Никой не е застрахован !

Надявам се,чрез тези редове да вдъхна вяра и кураж на всички онези,

които в един даден момент от живота си са били .....

НА ДЪНОТО…

............................

Аз не обичам да губя…!

А на финала на мача,

дори и онзи отгоре,

който вместо мен,

беше решил - ми вдига ръката.

Печеля облога –аз победих !

Пак ще посрещна новия ден.

Защото аз така съм решил...!

Добре завършва и така трябва да бъде. само дето понякога, в момент на трудност, е трудно да го осъзнем и ни трябва време, за да се изправим.

Всеки трябва да реши за себе си да посрещне новия ден

Рецепта......

... Ястието е още по Вкусно !

Как ли се нарича ястието?

Емигранти

Беломорските изгреви

с гръцко сиртаки.

Емигрантските вечери

в духа на Сервантес.

Разпилените въглени

- на опожарена земя.

От бурният вятър

- над зелени поля.

Чеда на България,

- живей те вие с мъката,

на прокудени малки деца.

С горчивия залък във чужда страна.

С чужда история и чужда мечта.

Заспивайте Вие със мисълта,

за любимата –ваша страна.

Къде е просторът на малката

шепа земя…?

Къде е чешмата на двора…?

Туп-туп,туп-туп -.отброява

сърцето самотните мигове,

на тъжни сърца- под чуждо небе

и на чужда земя.

Пийте за нея - за вашата родина.

И няма значение, че наливате узо,

а пийте сълзи.

Такъв е живота,това е съдба.

Пейте за нея - за онази гора,

която” мирише на младост”…!

Проронете сълза-от наранена душа.

Но не губете - ключа към дома…!

Прости им - Родино…!

Салюте - богиньо…!

http://www.vbox7.com/play:8066db52

Прелестно! Това може да се превърне като малък химн за българите в чужбина( в случая в Гърция)

Мост…

Много мостове -

аз построих,

с темели от вяра.

Които след време,

самотен събарях.

Предаван бях.

Нараняван бях.

Често греших - но по

често прощавах.

Срещнах се с любов,

срещнах и омраза.

С устни попивах росата,

с длани копаех земята.

От болка всичко загубих…

Господи !

Подари ми още,

един ден живот.

Нека сърцето боли.

Болно да е - ала живо...!

Господи !

Дай ми ти сила.

Нов мост от въглени

- ще съградя.

Знам ще пари до болка…

Но ще мина през него .

За да стигна ,

на другия бряг -

при онази любов…!

Не при тази, която

става на пепел.

А при онази истинската

- която съживява…!

http://www.vbox7.com/play:e82754f5

Редактирано 6 юли 200818 г. от ianica 94 (преглед на промените)

Мост…

Много мостове -

аз построих,

с темели от вяра.

Които след време,

самотен събарях.

Предаван бях.

Нараняван бях.

Често грешах - но по

често прощавах.

Срещнах се с любов,

срещнах и омраза.

С устни попивах росата,

с длани копаех земята.

От болка всичко загубих…

Господи !

Подари ми още,

един ден живот.

Нека сърцето боли.

Болно да е - ала живо...!

Господи !

Дай ми ти сила.

Нов мост от въглени

- ще съградя.

Знам ще пари до болка…

Но ще мина през него .

За да стигна ,

на другия бряг -

при онази любов…!

Не при тази, която

става на пепел.

А при онази истинската

- която съживява…!

http://www.vbox7.com/play:e82754f5

Много хубаво ,силно и красиво стихотворение.Възхищавам се на стила Ви на писане.Стиховете са лаконично -кратки , но силни и ярки ,впечатляват със звученето и ритъма ...

Hrodopski -06.07.2008 g.

Редактирано 6 юли 200818 г. от hrodopski (преглед на промените)

Много хубаво ,силно и красиво стихотворение.Възхищавам се на стила Ви на писане.Стиховете са лаконично -кратки , но силни и ярки ,впечатляват със звученето и ритъма ...

Hrodopski -06.07.2008 g.

