1.ДИОГЕН Кой съм аз ли?-Диоген. Този от Елада древна, где в мъглив и в мрачен ден търсил все посока верна. Що се шетам тук и там, що ли диря в тъмнината като скитник странен сам със фенера във ръката? Що ща в тези пущини? Аз ли ?-тук след толкоз века, както в мойте младени търся днеска пак човека!... 16.02.20080год 2 ЖИТЕЙСКИ АБСУРДИ Навсякъде дебнат абсурди над всичко, абсурдна суетност владее света. Наливат се волно празно във пусто и тича се лудо след всяка пола. Мамона всевластен и силен със алчност във златен хомот е впримчил врата, врата на човешката съвест и честност- със завист погубил невинна душа. И днеска живота устроен е лошо; разврат и поквара битуват навред. Абсурди житейски се носят високо с повелите нови на новият ред. По важност са първи бруталност и сила- продадена съвест-заложена чест. Властта на парите поставя начело пред всички и всичко имотния ценз. Блазе им на тези ,които ги имат, в безчестие честни са винаги те. Защото пари при парите отиват- в охолство и в лукс се живее добре... Аз виждам в живота абсурди във всичко- убийства,корупция-кражби навред и властта продажна стояща начело ограбва и трупа богаства безчет. 31.01.2008 год. 3. ТЪГА Кога се обърна-погледна назади далече в мъглата на сивите дни, там гдето се мяркат невзрачни фасади на минала младост във вечни тъги. Аз виждам,че всичко било е измама; капнежите страстни и светли мечти. Ранено сърцето днес с болка голяма проклина съдбата и тъжно кърви. Надеждата крехка навеки угасна кат падаща малка незнайна звезда. Отдавна стопи се,безследно изчезна несбъдната моя последна мечта. Пътеката светла се губи далече, далече в мъглата на минали дни и някъде тама изчезнаха вече навеки нещастните ми младени... 28.01.2008 г. 4. ТЪЖНА ЗИМНА ПЕСЕН Ледните вихри бездомни Бясно на воля летят. Яростни,диви и злобни кискат се,съскат –пищят. Ниско по снежни пътеки вият се змийки от сняг и над прекършени вейки носят се в шеметен бяг... Стене отвънка на двора старата бяла бреза- сив и неврачен простора свил се в ледна мъгла. Всяка надежда за пролет с нежни ,красиви цветя- жажда и порив за полет вече са празна мечта. Само в сънища здрачни буди се бледа мечта- грее над хребети мрачни ярка далечна звезда... Тама изгрява красива руменолика зора палава,свежа-игрива в образ на нежна жена. Розовобузест-сияен в ранния пролетен ден с ласки от слънце погален буди се цъфнал бадем.... Скоро съня ми се свърши- стреснат се будя в нощта. Вятър пак клоните кърши, всява в душата тъга. Бялата зима студена вечно ще тегне над мен. Гасне в душата ранена сетния пролетен блен.... 15.01.2008 г. 5.ВЛАСТТА НА ПАРИТЕ Суров е живота,живота объркан, Неправда вековна владее света и правото свято,реда и закона продажни са вече и нямат цена. Животът омразен кат плужек бележи със лигава лента невинна душа и трови мечтите,надеждите светли с отровно горчива и тежка тъга. Властта на парите държи в покорство продадена съвест –изгубена чест и с някакво тъпо,жестоко упорство покваря душите с жалък копнеж. Копнеж за печалба и лесно богатство без оглед на средства,без оглед на чест. Безкрайно фалшиво-миражно е всичко- превърнато в сделка,в паричен ламтеж... Залъгва ни вечно със мисли красиви, че утре ще бъде по-слънчев денят, приспива ни с голи надежди лъжливи, че лек и безгрижен ще бъде светът.. А ние живеем си днеска за днеска, за утре не мислим,за утре дали все още ще има от хляба насъщни и покрив стабилен на нази дори... 12.02.2008 год. 6. ЕСЕНИ ЛИСТА Премръзнали увяхнаха цветята, прекърщени от вихъра студен. Попари ги безмилостно сланата с целувка хладна в есения ден.. Обрулени от вятъра листата побягнаха уплашено в нощта, но пръсна ги безредно по земята съсухрена -безжалостна ръка. 1999 ГОД.

