преди 5 часа, Shiniasu написа:

Самата любов като че ли в будизма също е заменена от състраданието. И може би основателно, доколкото състраданието е любовта лишена от мисълта за себе си (в смисъл поствянето на себе си пред другите като значимост). ...

Две крайности са да поставяш себе си пред другите или да поставяш другите пред себе си.
Неприятно е някой да поставя себе си пред другите,
но за мен е тъжно, когато някой се жертва за другите и живота му мине без да се е грижил за себе си.
Даже ако това е майка, която е мислила само за децата си,
тези деца биха останали с огромен неизплатим дълг пред нея.
 

преди 55 минути, NVJ написа:

Две крайности са да поставяш себе си пред другите или да поставяш другите пред себе си.
Неприятно е някой да поставя себе си пред другите,
но за мен е тъжно, когато някой се жертва за другите и живота му мине без да се е грижил за себе си.
Даже ако това е майка, която е мислила само за децата си,
тези деца биха останали с огромен неизплатим дълг пред нея.
 

Крайности са и когато намери баланса между тях, човек може би ще осъзнае нещо по-различно - тяхната цялост. Тогава вече разделението аз - другите може би става повече условно и човек поставя на първо място не себе си и не другите, а цялото.

преди 20 часа, haidukpikaso написа:

Едно от най-важните неща, с които Гаутама Буда е допринесъл към духовния живот на човечеството, е настоятелното изискване към учениците: „Бъди светлина сам за себе си.“

Рано или късно всеки от нас трябва да развие в себе си способността да измине пътя в тъмнината без спътници, карти или водачи.

И изрови тема от преди десет години, за да ни обадиш това много важно нещо. 😂 Що не хващаш тогава пътя в тъмнината без спътници, карти, форуми и прочие.

на 3.01.2008 г. в 15:22, Вало написа:

Един поглед към ученията на Буда би могъл да ни помогне. Те показват как трайно и независимо от външните обстоятелства можем не само да бъдем щастливи, но и сами да станем извор на щастие и любов.

Цитат Соник:

Цитат

Буда никога не е обещавал и предлагал щастие, това е важно да се уточни. 

 Нито Буда, нито Будизма или която и да е религия обещават щастие. Поне не и в този свят!

преди 6 часа, Aumi написа:

Цитат Соник:

 Нито Буда, нито Будизма или която и да е религия обещават щастие. Поне не и в този свят!

  Само Анжелизъма май май обещава щастие ,което почва още от тук.

 

"...

С първото събуждане на човешката душа към постигане на своята божественост и към опознаване характера на субстанцията, в която тя е придобила форма, се събуждат и кармичните резултати от нейните предишни животи, вървящи по линия на чувствените удоволствия, предизвиквайки в нея ужас и отвращение. Понякога този ужас я потапя в бездната на страха; страха, че тя е съгрешила твърде силно, за да се надява на изкупление; страха от безсилието да съкруши обградилите я демони. И накрая, в отчаяние тя решава да създаде идеал и се стреми към него по метода на изключването. Тя избира в себе си най-очевидния недостатък и ревностно се заема с неговото изкореняване. За известно време ѝ се удава да подтисне този недостатък или, по-точно, да го изтласка в дълбините на своето аурично тяло, но едва тази трудна задача е изпълнена и до нейното съзнание достига, че друга форма на същия този порок или на друг, не по-малко ненавистен недостатък заема неговото място. Тогава душата започва да разбира, че съществува много по-дълбоко вкоренила се причина за нейните неуспехи – нещо неправилно в самата сърцевина на нейното битие. Изглежда, че самата субстанция, в която тя е въплътена и от която е образувана, не вибрира в унисон със сърцето на Великата Свръхдуша. Обезкуражена от безсилието да унищожи своите мъчители, тя решава да прибегне към друг способ, който, както ѝ се струва, ще бъде безпогрешен. И ето тя прави усилие да победи тези елементарни сили, издигайки ги към по-високи вибрации. И може да се получи така, че там, където сега се проявява жаждата за власт и положение в обществото, силата на волята да я насочи към не чак толкова силен стремеж към възвишени и праведни неща. Тя посвещава целия свой излишък от енергия за преуспяване в някоя религиозна или общохуманна цел и известно време вярва, че най-после е придобила покоя на осъществяването, но настъпва ден, и тя изведнъж разбира, че това е все тази същата, малко поизменена жажда за власт, друга разновидност на същото това алчно желание и сега това чудовище с глава на хидра я държи здраво в своите нокти. Тогава настъпва период на пълно униние и отчаяние. Стъпвайки тежко, с клюмнала глава, тя броди през мрачната, обградила я от всички страни пустиня. И тя не вижда края на своя труд, и не познава надежда. Но ето че веднъж тя се среща с друга душа, потопила се в някакво още по-дълбоко тресавище на злото, и с даденото ѝ от самия Бог състрадание се отзовава на изпратения към нея зов. И както се смъква изкаляна наметка от раменете, така отпадат от нейното съзнание вцепенението, безнадеждността и отчаянието. Тя протяга ръка за помощ на страдащия брат и в този момент в нейното собствено съзнание, право от Христовата Звезда на Ерос, пламва лъча светлина, който осветява цялата Вселена, - Самоотвержената Любов. Любовта, която отхвърля всеки страх и подбужда към добри дела; Любовта, която поражда мир, радост и щастие даже в страданията, тревогите и вълненията на физическия живот; Любовта, която влиза направо в самото сърце на нещата и се излива оттам, пълна с благословия за всички, които отварят за нея своите сърца.

