МОСТ…

Живеем забързани ,задъхани ,глобално ,мобилно ….

Блъскаме по прашните пътища…

Чакаме мръсните влакове по прашните гари …

Припалваме нервно цигари по пероните тъжни…

Часовника гледаме… И все бързаме

Бързаме неясно закъде под писъка на влакове стари

Живеем - а не знаем за какво …?

В началото беше надеждата ,че дълъг ще е земния ни път .

Пък след него ще отидем в рая .

И така днес стоим пред един вечен въпрос … ?

Като пред разрушен от реката мост…

Ще има ли утре - когато нямаме вчера…?

Ще върнем ли нашето преди ?

Какво ни времето отрежда ?

И да построя ли нов мост от жаравата стара.?

Господи ,подари ми сега -само сто минути живот…

Нека сърцето боли…Болно да е …Ала живо… !

И аз нов мост от въглени ще съградя….

Знам ще пари до болка…Но ще мина през него .

За да стигна на другия бряг …При онази любов…!

Не при тази ,която става на пепел…!

А при онази другата …Която дава живителна сила…

http://www.youtube.com/watch?v=hFEYd8As7Wc&feature=related

Редактирано 28 юли 201115 г. от ianica 94 (преглед на промените)

Кафене …

Приятелко моя,приятелко стара …

Ах, каква изненада …Звъниш ми ти от централната гара

И молиш за минутка поне – заедно да пием кафе

В кафенето сме аз и ти…Запалваш цигара …

Невинно кръстосваш крака ,нахално показваш бедра…

Гледаш смутено ,говориш виновно ,лъжеш чаровно …

За банки ,лихви и дългове….

Аз поръчвам малка водка с кафе…!

Климатика „ жужука" …Не „жужука"- излъгах …Силно бръмчи ...

Армик продължава да свири …

А на съседната маса – двама побелели мъже

Пушат и пият кафе...Говорят за футбол …

Споменават нечии майки …

Пролет е …!

Деца играят навънка ...

Момиче целува набързо момче ...

Майка храни в количка невръстно дете...

Бездомник се бие за хляба… с бездомното псе ...

Егати живота ...!

Кафенето вече е пълно ...!

На съседната маса ги няма - онези побелели мъже.

Поръчвам отново . ..! Пиеш на екс …! Внимавай ти с кръвното… !

Казваш ,че бързаш…Ставаш и тръгваш …

За пръв път в живота навела глава ….Къде отлетя гордостта…?

Вярно е тогава бях с евтини гуменки…

А ти каза :

- Не ставаш за мен … Ти си бедняк…!

А сега готова на всичко...

Молиш момчето със старите гуменки - да плати дълга …

Аз цял живот бедняк си останах – но богат със приятели …!

Днес нещо не ми се тръгва от това кафене …

Ще остана до мръкнало...Ще мисля за тебе… И моите гуменки …

Ще се радвам на времето …Още малко ,малко поне...!

Ще се пазя аз от дългове…!

И ще почерпя бездомника - една цигара поне …!

http-~~-//www.youtube.com/watch?v=WKSci8D9ezA&feature=related

Поздравления за "Кафенето".Много е добро!

***

Понякога ,някога…

Когато онзи отгоре стреля по тебе…

Ей така …От упор…Направо в сърцето …

Започва да се палиш …

Сърцето изгаря отвътре…

Гориш …Светиш …Изгаряш…

От душата ти остава само - шепа пепел…

Понякога ,някога в живота …

Спъваш се …Падаш…Плачеш дори…

Но там някъде – в края на пътя…

Когато този измамник живота …

С прах те покрива…

Едни горещи устни , една подадена ръка …

Ти дават живителна сила…

Такъв е животът …Това е съдба …

Той стреля по тебе …Ранен си жестоко …

Стискаш зъби …мълчиш …Ставаш и тръгваш …

Времето всичко лекува …

Може би ще се оправиш …?

Но белег ще остане …!

Ще живееш … !

Но дали ще бъдеш - жив Ти …?