Редактирано 26 юли 200818 г. от hrodopski (преглед на промените)

1. ДОБРЕ ДОШЛА В СЪНЯ МИ Бъди добре дошла в съня ми, в съня ми като гост желан и драг . Бъди добра стопли душа ми, душа ми с поглед топъл,ласкав –благ. Ела очаквам те със радост- угаснали мечти да съживиш и пропиляната ми младост за кратък миг в мен да възкресиш ... 02.2005 г. 2. ТИ СИЯЕШ Ти сияеш детски- чисто като малка пурпурна звезда , не помръкващо лъчисто грейнала в капчица роса. Ти дъга си многоцветна - слънчев лъч в шеметна игра и усмивка мимолетна във нощта на блеснала звезда. Тих вечерник дето гали с хладен полъх морните поля и пробужда-сън заспали жадните ,посърнали цветя. В утро трепетно- лъчисто с бистри капчици роса ти сияеш детски чисто като нежно сипнала зора. 06.2000 г. 3. ОСТАВИ МИ СПОМЕНА Ако някога загубя вярата във утрешния ден остави ми спомена да свети спомена за тебе в мен. Нека той ме свързва нощем с нежният ти лик незабравим, нека не бледнее още в паметта ми образа любим. 02.2005 4. УЧИТЕЛКО За сърцата детски и невинни ти си трепетно сияние и простори светли и безкрайни на научното познание. Ярко в не просветните душици с много обич,нежност-топлина. ти разпръскваш огнени искрици; знания,наука-светлина. Обещаваш бъднини лазурни, приказни далечни светове. По просветни пътища просторни водиш ги към светли върхове. Като майка нежна и грижовна вечно си засмяна и добра, погледа ти ласкав топло милва детската несигурна душа. Във очите чисти на децата, в техните безкористни сърца ти сияйна си като дъгата- слънчев лъч си в шеметна игра... За теб са, учителко любима; искрено дълбокият поклон и цветята що земя простира под лазурно светъл небосклон ... 30.08.2007 год. 5. ОСМОМОРТЕНСКИ ПРИВЕТ Дантелена свила златиста цикламата малка краси, със слънчева струйка лъчиста над нея сияе –трепти. От ласкаво слънце огряна със пурпурна ярки лъчи цикламена младост засмяна проблясва,припламва-гори. От капчици росни събрана с вълшебни ,незрими ръце сребристо златистата пяна пулсира,набъбва-расте. Дантелата нежна изпращам във ранния празничен ден на тебе,госпожо,далечна кат поздрав сърдечен от мен. Дано да пристигне навреме кат пролетен топъл привет, бездарно написан за тебе, стихът ми невзрачен и блед... Дано ти припомни за мене, за странника беден и клет и да те във радости срещне цикламният странен букет... 01.03.2008 год. 6. В ЛЪЧЕЗАРНА СВЕТЛИНА ЩЕ ГРЕЯТ За миг поспри,недей си ти отива, моля те настойчиво без глас! Остави ме,нека те погледам, да ти се порадвам с поглед аз! Цяла вечност няма да те видя, дните ми без теб ще опустеят. Моята надежда ще увехне, ще увехне... вихри ще повеят. Спомените в луда надпревара кат рояк откъснати листа, от ръка на есенна поквара, ще летят бездомни в нощта. Ласките на погледи красиви не ще греят вече на света, а в душата поривите диви ще са веч увехнали цветя. Пак ли ще останат срутени на мечтите пясъчните замъци? Пак ли ще са не изчетени на живота всичките му страници. Пуст и мрачен ще остане,знам, на илюзиите порутения храм. Ще пустее дървеният праг там под сянката на вечен студ и мрак. Всяка вечер пепеляво- сива ще дохождат ти в съня ми пак и усмивката ти закачлива ще сияе в вечерния мрак. И тогаз ще трепкат по стените сенките кат призраци в нощта. В веселият танц на светлините ще се люшкат дрипави петна... Колко хубаво в съня ще бъде и усмихнати очите ти нежно-мека топлина ще леят . Ярко над теб пък косите ти в лъчезарна светлина ще греят... Още слънце не дочакали с тъжни и подпухнали очи утрините ще са плакали по тревата с бисерни сълзи.... 11.1996 год.. 7. ИСКАХ СЪС СТИХА СИ Във ранният прохладен здрач да напиша пожелах си, с манията на драскач нежни стихове прекрасни. Ситни капчици роса от поляните безкрайни исках с радост да вплета в рими сладки и омайни. С пъстроцветната дъга разпростряла се в небето исках да ги украся за да радват те сърцето. Лъч от румена зора в утро хладно и сребристо да поставя във реда за да грее там лъчисто. И стихът ми да запей исках във ритмични стъпки: с анапест ,ямб и хорей, но стояха те кат кръпки. Търсих рими за стиха в стари речници тълковни, гледах,струвах –при това листих страници безбройни. Дълго блъска аз глава в много опити безкрайни, но все моите слова груби бяха и бездарни. Ти прости ми за това, че поисках да погаля поетично със слова нежния ти слух ,госпожо... Но получи се така, че стихът ми неугледен вместо с рози и цветя засивя в ритми грозен... 20.08.2007 год. 8. С О Н Е Т Мержелеят сетните надежди- астри бели с клюмнали глави. Редом с мили спомени горещи избледняха светлите мечти. Арфи тихи в нощи сребролунни ни напомнят наш -те младини, ала отшумяха неусетно миговете кратки във мъгли. И едва във мисли безутешни ни се мяркат смътно сиви дни. Колко радости,мечти-надежди Отлетяха безвъзвратно-те във страни далечни и незнайни, а и...не ще се върнат...не ще... 22.08.2007год.

