Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

Посвещава се на децата от 60-те, 70-те и 80-те години на 20


Препоръчан отговор


преди 17 часа, haidukpikaso написа:

Всеки е имал баба и дядо на село и може би спомня как отива при тях през лятната ваканция , където се събираха адски много деца. Гонехме се , ядяхме череши от дървото , състезавахме се с колата! Трите месеца ваканция минаваха неусетно , въпреки че баба и дядо ни поставяха задачи – да занесем кофа с вода на магарето или да изметем двора.

Цялото ежедневие на село е много по различно от това в града и днешните деца едва ли ще усетят това клипче така , както хората които вече са пораснали , но тяхното детство е минало в подобни села. Насладете се на страхотните кадри , които показват един обикновен ден на село и всичките задължения , които нашите баби и дядовци правеха , а ние децата като ходихме през ваканциите им помагахме.

 

 

Като малък беше голяма радост да ида на село при вуйчо. Може да съм помагал с нещо, ама съм забравил.

Иначе и в родния ми град (вуйчо стана и той гражданин) започнахме да гледаме, първо – 1-2 овце, после – кози, а накрая – крава. Редовно си имахме кокошки. Имахме и 2 градинки и лозе. Изобщо селска ни работа. Е, няма го това врееме вече:mad:

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
  • Отговори 1,8k
  • Създадено
  • Последен отговор

Потребители с най-много отговори

Потребители с най-много отговори

Популярни публикации

Помните ли това..? -Да отидеш до телевизора и да го включиш от копчето на стабилизатора. -Да поставиш игличката на грамофона точно там, където започва новото парче. -Да върнеш бурканчетата от кис

Мен ме пращаха с такава мрежичка за пазарене:  

Така е ,аз се раздвам за детството ,което имах,и искренно съжалявам сегашните лапета ,рястящи във века на хейтърите,всъщност те нямат детство. Ходех на кръжок по фото-дело   А това ми беше ...БА

Публикувани изображения

има ли някой, който да не ги обичаше

13620977_10153770568936966_2284936524015

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 20 часа, haidukpikaso написа:

има ли някой, който да не ги обичаше

13620977_10153770568936966_2284936524015

Ни съм ги пробвал, честно. Аз съм твърдо фен на Чирноморец:lick lips:

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 3 часа, karadzha написа:

Ни съм ги пробвал, честно. Аз съм твърдо фен на Чирноморец:lick lips:

голяма загуба да знайш, страааашни банбони бяха

иначе на Черноморец съм фен и аз

:wink12:

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
  • 2 седмици по-късно...

3ddc7c1342202ff1939ae99b11098ec6_L.jpg

"Всички възрастни хора са били първо деца. Но малцина от тях си го спомнят", ще каже Антоан дьо Сент Екзюпери. "Предполагам, че и адвокатите някога са били деца.", ще добави Чарлз Лемб.

А вие спомняте ли си детството? Стяга ли сърцето ви горчива носталгия? Свива ли се сякаш на топка гърлото ви, когато чуете стара песен или доловите аромата на курабийките, които баба ви някога печеше в кухнята? Питате ли се често спазихте ли обещанието за щастлив и успешен живот, което дадохте на самите себе си преди толкова години? Копнеете ли да усетите отново детето в себе си?
Ако отговорите на всички тези въпроси са положителни, ще ви оставя със следващите редове. Да попътуваме заедно с големите умове назад във времето...

