Математика на любовта... Една жена на - 21………… един мъж на - 25………… Общо прави… 46............... Точка А - и посока една . В близкия парк или кварталното кино… Влюбени устни… Топли звезди… Звук на китара.. Безсънни нощи… Горчиво вино… Горещо кафе… Убийствено щастие…. Старата моя кола. Натискам газта. V - 100км в час... И само след час - морето е на педя от нас…. Точка В - дом ,семейство ,деца… Венчална халка. Кораби ,шлепове, маневри ,буксири. Пристанища чужди. Редките срещи –чести раздели. Семейни контроли. Твоите мили и тъжни писма… - „Детето вече говори”… - „Дъщеря ти - вчера проходи”.. А аз разговарям само със нейната снимка… В очите усещам вкуса на сълза… Що за математици…? Що за лаици..? Нещо явно те не са изчислили….? Навярно те са сгрешили..? За колко време се стига от чуждия пристан – до детската длан…? Тук и сега не важат правила. Щамбайна на FULL - и на двете машини…! 2500 коня под мене ритмично играят. И нека бог да ме пази…! Точка С - живота неусетно измина. Вече не натискам газта. Дори не карам кола… Нашата малка дъщеря, сега е красива млада жена. Дъще - оттук нататък … Продължаваш сама …! Към твоята - точка А..... Аксиома ли е това ? Или една вечна прогресия....? http://www.vbox7.com/play:f4370dc6

/по мотиви на „ Звездите падаха като кошути”/ От Pin4e Разстреляни птици …. Притискам длани в камъка с Кръста. Навеждам се и ровя в пръста… с пръсти… И все се кръстя , кръстя… ………………………………………………………… Звездите падаха като -ранени от упор птици… Най –ярките от тях…са първи… И трясъка на изстрели - до днес го чувам…. ……………………………………………………………. Нощта размахваше криле… А аз поканих тази вечер , господ- бог да ми гостува. Толкоз дълго му се молих .Палих му дори и свещи. А той все отлагаше.Не идваше. Зает бе, с дела човека … Но днеска не отказа….И ето го на гости… На пръв поглед изглеждаше съвсем невинен… ………………………………………………………………… Ела седни….уморен си нещо…! Какво да ти налея…? Да не те обидих нещо Забравих ,че не пиеш … Тогава на… пийни от сока. Сам го правих…Сладък е нали…? След като отнесе мама …Аз бързо всичко се научих… Бях дете и плаках дълго… А когато взе и тате - вече не ти се сърдих…. Станах темерутен и плаках късо… ……………………………………………………………………. Звездите падаха като ранени от упор птици. Най- ярките от тях са ... първи… ……………………………………………………………….. Не си виновен ти …Не.. Дори не те упреквам… А как е при теб…забравих да те питам ? …Брат ми. На четиридесет и пет - и вече се пресели . В луксозното ти мезонетно царство. Не струва скъпо . Има, няма - около хиляда лева. Синът му –и без него се ожени… …………………………………………………………………… Да ти капна ли мъничко от винцето? Имам и шампанско…. ………………………………………………………………… Остана все пак внукът ….На две годинки…. И Бум - вече Ангел… Поне спокоен съм нали ,че е добре детето… …………………………………………………………….. Добре де….Ожаднял си вече. На пийни си от виното… Не ти се моля …Давам за последно . ………………………………………………………………. Хайде тръгвай…Дълъг път те чака… Мене взимай ! ….Ще ти олекне на душата…! Но не закачай !.... Не приближавай … ТИ децата…! …………………………………………………………………. http://www.vbox7.com/play:9f586aa2

Редактирано 28 януари 201016 г. от ianica 94 (преглед на промените)

„Мъдрият се учи да може,умният – да знае, само на глупака всичко му е ясно….” Прошка…/Сирни заговезни/ По прашни пътища - аз вечно се скитах…. Бях на върховете … Разговарях с боговете… Пих вода от дъждовете… Опитах силата на ветровете… Стигнах до края на световете…. Летях заедно с птиците. Бях в едно ято - със тях . И волно летях ли ,летях…! …………………………………………. Спечелих аз своите - сто грама щастие ! Откраднах и прашинка с любов…! Невероятно - но факт…!?! Това чудо - все още го има …! ………………………………………………. Срещнах и несподелена любов. Лъган бях - и се научих отлично да мамя …! Често грешах – но по често прощавах. ………………………………………………… Простих на свои… Простих и на измамници чужди… Със онова чувство - Любов…?!? Невероятно но факт …! Това чувство все още го има …!!! …………………………………………………… После съдбата шега си направи… Някой стреля по мене от упор…!!! ……………………………………………………. Питаш човече… ? Какво стана с крилете… ? Живота пречупи ги вече... …………………………………………………. ГОСПОДИ ,кажи ми сега… ! Защо единствено - само на себе си…? Аз не можах да простя…? ………………………………………………… http://www.vbox7.com/play:1132b293