Поздрави за стиховете!

***

Понякога ,някога…

Когато онзи отгоре стреля по тебе…

Ей така …От упор…Направо в сърцето …

Започва да се палиш …

Сърцето изгаря отвътре…

Гориш …Светиш …Изгаряш…

От душата ти остава само - шепа пепел…

Понякога ,някога в живота …

Спъваш се …Падаш…Плачеш дори…

Но там някъде – в края на пътя…

Когато този измамник живота …

С прах те покрива…

Едни горещи устни , една подадена ръка …

Ти дават живителна сила…

Такъв е животът …Това е съдба …

Той стреля по тебе …Ранен си жестоко …

Стискаш зъби …мълчиш …Ставаш и тръгваш …

Времето всичко лекува …

Може би ще се оправиш …?

Но белег ще остане …!

Ще живееш … !

Но дали ще бъдеш - жив Ти …?

Поздрави и на Efe!

Редактирано 6 октомври 201114 г. от - - - (преглед на промените)

защо ме върна... Още когато съм пропълзяла към теб съм се стремяла! Бавно, полека съм изправяла кръста без да разбирам, съм тепала чевръсто! И, все към Теб, Всисилни Боже! По пътя падах, ставах, прегръщах и смъртта... Кой казва, че да се върнеш от нея не може? Отначало се ласкаех в суета, но днес те питам: Защо ме върна на света? Защо постави ме сред тръни и заповяда ми: Върви! Защо със сълзи очите ми напълни и каза: Продължи! Каква е моята задача? Какво да сторя за света? Защо ми даваш половината удача, а другата аз трябва да открия сама? Дали ще дойде време да узная, какво за мене си решил? Дали когато ме приемеш най-накрая, ще си се задоволил?

Кръговрат…

Странно нещо е живота… Нали… ?

Някой някъде се ражда…

Друг на смъртен одър - отчаяно лежи …

Странно нещо е живота… Нали …?

Някой някъде жестоко страда …

Друг другаде на това се радва …

Странно нещо е живота… Нали …?

За един слънцето изгрява …

За други светват новите звезди …

Странно нещо е живота… Нали ..?

Един се вдига –друг пропада …

Един се влюбва – друг завинаги разлюбва…

Странно нещо е живота… Нали…?

Някой губи нещо –други го намират…

А дали са щастливи …Дали… ?

Странно нещо е живота нали…?

Един купува…

Друг майка си продава…

Странно нещо е живота …Нали …?

На някой живота днес отнема шанса…

И за него - утре нивга не ще да има ..

Странно нещо е живота… Нали …?

Човек или е щастлив или страда …

Съдбата колкото е дала – толкова си взима …

http://www.youtube.com/watch?v=_g78ONkfTnE&feature=related

Кръговрат…

Странно нещо е живота… Нали… ?

да

Огърлица - черно и бяло, редуват се дни... и съдби, днес тъгуваш, а в утрето - ново начало неочаквано радостно пак ще звъни...

***

Когато си тъжен - открадни си усмивка !

Когато в душата пустинята вие …

И пясъка пълни очите ти със сълзи …

…………………………………………

Просто спомни си ,че оазиси има …

Трябва само напред да вървиш…!

…………………………………………..

Живеем в чувства измислени …

Говорим думи безсмислени …

Лъжем ,предаваме ,мамим…

Рядко сме искрени …

…………………………………………..

И ако някога , някой те съди …

За нещо което не си направил …

Или казал дори …!

Просто прости му,прости му ти ...!

…………………………………….

Когато си тъжен не затваряй очи …

Остави сълзите - самия бог да изтрие…

……………………………………………….