За изгубения дух

"Всички деца са артисти. Въпросът е как да останат артисти, когато пораснат" – Пабло Пикасо

"Децата се раждат със свой собствен оптимизъм. Те притежават чистота и простота, за каквато можем само да мечтаем." – Мешел Ндеджеочело

"Децата се раждат любопитни към света. Това, което предимно правят възрастните в присъствието на деца, е несъзнателно да потискат любопитството им." – Нийл деГрас Тайсон

"Светът е пълен с хора, които никога, освен в детството си, не са посрещали отворена врата с отворено съзнание." – И. Б. Уайт

"Детството е обещание, което никога не се спазва." – Кен Хил

"Детството е последният ти шанс за щастие. След това знаеш твъде много." – Том Стопард

За изгубената мъдрост

"Децата обикновено не се самообвиняват, че са се изгубили." – Анна Фрейд

"За разлика от възрастните, децата не изпитват нужда да се самозалъгват". - Йохан Волфганг фон Гьоте

"Как става така, че малките деца са толкова интелигентни, а възрастните са толкова глупави? Сигурно причината е в образованието." – Александър Дюма

"Възрастните никога нищо не разбират сами, а за децата е уморително все да им обясняват и обясняват." - Антоан дьо Сент Екзюпери

За изгубените спомени

"Когато сме жадни, пием от белите води на нашето сладко и тъжно детство." – Георг Тракл

"Ароматите са толкова въздействащи. Баба ми печеше курабийки и винаги, когато усетя този мириз, сякаш отново се връщам в детството." – Къртис Стоун

"Музиката е като машина на времето. Когато чуеш песните на своето детство, изведнъж отново се пренасяш там..." – М. Уард

"Всяко детство има своите талисмани и святи неща, които изглеждат доста наивни за външния свят, но предизвикват буря от ярки спомени, когато възрастното дете се сблъска с тях." - Стивън Джонсън

"Детството определено е измислица, нали? Мисля, че затова хората имат деца и след това започват да ценят своето детство много повече. " - Хелън МекКрори

"Тъжно е, че не можем да възстановим така добре спомените за детските години, както за времето след това. Сякаш детството ни е нещо, написано върху дъска и набързо изтрито, оставяйки само бледи следи." – Виноба Бхейв

"Всеки от нас има момент от детството, когато се е почувствал жив за първи път. Връщаме се към тези моменти и си мислим, че това е моментът, когато аз станах аз."- Рита Дав

"Предястията винаги са ми били интересни по патетичен начин. Напомнят ми на детството, на това как човек минава през тях и как се чуди какво ще бъде основното ястие, а до края на храненето иска да яде още от предястието." - Хектор Хю Мънроу

"Когато най-накрая се върнеш в стария си дом, ще разбереш, че не той ти е липсвал, а детството." - Сам Юинг

За изгубените приятели

"Раздялата с приятелите от детството е най-болезнената от всички промени, които трябва да преживееш, докато се превръщаш във възрастен." – Джон Дос Пасос

"Странно какво се случва със способността ни да прощаваме... Когато пораснат, старите приятели могат изведнъж да станат врагове, ако се обидят." – Робърт Бъртън

"Старите снимки на старите приятели ми напомнят за това коя бях." – Леа Томсън

"Има нещо в приятелите от детството... Нещо, което не може да се замести, колкото и да опитваш..." – Лиза Уелчел

За изгубените радости

"Детството се измерва само със звуци, миризми и гледки, преди да настъпи мрачната епоха на разума." - Джон Бечман

"Помирисването на тебешир веднага те връща в детството. Когато имам нужда да се върна назад във времето, доближавам един до носа си и готово..." – Ранди Пауч

"Една от най-добрите причини да имаш деца е да ти напомнят несравнимата радост на снежния ден" – Сюзън Орлеан

"Човек трябва да попита децата и птиците какъв е вкусът на черешите и ягодите." - Йохан Волфганг фон Гьоте

"Децата не мислят за вчера, не мислят за утре. Те просто живеят в момента." – Джесалин Гилсиг

"Може би няма дни от нашето детство, които да сме изживели по-пълно от тези, прекарани с любима книга." - Марсел Пруст

"Има три неща, които възрастните могат да научат от децата: да бъдат радостни без повод, винаги да са заети с нещо и да се стремят с всички сили към това, което желаят." - Паулу Коелю