Редактирано 31 май 200818 г. от hrodopski (преглед на промените)

3.В ЛЪЧЕЗАРНА СВЕТЛИНА ЩЕ ГРЕЯТ

За миг поспри,недей си ти отива,

моля те настойчиво без глас!

Остави ме,нека те погледам,

да ти се порадвам с поглед аз!

Цяла вечност няма да те видя,

дните ми без теб ще опустеят.

Моята надежда ще увехне,

ще увехне... вихри ще повеят.

Спомените в луда надпревара

кат рояк откъснати листа,

от ръка на есенна поквара,

ще летят бездомни в нощта.

Ласките на погледи красиви

не ще греят вече на света,

а в душата поривите диви

ще са веч увехнали цветя.

Пак ли ще останат срутени

на мечтите пясъчните замъци?

Пак ли ще са не изчетени

на живота всичките му страници.

Пуст и мрачен ще остане,знам,

на илюзиите порутения храм.

Ще пустее дървеният праг

там под сянката вечен студ и мрак.

Всяка вечер пепеляво- сива

ще дохождат ти в съня ми пак

и усмивката ти закачлива

ще сияе в вечерния мрак.

И тогаз ще трепкат по стените

сенките кат призраци в нощта.

В веселият танц на светлините

ще се люшкат дрипави петна...

Колко хубаво в съня ще бъде

и усмихнати очите ти

нежно-мека топлина ще леят .

Ярко над теб пък косите ти

в лъчезарна светлина ще греят...

11.1996 год..

