Земята на Биляна ,Лиляна, хубава Яна… или на” Запад от Рая „

………………………………………………………..

България - земята на Ботев и Левски,

земя на бандити, джигити и почернени майки …

Древна земя ,,земя на Кубрат ,Аспарух

и днешните Златки…

Страна на роднини и близки ,

брат”чеди ,баджанаци и миски …

България ,страна на „кюфтетата „ -:240 на брой :

Двеста в бюфета и само дузина в бой…

България нов дом на бездомните хора

и улични псета …

България - земя на Биляна,Лиляна и хубава Яна,

земя Европейска и на „ бай Ганя” !

Страна където човек цял живот бачка, бачка ..

А някой друг - прави пачка…?!

Земя където с тока ,парното ,водата,

на народа му разказаха играта !

Земя на атеисти ,вярващи в бога …?!

Земя на спортисти пренасящи дрога.

Земя на таланти ,таланти - трафиканти.

Земя на царе , патриарси -

земя на ченгета и олигарси!?

Земя на досиета , доноси и тлъстите бонуси !

Земя на Данон ,Родопея ,Верея –

в която и мляко да пия не смея !

Земя на щастливи прасета ,кокошки,

където трябва бат* Бойко да се да се моли за прошки !

България ,Земя - Не на слепи и глухи ,а на алчни „к…и” Темиди …

Земя на „Изток от Рая „…

………………………………………………………………………………

Родино ,защо не попиташ твоите рожби ?

Какво пазят в старите раници,

когато са далече от родните граници?

Дали парченца от мамината витата баница ?

Или онези твои три символа само - Българийо ,Мамо ,

Бяло,Зелено,Червено… !

По мотиви на стих от Я.К

http-~~-//www.youtube.com/watch?v=zVXII3YJ2cw&feature=related

Редактирано 30 март 201214 г. от ianica 94 (преглед на промените)

Предоставям ви стихотворение, съфорумци, от моя приятелка - Христина Пехливанова, детска учителка от Ямбол. Стихотворението е написано по случай 22 април - Деня на Земята:

От високо те гледам

моя родна страна,

като длан си скроена

с много земни блага.

С тази длан на богиня

пред света ти разкри,

че си много красива.

Героиня си ти!

И със гордост се скитам

в летен пек, в зимен мраз,

на планинския хребет

пак запявам в захлас.

Земен рай те наричам

и на тебе се вричам:

твоята прелест и хубост

аз до край да обичам!

Браво Данчо за публикацията - а Христина я поздрави за хубавия стих !!!

http-~~-//www.youtube.com/watch?v=v_UcFcJGQ04

Моята чаршия

Каква беше тази олелия ?

Живота мина като фурия .

През деня работих ангария ,

вечер пиех с комшия .

И на чашите не правих сметка аз...

Изпивах ги на екс - до дъно...

Що за орисия ,що за гювиндия ?

Цял живот ,беднотия ,сиромашия, цигания …

Вярно сам си бях аз саибия и затова заливаха ме с помия .

Почитах бог ,бях си поп ,бях си и мюфтия …

Градих храм , а построих джамия - а цял живот живеех в килия

Важно бе да става гюрултия,патардия…

Не бързах , бавничко вървях - като през чаршия .

И тук аз бях в своята стихия - тук в тази шарения !

Спирах се от сергия на сергия –ей така да става мющурия .

Продавах на безценица своите амулети – за да купувам на мадамите букети .

И така от тупурдия на дандания живота си летеше…

И какъвто съм си късметлия - живота мина като на пусия …

Все се целих във вълци ,мечки .- а все изтеглях къси клечки.

Вървях аз по своите пътеки …

И все си правих равносметки и разни там криви сметки ..

Но днес наясно съм нали ?

Че след всички тези житейски амплитуди - „ А бяхме луди „ !

Една единствена пътека остана отпреди …

Към последната сергия …на моята чаршия !

Редактирано 30 юли 201214 г. от ianica 94 (преглед на промените)

Харесаха ми стиховете ти. Поздравления!

