Основателят на Федерацията за Глобален Мир (Universal Peace Federation) е д-р Сан Мьон Мун.

http://peaceandfamily.blogspot.com/

Линка, който е предоставен, е от там. Тази секта е много опасна. Използва красиви лъжи за примамка на наивни и доверчиви, чистосърдечни хора. Слава богу, че в Бг е вече официално забранена и изчистена - една моя приятелка участва в чистката, беше много трудно, но се справиха с тази напаст.

Ако не сте, това е ОК, но тогава е важно да проверите източника си (с думи прости - кой е Муун).

"който цитат предполагам, че не го наричате безсмислица"

Предположението ви е погрешно.

Бихте ли опитали да пишете граматически малко по-правилно, за да успея да схвана какво твърдите. Като начало опитайте с кратки изречения. Ако искате да ви разберат, не трябва да пишете така, сякаш разговаряте с някой, който е пред вас.Съветът ми е най-приятелски

По първото:

Не, не съм. Даже сефте чета нещо негово. Аз имам своята вяра. Не съм нечий последовател. (Достатъчно опростени ли са изреченията ми и граматически правилни?)

По второто:

Като ме цитирате, моля Ви да го правите правилно! Не съм писала "който цитат предполагам, че НЕ ГО наричате безсмислица", а ".... НЕГО наричате безсмислица". Оттам-нататък останалото след цитата става излишно.

По третото:

Препрочитам си поста и смятам, че пиша ясно. Вярно е, не е крайно ясно понякога, но е достатъчно. Смятам, че не е особено приятно да слагам една дистанция между мен и останалите в общуването си, освен ако те самите не го желаят. Тогава нямам напротив. Именно поради тази причина говоря така, сякаш съм пред всички Вас. Според мен проблема беше в това, че избързахте с поста си и заключенията си.

Това е.

Живи и здрави.

Редактирано 6 септември 200917 г. от Someone_Else (преглед на промените)

Основателят на Федерацията за Глобален Мир (Universal Peace Federation) е д-р Сан Мьон Мун.

http://peaceandfamily.blogspot.com/

Линка, който е предоставен, е от там. Тази секта е много опасна. Използва красиви лъжи за примамка на наивни и доверчиви, чистосърдечни хора. Слава богу, че в Бг е вече официално забранена и изчистена - една моя приятелка участва в чистката, беше много трудно, но се справиха с тази напаст.

Благодаря за уточненията. Спомням си, че я бяха регистрирали, но не знаех, че са я забранили. Много хубава новина:-)Имате ли представа на какво основание (противоконституционна, не изпълняваща изисквания от Закона за Изповеданията или др.)?

По първото:

Не, не съм. Даже сефте чета нещо негово. Аз имам своята вяра. Не съм нечий последовател. (Достатъчно опростени ли са изреченията ми и граматически правилни?)

По второто:

Като ме цитирате, моля Ви да го правите правилно! Не съм писала "който цитат предполагам, че НЕ ГО наричате безсмислица", а ".... НЕГО наричате безсмислица". Оттам-нататък останалото след цитата става излишно.

По третото:

Препрочитам си поста и смятам, че пиша ясно. Вярно е, не е крайно ясно понякога, но е достатъчно. Смятам, че не е особено приятно да слагам една дистанция между мен и останалите в общуването си, освен ако те самите не го желаят. Тогава нямам напротив. Именно поради тази причина говоря така, сякаш съм пред всички Вас. Според мен проблема беше в това, че избързахте с поста си и заключенията си.

Това е.

Живи и здрави.

Миличко, това е Муун - бягай от там презглава! И не вярвай нито дума!

Този наистина е далеч от будизма.

Миличко, това е Муун - бягай от там презглава! И не вярвай нито дума!

Този наистина е далеч от будизма.

Хехехе, да, разбирам.

