СПОМЕН

Защо така изведнъж се задъхах?

И седнах на първата пейка,под стария кестен.

С поглед потърсих чешмата от моето детство

- глътка вода да изпия…!.

В този миг светлината угасна, спомена връща се

като стара филмова лента-която започва

със звука на уморена каруца

от отдавна отминало детство.

Вървя аз през тунела от цъфнали кестени

по пътеката на жаркото плевенско лято и

закъснялата есен с дъх на шира,

целувка първа в дъжда.

С ледени висулки под стряхата стара и

най топлата стая--на моята баба.

Топлината вече е няма -след това загубих посока

и шепа откраднато щастие само остана.

Къде ли не скитах,къде ли не бях,

шосета безкрайни,нощните влакове,

кораби,река,кейове чужди…!

Обичах и мразех,печелих и губех,

напивах се и изтрезнявах ,

мостове градих а после сам ги изгарях,

разделите тъжни и срещите редки,

вечно бързах да стигна--часовника все гледах.....!

В този миг лентата на спомена свърши

Откъде се взе тази сълза по бузите стари.?

Чешмата отдавна я няма--глътка вода от нея да изпия

и отново---скитник да стана.

Страхът този единствен съветник,само той ми остана с

с ръка през моето рамо и заедно с него ще продължа

нататък към края на филма - до залеза...!

http://www.vbox7.com/play:27b3a390

______.rtf

Редактирано 1 август 200818 г. от ianica 94 (преглед на промените)

Дунав

След толкова много години

с последните лъчи на слънцето,

заставам аз на кея стръмен--под старата върба

на крачка от тебе Дунаве--бялата река,моята мечта.

Отново ставам пак момче -

при теб дошло за малко,

но завинаги останало.

Ти сърцето ми грабна,ума ми превзе,

раздели и срещи,

много усмивки и още по много сълзи..!

Дунаве--моя река, моя съдба!

И нощем все така се събуждам за вахта.

Аз много ти дадох,но пък ти всичко ми взе!

При тебе младоста ми остана.

Дунаве--моя река,моя съдба!

И хулех те и мразех през всичките тези години,

но, пак при тебе бързах да се върна.

Греха си признавам сега и те моля за прошка!

.

Дунаве--моя река,моя съдба!

Днес, сбогувам се с Тебе и вече не знам

дали сили ще имам пак да се върна тук на брега,

с моите болни крака--Дунаве моя река,моя съдба!

Какво ли търся тук и сега на брега

при тебе вечната река?

Като ли чувам, звук на сълза…!.

Их либе дих,милуем те,серетлек,я люблю тебя!

Волим те,волим Дунаве--моя единствено вярна жена!

2007г.

http://www.vbox7.com/play:8066db52

http://www.odysseus.bg/coppermine/displayi...ancy=&sort=

Редактирано 27 януари 200917 г. от ianica 94 (преглед на промените)

Приказка за гората В гората на тази страна живота взе че спря. Щурчо--музиканта отдавна скита се в чужди страни и изкарва си той добри пари. А,тук в нашата ,,гора"--Ежко Бежко Старата Мецана и Хитрата Лисана безработица ги хвана. По цял ден мравчица една се лута по бюрата на труда. И омръзна им вече тази игра стегнаха на бързо старата кола и скоро стигнаха в далечна западна страна. И ако ТИ пътнико, днес търсиш старата наша гора,СПРИ и не я търси! Защото от нея вече нищо не остана - и спомена дори го НЯМА !

Интересно! Виж, на морето много хора знам, дето са посвещавали стихотворения, но на Дунава, тая помийна яма на Европа, не Не, че морето не е помийна яма де, ама е "голяма помийна яма". В интерес на истината, залезът над Дунав ме кефи много повече, отколкото залеза край морето. Все пак поздрави, че си се сетил/а за реката на мира

КАМИКАДЗЕ Вместо пръстени на ръцете скръстени, държиш ти пистолет, и тревожно взираш се в децата отсреща. Кое избираш първо по ред? Да, имате неплатени стари сметки- за баща, майка и син, за брат, сестра и любим. Дори не мислиш ти, ослепяла, подивяла! И пот те облива и страх те пропива! В този миг не виждаш, как някой в теб се цели с досада отсреща. Взрив...кръв, мъчителен миг..! Небе и земя замряха и живота завършва с вик - "Аллах Акбар"..."Христос Воскресе" !!! А ти си тъй велик войник. И момчето от "Алфа" - и той е същия !