Вина… Що за ирония…? Що за жалка история…? Разделихме дори – и най -скъпите спомени. Аз те виня … Ти ме виниш… Защо ли го правим…? Как дотук се стигна …? По чия вина …? Нещо в тебе гори… Друго мене изгаря… Един смутен мъж … Една самотна жена… Разпилени чувства… Като цветни стъкла. Две наранени сърца … Тъжни очи …и две прашинки сълзи…. Аргументи … За какво ли да ги дирим…? Чувства и живот не се аргументират…. http://www.vbox7.com/play:2ebb56e2

Мост… Много мостове сам построих. С темели от вяра… Които след време събарях. Предаван бях...Нараняван бях… Често грешах – но по- често прощавах. Срещнах аз любов … Срещнах и омраза… С устни попивах росата. С длани копаех земята. От болка всичко загубих… Господи -подари ми - ти още … Само сто грама живот…! Нека сърцето боли… Болно да е - ала живо ! Господи -дай ми Ти сила… И аз нов мост от въглени ще съградя…. Знам ще пари до болка… Но ще мина през него . За да стигна на другия бряг . При онази …любов…! Не при тази ,която става на пепел…. А при онази другата - която дава живителна сила…. http://www.vbox7.com/play:1132b293

Жерави… В море от синя синева ято жерави летяха. С гордост те размахваха крила. Завръщаха се у дома -там при тяхната река… Защо не можем и ние като тях? Да забравим сега…Зрелостта,мъдростта ,правила…! И останали без сетни сили. Разкъсвани от мъка… С пречупени крила… Пак да се завърнем у дома. Тук при старата асма… С шепа земя сълзите да попием. И от извора на младостта с пресъхнали уста само глътка надежда жадно да изпием . Стари рани със обич да превържем. А скъсаните нишки на мечтите здраво да завържем… За последният ни полет през идващата есен….

Редактирано 15 март 201016 г. от ianica 94 (преглед на промените)

Утро… Когато утрото сбогува се с нощта… И поредната цигара догаря в моята ръка… По време на първата роса… Пак спомена връщаме в младостта … Спомени,спомени … Вие като войници наредени в редици… Под строй влизате в моята душа… А в сърцето тъжен глас звучи … От тънка корда на последната акорда… Че изгубен живот никога не се завръща… Несбъдната мечта – в пепел се превръща… А когато приятел в предател се превръща… Него вече...никой...нивга...не прегръща… Спомени ,спомени …Мои черни вдовици… Далечни топли звездици… И две прашинки сълзици - в моите зеници…! http://www.vbox7.com/play:54eb4602&al=1&vid=4248552

Редактирано 21 април 201016 г. от ianica 94 (преглед на промените)

Счупих си чашата със спомени, онази - с горчивите, за да остане другата- от годините, приютила ми всяка усмивка, всеки трепет и полет, всяка радост с аромат на пролет и всяко малко, обикновено цвете, за да свия венец в сърцето си. Да простя на предателя, когото създадох, да го прегърна както в предната младост, да изпратя утрото, да прегърна деня, да посрещна залеза... ей такива дребни неща.

Дунав... Там някъде... Далеч под звездите... Има река на мечтите... Там...някога...някъде... На брега... Със върбите.. Момче и момиче...Ръка за ръка... Тръгнаха заедно по вълните... Да докоснат звездите...И прегърнат мечтите... Тих шум на вода...Звук от гребла... Мъж и жена ...Ръка за ръка... През залеза и звездите... Към любовта и мечтите... ............................... Хайде сега мое чаровно момиче...! За минута забрави за парите...! И нека тук и сега... Далеч под звездите... На брега... Под върбите... Да потърсим с тебе следите ... До залеза и звездите... На любовта и мечтите...! Тишина,тишина,тишина...! И една едва прикрита сълза... http://www.vbox7.com/play:dcd4b55d&al=1&vid=2523734

Редактирано 30 април 201016 г. от ianica 94 (преглед на промените)

Не прикривай сълзите, Приятелю, остави ги нека измият отвътре очите ни. Ще ни стане по-чисто! Жоре, харесвам когато пишеш с нежност и без отчаяние! Приятелче-е-е...