За... преоткритата надежда

"Ако носиш детството в себе си, никога няма да остарееш." – Том Стопард

"Като забравен огън, детството може да пламне в нас във всеки един момент." – Гастон Бачелард

"...Защото детството липсва на всички ни." – Рори Кълкин

gnezdoto.net


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
на 8/1/2016 в 22:57, haidukpikaso написа:

има ли някой, който да не ги обичаше

13620977_10153770568936966_2284936524015

Не съм ги опитвала, но сигурно са били хубави като всечки неща от онова време.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 7 минути, Мойра написа:

Не съм ги опитвала, но сигурно са били хубави като всечки неща от онова време.

много хубави мдам, мекички, с натрошен крокан вътре в пълнежа

:gift1:

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
  • 1 месец по-късно...
  • 1 месец по-късно...
  • 3 седмици по-късно...

Аз съм от 98-те :D
Но съм израснал с вещите на родителите си и си спомням тази тубичка със кафяво лепило и тази специфична миризма от него. Старите уокмени и плочи. Било е хубаво.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 27 минути, Mr.n0b0dy написа:

Аз съм от 98-те :D
Но съм израснал с вещите на родителите си и си спомням тази тубичка със кафяво лепило и тази специфична миризма от него. Старите уокмени и плочи. Било е хубаво.

Беше много хубаво. Беше готино

Съжалявам че не си закърмен с нашите вълшебствия, но мама и татко дано ти ги разкажат

;)

 

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
  • 4 месеца по-късно...

Едно време светът беше повече аналогов и хората общуваха със света повече с ръцете и сетивата си, а сега чрез компютър. На мен ми правеше впечатление още средата на 90-те, че не виждам и чувам деца да играят навън (почти), като изключим най-малките. Радвам се, че по мое време нямаше компютри.

Освен това бяхме принудени да си правим много неща сами, защото нямаше откъде. Това е най-човешкото, според мен, нещо да си измайсториш, приспособиш. Дори и свраките го правят. Сега работата е друга. Всичко за левче... останалото за два...

Редактирано от otark (преглед на промените)
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
  • 4 седмици по-късно...

имахте ли немския метален конструктор, ние с брат ми го имахме

388784_307639839262810_1635208554_n.jpg?

:)

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 18 минути, haidukpikaso написа:

имахте ли немския метален конструктор, ние с брат ми го имахме

388784_307639839262810_1635208554_n.jpg?

:)

Имала си щастието да имаш брат, имала си такъв конструктор, аз нямах.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 4 минути, Мойра написа:

Имала си щастието да имаш брат, имала си такъв конструктор, аз нямах.

е да, те на него го подариха, ама всички играчки си ни бяха общи та...

само дето той не ми играеше с куклите де, ама с този конструктор цялото семейство сглобявахме какво ли не - то вътре има и много размери колела - стават автомобилчета, тракторчета...

племенника сега играе с остатъците му

:D

 

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
  • 2 седмици по-късно...

Приблизителният брой на първокласниците в страната за учебната 2016/2017 година е 66 611, като това са обобщени данни на Регионалните управления на образованието /РУО/ към 9 август 2016 г. През миналата 2015/2016 учебна година първокласниците са били 67 503.

През последните пет години се забелязва тенденция на намаление на излъчените радиопредавания за деца и юноши. През 2015 г. радиооператорите (84 радиа и радиомрежи) са излъчили 6 096 часа детско-младежки радиопредавания, което е с 10 526 по-малко в сравнение с 2010 година (16 622 часа).