Звук на китара ... и още нещо ...

Нощта отново своята порта отваря...

Бягат светулки,пада звезда,пее щурче -

Звук на китара пак събужда нощта...

И струните нежно пак галят нечия чужда душа.

Тихо е - само мънички светулки и акордите тъжни танцуват в ноща .

На пейката в парка момче целува момиче ...

И само пръстите алчно шарят в нощта ...

Оживяват копнежи ,страсти ,надежди !

Пориви луди – пак се събуждат в нощта !

Свири китаро ,пей своята песен ....

Че ,нощта е време за обичане ...

Нощта е време за думи неказани ...

За раните скрити нейде в душите ни ...

Свири китаро ,пей своята песен ...

За блянове забравени и грешки направени ...

За сълзите неизплакани и стихове ненаписани...

За изпуснати влакове и гари недочакани ...

Нощта е време на шансове изгубени и прошки недадени ...

Свири китаро ,пей своята песен ...

Че,нощта е време за избори погрешно направени ..

Бягат светулки,пада звезда,пей мое малко щурче -

Нощта е време –кагато трябва да забравиме за Всичко това ...!

Редактирано 11 август 201214 г. от ianica 94 (преглед на промените)

Старата селска чешма

Кат самотна старица ...

На кръстопътя забравена от хора и Бога ...

Обрасла в бурени с ъс пресъхнали устни и пуста утроба.

С откраднати чучури ,порутени зидове ,

навела глава като в храм без сърце и душа.

Стой в полето от хората скрита ...Старата селска чешма...

Само птиците днес кацат на това вехто корито

и все още търсят от Нея да пият вода !

Утолявала нявга жаждата скрита на уморени конски копита ,

на морни жътвари и вакли стада .

Днес тя е потънала в мисли - няма ги вече онези силни конски копита ...

Отдавна при нея не спират уморени жътвари и вакли стада .

Само щурецът днес все още разказва,как на уморения скитник ,

от нея и днес му се иска да пие вода...!

http-~~-//www.youtube.com/watch?v=v_UcFcJGQ04&feature=related

Редактирано 23 август 201214 г. от ianica 94 (преглед на промените)

Старата къща

Почупени цигли ,порутен комин ,покрив от кръпки ...

Шум едва ,едвам доловим ...от котешки стъпки .

Писък на сова ...И само прилепи играят в нощта.

Загаснало огнище ,въглени мъртви .

Ръждясъл синджир ,пробито котле.

Окуцялото столче до наранения скрин .

Ослепи прозорци над глинен килим.

Изскърцва от време на време някоя вехта греда

и пее с нея в ритъм мандалото старо...

И сякаш проговарят стените и сякаш къщата стене

и някък си тъжно се смее ...

За онова отдавна отминало време,

за мечти изгорели и надежди далеч отлетели.

Но свършва нощта и пристига деня,

а къщата стара сякаш му маха с ръка...

И някак нехае и никак не ще тя да знае .

Защо днес е сама -до колене обрасла в трева...

Никому,никому , ненужна сега !

/неусетно старееме ние -остарява и всичко /

Редактирано 29 август 201214 г. от ianica 94 (преглед на промените)

Предал си му нужният цвят. ( :

Самотата там тихо вечер се прибира,

присяда уморена на изтъркания праг,

а пръстите й в пукнатините на стените

разчоплят стари спомени.Съвсем недоловимо.

Проскърцват фугите на дъсченият под,

отлющват се фрагменти..люспи от живот.

Незрящите прозорци отдавна нищо, нищичко не отразяват

разкриват само мътно безтегловен небосвод.

Редактирано 27 август 201214 г. от Уиш... (преглед на промените)

на един приятел

***

Тик-так ,тик-так...

Бягат стрелките ,броят секунди ,минути ,

отмерват ни времето определено на всеки от нас .

Миг подир миг ,ден подир ден ,кат зърна от броеница .

