Вярата идва от слушането , а слушането от словото ... сами преценете кое е по-силно и защо

Ха,благодаря че си написал нещо, ама аз не съм съгласен с това.Кой те излъга че да кажеш "Аз вярвам", отколкото "Аз знам"е по силно ?

Примерно аз вече не вярвам че съшествува Бог,аз просто казвам,че вече го зная и не е нужно да вярвам в това.Това за мен е факт,както и за много други неща от нематериално естество.

Очевидно не си ме разбрал. Това че дадено нещо е факт (или според някого е такъв) не го прави "по-силно". Именно защото не е предизвикателство пред духа.

Пишеш,че отдавна знанието не е подвиг за човека,аз пък ще напиша друго:Знанието е над всичко.Всеки,който е принесъл частица знание,вече е благодетел на човечеството.

Това че е над всичко, не го прави подвиг. Знанието е вече установено, утвърдено просветление. Вярата изисква наличието на подвиг, именно защото се осланя на неизвестното. Знанието често пъти е резултат на труд, вдъхновен от вяра. Вероятно няма да ме разбереш, защото както виждам ползваш шаблонни тези, обслужващи субективно гледище (Блаватска), но в глобално-панорамно обозрение нещата не стоят съвсем така.

Феноменологията разглежда проявленията на нещата абстрахирайки се от тяхната природа.

Едно то най-важните,да не кажа най-важното,проявление на човешката природа е езика.

Чрез езика ние възприемаме,разбираме и изявяваме себе си.Всички дейстията на индивида се обуславят от усвоени чрез езика ориентации.Но както е известно езика не възниква върху празно място,а върху пред-разбиране.В този смисъл знанието като изява на езика всъщност се конституира като вяра за вярата.С две думи знанието е проява на вярата.Така интерпретирам и думите на Айнщайн: --"Не е възможна истинска наука без вяра"

п.с.Сталик май го е формулирал по-достъпно от мен

Редактирано 31 януари 200719 г. от badr (преглед на промените)

Да. Добри са.

Отварям очи и гледам.

Всички хора са добри. Това е същността на човека.

Останалите неща са преходни. Идват и си отиват.

Мда,трябва да е зъл обаче иначе си бил добър-това не е ли абсурд

http://www.kaldata.com/forums/index.php?showtopic=43148

Знаете ли защо вярвам, защото за мен не е абсурдно.

Абсурдно е за останалите.. Но точно вярата крепи. Вярата в хората, вярата в доброто.. вярата в Бог.

Дори вярата в едно малко дете, което се усмихва без да знае какво го чака.. А го чака дълги години борба и за какво? Заради вярата. Цялото това звучи абсурдно просто.. Но абсурдно би било, ако няма такъв абсурд, наречен "вяра".

Очевидно не си ме разбрал. Това че дадено нещо е факт (или според някого е такъв) не го прави "по-силно". Именно защото не е предизвикателство пред духа.

Това че е над всичко, не го прави подвиг. Знанието е вече установено, утвърдено просветление. Вярата изисква наличието на подвиг, именно защото се осланя на неизвестното. Знанието често пъти е резултат на труд, вдъхновен от вяра. Вероятно няма да ме разбереш, защото както виждам ползваш шаблонни тези, обслужващи субективно гледище (Блаватска), но в глобално-панорамно обозрение нещата не стоят съвсем така.

Очевидно и ти не си ме разбрал,дано се разберем някога.

За един крадец да открадне нещо също е предизвикателство на духа според теб,защото той не знае, дали ще го открадне или не,но той вярва в това нещо,тоест има предизвикателство на духа и ако го открадне той ще извърши подвиг.Е аз предпочитам да зная,отколкото да вярвам в нещо сляпо.

И вече малко прекаляваш с това " Вероятно няма да ме разбереш",в моите очи грешиш,като поставяш интелекта си над другите.И какво означава че ползвам шаблони,погледни писанията си по разни теми,и ще видиш че цитираш доста повече от мен,аз не мисля че има нещо лошо в това,или може да се цитира само Курана и Библията,но щом цитирам Блаватска значи обслужвам субективно гледище.

И специално за теб пак ще цитирам нея: "Признаването на Висшите Принципи се смята за най-ужасно кощунство.Наистина предразсъдъкът е лош съветник.

Но не бива да се отминават всички събрани познания.Да не забравим да отдадем признателност на тези,които със своя живот са въплатили Знанието.

За теб може би не,но за мен нещата стоят така в глобално-панорамно обозрение.

За мен вярата е неразривна част от оптимизма и в тази връзка аз вярвам, защото това ме кара да се чувствам (физически и психически) много по-добре. Надеждата крепи човека и умира последна. Немога да вярвам обаче в нещо което (за мен) е абсурдно.

Редактирано 1 февруари 200719 г. от yvsot (преглед на промените)

Очевидно и ти не си ме разбрал,дано се разберем някога.

