НАШАТА ЕСЕН…

Есен…

С мокрите пътища,

и уморените кестени.

Есен…

С дъх на шира и

малка падаща звезда.

Есен...

С тих шум на вода,

от сълзите на дъжда

Нашата есен…

Аз и ти там на брега.

Скитащи чайки.

Река - вина.

Бягство от дома.

Откраднати мигове -

от „семейното щастие”.

Есен…

Той и тя -

нашата съдба.

Есен.

Аз и ти -

две несбъднати мечти.

Есен…

Твоята коса

в дъжда от листа.

Есен…

Моята ръка -

нежно докосване.

Есен…

Твоите очи -

и две прашинки сълзи.

Есен …

И ние като двама бездомници,

вечно скитащи по самотните улици.

Заваля…

Знам,че бързаш .

Като онези забързани жерави.

Зная ,че трябва да бъдеш

час по скоро при него…!

Моля те – остани !

Остани само миг…!

И аз ще те стопля -

с последните лъчи на

моето циганско лято…!

Искам те…!

Твоето тяло - ме подлудява !

Обичай ме …!

Твоята обич – сили ми дава…!

http://www.vbox7.com/play:d8910856

Редактирано 28 март 200917 г. от ianica 94 (преглед на промените)

Горещоооооо

Бавно смъквай свенливостта ми,

разкопчавай я миг подир миг,

докосвай ме с нежност,

целувай ме с жар,

галù ме, изпъни като струна

всеки мускул на моето тяло,

нека горя в любовен пожар!

Бавно разпалвай страстта ми,

рисувай я с устни по устни,

език като камшик,

жигосвай ме с длани,

разпиляни

и пръсти...

разкъсай ме с

изстрел от упор

изтръгни стон

и вик...

навлизай в мен

на тласъци,

ветре мой напорист,

докато потоците лава

на моя вулкан

се слеят с онези на твоя...

и стигнем и двамата

до онзи величествен миг

на върховна наслада!

после да шепнем заедно

велико, велика, велик...

БЕЗ КОМЕНТАР...няма какво да добавя СТрахотно.....

Редактирано 23 септември 200817 г. от ianica 94 (преглед на промените)

Научих се...

Научих се - да обичам ,

научих се - и силно да мразя.

Научих се - да вярвам,

научих се - и да лъжа.

Научих се - да бъда на върха,

научих се –и да драпам по ринга.

Научих се - да плача скрит

от погледи алчни -

там някъде... в някой ъгъл.

Научих се - да тичам срещу вятъра

не се научих – как да се пазя ,

от житейските бури.

Научих се - да печеля,

научих се после - и как всичко,

до последна стотинка да губя.

Научих се - да подавам ръка,

научих се после –със тази ръка

и силно да удрям.

Не се научих - как да направя,

нова партина към онези „стари приятели”,

които вече ме бяха предали по пътя...

Научих се –да спасявам удавници.

Защото не исках в живота,

сам – самичък да плувам.

Ей богу защо…?

Половината от тези неща

аз не исках да зная и уча !

Научих се - да копая дълбоко в мене,

моите кладенци за да търся отново ,

искрица надежда и частицата

останала вяра.

Ей богу - кажи ми ти ,

струва ли си риска,

да дълбая отново?

И защо да го правя…?

Жоро Плевен 29.09.08

Редактирано 1 октомври 200817 г. от ianica 94 (преглед на промените)

Жоре, прекрасен стих!

И аз съм стигнала до същите отговори и не! не дълбай!

Слушам китарите на Гойя и се радвам, че ти харесват.

Чуй и това:

Екзекуция

Трябваше да нахраним гълъбите.

... те излетяха!

Ръцете ни бяха топли,

но не и сърцата.

Дълго се взирах,

търсех хоризонта,

а той се губеше

там, в маранята...

После някаква болка

запари отвътре

уморените ми очи.

Тогава разбрах!

Това не бяха гълъби!

Бяхме застреляли

и двамата,

от упор,

едни

овехтели,

отегчени

мечти!

А още е лято...

Без коментар ,....Душата ти говори .......Просто нямам какво да....кажа СТРАХОТЕН....СТИХ

желая те от все сърце по остро ПЕРО

http://www.youtube.com/watch?v=Z1VlY6ewnDY

Жоре, прекрасен стих!

И аз съм стигнала до същите отговори и не! не дълбай!

Слушам китарите на Гойя и се радвам, че ти харесват.

Чуй и това:

Екзекуция

Трябваше да нахраним гълъбите.

... те излетяха!

Ръцете ни бяха топли,

но не и сърцата.

Дълго се взирах,

търсех хоризонта,

а той се губеше

там, в маранята...

После някаква болка

запари отвътре

уморените ми очи.

Тогава разбрах!

Това не бяха гълъби!

Бяхме застреляли

и двамата,

от упор,

едни

овехтели,

отегчени

мечти!

А още е лято...

Бяхме застреляни двамата от упор

Едни овехтели ,отегчени мечти...

НЕЛ...!!!

Ти самата осъзнаваш ли какъв великолепен стих си НАПИСАЛА....???

Редактирано 1 октомври 200817 г. от ianica 94 (преглед на промените)

Реката...

Преди много,

много, лета…

Момче и момиче ,

там на брега,

на голямата река.

Две млади тела,

една гореща вълна.

Силуета на лодка.

тих шум от гребла.

Течеше реката,

вървеше живота.

Тича - не спира.

После те се качиха,

на тяхната лодка.

И загребаха двама,

по течението силно.

През изгреви и залези.

В пролет и лято,

през есен и зима…

Мъж и жена,

ръка за ръка.

Дом ,семейство ,деца.

Нагоре - надолу,

надясно – наляво.

Това вечно махало.

Шосета безкрайни.

Нощните влакове ,

и спящите гари.

Семафори стари,

червено - зелено....

Мечтите умряха

остана скръбта.

Много се радвахме,

но и много тъжахме.

Грешахме - а после,

дълго мълчахме…!

Много вярвахме -

а мамени бяхме...!

Какво да ти кажа сега ?

Просто наливай,сипвай не спирай.

От онова старо червено вино…!

И нека да пием - за нашето утре .

Хей ти мое, белокосо момиче.

Защо се разплака сега ?

Каква е тази мъничка сълза?

Ела ,подай си ръката …!

За продължи ме с тебе,

пак заедно - към края на пътя …

Къде ли сме тръгнали?

Какво сме загубили?

Навярно онази наша мечта.

Ще ни стигнат ли силите ?

Ще издържат ли сърцата?

За да се върнем пак там,

на брега - при нашата

самотна и тъжна река....!

http://www.vbox7.com/play:9634667a

Редактирано 28 март 200917 г. от ianica 94 (преглед на промените)

Мога да кажа само едно голямо БРАВО!

Реката...

Преди много,

много, лета…

Момче и момиче ,

там на брега,

на голямата река.

Две млади тела,

една гореща вълна.

Силуета на лодка.

тих шум от гребла.

Течеше реката,

вървеше живота.

Тича - не спира.

После те се качиха,

на тяхната лодка.

И загребаха двама,

по течението силно.

През изгреви и залези.

В пролет и лято,

през есен и зима…

Мъж и жена,

ръка за ръка.

Дом ,семейство ,деца.

Нагоре - надолу,

надясно – наляво.

Това вечно махало.

Шосета безкрайни.

Нощните влакове ,

и спящите гари.

Семафори стари,

червено - зелено....

Мечтите умряха

остана скръбта.

Много се радвахме,

но и много тъжахме.

Грешахме - а после,

дълго мълчахме…!

Много вярвахме -

а мамени бяхме...!

Какво да ти кажа сега ?

Просто наливай,сипвай не спирай.

От онова старо червено вино…!

И нека да пием - за нашето утре .

Хей ти мое, белокосо момиче.

Защо се разплака сега ?

Каква е тази мъничка сълза?

Ела ,подай си ръката …!

За продължи ме с тебе,

пак заедно - към края на пътя …

Къде ли сме тръгнали?

Какво сме загубили?

Навярно онази наша мечта.

Ще ни стигнат ли силите ?

Ще издържат ли сърцата?

За да се върнем пак там,

на брега - при нашата

самотна и тъжна река....!

http://www.vbox7.com/play:eb085059

Интересен замисъл :В първата част пишеш в трето лице мн. число-когато сте бли млади, а това не е било скоро;Втората вече преминавш в първо лице мн. ч.-когато вече сте създали семейния уют;И на края се обръщаш към любимата си-когато вече сте изминали дълъг път заедно и се връщате към спомените.

Поздравления за поредния добър стих

... грешахме, а после дълго мълчахме... Жоре, след толкова грешки щом още има до нас някой... Красив стих, възпяващ преходността

Редактирано 30 октомври 200817 г. от Нел (преглед на промените)

На И....

Наздраве приятелю…

Давай приятелю - засвири

на таз китарата стара.

Онази песен за душата.

Свири ,свири- не спирай.

Нека заплаче душата,

нека заиграят сърцата.

Че, ръждясала е веч мечтата

и зазидана е в нас свободата .

Хайде,приятелю ти –наливай,

наливай не спирай...

Напълни чашите догоре,

с това старо червено вино.

И само три неща ми кажи.

Къде, кога и защо плачат ,

силните хора…?

Моля те - само това ми кажи !

После сам ме остави…

За да се скрия и изплача

- своята мъка…

А сега ,сядай до мене .

Нека изгаря душата !

Нека сърцето боли !

Нека в очите да пари !

Жаден съм… !

Пие ми се ,пие - от мъка!

Наздраве приятелю…!

Да пием за реката !

Да пием за децата !

За отлетялото лято !

За мъжките сълзи !

За нашите мечти !

За нежните женски очи !

За казаната дума

и спазена клетва !

И за онези силни мъже,

наши приятели които,

вече ги няма….

Да пием,за двете мъжки ръце,

които посягат към мене.

Не,не за онези алчните и чуждите…

А за тези две твои силни ръце,

които ми помагат да стана

и да тръгна отново от нищото.

Господи благодаря ти,

че все още го има,

така близко до мене ,

това твое - горещо сърце.

След малко ще съмне. …

Наздраве приятелю мой …!

Да пием с теб за новият ден ….!

http://www.vbox7.com/play:36a2741b

Редактирано 2 януари 200917 г. от ianica 94 (преглед на промените)

Наздраве, Приятелю! Танцувам за теб по жаравата, която наричам живот! Жоре, чудесно е!

Наздраве, ПРИЯТЕЛЮ! Пия зя твоя празничен ден! За горещото ти сърце и за нестихващия огън! "Хайде,приятелю ти –наливай, наливай не спирай..." ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН! С малко закъснение, но и от мен

Редактирано 9 ноември 200817 г. от Fingli
Технически проблеми :) (преглед на промените)

Огледай се ,приятелю, и ще видиш много близки ,приятелски сърца и ръце,които ти подават ръка,място за униние няма .Наздраве ,приятелю, за хубавата поезия ,която пишеш, за хубавите ,красивите и мелодични стихове , с които споделяш чувствата и мъката си с нас.

С уважение :Родопски

Редактирано 8 ноември 200817 г. от hrodopski (преглед на промените)

Равносметка...

В очите ми -

лятното слънце,

бавно ,бавно умира.....

По челото ми ,

ранната есен,

със старото рало ,

своите дири дълбае...

Косите ми -

студената зима,

със нежно бяла коприна,

леко-полека покрива....

В сърцето ми -

с тихи стъпки болката,

неусетно пристига.....

Донасят ми чаша ,

пълна догоре -

с божествена течност.

И листче с надпис:

„Вашата сметка -

последната сметка,

без право на ресто.”

Някой тихо говори -

навярно онзи отгоре.

-Моля, плащай сега,

твоята сметка…!

Изваждам пари….

Десет,девет,осем…

Времето бързо изтича.

Седем,шест,пет…

Той не иска пари.

При него се плаща с време.

Търся дълбоко в мене,

едно отдавна отминало време.

Няма и помен от него….

От онова - лудото време,

от младото време,

от моето време.

Тук фалита е пълен…

Хей,ти онзи отгоре !

Моля те, върни ми сега.

Само миг,само минутка

от онзи данък - добавено време.

Три ,две,едно…..

Време е вече да плащам.

Обръщам глава.

Назад - грях.

До мен студ и страх.

Пред мен -пръст и прах....

http://www.vbox7.com/play:f91cc312

Редактирано 3 декември 200817 г. от ianica 94 (преглед на промените)

Жоре, натъжи ме с това обратно броене.

Това е песен вместо целувка, песен вместо докосване...

Никой не е застрахован …надявам се,чрез тези редове да дам вяра и кураж на всички онези, които в даден момент от живота си са били …като мен …

НА ДЪНОТО…

Неканен гост по

- никое време.

Диагноза коварна,

бавно влиза в мен.

Отваря вратата,

застава на прага и

протяга ръка…

Не всичко, зависи от мене.

Онзи от горе,

далече в небето,

така е решил.

Предлага ми Той,

да сключим облог.

За битка в полза на нея.

Това е обида за мене.

Приемам дуела.

Аз съм на дъното и

има само метър надолу.

В това ми е шанса…

Заставам в ъгъла.

Гонг …Звук…Бокс...!

Начало на мача.

Пред празни трибуни.

На ринга сме само двамина.

Аз и диагнозата моя…

И само прашинка от

вярата вика за мен.

Подхлъзвам се .

Падам…Ставам…

Получавам аркада.

За малко излизам от ритъм.

Някой брои – едно...две

Премазан съм.

С нокти драпам по ринга.

Привършват ми силите.

И въпреки всичко,

няма да има хвърлена кърпа.

Аз не обичам да губя…!

А на финала на мача,

дори и онзи отгоре,

който вместо мен

беше решил

ми вдига ръката.

Печеля облога –аз победих !

Пак ще посрещна новия ден …

Защото аз така съм решил !

http://vbox7.com/play:9be98dce

Редактирано 30 март 200917 г. от ianica 94 (преглед на промените)

Мъжът е мъж…

Мъжът е мъж,

когато лула ,

в ръцете му дими.

Мъжът е мъж,

когато в ръцете му,

пълна - чашата звъни.

Мъжът е мъж,

когато сам се справи

и съумее своя къща да направи.

Мъжът е мъж,

когато знае как ,

от пепелта жарава

- да разпали .

И от нея в жената

- огън да запали.

Мъжът е мъж ,

когато може да воюва.

И ако трябва-

дори с кръвта си ,

той да брани - род ,

родина и честта си.

Мъжът е мъж,

когато сам реши.

Дори в съня си...

Кое повече цени?

И кое повече тежи ?

Честа му ли… ?

Или онази шепа... с пари…?

Мъжът –той е длъжен дори !

Когато болката в душата му гори.

Когато страшно много сърцето го боли.

Да намери сили и да продължи…

Мъжът е мъж,

когато умее да прощава!

И да не се предава....

Дори тогава и когато

най-добрият му ,

приятел го предава...

http://www.vbox7.com/play:f91cc312

Редактирано 8 декември 200817 г. от ianica 94 (преглед на промените)

Магия в синьо....

Разпилени спомени,

от парченца любов.

По онази детски наивна

но първа любов...

Нашето лято и детският смях…

Летящо хвърчило…

Първия пламък -

на непозната игра .

Нежно докосване….

И думи за вярност до гроб…

Казарми ,портали…

Влюбени устни...

Горещи страсти....

Редките срещи,

и дълги раздели.

Много мили и тъжни писма.

Тръгващи влакове,

пусти перони…

Една сурова реалност.

Една неизживяна мечта.

Твоите устни …!

Усещах дъха им …

Посягах в съня си към тях.

Твоите очи….!

Аз тях вечно ги търсих.

Сред милионите чужди очи.

Две теменужено сини очи.

Една синя магия…

Защо ли от нея -така дълго,

аз омагьосан останах?

И когато живота -със своята гума,

вече беше изтрил.

Онзи ..спомен за нас….

Аз случайно те срещнах отново.

Сред това гъмжило от хора.

Защо тогава не те прегърнах ?

Защо не те целунах ?

Защо не те имах ?

А толкова исках…

Каква беше тази магия ?

Каква беше тази моя орисия ?

Защо Ти и на петдесет

си остана дете....?

А аз отново ставам хлапе,

когато те видя отново…

Кому беше нужна,

тази ненужна раздяла ?

Защо ли да търсим вина ?

Живота ни и така отлетя.

Аргументи..

За какво ли да ги дирим ?

Живот и чувства -

не се аргументират….

http://www.vbox7.com/play:515493b7

Редактирано 9 декември 200916 г. от ianica 94 (преглед на промените)

"Мъжът е мъж…"

това стихотворение ме порази, много е силно, чудесно е. Поздрави!

Редактирано 15 декември 200817 г. от Fate_V (преглед на промените)

"Мъжът е мъж…"

това стихотворение ме порази, много е силно, чудесно е. Поздрави!

Благодаря ВИ - за мнението и коментара...

Именно затова съм го написал за да ПОРАЗЯВА.....

И който го прочете да Размишлява....!!!!

Ако може ....

С поздрав: ianica94 -Жоро Плевенски

Редактирано 15 декември 200817 г. от ianica 94 (преглед на промените)

"Живот и чувства - не се аргументират…" без спомени сме изгубени, само със спомени-погубени Жоре, по повод " На дъното" е следващото ми стихотворение и е посветено на теб!

В дъжда….

Ти дълго ще се будиш

с мисъл за живот.........

Ти дълго ще жадуваш

обич и любов..........

Ти дълго ще сънуваш,

несбъднати мечти.

Не си тръгвай ти сега.

Не се сбогувай с дъжда.

Не се страхувай от дъжда.

Та той ни запозна тогава.

Дъждът превърнахме в игра.

Целувка първа в дъжда.

Просто остани…!

Дори и силно да вали...

http://www.vbox7.com/play:d25d4d39

Редактирано 28 януари 200917 г. от ianica 94 (преглед на промените)

„Новогодишна пародия”…

"Сурва ,сурва весела година

до година , до година,до амина"

12,11,10………………………

И ето идва Новата година...

Пускаш ти само един SMS и

печелиш чисто нов "Мерцедес".

Пускай народе ,пускай SMS…!

Върви народе ,бягай на кастинг…!

Някой оцелява, втори пропява,

друг забогатява - после полудява.

Народа прост тича гласува,

после пасува… и псува.

Дори и без Фреди Меркурий ,

шоуто продължава в тази,

наша ненормална държава.

9,8,7………………………………

Хайде народе ,хайде на пързалката,

на пързалката мале, на стъргалката.

Васильовден,Йордановден ,

Ивановден,Бабин ден.

Кръчмите пълни, задушни…

Пий народе пий ,пий …

Комплексирани,зомбирани,

абстрахирани ,депресирани,

дрогирани,корумпирани .

Всички празнуваме- вечно пируваме…

Хайде, кръчмарю налей,

още по едно…та да станат две.

6,5,4……………………………….

Абе - какви са тези пинизи,

за световни финансови кризи ?

Народа само стои и киризи,

със кирливите ризи тези,

чужди банкови кризи…………

От екрана ни гледа – Елза Парини

и още дузина…”силиконови прими”.

3,2,1………………………………………..

Къде е бе мале ,къде е Крали Марко?

Кажи ми ти…!

Пък ми подай таз сабя френгия !

Да замахна наляво, надясно

после да почна направо….

Каква е тази чалга държава?

Каква е тази наша полудива държава …?

00: 00ч – Химн на BG …

http://www.vbox7.com/play:aa663208

- станете прави ако все още можете…!

Честита Нова Година….!

00ч: 02мин –„ Да тропнем ние хорце”

- кой колкото знае и може …

http://www.vbox7.com/play:5a6ab456

00ч: 05мин – Пускай чалга ,опса Азис…

http://www.vbox7.com/play:79150ea7

Подай ми бе мамо мила,

подай ми ти - таз пуста сабя френгия…!

И ВСЕ ПАК ЧНГ НА ВСИЧКИ ПРИЯТЕЛИ И ГОСТИ ОТ ФОРУМА....

Да пием за едни по други времена.....

http://www.vbox7.com/play:36a2741b

Редактирано 3 януари 200917 г. от ianica 94 (преглед на промените)

В дъжда….

Ти дълго ще се будиш

с мисъл за живот.........

Ти дълго ще жадуваш

обич и любов..........

Ти дълго ще сънуваш,

несбъднати мечти.

Не си тръгвай ти сега.

Не се сбогувай с дъжда.

Не се страхувай от дъжда.

Та той ни запозна тогава.

Дъждът превърнахме в игра.

Целувка първа в дъжда.

Просто остани…!

Дори и силно да вали...

http://www.vbox7.com/play:f1363ba8

Това стихотворение страшно много ми хареса....и ми навя някой спомени за случка в дъжда...БРАВО ...мн е красиво

Жажда…

Летища и писти.

Раздели и срещи.

Прегръдки ,сълзи.

Тъжна раздяла...

Самолета бързо излита.

Сбогом родино …!

Сбогом моя земя…!

Само ти ми остана.

Единствена ти ще ме чакаш…

Докога ще отлитам?

Накъде заминавам… ?

Защо те продавам ?

Защо те предавам?

На кого те оставам ?

Тебе моя родна земя.

Затварям очи…

Спомена връщаме,

там надалече -

в детството мое…

С чешмата на двора

и дувара със хмела,

в старият Плевен.

С полета на дивите патици

над старите брястове...

И тихия шум на реката.

Спомням си дори и за

най- дребните камъни.

Красива дама на мен

нещо мило говори…

- Какво ще обичате моля ?

Чаша шампанско?

Или мартини със лед?

Да, душицо мила.

Да, синьорина…

Дай ми да пия…

Но,не ми гледай очите .

Не ми гледай сълзите .

Жаден съм…

Сипвай да пия…

Но не - френско шампанско

или шотландска ракия.

А само една глътка вода ,

със живителна сила -

от сълзите на нашите майки…

Жаден съм, дай ми да пия…

http://www.vbox7.com/play:9634667a

Редактирано 28 март 200917 г. от ianica 94 (преглед на промените)