Животът е чуден защото ухае на прясна трева !

Животът е хубав когато край тебе пулсира света !

Животът е прекрасен когато някой за тебе е готов да купи света !

Животът ни удря ,животът ни гали !

Тик-так ,тик-так...

Бягат стрелките ,броят секунди ,минути ,

отмерват ни времето определено на тази земя

Миг подир миг ,ден подир ден ,кат зърна от броеница .

А ние кат пияни вечно се клатим между радост и мъка ...

Едно вечно махало пулсира в нас .

Работим ,печелим ...

Препускаме бясно ,гоним химери ,

а очите ни все така алчно са вперени .

Тик-так ,тик-так...

Бягат стрелките ,броят секунди ,минути ...

Миг подир миг ,ден подир ден ,кат зърна от броеница .

Едни умират други се раждат ...

Живеем забързано ,задъхано - сякаш сме вечни .

Губим приятели ,света опустяваза за миг ...

Плачем ,тъгуваме ,заглъхват камбаните ,дори изгнилите кръстовете навеждат глава

А нощем ,нощем пием ,пием ,направо от бъчвите...

За нека Бог да ги прости ...!

И утре ,утре ,когато се съмне ще захвърлим в морето тези часовници

Ще счупим проклетите обръчи ,ще извираме ръждясали котви ...

И ще отплаваме пак със старите баржи към огнени залези ...

От помен до помен и от спомен до спомен ...

за тебе Влади

Редактирано 9 ноември 201213 г. от ianica 94 (преглед на промените)

Мъжът на 2012 г

 

http://www.youtube.com/watch?v=75fokvnSkX0

 

15-годишно българче извърши истински героизъм, за да спаси 8-годишно дете ...

 

Марио е изоставен от родителите си в детски приют в гр Белоградчик.

 

Марио е на 15 години, но само за часове се превърна в герой.

 

Той рискува собственият си живот, за да спаси този на  малкият си приятел !

 

 

Били лоши българските деца ,били неграмотни -да имат много здраве тези световни анализатори !

Редактирано 15 декември 201213 г. от ianica 94 (преглед на промените)

Земята на Ботев и Левски,Земя на Биляна ,Лиляна и хубава Яна…
или на” ИЗТОК от Рая „
………………………………………………………..

България - земята на Ботев и Левски,
земя на бандити, джигити и почернени майки …

Древна земя ,,земя на Кубрат ,Аспарух,
на днешните Златки,Патки и разни загубени Шматки …

Страна на роднини и близки ,брат”чеди ,баджанаци и миски …

България ,страна на „кюфтетата „ -:240 на брой :
двеста в бюфета и само дузина на бой…

България нов дом за бездомните хора и улични псета …

България - земя на Биляна ,Лиляна и хубава Яна,
земя Европейска и на „ бай Ганя” !

Страна където човек цял живот бачка, бачка ,
а други правят пачка…?!

Земя където с тока ,парното ,водата,
на народа му разказаха играта !

Земя на атеисти ,вярващи в бога ?!
Земя на спортисти пренасящи дрога.
Земя на таланти ,таланти ала трафиканти.

Земя на царе , патриарси -земя на ченгета и олигарси!?
Земя на досиета , доноси и тлъстите бонуси !

Земя на Данон ,Родопея ,Верея –
в която и мляко да пия не смея !

Земя на щастливи прасета ,кокошки,
където трябва Дянков да се да се моли за прошки !
………………………………………………………………………………
Родино, Мамо ,защо не попиташ твоите рожби ?
Какво сънуват те там на гурбета, …на „Изток от Рая „?
И какво пазят в скъсани раници ,когато са далеч от родните граници ?
Дали парченца от на мама витите баници ?
Или онези твои три символа само – Българийо :
- Бяло,Зелено,Червено… !

 

http://www.youtube.com/watch?v=zVXII3YJ2cw&feature=related

 

по мотиви на стих от Я.К

Редактирано 13 януари 201313 г. от gelert (преглед на промените)

Плевен , Плевен , ти си моя дом роден  

 

Под  тунел от цъфнали кестени на тихите  плевенски улици ,

 два силуета  говорят със звездите ...

