Хайку е най-късата поетична форма в световната литература. Въпреки че се състои само от три реда, съдържащи съответно 5 - 7 - 5 срички, то може да изрази и дълбоко чувство, и проблясък на интуицията. В хайку няма символи. То отразява живота в неговото свободно движение. То притежава чистотата, сферичността и дори празнотата на една музикална нота. Занимавайки се с простичките, привидно незначителни неща от ежедневието - падащо листо, сняг, муха - хайку ни насочва как да възприемаме живота на нещата и проблясъците на просветлението. В стиховете обикновено има някакъв образ, който насочва към сезона. Според Ролан Барт краткостта на хайку не е формална, хайку е кратко събитие, което намира непосредствено точната си форма. Хайку не е израз на нещо, а съществуване на нещо.

Традиционното хайку е от три реда, със срички 5+7+5=17. Повечето хайку са съставени от две части-изречения, 12+5 или 5+12. Тези части се отделят от специала разделителна дума, която играе ролята на препинателен знак. Често въобще няма разделителни думи, а и самите хайку на японски се изписват във вид на един вертикален стълб. В тези случаи разделянето просто се подразбира по класическата схема 5+7+5 (например така, при записване на руските стихове в куплети може да се предположи, че римуваните думи стоят в края на редовете). Изобщо, бидейки по своя произход "начални строфи", хайку понякога има незавършен вид, т.е. не представлява граматически завършено изречение.

катацумури

соро соро ноборе

фудзи но яма

охлюв

тихо-тихо изкачвай се

планината Фуджи

Исса

Така стоят нещата с "класическите японски" хайку (макар че правилото за 17-те срички е нарушавал дори Басе/Башо). Що се отнася до преводите и "чуждестранните" хайку съществуват различни мнения.

Трябва да се вземе под внимание факта, че сричката в японския език съвсем не е това, което е сричката в руския или английския (или българския - бел.прев.), както по дължина, така и по средна информативност. Дължината на редовете на хайку (5, 7, 12) се определят от дължината и структурата на средното "поетично изречение" в японския език (но не в руския или английския). Затова най-разумен изглежда следният подход:

- при превод или писане на хайку неяпонският поет се стреми да предаде "духа на хайку" чрез правилно построяване на "образа" (виж за това по-долу);

- имитира се триредната композиция на хайку, но с оглед на естествените шаблони на чуждия език (например в руските хайку може да се получи по-удължен ред, който обикновено надхвърлят 17 срички (в същото време най-добрите хайку на английски са по-къси - 12-14 срички);

- разделителната дума не се превежда, означава се с пунктуационни знаци (',', '...', '!', '-', ':');

- за по-голяма близост с оригинала се използва по-малко строг синтаксис и "по-разхлабена" граматика : допуска се отсъствието на някои препинателни знаци (например точка накрая), използването само на малки букви и т.н.

Всяко хайку е чувство-усещане, запечатано в малък словесен картинен образ. Образите имат две основни качества:

А) Те идват непосредствено от жизнения опит: определени ярки моменти от живота, които ни впечатляват и които ние улавяме с нашия вътрешен фотоапарат: странни съвпадения; смешни случки; пейзажи, резониращи с нашето вътрешно състояние или даже изменящи нашето настроение, които ни носят неочаквано усещане за печал, самота или някакво друго чувство, което дори е НЕВЪЗМОЖНО ДА СЕ НАЗОВЕ;

Б) Записани с думи, тези "картинки" трябва да предизвикват сходни усещания у читателите: нужно е не само да опишеш своя опит с думи, но да го направиш така, че да въздействаш на читателя.

Изкуството да пишеш хайку - това е своеобразен танц върху тясната ивица суша между "локвите" (А) и (Б). Ако се увлечеш (А) можеш да напишеш много натурални фрази от типа на "красиви са листата на дърветата ", то с това никого няма да впечатлиш. Или обратно: ако се впуснеш по езикови ефекти и уникални видения (Б) - това трудно ще бъде възприемано от друг човек.

Накратко, това е танц между "локвите" - основата на цялата поезия.

Източник - litclub.com,А.Андреев

Тук може да публикувате ваши авторски хайкута,хайкута от други автори,направили ви впечатление,както и да дискутирате произведенията. Дерзайте!

