Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

Препоръчан отговор


Публикувано изображение

Хайку е най-късата поетична форма в световната литература. Въпреки че се състои само от три реда, съдържащи съответно 5 - 7 - 5 срички, то може да изрази и дълбоко чувство, и проблясък на интуицията. В хайку няма символи. То отразява живота в неговото свободно движение. То притежава чистотата, сферичността и дори празнотата на една музикална нота. Занимавайки се с простичките, привидно незначителни неща от ежедневието - падащо листо, сняг, муха - хайку ни насочва как да възприемаме живота на нещата и проблясъците на просветлението. В стиховете обикновено има някакъв образ, който насочва към сезона. Според Ролан Барт краткостта на хайку не е формална, хайку е кратко събитие, което намира непосредствено точната си форма. Хайку не е израз на нещо, а съществуване на нещо.

Традиционното хайку е от три реда, със срички 5+7+5=17. Повечето хайку са съставени от две части-изречения, 12+5 или 5+12. Тези части се отделят от специала разделителна дума, която играе ролята на препинателен знак. Често въобще няма разделителни думи, а и самите хайку на японски се изписват във вид на един вертикален стълб. В тези случаи разделянето просто се подразбира по класическата схема 5+7+5 (например така, при записване на руските стихове в куплети може да се предположи, че римуваните думи стоят в края на редовете). Изобщо, бидейки по своя произход "начални строфи", хайку понякога има незавършен вид, т.е. не представлява граматически завършено изречение.

катацумури

соро соро ноборе

фудзи но яма

охлюв

тихо-тихо изкачвай се

планината Фуджи

Исса

Така стоят нещата с "класическите японски" хайку (макар че правилото за 17-те срички е нарушавал дори Басе/Башо). Що се отнася до преводите и "чуждестранните" хайку съществуват различни мнения.

Трябва да се вземе под внимание факта, че сричката в японския език съвсем не е това, което е сричката в руския или английския (или българския - бел.прев.), както по дължина, така и по средна информативност. Дължината на редовете на хайку (5, 7, 12) се определят от дължината и структурата на средното "поетично изречение" в японския език (но не в руския или английския). Затова най-разумен изглежда следният подход:

- при превод или писане на хайку неяпонският поет се стреми да предаде "духа на хайку" чрез правилно построяване на "образа" (виж за това по-долу);

- имитира се триредната композиция на хайку, но с оглед на естествените шаблони на чуждия език (например в руските хайку може да се получи по-удължен ред, който обикновено надхвърлят 17 срички (в същото време най-добрите хайку на английски са по-къси - 12-14 срички);

- разделителната дума не се превежда, означава се с пунктуационни знаци (',', '...', '!', '-', ':');

- за по-голяма близост с оригинала се използва по-малко строг синтаксис и "по-разхлабена" граматика : допуска се отсъствието на някои препинателни знаци (например точка накрая), използването само на малки букви и т.н.

Всяко хайку е чувство-усещане, запечатано в малък словесен картинен образ. Образите имат две основни качества:

А) Те идват непосредствено от жизнения опит: определени ярки моменти от живота, които ни впечатляват и които ние улавяме с нашия вътрешен фотоапарат: странни съвпадения; смешни случки; пейзажи, резониращи с нашето вътрешно състояние или даже изменящи нашето настроение, които ни носят неочаквано усещане за печал, самота или някакво друго чувство, което дори е НЕВЪЗМОЖНО ДА СЕ НАЗОВЕ;

Б) Записани с думи, тези "картинки" трябва да предизвикват сходни усещания у читателите: нужно е не само да опишеш своя опит с думи, но да го направиш така, че да въздействаш на читателя.

Изкуството да пишеш хайку - това е своеобразен танц върху тясната ивица суша между "локвите" (А) и (Б). Ако се увлечеш (А) можеш да напишеш много натурални фрази от типа на "красиви са листата на дърветата ", то с това никого няма да впечатлиш. Или обратно: ако се впуснеш по езикови ефекти и уникални видения (Б) - това трудно ще бъде възприемано от друг човек.

Накратко, това е танц между "локвите" - основата на цялата поезия.