МОЛИТВА Къде си сега ти, Господи? Има ли те? Няма ли те? Що ти сторих? Че точно мене наказа! Колко малко аз исках от тебе само да мога да ходя... А ти,сакат ме направи Аз ли бях грешен? Или просто ти махна с ръка и отсече --този да бъде! Къде си сега ти Господи? Има ли те?Няма ли те? Колко се молих и кръстих що храмове бяха,що свещи по бързо да стигна до тебе. Ти навярно,обиден си нещо…? Защо за мен- скрит си остана,,,?

ПОСЛЕДНА ПАРТИЯ Диагноза--асептична некроза..! Прогноза--много лоша...! И кулата бързо почна да пада. Светът превърна се в черно-бяла картина. Последна партия предложи ми този живот. И почнах да губя--,,връзки" и,,пешки". Опитах от парчета малки да съградя нова основа Но, непосилна оказа се тази задача и скоро попаднах в дупка--така да се каже „испанска глуха защита”. Някой край мен ми крещеше-стегни се…! Но, пружината вече беше навита. Лутах се,падах и ставах--далече от пътя. Загубих и фланга....! В ,,цайтнот"оказах се аз-останах без време и сили ! Но, вероятно с малка ,,рокада" ще завърша до края тази последна игра ? И така аз съм на ход....

МАГИЯ "А,ти сега сънувай,а ти сега целувай макар на сън ,дори веднъж този побеляващ мъж" --С .Митров Каква е тази магия? Каква е тази моя орисия? Защо си такова дете? Защо си така безкрайно красива? Защо когато те видя ставам хлапе? Защо от пепелта - жарава направи и от нея огън запали? Защо ли да търсим вина? Защо да живеем по правила? Нека греховни да бъдем ! Защо ли сега- мит се оказа мъжката сила? А, ти сега намрази ме, излъжи ме, удари ме - за да ИЗТРЕЗНЕЯ......!

НАЗДРАВИЦА

Наздраве, приятелю мой.. !

- Наздраве...!

Налей от старото вино

две чаши пълни догоре.

Напълни ги Ти със спомени

нежни за първата любов

на осемнадесет години…

Колко плахи ние бяхме... и горди ?

Какви смели мечтатели само ?

В безумните нощи- с дъх на липа

и клетви за вярност до гроб…

Целувка първа в нощта !

Как смело вървяхме все напред

и нагоре - дори през дъжда ?

Ние не вървяхме –

ние просто летяхме там към върха.

На една ръка от синевата бяхме,

а с другата докосвахме звездите !

Защо, така се получи лриятелю мой ?

Че там на върха на красивия връх,

обвит в бяла коприна,

ние някак си късно съзнахме,

че онази детска игра сме превърнали

просто в наша съдба.

В море от суета сме живели

и защо не разбрахме,

колко самотни сме станали ние,

по самотни дори от върха…?

Да пием с теб белокосо момче,

да изпием до дъно чашите наши

пълни догоре със несподелена любов.

Хайде, наздраве сега - за нашите деца,

които днес са там към върха …!

Ах, защо са тези върхове…..?

http://www.vbox7.com/play:27b3a390

Редактирано 14 юни 200818 г. от ianica 94 (преглед на промените)

Красива и много приятна поезия или както казва един от любимите ми немски философи !

"Поетът жаден,всъщност за стихийна свобода, избира самотата и строгостта на познанието"!!!

Фридрих Ницше.

Просто те поздравявам. Благодаря ти.

Продадена любов

Гореща нощ…!

Тих шум на река,

шепот от листа,

писък на сова,

мирис на окосена трева.

Приглушен тропот от

уморени конски копита.

Тъжен звук на самотна цигулка.

Свири, циганино, свири

със старата цигулка -

за отлетялото циганско лято

и момичето, което продали,

а после шепа жълтици

за нея вземали.

За горещата циганска кръв

и откраднат живот...!

Там край реката,

в царството на звездите

и ветровете в косите,

млада циганка вие снага,

падаща звезда,

тих шум от сълза...!

Танцувай, циганко,танцувай..,

Ти по красива никога не си била..!

Само така сърцето ти може да плаче,

за продадена обич и купено щастие..!

http://www.vbox7.com/play:ded924f2

Редактирано 21 юни 200818 г. от ianica 94 (преглед на промените)

ДЪЖД

"Мамо,мамо, ще вали”,викаше

хлапето от съседната пейка.

Погледнах жената и теб

разпознах - просто замрях.