Между другото това за нивото на душата и сърцето и без да го чета съм го премисляла като вариант-обяснение, дали не е възможно, понеже има хора, които не виждат бяла светлина, а само мрак, "черно петно". Чудела съм се за причината. А всъщност в гугъл търсех инфо за 6-цата, за послания от отвъдното (ръчичката, ако си спомняш, сънища с духове не 1 и т.н.) и попаднах на това по-горе.

Радвам се, че не сте последователка или симпатизантка на г-н Мун. Наистина това е много опасна секта.

Не съм искал да ви обидя, а просто се опитах да обясня, че писаната реч е нещо различно от прякото общуване, в което участват и невербални знаци (жестове, мимики, интонация и т.н.)и затова не бива да пишете, както говорите, ако искате да ви разберат.

След като тези цитати, които сте публикували, не са ваши и не отговарят на вашите възгледи (или отговарят?), защо ги публикувате? Наистина ли е толкова трудно да се разбере, че за да опознаете даден духовен път, религия или както искате го наречете трябва да вложите време и усърдие. Според тибетската традиция Буда Шакямуни е преподал 84 000 учения, които са събрани в 108 тома и има още около 250 тома коментари върху тях от индийските учители. Не става дума, че трябва да изчетете всичко това, но поне трябва да имате най-обща представа за неща като Четирите Благородни Истини, Четирите Печата и др. под., ако искате да добиете някаква предства за какво е учил Буда. Ако знаехте това, щяхте да разберете защо цитатите, които сте дали са абсурдни.

Хехехе, да, разбирам.

Между другото това за нивото на душата и сърцето и без да го чета съм го премисляла като вариант-обяснение, дали не е възможно, понеже има хора, които не виждат бяла светлина, а само мрак, "черно петно". Чудела съм се за причината. А всъщност в гугъл търсех инфо за 6-цата, за послания от отвъдното (ръчичката, ако си спомняш, сънища с духове не 1 и т.н.) и попаднах на това по-горе.

В тибетския будизъм има много детайлни учения за процеса на смъртта и всяка отделна фаза (включително това, за което пишете). Опитайте напр. с "Тибетска книга на живота и смъртта", ако още я има на пазара. Популярна е, но ще ви даде представа. Разбира се, сериозни учения може да получите само от квалифициран учител (Лама).

Радвам се, че не сте последователка или симпатизантка на г-н Мун. Наистина това е много опасна секта.

Не съм искал да ви обидя, а просто се опитах да обясня, че писаната реч е нещо различно от прякото общуване, в което участват и невербални знаци (жестове, мимики, интонация и т.н.)и затова не бива да пишете, както говорите, ако искате да ви разберат.

След като тези цитати, които сте публикували, не са ваши и не отговарят на вашите възгледи (или отговарят?), защо ги публикувате? Наистина ли е толкова трудно да се разбере, че за да опознаете даден духовен път, религия или както искате го наречете трябва да вложите време и усърдие. Според тибетската традиция Буда Шакямуни е преподал 84 000 учения, които са събрани в 108 тома и има още около 250 тома коментари върху тях от индийските учители. Не става дума, че трябва да изчетете всичко това, но поне трябва да имате най-обща представа за неща като Четирите Благородни Истини, Четирите Печата и др. под., ако искате да добиете някаква предства за какво е учил Буда. Ако знаехте това, щяхте да разберете защо цитатите, които сте дали са абсурдни.

Радвам се, за което. Поста ми хареса - вече не звучи сякаш се дразним, понеже предните звучаха до известна степен така. Отбелязвам думата "звучаха".

Не съм запозната с Муун. Разбирам вече и че е по-добре, че не съм.

Всъщност, приложих към темата дадения цитат, понеже се споменава Буда. Има едно убеждение, че когато се сетим за нещо или "случайно" попаднем на нещо, което е свързано по някакъв начин с второ (друго), което се случва паралелно на това, то винаги има защо и има смисъл да бъде споделено, поради причината, че може да помогне на някого с информация (било тя различна от тази, за която иде реч, но свързана с друго, което също го интересува). Говоря по принцип и като цяло. Тук вече може и да го написах объркано - няма да отричам. Това е единствената тема, която видях за Буда, заради което го поместих тук. Реших да го споделя в темата. Вие, по-запознатите, решавате дали е правилно или не е изложеното в цитата спрямо будизма. Не противореча на будизма, напротив. Повече съм склонна да се запозная подробно във времето с него (малко по малко), ако реша, отколкото да не му симпатизирам. А и за да или да не симпатизирам на нещо, трябва да го познавам.