Източник - litclub.com,А.Андреев

Тук може да публикувате ваши авторски хайкута,хайкута от други автори,направили ви впечатление,както и да дискутирате произведенията. Дерзайте! Публикувано изображение

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Браво.Супер тема-ще я прочета поне още три път, преди да опитам да пиша хайку Публикувано изображение

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Откривам темата с моите опити за хайку. Публикувано изображение Не всички са в 5-7-5,но понякога е по-добре,когато ти дойде вдъхновението,да не се занимаваш с броене на срички,а да пишеш бързо... Публикувано изображение

Горещо кафе

в малка чашка.

Огън на разсъмване

***

Голото дърво

подслон не дава.

И листо не трепва даже.

***

Кръгла маса

с четири стола

Ехо на отминал смях

***

И тази сутрин

небето е оловносиво

а под него-керемиди.

***

Пътен знак -

стрелка напред.

Протягам крак.

***

Дървената масичка

с извити орнаменти

стои невъзмутимо

***

Лунните лъчи

огряват прашния път.

Щурец засвири.

***

Сутрешният хлад

навява спомени.

Потръпнах чак...

***

Таванска стаичка,

отгоре - гларуси.

А вътре,вътре...

***

Пада мрак.

В прозорците

изгрява слънцето.

***

Настъпи вечер.

Луната тихо свети,

а совата мълчи.

***

Ярък слънчев лъч

прободе небесата.

Прашинките танцуват.

***

Снежни полета...

По тях - следи от лапи.

Снегът се сипе.

***

Зелени дървета

капки дъжд по листата.

Пролетна буря

***

Прашни улици.

Натрошени камъни.

Безмълвна вечност.

***

Сиви облаци...

И дърветата зелени

тъжни са дори.

***

И вървя напред,

а всичко се повтаря.

Кръг.Назад?Напред?

***

Скуката е враг.

Вълнението - също.

Тогава? Нищо...

***

Дълбоката вода

е спокойна,без вълни.

А плитката кипи...

***

Блестящи капки

натежават по листата.

На ствола - охлюв.

***

Стара колиба.

И само вятърът

се крие вътре.

***

Ярките звезди

намигат ми отгоре.

Тихо се засмях.

***

Лунна светлина.

В спокойното море

лъчи се отразяват

***

Дъжд валеше.

Късна зимна есен беше,

вятър в клоните стоеше.

***

Бяла тишина.

Замръзналите думи

тихо се сипят.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Прекрасна тема - благодаря ти за нея.:lol6:

Едно важно условие за този невероятен изказ и писането на хайку е - да бъде изживян момент.

Хайку първо се живее, и после се пише...

Да,добре е да бъде изживян момент,но не винаги е задължително. Понякога въображението също върши чудесна работа Публикувано изображение

Много от хайкутата ми не са изживяни...Просто фантазийки Публикувано изображение

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Екот на отминал зов... Безгранична тишина.


Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Дума, стих и пак любов.Сега и в моята душа. Потоп

Редактирано от shefkata (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Златно уиски

Кехлибарена лава

в стомаха ми.

Публикувано изображение

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Сивота,ограниченост,

бездна за изгубени души. Публикувано изображение

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Чух в мъглата песента на вятъра. Не съм самотен.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Осъдени души блуждаят,

а вятъра се киска вън,

да бъдеш сам не е ли сън. Публикувано изображение

Редактирано от smirena (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Тихата тъга потропа на вратата. Стар приятел...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Дългата зима се кани да си тръгне. Иде пролетта. Бялото зайче побягна през гората, някъде се скри.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Погледнах навън,

видях я - сам-самичка.

Сребърна луна.

Публикувано изображение

Редактирано от WhiteHart (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

позлатена клетка- птичка в нея. Къде е свободата? не знам дали точно отговаряна критерия за хайку, но това ми дойде на ум докато четох предните

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Очакване на новото да дойде при мен Ето-радост носи сега...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Безлунна нощ.

Споделени сияния,

после - тишина...

Публикувано изображение

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Нощ ,звезди, импулс, светлина и обич.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Аромат непознат... Порив на страст, аромат на любов.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави ново...