Матей Илиянов Казийски е български волейболист. Роден на 23 септември 1984 г. в семейството на национални състезатели по волейбол - Илиян Казийски е бил разпределител, а майка му Валя е играла център. [1] Той е висок 203 см и тежи 93 кг.

Спортна кариера

Първия клуб на Матей Казийски е Славия.

За кратко играе за Лукойл Нефтохимик (Бургас).

През 2005-2007 година играе за Динамо (Москва).

От есента на 2007 година е играч на италианския Итас Диатек (Трентино).

Играе като посрещач и диагонал.

Награди

С бронзов медал от Световно първенство за младежи 2003 г.

Спечелил приза за най-добър изпълнител на начални удари на Световната лига през 2004 г.

Спечелил също приза за най-добър нападател на Световната лига в Москва през 2006 г.

На 3 декември 2006 става трети на световното първенство в Япония с българския национален отбор по волейбол, като печели и приза за най-добър изпълнител на начален удар на първенството.

Избран за волейболист номер едно на Европа за 2006 година.

Избран за MVP на финалната четворка на Купата на Русия, която печели със своя отбор Динамо през 2007 година[2].

През 2005 г. по време на шоуто около първия мач на звездите в руското първенство Казийски печели състезанието за най-висок отскок при "забивка" — 379 см

---------------------------

вдясно

Христо Гърбов е български театрален и филмов актьор, играл в известни български игрални филми като „Аритмия“, „Рапсодия в бяло“, „Хълмът на боровинките“, „Пътуване към Йерусалим“. Участва в „Улицата“ на Теди Москов, както и в един от най-новите български сериали — „Морска сол“. За играта си в постановката „Още веднъж отзад“ от Майкъл Фрейн (постановка: Иржи Менцел) е награден с Аскеер '98.

Роден е на 23 септември 1957 във Варна. Следва актьорско майсторство в НАТФИЗ в класа на Елка Михайлова (1979-83). Мести се в София през 1987. Женен е за режисьора Иглика Трифонова.

------

Рей Чарлс (на английски: Ray Charles) е новаторски пианист и соул-музикант, който помогнал за изграждането на звученето на стила ритъм енд блус. Рожденото му име е Рей Чарлс Робинсън, но е съкратено, когато навлиза в шоубизнеса, поради славата на Шугар Рей Робинсън.

Рей Чарлс е роден на 23 септември 1930 г. в Олбани, Джорджия. Рей започва да ослепява на около 5-годишна възраст и е напълно сляп, когато е едва на 7 години. Той казва, че не му е била дадена диагноза, но според мнозина ослепяването се дължи на глаукома. Независимо от причината, той ходи в Сейнт Огастин, което е училище за глухи и слепи. Родителите на Рей умират когато той е едва тинейджър и започва да работи като музикант във Флорида, а през 1947 г. се мести в Сиатъл. Скоро започва да прави записи, а първата му хитова песен е „Baby, Let Me Hold Your Hand“ (1951).

Рей Чарлс умира на 73 години на 10 юни 2004 г. в дома си в Бевърли Хилс, Калифорния, след заболяване на черния дроб, заобиколен от семейството и приятелите си.

----------

Паоло Роси

италиански футболист

Роден: 23 септември 1956

Прато, Италия

Паоло Роси (на италиански: Paolo Rossi). Роден е на 23 септември 1956г. в квартал Санта Лучия, на град Прато. Той е бивш италиански футболист, централен нападател. През 1982г. извежда Италия до спечелването на Световна купа, като вкарва шест гола и същевременно печели Златната обувка на първенството.

Кариера

На клубно равнище Роси играе за ФК Комо 1907, ФК Виченца, ФК Перуджа, Ювентус, Милан и ФК Верона. С Ювентус той печели КНК през 1984г. и КЕШ през 1985 г. Роси вкарва общо 20 гола за 46 срещи с националната фланелка. Освен през 1982 г., Роси взима участие и на Световното първенство през 1978 г. Кралят на футбола Пеле е определил Роси като един от 100-те най-добри велики живи играчи през март 2004 г.

---------------

Роден: 23 септември 1951

Свиленград, България

Милко Калайджиев е артистичният псевдоним на Михаил Панайотов Калайджиев — български фолк певец, роден на 23 септември 1951 г. в Свиленград.

По-известни негови песни са „Къде си, батко?“, „Хей, малката!“ и „GSM“. Известен е не само в България, но и в чужбина — изнасял е много концерти в Турция, Македония и други страни. През 2004 г. участва в телевиозонното предаване на bTV — „Вот на доверие“. Гостувал е преди това и в „Шоуто на Слави“. Последно участва в предаването на bTV "Twister" с водеща Нели. Там влиза в ролята на фотограф.

Издаван е от Пайнер Мюзик.

Дискография

Има ли Господ? (1994)

Прошка (1997)

Спомен за обич (1998)

Най-доброто на Милко Калайджиев (1999)

GSM (2000)

Софиянка (2001)

Педро Алмодовар

на испански Pedro Almodóvar, чете се Пѐдро Алмодо̀вар

Педро Алмодовар е филмов режисьор, сценарист и продуцент и, без съмнение, най-популярният представител на съвременното испанско кино. За работата си е награждаван с много от най-престижните международни филмови отличия, вкл. Оскар, Златен глобус, Сезар, Златната палма и др.

През 1985 г. заедно с брат си Агустин основава продуцентската компания, El Deseo („Желанието“), с която продуцира както своите така и на други режисьори творби.

Първият му дългометражен игрален филм (Pepi, Luci, Bom y otras chicas del montón) е издаден през 1980 г., а до днес (2007г.) Алмодовар е автор на 16 филма, много от които са придобили световна известност и признание. Филмите „Всичко за майка ми“ и „Говори с нея“ са едни от най-успешните испански филми за всички времена.

Характерно за стила на Алмодовар е представянето на често тежки социални и лични проблеми с мелодраматична смесица от трагедия, лек жизнеутвърждаващ хумор и оптимизъм. Чести мотиви са слабостите и силата на жените обикновено съчетани в един или няколко централни женски образа и различните прояви на човешката сексуалност. Повечето му филми съдържат скрита критика към редица обществени и религиозни норми, като Католическата църква често е под прицел.

Известният испански актьор Антонио Бандерас започва своята кариера с ключови роли във филми на Алмодовар, които му помагат да пробие извън Испания. По подобен начин Пенелопе Крус добива световна известност с помощта на Алмодовар и участието си в „Жива плът“.

В своите проекти режисьорът често включва едни и същи лица - Бандерас, Крус, Кармен Маура, Мариса Паредес, Роси де Палма и др.

Филмография

* Pepi, Luci, Bom y otras chicas del montón (1980)

„Пепи, Луси, Бом и други момичета от кюпа“

* Laberinto de pasiones (1982)

„Лабиринт на страсти“

* „Entre tinieblas“ (1983)

„Сред мрака“

* ¿Qué he hecho yo para merecer esto!! (1984-1985)

„С какво заслужих това?!“

* Matador (1985-1986)

„Матадор“

* La ley del deseo (1986)

„Законът на желанието“

* Mujeres al borde de un ataque de nervios (1987)

„Жени на ръба на нервна криза“

* ¡Átame! (1989)

„Ела, завържи ме!“

* Tacones lejanos (1991)

„Високи токчета“

* Kika (1993)

„Кика“

* La flor de mi secreto(1995)

„Цветето на моята тайна“

* Carne trémula(1997)

„Жива плът“

* Todo sobre mi madre (1999)

„Всичко за майка ми“ е най-награждаваният испански филм[3]. Той спечелва за Алмодовар, измежду много други награди Оскар и Златен глобус за най-добър чуждестранен филм.

* Hable con ella (2002)

„Говори с нея“ също печели Оскар, този път в категорията „най-добър оригинален сценарий“.

* „La mala educación“ (2004)

„Лошо възпитание представя един поглед върху болезнения проблем в много западни общества със сексуалното насилие над деца от някои представители на Католическата църква. Тази тема рязко се отличава от останалите филми на Алмодовар, които обикновено са много по-тясно свързани със света и мирогледа на жените.

* „Volver“ (2006)

„Завръщане“

Орлин Станойчев

/ в дясно /

Орлин Станойчев е български тенисист, роден на 24 септември 1971 г. в София. Състезател за Купа Дейвис. След приключване на състезателната си кариера е капитан на отбора на България за Купа Дейвис (2003 - 2005 г.).

Той е най-успешния български тенисист и единствения, който влиза в топ 100 на световната ранглиста. В кариерата си има пет турнирни победи на сингъл и пет на двойки. Играл е на всички турнири от големия шлем.

Три години след отказването си от професионалния тенис Станойчев достига до финал на турнир "Фючърс" в Женева през 2006 г.

Александър Дондуков-Корсаков

руски генерал и държавник

Роден: 24 септември 1820

Санкт Петербург, Русия

Починал: 27 април 1893

Полоная, Русия

Александър Дондуков­-Корсаков – руски княз, висш офицер и държавник, е роден на 12/24 септември 1820 г. в Петербург.

След завършване юридическия факултет в Петербург постъпва на военна служба като адютант на княз Воронцов. Участва във войната срещу войските на Шамил (1845-1851 г.) и в Кримската война (1853-1856 г.), където е тежко ранен.

През 1859 г. е назначен за началник щаб на войската в Донска губерния. През 1869 г. е произведен в чин генерал-адютант и до 1877 г. изпълнява длъжностите генерал-губернатор на Киевска, Подолска и Волинска губернии. По време на Руско-турската война (1877-1878 г.) е командващ 13 армейски корпус, а през февруари 1878 г. е произведен в чин генерал от кавалерията и е назначен за командващ на източния отряд.

На 20 май 1878 г. пристига в България за да оглави след смъртта на княз Владимир Черкаски Временното руско управление на България. Като руски императорски комисар в България подкрепя активно всенародното движение на българския народ против решенията на Берлинския конгрес 1878 г. и съдейства за изграждането на гимнастическите дружества в Източна Румелия. Той напуска страната след прекратяване срока на Временното руско управление и пристигането на избрания за български княз Александър I Батенберг.

След завръщането си в Русия княз Александър Дондуков е назначен за генерал-губернатор на Одеса, после – на Харков. От 1882 до 1890 г. княз Дондуков е губернатор и военоначалник в Кавказ. Неговото управление в този район е забележително.

В края на живота си княз Александър Дондуков­-Корсаков е назначен за член на Държавния съвет (1890-1893 г.).

Умира на 15/27 април 1893 г. в с. Полоная, Псковска губерния.

Франсис Скот Фицджералд

американски писател

Роден: 24 септември 1896

Сейнт Пол, Минесота, САЩ

Починал: 21 декември 1940

Холивуд, Калифорния

Франсис Скот Фицджералд (1896–1940) е американски писател, който пръв нарича 1920-те години в САЩ „Джазовата ера“ и описва най-ярко живота и хората през онова бурно десетилетие. С красивата си съпруга Зелда Сеър (Zelda Sayer), Фицджералд изживява години на интензивен светски живот и щедро харчене на пари. В началото на една от неговите истории Фицджералд пише, че „богатите са различни от вас и мен“. Той обрисува света на привилегированите в своите романи, от които „Великият Гетсби“ (1925) се счита за един от най-добрите му.

Фицджералд е роден в Сейнт Пол, Минесота, а произходът му е смесен южняшко-ирландски. Дадени са му три имена по подобие на автора на националния химн на САЩ — The Star Spangled Banner („Знаме, обсипано със звезди“), който му е далечен роднина. Баща му, Едуард Фицджералд, благородник от южните щати, прави опити да се занимава с търговия, но бизнесът му с мебели се проваля. Мери Маккилън, майка му, е дъщеря на преуспяващ бакалин на едро. Тя се посвещава изцяло на единствения си син. Семейството се мести често, но накрая се установява Сейнт Пол през 1918 г.

Фицджералд започва да пише още като ученик в Сейнт Пол. Неговата първа публикация е разказът „Загадката на ипотеката на Реймънд“ (1909). През 1913 Фицджералд постъпва в Принстънския университет, където става запален футболист. През 1917 напуска поради слаб успех и влиза в армията на САЩ. Неговите преживявания по време на Първата световна война са съвсем мирни, в сравнение с тези на Ърнест Хемингуей — той никога не е участвал в бойни действия и дори не заминава за Франция. По това време „Романтичният егоист“ — роман, започнат в Принстън, е върнат от издателство „Скрибнер“ с насърчително писмо.

Демобилизирал се през 1919, Фицджералд работи кратко време в Ню Йорк в една рекламна агенция. Разказът му „Наивници“ (Babes in the Wood) е публикуван в списание „Умната група“ (The Smart Set). Фицджералд получава за него тридесет долара и с тези пари си купува чифт бели панталони. Повратна точка в живота му става срещата със Зелда Сеър, самата тя амбициозна млада писателка, през 1918. Тя отказва да се омъжи за него, тъй като е беден. През 1920 се появява първият роман на Фицджералд, „Отсам рая“, където той използва материал от „Романтичния егоист“. „Отсам рая“ веднага става бестселър. Така Фицджералд изведнъж се оказва богат и същата година се оженва за любимата си Зелда.

Но парите лесно се харчат и скоро дълговете на Фицджералд започват да растат, а Зелда междувременно ражда дъщеря през 1921. „Красивите и прокълнатите“ (The Beautiful and Damned), вторият роман на Фицджералд, описва Антъни Пач, интелигентен и чувствителен, но слабохарактерен мъж, който изхарчва парите си от наследство в пиене. В края на романа той е изгубил заедно с жена си илюзиите за красота и истина. Тази книга не е посрещната добре и през 1924 Фицджералд заминава да живее в Европа. Там се свързва с автори като Гертруд Стайн и Ърнест Хемингуей. През 1925 г. е публикуван шедьовърът на Фицджералд, „Великият Гетсби“, който получава отлични рецензии, но продажбите му не вървят толкова добре, колкото се е очаквало. Фицджералд започва да пие. През 1926 „Великият Гетсби“ е пригоден за сцена и се играе в Ню Йорк. Същата година сценарият е продаден и за филмова адаптация. Първата филмова версия на „Великия Гетсби“ е направена същата година.

Към алкохолизма на Фицджералд се добавя психическото заболяване на Зелда. След всеки пристъп тя се влошава все повече. Зависимостта на Фицджералд от алкохола нараства. Двамата често са в обектива на репортери от жълтата преса през 1930-те. Личната им трагедия е в основата на романа на Фицджералд „Нежна е нощта“ (1934), който той ревизира многократно. Фицджералд се връща в САЩ през 1937 и се заселва в Холивуд, където заживява с Шейла Греъм, репортерка на клюкарски рубрики. Той работи над различни филмови сценарии, но завършва само един, „Трима другари“ (1938), преди да бъде уволнен за пиянство. Сценарият е базиран върху едноименния роман на Ерих Мария Ремарк. В писмо до дъщеря си от Холивуд (1938) Фицджералд пише „това, което правя тук, е последно уморено усилие на човек, който някога се е занимавал с по-стойностни неща и се е справял много по-добре“.

През 1939 Фицджералд започва роман за Холивуд, „Последният магнат“, който не успява да завърши. Умира на 21 декември 1940 в Холивуд в апартамента на приятелката си. Зелда умира през 1948 при пожар в болницата, където е настанена.

---------------------------

Янко Сакъзов

български политик

Роден: 24 септември 1860

Шумен, днес България

Починал: 2 февруари 1941

София, България

Янко Иванов Сакъзов – български общественик, политик, публицист, един от лидерите на БРСДП (об.), партията на т. нар. широки социалисти е роден е на 24 септември 1860 г. в Шумен.

След Освобождението се стреми към получаване на добро образование - учи в Русия (1878-1881 г.) и след това в Германия (1881-1883 г.), в Лондон (1883 г.) и в Париж (1884 г.).

Известно време след завръщането си в България е учител по естествени науки и история в Шумен, където работи заедно с Димитър Благоев. От 1887 до 1890 г. е помощник-прокурор също в родния си град.

С политика се занимава от 1893 г. Сакъзов е един от първите депутати социалисти в Народното събрание. Народен представител е в VII (1893-1894 г.), VIII (1894-1896 г.), ХII (1902-1903 г.), ХV-ХIХ (1911-1923 г.), ХХI-ХХIII (1923-1934 г.) Народно събрание.

Съосновател и редактор на сп. "Общо дело", на чиито страници пропангандира бернщайновата ревизия на марксизма и се застъпва за "общо дело" на различните "производителни слоеве". През 1903 Сакъзов и неговите съмишленици са изключени от БРСДП и създават БРСДП (ш.с.), която по-късно се преименува в БРСДП (об.)

Янко Сакъзов е всепризнат лидер на БРДСП (об.), до края на живота си е член на нейния Централен комитет и представя партията в международни социалистически организации.

Министър е на търговията, промишлеността и труда в правителството на Т. Теодоров (19 октомври 1918 г. – 6 октомври 1919 г.) и като такъв прокарва осемчасовия работен ден. Янко Сакъзов изпълнява и различни дипломатически мисии в чужбина.

Я. Сакъзов се проявява като принципен политик-социалист:

с други земеделци се противопоставя на изменението на чл. 17 от Конституцията,

протестира в Камарата (1912 г.) срещу изключително военния характер на Балканския съюз, като предупреждава, че личния режим ще доведе до сблъскване между съюзниците,

през Първата световна война се застъпва за пълен неутралитет на България,

бори се срещу идеите на Коминтерна и болшевизацията на социалдемократическото движение в България.

След преврата от 19 май 1934 г. е в легалната опозиция.

Автор е на книгите:

“Цезаризъм или демокрация” (1903 г.),

“Българите в своята история” (1910 г.) и др.

Политически съчинения:

“Поглед върху новата история на България и мястото на българските социалисти” (1906 г.),

“Против монархията - в защита на републиката” (1946 г.).

Янко Сакъзов умира в София на 2 февруари 1941 г.

Редактирано 24 септември 200718 г. от TheDarkAngel (преглед на промените)

Много актьори днес !

Уил Смит

на английски: Will Smith

Уил Смит е американски киноартист и певец. Роден е на 25 септември 1968 г. във Филаделфия, щата Пенсилвания. Той е един от малкото хора които са постигнали успехи в три от основните американски индустрии - филмовата, телевизионната и музикалната индустрии. Снимал се е в над 20 филма. Последният му филм от 2005 г. е "Хич" (Hitch).

Значимо място в музикалната му кариера заемат четирите награди Грами (от 1988, 1991, 1997, 1998 г.). За ролята си във филма Али Уил Смит е номиниран за награда Оскар за най-добър актьор.

Катрин Зита-Джоунс

на английски: Catherine Zeta-Jones

Катрин Зита-Джоунс е популярна уелска киноактриса. Родена е на 25 септември 1969 г. в уелския град Суонзи. На единадесет години се снима в лондонска продукция, а на петнадесет години се мести в Лондон и започва да търси актьорска изява. Две години по-късно я приемат в хора за мюзикъла "42nd Street".През 1991 г. става известна в обединеното кралство с огромния успех на "Darling Buds of May", комедиен телевизионен сериал, в който играе по-голямата дъщеря във фермерско семейство.През 2000 г. изиграва съпругата на наркобос в спечелилия Оскар „Трафик“ на Стивън Содърбърг. Месец по-рано бременната Катрин Зита-Джоунс печели Оскар 2003 за участието си в музикалния филм Чикаго. В мюзикъла от авторите на "Кабаре" актрисата изпълнява без дубльорка песните и танците си, а на церемонията по раздаването на кинонаградите пя на живо в дует с рапърката Куин Латифа.Катрин Зита-Джоунс се омъжва за Майкъл Дъглас на 11 ноември 2000 г. Синът им Дилън Майкъл Дъглас е роден през август 2000 година, а дъщеря им Карис Зита Дъглас е родена на 20 април 2003 г.