И нека сам той да те съди …!

http://www.youtube.com/watch?v=RdQ83EalbKk

Редактирано 28 октомври 201114 г. от ianica 94 (преглед на промените)

Есенна утрин Свеж полъх на есенен вятър студен, слънчеви лъчи обвити с тъгa, изгревът от обшира опиянен, жълто обагрена душевна дъга. Открита гледка, спокойствие, мир, един полъх на самота ме подмина, росна капка за цвета елексир, цяла вечност от спомени измина. Далеч от тук, съзирам безкрая, един огромен необятен предел, картината живописна пръска омая, Господ отчаяние е дал,радостта е взел. Листа и клони, забити дълбоко в сърцето тази нощ есентта един лист отрони, наоколо е пусто, празно,всичко бе мое, сега е просто нещо ОТНЕТО!

...Листа и клони,

забити дълбоко в сърцето

тази нощ есентта един лист отрони,

наоколо е пусто, празно,всичко бе мое,

сега е просто нещо ОТНЕТО!

Здр...

И добре дошъл /а/...

Има още "чут -чут " .какво да се желае ...

Но пишеш прекрасно - поздрави !!!

Есенна утрин

Свеж полъх на есенен вятър студен,

слънчеви лъчи обвити с тъгa,

изгревът от обшира опиянен,

жълто обагрена душевна дъга.

...

Открита гледка, спокойствие, мир,

един полъх на самота ме подмина,

росна капка за цвета елексир,

цяла вечност от спомени измина...

това е и мое усещане

..

Здр...

И добре дошъл

...пишеш прекрасно - поздрави !!!

добре дошъл и от мен

Редактирано 2 ноември 201114 г. от Efe (преглед на промените)

***

В живота си – минах през огън и лед …

Но не замръзнах – дори не изгорях…

Летях в едно ято с орлите …

Докоснах звездите …

Мостове градих ,а после горях …

Живеех сред огън … Възкръсвах кат феникс …

Продавах ,печелих –залагах и губих…

Спъвах се ,падах,ставах …

Плачех скрит там нейде … в някой ъгъл …

Бих се дори с тайфуни …

И за да не жъна бури …

Сърцето си в клетка …сам оковах ...

И след всичките тези житейски неволи …

Аз оцелях …!

А Вие …?

Редактирано 4 ноември 201114 г. от ianica 94 (преглед на промените)

„ Посвещавам го на всички български политици –след 10 ноември 1989г”

/ без изключение /

Ох ,аман ,аман – зор голям…

Слънце отлази - луната долази…

Луната отлази - слънце долази…

Като вода на талази...

Живота ни лази, пролази,отлази...

Ох аман ,аман – зор заман…

Народа ни стана пишман…!

От Е –они , М –они и разни там пишман фараони

От менте полититици...Които за шепа жълтици ...

Лъжат ни без свян…. Лъжат ни без срам .

Що за "хиени"…?

Що за еднодневни мушици - с алчни душици...?

Що за BG милионери…? Що за кожодери… ?

Що за… „Атака „ ? Що за…" Гербова "марка…?

„Бактън” от … Архонти…???

]Лъжат ни здраво …Лъжат на смени …

Сини…жълти…”бинбени”...

Дайте ни власт …Гласувай за нас…! „

Ох аман ,аман – зор голям…

Народа ни стана пишман…!

Ах ,мамка му стара…

Материала лош …Народът „проз”…

Тича гласува…

После мизерува ,пасува и псува...

Животът е сън…! Народе недей да се будиш…!

Сънувай народе,сънувай Ферхонде …

Днес и утре…! Един безкраеен сериал…

Но време е веке да свърши сънят…!

Няма младо - няма старо…

Трябва да грабним в ръце по едно чепато дръвце .

И да сурвакаме здраво – сега от сърце…!

Костов,Станишев, Доган и цялата клика…

Ех,любов,любов – народна "любоф"…!

Дори BG - полицията да Ви пази…

Народа няма вечно да лази …

В краката Ви родни гавази…

И нека Бог да Ви Пази…!

Дянков -остави тези пинизи за световни финансови кризи…

Ламбо, любимецо ти...На бат Бойко разкажи...

Че с "шменти -капели" трамвай по баир трудно върви…!

А BG –кенефът вече много смърди...

И фитилът на бунта все по силно и бързо гори…

http-~~-//www.youtube.com/watch?v=K3QjiLCjjho

Редактирано 22 ноември 201114 г. от ianica 94 (преглед на промените)

Дядо и ряпа …

/по мотиви на народна приказка /

Цял ден дядо белобради се мъчи ряпа да извади…………….

Бабата в момента е страшно заета - слуша парламента…

И някак тя нехае и не ще да знае , че люта зима иде и глад ще има…

Внучка проклета и тя заета -заедно със юнашка чета,

цял ден „кючек „ играе… и умора нивга тя не знае .

Кучето мърцина -пусто и то и замина …

На митинг с дружина ..Трябвало да джавка ….

Там за синдиката …Горе , долу и …Оставка…?!

Котката персийка и тя офейка ….Заедно съседа …

Нов секс филм да гледа …Искала милата да усети супер мурафети …

Изчезна и мишлето …

То пък в бирхалето -още отзарана яко на ракия се хвана

И затова днес -дядо сам ряпата си вади …

И мисли си той горкия завалия …Как в тази немотия…

Да изхрани тоз отбор от юнаци със калпаци…

http-~~-//www.youtube.com/watch?v=AQq9_5hI2H4&feature=fvwrel

Редактирано 27 декември 201114 г. от ianica 94 (преглед на промените)

За птиците и хората …

Да ти разкажа ли сега - аз своята приказка ?

За птиците и хората …?!

Как ято приятели бяхме -

и волно летяхме …кръжахме !

А после някой вкара ни в клетка...

Подхвърляха ни трошици – за да протягаме десници…

Изрязаха крилете ни– за да не отлитаме !

Прободоха сърцата ни - за да не обичаме !

Ампутираха душите ни –за да не мечтаем !

Оставиха ни само очите - за да виждаме,

как предаваме нашите най –верни приятели …

Научиха ни тук да зимуваме…

И да забравим за нашите югове !

А вашата приказка …?

Редактирано 21 януари 201214 г. от ianica 94 (преглед на промените)

И после разбрали, че някъде има един друг свят без лютата зима, без клетки и вярност фалшива с души полетяхме натам... и сме живи!

"Изрязаха крилете ни– за да не отлитаме ! Прободоха сърцата ни - за да не обичаме ! Ампутираха душите ни –за да не мечтаем !"

Редактирано 21 януари 201214 г. от Efe (преглед на промените)

В онзи полет, без криле.. Лети! В оная Обич ,без сърце... Тупти! Недостижима е душатата ти... Мечтай! ... иначе какъв живот в простора, в необята си живял .... http://www.vbox7.com/play:ae02e96d

Наранена душа…

Времето лети,лети не спира…

То ражда сезони - пролет ,лято, есен ,зима…

Горещо,дъждовно ,ледена зима …

Побеляват косите - потъмняват очите .

Отесняват дрехите - остаряват вещите .

Губим приятели - отлитат децата ни .

Обичаме ,ревнуваме ,тъгуваме ,смеем се , плачем…

Ходим в църкви – кръстим се , молим се…

Уж вярваме в бога, но почитаме дявола !

А машината на времето - ни мели,мели,

докато ни смели …

Колкото и някога ,с тебе да сме били смели..

Ах , мелница, мелница - една безмилостна мелница !

Но доказа се , че по всички закони и църковни канони .

Само ти душа на живота пленнице…

Само ти клетнице ,все още си жива и плачеш !

А кога душа боли – сърцето плаче !

Дръж се душо ,дръж се грешнице… !

В шепа и аз ще те държа !

Да забравим за миг бялата коса,

и пак да се върнем в младостта …

Редактирано 8 февруари 201214 г. от ianica 94 (преглед на промените)

Взе душата ми

Направи я на прах

А после върза дланите ми

С огнено въже от думи

В захватка нежна спъна моята нога...