За един крадец да открадне нещо също е предизвикателство на духа според теб,защото той не знае, дали ще го открадне или не,но той вярва в това нещо,тоест има предизвикателство на духа и ако го открадне той ще извърши подвиг.Е аз предпочитам да зная,отколкото да вярвам в нещо сляпо.

И вече малко прекаляваш с това " Вероятно няма да ме разбереш",в моите очи грешиш,като поставяш интелекта си над другите.И какво означава че ползвам шаблони,погледни писанията си по разни теми,и ще видиш че цитираш доста повече от мен,аз не мисля че има нещо лошо в това,или може да се цитира само Курана и Библията,но щом цитирам Блаватска значи обслужвам субективно гледище.

И специално за теб пак ще цитирам нея: "Признаването на Висшите Принципи се смята за най-ужасно кощунство.Наистина предразсъдъкът е лош съветник.

Но не бива да се отминават всички събрани познания.Да не забравим да отдадем признателност на тези,които със своя живот са въплатили Знанието.

За теб може би не,но за мен нещата стоят така в глобално-панорамно обозрение.

Аз не поставям интелекта си над другите, а твърдя че няма да ме разбереш. Защо е отделен въпрос. Да си вадиш подобни изводи е не само твоя интерпретация, но и твой личен избор. Ако ти по този начин се чувстваш поставен еди-къде си то не е мой проблем.

Колкото до шаблоните - твърдя че казаното вероятно е имало своя контекст и смисъл. Но аз аргументирах другата страна на въпроса. Аргумента си е мой, докато твоето не. Там където аз съм ползвал чужди съм го отбелязвал, но пак съм го аргументирал. Бележката ти за Библията и Корана е вторият признак (след поставянето на моят ум над чуждите), че на теб ти се иска да казвам някакви неща, които обаче, уви, дори е съм си и помислял.

В заключение - последното което правя е да отминавам "всички събрани познания". Което пак показва, че нещо не си вникнал в казаното от мен. Спирам дотук, просто защото нямам с какво да го допълня, така че който разбрал - разбрал.

"Вярвам,защото е абсурдно"

"Абсурдно е,защото вярвам"

А абсурдът поражда най-преданата рационална вяра. - “Вярвам, защото е абсурдно.” ..

Какво мислите..?

Абсурдът може да бъде абсурд от определена гледна точка и нещо логично от друга гледна точка. Ако вярваш в абсурда, значи не се нуждаеш от доказателства за неговата правота. Ти просто вярваш. Ако търсиш доказателства за правотата му и откриеш такива, абсурдът за теб вече няма да е абсурд, а нещо доказуемо, реално. Тогава няма да вярваш в него, а ще знаеш, че не е абсурд а нещо доказано. В крайна сметка абсурдът е абсурд за този, който не вярва в него. И в още по-крайна сметка "вярвам, защото е абсурдно" също може да бъде прието за абсурд.

П.п.: Бе в крайна сметка ме заболя глава...

Дали да се вярва в абсурдното? От една страна, по този начин сме лесна плячка за манипулация, а от друга - и най-абсурдното и логически противоречиво твърдение може да се окаже истинно.

Просто трябва да подлагаме всяко твърдение на съмнение и да преценяваме истинността му през призмата на собственото си Аз.

Редактирано 9 юни 200719 г. от GFreeman (преглед на промените)

Дали да се вярва в абсурдното? От една страна, по този начин сме лесна плячка за манипулация, а от друга - и най-абсурдното и логически противоречиво твърдение може да се окаже истинно.

Просто трябва да подлагаме всяко твърдение на съмнение и да преценяваме истинността му през призмата на собственото си Аз.

Абсолютно съм съгласен

И тя все пак се върти!

Абсурдно е, но Земята се върти, нали? Вярвам, защото душата ми има нужда от това последно упование, не защото някой ми е извел формула или теорема. Това й е прекрасното на вярата - тя няма нужда от доказателствена част, защото е просто вяра, не знание или апостериорно заключение. Абсурдно е, че вярвам, както е и абсурдно, че самата вяра е вяра в абсурдното. Не се ли крие в това великия гений на природата - че колкото и да е подредена, симетрична и организирана, тя крие своя очарователен абсурд?

И тя все пак се върти!

Абсурдно е, но Земята се върти, нали? Вярвам, защото душата ми има нужда от това последно упование, не защото някой ми е извел формула или теорема. Това й е прекрасното на вярата - тя няма нужда от доказателствена част, защото е просто вяра, не знание или апостериорно заключение. Абсурдно е, че вярвам, както е и абсурдно, че самата вяра е вяра в абсурдното. Не се ли крие в това великия гений на природата - че колкото и да е подредена, симетрична и организирана, тя крие своя очарователен абсурд?

Съгласен съм с теб, така е, само че да кажеш:

И тя все пак се върти!

Абсурдно е, но Земята се върти, нали?