Много добре казано - "впечатляващи" . И особено показаното стихотворение. Пламенно, изгарящо. Огън поет.

Там някъде... накрая на света измамен,

събрало тайните на битието,

морето среща се с небето.

Свещена съкровеност носи тази среща.

Безмълвен шепот,

тиха ласка на безкрая

и топлата нега по истинското време

на изречено безвремие.

Едно море, изчистено съвсем до синьо,

като диханието на планета,

като всемирното сърце огромно,

като дъха на мама живо,

чисто като детска песен.

Море красиво, светло

като душата на поета.

Море - Религия, море - камбана,

разнася неспокойното си Слово.

Извечна и тревожна истина.

Едно море - светилище,

утроба и небесно огледало

разлива чудния си цвят по бреговете.

Когато в тихата привечер

реша от този свят да си замина,

единствено във твоите обятия, море,

онази друга обич ще открия.

Съблякла дрехата от прах,

отърсила полепнала по тялото ми чужда тлен,

ще се стопя завинаги във теб, море,

ще се разтворя като капка топлина...

там някъде в прозрачна тишина.

В един далечен,

пълен с вечност ден,

чрез теб, море

и в теб, небе,

ще се завърна.

Редактирано 12 юли 200818 г. от Maat (преглед на промените)

Черешата…

Питаш ме дъще -

защо плачеш, бе тати,

нали ти си те учил,

че не трябва да плача?

Питаш ме дъще -

защо те карам,

да бягаш от тука?

Нали аз съм ти казвал,

че не трябва да бягаш.

Че там дълбоко в тебе

са твоите корени.

Да дъще -

прости ми сега…!

Аз съм те лъгал.

Защото живота

и мене излъга.

Ето, моето момиче,

гледай тази жалка

и тъжна картина...!

Нали аз съм ти казвал,

че тази череша,

твоя дядо е посадил,

когато аз съм се родил.

На кому пречеше тя…?

Те дори - не я отрязаха.

Днес я извадиха с корени.

Да дъще - днес унищожиха

нашите корени.

Знам ще боли.

Знам ще гори.

Но бягай от тука.

Там където има,

дървета - но с корени.

Ще гледаш чуждо небе.

Ще заспиваш под

чужди звезди.

Ще сънуваш родния дом

с прецъфтели череши.

Благословена бъди,

моя малка принцесо!

Това вече не е твоята родина.

А държава без корени.

Моля, те, не ме гледай в очите.

Не ми гледай сълзите.

Послушай баща си…!

Тръгни си час по скоро от тука…

http://www.vbox7.com/play:eb085059

Редактирано 19 юли 200818 г. от ianica 94 (преглед на промените)

Черешата…

Питаш ме дъще -

защо плачеш, бе тати,

нали ти си те учил,

че не трябва да плача?

Питаш ме дъще -

защо те карам,

да бягаш от тука?

Нали аз съм ти казвал,

че не трябва да бягаш.

Че там дълбоко в тебе

са нашите корени.

Да дъще -

прости ми сега…!

Аз съм те лъгал.

Защото живота

и мен ме излъга.

Ето, моето момиче,

гледай тази жалка

и тъжна картина...!

Нали аз съм ти казвал,

че тази череша,

твоя дядо е посадил,

когато аз съм се родил.

На кому пречеше тя…?

Те дори - не я отрязаха.

Днес я извадиха с корени.

Да дъще - днес унищожиха

и твоите корени.

Знам ще боли.

Знам ще гори.

Но бягай от тука.

Там където има,

дървета - но с корени.

Ще гледаш чуждо небе.

Ще заспиваш под

чужди звезди.

Но, благословена бъди,

моя малка принцесо!

Това вече не е твоя родина.

Това е държава без корени.

Моля, те, не ме гледай в очите.

Не ми гледай сълзите.

Послушай баща си…!