Преди време съм мислела да се запозная с будизма, но с годините се отказах, защото разбрах, че не съм нечий последовател, не съм и за групи, и че вярата човек сам я разбира по пътя, сам достига до нея. Разбира се среща хора, които му помагат с информация с едно или друго - това е хубаво. Помагаме си. Може информативно да се запозная, но ще е плавно, бавно, защото в същото време търся отговори на моите в-си във вярата и философията ми, в и по пътя. Възможно е и да ми помогне с някои отговори.

"Наистина ли е толкова трудно да се разбере, че за да опознаете даден духовен път, религия или както искате го наречете трябва да вложите време и усърдие." - Разбира се, че не е трудно. Кой каза, че е трудно? Разбира се, че отнема време. Ако не отнемаше нямаше и по-горе да напиша "човек сам стига до вярата по пътя" (пътя на живота си). Това е време.

В тибетския будизъм има много детайлни учения за процеса на смъртта и всяка отделна фаза (включително това, за което пишете). Опитайте напр. с "Тибетска книга на живота и смъртта", ако още я има на пазара. Популярна е, но ще ви даде представа. Разбира се, сериозни учения може да получите само от квалифициран учител (Лама).

Благодаря за информацията. За това говорех също - евентуално може да ми помогне с информация в намирането на отговорите по някои мои в-си. Също и това имах в предвид, когато казах, че има убеждение, че е добре да споделим, когато се сетим за нещо - не се знае на кой, кога и с какво ще помогне. Ако не бях написала първия пост с последвалите след него други, то нямаше сигурно да стигнем и до този, в който ми съобщавате за книгата "Тибетска книга на живота и смъртта", в която евентуално мога да намеря някои отговори. Ето го плюса.

Да, пространството е информация и всъщност изяснихме нещо важно, а имено какво е Мун, както и какво не е будизъм, за което ви благодаря:-)Успех по пътя, който сте поели!

Да, пространството е информация и всъщност изяснихме нещо важно, а имено какво е Мун, както и какво не е будизъм, за което ви благодаря:-)Успех по пътя, който сте поели!

Именно това имах предвид.

И аз благодаря.

Успех и на Вас.

Авторът на книгата се нарича Согял Ринпоче ("ринпоче" буквално означава скъпоценен и е като титла, която се дава на много специални учители, обикновено тулку, т.е. такива, които съзнателно се прераждат, за да помагат на съществата, т.е. на нас). Българския превод не е много добър - напр. възглед е преведено като гледка и т.н. Тази година я преиздадоха и мисля, че може да я откриете в книжарница "Елрид" (пряката вляво от НАТФИЗ като застанете срещу централния вход), където може да откриете и "Буда и любовта". Момента на смъртта е неизвестен, но настъпването и е абсолютно сигурно. Процесът не е като изпаряване на капка роса или духване на пламъчето на свещ. Ако не сме подготвени, може да е доста трудно. Простичко е: ако имаме трудности сега, има ли логика, че когато умираме всичко ще е ОК? Има ли такава надежда някакви основания? Ако някой твърди, че познава този процес и го е е овладял, няма ли да е полезно поне да видим за какво става дума?