Това е лирика....Хареса ми

1.ПРИКАЗКИ ЗА ЛЮБОВТА Казвате,че любовта е, господа,илюзия, суета на суетите, фалш,мечта-утопия... Че забравяли сме ние- розата била с бодли, може сладко да ухае, може и да нарани. В красотата и привидна дреме скрита похотта , че мечтата наша свидна е несбъдната мечта. Не богиня е жената , нито ангел златокрил и че в нея , вдън душата демон черен се-вселил. Тя с нас ще се погаври, волята ни ще сломи и с коварство ще погази съкровени ни мечти... * Може доводите ваши прави да са, господа, или грешките са наши- нищо чудно в това... Моля,нека ви разкажа само приказка една. Обещавам аз,че няма, няма да ви отегча В тази приказка вълшебна с руса свилена коса- нежна,мила и чаровна бе принцесата добра. Принцът бе в жабок превърнат от орисницата зла и оставен да живее- вечна болка и тъга. Тя невинна бе девица, сочна сладка като нар, бе достойна за кралица- той на локви господар. Тайничко я той обичал, запленен от красота и в любов й се обричал тъжно с крясъци в нощта. Любовта му бе красива, нежна,чиста кат сълза, сладко- кисело- тръпчива вечно тънеща в тъга... Но принцесата гнусливо с крак докосна го едва и отмина мълчаливо с гордо вдигната глава. Невъзпитано –жестоко с чувствата се подигра и засегна го дълбоко с груба някаква шега... Мислите ,че е забравил веч за нея след това и в душата си угасил огънят на младостта. Не,грешите,господа... Той останал да живее с името й до смъртта... * Вие може би ще кажете: „ето прави сме били”! И навярно ще попитате снизходително дали: „нежната любовна лилия, този цвят на любовта, празна не ли е идилия на човешката душа? Били била вдъхновение На Петрарка в песента грациозната Офелия, ако беше му жена? Щеше ли да бъде пак поет запленен от красота, били посветил поне куплет той на своята жена?”... Може би сте прави за това, Може би ...и сигурно верни са и вашите слова , но грешите в едно. Лаура,а не Офелия – разберете, господа, давала е вдъхновения на Петрарка в песента. „Дали –този или някой друг има ли значение, принципът е важен тук другото е без значение...” Вярно ,да,така е, господа, не отричам ,не споря , но ми позволете ощ една приказка за любовта. * Той бе наивно влюбено дете, а тя пленително красива, с невинно-чисто ,ангелско лице кат цвете цъфнало в градина. Той бе бодила грозен уродлив- тя мака ален в тучна нива. Той бе затворен,тих и мълчалив, а тя пък палаво игрива. И всяка вечер в унес и печал бленувал устните й сладки. За щастие и за любов копнял, за мигове безумно кратки. И подарил й своето сърце да свети в нощите безлунни , но тя жестоко стъпка го с нозе, с измами гнусни и позорни. Така на неговата му глава еленови рога постави, студена и коварна при това отблъсна го и го забрави. Душа му не могла да понесе; коварство,подлост и обида и сам надянал си е той въже позора черен да не гледа. Обесил се човека от любов, Защото истински обичал, защото всеки път след удар нов той изневерите отричал. А тя студено с каменно сърце приела новината тъжна. Надменното й демонско лице застинало в гримаса гузна. О,нека,господа,замълчим, тук спорът някак не отива и нека приказката си сменим сега с друга