Тръгни си по скоро от тука…!

http://www.vbox7.com/play:2d8caf02

Добре написано -дълбоко съдържателно стихотворение,но звучи малко песимистично.Родината ,колкото и да е лоша си остава РОДИНА -и нашите корени са тук и никой не е способен да ги изкорени , по света има много страни и много народи , но всички те са чужди . Простете ,че не приемам Вашето виждане за родовите корени , аз бих посъветвал децата си не да стават немили -недраги по чужбина , а бих им казал :"борете се ,не допускайте да ви отнемат РОДИНАТА -да ви изтръгнат от корен , направете така (вие сте млади и можете това ) ,че тя да стане добро място за живеене , не бягайте ,борете се ,строите ,бягството Ви няма да й помогне , на кой ще оставите РОДИНАТА - нима ще я подарим на наши и чужди врагове и недоброжелатели ,помнете хората са навсякъде едни и същи и не са по - добри от нас ..." С уважение : Hrodopski -16.07.2008 g.

Редактирано 16 юли 200818 г. от Fingli
Редактиране на HTML-тагове ;) (преглед на промените)

Аз три пъти ти казвах да бягаш от тук...

А сега 300 пъти те моля да се върнеш по скоро при мен….

Звездице зорнице..

Зорнице звездице,

ти моя сестрице,

будна бъди,

ярко свети.

Показвай им пътя

на отлетели наши деца,

към техните родни гнезда.

Да дъще -- аз всяка вечер

те чакам на пътя.

И се моля на бога ,

да чуя твоите стъпки.

Знам,че ти ще се върнеш…

Ще бързаш ,ще тичаш дори.

Само гледай да не загубиш ,

светлината на онази

пътеводна звезда,

която аз съм ти казвал,

че е на крачка от пътя

към твоята шепа земя.

Дори в замък да живееш ти

и в злато да ти плащат там,

твоята детелина дъще – е тука

при голямата вечна река.

Ела си !

Ела си звездичке !

После донеси ми

само една шепа --

студена вода.

И дай ми да пия ….

Че в мене,

всичко пресъхна,

всичко умря,

изгоря….!

Ти тръгваш отново,

отнася те вихъра

с дъжд от звезди

към твоите мечти.

Ще поплача аз скришом

до старата наша асма,

за да има по нея - нова реса.

Звездице зорнице,

ти моя сестрице,

будна бъди,

ярко свети…

Води я по пътя..!

Дано само час по скоро

си върнеш отново при мен,

ти моя зорничке,

ти моя малка звездичке….

http://www.vbox7.com/play:eb085059

Редактирано 1 август 200818 г. от ianica 94 (преглед на промените)

Красиво стихотворение.Успели сте да изразире дълбочината на чувствата си ... С поздрав Hrodopski

Нашата спирка…

Мирис на люляк,

цвят от липа …!

Нашата спирка.

Тълпа,гълчава,деца.

Забързани хора.

Телефона звъни…

Поглеждаш смутено,

говориш виновно,

лъжеш чаровно.

Плахо докосване…!

Махаш с ръка.

После тръгваш сама.

Аз не мога да те спра .

Моля те ...!

Престраши се...

Обърни се...

Усмихни се...

Колко много любов

- а колко малко ,

искам от тебе!

Аз вярвам в химери.

Отивам в близката кръчма.

Поръчвам чаша с вино .

Нещо от ляво - мене изгаря.

Друго в душата горчи.

Китарата свири …

Поръчвам отново.

- Наздраве момиче,

пия за тебе....

Вече ми липсваш…!

Аз зная – ти ще се върнеш,

на спирката прашна.

Сама ще просиш греха

през дъжд от цветя…

После отново ще тръгнеш,

по самотна дори от дъжда…!

http://www.vbox7.com/play:6dce743f

untitled.bmp

Редактирано 26 юли 200917 г. от ianica 94 (преглед на промените)

Страхотно е... много чувства, малко тъга... има всичко!

Нашата спирка…

Мирис на люляк,

цвят от липа …!

Нашата спирка.

Тълпа,гълчава,деца.

Забързани хора.

Телефона звъни…

Поглеждаш смутено,

навеждаш глава ,

говориш виновно,

лъжеш чаровно.

Плахо докосване…!

Махаш с ръка.

После тръгваш сама.

Аз не мога да те спра .

