Импулс неочакван, обич блика, атом Любов.

Кристална топка на хиляди парчета блещукат в мрака.

Пресъхнали сълзи. Удавена болка. Радост ще да е това!

Слънчеви лъчи, огряващи морето... Знания?Духовност?

Дарете обич, красота, превърнете я в звезда.

Слънчево утро. Вятърът подухва леко, разнасяйки прахта. В тишината- далечна птича песен. Лека усмивка...

Лукът нарязан е, сълзи напират, след тях утеха няма...

Пролет аромат,вълшебсво, любов.

Тъмна, черна нощ, но вълшебен е света- слънцето изгря.

Слънцето рисува пролетна картина. Кукувица.

Лъчи,светлина, дар любов.

Ухание неземно, аромат божествен импулс от всеки атом.

Крила на пеперуда, най-красивите в света - мравките ги влачат. Сейсенсуй Връх в мъртвешки сън; и дървета, преди да станат ковчези. М.Накахара ... Една пълна луна - един кръг над една преизподня. И.Като ... Сякаш птица, старият ми баща в небето се взря. Н.Наруто ... Оживях - сега има ориз и зрънце надежда. О.Сато ... Потна жена кърши ръце след ковчега на мъжа, комуто снощи се кърши в леглото. К.Мацумото ... Поемам си дъх преди признанието... сякаш ще плувам. Я.Цушима Есенна пеперуда. Изостави ме сама в планината. Мидориджьо

Полъха на вятъра усещам аз сега, минаващ през косите

Здравейте

Понеже получавам забележки от потребители, че не знаем какво е хайку и опорочаваме вълшебството му, искам да споделя с вас една прекрасна статия по темата. Може тя да ни помогне да се научим...

...

Японската поезия е екзотично цвете в полето на художествената култура...

Аз съм "потребителите". Имам доблестта да изляза от анонимността на това "някои потребители" и да поема критиката на онези които не одобряват това което мисля. Може да е полезно и за двете страни.

infinity1305 не съм твърдял, че не знаеш какво е хайку и опорочаваш вълшебството му! Писала си заради мен; сега аз ще пиша заради (за) теб. Ще споделя мислите си познати ти от личните ни съобщения. Може те да ни помогнат да се научим...

Установих, че не може да бъде оценена тактичността ми, така че ще започна да наричам нещата с истинските им имена. И без друго така ми отвръщат...

Ще се постарая (защото не ми е присъщо) да бъда "рязък", защото обстоятелствата го изискват. Наблюдавам тенденция в темата коята се превръща в нейна същност - писане заради писането. Одобрявам идеята на WhiteHard , но тя е опорочена. Доброто начало не гарантира нищо повече от добро начало. Защо се бърка свободата на мислене и изява със свободията? Защо няма непрекрачени граници? Защо да заблуждавам някой, че се справя и че твори нещо хубаво, когато става въпрос за халтура?? Защо да не бъда "с остър тон", когато виждам, че юздите са изпуснати и самозабравата вършее подигравайки се с едно изкуство?

Чували ли сте, че "поезията е това което се губи при превода"? Хайку е японска форма. Превода и опита да се претвори на български е първият абсурд! Все едно да свириш Шопен на тъпан! Не, че не може, просто е СВЕТОТАТСТВО! Има си езикови бариери и политиката не може да ме убеди в обратното. Културни, социални, фонетични съображения осъждт тези опити като погрешни. Казвам опити, защото те са налице, но не и резултата. А то и без еди колко си срички може да се каже нещо си и да се въздейства според човека. Защо етикетите вече станах по-важни от съдържанието??? Щеше ли да има толкова постове в темата, ако това беше българска форма или ако се казваше "17-сричковие"?? Не мисля!

Използва се емоционален аргумент от рода на "нека оставим свобода за творене", но тук не става въпрос за творчество под облика на споменатата поетична форма! Седемнайсет срички всеки може да изрежда на конвейр и до утре без да му се налага да се напъва. Тези 17 срички не са случайни! В смисъл, че си има основания да са 17, а не 16 или 18. И тук не става въпрос за трудността да се вместим на български език в тези 17 срички, а за невъзможността да се вмести българският език в хайку. А онова което на някой им се иска да е хайку не виждам в чий интерес е да бъде поставено в тема за хайку! И ако в България се забавляваме с кривогледата ни представа за това изкуство (защото то е пригодено да създаде някакви не случайни и не тривиални усещания!!!), то изражението на японец прочел нещо от темата ще говори повече отколкото аз мога да изпиша!