Явно свидетелство за събуждането на Любовта в човешката душа ще бъде появата на непреодолимо желание да отдаде и себе си и всичко, което притежава, за благото на всички. И само тогава, когато ние сме способни да отдадем целите себе си на Любовта, ние можем да придобием живота в цялата му пълнота. Но – уви! – самозаблудените търсят не където трябва. Те се насочват в търсене на извора на мъдростта, водата на който е пръски от тази Любов, с вече готови представи не само за това, от което Тя се състои, но и за това къде трябва да я търсят, - и не намират нищо, освен дима на алчното желание, което скоро затъмнява всички останали техни чувства и в края на краищата оставя техните сърца десетократно по-гладни, отколкото са били в началото на търсенията. Често, о как често вие сте чували думите: “Ако не се обърнете и не бъдете като деца, няма да влезете в Царството Небесно”. И тук Аз настоятелно моля да приложите всички ваши сили, за да разберете правилно всичко това, което се съдържа в това изречение – всичко това, което то означава лично за вас. Преди всичко, това е съвършената вяра, безкористна любов и доверие. Тъй като само тогава, когато на действието на детето се стараят да повлияят по-възрастните, то избира път противоположен на този, по който върви така нареченият грешник. За Любовта всички хора са равни. Тя не взема нищо и дава всичко. С разцвета на тази могъща сила в нашето сърце тя започва да говори убедително чрез нашите очи. С мощта на интуицията Любовта привлича към нас мъдростта и силата, които ние не можем да постигнем по никакъв друг способ; тя хвърля нашите кални дрипи на самооправдаването в огъня, издигащ се от сърцето на великия Храм на Живота и отново ни облича в неопетнените дрехи, изтъкани от нишки, които лежат нагънати в капките пот, изстискана от нашите мъки в момента, когато ние се намираме в сърцевината на централния пламък, където рано или късно трябва да стои всеки ученик на Великата Бяла Ложа, докато не се очисти.

Ах, деца Мои, нищо друго от нашето съществуване не е по-ценно от Любовта. “Ако вие не обичате вашия брат, когото виждате”, - ако вие не обичате брата, измамил ви в делата така също, както и брата, станал ви опора в тежък час; а сестрата, предала вас и вашето доверие така също както и тази, която е била ваше вдъхновение; ако вие не обичате своите братя, вървящи сега от тъмната страна на жизнения път,- невинаги по своя воля, но нерядко поради това, че вие или подобни на вас са ги отблъснали от слънчевата страна, - ако вие не можете да обичате тях, нуждаещите се от вашата любов, повече от останалите, то “как тогава ще можете да обичате Бога, когото не сте видели”? Бога, в който тези, сега ненавиждани, “живеят, движат се и имат своето битие”?

Докато вие в гняв и отвращение отвръщате своите лица от най-ниските твари, на които е дарен живот; докато вие склонявате или съблазнявате, да постъпва по същия начин друго човешко същество, дотогава ключалките на вратите, които ви отделят от вашето достояние, ще остават непомръдващи, а вие все така ще продължавате да се литате пипнешком в пълна тъмнина.

Думите “Не съдете, за да не бъдете съдени” ви бяха казани в същата степен, както и на другите частици от божественото, които, намирайки се в светлината на Духовното Слънце, се стремяха да разсеят обкръжаващите ги гъсти облаци. Но тази светлина беше фокусирана върху екрана на техните животи с такава сила, че те временно се лишиха от способността за справедливо съждение благодарение на запалените по такъв начин огньове. Но с вас въпросът стои по друг начин. Вие толкова дълго се намирахте в лъчите на това Слънце, че неговата светлина навлезе във вашето съзнание и ви дари със силата на самообладанието, въздържането от осъждане и даването на любов там, където от нея се нуждае слабият или заблуден брат.