Моля те - престраши се,

обърни се,усмихни се!

Колко много любов

- а колко малко ,

аз искам от тебе!

Вярвам в химери.

Отивам в близката кръчма.

Поръчвам чаша с вино .

Нещо от ляво - мене изгаря.

Друго в душата горчи.

Китарата свири …

Поръчвам отново.

- Наздраве момиче,

пия за тебе,

в бъдеще време !

Вече ми липсваш…!

Аз зная – ти ще се върнеш,

на спирката прашна.

Сама ще просиш греха

през дъжда от цветя…

После отново ще тръгнеш,

по самотна дори от дъжда…!

http://www.vbox7.com/play:d25d4d39

Много пъти съм прочитал"Нашата спирка " и съм се възхищавал не само на чувствата вложени в всеки стих ,но и на лаконичността на изказа ,оставал съм с впечатлението ,че всеки стих е като изтрелян залп.А също така и на повестованието ,описателността в обрисуването на картината ,на образите ,които като на филмова лента се редуват един след друг.

с поздвар :Hrodopski 24.08.2008 g.

СПОМЕН

Защо така изведнъж се задъхах?

И седнах на първата пейка,под стария кестен.

С поглед потърсих чешмата от моето детство

- глътка вода да изпия…!.

В този миг светлината угасна, спомена връща се

като стара филмова лента-която започва

със звука на уморена каруца

от отдавна отминало детство.

Вървя аз през тунела от цъфнали кестени

по пътеката на жаркото плевенско лято и

закъснялата есен с дъх на шира,

целувка първа в дъжда.

С ледени висулки под стряхата стара и

най топлата стая--на моята баба.

Топлината вече е няма -след това загубих посока

и шепа откраднато щастие само остана.

Къде ли не скитах,къде ли не бях,

шосета безкрайни,нощните влакове,

кораби,река,кейове чужди…!

Обичах и мразех,печелих и губех,

напивах се и изтрезнявах ,

мостове градих а после сам ги изгарях,

разделите тъжни и срещите редки,

вечно бързах да стигна--часовника все гледах.....!

В този миг лентата на спомена свърши

Откъде се взе тази сълза по бузите стари.?

Чешмата отдавна я няма--глътка вода от нея да изпия

и отново---скитник да стана.

Страхът този единствен съветник,само той ми остана с

с ръка през моето рамо и заедно с него ще продължа

нататък към края на филма - до залеза...!

ДЪЖД

Помниш ли ти – мое

побеляло момиче ,

онзи ритъм от

нашата стара китара,

и гореща ламбада…!

Защо сега стоим?

Защо сега мълчим ?

Погледни ме в очите.

Моля те не плачи…!

Не го прави…!

Защото и в моите

очи нещо гори.

Хайде престраши се…!

Хайде гушни се…!

В море от синя синева

самотен облак приближава.

Заръмя..!

Ето пак… заваля…!

Защо се плашим от дъжда ?

Та той ни запозна тогава.

Дъждът превърнахме в игра.

Целувка първа в дъжда.

Смутени ли сме?

Тъмен дъжд на своя ,

кораб бял ни гони .

И идва все един и същ

дъждът през всичките сезони...

http://www.youtube.com/watch?v=7jvV57pS0lg

Редактирано 30 август 200818 г. от ianica 94 (преглед на промените)

Две ръце

Първи те ще те извадят
с вик света да избодеш.
Ще те галят, ще те мамят
себе си да раздадеш.

С тях в началото ще лазиш
пътя си да избереш.
Първи те ще те опазят
огъня щом разбереш.

Тези двете ще запряташ
мрежите да разплетеш.
Ще ги сплиташ пред разпятие
болката да понесеш.

Тях ще мяташ срещу вятъра
в сън луната да береш.
С техни кърви над тълпата
участта си ще переш.

С тях ще даваш на разплата,
с тях ще просиш във копнеж.
Тях в борбата с небесата
най-напред ще предадеш.

С тях ще носиш си крилата,
а щом тиктакането спреш,
ще ги скръсти някой в мрака
себе си да побереш.