Запалих цигара …

Сърцето ми биеше лудо.

След миг и ти ме видя…

Защо ли така се смутихме?

Защо се плашим от дъжда?

Та, той ни запозна тогава.

С него милвах твоята коса.

Целувки страстни във дъжда.

Ти стоеше насреща навела глава –

Заръмя…

"Здравей"- едновременно казахме ние!

Защо ли да търсим вина?

Живота и така отлетя!

Кому беше нужна тази раздяла?

Защо се лутахме без обич

през студените нощи?

Защо ли те търся дори и сега ?

Заваля…

Прегръдка нежна от дъжда…!

Огъня в мен пак загоря.

"Мамо,мамо, да побързаме” – викаше

синът ти !

"Хайде, тате, заваля” – теглеше ме за

ръката моята малка дъщеря !

Какво е това по нашите лица?

Навярно това е от - дъжда...!

http://www.vbox7.com/play:27b3a390

Редактирано 14 юни 200818 г. от ianica 94 (преглед на промените)

Ще се върнеш Не разбрах защо го направи? Каза, че го обичаш и отиваш при него... „Сбогом” - тихо прошепна и излезе самотна в нощта...! Повярвай ми, ще изминат много, много лета, ти по-самотна ще станеш, щастие ще просиш, с пари обич ще купуваш. Ще мечтаеш твоето дете да те целуне, а ще целуваш чуждите деца! Снимката му, като икона ще поставиш и ще се молиш дълго да изкупиш своята вина пред детето, което остави някога във нощта… Да, аз знам, че някои ден навела глава, уморена от дългото скитане ще се завърнеш ти. Ще търсиш пътя към дома… Но, заключена за теб ще остане пътната врата…! Здравейте, в тази коледна нощ на всички:Модератори, приятели, участници и гости във "ФОРУМА" пожелавам "ВЕСЕЛА КОЛЕДА"и "ЩАСТЛИВА НОВА ГОДИНА - 2008г" [email protected]

За тебе…. Вода от извор бъди и дай ми да пия, да се не напия - жаден съм...! Покажи ми пътя към звездите по бързо да стигна до тебе! Бъди кат малка звезда сам да открия, преди да я докосна, Бъди и падаща звезда в шепа да те задържа! Като рана ти бъди и със най - вълшебно биле я превържи – и нека пак да кърви..! Като пътя ти бъди, по който да вървя и да не мога да спра …. Бъди като бурната река срещу която да плувам и теб да открия там на брега… Бъди ти ден - за да те виждам, бъди ти нощ - за да мога спокойно да спя. Просто истинска жена бъди, защото няма да спра и ще стигна при тебе дори и във съня .... 26.12.2007г гр.Плевен Жоро

Извира от сърцето! Мечтай,никой не може да ни отнеме мечтите!

Спри Телефона звъни... Престани и повече, не ме търси . Просто забрави и лъжите остави. . Нека сам да остана. Каква е тази тишина…? Моля те,звънни ! Две думи ми кажи. Остани.. .! Засвири…! Телефона защо не звъни? ……………………………….

Крадец Ако искаш вземи очите ми, да не мога да те виждам. Ръцете ми със въжета завържи, да те не докосвам. Сърцето ми зазидай ти. А от душата ми два къса направи, за да спре тя да те обича. Едно нещо само пощади и остави -- моите мечти…! И аз на часа от зрял мъж в момче ще се превърна. Дори и сляп, пак ще те открия. Въжета ще прережа и пак ще те прегръщам. Сърцето ми, стените ще прескочи и то пак на теб ще ти прости. Душата си в длан ще събера за да ти шепти- колко те обича…! След това, криле от вятър ще сплета, по бързо да стигна при тебе за да открадна частица любов…! ……………………………

Завръщане

Помниш ли, приятелю мой,

реката със стария пристан

и белия кораб, вързан за кея ?

И онези две дългокоси момчета

с изтъркани джинси и стария сак,

пълен с много надежди?

Пролет, лято ,есен, зима…

Сезон след сезон…

С ритъма на вълните

пътувахме ние,

към брега на мечтите !

Загубихме светлината на фара.

Без нея дълго се скитахме,

много се лутахме,

вечно се губихме.

Безпомощни бяхме…

Обичахме и бяхме обичани,

мразеха ни и мразехме.

Купувахме любов и чувства.

Пиехме дълго…

Плачехме скришом.

Брак, семейство, деца…

И пак тези пари –

печелихме и губихме.