по-красива. * Героите пак ще са двама, но случаят ще бъде по-друг, ще има пак човешка драма, пак тема ще е любовта-тук. Тя нямаше черти изящни- лицето й не бе красиво, но в погледа лъчи искрящи превръщаха го в красиво. Той бе левент,красив и строен, но пък очи в игра нелепо, във миг нещастен и съдбовен си беше наранил жестоко. Постъпи в болница тогава и там сестрата милосърдна, тъй както много често става се случи нежна и добродушна. Тя грижеше се всеотдайно , грижовна като майка беше във дни и нощи постоянно надвесена над него бдеше. Но женското сърце сиротно усети скоро,че се влюбва дълбоко,искрено и честно с любов гореща що погубва. Обикна я и той горещо и мислеше си все за нея. В мечти унесено и често представяше си я кат фея... А как изпитваше боязън тя от мига кога прогледна, когато грубо със сарказъм ще я отблъсне и отбегне. И виждаше се тя горката обидена и унизена, проклинаше навек съдбата нещастна,скръбна и сломена. Денят очакван дълго- дойде, свалиха белите превръзки. „О ,боже,светлина сияйна !... Аз виждам,господи,отново!... Къде е моята любима, защо не я виждам тук сред вас? Где е девойката красива, не чувам ангелския й глас”?.. А тя се бе усамотила и сълзи ронеше горчиви. Заведоха я те насила след много опити учтиви. Очакваше с дух плах – объркан присъда тежка до вратата . Дълбоко трогнат-очарован посрещна с радост той жената. И нежно- влюбено сърцето душата виждаше красива изписана върху лицето на скъпата жена любима... * Сладка приказка вълшебна, господа,е любовта, тя е тръпката душевна и е зов на пролетта . В тихи нощи сребролуни тя ухае на жасмин, на зорници ранобудни ален лъч е от рубин. Тя е погледа жадуван на любимата жена, тя е порива греховен на човешката душа. Тя е пристана далечен- светлосинкава мечта, спомен нежен и сърдечен, спомен скъп от младостта... 11.01.2006 – 02.03.2008 г. 2. КОПНЕЖИТЕ НА СТАРИЯТ ДЪБ На брега усамотен в вечна жажда,в тиха скръб, бавно вехне повален старият корубест дъб. И в унес,и в печал през воал от паднал мрак гледа с поглед натъжен светлия отсрещен бряг. Где самотни на брега ронят бисерни сълзи над забързана река стари плачещи върби. И докосват хладна плът със протегнати ръце , и в набъбналата гръд търсят пламенно сърце. Гдето нежно тих ветрец къдри сребърни води – тъжна песен на щурец глъхне в девствени треви. Кат русалка в нощта трепетна топола там на отвъдната страна кърши гъвкав, строен стан. Гдето в сънна тишина тъжно гургулица пей и с молба за топлина своята скръб в песен лей. Тук самотен на брега глухо той отронва стон и протяга кат ръка свой –един прекършен клон. Тук напразно в тих копнеж сетна му мечта умря и все в глух, и кух кънтеж светлия му блян изтля. Грохнал , стар и уморен гордият самотен дъб гледа с поглед замъглен тихия бленуван бряг. А топола млада там озарена аленей . В листа й тих ветрец нежна песен тихо пей. Той по нея в тих копнеж кърши клони о брега и след всеки глух гърмеж тъжно вдига пак глава. Нежно милва с влажен взор стройния й кръшен стан . Тихичко с щурците в хор шепне й като на сън. „Ти ела,при мен ела и безшумно прелети тихичко като стрела там над сънните води. Ти любима ,тук