***Дълбоки са очите ми... Дълбоки...Умееш ли да плуваш, е въпроса?Ако до днес си стъпвал само в мътни локви,нормално е , да те бъде страх...Потъва се, да знаеш, адски лесно ,когато ти изтръпват коленете.Премяташ крак ,върху крак ,ту на ляво, ту във дясно,но въздухът не стига под водата.Не искам да те плаша, но според мен е много важно,да ти кажа, че удавници не липсват ,те са много ...Така ако мислиш все още ,че е страшно,недей да скачаш толкоз надълбоко.Със локви е осеяна земята -в тях можеш да си шляпкаш до насита...Смелите, те се хвърлят без да мислят във водатаи посрещат с плуване вълната...А нормалните ,те остават тука,на брега - закотвени здраво... във земята . 

 

я. к. плевен

посветено на леля Ками

Осъдена ...

 

Очите ти изтeкоха по нея ..пресъхнаха от сълзи ...

И все нататък гледат към вратата  ,

а вратата гледа към небето ...

Чакаш тя да отново,внезапно  да се върне ,

пак да влезе, ...да се усмихне ...и да каже ,Мамо ...

Но няма ,няма никой на вратата....тя остава пуста,празна ..

Така изтичат дните ти ...на това си ти обречена ,

да чакаш ,да се надяваш и да гледаш телефона

да чакаш той  да звънне... далече от  звездите  ...

 

Не плачеш вече  нали,извора пресъхна дали ...?

 

Осъдена си ТИ... на доживотно чакане .

Не заспивай ,почакай още малко поне  ,

тя си идва ,ще се върне ,

там някъде ,някога в съня ти ...

Господи ,господи ,защо така е устроен света

Адът и Рая да имат една и съща врата ...???

 

 

Яница Кирова

Редактирано 5 декември 201312 г. от ianica 94 (преглед на промените)

***/на кака /Един живот тъй кратък,един живот раздаден без остатък ...Една съдба жестока – разкриваща урока,че няма нищо ново под небето...Днес идваме при тебе Како,до гроба на летеца...със крилата –сега той е твоя ориентир,присядаме под стария чемшир,за тебе да поплачем -казват човек пречиства се когато плаче,казват времето лекувало...

Вятър и мъгла...

 

Има хора, които внезапно си отиват,и нямат време дори да се сбогуватс тяхните приятели добри ...!

 

Има болки, които не минавати вечно търсят своите посестреми добри- тъжните сълзи...Има мъки, мъки, които завинагив сърцата ни остават,за да бъдем ние живите -утре по- добри...

 

Редактирано 19 декември 201312 г. от ianica 94 (преглед на промените)

Българи

 

"Защо се оплаквате българи, та раят е слязъл при нас ..?."

"Защо се продавате българи -от Левски не Ви ли е грях ...?"

"И кръстят се старците мъдрите ,а младите пият от яд ,

къде сте се дянали българи , поетите срамно мълчат...?"

 

  Светлана Йонкова

 

Редактирано 21 декември 201312 г. от ianica 94 (преглед на промените)

Валат  /капо /

Раждаш се ,плачеш ,играеш,

учиш , сънуваш ,мечтаеш ,

търсиш ,усещаш ,желаеш

намираш ,копнееш,тръпнеш,

докосваш ,целуваш ,изгаряш ,

обичаш ,прегръщаш ,живееш,

танцуваш,пееш ,играеш,

чакаш ,надяваш се ,гониш ,

летиш ,достигаш върха ,

вярваш ,лъжеш ,спъваш се ,

падаш, ставаш ,страдаш ,плачеш...

залагаш ,печелиш ,губиш ,

Светиш ...Изгаряш ...

Онзи отгоре духа  свеща ...

Валат си,валат - не го ли разбра ?

Време е да си платиш дълга ...

Редактирано 9 януари 201412 г. от ianica 94 (преглед на промените)

 

Суета

 

Суета е живота Господи ,само суета...

Суета са мечтите ,суета са жените ,суета е любовта ...

Суета са нощите и дните ,„aleе „ е суета.

Гонил ли си Ти човече ,някога вятъра ?

Тичал ли си по вълните ?

Летял ли си заедно със птиците ?

Открадна ли поне една звезда ,

дори и най –бледата да беше тя ?

Вървял си гордо... или си лазил в калта ?