АКО… Ако умееш своя дух непоклатим да пазиш здраво… Когато всеки губи дух... И теб в това вини… Ако сам вярваш в себе си...Когато в теб се съмняват…. Но вслушваш се и във съмнението отстрани… Ако умееш да изчакваш... И да не се отегчаваш… Или клеветен... Не си служиш сам със клевети… Или пък мразен,на омразата сам ти не се подаваш… Но не умуваш и не се държиш надменно ти. Ако мечтаеш,без да стане господар над теб мечтата. Ако ти мислиш ...Без да правиш мислите си цел… Ако умееш да се срещнеш и с успеха и бедата… И да бъдеш с двамата измамници еднакво смел… Ако останеш твърд...Когато извъртени се повтарят, пред теб изречени …от тебе искрени слова Или видял труда си на цял живот в прахта да се събаря.. И наново го издигнеш ти - със похабени сечива. Ако ти можеш всичко припечелено от теб изцяло, да заложиш само на едно подхвърляне на зар И да загубиш до игла –и да започнеш отначало Без всякакво оплакване и с предишната си жар… Човек ще бъдеш ти - сине мой ...! от Р.К. http://www.vbox7.com/play:8e2aba71

Редактирано 6 юни 201016 г. от ianica 94 (преглед на промените)

Анкета Уважаеми дами –от днешното време . Искате да бъдете –обичани ,желани ,специални … ……………………………………………………………… Тогава да започнем с въпросите…? Българката е най- красивата жена – нали…? Българката е най–умната жена – дали…? Защо вие всички… прекрасни женички…? Като прелетни птички -без умора прелитате. От фитнес маниак…На бизнес юнак …До кибер простак… Унижавате честните…Уважавате безчестните… И какво от това дали е мъжът е мъж… Или” педал”....? Във вашия бленуван „силиконов рай” … Важни са жълтичките ,паричките... А заради количките -сваляте бързо поличките. Такъв е живота…! Гасете светлините…! Край на анкетата…!

Страх… Гореща нощ … Страхът – този стар познайник … С тихи стъпки…Пак на гости ми идва. Присяда до мен…Поставя ръка на моето рамо… И заедно с него…Продължавам нататък… Към вечното… Нищо…! Страх ме дрогира…И страх ме опива… Страхът превърна ме в крадец… Страхът направи ме подлец… Страхът превърна ме в предател – на най –добрият ми приятел …. От страх аз сам -себе си презрях…! http://www.vbox7.com/play:1c7a0f2d&al=1&vid=4900952

Ох ,аман ,аман – зор заман…! Слънце отлази - луната долази… Луната отлази - слънце долази… Като вода на талази… Живота ни лази, пролази…отлази... Ох аман ,аман – зор заман…Народа ни стана пишман…! От менте политици … Които за шепа жълтици… Лъжат ни без свян…. Лъжат ни без срам . Що за "хиени"…? Що за еднодневни мушици - с алчни душици...? Що за BG милионери…? Що за кожодери… ? Що за… „Атака „ ? Що за…" Гербова "марка…? Бактън от … Архонти…??? Лъжат ни здраво …Лъжат на смени … Сини…жълти…”бинбени”... Дайте ни власт …Гласувай за нас…! „ Ах ,мамка му стара… Материала лош …Народът „проз”… Тича гласува… После мизерува ,пасува и псува... „ Животът е сън…! Народе недей да се будиш…! Днес и утре…! Като в прекрасен турски сериал…” Но време е веке да свърши сънят…! Няма младо - няма старо… Трябва да вземем ние в ръце…По едно чепато дръвце . И да сурвакаме здраво – сега от сърце…! Костов,Станишев, Доган и царската клика… Ех,любов,любов – народна” любоф”…! Дори BG - полицията да Ви пази… Народа няма вечно да лази … В краката Ви родни гавази… И нека Бог да Ви Пази…! Дянков –„ кафа „от тези , мизи - пинизи - за финансови кризи… Аман от тези пици…Дай на народа парици… За да има за чалга певици…със силиконови ц..и… Бат Бойко, любимицо ти …Запомни ! Трамвай по баир трудно върви…! И BG –кенефът вече много смърди…! А фитилът все по бързо и силно гори…! Ох аман ,аман -зор заман…Народа ни стана пишман…! http://www.vbox7.com/play:e38d7584 Г.К. Плевен

Редактирано 12 септември 201016 г. от ianica 94 (преглед на промените)

http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif

Жоре, много добра емоция!