ела , тук на тоз пустинен бряг , гдето моето сърце тъне в самота и мрак " Недостъпна-горда тя в вечерния хладен час тихичко му зашептя със глух и далечен глас; „Ти си стар и повален в бурите корубест дъб . Ти си мрачен и студен, цял потънал си в скръб. Не познал си любовта там на тоз пустинен бряг. Ти живял си в самота без любов във вечен мрак. Имам си един любим- той е едър-снажен бук , няма да го сменя аз нито с теб,нито с друг. Той със своята снага все над мене в бури бди и ме пази от снега в снеговити зимни дни." Тук на тоз пустинен бряг с порив непознат и нов старият корубест дъб все бленува за любов... „Аз очаквам те при мен , заслепен от красота , в есенния топъл ден, да пристигнеш с любовта. Тук ела,любима ти, на отсамната страна где душа ми се топи в болки ,скръб и самота. Тук ела и ме обвий с нежни клонки и листа , с бурна страст ме потопи в дебрите на любовта "... На брега усамотен в вечна жажда, в тиха скръб бавно вехне повален старият корубест дъб. Той в унес и печал все протяга кат ръце вейките на скършен клон и с прекършено сърце рони глухо стон след стон... 10.05. – 31.08. 2000 год. 3.ДЪГА 1. Цикламено-нежна, чаровна и млада дъгата божествено- чисто и ярко огря. Кат светла богиня от древна Елада сияйна си снага над облак дъждовен простря. Във цветни одежди на нимфа красива брилянтно- мека и свежа светлее дъга. Кат приказна дева с приумица дива разлива тя багри с немирна и щедра ръка. С червено и синьо в палитра незрима високо в небето с поглед неземно красив пленително свежа красавица дивна потрепва с усмивка щастлива над облака сив. Под арка светлинна зелените ниви във изблик на нежност преливат в неспирни вълни. Дъждовните капки са сълзи щастливи на прелестно –нежна девойка с разкошни коси. А чудните песни на славей самотен във кичест столетник приканващо мило звучат. И алени макове с пламък вълшебен с нестихващи пориви пурпурно- ярко горят. Над грейнали ниви лъчисто сияе пробудена младост в лилаво- трептящи лъчи и свежият въздух приятно ухае с ухание сладко на цъфнали диви треви. Във всяка тревичка е грейнала пролет погалена нежно от ласкаво- топъл зефир и птичата песен е повик за полет в безкрайни простори на синкаво- нежен ефир. Високо в небето с усмивка цветиста огряла е ведро омайно- красива дъга и слънце през облак в милувка лъчиста през сълзи навява божествено- сладка нега. 2. Тогава ,когато след време дъгата угасне и вихри обрулят последният лист, когато потрепне в кошмари земята пак нека сияйна да свети тя в спомена чист. Но морната памет напразно,тогава, напразно в небето ще дири сияйна дъга . Навеки потънал ще бъде в забрава лъчът й последен под сивата ледна мъгла . И бледият спомен невзрачно ще свети кат отклик нищожен на мъртъв отдавна копнеж . Невидим кат призрак самотен ще броди сред облаци сиви незнайно- далечен ехтеж. Красивият замък от облак дъждовен несетно ще рухне облъхнат от хладен ветрец. Видение чудно с образ чаровен ще гасне в усмивки последни през ситен дъждец . О,нека глициния нежна ухае упойващо-сладко навеки под купол лъчист и светлият спомен лилаво сияе в оттенъци меки на чудно красив аметист ... 06.1999 г.

Редактирано 7 април 200818 г. от hrodopski (преглед на промените)

1.МИТКО За теб бе скъп спомена за нея- детски чист кат утринна роса. Тихичко ти шепнеше като фея в нощите на спомена гласа. Тя бе дева прелестно- красива от вълшебен-нереален свят, волна птица палаво- игрива и едва напъпил розов цвят. Светлий лъч на сетната надежда озарил те миг преди смъртта и в мъгла глава видя да свежда над теб млада, хубава жена. Призрачно през димната завеса тя за сбогом махаше с ръка, махаше ти приказна принцеса от брега на огнена река... Ту приседнала до тебе беше под воал от сребърни лъчи, ту от бряг отвъден те зовеше със сияйно- грейнали очи. Ти за сетен път очи отвори за последно да я видиш пак , но земя се люшна и разтвори и потъна нейде в черен мрак. Но до смъртното ти ложе кротко бдеше твойта майчица добра и наведена над тебе Митко ронеше сълза подир сълза. Тя все молеше те да останеш, Митко ,на тая слънчева земя, Но...Уви !Завличаше те мрака, мрака на отвъдната страна... Нямаше я хубавата фея с чудните брилянтни коси. Нямаше я вече тама нея да затвори твоите очи. Тя отдавна те забрави,Митко, още приживе ,преди смъртта . Само хубав сън било е всичко, сън и нищо друго на света... 1999 год. 2. КАТЯ Под шепота нежен на топлият вятър напъпели клони разтвореха цвят. Пробудена младост от порива бодър усмихната грейна на белия свят . И вейчици нежни-същински къдрици развяха се плахо над трепетна плът и топлото слънце в рояк от искрици огряваше щедро набъбнала гръд. Покълнала младост жадува за полет, но хладният дъх на зловеща съдба жестоко попари в ранната пролет разцъфнали пъпки с ледна мъгла. И в крехките клонки оплели къдрици развихрени деви в студения здрач . Над бледи цветчета кат бели мушици рояк от снежинки прелитаха с плач. Те, ледните вихри над цъфнали сливи препускаха волно ,се гонеха пак. С вопъл и крясък ,викове диви сърдито ревяха в безцелния бяг. Невинната младост стопи се навеки зад облаци черни,зад сиви мъгли . Над нея съдбата в незрими пътеки жестоко замахна с остра коса... 2. Във ранното утро проплака камбана с пресипнало гърло,с горчиви сълзи. С раздираща горест отпрати закана за смазана младост под мъртви скали. Могилката малка самотна остана сред призрачни сенки далече от нас. Студенеят вятър над нея ще пее зловещата песен с демонски глас. И в класната стая печална и тиха ще шета и броди тъжният спомен. На черната мъка усмивката лиха ще стиска и души кат демон злокобен. И вечно на празния чин ще витае печалният образ на бледо дете , с незрима десница тъга ще чертае в очите тебеширено- бледо лице . И кротко момичето малко ще седне на първия чин в учебния час и”Катя,излез” пак неволно ще каже учителят тихо със строгия глас. 3. Развихрени хали мечтите отвяха на крехката младост в рани зори . Надеждите светли незнайни умряха зад хребети мрачни на мрачните дни. Със удари силни на снага чевръста в потайните доби с незрими ръце коварно,жестоко косила съдбата невинното детско,невръстно сърце. На участ бездушна и ледено- скрежна студените вихри брулеха цвят . Пречупена младост цикламено- нежна Отлитна без вратно от белият свят. И ощ не познала житейската тайна невръстна прекрачи последна бразда . Тя блесна за миг и угасна незнайна в живота кат падаща малка звезда. 4. И нека другари да помним навеки момичето малко от първия чин . За Катя в гърдите да грее на всеки Во веки кат слънце лика й любим... И нека да носим до сетния си дъх пак скъпият спомен за нашата Катя. И нека навеки вечно да свети пак нейното име кат свежи цветя... 1997 год. 3.СПОМЕН ЗА КАТЯ Студената пролет навъсено-скръбно пак ронеше ситно горчиви сълзи . В провиснали клони се стичаха тъжно седефени капки в сребристи бразди. Във скръбното ложе почиваше тихо невинно девойче ,невръстно дете- обрулено цвете от вихърът снежен с восъчно жълто –изпито лице . Надвесен над него целунах набързо последно за сбогом студено челце и дълго аз гледах момичето малко безмълвно с отпуснати тежко ръце . Усмихната някак загадъчно-тъжно с изгаряща болка в ранена душа прошепна ми тихо кат ехо далечно отекнало мъртво във сива мъгла . 