Страхотно е... много чувства, малко тъга... има всичко!

"... - Наздраве момиче,

пия за тебе,

в бъдеще време !

Вече ми липсваш…!

Аз зная – ти ще се върнеш,..."

Наистина - всичко! И...очакване! Това ми харесва.

Огън...

Да запаля аз огън за тебе,

да запалиш ти огън в мене

- е толкова лесно.

Един мъж и една жена,

две горещи тела и

само щипка флуиди.

Дали аз съм мъжа ?

Дали ти си жената ?

Трудно е да намериш човека

който да стоплиш с него .

Да запаля аз огън в тебе,

да запалиш ти огън в мене

- е толкова лесно.

Трудно е после да

носиш дърва за

да има жарава...

Хайде сега, дай ми

ти -само малка искра

и аз ще запаля –

пак огъня в мене.

Не - не си тръгвай …!

Остани…!

Ела - ела си стопли…!

http://www.vbox7.com/play:98707c42

Редактирано 30 март 200917 г. от ianica 94 (преглед на промените)

Страхотни са.. определено имаш талант

Прочетох прекрасни стихотворения в тази тема,поздрави на всички и продължавайте да рисувате чувствата с думи все така красиво и изразително

Само жена съм

Мъничко черна съм

и мъничко бяла,

рокля вечерна съм

и Пепеляшка с парцала!

Песен на славей съм

и брътвеж на пияница,

сол съм

и захар!

Казват, вредна съм!

но си оставам мечтател,

все не разбрала

превития гръб

на този и онзи ласкател...

Понякога тъмна съм

и по-често светла!

Звезда съм Вечерница

и кал по полето,

листо съм отронено

и облак в небето!

И ден съм,

непокорно слънце,

и нощна Луна,

сребърно безмълвна

и скъсана струна

на поетична душа,

и пакостник палав,

и мъдрец голобрад...

и огън съм,

и дълбока вода!

Жена съм!

Само това!

Страхотно е ...И прекрасна музика...

Червено и черно

Върти се,върти се

в шеметен бяг.

Върти се не спира

рулетката стара.

Червено и черно,

черно –червено…

Залагаш - печелиш,

печелиш и губиш.

Изгрев и залез.

Суетност и скука.

Богат и просяк,

разкош и нищета,

ръка за ръка

Обичаш – мечтаеш.

Пушиш и пиеш,

светиш - изгаряш.

Някой отгоре

- духа свещта.

Такъв е живота.

И ние като клошари,

вечно ровещи в него.

Върти се, върти се

в шеметен бяг .

Върти се не спира

рулетката стара.

Червено и черно

черно –червено…

Играем ние само сега тази хазартна игра...!

Редактирано 14 септември 200818 г. от ianica 94 (преглед на промените)

Нашето време...

Нашето време....

На отлитащи ята

през есента

и самотни гнезда,

през пролетта.

На несбъднато вчера

и още по лъжовното утре.

Странно време.

Разкъсвано.Раздирано.

Къс по със…Парче по парче.

Време глобално, мобилно.

Време живо погребано.

Зазиждано .

И хора които тъгуват

за старите зидове....

Залеза вече някак

цинично намига .

Ще има ли утре...?

Когато нямаме вчера…!

Редактирано 14 септември 200818 г. от ianica 94 (преглед на промените)

С всяко следващо стихотворение все повече ме впечатлявате с поезията си.Вие се утвърждавате като автор на истинския живот.Темите Ви са взети от него.Поезията Ви е вълнуваща ,но не това е впечатляващото , а умението Ви да изразите чувствата ясно и точно с къс и сбит стих , с малко думи да кажете много нещо .

Яница!

Успях да прочета всичко!

Чудесни мъжки стихове. Всъщност... аз не пиша стихове, правя малки опити да вкарам емоцията си в синкопи

Виждам, че много си харесал китарите на Гойя Всяка сутрин слушам музикалната миниатюра поне по един път, нещо като ритуал ми е.

Редактирано 29 октомври 200817 г. от Нел (преглед на промените)