Бъди.... Море момече,лепо девойче... Сакам да те кажем…Морам да ти речем… Вода от извор ти бъди... И дай ми да пия ... Да пия …И пак жаден да ходя... Кат дълбока рана ти бъди ... С вълшебно биле я превържи... И нека тя пак да кърви... Бъди като малката звезда ... Вечно да те търся ... И да не мога да те докосна... Стихия ти бъди… И от корени ми изтръгни... Бъди като бурната вода .. . Бъди река...Бъди и бряг... Бъди ден - за да те виждам... Бъди и нощ -за да те сънувам... Бъди ти рай…Бъди и ад… Просто истинска жена бъди...! Море момече,лепа девойче... Сакам да ти кажем...Морам да ти речем... Волим те, волим - я тебе ...! http://www.vbox7.com/play:604d1d98

Редактирано 15 септември 201016 г. от ianica 94 (преглед на промените)

Вино , любов… и пак вино… Младо вино ли беше – което кипеше…? Или сърцето ми биеше лудо…? Дали пък чашите бяха големи…? Та аз и до днес – пиян по тебе останах…? Бяхме с тебе в рая …! Бяхме в ада...! Бяхме огън …! Бяхме... и пепел …! Бяхме греховни…! Бяхме лъжовни…! Бяхме разумни …! Бяхме неразумни …! Често грешахме…После гузно мълчахме… Кълбета от страст… В буен екстаз…! Мое белокосо момиче…! Забрави за миг - динамичния ритъм на днешния ден ... Спри се ... Усмихни се... Намери ме … Прегърни ме ... Целуни ме ... Утеши ме ... Стопли ме…. И огъня в мен отново да лумне…! По отъпкани звездни пътеки - ние с тебе вървим… И ако не светим - а само блещукаме… Значи ни има … ! Значи все още сме живи …! Дори да блещукаме …. ! Да пием сега.. ! Да пием до дъно …! За чаровното минало и досадното днес..! Наздраве …! За мене…! За тебе …! И за онова чувство любов…! Невероятно, но факт …! Това чудо все още го има…! Една странна магия…! Хайде да пием -остана само една глътка до дъното ….! http://vbox7.com/play:11336c98&al=1&vid=1035369

Редактирано 21 октомври 201015 г. от ianica 94 (преглед на промените)

Юнак… В бяла спретната къщурка… Млад юнак лежурка… Лежурка, мижурка и мрънка...! - Мамо,мамо - стомаха много ми „къркурка” . Бързо манджа донеси…! - Тате ,тате главата мене ме боли. До мазето ти иди…И кана винце наточи… ! - Бабо мила ,бабо стара . Бързо давай ми цигара и хващай таз китара стара …! Дядо ,дядо студено е нали…? И въобще не се бави…! Скоро от миндера ти рипни …! Искам „ази” булка …! За да има цял живот- кой да ме „дондурка”…!

Редактирано 10 януари 201115 г. от ianica 94 (преглед на промените)

Живот…. Животът прекрасен е -когато докосваш две устни обичани... Животът е приказка - когато галиш косите на спящо дете.... Животът чуден е– когато докоснеш за миг мечтите си … Животът е кратък….Животът е миг… И когато онзи отгоре удари чертата … Остава само един камък с две дати… А по средата - Тире…! И само този Знак е следата ,че някога,някъде ти си живял …! http://wwww.vbox7.com/play:97000dab

Скорпион …. Била ли си обичана Ти от „Скорпион „…? Любовта му кат магия …. Цял живот ще бъдеш във стихия … Била ли си обичана Ти от Скорпион ….? Дай му само един нежен тон …! И той без съмнение… И без каквито и било угризение … За теб ще влезе в безпощаден бой …! ………………………………………………………… Постъпвай със него винаги тактично …! Търпението не му е безгранично …! Настъпиш ли го неетично …! И без да има нещо лично… Ще те ужили той ..! Животът със Скорпион е като сладък рай …! Но понякога е един кошмар безкрай …! http://vbox7.com/play:e2d3664a

Редактирано 22 април 201115 г. от ianica 94 (преглед на промените)