Момче целува момиче , а то нежно шепти –обичам те разбери !

Приказки чудни  „Кайлъка „ реди в горещата плевенска вечер .

Залеза свети далечен  , раждат се нови мечти,

свири оркестър щурци  в чудната плевенска вечер ...

 

Казват  в историята няма  лъжи ...

Че преди  много ,много лета ти  бил си обречен .

И от ятаган турски бил си посечен - до/10- то/  декемврийската  вечер .

Когато две слова обикалят света и се предават от уста на уста .

Плевен падна ...Свобода ...Свобода !

Едно е еуфория,  второ теория ,

другото ...другото e просто  твоя  история  ...

 

Плевен ,Плевен ти си сърцето на мама което за мене тупти .

Плевен ,Плевен ти си сълзата на тати която в очи му горчи.

Плевен ,Плевен в този свят неизброден  ти си  моя дом роден.

И дори един ден мен да ме  няма  - ти пак такъв си бъди

и нека над теб  все небесна дъга да блести !

 

 

=======================================================================================

автор : Яница  Кирова  

Редактирано 4 март 201313 г. от gelert (преглед на промените)

Прошка…

По прашни пътища ,аз вечно се скитах…

Бях на върховете , разговарях с боговете,

пих  вода от дъждовете ,опитах силата на ветровете ,

стигнах дори до края на световете…

 

Летях заедно с птиците,бях в едно ято със тях .

И волно  летях ли ,летях !

Спечелих прашинка от щастие ,

откраднах и своите сто грама любов !

 Невероятно но факт ,това чудо все още го има !

 

Срещнах и несподелена любов…

Лъган бях и се научих отлично да мамя !

Често грешах ,но по често прощавах.

 

Простих на свои - простих и на гадове чужди,

със онова чувство ,любов ...

Невероятно но факт - това чудо все още го има !

 

Господи кажи ми сега ,

защо днес аз само на себе си не можах да простя ?

 

   

 

Редактирано 16 март 201313 г. от gelert (преглед на промените)

Сбогом училище ,довиждане приятели

 

/на випуск 2013 г  при СОУ „Иван Вазов „ Плевен/
..................................................................................................
 

Едно,две ,три ,четири ,пет ,шест ,седем ,
осем ,девет, десет ,единадесет ,дванадесет…

 

Сбогом училище ...Довиждане приятели...Простете Учители !

 

Дойдохме преди време при тебе  неуверени ,

но вече сме пораснали деца.

Растяхме, лудяхме ,споделяхме си тайните ,

и станахме приятели най -добри ...

 

Училище днес с тебе се разделяме ,

пред нас - свети  пролетта ,

на хоризонта блещука лятото божествено

а ние  ще блестиме кат слънца ...

 

Светът се върти и от утре вече няма да сме същите…

Ще нагазим в дълбокото ,ще бъдем пораснали ,но ще бъдем сами .

Ще губим  посоки , ще крадеме мечти ,ще броиме приятели –

един ,двама ,трима…Може би ?

Играта свърши…други вече са на ход в училищния двор !
На чиновете ще кацат новите мечти ,
по коридорите пак ще жужи - един кошер пълен със звезди.
 

Но, нима ние не бяхме същите - едно ято, ято мечтатели ?
И какво от това ,че понякога говорехме във час,

а учебникът стоеше безмълвен пред нас ?

И пак ще е същото -двора отново ще е пълен с ято влюбени, невинни щурци.
А звънецът пак ще укротява междукласни войни ...
Ще запазят тетрадките ни -спомени  напоени със сълзи .

Спомена за първа любов ,за първата любов  - на седемнадесет години !

 

Сбогом училище ...Довиждане приятели ...Простете учители...

 

Дано да бъде светло пред очите ни  и нека по вода да ни върви !
 