Това вече не е абсурдно, доказано е че тя се върти

Какво ли?Чудо.Абсурдно е но...чудо.

Понякога една усмивка е чудо.Или една смачкана маргаритка.Когато си отвворен за чудесата те ти се случват.А когато ти се случват, е ред на вярата.Нищо че е абсурдно.

Няма чудеса това, че като видиш нещо и не го разбереш и ти изглежда нереално. Явно не си достатъчо умен за го разбереш. И Астор си маха главата изглежда като истина, но в реалнос ако си махне главата ще умре. Това не е чудо просто илюзия.

тръгна се от сляпата вяра и се стигна до сляпото знание.. на толстой ли бяха думите: "няма добри или лоши хора. Има хора който са по - скоро добри и такива който са по - скоро лоши"

против съм да се вярва за самата вяра.. против съм в сляпата вяра в нещо било то реално, нереално.. дразни ме постоянното: вярвай в себе си, не защото не е правилно, а защото се ползва от всеки и прилича вече на сдъвкан вестник.. поредното клише.. но съм за тази вяра, когато има смисъл в нея, а не празни думи. против съм всяка вяра на която трябва да се служи и кланя.. против съм вярата във всемогъщият бог... вярвате в доброто ОК, но вярвайте и в лошото.. имам си своя наивна концепция според която човек "върви" с помоща на вектор в който силата е надеждата, а посоката е вярата.. и вяра, която ограничава, която подтиска не води към никъде..

Хората, вярващи в абсурди и заради абсурди, просто им харесва да живеят обградени от илюзии, защото от една страна не се кефят на реалността, от която са част, а - от друга страна - се чувстват безсилни да я променят по някакъв начин.

Ето една заблуда, в която доста хора вярват- всички хора са изначално добри по своята същност. Сигурно е доста приятно да живееш с тази мисъл. Но добре би било поне някой да направи някакви усилия да я докаже на практика.

Всеки, мисля има нужда да вярва в нещо, дори и абсурдно.Колко е абсурдно, друг въпрос.Но какво значи сляпа вяра, щото се споменава тук?Агни, ти със знанието си ли се хвалиш, не мога да повярвам.Ти знаеш, че няма Бог и как го разбра?Сигурно имаш цялата мъдрост и познание под небето, за да изтърсиш такава глупост.Извинявай, ама на мен така ми се струва.Но ако е така, достоен си за поклонение.Е те това е абсурдно и аз не вярвам в такива абсурди.

Всеки, мисля има нужда да вярва в нещо, дори и абсурдно.Колко е абсурдно, друг въпрос.Но какво значи сляпа вяра, щото се споменава тук?Агни, ти със знанието си ли се хвалиш, не мога да повярвам.Ти знаеш, че няма Бог и как го разбра?Сигурно имаш цялата мъдрост и познание под небето, за да изтърсиш такава глупост.Извинявай, ама на мен така ми се струва.Но ако е така, достоен си за поклонение.Е те това е абсурдно и аз не вярвам в такива абсурди.

Ти знаеш, че няма Бог и как го разбра?

Само ти ме разбра и то погрешно !

Аз пиша точно обратното,че аз не вяравам в Бог аз просто знам ,че той съществува.

Хммм, ако се замислите малко то самия свят е един голям абсурд,ако не вярваме е абсурда не вярваме в всета си,ако не вярване в света си,не вярваме в нас самите, не вярваме на очите си,ако спрем да вярваме в каквото и да било, живота ни би се обесмислил тотално! Ако не намерим смъсъл в живота ни...тогава какво?

Хммм, ако се замислите малко то самия свят е един голям абсурд,ако не вярваме е абсурда не вярваме в всета си,ако не вярване в света си,не вярваме в нас самите, не вярваме на очите си,ако спрем да вярваме в каквото и да било, живота ни би се обесмислил тотално! Ако не намерим смъсъл в живота ни...тогава какво?

как какво? Ще си го живеем както си искаме-ето какво

как какво? Ще си го живеем както си искаме-ето какво

Е то това е ясно, че ще си живеем както си искаме в собствения си абсурд

elman-че да не би да е така?

Всеки един от нас живее между ушите си.Всичко на този свят е една илюзия,като за всеки-илюзията на другия е абсурдна.

Няма двама човека е еднакви илюзии.Всеки си е за себе си

elman-че да не би да е така?

Всеки един от нас живее между ушите си.Всичко на този свят е една илюзия,като за всеки-илюзията на другия е абсурдна.

Няма двама човека е еднакви илюзии.Всеки си е за себе си

Да, точно така е.Поне според мен.

"Вярвам, понеже е абсурдно" (Credo, quia absurdum est!)първо е постулат, изречен за пръв път от Тертулиан, на въпроси как може да докаже недоказуемите истини в Библията и особено в Новия Завет. И той лесно е отговорил - колкото по-абсурдно е нещо, толкова то не подлежи на доказателство; то се подразбира... Или - грешката е вярна.