 

 

 

Редактирано от acnekt (преглед на промените)
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Защото бях много послушен....с глухото ухо !....:)

.....С дядо ми на село дървен самолет направихме (там , от едни стари щайги) . И патлангач за барабонки даже имах....със самолета щях да ходя за лъвове в Африка....:)

....само дето не ни дадоха двигателя на комбайна от ТКЗС-то...! Ама и петела в двора свърши работа като за щраус....веднъж даже го хванах . От тогава знам - обелиш ли колената , първо измиваш , после ги облизваш хубаво и налагаш с листа от жиловлек... ! :)

Тогава с каручката и магарето , ходихме за дренки в гората....а то си беше приключение почти като с лъвовете , защото се нашепваше на децата , че мечка ходела из гората...така и не я срещнахме щото ни надушила , уплашила се и избягала , ама друг път ще я хванем....С дядо ми отсякохме дрян за лък , и стрели после направихме....След това кокошките в двора мир не видяха , докато баба ми не ме накара да обещая....

Ами за яйцата да разправям ли , дето сложих едно от юрдечка при кокошката да се мъти пък тя проклетата отказа , че после два дена омлет ядохме . Или дето натръшках всичките кокошки с вишновка , ама мина им....:)......Оххх ! Колко мога за разправям.....днешните нищо нищо свястно не могат сами да измислят . Едно обелено коляно нямат . Само трансформъри и покемони са им у главите !:)

 

Редактирано от by_chechi (преглед на промените)
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

А аз днес кой знае защо ;) си спомних любима приказка от детството.

Кума Лиса и кучето

Вървяла Кума Лиса през гората и си приказвала:

- Ах, че съм хубава лисичка! Какви очи имам! Ясно светят, всичко виждат. Ами крачката ми? То не са крачка, а вретенца. Като вихър ме носят през гората, сякаш не стъпват на земята. Ами ушенцата ми? Всичко чуват, нищо не пропускат. Но най ми е хубава опашката. Е такава една лекичка и мекичка, същинска копринена къделя. Тъкмо в тоя миг изскочило изневиделица едно ловно куче и - ав! - връхлетяло отгоре й.

Хукнала Кума Лиса да бяга към дупката си, а кучето - подире й. Тя бяга, то бяга, тя бяга, то бяга - аха-ха - ще я настигне. Но не смогнало. Бързите лисини крачета надбягали кучето. Мушнала се лисицата в дупката си, скрила се вътре, а кучето клекнало пред дупката и там притихнало.

- Ще почакам - си рекло, - може да излезе?

Като си поела дъх, Кума Лиса попитала крачката си:

- Крачка, мои краченца, вие що думахте, когато ни гонеше кучето?

- Ние - отвърнали в един глас четирите лисини лапички - думахме: Беж, Лиске, да бягаме! Беж, Лиске, да бягаме!

- Мили какини крачета! Кака ще ви изплете чорапки! - обещала им Кума Лиса и продължила:

- Ами вие, какини очички, що думахте?

- Право, Лиске, в дупката! Право, Лиске, в дупката! Тъй думахме - отвърнали очичките.

- Мили какини очички, кака ще ви купи очила! - врекла им се лисицата и се обърнала към ушите си.

- Ами вие, какини ушенца, що думахте?

- Още малко, Кума Лиске! Още малко, Кума Лиске! - отвърнали те.

- Мили какини ушенца, кака ще ви купи обички! - обещала лисицата и извила

глава към опашката си.

- А ти опашке, що думаше?

- Дръж, куче, опашката, дръж, куче, опашката! Тъй думах - отговорила опашката.

Че като кипнала оная ми ти лисица.

- Какво? - изврещяла. - Гръм да те удари! Тъй ли се дума! Чакай да те дам на кучето за наказание!

И без да мисли много, Кума Лиса си подала опашката навън.

Кучето тъкмо туй чакало. Хвърлило се, захапало опашката й, започнало да я тегли навън.

Лиса теглила навътре, кучето навън. Тя навътре, то навън, додето най-сетне я измъкнало и я сдавичкало.

 

Хубава приказка! :)

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 9 часа, jonov написа:

а 3D картичките от Либия помните ли ?

a9fb0c55b4ae4fee.jpg

бащата криеше у гардероба такава ама с гола мацка

:wub:

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване