Шамар

Случайна среща

преди много лета

на близката спирка.

И почнах атака към нея.

„Извинявай, да имаш часовник" ?

Атакувах фронтално.

После по фланга .

От ляво.От дясно дори.

Но слаба и вяла оказа се

тази моя внезапна атака,

при нейната силна отбрана.

Защото след малко

завърши фатално за мене

моята битка с "Нея ".

Получих накратко

без никакво право

един” звучен шамар”.

И както често

се случва в живота.

След тази моя първа

загубена битка,

поисках от нея -

да сключим примирие .

И почнахме преговори

в кварталното кино и

на близката пейка.

Дори докосвах плахо

нейните устни.

Вече бяхме наравно

по загубени” битки”…

.

Но и днес все още

след толкова

много сърдечни конфликти.

Когато почвам

любовна атака

вечно внимавам !

Защото в ухото ми все

още звъни онзи отдавна

забравен но справедливо

получен първи шамар.

http://www.vbox7.com/play:155a11ce

ИЗПОВЕД

Днес минах през парка.

Водопада вече го няма.

Няма я и нашата пейка.

Някой строеше наблизо

поредната банка.

Спомена в мен пак загоря…

Тук преди много,

много лета,

В дъжда,

навела глава

с мокра коса,

ти на мен каза-

„Искам с теб да остана”.

Завъртя се кръга…

Деца..!

Коледни свещи..!

Горещи лета..!

Радост и мъка

ръка за ръка.

Защо ли забързах така?

Навярно по бързо да

стигна при тебе?

Момичето на моята-

младост.

Жената на моята -

старост.

Да забравим за всичко!

Да целувам тук и сега-

две уморени очи,

една посребряла коса

на най -чаровната жена!

http://www.vbox7.com/play:27b3a390

Редактирано 14 юни 200818 г. от ianica 94 (преглед на промените)

ИЗПОВЕД

Днес минах през парка.

Водопада вече го няма.

Няма я и нашата пейка.

Някой строеше наблизо

поредната банка.

Спомена в мен пак загоря…

Тук преди много,

много лета,

В дъжда,

навела глава

с мокра коса,

ти на мен каза-

„Искам с теб да остана”.

Завъртя се кръга…

Деца..!

Коледни свещи..!

Горещи лета..!

Радост и мъка

ръка за ръка.

Защо ли забързах така?

Навярно по бързо да

стигна при тебе?

Момичето на моята-

младост.

Жената на моята -

старост.

Да забравим за всичко!

Да целувам тук и сега-

две уморени очи,

една посребряла коса

на най -чаровната жена!

прекрасно и трогателно.

Мамо…

Една самотна звездица ме

води по пътечката стара.

Идвам при тебе, да взема

искрица и да запаля

пак огъня в мене.

Мамо….!

Уморен и виновен,

да застана на прага.

А отвътре да чуя:

-Ти ли си сине?

Да сложа ръка на твоето рамо.

Да заплаче сърцето.

Да целувам дълго сега,

побелялата твоя коса.

Да получа утеха от вятъра.

И да прошепна тихо в нощта:

- Мамо ти пак ме дочака…!

Другите се молеха в църкви.

А в сърцето – само ти ми остана.

Светицата моя ти беше.

Иконата, пред която се кръстех.

Уморен от дългото скитане,

сега аз искам тук и при теб,

да остана – Мамо…!

http://www.vbox7.com/play:27b3a390

Редактирано 28 март 200917 г. от ianica 94 (преглед на промените)

нямам думи. Само ще кажа, че след като го прочетох си поех дълбоко въздух

Търси

Търси своята звезда.

Намери своята мечта.

Търси най -вярната жена.

Намери мъжът мечта.

Търси приятелското рамо.

Намери своята детелина.

Търси лудостта-

на младостта.

Търси мъдростта-

на старостта.

Победи страха!

А когато те обземе

самота надвий скръбта.

Не търси вина

Изтрий своята сълза…!

СПОМЕН

Защо така изведнъж се задъхах?

И седнах на първата пейка,под стария кестен.

С поглед потърсих чешмата от моето детство

- глътка вода да изпия…!.

В този миг светлината угасна, спомена връща се

като стара филмова лента-която започва

със звука на уморена каруца

от отдавна отминало детство.

Вървя аз през тунела от цъфнали кестени

по пътеката на жаркото плевенско лято и

закъснялата есен с дъх на шира,

целувка първа в дъжда.

С ледени висулки под стряхата стара и

най топлата стая--на моята баба.

Топлината вече е няма -след това загубих посока

и шепа откраднато щастие само остана.

Къде ли не скитах,къде ли не бях,

шосета безкрайни,нощните влакове,

кораби,река,кейове чужди…!

Обичах и мразех,печелих и губех,

напивах се и изтрезнявах ,

мостове градих а после сам ги изгарях,

разделите тъжни и срещите редки,

вечно бързах да стигна--часовника все гледах.....!

В този миг лентата на спомена свърши

Откъде се взе тази сълза по бузите стари.?

Чешмата отдавна я няма--глътка вода от нея да изпия

и отново---скитник да стана.

Страхът този единствен съветник,само той ми остана с

с ръка през моето рамо и заедно с него ще продължа

нататък към края на филма - до залеза...!

МОЯТА ПРИКАЗКА

Ще ти разкажа сега

аз своята приказка.

За принцеси красиви

от далечни страни.

За полъха на лятото

и пътеводни звезди.

За моята есен

с любовни мъгли.

За разбити мечти

и скрити сълзи .

За маската на лицето

и плачът в сърцето.

За изпитите чаши

с не изпитата мъка.

Как приятели губех,

а после ги търсех?

Защо подарявах жарава,

а се молих за пепел?

Защо ли строих чужди

пясъчни замъци?

А разруших своите

вятърни мелници.

Измамница стара, се

оказа моята приказка…

А,твоята…?

http://www.vbox7.com/play:abdef980

Редактирано 17 май 200917 г. от ianica 94 (преглед на промените)

Ти и аз

Ти и аз-

и двама излишни

той и тя!

Толкова сме близко-

а толкова чужди.

Милиони табута

и болка една от

откраднати мигове

и скритите чувства!

Ела- приближи се,

погледни ме в очите.

Подай си ръцете,

прегърни ме...

И нека с устни

попием тези

капчици” роса”-

по нашите лица…!

http://www.vbox7.com/play:fa5836ea

Давай приятелю…!

Давай приятелю

от старото вино…!

И нека да пием,

за нашето вчера,

досадното днес

и неясното бъдеще !

А когато останал

си без сили

и всичко край

теб се руши.

Уморен и жаден си…

Премръзнал и мразен си…

На моето рамо

ръка постави.

Стисни зъби.

Продължи...!

Давай приятелю

и нека да пием

за нашето минало ,

за досадното днес

и за онези приятели.

които вече ги няма…!

http://www.vbox7.com/play:c2984c67

Емигранти

Беломорските изгреви

с гръцко сиртаки.

Емигрантските вечери

в духа на Сервантес.

Разпилените въглени

- на опожарена земя.

От бурният вятър

- над зелени поля.

Чеда на България,

- живей те вие с мъката,

на прокудени малки деца.

С горчивия залък във чужда страна.

С чужда история и чужда мечта.

Заспивайте Вие със мисълта,

за любимата –ваша страна.

Къде е просторът на малката

шепа земя…?

Къде е чешмата на двора…?

Туп-туп,туп-туп -.отброява

сърцето самотните мигове,

на тъжни сърца- под чуждо небе

и на чужда земя.

Пийте за нея - за вашата родина.

И няма значение, че наливате узо,

а пийте сълзи.

Такъв е живота,това е съдба.

Пейте за нея - за онази гора,

която” мирише на младост”…!

Проронете сълза-от наранена душа.

Но не губете - ключа към дома…!

Прости им - Родино…!

Салюте - богиньо…!

http://www.vbox7.com/play:4cf89ef4

Редактирано 30 март 200917 г. от ianica 94 (преглед на промените)

Емигранти

Беломорските изгреви

- ритмично сиртаки.

Емигрантските вечери

- с духа на Сервантес.

Разпилените въглени

- на опожарена земя.

От бурният вятър

- над зелени поля.

Чеда на България,

- живей те вие с мъката,

на прокудени малки деца.

С горчивия залък във чужда страна.

С чужда история и чужда мечта.

Заспивайте със мъката,

за любимата –ваша страна.

Къде е просторът на малката

шепа земя…?

Къде е чешмата на двора…?

Туп-туп,туп-туп -.отброява

сърцето самотните мигове,

на тъжни сърца- под чуждо небе

и на чужда земя.

Пийте за нея - за вашата родина.

И няма значение, че наливате узо,

а пийте сълзи.

Такъв е живота,това е съдба.

Пейте за нея - за онази гора,

която” мирише на младост”…!

Проронете сълза-от наранена душа.

Но не губете - ключа към дома…!

Прости им - Родино…!

Салюте - богиньо…!

http://www.vbox7.com/play:d50668d0

Пишете красиво.Поезията Ви е високо стойността и зряла,много точно сте напипали пулса на времето;болката , носталгията и трагизма на хилядите прокудени от Родината българи,тръгнали по света да търсят щастието си.Стиховете Ви са стегнати и точни,стихът Ви е къс , но наситен със съдържание. Стъпката и ритъмът са в съответствие с темата и чувствата . Редовно следя Вашата поезия,прочел съм всичко публикувано от Вас.Не спирайте творете ! Знайте ,че създавате нещо значимо и стойностно!.... Hrodopski 01.05.2008 g .

http://www.youtube.com/bulgad

Редактирано 1 май 200818 г. от hrodopski (преглед на промените)

Нашия миг…

„Живота е кратък” !

Построихме големи градове

- станахме малки хора.

Научихме се да мразим

- забравихме да обичаме.

Научихме се да лъжем

- забравихме да вярваме.

Научихме се да взимаме

- забравихме да даваме.

„Живота е миг” !

Живеем забързано,

глобално,мобилно.

Времето - този приятел,

превърнахме ние,

в най - мразен предател.

Позната стара история,

на непрекъснато тичане.

Защо не спрем за миг

динамичния ритъм,

на днешният ден?

Да чуем - звука дъжда …!

Да поиграем - с вятъра ...!

И след малка пауза,

пак да стартираме-

” маратонското” бягане,

към финала -на вечното нищо…

„ Живота е театър” !

Играем ние на театралната сцена.

В тази първа и последна премиера.

Изпълняваме главната роля в нея.

През този наш - житейски спектакъл…!

http://www.vbox7.com/play:27b3a390

Редактирано 14 юни 200818 г. от ianica 94 (преглед на промените)

Думите тук са напълно излишни,пред словото на негово величество поетът!

А,какаво само възвишено,вълшебство извира от тези,безкрайно красиви рими,въплатени от тези тук,толкова прекрасни,поетични слова.

БРАВО Яница!!!

Вина

Що за ирония?

Що за жалка история?

Разделихме дори и

нашите спомени.

Аз те виня!

Ти ме виниш!

Защо ли го правим?

Има ли логика?

Нещо в тебе гори,

друго в мене изгаря.

Един самотен мъж -

една смутена жена,

Разпилените чувства,

като разпилени листа.

Две наранени сърца -

една разбита мечта.

Две тъжни очи и

роса от сълзи.

Самота,тишина…

Две нови съдби.

И присъда една -

от нашите деца.

http://www.vbox7.com/play:86a19403

Страхотно

Закъснели въпроси?

Запалвам свеща,

държа я в ръка.

А в другата е-

твоята снимка.

Но тя виновно мълчи.

Къде беше се скрил,

когато съм се родил?

Нали баща си ми бил?

Къде беше заминал-

когато сричах -

първите думи?

Дали баща си ми бил?

Колко ми липсваше

твоето рамо?

Но тебе вечно те нямаше…

А мама навела глава,

скришом все плачеше.

И тихо ми шепнеше-

„Ще си дойде все някога”

Но ти не дойде, дори

и когато се роди

твоето внуче?

Ние отново те чакахме…

Минаха години.

И там някъде на крачка

от края на пътя- ти с пари

се опита да купиш

синовната обич.

Аз тях вече ги имах…

Жалко, че нямах баща.

Угасна свещта….

Прости ми сега за

тежките думи...!

Но, ти трябваше с

тези пари да си купиш

нова душа и сърце на баща.

А сега е мой ред

да не дойда до гроба…

http://www.vbox7.com/play:27b3a390

Редактирано 14 юни 200818 г. от ianica 94 (преглед на промените)

Закъснели въпроси?

А сега е мой ред

да не дойда до гроба…

"Не търси вина

Изтрий своята сълза…!"

каза пак ти.

Прости и върви, върви...

не под дъжд от въпроси,

не в спомени,

а огрян от нови житейски искри!

Можеш!

Докосване

Един мъж в есента,

една жена в пролетта.

Бряг, река.

Горяща искра.

Твоята коса и

моята ръка.

Нежно докосване.

Откраднати мигове и

магнетично привличане.

Объркани чувства,

като цветни стъкла.

Един мъж с побеляла коса.

Една прекрасна жена.

Две тъжни очи,

една разпиляна коса.

Две чаши с тъга,

една самотна сълза.

Любов и вина

ръка за ръка.

Той и тя.

Една река и две

различни посоки…!

http://www.vbox7.com/play:78262945

Последната вахта

Момче,река,мечта,

кораби,вода…

Мъж,раздяла, сълза,

вечно чакаща жена.

Кораби ,шлепове,

маневра, буксири.

Гласът на мотора,

шума на витла.

Силуета на кея,

се скрива в мрака.

Оставя да свети

само звездата в нощта.

Ти,той,те, вие-

моите приятели.

Каютата тясна-

потни мъжки тела.

Безсънни нощи,

с китара в ръка.

Гореща ракия,

силни цигари .

Кълба от мечти,

в моряшки души.

Красиви изгреви,

нежни залези.

Острови пусти,

пристанища чужди.

Ледена зима ,

горещи лета .

Сезон след сезон,

отлитахте вие -

побелявахме ние.

Доплавахме вече,

до последния пристан,

на тази” хазартна” игра.

Тъжен звук от сирена на кораб.

Писък на чайка.

Плаче реката от мъка.

И самотна продължава

по пътя -тази вечна река...

http://www.vbox7.com/play:27b3a390

http://www.odysseus.bg/coppermine/displayi...&show_comm=

Редактирано 27 януари 200917 г. от ianica 94 (преглед на промените)

Мъжката битка

На съседната стряха

два гълъба черни,

водят своята битка.

Единия напада фронтално

другия рязко по фланга.

Разперват криле,

отлитат нагоре,

после стремглаво надолу.

И пак на ръба ....

Продължава тяхната,

неравна борба.

А гълъбицата бяла,

някак нехае.

И сякаш е в рая.

Изглежда не знае,

че лютата битка

се води за нея.

Само след миг завършва,

този дуел на честа.

Единия гълъб всякаш,

обиден отлита.

Гълъбицата бяла

и смелия гълъб,

заедно излитат

- в простора .

По бързи дори от стрела.

Танцуват в кръг.

Играят в ритъм,

тяхната красива игра !

http://www.vbox7.com/play:27b3a390

Редактирано 31 март 200917 г. от ianica 94 (преглед на промените)

МОЯТА ПРИКАЗКА

Ще ти разкажа сега

аз своята приказка.

............................

А,твоята…?

Да разкажа ли?

......................

Не мога.

Нямам твоето умение.

Слепеца и ние...

Тролея пътува,

пълен догоре с хора.

Прашно,задушно…

На поредната спирка,

слепецът сам се качи.

Някой направи му място.

Той седна насреща.

Госпожа с жълто елече

рече -„ Моля билетче”.

Слепеца извади монети.

Но вместо дребни стотинки,

вземаха му левче.

Той се усмихна...

После някак си-

тъжно сниши.

Най- вероятно знаеше

колко тежи -

монетата левче?

Наведох глава.

Нямах очи да погледна,

човека отсреща.

Що за хора сме ние,

слепеца нещастен,

да излъжем с пари?

Що за държава?

Що за жалък народ -

с цена равна на левче…?

http://www.youtube.com/watch?v=yYzxbrgpw10

Редактирано 20 септември 200817 г. от ianica 94 (преглед на промените)

Никой не е застрахован !

Надявам се,чрез тези редове да вдъхна вяра и кураж на всички онези,

които в един даден момент от живота си са били .....

НА ДЪНОТО…

Неканен гост по

- никое време.

Диагноза коварна,

бавно влиза в мен.

Отваря вратата,

застава на прага

и протяга ръка…

Не всичко, зависи от мене.

Онзи от горе,

далече в небето,

така е решил.

Предлага ми Той,

да сключим облог.

За битка в полза на нея.

Това е обида за мене.

Приемам дуела.

Аз съм на дъното и

има само метър надолу.

В това ми е шанса…

Заставам в ъгъла.

Гонг …Звук…Бокс...!

Начало на мача.

Пред празни трибуни...

На ринга сме само двамина.

Аз и диагнозата моя.

И само прашинка от

вярата вика за мен.

Подхлъзвам се .

Падам…Ставам…

Получавам аркада.

За малко излизам от ритъм.

Някой брои – едно...две

Премазан съм.

С нокти драпам по ринга.

Привършват ми силите.

И въпреки всичко,

няма да има хвърлена кърпа.

Аз не обичам да губя…!

А на финала на мача,

дори и онзи отгоре,

който вместо мен,

беше решил - ми вдига ръката.

Печеля облога –аз победих !

Пак ще посрещна новия ден.

Защото аз така съм решил...!

http://www.vbox7.com/play:8eca16bd

Редактирано 27 юни 200818 г. от ianica 94 (преглед на промените)

Рецепта......

За целта:

Една млада жена и

един мъж в зрелостта.

Сипваш сто грама любов.

После лъжичка флуиди.

Красиви цветя....

Бутилка студено вино-

по избор .

Нежна балада.

Блясък от свещи.

Две чаши пълни догоре.

Сместа е готова.

Силна искра...!

Пече се веднага

- на слаб огън.

После засилваш на 200.

Изгаряш отвътре.

Сервираш горещо,

с парченца от ревност.

При възможност да се

приготвя ежедневно.

Стига за двама....

но гаранция няма !!!

Консумира се бавно

за да има за всеки ден.

Добър апетит....!

И препоръка за песени....

НЕ е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО в този ред !

http://www.vbox7.com/play:adfa8219

http://www.vbox7.com/play:c7c343a9

ВнИмАнИе !!!

По време на приготвяне на сместа

телефоните да са на безшумен режим !

Редакция:

В първи ред отгоре думата "млада" може

да се чете и като "чужда."... Ястието е още по Вкусно !

Редактирано 28 юни 200818 г. от ianica 94 (преглед на промените)

Много интересно..., а тази рецепта пробвана ли е или наследена от по - опитен или как И още един въпрос, ако пресолим знаем как да оправим салатата, ако обаче прекалим с парченцата ревност какво правим?

Редактирано 27 юни 200818 г. от dareto (преглед на промените)