Авторът на книгата се нарича Согял Ринпоче ("ринпоче" буквално означава скъпоценен и е като титла, която се дава на много специални учители, обикновено тулку, т.е. такива, които съзнателно се прераждат, за да помагат на съществата, т.е. на нас). Българския превод не е много добър - напр. възглед е преведено като гледка и т.н. Тази година я преиздадоха и мисля, че може да я откриете в книжарница "Елрид" (пряката вляво от НАТФИЗ като застанете срещу централния вход), където може да откриете и "Буда и любовта". Момента на смъртта е неизвестен, но настъпването и е абсолютно сигурно. Процесът не е като изпаряване на капка роса или духване на пламъчето на свещ. Ако не сме подготвени, може да е доста трудно. Простичко е: ако имаме трудности сега, има ли логика, че когато умираме всичко ще е ОК? Има ли такава надежда някакви основания? Ако някой твърди, че познава този процес и го е е овладял, няма ли да е полезно поне да видим за какво става дума?

Согиал Ринпоче има и друга прекрасна книга за начинаещите в будизма - Размисли за всеки ден. Бисери на просветленото съзнание, събрани в една изключително ценна книга.

Ето малко от нея:

От гледна точка на тибетския будизъм можем да разделим цялото си съществувание на четири непрекъснато взаимосвързани реалности:

1.Живот.

2.Умиране и смърт.

3.След смъртта.

4.Прераждане.

Те са известни като четирите бардо:

1."Естественото" бардо на този живот.

2."Болезненото" бардо на умирането.

3."Сияйното" бардо на дхармата.

4."Кармическото" бардо на възникването.

Тези реалности ни предоставят почти неограничени възможности за освобождаване, защото, според ученията, съществуват моменти, заредени с неизчерпаем потенциал.Всичко,което правим в тях, има огромни и трайни последствия.

За дадено бардо мисля като за момента, в който пристъпваме към ръба на пропаст или момента, когато учителят разкрива пред своя ученик основната, изначална и най-фина природа на неговия ум.

Най-великият и най-силният от тези моменти, обаче, е моментът на смъртта.

Днес вече е 07.09. Ето какъв е размисълът за тази дата в книгата:

Често се чудим какво ще стане с нас, след като умрем. Отговорът е, че каквито сме сега, в каквото състояние на ума сме сега, такива ще бъдем и в момента на смъртта. Ето защо е толкова важно да можем да използваме този живот, за да прочистим умствения си поток, цялото си същество, характерът.

Колко прилича това на едно друго любимо за мен откровение:

Какъвто ме мислят хората, Партха

такъв и аз пред тях се явявам.

По безбройните свои пътища

хората стигат накрая до мене.

Бхагават гита, IV. II.

На мен ми харесва много размисъла за 08.09. и затова ще го постна предварително:

Просветлението е реалност. И всеки от нас, какъвто и да е той, при дадени обстоятелства и с нужната подготовка може да осъзнае природата на ума и така да разбере кое е безсмъртно и вечно чисто. Това обещават всички мистични учения на света и това обещание е било изпълнено и се изпълнява в живота на стотици хиляди хора.

Чудото на това обещаниe е, че в него няма нищо екзотично, нищо фантастично. То не е за определен елит, а за цялото човечество. Когато осъзнаем това, както казват учителите, то става удивително обикновено.

Духовната истина не е нещо сложно и езотерично. Всъщност, тя е един дълбок здрав разум. Когато човек осъзнае природата на ума си, пластовете на объркването отпадат. Човек не става буда, а просто бавно престава да бъде заблуден. А да си буда, не означава да си някакъв духовен супермен, а просто да станеш истинско човешко същество.

А ето и самата Тибетска книга за живота и смъртта в електронен вариант.

Приятно четене! :-)

Редактирано 7 септември 200917 г. от Lucia_free (преглед на промените)

Само да допълня нещо...

Книгите, разбира се, са полезни, когато искате да се информирате и да се запознаете с дадена религия или учение, но само дотам. Прочел съм десетки книги, отнасящи се до будизъм, даоизъм, дзен-будизъм, но това не ме прави будист. Открил съм за себе си много неща, които са ми повлияли и са променили начина, по който гледам на живота, но само с книги не става... Всъщност има различни типове хора. За едни е по-подходящо да бъдат част от някаква организирана религия, за други - да вървят сами по пътя си...