А на раздяла приятели  - останете ,бъдете  Мечтатели  !

…………………………………………………………………………….

/използвани са  мотиви от песен на М.Т/

 

автор :Яница Кирова

 

Редактирано 15 април 201313 г. от gelert (преглед на промените)

Лелеее, кога Яница стана в 12-и клас?

Попътен вятър желая на твоето малко цвете, Жоре!

И на теб да ти е яка гърината! И не само... де!

Бъдете здрави!

 

Като бяла птица

Всеки ден се моля Господи,
помогни ми аз да продължа,
да живея и се боря ,
да оцелявам и в студа.

Ако съм грешил понякога,
моля Те, да ми простиш.
На доброто ще помагам,
докато съм жив.

Знам,че ми остава още път,
който аз да извървя
и ти обещавам Господи,
и в бурята няма да се спра.

Може аз да съм мечтател
и наивник да ме нарекат,
но такъв ще си остана,
няма да ме променят.

И когато дойде този ден,
да поискаш моята душа,
аз ще ти я върна Господи
и знам , запазих я добра.

Тя силна е като земята,
бурна, като морската вълна,
волна , като бяла птица,
понесена от вятъра.

***

/ на кака /

 

Како ,как е там във новата квартира ?

Прегърна ли те баба ,посрещна ли те дядо ?

Смъртта не винаги своите пътници избира,

тя е нещо като петата ракия ,
или едно подхвърляне на зар,

просто Господ си играе на хазарт...

Тя не винаги подбира -но във избора й

винаги прозира  -  дясната ръка на Бог!

 

Смъртта е клетка без решетки и вериги ,

последна спирка по земният ни път 

и първа... във небесното му царство...

Плачем ,тъгуваме ,заглъхват камбаните ,

дори прогнилите  кръстовете навеждат глава
А нощем ,нощем пием ,пием ,направо от бъчвите...

За нека Бог да Ви прости ...!

Камелчо, добрите  хора не умират,
те не търсят във никого вина,
тях ги чака небесната квартира,
цяла огряна във  светлина.

Како ,готините хора не умират,

тях Господ  първи ги прибира,

а земята, днешната  квартира ,

става все по ...тъжна - и по сама ...

 

Макове...

На всяка минута пада звезда...

На всяка секунда се ражда нова съдба !

 Обикалях аз дълго света…

Докоснах стотици вълшебни цветя.

А нощем все сънувах родни поля,

с онези малки червени цветя ...

Ах , вие алени макове - вълшебни малки цветя!

Знаете ли  ,колко безумни мечтатели ,

ще прегърнете някога с вашите нежни крила...!

Макове,макове - пурпурни макове !

Днес ние сме тука на тази земя …

Но, утре когато онзи отгоре духне свещта.

Дори и неоплакани ние пак ще легнем във вашата  земя... 

 Да пием сега приятели !

За милионите макове...

Наздраве за Вас !

Наздраве за Нас !

Наздраве Мечтатели !

Макове ,макове ,алени макове!

Някой ден и ние ще бъдем едно цяло със Вас...

 

Редактирано 8 юли 201313 г. от ianica 94 (преглед на промените)

***

Само миг,само един единствен миг

 и сърцето на детето ти спира...

 Светът във тебе умира...

 

Умът ти не ще да разбира,

защо смъртта така не подбира -

"Защо,защо, точно на теб да се случи?
   

Близки,приятели,сълзи,страдание...
Жестоко,тъжно,пусто...и празно...
 
За една майка- всички пътища,

тук днес ,сега и завинаги свършиха!

 

http://www.youtube.com/watch?v=xXhSVammQaw

Редактирано 18 юли 201313 г. от ianica 94 (преглед на промените)

***

Лято ,... лято за двама,

натежало от чувства ...
Лято на несбъднати срещи

и нецелувани устни,

на объркани мисли

и недокоснати длани...