Хайку не е да напишеш 17 срички! Това е симбиоза на ЗВУЧЕНЕ, СМИСЪЛ и ЙЕРОГЛИФ. Това е Балансът чието равновесие се нарушава от една погрешна нота, дума или черта. Изкуството е баланс между въздействащи на сетивата усещания. В търсене на този баланс е създадено хайку. Всяко отклонение води със себе си верижна реакция от недомислици. Всеки фалшив тон ще отекне в цялото произведение. Именно това фино чувство на мярка превръща тази проза в изкуство!

infinity1305, сама си открила, че в темата се нарушават най-малкото основните принципи на хайку:

"Стихотворна миниатюра със строго спазвана метрика? Виртуозна лаконичност от три стиха? Микростихове с макроизмерения? Експромпт с огромна концентрация на чувства? Квинтесенция на поезията? Или висш израз на медитация? Хайку е всичко това и още много друго..."

"Хайку е стихотворна миниатюра от три стиха с определена ритмика и без рими. Метриката й се изгражда от 17 срички в последователност 5-7-5. Тази асиметричност, която се среща и в икебаната, в японската архитектура и живопис, писателят Я. Кавабата обяснява с асиметрията като символ на многообразието и величието на природата."

"В хайку (както и в цялата японска поезия) природата заема централно място." И други.

Вече съм споменавал: шанс-да, на всяка цена-не. Защо не се приема идеята, че има има граници които не трябва да бъдат преминавани, принципи които не трябва да бъдат погазвани, изразни средства които не трябва да бъдат орезилявани с литературни извращения? И не-не приемам нещата твърде насериозно. Просто констатирам, че някой хора ги приемат на твърде несериозно. Аз обичам изкуствата и точно затова ме е еня дали някой ще се възползва от нещо градено и доказало се, за да изрази себе си без естетически достойнства.

И какво като форума не е литературен след като се намираме в литературна тема??? Вече споменах веднъж, че да си аматьор не е оправдание да бъдеш посредствен! Пошлостта е пошлост и в специализираният и в неспециализираният форум.

Негодуванието (неодобрението) е движеща сила така както поощряването. И как точно се градят умения в писането НА ЛИТЕРАТУРА, когато не се позволява на пишещите да осъзнаят разиката между кича и дарбата?? Още в първите си години човек се научава какво е правилно и какво е неправилно; какво е позволено и какво е непозволено; нека позволим на онези които искат да научат и кое е красиво и кое не е; кое е писане и кое е драскачество; кое въздейства естетически и кое провокира просто нечие възмущение.

Под предтекст, че се твори и че има едва ли не елитарни представи за изкуството непозволяваще на обикновени хора като мен да разграничат откровената пошлост от творчеството, темата расте в заплашителни и като количество и като качество болестни образования. Туморът не е в темата! Той е в обществото-в нашата търпимост към безсрамно излаганата на показ пошлост и несъдържателност. Всеки говори за упадъка на ценностите, но когато нещата опрат до усилие в тяхното изграждане и хоп... поглеждаме настрани. Криворазбраната свобода се превръща в свободия,... анархия. Анархия в представите ни за красиво и грозно. Анархия в регулирането на творческите процеси. Анархия в Пътя на най-малкото съпротивление винаги води надолу. Докато подминаваме с безразличие проявите на културен геноцид малцината наказани с дарба ще бъдат осъдени на забрава...

Че никому не пречи случващото се не е проява на неутралност, а на явна позиция. Мълчанието също е гражданска позиция. Безразличието, апатията, омаловажаването на онова което е градило стойността си с векове може да бъде заличено за кратко. Да се руши винаги е било по-лесно отколкото да се гради. Защо е нужно отново да го доказваме?

И накрая (и по значение) защо си правя труда да напиша какво мисля: В живота на всеки рано или късно идва момента в който се опитва да подобри света към по-добро. Обикновено това трае кратко. При някои повече, а онези които го запазят в себе си историята помни и ще помни завинаги. Тривиално реалността смазва такива своеволия. И при мен няма да трае дълго, поради което се възползвам от временната си слабост. Вече усещам надигащата се вълна от неодобрение, че съм изказал стремежа си към чиста поезия, себеусъвършенстване и естетика... Защо си мисля, че извръщаме поглед от онова коети ни подсеща, че сме лоши хора? Спомена, че и ние някога сме предали идеалите и мечтите си, че сме спрели да се съпротивляваме на онова което ни отвращава от реалността и сме го приели за даденост ни кара да подминаваме и тема като тази със сираците. Всеки е наясно, че това е проблем, но малцина не го подминават. Защо? Защото изисква усилие. Защото това не е пътя на най-малкото съпротивление. Защото приемаме течението като водеща сила; защото спираме да живеем и се задоволяваме със съществуването (или поне мнозинството); защото личният интерес убива отдадеността. Аз съм лошият в тази игра. Аз не играя по правилата, защото изисквам. Ако някой се чувства обиден от това, че съм поискал да може повече, да ме прощава. За такива раними наивници живота ще е мащеха... а всъщност май греша!

Първата стъпка към преодоляването на един проблем е неговото осъзнаване. Докато заблудените вярват в тава което им се харесва няма да положат нужните усилия за да се научат! Творенето не е лесно. Кой го измисли обратното? Леонардо да Винчи получава гръбначни деформации и трудно може дори да върви и това е от работата, а не от споровете. За да твориш трябва първо да жертваш себе си. В това състояние нечий си коментар е последната ти грижа.

Не признавам изрази като "демотивира ме" и "обиди ме", защото това не е нищо повече от оправдание да не си седнем на задните части и да се потрудим да затворим устата на този който ни критикува с нещо безспорно красиво и стойностно. Можем да хабим енергия в себеусъвършенстването си, а може и в опити да отричаме, че такова е нужно. Всеки прави избора си сам. Човек може винаги повече... но е способен и на по-малко. Моята критика не е насочена в това да нараня някого. От критика до критика има разлика. Моята Е конструктивна, защото давам предложения и съм готов да застана зад думите си и да защитя всяко твърдение което съм изказал с факти. НЯМА как да наречеш една грешка другояче освен като грешка за да бъде възприета като такава. Първата стъпка в решаването на един проблем е неговото осъзнаване. "Съвършените" хора зациклят на етапа отрицание. В мига който си помислиш, че не можеш да грешиш вече правиш една грешка. Някой спомена, че не харесвал това как го критикувам! Ами то това е идеята. Ако ще държа да ме обичка заради коментарите ми мога да си измислям безброй хвалби и комплименти. Но не това е била идеята ми... Нямало да получа втори опит по тема! Ами то това си е за вас. На мен за какво ми е?

И за да не си помисли някой, че съм против хайку прозата, ето нещо и от мен:

Плува патка във полето

гръмотевица скача.

И още едно, защото съм щедър:

Небето плува

в далечината

отново плава.

Ако някой иска да пише без да знае какво пише, не мога да го спра, нито искам...

Можем да си отговорим остарял ли е християнският морал като погледнем "7-те добродетели": целомъдрие, Лишение, щедрост, Трудолюбие, Търпение, добродушие и смиреност. Колко от тях приемаме в процеса на творене? А нека припомня и "7-те смъртни гряха": похотливост, Чревоугодничество, скъперничество, Леност, Гняв, Завистничество, Горделивост. Колко и от тях ползваме? Нека онзи който е безгрешен хвърли пръв камък...

PS: По-добре недоволен човек отколкото доволна свиня!

vorfax,прав си в много отношения. Но за мен хайку може да се пише на всякакви езици.Да,няма да е оригиналното японско хайку,все пак японският език си има своя уникална специфика.Но за мен най-важното е написаното да носи духа на хайку,да носи духа на дзен. В него да има нещо неуловимо,нещо,което да те докосне по един много фин начин. Простота,изтънченост,хумор,изненада,доброта - тези неща трябва да са втъкани в едно истинско хайку. Езикът няма значение. Лично мнение... Ето още два опита от мен: Необятни очи, потънали в безвремие... Ранно утро. *** В стаята ми - следобедна тишина. Муха да бръмне...

Редактирано 15 април 200818 г. от WhiteHart (преглед на промените)

Изоставен миг. Вятърът танцува с падащо листо.

Слънчево пръстче докосна устните ми усмихнахме се Преживях хайку ( ако сте съгласни така да го наречем). Произнесох го няколко пъти и ми се струва, че фонетично звучи добре, а другото- де да знам! Мнение от по- големи майстори?

Слънчево пръстче

докосна устните ми

усмихнахме се

Преживях хайку ( ако сте съгласни така да го наречем). Произнесох го няколко пъти и ми се струва, че фонетично звучи добре, а другото- де да знам! Мнение от по- големи майстори?

Добро е...Поздравления!

Благодаря. Понеже съм чела някои твои неща....,та мнението ти е важно за мен ама наистина. До нови срещи в ново хайку!

Път към Залеза. Лепкави стъпките, кална умората.

Ранните лъчи огряха стаята ми. Слънчев будилник...

Малка стая, приглушена светлина. Акам.

Леонардо-ку-ку мисъл няма въобще, а как би могло

Минута, две времето е спряло пак ми се сере...