Лично аз съм съгласен с последните думи на Буда, както и на много други просветлени учители, които общо взето, заявяват следното: "Не ме следвайте и не вярвайте и на една моя дума, само защото я е казал един Буда. Проверете всичко сами, бъдете сами за себе си пътеводна светлина." Което, разбира се, не пречи да се учим от мъдростта на другите, стига да не се превръщаме в имитатори...

Често се чудим какво ще стане с нас, след като умрем. Отговорът е, че каквито сме сега, в каквото състояние на ума сме сега, такива ще бъдем и в момента на смъртта. Ето защо е толкова важно да можем да използваме този живот, за да прочистим умствения си поток, цялото си същество, характерът.

Това е ключов момент. Най-общо, ако искаме да разберем миналото си, трябва да погледнем настоящата си ситуация, а бъдещето зависи от това, което правим сега. Само ще добавя, че за да пречистим умствения си поток освен желание са ни нужни методи и много решителност и усърдие, защото тенденциите и навиците ни са силни. По отношение на методите, най-разумно е да се доверим на традиция, която е проверена от времето. Разбира се, можем да си правим и собствени експерименти, но те рядко водят до траен резултат :-)

Наистина не можем да се учим само по книги. Всъщност неободим ни е някой, който да познава пътя, т.е. Учител. Когато веднъж попитаха моя Лама: "Значи вие сте открили ключа към щастието?", той отговори: "Не. Той ми беше даден от моите Учители. Много е трудно да направите подобно нещо сам."

"Не ме следвайте и не вярвайте и на една моя дума, само защото я е казал един Буда. Проверете всичко сами, бъдете сами за себе си пътеводна светлина."

Буда иска това, което учи да бъде проверявано логически и на практика, а не приемано на вяра. Също така казва, че всичко зависи от нас, т.е. Буда или който и да е друг не може да ни даде Просветление, но може да ни покаже път и да ни помага да вървим по него. Да търсим и свой път звучи примамливо... Представете си, че попадате в непозната страна и трябва да отидете на определено място, на което дори не знаете името. Шанса ви клони към нула :-) Съжалявам, но така виждам нещата :-)

Буда иска това, което учи да бъде проверявано логически и на практика, а не приемано на вяра. Също така казва, че всичко зависи от нас, т.е. Буда или който и да е друг не може да ни даде Просветление, но може да ни покаже път и да ни помага да вървим по него. Да търсим и свой път звучи примамливо... Представете си, че попадате в непозната страна и трябва да отидете на определено място, на което дори не знаете името. Шанса ви клони към нула :-) Съжалявам, но така виждам нещата :-)

Разбира се... Напълно съм съгласен. Това исках и да кажа - че е добре да се учим от опита и мъдростта на другите, както и да ползваме проверени методи и системи, без обаче да си мислим, че някой друг може да ни даде истината... Тя се открива единствено с личния опит.

Приятен ден и успехи!

Успех и на вас

Интересна тема, защото единствено будизмът има подобна представа за любовта ... като любов.

На мен ми хрумва нещо, което е ядрото и смисълът на будисткото усещане за любов. А именно: че нашата земя е долината на скръбта; дори и да не го казал така нареченият Будха, то се вписва безпределно добре в терминологията и философията на будизма.

Ала какво разбираме ние и за какво щастие говорим, като такова не може да има и няма как да има, отново според будизма? Къде отиваме? Как четем източната философия, след като сме отровени с дуализъм, имаме терминологичен речник, който в минимална степен може да преведе източните религиозни системи, който речник е основна пречка да се възприеме един тотално различен свят?

Едно от малкото понятия, които са обясними за нашия западен модел на мислене е мокша - освобождение го превеждат, а то може да бъде възприето от четящия по много повече начини. Ако това е щастието, то няма нищо общо с нашето щастие и с нашата любов. Говорим на различни езици.

Границите на моя език са граници на моя свят, а това ще рече и границите на моята представа за щастието...