Взе душата ми~*

Превърна ме във прах

Стри между устните си времето

И то разцъфна искащо

в самотните очи на зимата~

Ябълков обичащ цвят

~&*~

А после бурята разридана прегърна

И като от мидичка извади не една*~

В стотици перли

нейните емоции превърна

В перла чувствата ми

Как събра~*

От сълзите на Венера ти направи

Огледало в което

срещат влюбените не смъртта

а ласката на Арфа гали

с мелодия любовна им слуха

Магеснице!

Със огнено въже от думи

в захватка нежна спъна моята нога...

~&*~

послесловие:

И понеже нямам друго...

а само душа~

поднасям ви я

Цвете бяло...

с втъкани нишки Надежда

и чувства сбирани от

очите на Ангел влюбен

в Бяла Луна~*

Л~Е

14 февруари...

ден любовен в годината на

Светлина без мрак

КРАСАВИЦА~*

~&*~

Щастлива съм, че ръцете ми се спират в гърдите на хора!

http://vbox7.com/play:00b53a37eb

Прошка…/Сирни заговезни…/

По прашни пътища - аз вечно се скитах…

Бях на върховете - разговарях с боговете.

Пих вода от дъждовете .

Опитах от силата на ветровете .

Стигнах до края на световете…

Летях заедно с птиците.

Бях в едно ято със тях .

И волно летях ли ,летях !

Спечелих аз прашинка от щастие !

Откраднах и своите сто грама любов

Невероятно ,но факт !

Това чудо ,все още го има !

Срещнах и несподелена любов.

Лъган бях и се научих отлично да мамя !

Често грешах ,но по често прощавах.

Простих на свои !

Простих и на измамници чужди…

Със онова чувство ,любов !

Невероятно но факт !

Това чувство все още го има .

После съдбата шега си направи…

Някой стреля по мене… от упор

Питаш човече?

Какво стана с крилете ?

Живота отдавна пречупи ги вече..

Сега преливам вино, паля свещта

галя пръста и се моля за прошка .

Но прошка от мъртви трудно се иска ?

Господи ,кажи ми сега… ?

Защо днес само на себе си - аз не можах да простя ?

http://www.youtube.com/watch?v=o8mGFNv-sXg&feature=related

Последна строфа …

Рисувай художнико ти !

Нарисувай пролет и ято жерави в полет…

Напиши поете ти стих .

За мечтата ,реката и лодката стара…

Пиши поете, пиши !

Във стих ти опиши .

Кой по високо лети…?

Двуглавите чужди орли или родните гълъби ?

И кое повече тежи – кесия пълна с пари ?

Или сълзите на нашите майки ?

Не спирай поете , пиши !

Моята тайна ти разкажи...

За надеждите вечни и мечтите далечни…

Как плаках и как се смях ?

И защо търсих утеха от верни приятели

които ме бяха предали нейде по пътя…?

Защо им простих ,защо не отмъстих?

Рисувай художнико ти !

Нарисувай ти блато !

И ято разстреляни птици в полет…

Пиши поете , пиши !

Знам уморен си вече нали…?

Ранен си дори … Ще боли !

Но не се предавай пиши !

И последната строфата ти завърши.

Поетите отлитат сами - по тъжни от лебед нали …?!

Редактирано 25 февруари 201214 г. от ianica 94 (преглед на промените)

http://youtu.be/GtE9LtuCt4I

Внимание !

Сонета не се препоръчва за лица под 16 години !

Сонет за Кичка ,Кънчо или Ванко

Кичка е волна пТичка .

Живее до горичка …

Кара BMV – петичка.

И ту при Кънчо или пък Ванко

тича наш”та калпазанка

Днес, Кичка, се събуди серт,

иска Кънчо за десерт .

- Искам да съм твоя муза ,

ах ела да те нахлуза !~

Дай да правим с теб „тик и так „

Нищо ,че си със крив кревак...

- Ида, Кичке ида , шматко !

Я ела пиленце при батко !

http://www.youtube.com/watch?v=AQq9_5hI2H4&NR=1&feature=endscreen

Редактирано 13 март 201214 г. от ianica 94 (преглед на промените)