Върнете се при Мен, деца Мои, бродещи в далечината по околни пътища, прокарани от безверието, осъждането и отсъствието на Любов; върнете се, докато не е настъпило времето, когато вие няма да можете повече да чувате Моя глас и да виждате Моята протегната ръка. Отворете вашите сърца за тази божествена любов, която като в огледало отразява нашето единство. Помнете, че грехът на вашия брат е ваш грях, слабостта на вашата сестра – ваша слабост. Помнете, че както Великият Учител не може да придобие покой докато не събере в едно всички овци, които Му принадлежат, така също и вие няма да можете да придобиете принадлежащото ви достояние докато не дарите с любов сърцата, които се явяват част от вашето сърце. Не изпускайки Моята ръка, заедно с Мен търсете вашите заблудени събратя и ги обграждайте с любовта, която е апотеоз на всичко, - с любовта, побеждаваща всичко, даже самата смърт.

..." /Уч. Храма т 1/

От тема за "буда и любовта" ( което е и тотална щета), се превърна в блато, в което всеки комплексар го привидя за да си изпише личните си повярванки и глупости по отношение на нещо си, наречено 'любов"

При това - всеки с неговите си подбрани чуждици, с внушението че като си изтипоса личните свещености, през нечии думички, така неговата самозаблуда ще придобие повече внушителност и тежест, а не просто негова лични фантазни проекции.

Повторителната схема да се изливат чуждици от един и същи произход и стил, си е модел на няколко ника, които "лекуват" личните си дефицити и травми сред КАЛДАТА. Особено пък "щото понякога само така можели да останат осамотени"... !!! и да погледнат по-надълбоко в "себе си"...

При все и пълни фантазми и въображаеми залитания да са, е без всякакво значение заради значението като за лична лечебница. Като че КАЛДАТА е и задължително място за психосоматици и автосугестори, щото и изтрещелите трябва да си имат "свое място".

"...

Човешкият живот се оценява толкова евтино и природата, изглежда, си съперничи с човека в подобна недооценка на значимостта на единичния живот, че неизмеримата ценност на живота на човека като диференциран аспект на Безпределния Баща-Майка не получава това благоговейно признание, което заслужава; фактически тя не се счита даже за достойна за споменаване, освен ако не е станала олицетворение на известно количество доларови знаци. Такова непризнаване ценността на живота е особено забележимо в случая с непробудените или пък погубени човешки души. Първите никога не са изпитвали нищо, което би могло да стане източник на предположение или аналогия, в сравнение с които те биха могли да си съставят представа за такова състояние на духовното съзнание; а последните, дори и у тях да е останал още спомена за предишни подобни преживявания, избягват да се задържат върху тях заради последващото чувство на страх или безнадеждност, тъй като и двете състояния им причиняват непоносими страдания. И само на тези, които са достигнали, дори да е в малка степен, някакво едно или няколко стъпала от неизмеримите висини на духовната самота, Аз съм готов да кажа думите, предаващи само една десета част от това състрадание и желание да помогна, които се изливат от Моето сърце.

О деца Мои! Само ако можехте да осъзнаете, че една единствена дума „разединение“ съдържа в себе си ключа към всички тези страдания! Само ако можехте да напрегнете вашите сърца в унисон с вашия ум когато се опитвате да синтезирате жизнените сили и да получите някаква разсъдъчна представа за единството, като по такъв начин се укрепите в духовното знание за това, че същата тази същност, която пулсира във вашите собствени сърца, точно така също бие и в сърцето на всяко друго човешко същество, добро или лошо, или пък безразлично! Ако можехте да почувствате интуитивно, че тази велика енергия на Любовта, към която вашата душа се стреми с такава неизразима мъка и желание, точно по същия начин призовава към вас, струейки от очите на всяко живо създание, независимо от това, осъзнава ли то или не осъзнава този факт със своя разсъдък, и че само недостигът на опит не позволява и на него, и на вас да признаете вашата родствена връзка и вашия дълг по отношение един към друг! Никога, докато вашето собствено сърце не се разтопи от пламъка на истинската духовна любов към всичко живо, вие няма да успеете да преодолеете върха на тези висини на самотата. Човешката любов, привързвайки ви към един човек и по този начин усилвайки вашето безразличие към всички останали, ви служи като опора само на едно изсечено в скалата стъпало. В такава човешка любов, както и във всички други материални изражения на живота, винаги се проявяват две велики сили – действие и противодействие. Независимо от това, че за известно време човешката любов може да ви даде слаб отблясък на това, което може да бъде духовната любов на Бога и към Бога, все пак, като неизбежна реакция на тази същата сила, във вашето отношение към обекта на миналата страст, както и към всички други, непременно ще се появи студенина и пренебрежение.