Ако подходим първосигнално и утопично към идеите на Буда да следваме пътя на Окото (както той или някой, който е решил да преписва след столетия) пътя на Сърцето, не пътя на Окото, ще решим, че щастието е в нирванното състояние на любов към всичко живо, към правото на всеки да съществува.

Аз самата осъзнавам и разбирам, че призоваването на този човек, доколкото е призовавал, е било - ненамеса, нежелание да промениш глупака, защото е безсмислено, нежелание да помогнеш на удавника, защото всеки удавник има и сламка по дефиниция. И щастието, доколкото е е дълбоко установен вече модел за създаване на комплекси за успеваемост, е невъзможно.

И има нещо смешно-странно, в санскрит няма точен превод на думата щастие; първите текстове, които са се определили като религиозна будистка литература са на пали, там също няма подобно понятие, ала има термин - наслада.

Затова насладата от живеенето е висше изкуство и най-вече осъзнаването на битието. Ако в санскскрит, пали и хинди има поне 20 глагола за този процес, в западните (вкл. и в славянските - индоевропейският корен може да е общ, но е отдавна е изгубил логическото си значение)езици няма.

И насладата от битието, от живеенето включва и ненамеса.

И така разбирам аз Буда и Любовта.

Уау! Много интересни неща си написала, но моя скромен опит ме научи, че колкото по-кратко пишеш в един форум, толкова по-голяма вероятност има някой да те прочете и да се опита да те разбере.

На мен ми хрумва нещо, което е ядрото и смисълът на будисткото усещане за любов.

Ще споделя с теб един пресен случай: на един т. нар. будистки курс (май че в Чехия), една приятелка попита един тибетски ринпоче (мн. високо осъществен лама):"Всъщност какво означава любовта, според будизма?"Отговорът беше:"Най-искрено да желаете другите да са щастливи." (без разлика между тези, които се държат с нас приятелски или са ни близки по някакъв начин и останалите). Това е само първата стъпка...

Аз самата осъзнавам и разбирам, че призоваването на този човек, доколкото е призовавал, е било - ненамеса, нежелание да промениш глупака, защото е безсмислено, нежелание да помогнеш на удавника, защото всеки удавник има и сламка по дефиниция.

Извинявай, че не мога да отговарям на всичко, което си написала, щото е много обширно, но поне на това... Така, както си го изказала се приближава до възгледа на Хинаяна, но не и на Махаяна. Ако въпросът наистина те интересува пробвай стъпка по стъпка, т.е. едно по едно, без генерални обобщения какво е искал да каже Буда, щото той е казал много неща

Редактирано 8 октомври 200916 г. от dagpo (преглед на промените)

Интересна тема, защото единствено будизмът има подобна представа за любовта ... като любов.

На мен ми хрумва нещо, което е ядрото и смисълът на будисткото усещане за любов. А именно: че нашата земя е долината на скръбта; дори и да не го казал така нареченият Будха, то се вписва безпределно добре в терминологията и философията на будизма.

Ала какво разбираме ние и за какво щастие говорим, като такова не може да има и няма как да има, отново според будизма? Къде отиваме? Как четем източната философия, след като сме отровени с дуализъм, имаме терминологичен речник, който в минимална степен може да преведе източните религиозни системи, който речник е основна пречка да се възприеме един тотално различен свят?

Едно от малкото понятия, които са обясними за нашия западен модел на мислене е мокша - освобождение го превеждат, а то може да бъде възприето от четящия по много повече начини. Ако това е щастието, то няма нищо общо с нашето щастие и с нашата любов. Говорим на различни езици.

Границите на моя език са граници на моя свят, а това ще рече и границите на моята представа за щастието...

Ако подходим първосигнално и утопично към идеите на Буда да следваме пътя на Окото (както той или някой, който е решил да преписва след столетия) пътя на Сърцето, не пътя на Окото, ще решим, че щастието е в нирванното състояние на любов към всичко живо, към правото на всеки да съществува.