Браво.Супер тема-ще я прочета поне още три път, преди да опитам да пиша хайку

Откривам темата с моите опити за хайку. Не всички са в 5-7-5,но понякога е по-добре,когато ти дойде вдъхновението,да не се занимаваш с броене на срички,а да пишеш бързо...

Горещо кафе

в малка чашка.

Огън на разсъмване

***

Голото дърво

подслон не дава.

И листо не трепва даже.

***

Кръгла маса

с четири стола

Ехо на отминал смях

***

И тази сутрин

небето е оловносиво

а под него-керемиди.

***

Пътен знак -

стрелка напред.

Протягам крак.

***

Дървената масичка

с извити орнаменти

стои невъзмутимо

***

Лунните лъчи

огряват прашния път.

Щурец засвири.

***

Сутрешният хлад

навява спомени.

Потръпнах чак...

***

Таванска стаичка,

отгоре - гларуси.

А вътре,вътре...

***

Пада мрак.

В прозорците

изгрява слънцето.

***

Настъпи вечер.

Луната тихо свети,

а совата мълчи.

***

Ярък слънчев лъч

прободе небесата.

Прашинките танцуват.

***

Снежни полета...

По тях - следи от лапи.

Снегът се сипе.

***

Зелени дървета

капки дъжд по листата.

Пролетна буря

***

Прашни улици.

Натрошени камъни.

Безмълвна вечност.

***

Сиви облаци...

И дърветата зелени

тъжни са дори.

***

И вървя напред,

а всичко се повтаря.

Кръг.Назад?Напред?

***

Скуката е враг.

Вълнението - също.

Тогава? Нищо...

***

Дълбоката вода

е спокойна,без вълни.

А плитката кипи...

***

Блестящи капки

натежават по листата.

На ствола - охлюв.

***

Стара колиба.

И само вятърът

се крие вътре.

***

Ярките звезди

намигат ми отгоре.

Тихо се засмях.

***

Лунна светлина.

В спокойното море

лъчи се отразяват

***

Дъжд валеше.

Късна зимна есен беше,

вятър в клоните стоеше.

***

Бяла тишина.

Замръзналите думи

тихо се сипят.

Прекрасна тема - благодаря ти за нея.

Едно важно условие за този невероятен изказ и писането на хайку е - да бъде изживян момент.

Хайку първо се живее, и после се пише...

Да,добре е да бъде изживян момент,но не винаги е задължително. Понякога въображението също върши чудесна работа

Много от хайкутата ми не са изживяни...Просто фантазийки

Екот на отминал зов... Безгранична тишина.

Дума, стих и пак любов.Сега и в моята душа. Потоп

Редактирано 24 януари 200818 г. от shefkata (преглед на промените)

Златно уиски

Кехлибарена лава

в стомаха ми.

Пустота, празнота... Пустиня в душата- изгаря всичко...

Сивота,ограниченост,

бездна за изгубени души.

Чух в мъглата песента на вятъра. Не съм самотен.

Осъдени души блуждаят,

а вятъра се киска вън,

да бъдеш сам не е ли сън.

Редактирано 25 февруари 200818 г. от smirena (преглед на промените)

Слънце изгрява, всичко събужда благодат...

Похот, страст изпепеляваща- забранена...

Стръкчета... Крава пасе в Черно море

Нощта настъпва бавно сега в душата

Тихата тъга потропа на вратата. Стар приятел...

Мечта далечна искам, не получавам

Дългата зима се кани да си тръгне. Иде пролетта. Бялото зайче побягна през гората, някъде се скри.

Погледнах навън,

видях я - сам-самичка.

Сребърна луна.

Редактирано 27 февруари 200818 г. от WhiteHart (преглед на промените)

позлатена клетка- птичка в нея. Къде е свободата? не знам дали точно отговаряна критерия за хайку, но това ми дойде на ум докато четох предните

Очакване на новото да дойде при мен Ето-радост носи сега...

Порой от атоми, импулси и обич подарена.

Безлунна нощ.

Споделени сияния,

после - тишина...

Нощ ,звезди, импулс, светлина и обич.

Аромат непознат... Порив на страст, аромат на любов.