 

Лято ,лято за двама,

натежало от гроздове ,

лято горещо от несподелени копнежи,

и недопитите чаши

 

Лято,лято за двама на  неизминат път,

от сърце до сърце ,

лято последно на недописани стихове

и недопятите песени за недочакани есенни...

 

 

Я .Г.К

Плевен


 

Редактирано 6 август 201313 г. от ianica 94 (преглед на промените)

***

Човек ...,човек се ражда само веднъж...

Може да не си роден ти под щаслива звезда ,

може да нямаш късмет и „карък „ да си  ,

може да  нямяш в джоба си дори и дребни пари...

 

Ала ,там  във сърцето си едно вълшебно ключе ,

непременно,непременно  си имай  и зорко  пази...

Ключ за врата ,ключе за  сърце ,за илюзии ,

за звезди ,за романтични моменти и сантименти ...

ключе за надежди ,ключ за свобода ...

 

 

Може да не си роден под щаслива звезда ,

може да нямаш късмет ...и „карък „ да си  ,

може да  нямаш в джоба си дори и дребни пари..

Даже ключалка  да няма вратата –пазиш ли ти зорко

това малко вълшебно ключе - преминаваш отатък

и продължаваш,продължаваш ... нататък...

 

 

по мотиви на на стих Т.Й  о т Я .К

Редактирано 22 август 201313 г. от ianica 94 (преглед на промените)

3  месеца от смърта на моята  кака

на този ден -тя щеше да навърши 60год

   

 

Смърта не пита ,кой е млад и кой е стар ?

Изгаря всеки,всеки във нейния пожар -

оставя въглен да гори

и където падне... да боли ...

 

Како,готините хора не умират,
тях Господ просто първи ги прибира,

а Земята, днешната квартира ,

става все по Тъжна и по Сама ...

 

 

 

 

Сърце,сърце ... Аз нямам талант ,трудно и бедно живея , падам ,ставам и все по -често се влача , остарявам ,старея ... Дори не мога да пея, малко  умея  в рима да пиша , а когато успея -стиха ми да докосне сърцето, там някъде ,на някой в здрача, и сърцето ми все още може да плаче , дори когато върбата, не иска да плаче ...

 

Аз нямам талант и трудно живея , падам ,ставам и все по –често напоследък се влача . Години минават и знам ,че старея , но сърцето ми все още работи –туп ,туп ...туп ,туп и живо е то ,щом все още умее и знае да плаче...

 

Редактирано 14 октомври 201312 г. от ianica 94 (преглед на промените)

Обява ...

 

Ако можеше човек да си купи,

 частица  живот, ей така просто от магазина...
-„ Моля, продйте  ми само  - сто грама живот,

ако може с  гаранция поне за година ...

Но не живот - който да кара сърцето от болка да вие...

А частица от  онзи живот -

който продадох преди време – за една шепа жълтици ...

 

Днес имам пари  и плащам в брой ,

с чек или със кредитна карта...

Господи  - днес аз съм богат ,

но Те моля само  - за  сто грама живот ...

Просто за  една милостиня ...

Редактирано 24 октомври 201312 г. от ianica 94 (преглед на промените)

Уравнение …

В нощта когато цялото небе бледнее
и реката във пустоша тъмнее,
притихнала в своите дълбини ,
вперил поглед във времето обратно ,
в такава нощ аз ще правя своята равносметка...

Реката или брега ?
И дилема една ...
Те цял живот в мен се надпреварват и със бяс се състезават…

Реката или брега ?
И прегръдка една - на силната вода и женската ръка...

Реката или брега ?
Само тези две неща аз цял живот – не можах да разделя…

Реката или брега ?
Реката ,скитница бездомна - брега ,върхът и селцето под него ...

Реката, вечна самота...
Брега ,вечно чакаща жена ...

Реката или брега?
Едно нежно докосване,
на бурната вода и дланта на детската ръка…

Време е аз да избера,кое повече тежи ?

Реката или брега ?
Едно просто уравнение,
което и до днес остава без решение…

 

Редактирано 25 октомври 201312 г. от ianica 94 (преглед на промените)