят за Балкански църкви ,а не за богомили!

Учението на богомилите идва от Фригия и не е измислено от поп Богомил,ако беше ,католиците щяха да го анатемосат ,а те го изучават!

Всъщност това е фактът ,който поставя богомилите в списъка на Старозаветниците!

Инфото ,което имаме за богомилите е само имената на техните така наречени "легенди" ...защо легенди не е ясно?

Редактирано 28 юни 201411 г. от Joro Mithrata (преглед на промените)

http://www.palitrabg.net/51pz.htm

Петър Дънов:

България е прокълната заради зверства срещу богомилите

 

Богомилите или Просветените, както още ги наричат, са били затрити от лицето на земята. Учителят Петър Дънов, както и редица експерти смятат, че България е прокълната заради извършените зверства срещу богомилите.

Точно по нашите земи се е зародило богомилството. Територията на страната ни е заредена с енергийни полета, каквито няма никъде другаде по света. Управниците по онова време са послушали официалната църква и са извършили небивали гонения и преследвания на тези толкова миролюбиви и начетени хора.

Черната книга на Камартен, за която се предполага, че е дело на няколко монаси разкрива точно това древно пророчество.

 

Черната книга на Каматрен

В самата Черна книга се разказва за крал Артур и неговата история, но професорите от Пол Ръсел и Мирия Уилямс от катедрата по Англо-саксонска история в Университета в Кембридж, които от години изучават древния ръкопис, откриват нещо изумително.

В белите полета на Черната книга забелязват, че в там има следи , които наподобяват букви. Учените са озадачени и подлагат ръкописът на анализ с ултравиолетови лъчи и използват специален скенер. Това, което откриват наистина е невероятно.

Освен текстът, който се чете пред специалистите изниква друг текст, който е написан с невидимо мастило. След като виждат скрития текст, професорите го разчитат и превеждат.

Открива се невероятно предсказание за бъдещето написано в рима!

Текстът визира богомилите, които са били развиваща се религиозна общност точно по времето, когато е писана Черната книга. Историята разказва, че богомилите са били презирани от църквата тогава, заради напредничавите си разбирания. Според богомилите църквата не може да е посредник между хората и Бог, което от своя страна е в противоречие  с църковните догми.

Тайният текст от Черната книга разказва за техните вярвания и твърди, че те са най-чистите християни, а отдавна се знае, че България по онова време е средище на богомилите.

Сред всичко написано в тайният текст има и нещо конкретно за България. От земята на богомилите ще се роди новият свят, след като се вдигне прокобата над тази земя, а мъките на богоизбраните преминат!

Според една теория точно българите са този богоизбран народ, който ще поведе човечеството към нов ред, след смяна на сегашната система.

Това е и пророчеството на Учителя Петър Дънов, който твърди същото.

Наистина над България тегне зла прокоба, която е свързана с невежество, алчност и злоба. Дали ще дочакаме часът, когато прокобата се вдигне и да видим как богоизбраните българи ще поведат света ?

 

chudesa.net