Живяхме в свят на измама.

Вечният стар кръговрат…

Пролет, лято, есен, зима.

Сезон след сезон - неусетно

побелявахме ние.

Хайде сега да забравим за миг,

този свят изпълнен с химери

Нека оставим на стола” Giorgo Armani”

и извадим от скрина старите джинси.

И пак там - на шосето, както някога,

да вдигнем ръка, за да се върнем

при голямата, вечна река.

Ще носим в сака скритата мъка.

Но, на кого ли вече му „пука” -

за нашата мъка….?

.

А, бяхме две честни момчета…!

http://www.vbox7.com/play:27b3a390

Редактирано 14 юни 200818 г. от ianica 94 (преглед на промените)

РАНА "За да нараниш някого е нужно само един миг, а после няма да ти стигне цял един живот за да изтриеш болката" За бога- не лъжи ! Не го прави…. Раната все още гори. Предателство - измама. Мъка – сълзи. Самота – пустота. Наранена душа. Виех от болка. Замълчи…! Ще погледна в очите нашата фея. Ще видя сълзите. Ще видя звездите. Ще и погаля косите. Ще наведа глава. И пак ще ти – простя . Вечно греша…. Дъще, заради тебе го правя…!

Тъжно...дано се поправи с времето..

BG шоу Що за страна? Що за шега? Що за риалити шоу? Политици кибици със скъпи колици, пак лапат нашите парици.. Пенсионери горкички, все без парички, тичат пак със празни торбички. Нашите момички, по къси полички, пак за парички, свалят чуждите –„ чички”. А юнаците наши с чифт пищови и златните ланци, пият в механички и „трошат” парички по чалга певички. Защо ли, се превърнахме ние всички в прелетни птички и за тези пусти евро- парички отлитаме все за други странички?

Жерави

В море от синя синева,

ято жерави летяха.

С гордост те

размахваха крила.

Завръщаха се у дома

при тяхната река.

Защо не можем

и ние като тях?

Да забравим сега -

за зрелостта,

мъдростта,

правила…!

И останали без

сетни сили.

Разкъсвани от мъка.

С пречупени крила.

Отново пак да се

завърнем у дома,

при старата асма.

С шепа земя

сълзите в очите

да попием.

От извора на

на младостта

с пресъхнали уста,

глътчица надежда,

жадно да изпием .

Стари рани със обич

да превържем.

А скъсаните нишки

на мечтите

здраво да завържем,

за последният ни полет

през идващата есен….!

http://www.vbox7.com/play:56f5ae74

Редактирано 30 март 200917 г. от ianica 94 (преглед на промените)

Анкета

Що за живот?

Що за абсурд?

Уважаеми дами,

от днешното време -

искате да бъдете

обичани,

желани,

специални …

Тогава да започнем

с въпросите…?

Българката е-

най- красивата жена

- нали?

Българката е-

най –умната жена,

- дали?

Защо вие всички

прекрасни женички

като прелетни птички,

без умора прелитате

от фитнес маниак

на бизнес юнак ?

Унижавате честните .

Уважавате безчестните.

И какво от това

дали е мъж

или” педал”....?

Във вашия бленуван

силиконов рай важни са -

звездичките,паричките.

А заради количките -

сваляте бързо поличките.

Такъв е живота….

Гасете светлините!

Край на анкетата…

http://www.vbox7.com/play:f42f94dc

Сълзи

Тази вечер жена ми я няма.

Замина на село при

своята майка ,

любимата тъща.

Пуснах моята песен.

Отворих си бира.

Запалих цигара.

И седнах да гледам

поредния филм.

Но, преди да стигна

до него - от екрана,една жена

благодареше на друга .

Разказваше тя за своята мъка.

Дълга и тъжна история…

Как преди много, много лета.

Една млада жена открила

в боклука изхвърлено бебе.

Отнесла тя детето в скута.

И дълго се борила за тези

гаснещи малки звезди.

Разтривала дълго

посинялото тяло.

Със своя дъх го спасила.

Изревало детето накрая.

И вълшебната глътка

въздух поело.

На това умиращо цвете,

тя нов живот подарила.

И станала майка

тази чужда жена,

на малкото бебе.

Течеха сълзите по техните бузи

Такъв е живота !

Това е съдба !

Дълга и тъжна история …

Забравих за филма.

Наливах си бира

а пиех сълзи.

Боже - ето виж ,че още ги има

тези смели и горди жени ...!!!

http://www.vbox7.com/play:6545247c