Майкъл Дъглас

на английски: Michael Douglas

Майкъл Дъглас ( е известен американски киноактьор.Роден е на 25 септември 1944 г. в Ню Брунсуик, щата Ню Джърси. Син на кино-иконата Кърк Дъглас и на британската актриса Даяна Дил. След осмата си година израства при майка си и втория си баща в Кънектикът, но прекарва ваканциите с родния си баща.Записва се да учи драма в университета в Калифорния. Започва холивудската си кариера като асистент-режисьор на някой от филмите на баща си от 60-те. След участието му в няколко телевизионни драми Майкъл Дъглас печели известност с Карл Молдън в телевизионния сериал от седемдесетте "Streets of San Francisco" (1972-1977). Освен, че участва като актьор той също и режисира две от сериите. През 1975 г. става изпълнителен продуцент на великолепния филм на Милош Форман "One Flew Over the Cuckoo’s Nest" по романа на Кен Киси, с участието на Джак Никълсън - една от най-добрите му роли. Резултатът - пет награди Оскар, включително и за най-добър филм. През 1979 година участва заедно с Джак Лемън и Джейн Фонда в "The China Syndrome", на който е и съпродуцент. През 1984 година Дъглас се свързва с Катлийн Търнър, за да се снимат в "Romancing the Stone" - романтично приключенски филм, в стила на "Indiana Jones". Партнира им стария приятел на Дъглас - Дани ДеВито. Филмът става голям хит и съживява актьорската кариера на Майкъл. Успешното представяне на Дъглас, Де Вито и Търнър, води до продължението - "The Jewel of the Nile" (1985) г. Тримата се снимат отново заедно в "The War of the Roses" (1989) - черна комедия за един неприятен развод. През 1987 г. Майкъл прави два филма, които отразяват мрачната му страна: "Fatal Attraction", в който играе ролята на наказан заради моментните си слабости в миналото мъж, който плаща огромна цена, преследван от умствено неуравновесената си бивша любовница (Глен Клоуз) и "Wall Street" на Оливър Стоун, където е Гордън Греко - неморален служител в корпорация, чието мото е "Алчността е добродетел" и печели първия си Оскар за най-добър актьор. През 1992 г. продължава да изследва тъмната си страна, партнирайки на Шарън Стоун в трилъра "Basic Instinct". По-рано през [[1988 година Дъглас основава продуцентска компания "Stonebridge Entertainment, Inc.", която продуцира редица големи филми като този на Джоуъл Шумахер "Flatliners" (1990) и на Ричард Донър "Radio Flyer" (1992). Година по-късно продуцира "Made in Americа", след което изиграва ролята на сексуално измъчван мъж в "Disclosure" (1994) г. Снима се също и в "American President" (1995) заедно с Анет Бенинг. Майкъл Дъглас подписва договор с Paramount през 1994, който включва "The Ghost and the Darkness" (1996), "The Game" (1997) и "A Perfect Murder" (1998), римейк на класическата творба на Хичкок "Dial M For Murder" с Гуинет Полтроу. Става изпълнителен продуцент на "The Rainmaker" (1997) с участието на Мат Деймън и на хитовия екшън на Джон Ву "Face/Off" (1997), с Джон Траволта и Никълъс Кейдж. Дъглас печели одобрението на критиката за ролята си на небрежния новелист и английски професор в "Wonder Boys" (2000) г.Двамата с Катрин Зита-Джоунс се снимат в номинирания за Оскар "Traffic". През 2001 г. компанията на Майкъл Дъглас прави нов филм - комедията "One Night at McCool's", а по-късно и "Don't Say a Word" - напрегнат трилър за психиатър, отчаяно търсещ отвлечената си дъщеря.Дъглас е активист за подкрепа на човешките права. Като продуцент и актьор той доказва, че може да е на равнището на баща си.Майкъл Дъглас се жени за Диандра Лукър през 1977 г. Те имат един син - Камерън, но се разделят през 1995 г. и по-късно се развеждат. Дъглас се жени за дългогодишната си приятелка, уелската актриса Катрин Зита-Джоунс на 11 ноември 2000 г. Синът им Дилън Майкъл Дъглас е роден през август 2000 г., а дъщеря им Карис Зита Дъглас е родена на 20 април 2003 г.

Марк Хамил

на английски: Mark Hamill

Марк Хамил, актьорът, чието име завинаги ще се свързва с героя му Люк Скайуокър от "Междузвездни войни", е трябвало да бъде убеждаван да приеме ролята, защото желанието му било да се превъплъти в образа на Дарт Вейдър. В интервю за британска радиостанция Хамил признава, че когато прочел сценария, персонажът на Люк Скайуокър му се сторил най-безинтересен. Актьорът помислил, че ще е по-добре да изиграе която и да е друга роля, само не и тази, която му предлагали. "Искаше ми се да се превъплътя в някой от по-интересните образи - на циничния контрабандист Хан Соло например. Най-много исках ролята на Дарт Вейдър, но тъй като бях много нисък дори за щурмовак, нямаше как да ми я поверят", спомня си Марк Хамил. Актьорът не съжалява, че се е съгласил да изиграе Люк Скайуокър, защото впоследствие този образ се превръща в секссимвол.

Уилям Кътбърт Фокнър (William Cuthbert Faulkner) е американски писател-романист от щата Мисисипи и носител на Нобелова награда. Тоя е смятан за един от най-влиятелните белетристи на Америка.

Фокнър е известен с използването на дълги, витиевати изречения и педантично избран речник в ярък контраст с минималисткия стил на неговия съперник, Ърнест Хемингуей. Някои смятат Фокнър за единствения истински американски белетрист-модернист на 1930-те, следвайки експерименталната традиция на европейски писатели като Джеймс Джойс, Вирджиния Улф, Марсел Пруст и Томас Ман. Работите му са известни с литературни похвати като поток на съзнанието, многобройни описания и гледни точки, както и с измествания във времето на разказа.

Заедно с Марк Твен и може би Тенеси Уилямс, Фокнър е един от най-важните „писатели на Юга.“ Преди получаването на Нобелова награда за литература през 1949 г. все още не е широко известен. [1]

Линда Хамилтън

Линда Карол Хамилтън е американска актриса.Родена е на 26 септември 1956 г. в Солсбъри, Мериленд. Завършва „Уошингтън Колидж“ в Честъртаун, Мериленд.Позната на зрителите с ролите на Сара Конър във филмите Терминатор и Терминатор 2, и на кметицата Рейчъл Уандо във Върхът на Данте.През 1982 година се омъжва за актьора Брус Абът, с когото се развежда през 1989 година. От него има син - Долтън Абът (4 октомври 1989). Вторият й неуспешен брак е със създателя на Терминатор - режисьора Джеймс Камерън, с когото се развежда през 1999 година. Двамата имат дъщеря Дженифър Арчър Камерън (15 февруари 1993).

Филмография

2006 Разорен

2005 Усмивка

2004 Jonah Джун

2003 Wholey Moses

2002 Тиха нощ

2000 Скелет в гардероба

1999 The Secret Life of Girls

1997 Върхът на Данте

1996 T2 3-D: Битка с времето

1995 Разделен живот

1994 Тревожна есен

1991 Терминатор 2

1990 Пратеник на съдбата

1986 Кинг Конг е жив Изгревът на черната луна

1984 Терминатор Децата на царевицата The Stone Boy

1982 Tag: The Assassination Game

1979 Night-Flowers

Серина Уилямс

на английски: Serena Williams

Серина Уилямс е известна професионална американска тенисистка, родена в Сагъно, Мичиган на 26 септември 1981 г. Нейната сестра Винъс Уилямс също е известна тенисистка.Има две първи (2002, 2003) и едно второ място (2004) от турнира в Уимбълдън. През 2003 г. побеждава на финала на откритото първенство на Австралия сестра си Винъс. Същото прави и през 2002 г., но този път на Ролан Гарос. Серена печели два пъти откритото първенство на САЩ (1999, 2002) и веднъж завършва втора (2001).

Джордж Гершуин

на английски George Gershwin

Роден: 26 септември 1898 Бруклин, Ню Йорк

Починал: 11 юли 1937 Лос Анжелис, Калифорния

Джордж Гершуин е американски композитор. Ражда се в семейство на руски евреи (фамилното име на родителите е Гершовиц, но го променят на Гершуин след акто имигрират в САЩ). Композира както класическа музика, така и за Бродуей. Някои от неговите композиции в джаза стават стандарти. Пише една единствена опера, както самият той я нарича народна опера "Порги и Бес" (Porgy and Bess Folk Opera (1935)). През 1937 докато е в Холивуд припада по време на работа и след това умира при операция за отстраняване на тумора в мозъка му. Погребан е в гробището Уестчестърфилд Хилс в Ню Йорк.

Андрей Луканов

Роден: 26 септември 1938 Москва, Русия

Починал: 2 октомври 1996 София, България

Андрей Карлов Луканов е български политик от Българската комунистическа партия (БКП), след 1990 - Българска социалистическа партия. Той е министър-председател на България в 76-то (1990) и 77-то (1990) правителство, въпреки че според някои няма българско гражданство.Андрей Луканов е народен представител в VII (1976-1981), VIII (1981-1986) и IX (1986-1990) Народно събрание, в VII Велико Народно събрание (1990-1991) и в XXXVI (1991-1994) и XXXVII (1994-1996) Обикновено Народно събрание.

Биография

Андрей Луканов е роден през 1938 в Москва в семейството на комунистическия политик Карло Луканов. Той е съветски гражданин по рождение и не придобива българско гражданство до края на живота си. През 1963 завършва "Международни отношения" в МГИМО, Москва, след което е служител в Министерството на външните работи (1963-1965) и Министерството на външната търговия (1966-1968). От 1969 до 1972 работи в представителството на България в Организацията на обединените нации в Женева. След завръщането си е заместник-министър (1972-1973) и първи заместник-министър (1973-1976) на външната търговия, вицепремиер (1976-1986) и първи вицепремиер (1986-1987), министър на външноикономическите връзки (1987-1989).

Луканов играе важна роля в отстраняването на Тодор Живков от ръководството на БКП, след което заема ръководни постове в партията и оглавява нейното правителство през 1990. Правителството на Луканов пада след публични протести, предизвикани от тежката икономическа криза в страната. От тази криза е останал изразът „Луканова зима“.

На 7 юли 1992 г. по искане на главния прокурор Иван Татарчев и с решение на Народното събрание му е отнет депутатският имунитет. На 9 юли 1992 г. е арестуван и подведен под отговорност, че като първи заместник-председател на Министерския съвет през периода 1986 - 1989, при условията на продължаващо престъпление, действайки в съучастие с длъжностни лица, заемащи отговорно служебно положение, е присвоил обществено имущество в особено големи размери. Не е осъден и делото е прекратено. Освободен е на 30 декември 1992 г. След което г-н Луканов подава жалба до Европейския съд по правата на човека в Страсбург. Жалбата е определена за допустима само по отношение на твърдяната от г-н Луканов незаконност на задържането му под стража. През март 1997 съдът приема, че задържането под стража на Андрей Луканов не е било законно по смисъла на европейската конвенция и България е осъдена да плати 40 000 френски франка за незаконния му арест.

От 1994 г. е съдружник и президент на руско-българското съвместно предприятие "Топенерджи". През 1996 г. Андрей Луканов създава в Плевен фондация "Кайлъка". На 2 октомври 1996 той е застрелян пред дома си в София, което засилва слуховете за връзките му с организираната престъпност.

Семейство

Андрей Луканов е женен за Лилия Герасимова (също завършила МГИМО през 1963 г.), имат дъщеря и син:

* Ана Луканова

* Карло Луканов - също завършил МГИМО (1992)

Основни последствия от управлението

Под предлог, че в процеса на преструктуриране икономиката не може да ги издържи, правителството на Луканов едностранно преустановява плащанията по външния дълг през 1990 г. В следствие на това кредитният рейтинг на държавата се сгромолясва.

През 1992 г. правителството на Филип Димитров подписва споразумение с основните кредитори за 3-годишен гратисен период по просрочените плащания. След изтичане на гратисния период правителството на Жан Виденов безуспешно опитва да договори облекчени условия или ново разсрочване. За да не се влошава допълнително репутацията на държавата, плащанията са възобновени. Покриването на над 1 млрд. щ. д. лихви и главница допълнително обезкървява икономиката. Съчетано с кризата в тежката индустрия и краха на банковата система това е един от основните фактори за икономическата криза през 1996 г.

С въвеждането на режима на валутния борд през 1997 г. състоянието започва да се стабилизира и след 2000 г. международните кредитни агенции постепенно си възвръщат доверието в платежоспособността на България.

Аврил Лавин

на английски: Avril Ramona Lavigne

Аврил Рамона Лавин е канадска поп-рок изпълнителка, родена в град Белвил, щата Онтарио, Канада. Името ѝ е френско, Avril означава април, а Lavigne - лоза, но въпреки това се произнася по английски маниер.

През 2006 Canadian Business Magazine я обявява за седмата най-влиателна канадака в Холивуд.

Дебютният албум на певицата Let Go излиза 2002 г. Нейните втори и трети албум Under My Skin (2004) и The Best Damn Thing (2007) достигат номер едно в американския Билборд 200.

На 21 юли 2007 г. Аврил Лавин печели девето място на Jabra Music Contest, като най-добра банда в света.

Биография

Аврил Рамона Лавин, родена на 27 септември 1984 г., е канадска певица, обявена за една от най-популярните поп-рок изпълнителки на 2002 г.

Родена е в Онтарио и e израстнала в консервативно семейство. Аврил се занимава с кънтри музика, пее в църковнен хор и се учи да свири на китара. Открита е от първия си професионален мениджър, докато изпълнява кънтри-кавъри в книжарница в Кингстън, Онтарио.

На 16 годишна възраст тя вече има подписан договор с Ариста Рекърдс и се мести в Ню Йорк, за да работи по първия си албум.

Музикална кариера

Let Go (2002–2004)

В търсене на по-добро развитие, изпълнителката се премества по-късно в Лос Анджелис, Калифорния и там записва албум заедно с Clif Magness и The Matrix.

Първият ѝ албум Let Go е издаден от Ариста Рекърдс на 4 юни 2002 и 6 месеца по-късно е обявен за четворно платинен от Recording Industry Association of America. През 2003 г. Лавин има шест номинации за наградите Juno и печели четири от тях. Номинирана е осем пъти за наградите Грами, но досега не е печелила такава.

Under My Skin (2004–2005)

Певицата пише по-голямата част от втория си албум Under My Skin заедно с кандския певец и текстописец Chantal Kreviazuk. Песента Nobody’s Home пише с Бен Муди, бивш член на Evanescence, а по останалите работи с бившия си китарист Evan Taubenfeld.

Under My Skin е издаден на 25 май 2004 и става номер едно в световен мащаб. Първият сингъл Don’t Tell Me излиза oще юни 2004 г. и е номер едно в Аржентина, попада в Топ 5 на Англия и Канада, в австралийския Топ 10, в бразилските и европейски класации.

Вторият сингъл My Happy Ending достига номер девет в Billboard Hot 100, което го превръща в третия ѝ голям хит.

Третият сингъл от този албум е Nobody’s Home.

The Best Damn Thing (2006–настоящ)

Новият албум на певицата The Best Damn Thing излезе през април 2007. Аврил описва албума като бърз, весел и агресивен.The Best Damn Thing – достатъчен показател за израстването на изпълнителката като композитор и текстописец.

Албумът открива уникална сила и пулс в ритмични поп-пънк парчета като I Can Do Better, The Best Damn Thing и Girlfriend. В същото време балади като When You're Gone, Innocence, и Keep Holding On показват дълбока емоционалност.

За създаването на The Best Damn Thing Avril lavigne е привлякла Butch Walker, Dr. Luke и Rob Cavallo, популярен с работата си за групи като Green Day и My Chemical Romance.

Дискография

Основна статия: Дискография на Аврил Лавин

* Let Go (2002)

* Under My Skin (2004)

* The Best Damn Thing (2007)

Трибиутни албуми

* Boys on Top: A Punk Rock Tribute to Avril Lavigne (2004)

Филмография

2007 The Flock

2006 Over the Hedge

2006 Fast Food Nation

2004 Going the Distance

2004 The SpongeBob SquarePants Movie

2002 Сабрина

Редактирано 27 септември 200718 г. от Hanibal_Lektar (преглед на промените)

и днес МНОГО актьори днес !

Гуинет Полтроу

на английски: Gwyneth Paltrow

Дата на раждане - 28.09.1972.

Място на раждане - Лос Санджилис, Калифорния.

Преди 1999 г. за повечето кинозрители Гуинет Полтроу беше “онази англичанка, с която ходеше Брад Пит”. Но тази представа коренно се промени, когато през същата година малко известната (американска) актриса получи Оскар за изключителното си изпълнение във Влюбеният Шекспир.

Гуинет Кейт Полтроу се ражда през 1972 в Лос Анджелис, в семейство пряко свързано с шоубизнеса. Баща й - Брус Полтроу е известен продуцент и режисьор (Купонджии, 2000), а майка й – Блайт Данър е актриса, носителка на театралната награда Тони (гледали сме я като съпругата на ДеНиро в Запознай се с нашите).

Гуинет и по-малкият й брат Джейк, прекарват по-голямата част от детството си в Лос Анджелис. Когато е на 11, семейството се премесва в Ню Йорк. Там тя завършва училище, преди да се завърне отново на Западния бряг, където се записва да учи История на изкуството в Калифорнийския университет в Санта Барбара, но скоро осъзнава, че професията на майка й я влече много по-силно и независимо от съвета на баща си първо да завърши, напуска за да започне актьорска кариера.

Първата й роля е през 1991 в постановката “Picnic” Уилямстън тиатър, където по това време играе и майка й. Първото й явяване на прослушване води и до първото участие в киното – малка роля в Shout с Джон Траволта през същата година. Скоро след това шансът я среща със Стивън Спилбърг и резултатът е ролята на младата Уенди в Хук.През 1993 Гуинет играе запомнящо се във Flesh & Bone.

През 1995 отново привлича общественото внимание, но не толкова със сравнително малката си роля във филма Седем, колкото с това, че между нея и партньора й, Брад Пит започват романтични отношения. Благодарение на таблоидите, връзката й със секс символа на Холивуд бързо й носи, може би нетърсена, но пък много навременна популярност, която се изразява в нарастващ брой предложения за роли – Moonlight & Valentino, The Pallbearer, и наистина много доброто изпълнение в една отлична комедия – Ема. Тя участва и в Джеферсън в Париж с Ник Нолти (по стронно съвпадение тя играе дъщерята на Джеферсън, а през 1971, точно докато е бременна с нея, във филма 1776 майка й играе съпругата на Джеферсън ), в Големите надежди с Итън Хоук и Робърт ДеНиро, в Hush с Джесика Ландж, в Перфектно убийство с Майкъл Дъглас, за да стигне до чудесното си изпълнение във Влюбеният Шекспир, за което получи Оскар.