Аз самата осъзнавам и разбирам, че призоваването на този човек, доколкото е призовавал, е било - ненамеса, нежелание да промениш глупака, защото е безсмислено, нежелание да помогнеш на удавника, защото всеки удавник има и сламка по дефиниция. И щастието, доколкото е е дълбоко установен вече модел за създаване на комплекси за успеваемост, е невъзможно.

И има нещо смешно-странно, в санскрит няма точен превод на думата щастие; първите текстове, които са се определили като религиозна будистка литература са на пали, там също няма подобно понятие, ала има термин - наслада.

Затова насладата от живеенето е висше изкуство и най-вече осъзнаването на битието. Ако в санскскрит, пали и хинди има поне 20 глагола за този процес, в западните (вкл. и в славянските - индоевропейският корен може да е общ, но е отдавна е изгубил логическото си значение)езици няма.

И насладата от битието, от живеенето включва и ненамеса.

И така разбирам аз Буда и Любовта.

Да.

Смирението - най-великият бунт срещу тази Terra Resistance. Conditio sine qua non.

И част от играта, наречена живеене.

Добре дошла отсам Рая!

А на онези в Рая - честити да са им сламките. :-))

Редактирано 9 октомври 200916 г. от Lucia_free (преглед на промените)

Да.

Смирението - най-великият бунт срещу тази Terra Resistance. Conditio sine qua non.

И част от играта, наречена живеене.

Добре дошла отсам Рая!

А на онези в Рая - честити да са им сламките. :-))

Трудно е излизането от Играта.Намасте.

Трудно е излизането от Играта.Намасте.

Но все пак е възможно.

Трудно е излизането от Играта.Намасте.

Не е необходимо да се излиза. Самсара и Нирвана са едно. Разликата е гледната точка.

Сменяме гледната точка от непросветлена на просветлена. Правим всичко, каквото правим, но вместо да страдаме, да се депресираме, да се страхуваме, да очакваме ...вместо всички ограничения ние гледаме чрез отвореното безгранично пространство на ума, което е безкрайно богато и свежо и винаги има възможости вместо да караме хората да са нещастни и страдащи да им донесем щастие.

Не е необходимо да се излиза. Самсара и Нирвана са едно. Разликата е гледната точка.

Сменяме гледната точка от непросветлена на просветлена. Правим всичко, каквото правим, но вместо да страдаме, да се депресираме, да се страхуваме, да очакваме ...вместо всички ограничения ние гледаме чрез отвореното безгранично пространство на ума, което е безкрайно богато и свежо и винаги има възможости вместо да караме хората да са нещастни и страдащи да им донесем щастие.

Вало,добре-ако разберем,че Самсара и Нирвана са едно,то тогава наистина всичко става(то си е,де,но ние няма как да го видиме сега,нали?!)Едно.И тогава няма нищо,но има,и всичко.Намасте.

Вало,добре-ако разберем,че Самсара и Нирвана са едно,то тогава наистина всичко става(то си е,де,но ние няма как да го видиме сега,нали?!)Едно.И тогава няма нищо,но има,и всичко.Намасте.

Това трябва да се преживее, ако просто имаме някякви интелектуални идеи за това не е достатъчно.

Едно от най-важните неща, с които Гаутама Буда е допринесъл към духовния живот на човечеството, е настоятелното изискване към учениците: „Бъди светлина сам за себе си.“

Рано или късно всеки от нас трябва да развие в себе си способността да измине пътя в тъмнината без спътници, карти или водачи.

Чета из темата: щастие, щастие, щастие... В същото време се питам, доколко съвместими са щастието и състраданието? Може ли едно същество освободило се от чувството за собствена стойност извън връзката му с цялото, да бъде щастливо, след като толкова много същества живеят в заблуда и страдат? Една насока в тази посока на която попаднах е, че чувството за щастие се заменя от осъзнаването на възможностите, които живите същества имат пред себе си за да излюзат от състоянието си на невежество. ...

Самата любов като че ли в будизма също е заменена от състраданието. И може би основателно, доколкото състраданието е любовта лишена от мисълта за себе си (в смисъл поствянето на себе си пред другите като значимост). ...