Съвсем не за собствено удовлетворение Аз ви повтарям отново и отново вече казаните от Мен думи за това, че се стремя към вас и страстно ви призовавам при Себе Си, но правя това само опитвайки се да ви внуша, ако е възможно, че дотогава, докато вие не можете да видите великата сила на Бащата-Майка в образа на най-пропадналото, омерзително човешко същество, докато не можете да почувствате биенето на сърцето на Великия Учител редом с вашето собствено при вида на вашия най-зъл враг в същата мярка, както и при вида на най-любимия човек, дотогава вие няма да можете да се издигнете до висините и да достигнете обителта на душевното удовлетворение. Не позволявайте на благовидните разсъждения на тези, които не знаят какво говорят, да ви убедят във вярата в това, че Мъдростта се постига с потискане на състраданието и изкореняване на любовта, тъй като последвалата след това реакция неизбежно ще ви хвърли в ада на най- силното, ненаситно и неудовлетворимо желание, не поддаващо се на никакво описание. Не може безнаказано да се надсмивате над Бога или да се доближавате до това в някакво отношение, тъй като Бог е Любов.

..."   /Уч.Храма, т.1/

преди 3 часа, 16562 написа:

Съвсем не за собствено удовлетворение Аз ви повтарям отново и отново вече казаните от Мен думи...
О деца Мои!....

Чии са тия думи? Твоите ли са? Понеже не са - чии са точно? Да не би да са на буда?

Аман от псевдо-религиозните ти дивотии, дето бълваш вече толкова години да си крепиш психарията и дебнеш тема след тема за да си ги снасяш и проповядваш.

Това ли ти е "самотата" - така ли се усамоти и "вникна по-дълбоко в себе си" - като изходи поредната порцийка от заемка? Ми много си бил духовен, мноооого! Само до лицемерието и вживянката си.

Бог си е Любов... точно колкото едното е преживяване и фикция, както и другото. Но понеже ти само с това си заместил 'живеенето' си е съвсем по съответствие.

Но в тема, в която е налице думичката "буда"... и да изхождаш тия щуротийки... си е спам отвсякъде, при това упорит, на инат, но твоето да стане.

Предполагам, че за доста хора прави впечатление, как в будизма думата "любов" е заменена със "състрадание". Аз лично си обяснявам това с желанието да се каже, че не става въпрос за човешката емоционална и егоистична любов, а за тази поставяща другите пред себе си (, а всъщност себе си извън контекста на част от цялото изобщо липсва). Състрадание акцентира именно върху тази съпричастност и чувство за единство. Но това си е пак любов. Като основополагаща сила тя, любовта, си има и своите нисши аспекти свързани с егото, характерни за повечето хора, и те разбира се с времето следва да бъдат заменени изцяло с надличностните.

преди 31 минути, 16562 написа:

как в будизма думата "любов" е заменена със "състрадание".

кой е заменил тази... "дума" и защо въобще си правиш тия свободни аналогии само защото така ти е удобно на личната приказка.

Няма такова нещо като "емоционална и егоистична любов". Това са литературни и псевдорелигиозни отживелици и освен с някаква съмнителна художествена стойност за даден тартет не значи нищо от познавателна гледна точка.

Поставянето на другите пред себе си "не е състрадание"

СъСТРАДАНИЕ в будизма има съвсем различен смисъл, съдържание и значение от същото в западното й значение, търсено и избрано от преводаческия сговор.

Клишетата за "груповото над/пред личното" са социални идеали и нямат никакво отношение към същинската духовност. Глупостите за "АЗ" и ЕГО дето се влачат от времето на "двете баби" също нямат отношение към духовността. Това са отживелици, времето е минало и за сегашно време се борави със сериозни понятия, за сериозните работи. Разбира се, за тия дето са компентентни и опитни. За другите - бла-блайкането и игрите на проповеди и реклама на личните им приказки, особено през виртуала...

Популистките клишета с които се докарваш всеки път са едно обикновено и голо нищо, но пък точно на теб повторенията им ти носят нещо си.