Юда ли си бил ...или приятел ?

Обичал ли си ...или пък мразил ?

Огън ли си бил ...или вода ?

И гасил ли си с нея ...нечия мечта...?

И няма никакво значение сега-къде ,защо ,кога... ?

Все едно – всичко е само,само Суета ...!

 

Редактирано 16 януари 201412 г. от ianica 94 (преглед на промените)

е не съм съгласна че мечтите са суета

иначе е хубаво

Сън

 

Да открия теб отново днес -

в джунглата жестока аз не мога  ...

Търсех те във море от синя синева,търсех те в дъжда ...

Търсех те в зелена равнинна ,търсех те в смърдяща низина ,

търсех те на върха на горда планина ...

 

Търсех те с лупа ,търсех те с микроскоп ,

търсех те дори  с телескоп ...

Търсех те в бункер ,търсех те в окоп ,

копаех с търнокоп ,под камък рових ,търсех те в замък .

Търсех като Диоген ,край Царичина дори се рових ,

цялата реката неведнъж  и надлъж прекосих ,

но теб за жалост не открих ...

 

Търсех те под лунен камък ,

но и под тоз мистичен  камък ,

пак нищо ,нищо, не изрових...

Търсех те в чия ли не бърлога  и как ли не ,за Бога ...

 

Ще те открия ли отново ...аз незная...мога само да гадая  ?

За твоята  любов кръстосъл  бих света,

смело бих крачил бос през цялата пустиня ,

до онази утрин синя  ,утрото на самотата и залеза на светлината...

 

Събудих се ,сънувах ли ,сън ли беше това или истина ?

Объркан съм.... всичко което написах , не съм го искал,

но без да искам ми се случи ...

 

Редактирано 2 февруари 201412 г. от ianica 94 (преглед на промените)

Продадена любов

 

Гореща нощ ,тих шум на река,
шепнат  листа ,писък на сова,
мирис на окосена трева,
тропот от уморени конски  копита

Тъжен звук от китара.. .

Свири, циганино, свири, 
онази песен стара -
за отлетялото циганско лято,
за момичето което продали ,

а после шепа жълтици за нея вземали...

 Свири, циганино, свири,
на китара стара -онази песен за душата,
за горещата циганска кръв и откраднат живот!

 

Там край реката  - в царството
на звездите и ветровете в косите,
млада циганка вие снага ...

 

Танцувай  циганко ,танцувай,
ти по красива никога не си била,
така само сърна се свива,
миг преди да  я уцели гневната стрела…

 

Редактирано 24 февруари 201412 г. от ianica 94 (преглед на промените)

Прошка

 

По прашни пътища аз дълго се скитах,

бях на върховете ,разговарях с боговете,

пих вода от дъждовете ,

опитах силата на ветровете ,

стигнах до края на световете…

 

Летях заедно с птиците,

бях в едно ято със тях

и волно  летях ли ,летях ...

Спечелих прашинка от щастие ,

откраднах и своите сто грама любов ,

невероятно но факт ,това чудо го има !

 

Срещнах и несподелена любов,

лъган бях и се научих отлично да мамя .

Често грешах ,но по често прощавах...

 

Простих на свои ,простих и на чужди,

със онова чувство любов -невероятно но факт ,

това чувство все още го има !

 

Господи ,Боже, всеки греши ,но днес -ти недей ми вини ,

не зарстват рани дълбоки уви,само със една дума „Прости „! 

Господи ,човек греши ,човек и прощава ,но сега ти ми кажи -

защо днес и сега ,аз само на себе си не можах да простя ?

 

http://www.youtube.com/watch?v=zUaMCkZEhn0

Редактирано 2 март 201412 г. от ianica 94 (преглед на промените)

Няма

 

Няма лъжа ,няма измама ...мама му стара, нищичко няма вече в тази наша стара държава.

Работа няма,няма заплата,доктори няма ,няма лекарства ,няма вода,телевизия няма .

Няма ,няма ,друга такава страна,в която, инфлация няма ,бюрокрация  няма,корупция няма ,

полиция няма ,армия няма  ....Живеем в страната на Голямото Няма ...

 Футбол няма ,Бербатов го няма ,няма олигарси ,няма монарси  ,а манастирите

 пълни с педали –монаси !

Няма лъжа ,няма измама ,в праламента пак играят онази игра –

 „Тука иМа –Тука нЕма „- „Ту кворуми има , Ту кворуми нЕма „ !

НЕма го дори вече Черно море ,а Дунав отдавна наобратно тече ...

Странджа превърнахме в бетонна площадка ,а Добруджа превърнахме в блато ,

бъкано с лапни –шарани в него...

А на брега същите стари рибари  -Станишев ,Бареков ,Местан и цялата бандитска бригада ,

сини жълти,червени -хвърлят стръвта – „Хиляда евра заплата „!

Няма го Ботев , предадохме Левски , вече няма поети ,няма творци , няма певци –

 има само чалга,чалга звезди ...

Ах мама му стара, живеем във страна - наречена НЯМА !

 

 

Редактирано 7 март 201412 г. от ianica 94 (преглед на промените)

 Вина

   

 

Що за ирония ?

 

Що за  жалка история ?

 

Разделихме дори и най -съкровените спомени.

 

 

Аз те виня  ,ти ме виниш , защо ли го правим ?

 

Как дотук се стигна , по чия вина ?

 

 

Ако моя егоизъм с бяс напада твоя ,

твоя пък е клетка с пръчки нажежени ...

 

Как се променихме не видяхме ,слепи ли бяхме ?

 

Как се отчуждихме не разбрахме ,млади ли бяхме ?

 

Аргументи ...за какво ли да ги дирим ?

Чувства и живот не се аргументират….!

 

http://www.youtube.com/watch?v=GAi3pOpL5Zo

ДЪЖД

 

 

"Мамо,мамо, ще вали” –

викаше хлапето от съседната пейка.

 

За миг погледнах  жената ...

И теб разпознах...просто замрях...Запалих цигара …

Сърцето ми биеше лудо...След миг и ти ме видя....

 

Заръмя...

 

"Здравей" -почти едновременно казахме ние...

Нека не търсим вина, живота ни и така отлетя !

Само една малка искра и огъня в нас пак загоря...

 

Защо стоим ,защо мълчим ,защо се плашим от дъжда ?

Та той ни запозна тогава...

Дъждът превърнахме в дъга ,целувка първа в дъжда…

 

Заваля ....

 

"Мамо,мамо, да вървим” – викаше синът ти ...

 "Хайде, тате, заваля” – теглеше ме,

 за ръката моята малка дъщеря !

 

Смутени ли сме ?

Тъмен дъжд на своя кораб бял ни гони

и идва все един и същ ,дъждът през всичките сезони....

 

Какво е това по нашите лица ?

Навярно капки от дъжда ...

 

Аз знам как сърцето плаче ,

сигурен съм днес обаче ,

че и небето когато иска плаче ,

по нашите лица ...като нашите деца !

 

Редактирано 16 април 201412 г. от ianica 94 (преглед на промените)

На финала

Преди време там на пазара ,
срещу една контрабдна цигара и дребна пара ,
стара циганка на ръка ми гледа ,
-„Бате ще живеш сто лета „...
Ех циганко ,циганко ,каква беше тази шега ?
Ти въобще не позна ....

И ето вече съм на финалната права :
И питам се аз ,
какво спечелих и какво ми остава?
Какво получих или пък дадох ?

Изглежда съдбата над мен се надсмя ,
живота неусетно мина - като маратон ,
през пресечена местност и нейде ,

по пътя попаднах във пропаст,
бях неизвестен ,ненужен и слаб ...

И едва тук на финалната права ,
ме хваща тревога ,

че пълна илюзия е белия свят ...
Постигаш ,катериш ,губиш ,печелиш ,
а после изчезваш в черния трап ...

С какво всъщност ставаш богат ?
Трупаш пари ,имоти -
но живота не се измерва със пари и карати ...

Има други , много по ценни неща ...
Защо осъзнаваме винаги късно ,
че ние сме гости,само на тази земя ?
Сътворени от прах ...и вятър ни носи...

Вече стигнах финала и една крачка само остава...

След сто години светът пак ще го има ...
А на мен какво ми остана ?
Дори надеждата вече я няма ,
аз ще бъда някой ,който беше тук на тази земя
и си тръгна - загубил битката със злото и невярващ в доброто ....

 

Ех циганко ,циганко ,каква беше тази шега ?
Ти въобще не позна ....

 

Редактирано 23 юни 201412 г. от ianica 94 (преглед на промените)