Небесна обич Ти си слънцето, а аз-луната, нежно галиш ме със твоите лъчи. Без тебе аз съм мрачна и студена, и радост няма в моите очи! Усмивката ми грейва на лицето веднага щом усетя те до мен. При допира ти чувствам, че сърцето омагьосано е в твоя плен! Искам да си моята опора, а аз да бъда твоята мечта! Да бъдем заедно в кръгозора, никога да не залязва любовта! **************************** В обичта се претопяват нежни, галени слова. "Обичам те" нашепваш тихо и настъпва бързо вечерта. Следи от миналия ден не ще се появят във мрака, но от смомен възроден любовта ще се превърне в блясък ! Ще те милвам, ще те моля да останеш с мен до края на нощта... Да посрещнем изгрева с целувка, да приветстваме света ! *************************** Душата пуста е без твоите слова... Гласът ти стопля ме. Сърцето празно е без твоята любов... Тя вдъхва ми надежда. Тялото самотно е без твоите ръце... Те превземат го. Животът не е същият без теб... Ти осмисляш го !

Кафене … Приятелко моя,приятелко стара … Ах, каква изненада …Звъниш ми ти от централната гара И молиш за минутка поне – заедно да пием кафе В кафенето сме аз и ти…Запалваш цигара … Невинно кръстосваш крака ,нахално показваш бедра… Гледаш смутено ,говориш виновно ,лъжеш чаровно … За банки ,лихви и дългове…. Аз поръчвам малка водка с кафе…! Климатика „ жужука” …Не „жужука”- излъгах …Силно бръмчи ... Армик продължава да свири … А на съседната маса – двама побелели мъже Пушат и пият кафе...Говорят за футбол … Споменават нечии майки … Пролет е …! Деца играят навънка ... Момиче целува набързо момче ... Майка храни в количка невръстно дете... Бездомник се бие за хляба… с бездомното псе ... Егати живота ...! Кафенето вече е пълно ...! На съседната маса ги няма - онези побелели мъже. Поръчвам отново . ..! Пиеш на екс …! Внимавай ти с кръвното… ! Казваш ,че бързаш…Ставаш и тръгваш … За пръв път в живота навела глава ….Къде отлетя гордостта…? Вярно е тогава бях с евтини гуменки… А ти каза : - Не ставаш за мен … Ти си бедняк…! А сега готова на всичко... Молиш момчето със старите гуменки - да плати дълга … Аз цял живот бедняк си останах – но богат със приятели …! Днес нещо не ми се тръгва от това кафене … Ще остана до мръкнало...Ще мисля за тебе… И моите гуменки … Ще се радвам на времето …Още малко ,малко поне...! Ще се пазя аз от дългове…! И ще почерпя бездомника - една цигара поне …!

Редактирано 28 юни 201115 г. от ianica 94 (преглед на промените)

Носталгия … Тиха нощ - тихи улици прегръща… И тихо в клоните шепти - на тихи липи... Свири оркестър щурци - парад на светулки.. Луна отваря очи… И своите пендари реди… На пейката в парка момче целува момиче … А то тихо шепти : - Обичам те… мълчи…! А на теб ти иска пак да си на двадесет и три … Да хукнеш в тишината към малката гара Да си качиш на влака към твоите мечти Но на провинциалната гара - отдавна теб никой не чака Безвъзвратно изпуснал си влака… Минало необратимо ... Отминал буреносен облак ... И внезапно те застига просветление …. Че ,спомена в тази нощ … Е просто престъпление…! Тихи улици с тихи липи... Луна отваря очи и своите пендари реди Свири оркестър щурци - танцуват светулки..

Редактирано 9 юли 201115 г. от ianica 94 (преглед на промените)

Молитва … Господи ,господи - може би ,може би… Ако беше ми дал - още година ,две… Е добре само една ...! Изкуствени крила аз щях да изплета И с тях да се науча да летя… И по водата да вървя - награбил сноп вълна... Господи боже - каква е тази моя орисия ...? Може би ,може би - ако беше ми дал месец ,два… Е добре - само един ....! За Теб, аз щях да напиша - най- вълшебните слова ... Господи - искам сега да разбера ...! Бил ли съм предател...? Когато тъпчех в калта най - добрия си приятел … И дали някога - той ще ми прости ...? Все пак хора сме... И от кал сме ний направени... Всеки има - "петата на Ахил "... Господи – може би ,може би ... Ако ми беше дал само ден ,два… Е добре - още миг поне ....! http://www.youtube.com/watch?v=H_gc9QdQW0o&feature=related

Редактирано 23 юли 201115 г. от ianica 94 (преглед на промените)