Още успехи и пред критиката и пред публиката й донесоха ролите й в Плъзгащи се врати, Талантливият мистър Рипли и режисираният от баща й Купонджии (Duets).

Днес Брад Пит е женен за Дженифър Анистън, но това не значи, че Гуинет е (била) самотна. След кратки връзки с Бен Афлек и Скот Спийдман, актрисата като че ли намери голямата любов на живота си в лицето на солиста на английската рокгрупа Колдплей, за когото се омъжи. Съвсем наскоро се им се роди първата дъщеря – Епъл Блайт.

Мира Сорвино

на английски: Mira Sorvino

Дата на раждане - 28.09.1967.

Място на раждане - Тенафлай, Ню Джърси, САЩ.

Мира Сорвина е американска актриса от италиански произход, носителка на Оскар, участвала в „Romy and Michele's High School Reunion”, „Проглеждане”, „Blue in the Face”, „Лятото на Сам” и „Могъщата Афродита”.

Сорвино е родена в Тенафлай, Ню Джърси и е дъщеря на актьора-ветеран Пол Сорвино (играл в такива филми като „Добри момчета”, „Никсън” на Оливър Стоун и други).

Мира отрасва в Ню Джърси и посвещава по-голямата част от времето си на сериозно учене, вместо на подготовка за актьорска кариера, тъй като баща й не желае никое от три му деца, да бъде в шоубизнеса от ранна възраст.

Въпреки всичко, Сорвино участва в театрални представления и в гимназията, и по-късно в университета. Тя учи в Харвард, където се дипломира с възможно най-високи почести, като специалист по Източна Азия.

Дипломната й работа е за анти-африканските настроения в Китай. Тя е и политически активист, свързан с Амнести Интернешънъл. Прекарва година в Китай и говори китайски.

След дипломирането си, Сорвино живее в Ню Йорк и три години се опитва да си спечели репутация като актриса. Както много

други млади актьори, се захваща с различни професии, докато очаква възможността да пробие в шоубизнеса. Известно време е асистентка във филмова продукция.

Ролята, с която Сорвино прави големия си пробив още в началото на кариерата си е тази на пискливата проститутка с мръсен език във филма на Уди Алън от 1995, „Могъщата Афродита”, за която печели Оскар за най-добра актриса в поддържаща роля.

След спечелването на академичната награда, Сорвино продължава да се снима в най-разнообразни роли – включително в телевизионния филм за Мерилин Монро „Норма Джийн и Мерилин” (1996), заедно с една друга млада, интелигентна и талантлива актриса, Ашли Джъд. Опитва възможностите си и хорър като „Мимикрия” през 1997 и в екшън като „Резервни убийци” през 1998.

Оттогава насам се снима и в главни и в по-второстепенни роли във филми, някои от които стават много популярни - като „Romy and Michele's High School Reunion”, в който си партнира с Лиса Кудроу и „Проглеждане” с Вал Килмър. През 2000-ната година се снима в България с български актьори във филма за фашистките концентрационни лагери „Сивата зона”.

Няколко години Сорвино се среща с Куентин Тарантино, а след това с френския актьор Оливие Мартинез. На 11 юни, 2004 тя се омъжва за Кристофър Бакъс на скромна церемония на остров Капри; сватбата дори не беше оповестена първите две седмици. Бакъс е млад актьор, който участва в телевизионния сериал „Уил и Грейс”, но двамата се запознават, след като той й запазва място в ресторанта, където тогава работи като сервитьор. През ноември 2004, Сорвино роди дъщеря, Матеа Ейнджъл.

Брижит Бардо

на английски: Brigitte Bardot

Дата на раждане - 28.09.1934.

Място на раждане - Париж, Франция.

Казват, че бог е създал жената, а режисьорът Роже Вадим - актрисата Брижит Бардо. Така или иначе неговият първи филм, благодарение на който французойката става "звезда", се казва точно така: "И Бог създаде жената" и излиза през 1956 г., когато ББ е само на 22 години.

Тя е родена на 28 септември 1934 г. в парижко буржуазно семейство, в което се отнасят скептично към актьорската професия, а към любовта на дъщеря им спрямо бонвиван като Роже Вадим - напълно отрицателно. Но Бардо все пак избира актьорското поприще, а когато става пълнолетна се омъжва именно за Роже Вадим. Той познава по-добре от всички достоинствата и недостатъците на своята съпруга, която преди "И бог създаде жената" се е снимала в 15 филма, но в нито един не е изпълнявала главната роля. И изведнъж - чудо! Брижит Бардо се оказва идеалната Жулиета. Филмът е посрещнат с огромен интерес не само в Европа, но и в САЩ и прави инициалите "ББ" известни по целия свят.

Бриджит Бардо се снима под режисурата на Роже Вадим още два пъти: в "Бижутерите на лунна светлина" (1958) и в своя последен филм "Дон Жуан-73" (1973).

В промеждутъка между първата творба на Вадим и последната, тя жъне успех с "Бабет отива на война" (1959) на реж. Кристиан Жак.

По време на снимките среща Жак Шарие, омъжва се за него и му ражда син. През тези години се превръща в секссимвол, в истински мит, създаден от безспорния й талант, но и от непривичната за онова време смелост на нейното екранно поведение. Качествата си на актриса, а не само на секссимвол, ББ успява да разкрие в малко филми. Сред тях са "Частен живот" на Луи Мал (1962), "Презрение" (1963) на Жан-Люк Годар, "Истината" (1960) на Анри-Жорж Клузо.

С появяването на бръчките, настъпва логичният разрив на ББ с киното и нейното почти параноично отдаване на каузата за защита на животните. За нейната непомръкваща популярност и до наши дни говори успехът на меморната й книга "Инициалите ББ".

Хилари Дъф

на английски: Hilary Erhard Duff

Дата на раждане - 28 септември 1987

Място на раждане - Хюстън, САЩ

Хилари Ерхард Дъф е актриса и поп певица от САЩ. Въпреки че второто й име е Ерхард, тя е позната като Хилари Ан (Ann) Дъф.След като става известна със сериала „Лизи Макгуаяр“, тя прави кариера в киното с роли в холивудски филми като „Деца на килограм“ и независими продукции като „Материални момичета“. Дъф започва също така успешна музикална кариера. Има издадени шест албума, първи в класацията на САЩ. Има по-голяма сестра, Хейли, с която се снима в „Материални момичета“.Участва в романтичната комедия „Историята на Пепеляшка“ с участието на Чад Майкъл Мъри, снима се в Raise Your Voice с участието на Оливър Джеймс.Първата любов на Хилари е известния поп певец Арън Картър, но настоящата е Джоел Мадън.

Филмография

* The Perfect Man (2005)

* „Деца на килограм 2“ (2005)

* Историята на Пепеляшка (2004)

* Raise Your Voice (2004)

* Lizzie McGuire Movie, The (2003)

* „Агент Коуди Банкс“ (2003)

* The Lizzie McGuire Movie (2003)

* „Деца на килограм“ (2003)

* „Кадет Кели“ (2002)

* „Лизи Макгуаяр“ (2001)

* Soul Collector, The (1999)

* Casper Meets Wendy (1998)

* True Women (1997)

Марчело Мастрояни

на италиански Marcello Vincenzo Domenico Mastroianni

Дата на раждане - 28 септември 1924

Място на раждане - Фонтана Лири, Италия

Починал: 19 декември 1996 Париж, Франция

Марчело Мастрояни ( Марчело Винченцо Доменико Мастрояни) е италиански филмов актьор, носител на наградa за мъжка роля от фестивала в Кан. Известен е не само като един от най-добрите актьори на Италия, но и като ухажьор на красивите жени, любител на хубавите ястия и страстен пушач.

Роден е в малкото градче Фонтана Лири в Апенините, но прекарва ранните си детски и юношески години в Торино и Рим. През Втората световна война е пратен в хитлеристки концентрационен лагер, но успява да избяга и да се скрие във Венеция. За киното го открива известният италиански режисьор Лукино Висконти.От брака си с италианската актриса Флора Карабела има една дъщеря Барбара, а от връзката си с Катрин Деньов втора дъщеря Киара Мастрояни, която също е актриса. Умира от рак на панкреаса.

Някои от по-известните му филми

* „Сладък живот“ (La dolce vita) Федерико Фелини (1960)

* „Развод по италиански“ (Divorzio all'italiana) Пиетро Джерми (1962)

* „Осем и половина“ (8 e ½) Федерико Фелини (1963)

* „Вчера, днес, утре“ (Ieri, oggi, domani) Виторио де Сика (1963)

* „Брак по италиански“ (Matrimonio all'italiana) Виторио де Сика (1964)

* „Драма на ревност“ (Dramma della gelosia - tutti i particolari in cronaca) Еторе Скола (1970)

* „Особен ден“ (Una giornata particolare) Еторе Скола (1977)

* „Градът на жените“ (La città delle donne) Федерико Фелини (1980)

* „Очи чорние“ (Очи чёрные) Никита Михалков 1987

Един спортис :

Мика Хакинен

на фински Mika Pauli Häkkinen

Дата на раждане - 28 септември 1968

Място на раждане - във Вантаа, Финландия

Мика Паули Хакинен е бивш пилот от Формула 1, световен шампион за 1998 и 1999 г. От 1998 г е женен за Ерия, от която има син Хуго Ронан, роден на 11 декември 2000 г., и дъщеря Айна Джулия, родена на 12 май 2005 г. Живеят в Монако.Започва пътя си на състезател през 1974 г. с картинг и до 1986-а става пет пъти шампион на Финландия. През 1987 г. завоюва шампионските титли на Финландия, Швеция и в скандинавската Формула Форд 1600. Eдна година по-късно, (1988), печели шампионската титла в европейския шампионат на Формула Опел Лотус, а през 1990 е шампион на английската Формула 3.

Формула 1

Дебютът му в Формула 1 е с екипа на Лотус през 1991, а от 1993 е пилот на Макларън, където задълго е съотборник с Дейвид Култард.В първите си години не успява да постигне сериозни успехи, но това до голяма степен се дължи на недостатъчно развития болид, с който раполага.Преживява и тежка катастрофа, след която много малко хора вярват, че ще успее да се върне на 100% в състезанията. Но въпреки наложилото се скептично мнение, шефът на отбора, Рон Денис, му гласува доверие и скоро Мика се отплаща.През сезон 1998, когато Макларън доминира очевидно над останалите отбори, Хакинен взема първата си световна титла. Втората идва веднага след това, през 1999-та, макар превъзходството на „сребърните стрели“ да не е толкова силно.След борба до последното състезание с пилота на Ферари — Еди Ървайн, Мика отново става световен шампион. Следват два разочароващи за класата на Макларън сезона, след които финландецът се оттегля от спорта в края на 2001.Това решение е продиктувано по-скоро от желание за повече време, което да посвети на семейството си, от колкото от изчерпана страст по високите скорости.Сега се състезава за тима на Мерцедес в Германския туристически шампионат ДТМ.

И нашите ДВЕ РОЖДЕНИЧКИ от форума

RA4NA

DeadSmurf

За съжаление НЯМА информация за тях !

Лех Валенса

полски: Lech Wałęsa

Дата на раждане -29 септември 1943

Място на раждане - Попово, Полша

Лех Валенса ( е полски политик, един от първите синдикалисти и активисти за човешки права. Той е съосновател на Солидарност (Solidarność), първия независим синдикат в Съветския блок, Носител е на Нобелова награда за мир за 1983. От 1990 до 1995 е президент на Полша (последван от Александър Квашневски).Роден близо до Моково на Висла - в Попово. След като се обучава за електромеханик, работи в корабостроителницата в Гданск през 1967 - 1976, но е уволнен за критика на ръководството. Остава във връзка с работниците от корабостроителницата и през 1979 - 1980. създава стачен комитет, който се стреми към по-големи граждански права и по-високи заплати, за да се посрешнат нарастващите цени на храните и стоките от първа необходимост.На 31 август 1980 споразумение в Гданск между комитета на Валенса и правителството на Полша подготвя почвата за създаването на независим профсъюз, наречен „Солидарност“, на който Валенса е лидер. Противодействието от страна на генерал Ярузелски води до арест и интерниране на Валенса от декември 1981г до ноември 1982г. При освобождаването му той успява да възпре по-неубозданите членове на „Солидарност“ (Solidarność), като води преговори с Войчех Ярузелски и неговите министри. През октомври 1983 Валенса е удостоен с Нобелова награда за мир. Неговите жена и син пътуват до Осло, за да я получат и да прочетат обръщение на Валенса за гражданските права. След това му е позволена по-голяма свобода на придвижване и дори посещава Рим. Поема водеща роля при преговорите с полското правителство между февруари и април 1989 и при организирането на публична кампания на Солидарност за общите избори през юни 1989. Избран е за полски президент през декември 1990. Мандатът му обаче не протича гладко. Той често се оплаква, че лявата коалиция спъва икономическите реформи. Антисоциалистическия католицизъм на „Солидарност“, който го довежда на власт, вече не е политически водещ през ноември 1995, когато Валенса е победен като кандидат за втори мандат. Оттегля се в уединение месец по-късно и остава критичен към политическото и стопанското развитие на Полша.

Силвио Берлускони

на италиански Silvio Berlusconi

Дата на раждане -29 септември 1936

Място на раждане - Милано, Италия

Силвио Берлускони е италиански политик и бивш министър-председател на Италия. Лидер е на политическото движение „Форца Италия“, което е създадено за влизането му в политиката, и е собственик на италианска медийна империя.Берлускони е известен и като бизнесмен, притежаващ голям дял от италианската медия, няколко банки, както и други компании. Твърди се, че един от важните фактори за успеха му в политиката е че е президент на футболния клуб Милан („Форца Италия“ е скандиране, което означава „Напред, Италия“). Фактът, че той е едновременно министър-председател и важна фигура в медиите, предизвиква спорове.

Италианското обществено мнение е разделено по отношение на неговите прояви и полемичната му личност. Според някои, той е корумпиран и омразен политик, а според други — човекът, който дърпа нагоре Италия.

Роден на 29 септември 1936 г. в Милано в семейство от средната класа.Баща му, Луиджи Берлускони, заема ръководна длъжност в Банка Разини. Майка му, Роза Босси, е домакиня.Има по-малка сестра, Антониетта, и брат, Паоло.След завършване на началното училище, е записан в религиозен колеж, където учи до 19 годишна възраст и взима диплома за средно образование - класическа гимназия Още като ученик той проявява своите наклонности към бизнеса — събира пари за гледане на куклени представления, а в гимназията приема пари, за да пише домашни на свои съученици.

Учи право в Миланския Държавен университет, като за да плати образованието си, той продава прахосмукачки, прави снимки на обществени събития и ангажира своята група на круизове през лятото. В университета се сприятелява с Бетино Кракси — бъдещият министър-председател на Италия.

Берлускони завършва образованието си на 25 години и му е предложена работа в банката, в която баща му работил, но отказва, като същевременно успява да склони банката да финансира строителната фирма, която той кръщава „Едилнорд“. Основана през 1962, Едилнорд става успешна фирма за недвижими имоти. През 1969 Берлускони построява цяло предградие северно от Милано, кръщавайки го „Милано 2“, което впоследствие става дом за 10 000 човека.

През 1974 Берлускони разширява нарастващата империя като създава „Телемилано“ — кабелната телевизия, която функционира в Милано 2. Осъзнавайки реалните възможности, през 1978 г. Берлускони влага 2,5 млн долара, за да предизвика държавния телевизионен монополист Радиотелевизионе Италиана (РАИ). Заобикаляйки закона, който позволява само на РАИ да предава за цялата страна, Берлускони създава система от локални станции, които предават едновременно една и съща програма.

През 1980 създава Канале 5 ('5 канал') — телевизионна станция, която някога излъчва италиански тв игри и която е първата италианска телевизия, излъчила американски сериали като Далас. Берлускони тогава се възползва от икономическите възможности, които се откриват благодарение на излъчваните по телевизията реклами. Той се връща към времената, когато пише домашните на другите, като се обръща към треторазрядни компании с програма, която разменя ефирно време за процент от нарастнали бъдещи продажби. Това, Берлускони отбелязва, „накара пазарните лидери да купуват време“, и резултира в рекламната агенция Publitalia 80. Тя бързо става най-голямата в Европа, създавайки си бюджет от 2,5 билиона на година.

На 26 януари 1994 е създадена Форца Италия, а на 10 май същата година Берлускони става министър-председател на Италия, но това е само за кратко, тъй като една (Лега Норд) от партиите в мнозинството се отказват от коалицията. На 22 декември 1994 Ламберто Дини поема премиерските функции.

През 2001 Берлускони отново е лидер на дясноцентристката коалиция Casa delle Libertà (Домът на свободите), която включва Alleanza Nazionale (Народен съюз), CCD, Lega Nord и останалите партии. Той има успех на изборите и на 11 юни 2001 г. встъпва повторно в премиерската длъжност. Коалицията печели рекордните 53% от гласовете. Към 2004 той все още е министър-председател на Италия. Женен е два пъти и има 5 деца.

Андрий Шевченко

на украински Андрій Миколайович Шевченко

Дата на раждане -29 септември 1976

Място на раждане - Яхотин, Украйна

Андрий Шевченко (на украински Андрій Миколайович Шевченко) е украински футболист, роден на 29 септември 1976 г. Започва кариерата си в Динамо Киев, където изгрява неговата звезда. През 1999г. преминава в Милан за 26 млн. долара. От май 2006 г. е футболист на Ф.К. Челси (Лондон) и украинския национален отбор. Той е ключова фигура за отборите, в които играе. Много негови голове са се оказвали решаващи за изхода на даден мач. Играл е в 48 мача и има 53 вкарани гола. Шевченко е избран от Пеле за един от 125 най-добри живи футболисти. Според много хора той е най-добрият футболист в света. Допринася много националния отбор на неговата страна да се класира за първи път на световно първенство в Германия през 2006 г. Във втората среща на това световно първенство отбелязва първия си гол на такъв голям форум в срещата Украйна-Саудитска Арабия (4-0). Вторият си гол на това световно първенство отбелязва в срещата Украйна-Тунис (1-0) от дузпа, която сам изработва при съмнения за симулативна игра.

Успехи

* Трофеи:

* Титла на Украйна - 5 пъти (Динамо Киев)

* Купа на Украйна - 4 пъти

* Титла на Италия - 1 път (Милан)

* Купа на Италия - 1 път

* Шампионска лига - 1 път

* Супер купа на Европа - 1 път

* Златна топка - 1 път

* Купа на Англия - 1 път (Челси)

* Купа на футболната асоциация (ФА Къп) - 1 път

Ханс Гайгер

германски физик. Учи в Ерлангенския, Мюнхенския и Манчестърския университет. Преподавател е в Манчестърския университет (1907-1912 г.). Професор е в Килския (1925-1929 г.), в Тюбингенския (1929-1936 г.) и в Берлинския университет (от 1936 г.). Определя заряда на електрона (1908 г.). Заедно с Ръдърфорд създава устройство, което позволява да се броят отделно заредени микрочастици (1908 г.); по-късно устройството е усъвършенствано от Гайгер и немския физик В. Мюлер и се нарича Гайгер-Мюлеров брояч. Заедно с В. Боте потвърждава валидността на закона за запазване на енергията и количеството движение за единичните стълкновения на елементарни частици, а с английския физик Марсден изследва разсейването на алфачастици в тънки метални пластинки. Потвърждава формулата на Ръдърфорд. Ханс Гайгер умира на 24 септември 1945 г. в Потсдам.

Източник Фокус

И един любим автор... просто уникален

Труман Капоти

"Животът е средно добра пиеса със зле написано трето действие."

Труман Капоти (1924-1984) е роден в Ню Орлиънс в семейството на чиновник и 16-годишна кралица на красотата. Баща му обаче не се задържа дълго на една работа и постоянно търси нови възможности за изява. Младият Труман израства при роднини в Алабама и неговото приемно семейство му служи като модел за много от образите, които описва по-късно. Майката на Труман се омъжва повторно за заможен бизнесмен и Капоти се мести в Ню Йорк, като приема името на втория си баща. В детските си години бъдещият писател се сприятелява с Харпър Лий, авторката на "Да убиеш присмехулник", която го използва като прототип за образа на Дил в световноизвестния си роман. Капоти написва първите си разкази на осемгодишна възраст и публикува в престижни списания, за което е удостоен с голямата награда за кратка проза на името на 0”Хенри. От този момент нататък Капоти познава единствено успеха и се превръща в едно от най-големите имена на американската литература. Автор е на романите „Други гласове, други стаи", "Закуска в „Тифани" /една от най-любимите ми книги/, "Арфата на тревите", на много разкази, киносценарии, а също така на „Хладнокръвно" - документална история на едно от големите американски убийства, първообраз на жанра „истински престъпления".

Неговата визитна картичка е изяществото на езика, мекотата на повествованието, проникновените образи, в по-голямата си част почерпани от неговия собствен живот.

изт. издателство Колибри

/видео/

Джими Картър

на английски: James Earl "Jimmy" Carter, Jr.

Дата на раждане -1 октомври, 1924

Място на раждане - Плейнс Джорджия

Джеймс Ърл „Джими” Картър мл. (роден на 1 октомври, 1924 г. е бил 39– ия президент на САЩ (1977 – 1981) и носител на Нобелова награда за мир през 2002 г. Президентството на Картър е белязано със застой след Виетнамската война, скандала Уотъргейт и икономическите трудности. Някой от неговите значими достижения са създаването на национална енергийна политика и консолидация на федералните агенции. Той въвежда строго законодателство за защита на околната среда , дерегулира въздушната, железопътната, финансовата , комуникационната и петролната индустрия; помага на социалната система и назначава рекорден брой жени и представители на малцинствата на значими държавни и съдебни позиции. В областта на външната политика постиженията на Картър включват Споразумението от Кемп Дейвид, Договорите за Панамския канал, установява пълни дипломатически отношения с Китай. В допълнение той е поддръжник на човешките права и ги поставя в центъра на своята политика.

Кризата със заложници в Иран е една от причините за неговата загуба на изборите през 1980 г. . След силната негативна реакция на международната общност срещу инвазията на Съветския Съюз в Афганистан , администрацията на Картър остава индиферентна и влиянието на Америка започва да намалява. В същото време лихвите по кредитите стигат до най – високия си размер след Втората световна война и администрацията замразява цените на петрола в отговор на натиска на ОПЕК. Въпреки ,че собствената му партия контролира Конгреса , администрацията му се оказва неспособна да реформира данъчната система и да приложи националния здравен план, както е обещал по време на предизборната си кампания.

В годините след напускане на длъжността Картър си спечелва славата на уважаван държавник , международен посредник и използва престижа си на бивш президент да подпомогне много благотворителни каузи. Той основава „Центъра Картър” , организация, която да подкрепя демокрацията и човешките права. Пътува много , за да наблюдава провеждането на избори, да участва при преговори и доставя помощ за нуждаещите се. През 2002 г. Картър печели Нобелова награда за мир за неговите усилия за „намиране на мирно разрешение на международните конфликти, за насърчаването на демокрацията и човешките права, за насърчаване на икономическото и социално развитие.”

БИОГРАФИЯ !

Джордж Уеа

на английски George Manneh Oppong Ousman Weah

Дата на раждане -1 октомври 1966

Място на раждане - Монровия, Либерия

Джордж Мане Опонг Усман Уеа (на английски George Manneh Oppong Ousman Weah) е роден на 1 октомври 1966 г. в Монровия, Либерия. Той е либерийски политик и бивш футболист. През 1995 г. е обявен за Играч на годината на ФИФА (и до ден-днешен е единственият награден от Африка), носител на Златната топка на Европа и Африкански футболист на годината. Остава и един от най-добрите футболисти от черния континент за всички времена. След футбола Уеа се занимава с хуманитарна и политическа дейност. В продължение на няколко години е Посланик на добра воля към УНИЦЕФ. През 2005 г. губи президентските избори в родината си.

Лична биография

Уеа е роден и израстнал в гетата на квартал Клара в Монровия. Член е на етническата група Кру, чиито корени са в югоизточната част на Либерия (един от най-бедните райони на страната). Родителите му са Уилям Т. Уеа старши и Анна Кайеуеа. Младежът е отгледан главно от баба си по бащина линия, Ема Браун. Средното си образование получава в училищата Мюзлим Конгрес и гимназията Уелс Хеърстън. Преди футболът да му отвори пътя към чужбина, Уеа работи за Либерийската телекомуникационна корпорация като техник.

Уеа получава бакалавърска степен по Ръководене в спорта университета Паркууд и Лондон. Дипломата от това училище, обаче, е непризната и самото училище е затворено от Федералната комисия по търговия на САЩ и британското правителство. През 1999г. либерийския университет А.М.Е Зион Юнивърсити Колидж присъжда на Уеа докторска степен по заслуги към хуманитарните науки.

Уеа е женен за Клар Уеа, американка от ямайски произход, и има три деца: Джордж младши, Марта и Тимъти Джорд.

Футболна кариера

Уеа започва своята кариера н либерийския клуб Инвинсибъл Илевън (от англ., Недосегаемата единадесторка) и камерунския Тонер Йоунде. Следва преминаване в Европа през 1988г., когато Уеа започва да играе за ФК Монако. С този тим той печели Френската купа през 1991г. През 90-те играчът преминава през: ПСЖ (1992-95), където печели Първенството на Франция през 1994г.; Милан (1995-2000), с които постига първо място в Лигата на Италия през 1996 и 1999г. През 1995г. Уеа е обявен за Играч на годината на ФИФА (и до ден-днешен е единственият награден от Африка), носител на Златната топка на Европа и Африкански футболист на годината. Той напуска Милан през август 2000г., за да влезе последователно в редиците на Ф.К. Челси, Манчестър Сити и Олимпик Марсилия. През май 2001г. Уеа преминава във ФК Ал Джазира от ОАЕ.

Въпреки азбележителните си успехи на клубно ниво, Уеа не успява да донесе на националния отбор на Либерия голямата радост да достигнат Световно първенство. Той е помагал на състава по всички възможни начини - бил е играч, треньор и спонсор. Това, обаче, носи допълнителна слава на Уеа като един от най-великите играчи в света, които не са играли в най-големия световен турнир.

Редактирано 1 октомври 200718 г. от Hanibal_Lektar (преглед на промените)

Махатма Ганди

Дата на раждане -2 октомври 1869

Място на раждане - Порбандар, Британска Индия

Починал: 30 януари 1948 Делхи, Индия

Мохандас Карамчанд Ганди , познат като Махатма Ганди, е индийски адвокат, политик, пацифист, борец за човешка свобода и духовен водач на индийското движение за независимост, което довежда през 1947 г. до края на британското владичество в страната. Наречен е още "баща на нацията".

Ганди получава международна известност със своята концепция за сатяграха , ненасилствени протести за постигане на политически цели, която се основава на идеята за ахимса. Със своя пример вдъхновява политически лидери, като например Мартин Лутър Кинг, Нелсън Мандела и Аун Сан Су Чи. За него Алберт Айнщайн казва:

„ На бъдещите поколения ще бъде трудно да повярват, че някога такъв човек, от плът и кръв, е ходил по земята ”

Санскритското име Махатма („велика душа”) произлиза от индийската философия. С това име Ганди е поздравен от поета Рабиндранат Тагор при завръщането си от Африка в Бомбай на 9 януари 1915 г.[2] Самият Ганди признава в книгата си „Моят път към Истината”, че е недостоен за тази титла.

БИОГРАФИЯ !

Стинг

на английски Gordon Matthew Thomas Sumner

Дата на раждане -2 октомври 1951

Гордън Матю Томас Съмнър известен като Стинг е роден на 2 октомври 1951 година в пристанищния град Нюкасъл Ъпон Таун - крупен индустриален център в северна Англия. Баща му Ърнест дълги години е работил като монтажник в местната машиностроителна компания. По-късно отворил малко магазинче за мляко. Майката Одри била фризьорка и медицинска сестра.

История на групата Полис

В средата на 70-те години, като радостна изненада за меломаните, се появява триото Полис (The Police). Основател на групата е барабанистът Стюарт Коплънд. В началото на 1977 той срещнал бас-китариста Гордън Съмнър и така започнала историята на новата супергрупа. Трети участник станал китариста Хенри Падовани. Първата записана песен на Полис е Fall Out. Полис имат извънредно успешна кариера, но в 1984 година пътищата на тримата се разделят.

История на псевдонима

Съществуват много версии за това как се е появило името Стинг. Самият Стинг вече не помни точно как е станало това. Най-популярната история гласи, че още докато свирел в групата Phoenix Jazzmen, Стинг обличал раиран суичър в жълто и черно и всички казвали, че прилича на пчела.

Творчество

Първата самостоятелна работа на Стинг е саундтрака към филма от 1982 Brimstone and Treacle. През юни 1985 издава и първия си солов албум The Dream Of Blue Turtles, в записите над който привлича млади джаз музиканти със склонности към импровизации. Със същия състав Стинг записва концертния албум Bring On The Night (1986), а на следващата година се появява Nothing Like The Sun, в който взимат участие Марк Кнопфлер и Ерик Клептън. Няколко години по-късно Стинг записва част от тези песни на испански и португалски език.

През 1991 излиза най-меланхоличния от всички албуми на Стинг - Soul Cages. Причината за това е загубата и на двамата родителите в много кратък период. Затова пък в 1993 излиза най-успешният му албум, пълен с хумор и светлина - Ten Summoner’s Tales. В период от 3 години излизат още два негови албума - Mercury Falling (1996) и Brand New Day (1999), като последният печели две награди Грамми.

Музиката, която Стинг създава, е едновременно джаз, рок, поп, блуз и фолк. Той е безусловно култова фигура в съвременната музика. Творчеството му е интелектуално, а изпълненията - прецизни и изискани. Текстовете на песните му имат дълбок смисъл. Музиката на Стинг е богата храна за ума и сърцето на ценителите.

Редактирано 3 октомври 200718 г. от Hanibal_Lektar (преглед на промените)

Клайв Оуен

на английски: Clive Owen

Дата на раждане -3 октомври 1964

Място на раждане - Ковънтри, Великобритания

Клайв Оуен (на английски: Clive Owen) е британски актьор. Роден е в Ковънтри, Уоруикшър, Великобритания на 3 октомври 1964 г. Баща му напуска семейството, когато Клайв е на 3 години. Голяма част от филмовите участия на Клайв Оуен са в холивудски и независими кино-продукции, а не в британското кино. От актьорската професия той се интересува още от детските си години. През ученическите си години той участва в няколко театрални постановки на училищно ниво, а през 1984 г. е приет в Кралската академия по драматични изкуства, където учи в продължение на 3 години.

По време на престоя си в академията Клайв Оуен участва в множество театрални представления. След това се включва в театралната група Young Vic, с която участва в множество театрални адаптации по Уилям Шекспир. По това време той се запознава и с бъдещата си жена Сара Джейн Фентън. Двамата си партнират в пиеса по „Ромео и Жулиета“ (във водещите роли). Те сключват брак през 1995 г.

През 1988 г. наред с множеството театрални участия, Клайв Оуен прави и своя дебют в киното. Първата кино-продукция, в която той участва е британския филм „Vroom“. Същинското начало на неговата филмова кариера е участието му в телевизионния сериал „Chancer“. С главната си роля в сериала той става много добре познат на публиката. За изненада на критиката и медиите Клайв Оуен напуска сериала, въпреки успешното си представяне и отново се насочва към кино-продукции.

След прекратяването на участието си в „Chancer“, за кариерата на Клайв Оун настъпва лош период. През следващите 2 години той прави няколко участия в различни филми, но играта му в нито един от тях не може да достигне популярността на предишните му роли. За сметка на филмовите участия, Оуен продължава да участва в много театрални пиеси. Така се стига и до участието му в пиесата „Отблизо“ (Closer) през 1997 г., която бързо се превръща в хит. В края на 1990-те години Клайв участва в още няколко телевизионни сериала.

Голям успех в САЩ постига филма „Croupier“, където Клайв Оуен играе мъж, който работи в казино, докато се опитва да пробие като писател. Във Великобритания „Croupier“ не е толкова добре приет, но филма се харесва на американската критика и Клайв е бива забелязан в Холивуд. Това му помага най-сетне да се появи в американска филмова продукция, тъй като до този момент той няма такива участия.

Докато се представя успешно в филмите от „Second Sight“, Клайв продължава да играе и на театлралната сцена. През 2001 г. на се появява театралната пиеса „The Day in the Death of Joe Egg“, където Клайв отново има силно представяне. След това участва във филмите „Greenfingers“ (2000) и „Госфорд парк“ (2001). Клайв Оуен става изключително добре познат на американската публика след ролята си в екшъна „Самоличността на Борн“ през 2002 г., както главната роля в „Крал Артур“ през 2004 г. През 2004 г. той играе и във филмовата версия на театралната пиеса „Отблизо“. Във филма той играе заедно с Джулия Робъртс и Натали Портман.

През 2005 г. Клайв Оуен участва във филма „Извън релси“, в който Дженифър Анистън играе в главната роля. През същата година той се снима във филма по комиксите „Град на греха“ (Sin City). Той участва и в продължението на филма „Град на греха“. Успешен е и филма „Човек отвътре“ (Inside Man), който излиза през 2006 г.

Филмография

* Град на греха 2 (Sin City 2)

* Човек отвътре (Inside Man)

* Elizabeth: The Golden Age

* The Children of Men

* Розовата пантера (The Pink Panther)

* Извън релси (Derailed)

* Град на греха (Sin City)

* Отблизо (Closer)

* Крал Артур (King Arthur)

* Отвъд граници (Beyond Borders)

* Без миг покой (I'll Sleep When I'm Dead)

* Самоличността на Борн (The Bourne Identity)

* The Hire

* Госфорд парк (Gosford Park)

* Greenfingers

* Croupier

* Bent

* The Rich Man's Wife

* Sharman (сериал)

* The Tournaround

* Century

* Close My Eyes

* Chancer (сериал)

* Lorna Doone (телевизия)

* Precious Bane (телевизия)

* Vroom

Владимир Николов

Дата на раждане -3 октомври 1977 България

Bладимир Николов е български волейболист. Той е роден на 3 октомври 1977 г. Висок е 200 см и тежи 95 кг.

Играл е в Левски Сиконко и във френския отбор Тур, японския Торе Ероуз

От есента на 2007 година е играч на италиянския Итас Диатек (Трентино).

Тимо Глок

на немски Timo Glock

Дата на раждане - 3 октомври 1982

Място на раждане - Линденфелс, Германия

Тимо Глок е немски автомобилен състезател и пилот от Формула 1, роден на 3 октомври 1982 г. в Линденфелс, Германия.През 2004 година е тест пилот на Джордан, през 2007 е тест пилот на БМВ Заубер.

Дебют прави на 13 юни 2004 г., в състезанието за Голямата награда на Канада. Там пилотира на мястото на контузения при състезателен инцидент — Джорджо Пантано.На 26 септември 2004 година отново замества Пантано, този път за последните три състезания до края на сезона — Голяма награда на Китай, Япония и Бразилия.

Най-високо класиране — 7-ми в Канада.

Жо Дасен

на френски - Joe Dassin; пълно име Джоузеф Айра Дасен, на английски - Joseph Ira Dassin

Джоузеф Айра Дасен е роден на 5 ноември 1938 г. в Ню Йорк в семейство на режисьора от еврейски произход Жюл Дасен и цигуларката Беатрис Люнеp. По време на маккартизма и „ловът на вещици“ който съпровожда този период, семейството напуска САЩ в посока Европа. Джозеф учи в „Ле Розей“, Швейцария, след което продължава в колеж „Анн Арбор“. След завършването заминава за Франция, започва работа като водещ в радио, по-късно и като изпълнител. От началото на 70-те години неговите песни заемат челото на хит-парадите във Франция.

Жо умира от сърдечен пристъп по време на отпуска която прекарва на Таити, на 20 август 1980 година.

Георги Велинов

Георги Велинов Велинов-Джони е български футболист и треньор, роден на 5 октомври 1957 в Русе. Играл е за отборите на Дунав (Русе) (1974-1975, 4 мача в "А" група), Черно море (1976-1978, 37 мача в "А" група), ПФК ЦСКА (София) (1978-1987 и 1991-1993, 285 мача в "А" група), Брага (1987/88), Академика (Лисабон) (1988/89), Елваш (1989/90), Славия (1993-1994, 12 мача в "А" група), Сливен (1994/ес.) и Ботев (Нови Пазар) (1995/пр.). Има 338 мача в "А" група. За националния отбор по футбол е изиграл 33 мача, за младежкия 21 мача и за юношеския 17 мача. Шампион на България (1980, 1981, 1982, 1983, 1987, 1992), носител на Купата на България (1981, 1983, 1985, 1987). Футболист № 1 на България за 1981 г. "Майстор на спорта" (1980). Притежава отлични рефлекси и добра техника, бързо се намесва в критични положения. Старши треньор на Локомотив (Русе) (1995/96). Под негово ръководство Локомотив (Русе) за първи път побеждава градския си съперник Дунав (Русе) с 1:0. Загубата коства на Дунав изпадане при аматьорите за пръв път в историята му, докато Локомотив (Русе) остава в "Б" група. Работи като треньор на вратарите. В момента е тренъор на отбора на ЦСКА за деца родени през 1994 година.

Валери Домовчийски

Валери Ангелов Домовчийски е български футболист. Роден е в град Пловдив на 05 октомври 1986 година. Юноша на Марица (Пловдив). Висок е 178 см и тежи 74 кг. Играл е за Секирово - Раковски, Марица и Левски (София). Постепенно младежът се налага при юношите на ФК Левски. Славата му расте и скоро от „Герена“ и „Армията“ го проучват, за да го привлекат. Съгледвачите на Левски Васил Методиев и Петър Михтарски се договарят преди всички и нападателят, заедно с родителите си, отпътува за София. На „Герена“ Домовчийски започва да се готви при треньора Славчо Стоилов. Първоначално го използват като ляв или десен халф. С идването на Станимир Стоилов в отбора Валери получава шанс да играе с мъжете. Точно когато е готов да бъде титуляр, получава тежка контузия. Дебютът на таланта се отлага до 19 септември 2004 г., когато Валери играе цял мач при победата с 4:0 над „Пирин“. Звездният му миг е на 21 ноември, когато бележи гол при победата с 5:0 над Локомотив (Сф).Официалният му дебют за младежкия национален отбор е срещу Швеция. Въпреки загубата с 2:1 в София отзивите за играта му са добри. 17-годишният тогава футболист измества от титулярното място в атаката на „Левски“ звездата Георги Чиликов. На критиците, които все още не го признават, доказва качествата си срещу Локомотив (Пд), разписвайки се за победата над пловдивчани. В европейските турнири младият нападател вкарва гол за победата над „Публикум“ при 3:0 за сините през есента на 2005 в София.Бележи важни голове за Левски и срещу ЦСКА (Москва) и Киево (Верона). Общо има 19 мача и 5 голa (7 мачa с 2 голa за КЕШ и 12 мача с 3 гола за купата на УЕФА).Валери Домовчийски е двукратен шампион на България с Левски през сезоните 2005-2006 и 2006-2007. Два пъти носител на Купата на България през 2005г. и 2007г., носител и на Суперкупата на България през 2005. В груповата фаза на Шампионската Лига играе в 3 мача. Останалите пропуска заради контузия.Домовчийски има репутацията на силно религиозен човек. Като повечето жители на Раковски той е ревностен католик. Докато живее в родния си град, редовно ходи на църква, не е пропускал неделна литургия.Извън България мечтите на таланта стигат до стадион „Сантяго Бернабеу“. Винаги твърди, че за него има един отбор и един футболист - Реал Мадрид и Зинедин Зидан.

За 06.10.2007 г.

Владимир Манчев

Роден: 6 октомври 1977 Пазарджик, България

Владимир Манчев е български футболист, национал. Играл е като нападател за ЦСКА, Хебър, Янтра, Спартак (Плевен), Лил (Франция) и Реал (Валядолид). В момента играе за Селта Виго (Испания). Голмайстор на България за 2002 г. с 21 гола. Носител на купата на страната през 1999 с ЦСКА. Вицешампион през 2000 и 2001 и бронзов медалист през 2002 г. В "А" ПФГ има 93 мача (89 за ЦСКА и 4 за Спартак Плевен) и 42 гола (41 за ЦСКА и 1 за Спартак Плевен). За ЦСКА има 12 мача и 5 гола за купата на УЕФА. Участник на ЕП'2004 в Португалия (играе в 1 мач). За националния отбор е изиграл 19 мача и е вкарал 3 гола.

* Височина 183 см.

* Тегло 78 кг.

* Юноша на Хебър

За 07.10.2007 г.

Теди Москов

Роден: 7 октомври 1960 София, България

Стефан Москов е български театрален, телевизионен и кинорежисьор, роден през 1960 г. в София.

Завършва куклена режисура във ВИТИЗ (1985) и специализира драматична в „Accademia d'Arte Drammatica“ в Рим през (1992).

Основател и режисьор на театър „Ла Страда“. Между 1993 и 1996 г. снима 9 епизода от телевизионното шоу „Улицата“, отличено със „Златна роза на критиката“ в Монтрьо през 1996 година.

От 1995 г. поставя и в немски театри: „Сирано дьо Бержерак“ в Хамбург, “Спящата красавица” в Щутгарт, “Кралят-елен” в Дармщат.

През 2002 г. заснема игралния филм “Рапсодия в бяло”, а през 2006-а - документалния „Преводачката на черно-бели филми“.

Део

Деян Славчев, по-известен като Део, е български телевизионен водещ. Той води музикалното предаванe „Джубокс“ по Канал 1, както и „Джубокс: любовни квартири“, „Рекламна пауза“ и „Големите 10“ по същата телевизия.

Део е роден на 7 октомври 1975 г. Завършил е руска филология в СУ "Климент Охридски". Като студент започва да работи като сервитьор, а по късно става барман. Няколко години се занимава с тази професия. Явява се на конкурс за водещи в предаването "Джубокс", който се провежда в заведението, в което работи и за негова радост успява. Едно от странните му хобита като по-малък е да чете думите наобратно. Играе в спектакъла "Кислород" в "Театър 199". През 2004 снима филм Бунтът на L като част от снимките са в град Балчик.

Дида

на португалски: Nelson de Jesus Silva

Роден: 7 октомври 1973 Ирара, Бразилия

Нелсон де Жезуш Силва или по известен само като Дида е бразилски футболист, който от 2002 г. е състезател на италианския Милан.Дида започва кариерата си в бразилските Витория, Крузейро и Коринтианш. Първият европейски отбор, в който играе, е швейцарският ФК Лугано.Дида често е наричан специалист на дузпите. С тази си способност той става един от най-известните вратари в Бразилия по времето, когато играе за Крузейро.

Милан забелязва таланта му и го привлича, но след фатална грешка в мач от шампионската лига той отново се връща в Коринтианш. Година по-късно отново преминава в Милан.На 12 април 2005 г. в мача от шампионската лига срещу Интер бразилецът е ударен с хвърлен факел от подивялата публика. Поради неконтролируемостта на публиката на Сан Сиро и травмата на Дида главният съдия Маркус Мерк решава да прекрати мача.

Титли

* Купа на Бразилия: 1996

* Копа Либертадорес: 1997

* Бразилия Серия А: 1999

* Копа Америка: 1999

* Световно клубно първенство: 2000

* Световна купа: 2002

* Шампионска лига: 2002/03

* Суперкупа на Европа: 2003

* Италия Серия А: 2003/04

* Шампионска лига: 2006/07

за днес / много актьори пак /

Мат Деймън

на английски Matthew Paige "Matt" Damon

Роден: 8 октомври, 1970 Кембридж, Масачузетс, САЩ

Матю Пейдж Деймън е американски актьор, сценарист и продуцент. Носител (заедно със своя приятел Бен Афлек) на "Златен глобус" и "Оскар" за най-добър оригинален сценарий за филма Добрият Уил Хънтинг. Роден е и израства в Кембридж, Масачузетс. През 1988 година завършва средно образование и започва да учи в Харвард, но не завършва поради редица ангажименти като актьор.

Дълго време негова приятелка е Уинона Райдър, но се разделят през 2000. Женен за Лусиана Баросо от 2005 насам, имат една дъщеря Изабела, родена през 2006.

По-известни филми

* 1997 — Добрият Уил Хънтинг

* 1998 — Спасяването на редник Райън

* 1999 — The Talented Mr. Ripley

* 2000 — Легенда за Багър Ванс

* 2001 — Бандата на Оушън

* 2002 — Самоличността на Борн

* 2004 — Бандата на Оушън 2

* 2005 — Братя Грим

* 2005 — Сириана

* 2005 — Превъзходството на Борн

* 2006 — Другата страна

* 2006 — Добрият пастир

* 2007 — Бандата на Оушън 3

Сигърни Уивър

Роден: 8 октомври 1949 Ню Йорк, САЩ

Сюзън Александра Уивър — Сигърни е американска киноактриса, чиято най-известна роля е вероятно тази на Рипли в "Пришълецът" (1979) и продълженията му.Използва името "Сигърни" от 1963, като го взема от името на героиня от романа на Франсис Скот Фицджералд "Великият Гетсби". През 70-те учи театрално изкуство в Йейл, където участва в пиеси на нейния приятел и състудент Кристофър Дюран.В "Пришълецът" на Ридли Скот от 1979 играе ролята на единствения оцелял — л-т Рипли. След това участва и в "Пришълците", "Пришълецът³" и "Пришълецът: Завръщането". Номинирана е за Оскар за най-добра главна женска роля за филма "Пришълците".Баща й Пат Уивър от NBC работи в телевизията. Чичо й Дудълс Уивър е комик и актьор. Съпругът й е театралният режисьор Джим Симпсън, от когото има едно дете — Шарлот.

Частична филмография

* "Ани Хол" (1977)

* "Пришълецът" (1979)

* "Година, опасна за живота" (1982)

* "Пришълците" (1986)

* "Горили в мъглата" (1988)

* "Работещо момиче" (1988)

* "Ловци на духове II" (1989)

* "Пришълецът³" (1992)

* "Завладяването на рая" (1992)

* "Джефри" (1995)

* "Пришълецът: Завръщането"(1997)

* "Снежанка в черната гора" (1997)

* "Карта на света" (1999)

* "Галактическа мисия" (1999)

* "Агентът" (2000)

* "Фатални жени" (2001)

* "Дупки" (2003)

* "Селото" (2004)

Майкъл Дудикоф

на английски: Michael Dudikoff

Майкъл Джоузеф Стивън Дудикоф (на английски: Michael Dudikoff) е американски актьор.Дудикоф е роден на 8 октомври 1954 г. в Редондо Бийч, Калифорния. Баща му е руснак и Дудикоф говори малко руски.

Избрана филмография

* „В нейна защита“ (1998)

* „Американска нинджа“ (1985)

ВЕЛИКИЯ

Джон Ленън

на английски: John Winston Ono Lennon

Роден: 9 октомври 1940 Ливърпул, Великобритания

Починал: 8 декември 1980 Ню Йорк, САЩ

Джон Уинстън Оно Ленън е британски певец, автор на песни и китарист, известен с участието си в Бийтълс. Бил също солов изпълнител, политически активист, художник, актьор и писател. Убит от свой почитател в Ню Йорк.

Биография

Роден в Англия в навечерието на Втората световна война. Баща му Фред Ленън отсъствал по време на раждането му, а майка му Джулия Ленън се чувствала неспособна да се грижи за него и го поверила на леля му Мими. По-късно Ленън пише:

"Mother, you had me,

But I didn't have you,

I wanted you,

You didn't want me..."

Детството на Джон е трудно заради отсъствието на родителите му, а строгите правила на леля му развиват бунтовническия му характер. В училище предпочита да рисува карикатури и да скицира. Мести се в художествено училище, а по-късно се появява и страстта му към музиката. Моли леля си за китара, но тя отказва да харчи парите си за "глупости".

Учи се на банджото на майка си и първата песен, която научава, е „That'll Be the Day“. Много време след това Джон създава първата си група The Quarrymen заедно с най-добрите си приятели. Първата изява на групата е на 6 Юли 1957, където Джон се запознава с Пол Маккартни. Двамата заедно създават Бийтълс.

Джон и Йоко Оно сключват брак в Гибралтар на 20 март 1969 година. Още през медения си месец двамата се включват в редица демонстрации за мир. Замисля да напусне окончателно бийтълсите, но се въздържа да оповести това публично. Заедно с жена си се включва в поредната кампания за мир под надслова War Is Over! (If You Want It!).

Джон напуска Великобритания в началото на 1971 година и се мести в Ню Йорк. Спорната му политическа дейност амбицира американските имиграционни власти, които отказват да издадат зелена карта на певеца. Причината е досието на Ленън, страниците на което са опетнени от присъдата от 1968 година за притежаване на марихуана. По-късно е призован да напусне страната.

Джон Ленън и Йоко Оно се разделят през 1974 година и той отлита за Лос Анджелис. Той отпразнува края на войната си с американските имиграционни власти през 1975. Върховният апелационен съд на Съединените щати отхвърля заповедта за депортиране и Джон Ленън получава зелена карта. Двамата с Йоко дълго време се опитват да имат дете. След няколко неуспешни опита на рождения ден на Джон през 1975 се ражда Шон. Това е второто дете на Ленън.

Краят на музикалната кариера на Джон Ленън идва с участието му като текстописец в парчето Young Americans на David Bowie. След това решава да се отдаде изцяло на своето семейство.

Семейната идилия не продължава дълго. Ленън се връща към музиката през 1980 година, когато подписва договор с компанията Geffen Records.

Джон Ленън е убит от Марк Дейвид Чапман на 8 декември 1980 година. Трагичната гибел провокира масови протести и мълчаливи демонстрации по цял свят. Звездата на бийтълсите хвърля в истерична скръб цяло поколение последователи, чиято единствена цел е мирът на планетата. Името на Ленън е свързано колкото с музиката, толкова и с глобалната кауза за мир на планетата.

Творчество

През 1964 година Ленън издава 2 сборника съчинения, наречени In His Own Write и Spaniard in the Works. Междувременно участва и в комедията на Дик Лестър "Как спечелих войната". Започва самостоятелна музикална кариера едва през 1968 година, когато излиза Unfinished Music.

Официален сайт!

Е, не, не мога да го пропусна

Тони Адамс "Big Tone"

Тони Александър Адамс е роден на 10.10.1966г. в Източен Лондон. Влиза в редиците на Арсенал още като ученик, а дебюта му на терена е на 5.11.1983г. срещу Съндърланд. Формира "звездната четворка" в халфовата линия заедно с Лий Диксън, Найджъл Уинтърбърн и Стив Болд. През януари 1988г., на 21-годишна възраст, става най-младият капитан в историята на Арсенал и такъв ще остане през следващите 14 години.

Тони има доста проблеми с алкохола и това е една от отличителните му черти, наред с успехите му с коженото кълбо. През 1990г. е арестуван и осъден ефективно на 3 месеца заради шофиране в нетрезво състояние. След множество инциденти през годините, през септември 1996г, той призна за лакохолизма си и потърси адекватно лечение.

Тони Адамс е единствения капитан във футболната история на Албиона, който е печелил Купата с отбора си в 3 десетилетия.

Изиграва 668 мача за Арсенал.

Понастоящем Тони е помощник-мениджър на Портсмут.

Редактирано 10 октомври 200718 г. от chain_reaction (преглед на промените)

Енио Мориконе

на италиански Ennio Morricone

Роден: 10 ноември 1928 Рим, Италия

Енио Мориконе е италиански композитор, който е известен със своята филмова музика. Той е написал музиката към повече от 570 филма, само 30 от които уестърни. Въпреки това, той е известен най-вече с тях, като една от най-известните му творби е музиката, която е написал за превърналият се в класика филм на Серджо Леоне, „Добрият, лошият и злият“.Мориконе е роден в Рим и изучава тромпет, композиция и хорова музика и хорово дирижиране в Консерваторията на Национална академия в Санта Сесилия. Той започва да пише музика към филми през 1955 г., но продължава да композира класическа музика. През 1956 г. се жени за Мария Травия. През 1964 г. започва прочутото му сътрудничество с режисьора Серджо Леоне, както и с Бернардо Бертолучи. През 1965 г. пише музиката към „За шепа долари“ на Серджо Леоне, а по-късно и към други спагети уестърни. До 1968 г. той намалява работата си извън филмовото изкуство, като през тази година написва музика за 20 филма.

Той получава първия си Nastro d'Argento през 1970 г. за музиката към „Представи си, че една вечер на вечеря“ (Metti, una Sera a Cena), а втората идва само след година, за „Сако и Ванцети“. През 1979 г. е номиниран за Оскар за пръв път за музиката към „Райски дни“, през 1986 г. за „Мисията“, 1987 г. — „Недосегаемите“, и през 2001 г. за „Малена“.

През 1984 г. написва музиката към знаменития сериал "Октопод".

Често филмовата музика на Мориконе се записва от други музиканти: Уго Монтенегро имал хит от версия на темата от „Добрият, лошият и злият“ в САЩ и в Обединеното кралство, и след това записал албум с музика на Мориконе през 1968 г. Джон Зорн пък записал албума „The Big Gundown“ с музика на Енио Мориконе в средата на 80-те.

Боби Чарлтън

Робърт "Боби" Чарлтън е роден на 11 октомври 1937 г. в Ашингтън. Сър Боби, е един от тримата футболисти на Англия, които са изиграли над 100 мача за националния отбор. Чарлтън е много здрав физически и притежава чудесно обработване на топката, може да дава чудесни пасове на далечина. Неговите 49 гола са все още рекорд, само с един повече от тези вкарани от Гари Линекер.

Талантът на Чарлтън е забелязан от Мат Бъзби, който е мениджър на Манчестър Юнайтед. Боби подписва първия си договор на 15 години през януари 1953 г. Той прави дебюта си през 1956 срещу Чарлтън Атлетик, вкарвайки 2 гола за успеха с 4:2.

Манчестър стават шампиони на Англия този сезон и Чарлтън изиграва своята роля като вкарва 110 гола в 14 мача. През 1958 на 6 Февруари обаче "Бебетата на Бъзби" катастрофират със самолета на път за Мюнхен. В резултат на катастрофата загиват осем футболисти, но 20-годишният Боби е контузен и не лети с отбора.

Бъзби отново прави много добър отбор и капитан е Чарлтън. Успехите се завръщат на "Олд Трафорд" през 1963 г. като печелят FA cup след това на два пъти висшата лига през 1965 и 1967. Най-големият успех на Боби е когато печели КЕШ срещу Бенфика с 4:1 на "Уембли" и той отбелязва две попадения.

На световното първенство в родината си Боби Чарлтън е в разцвета на силите си и е в основата на завоюваната титла. На 1/4-финала в Мексико 4 години по-късно Рамзи сменя Сър Боби при резултат 2:1 срещу ФРГ, за да го запази за финала. Германците обаче изравняват и бият в продълженията, а Чарлтън обявява края на кариерата си след 106 мача с екипа на "лъвовете".

Редактирано 12 октомври 200718 г. от Hanibal_Lektar (преглед на промените)

Рангел Вълчанов

Роден: 12 октомври 1928 Кривина, България

Завършил е театрална режисура при проф. Боян Дановски във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" (1953). Работи в СИФ "Бояна" от 1952 като асистент-режисьор и режисьор. Член е на Европейската филмова академия и народен артист. Широко известни са "Инспекторът и нощта", "Вълчицата" с оригиналността на художественното му мислене. От 1970 до 1972 г. работи в Чехословакия, където заснема "Лице под маска" и "Шанс". После отново в България продължава да изненадва с нестандартните си решения в "Следователят и гората", "Лачените обувки на незнайния войн", "За къде пътувате?", "А сега накъде?". През юли 2006 г. започва дългоочакваното продължение на филма "А сега накъде?" - 20 години по-късно със заглавие "А днес накъде?". На сцената отново се събират актьорите Албена Ставрева, Ани Вълчанова, Генади Николов, Георги Енчев, Георги Стайков, Димитър Горанов, Елена Арсова, Илиана Китанова, Константин Трендафилов, Красимира Демирева, Мариана Миланова, Михаил Билалов, Николай Ишков, Николай Урумов, Огнян Купенов, Петър Попйорданов, Робин Кафалиев, Светозар Кокаланов, Стефка Йорданова, Теодор Елмазов, Теодора Бойнова и Цветана Мирчева.Избран е за филмов режисьор номер 1 на България през XX век.

Филмография

Режисьор

* "На малкия остров" (1958) - втора награда за режисура на кинофестивала в Прага и почетен диплом в Мелбърн.

* "Слънцето и сянката" (1962) - отличия в Сан Франциско, Лос Аламос, Карлови Вари, Москва, Мелбърн и Кан.

* "Инспекторът и нощта" - (1963)

* "Вълчицата" - (1965)

* "Пътешествие между два бряга" - (1967)

* "Езоп" - (1970)

* "Лице под маска" - (1970)

* "Шанс" - (1972)

* "Бягство в Ропотамо" - (1973)

* "Следователят и гората" - (1976)

* "Лачените обувки на незнайния воин" (1979)

* "За къде пътувате?" (1986) - със Стоян Алексиев, Георги Калоянчев, Катерина Евро

* "А сега накъде?" (1989) - с Албена Ставрева, Ани Вълчанова, Георги Стайков, Петър Попйорданов

* "Фатална нежност" - (1993)

* "А днес накъде?" - (2006)

Сценарист

* "Вълчицата" - (1965)

* "Пътешествие между два бряга" - (1967)

* "Лачените обувки на незнайния войн" - (1979)

* "За къде пътувате" - (1986)

* "А сега накъде?" - (1989)

* "Фатална нежност" - (1993)

Актьор

* "Езоп"(1970)

* "Рапсодия в бяло" (2002)

* "Откраднати очи" (2005)

Лучано Павароти

на италиански: Luciano Pavarotti

Роден: 12 октомври 1935 Модена, Италия

Починал:6 септември 2007 Модена, Италия

Лучано Павароти е италиански тенор и един от най-известните оперни певци, издал десетки дискове в златни и платинени тиражи.Pоден e на 12 октомври 1935 г. Баща му бил хлебар и певец любител. Самият Павароти пеел народни песни по сватби. След няколкогодишно обучение и кратка кариера на учител в началните класове, Павароти прави оперния си дебют на 29 април 1961 г. в Реджо Емилия на конкурс за млади оперни певци с изпълнение на ария от операта "Бохеми" на Джакомо Пучини. Забелязва го легендарната австралийска певица Джоан Съдърленд и го взима на турнета в Австралия, САЩ и Лондон с нея и съпруга й, диригента Ричард Бонидж.

През 1967 г. излиза на сцената на нюйоркската "Метрополитън опера", с която свързва трайно съдбата си. През 1990 година добива изключителна популярност с концерт в Рим за закриването на Световното първенство по футбол, където пее на една сцена заедно с Хосе Карерас и Пласидо Доминго. Така започва поредицата "Тримата тенори". Известен е и с концертите "Павароти и приятели" - с поп- и рок- изпълнители, сред които звезди като Лайза Минели, Селин Дион, Андреа Бочели, "Куин", Боно, Ерик Клептън, Лу Рийд, Майкъл Болтън, Ерос Рамацоти. По време на изпълнение размахва бяла носна кърпа, с която бърше челото си.

Последната му публична изява е при откриването на Зимните олимпийски игри в Торино през феврурари 2006 г.

Умира на 71-годишна възраст на 6 септември 2007 година след боледуване от рак на панкреаса. Има четири дъщери (три с първата си жена Адуа и една с втората, Николета Мантовани, родена през януари 2003 година). Има една внучка.

На поклонението в родния му град Модена присъстват над 100 000 души. Сред известните личности на опелото е и българското сопрано Райна Кабаиванска, която открива службата с "Аве Мария". Павароти е погребан на 8 септември 2007 година в гробището "Монтали Рангоне" в Модена.

Официален сайт

за 13.10.2007г

Маргарет Тачър

Роден: 13 октомври 1925 Грантъм, Англия

Маргарет Хилда Тачър, Баронеса Тачър е британски политик и първата жена, изпълнявала функциите на министър-председател в Обединеното кралство — позиция, която тя заема от 4 май 1979 до 28 ноември 1990 г. Тя е член на Консервативната партия. Още преди да дойде на власт, тя е наричана Желязната лейди в съветската пропаганда — прозвище, останало до днес. Носител е на титлата "Орден на жартиера".

Биография

Иън Торп

на английски: Ian Thorpe

Роден: 13 октомври 1982 Сидни, Австралия

Иън Торп е бивш австралийски плувец, носител на девет медала от олимпийски игри. Торп е единственият австралиец печелил 5 олимпийски златни медала и става първият плувец спечелил 6 златни медала на едно световно първенство. Общо в кариерата си има 11 златни медала от световни първенства, което го поставя на второ място в тази класация. Печелил е наградата Плувец на годината четири пъти.

На 14 години се състезава за пръв път и става най-младият австралийски спортист, който е участвал на професионално състезание, а с победата си на 400 метра свободен стил става и най-младият световен шампион изобщо.

След олимпиадата в Атина през 2004 си взима година почивка, но така и не се завръща в плуването и през 2006 обявява, че се оттегля.

Известен е с прякора си Торпедото. Има малка роля в сериала Приятели през 2000.

за 14.10.2007

Пол Хънтър

Роден: 14 октомври 1978

Починал: 9 октомври 2006

Пол Хънтър е английски професионален играч на снукър. Хънтър е смятан за един от най-големите снукър таланти изобщо.

Пол Хънтър учи в Лийдс и още през детските си години, поощряван от семейството и приятелите си, той прекарва много от времето си около масата за снукър. Още на 12-годишна възраст той е отличаващ се млад талант в този спорт. Под ръководството на опитните професионалисти Джими Мичи и бившия световен шампион Джо Джонсън младежът от Лийдс прави своя дебют сред професионалистите в снукъра през юли 1995 г.

Хънтър става един от най-младите състезатели в снукъра, успявали да достигнат до първите 4-ма на турнир от световната ранкинг система, когато през 1996 г. достига до полуфинала на Откритото първенство на Уелс на 17-годишна възраст. Пол става победител в същото състезание 2 години по-късно, през 1998 г., когато на финала побеждава Джон Хигинс.

През 2001 г. Хънтър побеждава многократния световен шампион Стивън Хендри на полуфинала на Мастърса и на финала побеждава Фергю О'Браян с 10 на 9 фрейма след изоставане от 7 на 3. Със същия краен резултат на финалите Хънтър печели и Мастърсите през 2002 и 2004 г. като на тези две състезания наваксва пасив от съответно 5 на 0 и 7 на 2 фрейма.

През 2002 г. Хънтър постига две победи в състезания за световната ранглиста като печели Откритото първенство на Обединеното кралство, както и за втори път Откритото първенство на Уелс. През същата година му откриват рак на тестикула, от който се смята, че той е успешно излекуван. Хънтър продължава да се предвижва напред в ранглистата като през 2003 г. за пръв път достига 8-мо място, а през 2004 прави най-доброто постижение за кариерата си като е класиран на 4-то място.

През 2003 г. Хънтър записва и най-доброто си представяне на Световното първенство по снукър като достига до полуфинал, където е победен от Кен Дохърти с резултат от 17 на 16 след като преди това Пол повежда с 15 на 9 фрейма. През своята кариера Хънтър има официално записани 114 сенчъри брейка (серии от 100 или повече точки).

На 6 април 2005 г. му откриват рак на дебелото черво, но той продължава да играе и след това. До февруари 2006 г. се подлага на химиотерапия. На 26 декември, 2005 г. жената на Пол - Линдзи му ражда дъщеря, което е и първото дете на това семейство. Момичето се казва Иви Роуз.

Пол Хънтър умира на 9 октомври 2006 г. в 20:20 часа, само 5 дни преди 28-ия си рожден ден. Това предизвика огромна тъга в света на снукъра и британския спорт и у всичките му приятели, роднини и фенове.

Дуайт Айзенхауер

Роден: 14 октомври, 1890 Денисън Тексас САЩ

Починал: 28 март 1969 Вашингтон, САЩ

Дуайт Дейвид „Айк“ Айзенхауер е американски политик и военен деец, 34-ти президент на САЩ (1953–61) и главнокомандващ съюзническите войски по време на Втората световна война с ранг на армейски генерал.

Биография

за 15.10.2007

Марио Пузо

на английски - Mario Gianluigi Puzo

Роден: 15 октомври 1920 Ню Йорк, САЩ

Починал: 2 юли 1999 Бей Шор, САЩ

Марио Джанлуиджи Пузо е американски писател, специализирал се в романи за Мафията, създател на бестселърите - Кръстникът (1969) и Сицилианецът (1987).Пузо е роден на 15 октомври 1920 година в семейство на емигранти от Сицилия, живеещи в Хелс Китчен, Манхатън, Ню Йорк. Завършва „Сити Колидж“ в Ню Йорк. Постъпва в армията на САЩ по време на Втората световна война, като служи в Азия и Германия. През 1955 година написва първата си книга - „Мрачната Арена“.

Най-известната си творба - Кръстникът издава през 1969 година.

Кръстникът е екранизиран в трилогия режисирана от Франсис Форд Копола, която излиза по екраните през 1972, 1974 и 1990 г.

Пузо помага в създаването на адаптирания сценарий на Копола, написва първия си филмов сценарий за Земетресението през 1974 година и отново партнира на Копола за сценария на "Кръстникът 2". През 1978 година написва сценария за Супермен: Филмът и през 1980-та за Супермен II.

Умира от сърдечна недостатъчност на 2 юли, 1999 година в дома си в Лонг Айлънд, Ню Йорк.

Книги

* Тъмната Арена (1955)

* The Fortunate Pilgrim (1965)

* The Runaway Summer of Davie Shaw (детска книга) (1966)

* Кръстникът (1969)

* Кръстникът: Документи и други признания (1972)

* Умират глупаците (1978)

* Inside Las Vegas (1977)

* Сицилианецът (1984)

* Четвъртият K (1990)

* Последният дон (1996)

* Омертà (2000)

* Фамилията (2001) (завършена от Карол Джино)

Мариус Куркински

Роден: 15 октомври 1969

Ивайло Василев Стоянов (Мариус Куркински) е български актьор и режисьор, роден на 15 октомври 1969 г. в град Нови пазар. На 12 години постъпва в детското театрално студио към Драматичен театър - Варна, а след това в театър „Щурче“ на братя Райкови.

Завършва актьорско майсторство за драматичен театър в класа на проф. Крикор Азарян в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1993 г. и, пак там, кинорежисура при проф. Георги Дюлгеров. Получавал е множество награди за актьорското си и постановъчно майсторство. Негови спектакли са гастролирали с успех в чужбина.

Автор е на игралния филм „Дневникът на един луд“ по едноименната повест на Н.В. Гогол (1996)

Издава музикалния албум „Любовна война“ (1997, написан от група „Тибетски сърца“)

Моноспектакли

* Дон Жуан по Молиер, Младежки театър (12 февруари 1993 г.)

* Песен на Песните (по библейски текстове), НДК (1993 г.)

* Дамата с кученцето по Чехов, НДК (1996)

* Евангелие по Матея, Фондация „Концепция за театър“ (14 октомври 1997 г.)

* Самият човек по Андрей Платонов, Фондация „Концепция за театър“ (19 февруари 1999 г.)

* Сънят от „Светът в 10 1/2 глави“ на Джулиан Барнс, ДТ-Пловдив (9 май 2001 г.)

* Сътресение по разказите „Сътресение“, „Страх“ и „Засукан свят“ на Николай Хайтов, ДТ-Пловдив (1 ноември 2006 г.)

Постановки

* Дванайсета нощ от Уилям Шекспир, ДСТ (10 декември 1997 г.)

* Синята птица от Морис Метерлинк, Учебен театър при НАТФИЗ „Кр. Сарафов“ (20 октомври 1998 г.)

* Годежът от Морис Метерлинк, копродукция на ДСТ и НАТФИЗ „Кр. Сарафов“ (23 март 2000 г.)

* Греховете наши по разкази на Чехов, театър „ИнверсиЯ“ (26 юни 2000 г.)

* Изкуството на комедията от Едуардо де Филипо, ДТ-Пловдив (10 март 2001 г.)

* Кралят-елен от Карло Гоци, Народен театър, (14 декември 2001 г.)

* Малки комедии от Чехов, ДТ-Пловдив, (7 септември 2002 г.)

* Свекърва от Антон Страшимиров, ДТ-Пловдив (26 ноември 2003 г.)

* Големанов от Ст. Л. Костов, МГТ „Зад канала“, 2004 г.

* Рибарят и неговата душа по Оскар Уайлд, Театър 199, 2005 г.

* С любовта шега не бива по Алфред дьо Мюсе, Народен театър, 2005 г.

* Женско царство от Ст. Л. Костов, МГТ „Зад канала“, 2005 г.

* Кървава сватба от Ф. Г. Лорка, ДТ-Пловдив (11 септември 2006 г.)

за днес

Оскар Уайлд

на английски - Oscar Wilde

Роден: 16 октомври 1854 Дъблин, Ирландия

Починал: 30 ноември 1900 Париж, Франция

Оскар Уайлд е ирландски драматург, писател и поет. Eдин от най-успешните драматурзи на късновикторианска Англия, както и една от най-големите знаменитости на своето време, Уайлд претърпява драматичен провал и е хвърлен в затвора по обвинение за „долна непристойност“ заради хомосексуалното си поведение.Оскар Уайлд е роден на 16 октомври 1854 г. в Дъблин. Завършва с отличие колежа „Тринити“ и след това заминава за Оксфорд, за да продължи изучаването на класическа литература и философия. Там той бързо става популярен със своите предпочитания към зараждащото се ново декадентско движение, чийто идеал е „чистото изкуство“. В обществените си изяви Уайлд провокира светските кръгове с необичайния си маниер на обличане и с типа мъжественост, който демонстрира.През 1881 г. излиза първият му сборник „Стихотворения“, отличаващ се с блестяща форма и с опита поезията да бъде изградена посредством принципите на импресионизма в живописта, но поемите са определени от консервативната критика като “изкуствени и неискрени”.След 1882 г. в творчеството му доминира прозаическото начало. Чете лекции в САЩ и Англия (1882-1891 г.) върху съвременното изкуство, модата и новия дизайн, пътува във Франция и работи като редактор в сп. „Женски свят“. Прави първите си драматически опити, издава три сборника с разкази, литературно-критическите есета „Идеи“, роман и др.Във викториaнска Англия от всички мъже се очаквало да се оженят и да създадат семейство. Оскар бил принуден да скрие хомосексуалността си и през 1884 г. се оженил за Констанс Лойд. Не след дълго на двойката им се родили двама синове — Сирил и Вивиън.Отпечатването на романа „Портретът на Дориан Грей“ (1890) му спечелва славата на модерен писател с оригинален талант, затвърдена и от феноменалния успех на неговите пиеси. Автор е на девет комедийни пиеси, най-известните сред които:

* Колко е важно да бъдеш сериозен (1895)

* Ветрилото на лейди Уиндърмиър (1892)

* Идеалният мъж

* Жена без значение

Пише и издава също два сборника с приказки — „Щастливият принц и други истории“ (1888) и „Къщата на наровете“ (1892), които и до днес се преиздават.Изключително популярен става със своите афоризми и анекдоти, както и с остроумния диалог, характерен за много от произведенията му.Но успехът го съпровожда кратко време. През 1891 г. Уайлд се среща с лорд Алфред Дъглас и между тях започва екстравагантна интимна връзка. На 15 май 1895 г. писателят е осъден на 2 години каторжен труд за непристойно поведение и хомосексуализъм.След излизането си от затвора се установява в Париж, където живее с оскъдната помощ, изпращана му от неговото семейство. Последните две произведения на „разкаялия се грешник” са неговата изповед „De Profundis“ (1897) и поемата „Балада за Редингската тъмница“ (1898).Оскар Уайлд (46-годишен) умира от менингит на 30 ноември 1900 г., забравен от всички и беден като просяк.

Тим Робинс

на английски - Tim Robbins

Роден: 16 октомври 1958 Уест Ковина, Калифорния

Тим Робинс е американски актьор, сценарист, режисьор и продуцент. Живее с актрисата Сюзан Сарендън, с която споделя левичарски убеждения.Робинс е роден на 16 октомври 1958 г. в Уест Ковина, Калифорния, но отива в Гринуич Вилидж със семейството си, когато е все още много малък. По това време баща му, Джил Робинс, правил кариера като член на фолклорната музикална група Дъ Хайуеймен (Разбойниците). Робинс се присъединил към Театър за Ню Йорк на 12-годишна възраст, и се записал в кръжока по театрално изкуство в Стайвесънт Хайскул. Робинс прекарва две години в Държавния университет Платсбърг, а след това се връща в Калифорния за да учи театрално изкуство в Калифорнийския университет в Лос Анджелис.Когато се дипломира през 1981 г., Робинс основава Актьорската банда (Actor's Gang) в Лос Анджелис. Това е експериментална театрална трупа, в която участват негови приятели от отбора по софтбол в колежа. Робинс получава малки роли за няколко филми, като през 1988 г. пробива с филма за бейзбол „Бул Дърам“, където играе ролята на питчъра „Ядрения“ Ла Луш. По време на снимките се запознава с актрисата Сюзън Сърандън и оттогава са заедно. Имат двама сина.Получава добри отзиви от страна на критиката за ролята си на аморен студиен администратор във филма „Играчът“ (1992). Прави дебюта си като режисьор и сценарист с „Боб Робъртс“ (1992), документално-комичнен филм за популистки десничарски кандидат за президент. Оттогава той е режисирал, продуцирал и написал сценарии за няколко филма със силно, но тънко политическо съдържание. Робинс участва и в няколко хитови ленти като „Паника на Арлингтън Роуд“ (1999) и „Антитръст“ (2001). Той продължава да участва и да режисира театралните спектакли на Актьорската банда.Робинс живее в Ню Йорк Сити със Сюзън Сарандън и трите им деца. Той е открит противник на глобализацията и през 2003 г. се изказва против нахлуването в Ирак. През 2003 г. е отменено празненството по случай 15-годишнината от „Бул Дюръм“ в Националната бейзболна зала на славата поради спорове относно антивоенната позиция на Робинс и Сарандън.През 2003 г. печели Оскар за най-добра поддържаща роля за ролята си във филма „Мистична река“.

Избрана филмография

* Коефициент на интелигентност (1994)

* Изкуплението Шоушенк (1994)

* Преки пътища (1993)

* Играчът (1992)

* Стълбата на Джейкъб (1990)

* Човекът кадилак (1990)

* Ерик викинга (1989)

* Мис Файъркракър (1989)

* Звукозаписи (1988)

* Бул Дърам (1988)

* Пет ъгъла (1987)

* Топ гън (1986)

* Патокът Хауърд (1986)

* Братска ваканция (1985)

* Голямата афера (1984)

Редактирано 16 октомври 200718 г. от Hanibal_Lektar (преглед на промените)

Апостол Карамитев

Роден: 17 октомври 1923 Бургас, България

Починал: 9 ноември 1973 София, България

Апостол Карамитев завършва ВИТИЗ през 1951, и бързо се утвърждава като театрална знаменитост в серия от романтични - "Ромео и Жулиета", "Дон Карлос", "В полите на Витоша", "Херцогинята от Падуа", патетични - "Маскарад", "Тревога", "В навечерието", и драматико-ексцентрични роли -"Скандал в Брикмил", "И най-мъдрия си е малко прост", "Службогонци", "Двама на люлката", "Варшавска мелодия", "Цената", "Монахът и неговите синове", "Мария Стюарт", "Хенри Четвърти", "Кралят на книга шеста", "Еснафи".

Карамитев участва в първото българско цирково вариете, обикаля страната с рецитали на народни песни и приказки от Каралийчев, занимава се и с театрална режисура - "Машиннописци", "Аз, баба, Илико и Иларион", преподава във ВИТИЗ (Неговият студент Велко Кънев си спомня: "Той беше уникален. Нямаше разлика между това, на което ни учеше във ВИТИЗ, и това, което правеше в театъра"), участва в записите на знамените радио-пиеси като "Майка на своите деца", "Майстори", "Женитба", "Обикновено чудо" и буди сутрин децата по радиото с характерния си, топъл тембър, със занимателни приказки в сериала "Весел ранобудник".

Уви - днешните поколения не могат да видят и разберат нищо от гореизрбоеното. Преди време режисьорът Леон Даниел разказа: "Така се случи, че през последните години един млад театровед се зарови в критиките за Хамлет на Сава Огнянов. И искаше за себе си да си представи какъв е бил този Хамлет. Но не можа. Донесе статиите на мен, като на стар театрал, да се опитам да възстановя как е изглеждал, как е играл тази или онази сцена, да си представя стила на игра... И изведнъж разбрах какво ни очаква след време, когато хората ще се питат как е играл например Апостол Карамитев. И няма да могат да разберат." За Апостол Карамитев, например, това време - уви! - дойде".

Днес по-младите могат да познават Апостол Карамитев единствено от ролите му в киното. Слава богу, че живя и работи в период, когато се правеха много български филми - и доста от тях си заслужаваше да се гледат - от наистина смешните комедии като "Специалист по всичко" и "Любимец 13", през характерните за времето "Утро над родината", "Наша земя", "Песен за човека", "Героите на Шипка", "Нощта срещу 13-ти", "Това се случи на улицата", "Двама под небето" - до върховите му постижения в "Един снимачен ден", "Рицар без броня", "Бялата стая" и "Сватбите на Йоан Асен" (цар Йоан Асен II) - все роли и филми, от които киното ни

днес е много далеч.

Ще завършим с едно откровение на Карамитев пред Северина Гьорова, написала през 1970 г. единствената засега книга за големия актьор.

"Аз най-добре зная за мълчаливата борба между режисьор и актьор, тъй като съм живял с нея в продължение на 25 години. Завърших и режисура, а се захванах само с актьорска работа. И често пъти, когато трябваше да надхитрям режисьорите за да прокарам актьорскта си концепция, се

проклинах, че станах актьор. А сега, когато гледам как моите студенти се опитват да ме надхитрят, ми става и приятно, и болно, че не съм успял докрай да ги убедя в моя замисъл, че той не е станал наш общ замисъл. Но мога много добре да ги разбера".

Еминем

на английски Marshall Bruce Mathers III

Роден: 17 октомври 1972 г. Сейнт Джоузеф, Мисури, САЩ

Маршъл Брус Матърс III , известен с името Еминем е американски музикант, рап-изпълнител и рап-продуцент. Благодарение на Др. Дре - рапър и продуцент, Еминем се превръща в един от най-успешните рапъри в историята.Роден е на 17 октомври 1972 г. в Сейнт Джоузеф, Мисури, САЩ. Когато бил на 12, той и майка му се преместват за постоянно в Детройт, Мичиган. Почитател на рап музиката от малък, Eminem започва да я изпълнява на 14 години. Макар, че напуска училище още незавършил средно образование и започва работа за няколко години, той се съсредоточава над своята музика. Като тинейджер Маршал често е бил обект на подигравките на останалите в гетото. Изпаднал е за 9 дни в кома след схватка с няколко момчета. Eminem най-напред записва като част от Детройтския дует Soul Intent и прави своя солов албум през 1996 с независимото пускане на "Infinite". Албумът е последван скоро от "The Slim Shady LP", който го изтласква напред в ъндърграунд хип-хопа. Не маловажно е това, че той спечелва известност заради цвета на кожата си, и скоро става познат в рап музиката като следващата "голяма бяла надежда". След изпълнение на фриистайл рап състезание пред Лос-Анджелиската радиостанция, Eminem бива забелязан от Dr.Dre, силен играч на сцената на рап музиката. Dr.Dre подписва договор с Eminem и той става част от звукозаписна компания Aftermath.Dr.Dre започва да работи с младия рапър по ново CD, което съдържа много от песните от стария албум на Eminem "The Slim Shady LP" и от дебюта му "Infinite". "The Slim Shady LP" е пуснат на пазара на 23 Февруари 1999 г. Предшестван от успеха на песента "My name is", албумът печели второ място. С това Eminem получава тройна платина и печели две Grammy Награди - за "Най-добър албум" и "Най-добро солово представяне" ("My name is"). Еминем има аналогичен критичен и търговски успех с неговото второ главно пускане, "Marshall Mathers LP" (2000), от който продава близо два милиона копия в неговата първа седмица на пускане и става най-бързия продаван албум за всички времена. Критици похвалват албума за неговата интелектуалност и ироничност. Не закъснява и неизбежният резултат от такова широко разобличаване (особено сред почитателите на младия рапър) - провежда се дискусия за албума и неговото съдържание, което включва публично насилие, изрични сексуални препращания и противопоставеност над хомосексуалистите. Гей и Лезбийския Съюз Срещу Клевета (GLAAD) организираха протест на Музикалната Телевизия (MTV) и излъчването на клиповете на Eminem по MTV е задържано през Септември 2000. Еминем, изпълнява ролята на блондинка в един от клиповете си, и с това печели награда за най-доброто мъжко видео за песента, "The Real Slim Shady". На първо място е за най-продаван солов певец за същата година, Eminem печели Grammy Награди за "Най-добър рап албум" и "Най-добро солово представяне" ("The Real Slim Shady"). За личния живот на Маршал започва да се пише във вестниците през Юни 1999, по-малко от седмица след дебюта на платинения му "Мarshall Mathers LP", когато той бива задържан след кавга извън Детройт в нощен клуб. Август 2000, съдиите предложили Eminem да бъде наказан по обвинения в нападение с опасно оръжие и носене на скрито оръжие. На 14 Февруари 2001, Eminem се признава за виновен по обвинението за носене на скрито оръжие след преразглеждане на делото се постига съгласие да бъде пуснат като плати таксата за тежкото престъпление - нападението. Мичиганския съдия осъжда рапъра на две условни освобождавания на годината и му препоръчва де се лекува. През Септември 1999, майката на Еминем , Debby Mathers-Brig, регистрира 10 милиона долара за съдебни дела срещу нейния син. Mathers-Btig съди Eminem за това ,че той я е изклеветил в албума "Slim Shady LP". Разбира се, че тя използвала наркотици и случаят бива потулен. Бурната връзка на Eminem с неговата съпруга, Кim, завършва с встъпване в брак през 1999, но са живели заедно години преди това. Тяхната дружба служела за тема на няколко негови песни, включително "Kim", която рисува силен портрет срещу двойката. През Юли 2000, Kim Mathers бива настанена в болница след опит за самоубийство. Месец по-късно, Еминем поисква развод; Кim Mathers иска 10 милиона долара и пълно попечителства над тяхната дъщеря, Хейли, родена през 1995 г. Eminem не се съгласява да даде попечителството над младата девойка и Кim Mathers започва съдебен процес. Макар, че Eminem и Ким се помиряват през Декември 2001 година, тяхното примирие бива прекъснато, тя поисква развод през Март 2001. През 2005г те отново сключват брак но той се задържал точно 3 месеца.

За да стигне до сегашното си положение на най-добрия рапър, Еминем е трябвало да търпи много лишения. Преди да бъде забелязан от Дре, Маршал е работил като чистач, парите не са достигали дори за памперси на Хейли.

През 2006 Емinem загуби своя най-добър приятел - рапърът Прууф(Proof). Той бе убит в престрелка в детройтско заведение.Според слуховете Прууф стрелял първи след което приятел на простреляния изкарва оръжие и открива огън по изпълнителя от D12.Така малко по-късно застреланиат от Прууф умира.След което и Прууф.

Еминем и Прууф са основатели на групата D12. Името на бандата произхожда от това че всеки от членовете й има по 2 имена ( напр. Marshal Mathers-Slim Shady) Proof е втория член на D12 след Bugz, който бива застрелян. Децата му - Хейли Джейд Скот - дъщеря на Еминем от бившата му жена Кимбърли Скот. Песните Mockingbird и Hailie's Song и целия албум The Slim Shady LP са посветени на нея, Aлейна Матърс - дъщеря на Кимбърли Скот от друг брак.

Еминем е имал дълготрайни вражди с много известни и неизвестни в България певци от рап сцената - Insane Clown Posse (Shaggy 2 Dope & Voilent J.), House of Pain (Everlast, DJ Lethal),Limp Bizkit (Fred Durst). Също така най-голямата му вражда е била срещу лейбъла на рап певец Ja Rule - Murda Inc. Самата вражда е "предадена" на Eminem и групата му D12 от тогава новото попълнение към лейбъла му Shady Records - 50 Cent,който дълго е враждувал със Murda Inc.

Кими Райконен

на фински: Kimi Matias Räikkönen

Роден: 17 октомври 1979 г. Еспоо, Финландия

Кими Матиас Райконен е пилот от Формула 1, от отбора на Ферари. Двукратен вицешампион - за 2003 и 2005 г. с Макларън. Женен е за Джени Мария Далман, мис „Скандинавия 2000“.През 2006 година напуска „Макларън“ и се присъединява към тима на Ферари, замествайки отказалият се 7 кратен „Световен шампион“ - Михаел Шумахер. с „Ферари“ печели първиото си състезание за Голямата награда на Австралия-2007, като тръгва и от първа позиция на старта.

Кариера

* 1988 г. — започва да се занимава с картинг

* 1991 г. — кара в национален шампионат по картинг, клас Мини

* 1992 г. — кара в национален шампионат по картинг, клас Ракет

* 1993 г. — става 9-ти в националния шампионат по картинг

* 1994 г. — 2-ро място в клас Ракет и за финландската купа

* 1995 г. — кара във Формула А; участва в състезанието Монако Къп, в което стартират само специално поканени пилоти

* 1996 г. — състезава се в европейските серии на Картинг Гран При Рейсис

* 1997 г. — печели шампионската титла във финландския шампионат клас Международен А.

Дебютът му във Формула 1 е в Гран При на Австралия, 2001 г. През първия си сезон се състезава в екипа на Заубер, заедно с германеца Ник Хайдфелд. През 2002 г. преминава в Макларън на мястото на напусналия Формула 1 негов сънародник и двукратен световен шампион Мика Хакинен. От сезон 2007 е пилот на Ферари с 3-годишен договор.

Таркан

на турски Tarkan Tevetoğlu

Роден: 17 октомври 1972 Алзей, Германия

Таркан Теветоглу , известен и само с първото си име Таркан, е един от най-успешните съвременни турски поппевци с международна известност.

Албуми

1991 Yine Sensiz

1994 A-Acayipsin

1997 Ölürüm Sana

1999 Tarkan

2001 Karma

2003 Dudu

2006 Come Closer

Слави Трифонов

Роден: 18 октомври 1966 Плевен /с. Тодорово/, България

Станислав Тодоров Трифонов e български продуцент, телевизионен водещ и певец. Името му се свързва най-вече тв предавания Шоуто на Слави, „Хъшове“, Каналето и Ку-ку.Роден на 18 октомври 1966 г. в Плевен, завършва музикална гимназия в родния си град с виола. Заедно с Петър Курумбашев и Любен Дилов-син, той е първият продуцент на частна продукция в БНТ.В началото на 90-те години XX век се появява студентската продукция "Ку-Ку", където участва и Слави Трифонов.През 1997 г. в предаването „Каналето“ участва активно в протестите срещу управлението на Жан Виденов.През 1998 г. става продуцент и водещ на предаването „Хъшове“. То е свалено от БНТ след едно-единствено излъчване на 8 февруари. След това две години се излъчва в телевизия „7 дни“ и други кабелни телевизии в страната. Отличава се с остра и често просташка политическа сатира и силно участие на група „Ку-ку бенд“. Основни идеолози на „Хъшове“ са сценаристите Росен Петров, Тошко Йорданов, Ивайло Вълчев, Драго Петров и Иво Сиромахов.На 27 ноември 2000 г. Слави прави първото издание на „Шоуто на Слави Трифонов“ по бТВ. В момента е директор на продуцентска къща „Седем-осми“ АД, където съдружник му е Росен Петров. Продуцират предаванията „Шоуто на Слави“, „Вот на доверие“, „5 Старс“, „Красавицата и отличника“, „Сървайвър 1“ и „Мюзик аидъл“.Като певец издава 18 албума. През 2004 г. прави дует с вокалистката на „Антик“ — Елена Папаризу, наречен „Why?“ („Защо?“). Слави Трифонов се опита да пробиес песента "Единствени", изпълнена в дует със Софи Маринова за конкурса Евровизия 2005. След скандал, свързан с начина на гласуване, демонстративно се отказва от участие. Въпреки това песента се радва на голяма популярност.В интервю, излъчено в Шоуто на Слави на 20 април 2007 г., Слави Трифонов призна, че страда от ретробулбарен неврит на лявото око. „Преди единадесет години истината е, че имах сериозно засягане на лицеви нерви, в следствие на сериозен възпалителен процес в лицето ми. Имах зъби, които бяха много сериозно възпалени, трябваше да ги извадя, но те вече бяха дали този проблем. И единственото, което остана от тогава е, че имах и продължавам да имам много сериозно нарушено зрение на едното око, на лявото око.“ Слави Трифонов обясни, че е поразена централната част на зрението му, в следствие на което се натоварва периферното зрение на лявото око и дясното око. През последната седмица обаче са се появили проблеми и с другото му око, но проблемът не толкова страшен, уточни Слави Трифонов. Поставена е обаче диагноза синузит. „Процесът може и да е обратим, но може и да остане така“, заяви Слави Трифонов. Засега лекарите са оптимистични, но оставят и сериозен процент съмнение, обясни той. Причините обаче за влошеното зрение и на дясното око може да са различни, включително стрес, и лекарите се опитват да ги установят. Три месеца по-късно Слави се завръща на малкия екран на 9 юли 2007 г.

Жан-Клод ван Дам

на английски Jean-Claude Van Damme

Роден: 18.10.1960 Брюксел, Белгия.

Жан-Клод Ван Дам е белгиец по произход, чиято истинска фамилия е Ван Варенберг. Роден е на 18 октомври 1960 г. В детството си се занимава 5 години с класически балет, а впоследствие с карате и кикбокс.Става европейски шампионом по карате за професионалисти през 1979 г. в полутежка категория и заминава за САЩ, където прави неуспешен опит да стане световен шампион. Любопитно е, че няколко месеца по-късно успява да се реваншира на своя съперник в неофициален двубой, който спечелва за по-малко от 2 минути.Насочва се към киното и много скоро успява да привлече вниманието с участието си във филма "No Retreat, No Surrender, 1986) в ролята на жесток руски боец. После се снима в редица малобюджетни филми, предназначени основно за представяне в чужбина, в това число на азиатския пазар. Това са заглавия, като "Кървав спорт" (Bloodsport, 1987), "Черният орел" (Black Eagle, 1988), "Киборг" (Cyborg, 1989) и "Кикбоксьор" (Kickboxer, 1989), които се радват на широка популярност сред по-непретенцозната публика и у нас.В тези продукции Ван Дам залага изцяло на своите безспорни умения в областта на източните бойни изкуства. Той самият поставя много от бойните сцени във филмите, в които участва. Постепенно укрепва своя статус на екшън-звезда благодарение на филми, като "Lionheart / Wrong Bet, 1990) и "Двоен удар" (Double Impact, 1991), на които е и съсценарист. А касов успех на американска земя постига с продукции, като "Универсален войник" (Universal Soldier, 1992), "Трудна мишена" (Hard Target, 1993) и "Ченге във времето" (Timecop, 1994).Мнозина започват да смятат, че Ван Дам бавно, но сигурно следва по петите друг атлет от Европа - Арнолд Шварценегер, който получава през 90-те години невиждани хонорари за своите екшън изпълнения. Самочувствието на Ван Дам през този период пораства неимоверно много, което му дава основание да произнесе фразата: "Аз съм Фред астер на каратето". Скоро и неговите хонорари достигат до 8 млн. долара за филм, но постепенно след екшъни, като "Уличен боец" (Street Fighter, 1994), "Внезапна смърт" (Sudden Death, 1995), "Максимален риск" (Maximum Risk, 1996), включително и след слабия му режисьорски дебют "Приключението" (The Quest, 1995), започва да се забелязва спадане на зрителския интерес към неговите изпълнения. Възникват проблеми и в личния му живот, произтичащи от все по-честите злоупотреби с алкохол и наркотици.Ван Дам се жени 5 пъти и има общо 3 деца. През 1999 г. той отново се събира с една от бившите си съпруги Гладис.Притежава гимнастически салон и фитнес център в Калифорния.

Мартина Навратилова

Родена: 18 октомври 1956 Прага, Чехия

Мартина Навратилова е прочута професионална чехо-американска тенисистка, родена на 18 октомври 1956 г. в Прага. Мартина Навратилова живее в щата Флорида, САЩ.

Успехи

* Уимбълдън

o единична

Първо място: 1978, 1979, 1982, 1983, 1984, 1985, 1986, 1987, 1990

Второ място: 1988, 1989, 1994

o двойки (жени)

Първо място: 1976, 1979, 1981, 1982, 1983, 1984, 1986

o двойки (смесени)

Първо място: 1985, 1993, 1995, 2003

* Открито първенство на САЩ

o единична

Първо място: 1983, 1984, 1986, 1987

Второ място: 1981, 1985, 1989, 1991

* Открито първенство на Австралия

o единична

Първо място: 1981, 1983, 1985

Второ място: 1975, 1982, 1987

* Ролан Гарос

o единична

Първо място: 1982, 1984

Второ място: 1975, 1985, 1986, 1987

Лий Харви Осуалд

на английски Lee Harvey Oswald

Роден: 18 октомври 1939 Ню Орлиънс, САЩ

Починал: 24 ноември 1963 Далас, САЩ

Лий Харви Осуалд е американски атентатор, който по заключения на две държавни разследвания е убил президента на САЩ Джон Ф. Кенеди на 22 ноември 1963. Комисията на Уорън прави заключение, че Осуалд е действал сам, а сформираната през 70-те години Конгресна комисия за разследване убийствата на президента Джон Кенеди и Мартин Лутър Кинг преценява, че макар Осуалд да стреля по президента, Кенеди "най-вероятно е бил убит вследствие на заговор". Осуалд е застрелян от Джак Руби само два дни след атентата. Някои анализатори на официалните отчети твърдят, че Осуалд въобще не е бил замесен и че е обвиняван несправедливо, но липсват други главни заподозрени лица.Осуалд е служил в морската пехота, където е обучен за снайперист. Емигрира в СССР, работи в завод за телевизори в Минск. След завръщането си в САЩ е хвалел режима на Кастро. В документален филм на германски режисьор, създаден през 2005 г., се твърди, че Осуард е участвал в заговор за убийството на Кенеди, организиран от кубинските тайни служби.

малко я позабравих темат ...... НО няма повече !

Кари Фишър

на английски: Carrie Frances Fisher

Родена: 21 октомври 1956 Лос Анджелис, САЩ

Кари Франсис Фишър е родена на 21 октомври 1956 г. в Лос Анджелис. Тя е дъщеря на две холивудски легенди – Деби Рейнолдс и Еди Фишър.Когато Кари е само на 3 год., баща ѝ напуска семейството и се жени за Елизабет Тейлър. Рейнолдс отглежда сама Кари и по-малкия ѝ брат, но по-късно се омъжва отново. На 12 год., момичето дебютира на сцената на нощния клуб на Деби в Лас Вегас. На 15 год. напуска училище, за да се посвети на шоубизнеса. През следващата година Кари играе в пиеса на Бродуей заедно с майка си. Фишър завършва актьорско майсторство в Лондон,където по правило се държи на сценичната култура и се обръща много голямо внимание на речта и артикулацията.Кари прави филмовия си дебют през 1975 г., партнирайки на Уорън Бийти в “Шампоан”. По това време тя едва ли е очаквала, че само след две години ще бъде една от най-известните американски актриси. Същата година Кари Фишър се явява на кастинг за роля във филма на Джордж Лукас “Междузвездни войни” – нискобюджетна научна фантастика. Заради голямата конкуренция тя не очаква да получи ролята. Въпреки това тя е избрана за принцеса Лея Органа. Филмът бие всички рекорди в класациите по приходи и се превръща в класика. Близо 30 години по-късно той все още е един от най-обичаните филми на всички времена. Според слуховете, по време на снимките на “Междузвездни войни” Кари е имала връзка с Харисън Форд – актьорът, който играе Хан Соло. Двамата отричат, но Кари признава, че страшно си падала по Форд и прекарвала много време с него извън снимачната площадка. И до днес те са добри приятели. След успеха на “Междузвездни войни” излизат неизбежните продължения – “Империята отвръща на удара” и “Завръщането на джедаите”, които утвърждават славата на Кари и я превръщат в секс-символ.Още преди края на "Междузвездни войни" Кари Фишър се пристрастява към наркотици и алкохол. Има два кратки брака – първият е с певеца Пол Саймън, а вторият с Браян Лурд, който я напуска заради мъж. От него има дъщеря – Били Катрин.

Алфред Нобел

на шведски Alfred Bernhard Nobel

Роден: 21 октомври 1833 Стокхолм, Швеция

Починал: 10 декември 1896 Сан Ремо, Италия

Алфред Бернхард Нобел е шведски химик, инженер и предприемач, изобретил динамита. Той завещава огромното си състояние за учредяването на Нобеловите награди.Имануел Нобел, архитект и строител, се увлича по механиката (има няколко патента за различни машини), интересува се от експлозиви, развива предприемачество. След банкрут на предприятието си за еластични тъкани, търсейки пътища за нова предприемаческа дейност, отива във Финландия, а след това – в Санкт Петербург, Русия. Там основава предприятие за производство на подводни мини, машини и инструменти, което бързо се разраства. През 1842 г. той и семейството му се преместват в Русия.Алфред Нобел притежавал и много добър усет за бизнес - до 1896, когато умира, той притежава 93 фабрики за динамит в няколко страни. Колкото повече нараствал успехът му, обаче, толкова по-мъчителна ставала борбата с алтруизма му. Нобел е бил меланхоличен, недоволен от живота човек, който сам си е създавал много проблеми. Никога не се е женил и изобщо не е имал успех сред жените. Когато негов роднина го помолил да каже нещо за себе си, за да попълни историята на рода, той отговорил: "Най-голям грях: Не почита мамона. Важни събития в живата: Няма." Известният химик е бил и писател. В завещанието на Нобел е отбелязано, че за наградите няма значение националността. Или както казва "ще я получи този, който най-много я заслужава, независимо дали е скандинавец или не."

Бенямин Нетаняху

на иврит: בנימין נתניהו

Роден: 21 октомври 1949 Тел Авив, Израел

Бенямин Нетаняху е израелски политик и 9-ти министър-председател на Израел от април 1996 до май 1999. Член е на консервативната партия Ликуд.Роден е в семейството на Цила и Бен-Цион Нетаняху. Неговият баща Бен-Цион е професор по еврейска история. По-големият му брат Йонатан загива през 1976 г. при операцията „Ентебе“. По-малкият му брат Иддо е специалист по радиология и писател.Бенямин Нетаняху, известен с прякора си Биби, е три пъти женен, като от настоящата си съпруга Сара има 2 деца. Макар и роден в Израел, израства в щата Пенсилвания (САЩ). Завършил е архитектура в Масачузетския институт по технологии и политически науки в Харвард.Бенямин Нетаняху е избран за министър-председател през 1996 г. след поредица от самоубийствени атентати, извършени от палестински терористи. Шимон Перес, който по това време води в социологическите проучвания, не съумява да се справи с нарастващия палестински тероризъм. За разлика от него Нетаняху залага не на добрата воля на Ясер Арафат да се справи с тероризма, а обвързва развитието на мирния процес с борбата на Палестинската автономия с тероризма. Безкомпромисната му политика към палестинците води до намаляне на проявите на палестинския тероризъм. Решението му обаче да подкрепи изграждането на нов тунел, водещ към Стената на плача, води до ескалация на напрежението между палестинците и израелските власти, в резултат на което следват тридневни безредици и множество убити и от двете страни.Макар и постигнал нелоши резултати в борбата с тероризма, Нетаняху се превръща в прицел на левите кръгове в израелското общество. Популярността му спада и от поредица скандали около съпругата му и съмнения за корупция. През 1999 г. загубва изборите от Ехуд Барак. През 2002 г., след падането на Партията на труда от власт, Нетаняху става вътрешен министър в правителството на Ариел Шарон. По същото време се опитва да съперничи на същия за председателския пост в Ликуд. През 2003 г. оглавява финансовото министерство в новото правителсво на Шарон. Като финансов министър се опитва чрез дръзки планове да облекчи положението на израелската икономика, чието състояние се влошава след избухването на Втората Интифада.В рамките на партията Ликуд Нетаняху се оформя като съперник на Ариел Шарон и като отявлен хардлайнер. Обявява се категорично против независима палестинска държава.На 7 август 2005 г. напуска правитеството на Ариел Шарон в знак на протест срещу едностранното извеждане на израелските заселници от ивицата Газа.

Ференц Лист

на унгарски: Liszt Ferenc или на немски: Franz Liszt

Роден: 22 октомври 1811 г.Райдинг, Унгария; дн. Австрия

Починал: 31 юли 1886 г. Байройт, Германия

Ференц Лист или Франц Лист е австро-унгарски пианист и композитор.Негови родители са Адам и Ана Лист.Концертира във Виена, Париж, Ваймар и Рим. От 1847 г. е капелмайстор във Ваймар. Той е основоположник на новата виртуозна клавирна школа.През 1854 г. Лист основава „Нововаймарския союз“. Той е един от основателите (1875 г.) и пръв президент на Академията на музиката в Будапеща.Причина за смъртта му е пневмония, от която се разболява по време на пътуване и която не забелязва в началния ѝ стадий.

Творби

* симфонии - „Данте“ по „Божествена комедия“ на Данте и „Фауст“ по „Фауст“ на Й. В. Гьоте;

* 13 симфонични поеми (създател на жанра) - „Прелюдии“ по А. дьо Ламартин, „Тасо“ по Гьоте и др.;

* 2 концерта за пиано, клавирни творби - соната, концертни етюди, валсове („Мефисто валс“);

* 20 рапсодии („Унгарска рапсодия“), фантазии, транскрипции и др.

В голямата си част творчеството му е програмно, вдъхновено от унгарски национални мелодии и ритми, с емоционално наситена мелодика.

Лев Яшин

на руски Лев Иванович Яшин

Роден: 1929 Москва, СССР

Починал: 20 март 1990 Москва, СССР

Лев Иванович Яшин е съветски футболист, смятан от мнозина за най-великия вратар в света за всички времена. Наричан е „Черната пантера“ поради своя рефлекс и физика, а и защото винаги облича изцяло черен екип. Противниците му го наричат още „Черния паяк“ и „Черния октопод“ заради дългите му ръце. Освен като блестящ вратар Яшин е известен и като спортсмен. ФИФА учредява наградата „Лев Яшин“ за най-добър вратар на световното първенство. Яшин е единственият вратар, който става носител на Златната топка (1963). Спасява около 150 дузпи — рекорд за професионален вратар. Край стадиона на Динамо Москва е издигната бронзова статуя на Яшин. Според резултатите от анкета на ФИФА от 2000 г. Яшин попада в отбора на 20 век и е определен за вратар на века.Роден в Москва в работническо семейство. През 1942, по време на Втората световна война, едва на 12 години започва работа като помощник-металоработник.През целия си живот играе само в един отбор — Динамо Москва, от 1949 до 1971. Шампион на страната 5 пъти (1954, 1955, 1957, 1959 и 1963), носител на купата 3 пъти (1953, 1967 и 1970).През 1954 Яшин получава първата повиквателна в сборния отбор на СССР. За него изиграва 78 мача и с него печели Олимпийските игри през 1956 и Европейското първенство през 1960. Играе на 3 световни първенства (1958, 1962 и 1966). Участва и на СП през 1970 като трети вратар в отбора, но на практика не играе дори 1 минута. В 13 мача от световните първенства запазва вратата си „суха“ 4 пъти. През 1971 в Москва играе последния си мач за Динамо, този път срещу сборен европейски отбор.Един от най-запомнящите се мачове, в които играе, е този през 1963, когато Англия играе на Уембли срещу сборен отбор на света по повод 100 години от създаването на Футболната асоциация. Яшин прави редица изумителни и почти невероятни спасявания.За своите заслуги към държавата и народа Яшин получава най-престижното отличие в СССР - Ленинската награда. Последният мач на Яшин се играе на стадион „Ленин“ в Москва пред 100 000 души, като в мача участват звезди като Пеле, Еузебио и Франц Бекенбауер. След това работи като треньор. Умира през 1990 от усложнения, причинени от по-ранна ампутация на крака след контузия на коляното.

Статистика

* 812 общо изиграни мача

* 326 изиграни мача за Динамо Москва

* 75 мача за националния отбор на СССР, допуснати само 70 гола

* 13 мача на световни първенства, в 4 мача от които не допуска гол

* 2 участия в сборни отбори на света - срещу Англия (1963) и срещу Бразилия (1968)

* 480 мача, в които не е допускал гол (407 според някои руски сайтове)

* 150 спасени дузпи

Катрин Деньов

на френски: Catherine Deneuve

Родена: 22.10.1943 Париж, Франция.

Невъзможно е да си представим френското кино без Катрин Деньов. Тази невероятна актриса е изпълнила блестящо множество роли във филми на знаменити европейски кинорежисьори, като Луис Бунюел, Роман Полански, Франсоа Трюфо. Нейното име се е превърнало в синоним на съвършенството. През 70-те години от него извайваха скулптурата на Мариана - символа на Франция, а през 80-те и 90-те най-добрите дизайнерски и парфюмерийни фирми се надпреварваха за честта да я имат за свое рекламно лице.Дълго време Катрин Деньов олицетворяваше идеала за женска красота. Днес тя продължава да е най-прекрасната звезда на френското кино, въпреки че вече достигна до възрастова граница, след която казват, че се задавала старостта. Катрин Деньов се снима в киното вече 45 години, макар че попада в него съвсем случайно, след като по-голямата й сестра я замъква насила на снимачната площадка!Критиците винаги са се надпреварвали да сипят суперлативи за нейната игра. Наричат я проникновена, изискана, виртуозна! На два пъти - през 1980-а (за филма "Последното метро" на Франсоа Трюфо) и през 1992-а (за "Индокитай" на Режис Варние) Катрин спечелва висшата френска награда за актьорски постижения "Сезар".С времето тя си изгражда имиджа на загадъчна и непостижима жена. Умее да говори красиво, изхитрявайки се при това да не казва нищо конкретно за себе си. Впрочем, никак не обича да говори пред медиите. Не понася намеси в личния си живот. Така например през 1995 г. се разрази скандал: актрисата забрани (чрез съдебно решение!) на лесбийско списание да се нарече с нейното име. След филми, като "Глад" (1983) и "Крадци" (1994), в които Катрин участва в лесбийски сцени, сексуалните малцинства я провъзгласиха за свой символ.През 1996 г. се разрази нова буря - този път Деньов осъди сп. "Gala", публикувало нейна снимка без разрешение.Тази самостоятелна и загадъчна личност се е омъжвала само веднъж - през 1967 г. за знаменития английски фотограф Дейвид Бейли. Бракът им се разпада през 1972 г. Катрин Деньов има две извънбрачни деца - син и дъщеря. Баща на родения през 1963 г. Кристиан е знаменитият режисьор Роже Вадим, а баща на Киара (родена през 1972 г.) е великият италиански актьор Марчело Мастрояни.Любимката на критиката и публиката всъщност няма никакво актьорско образование.Катрин Дорлеак (това е нейното истинско име) е родена на 22 октомври 1943 г. в семейството на театрални актьори. Тя израства заедно с трите си сестри в богатски квартал на Париж. Възпитавана е строго и получава добро образование. Майка й умира, когато е едва 8-годишна и с момичетата се занимавали предимно гувернантките. Бащата очаквал да стане знаменита актриса най-голямата му дъщеря - Франсоаз, която от малка мечтаела за това. Катрин била още гимназистка, когато сестра й вече се снимала в киното.Дебютира под името Катрин Дорлеак във филма "Les Collegiens" (1957) и впоследствие участва в няколко редови продукции преди да се запознае с Роже Вадим - режисьорът, който преди това създава "мита Бриджит Бардо", а след разрива си с ББ, решава на всяка цена да й намери достойна заместничка. Именно на него Катрин дължи своя псевдоним "Деньов".Тя се снима под неговата режисура във "Vice et la vertu, Lа" (1962), но името й нашумява след прекрасното изпълнение в мюзикъла на Жак Деми "Шербургските чадъри" (1964). Деми я кани отново за главната роля на още един успешен свой филм (Demoiselles de Rochefortq Les (1967), който заснема със съдействието на Анес Варда. Преди това Деньов се превъплъщава в шизофреничната убийца от прочутия трилър на Роман Полански "Отвращение" (Repulsion, 1965).През 1967 г. младата актриса изиграва една от най-силните роли в кариерата си във филма на Луис Бунюел "Дневна красавица" (Belle de jour), който отново я ангажира за "Тристана" (1970), в който играе редом до великия испански актьор Фернандо Рей.Франсоа Трюфо я снима в "Сирената на Мисисипи" (1969).Сред най-ярките филми с Катрин Деньов през последните години са: "Площад Вандом" (1998), "Танцьорка в мрака" (2000) и "8 жени" (2002).Дори и на 60 години загадъчната актриса си остава една от най-желаните жени във Франция - това сочат резултатите от различни социологически проучвания сред различни възрастови слоеве от французите. Вероятно тайната за нейното удивително излъчване на екрана се крие в отговора, даден от самата нея, на въпроса на колко години се чувства: "Различно. В хубави дни - на 20-22, а в лоши - на 30!"

Избрана филмография

* „Принцеса Мари“ (2004)

* „Близо до рая“ (2002)

* „8 жени“ (2002)

* „Мускетарят“ (2001)

* „Танцьорка в мрака“ (2000)

* „Изток - Запад“ (1999)

* „Преоткрито време“ (1999)

* „Вятърът на нощта“ (1999)

* „Площад Вандом“ (1998)

* „Генеалогии на едно престъпление“ (1997)

* „Крадците“ (1996)

* „Игра на шах“ (1994)

* „Моят любим сезон“ (1993)

* „Индокитай (филм)“ (1992)

* „Странно място за срещи“ (1988)

* „Форт Саган“ (1984)

* „По волята на краля“, известен още като „Сладко удоволствие“ (1984)

* „Глад“ (1983)

* „Избор на оръжие“ (1981)

* „Обичам ви“ (1980)

* „Последното метро“ (1980)

* „Парите на другите“ (1978)

* „Това се случва само на другите“ (1971)

* „Тристана“ (1970)

* „Сирената на Мисисипи“ (1969)

* „Майерлинг“ (1968)

* „Бенжамен“ (1968)

* „Дневна красавица“ (1967)

* „Госпожиците от Рошфор“ (1967)

* „Животът на замъка“ (1966)

* „Отвращение“ (1965)

* „Шербургските чадъри“ (1964)

* „Затворете вратата“ (1960)

* „Колежанките“ (1957)

Джани Родари

на италиански Gianni Rodari

Роден: 23 октомври 1920 Новара, Италия

Починал: 14 април 1980 Рим, Италия

Джани Родари е известен италиански писател, автор на детска литература. Родари е роден на 23 октомври 1920 г. в Омена (дн. Новара). Родителите му са ломбардци.Носител е на наградата Андерсен за 1970 г.

Произведения

* „Приключенията на Лукчо“.

* „Джелсомино в страната на лъжците“

* „Приказки по телефона“

* „Граматика на фантазията“

Пеле

на португалски: Edson Arantes do Nascimento

Роден: 23 октомври 1940 Треш Корасоинш, Бразилия

Едсон Арантиш ду Нашсименту , по-известен като Пелѐ (Pelé) е бразилски футболист, често определян като най-добрият футболист на всички времена. От 1956 г. до 1974 г. играе в клуба Сантуш Футебол в град Сантуш, а след това - три сезона в Ню Йорк Космос в Ню Йорк. С националния отбор на Бразилия става трикратен световен шампион - през 1958, 1962 и 1970 г.През 2000 г. ФИФА определя Пеле като футболист номер едно на изминалото хилядолетие.Пеле е роден в Треш Корасоинш в щата Минаш Жераиш на 23 октомври 1940 г. Баща му е професионален футболист, но прекратява кариерата си след травма в коляното. Пеле израства в бедност в град Бауру, където започва да играе в аматьорски футболни отбори.През 1956 г. на 15 години Пеле започва кариерата си в младежкия отбор на Сантуш, а година по-късно вече играе в основния им отбор. Едва 16-годишен той става голмайстор на бразилския шампионат и 10 месеца след подписването на първия си професионален договор е вкючен в националния отбор на Бразилия. На световното футболно първенство в Швеция през 1958 г. той печели за първи път световната купа с отбора на страната си. По това време той е 17-годишен и към 2007 г. е най-младият футболист, печелил световно първенство.С фланелката на Бразилия Пеле печели още две световни първенства - през 1962 и 1970 г. До 1974 г. е отбелязал 1088 гола в 1114 изиграни мача за своя отбор Сантуш. На 19 ноември 1969 г. на стадион Маракана отбелязва своят гол номер 1000. По този повод в Бразилия е издадена специална пощенска марка, а президентът обявява деня за празник.Пеле завършва спортната си кариера в Ню Йорк, където от 1974 до 1977 г. играе за местния клуб Ню Йорк Космос. До края на активното си спортуване той успява да отбележи 1281 гола в 1363 изиграни футболни срещи. В 92 участия в бразилския национален отбор Пеле вкарва 77 гола. През 1994 г. новият бразилски президент Фернандо Енрике Кардозо избира Пеле за спортен министър.

Анг Лий

на английски: Ang Lee

Роден: 23.10.1954г. в Тайван

Филмография:

Режисьор:

1. Планината Броукбек (2005)

2. Хълк (2003)

3. Тигър и Дракон (2000)

4. Разум и чувства (1995)

И........ разбира се

zorito

Родена: 23.10.1989г. в ....... незнам