2. „Учителю-който ни учеше нявга на формули бледи,на много неща . Словата ти слушахме с трепет тогава, но нищо не чухме за злата съдба. За моята младост цикламено- нежна горещо се молих и плаках дори , но хладната пролет с леденоскрежна целувка попари в ранни зори. Навеки угаснаха светли надежди кат бледи звездички в тъмната нощ. Зловещо съдбата със свъсени вежди ми младост попари с яростна мощ. И моята песен нечута остана Отлитнала тихо в незнайни страни. Далече кат ехо на звън от камбана стопи се навеки зад черни стени . Докосната сякаш кат струна случайно печално проплака нещастна душа И в дните на крехката младост потайно Косеше чевръсто зловеща съдба . Знам светлия спомен след време изтлява, се стапя и чезне кат бледа звезда. По- страшно е ти да изтлееш напразно в химерни надежди с фалшива мечта . Но орис зловеща порути навеки на моята младост най-светлия храм . Във бурен и тръни обрасли са всички пътеки и глухо отекват стъпките там . На Дорчето,Радка и Хриса кажи им навеки да помнят те своята Катя. На Стефан и Милко,на Живко и Пламен В сърца си да носят те вечния спомен..”. 3. И дълго аз гледах момичето малко, безмълвно поглъщах горчиви сълзи . Преляла в сърцето горчивата горест напираше бурно пак в тъжни очи. Целунах набързо надвесен над него последно за сбогом студено челце . Девойчето малко заспало бе сякаш в сън непробуден с изпито лице. Силният вятър кършеше клони . Печалната пролет потрепваше в плач. Под напора бесен ,под удари силни превиваше снага в студения здрач. 4. Могилката малка самотна остана сред призрачни сенки и буйни треви . Пак тъжно над нея ще плаче мъглата, мъглата на сивите есенни дни . И гарвани черни там ще се разхождат кат черни гробари с лопати в ръце . В печално стенание пак ще пробождат с раздираща болка ранено сърце... май 1997 г. 4. СТОЯН Духът му невидим витае във тихите нощи навред и сякаш горещо желае на всички въпроси ответ. „Защо ли животът ми кратък напразно в нерадост изтля? Защо ли мечтите бездомни житейският вихър отвя”?... И отговор търси духът му из всичките кръчми навред, във чашите гдето душа му е търсила верен ответ . Но гръмко в кръчмите екват фалшиви пиянски слова и болките тъпо отекват в претръпнала блудна душа . Там в пиво пенливо е търсил утеха за скръбна душа , но само забрава намирал за всичките тъжни неща. „Защо ли-все пита духът му- нещастен живя на света ? Защо ли кат птица душа му простреляна гина в прахта ?” В съня ми попита и мене, с въпроси отвърнах му аз; „Защо ли кажи ми,Стояне, не люби съдбата ни нас ? Защо ли,защо ли....защо ли химерни са всички мечти? В живота си нявга едва ли, едва ли щастлив си бил ти !..” Невидим потайно витае в сребристите нощи духът и в едри го щрихи чертае във призрачен образ сънят... 1999 г. 5. ДОБРИ-23.03.1998 Ледните вихри бездомни виели гневно в нощта. Яростни,диви и злобни гонели вредом снега. Кършели клони на воля, клони в среднощна игра . Стенела глухо на двора старата бяла бреза. В утрото морно отдъхнал вече премръзнал светът . Злобно в полето издъхнал в ледните вихри духът. В малката пряспа лежал е , в снежна прегръдка, човек . Проснат напреко на пътя.... Скрил бе лика си в снег . Кротко лежал е безчувствен, сякаш заспал бе в снега. С поглед угаснал и мътен гледал е сякаш света. 2.Скърби е давил до късно в близката кръчма отсам . Търсил утеха напразно в чашите мъртвопиян ... Глухо кънтели в мрака груби пиянски слова . Малката пътна барака Слушала няма в нощта . Паднал до нея човекът в помощ протягал ръце. Дирил е помощ напразно, милост за своето сърце... Детски невинна душата, чиста – кристална кат снег, ледно- скована в земята била превърната в лед. Погледът стъклено- мътен гаснал замръзнал в нощта. Вихърът в унес и тътен бе го затрупал в снега. 3. Ти мой приятелю,беден в пивото търсил покой . Пленник на демона черен бил е животът ти твой. В звън на стаканите,Добри, Еквал гласа на скръбта . Тъжно в душевните дебри гаснела светла мечта ... Твойта душа бе подвластна на зъл-жесток господар. Младост отдавна гасна в жертва на навика стар. Винаги грешна посока Сочил-демона твой . В пивото бездна дълбока готвил ти вместо покой. Ужким душевна утеха в кръчми предлагал е той. В откуп душата ти взеха – сам я предаде без бой... 4. Вънка на пътя лежал е проснат напреко човек . Ледният вихър навял бе преспичка малка от снег . Днеска все още я помня, сякаш пред мене е тя . Призрачно- бяла ,бездомна- дремеща тихо в нощта... 04-05.1999 г. 6. ДОМНА Моята първа момчешка мечта Домна се казваше,казваше тя . Детската чиста,невинна душа дъхаше сладко на горски цветя . Минаха много години и аз вече забравих лика й любим, но ще си спомням до сетния час нежно очите и погледа мил. Все ще ме връща по пътя назад скъпия спомен за Домна в мен в детството дето сияйно цъфтя с пурпурен блясък момчешкия блян . Няма я,няма я Домна сега- В хладни прегръдки на черна земя кротко почива, заспала е тя. Броди ангел в небето сега нейната чиста, невинна душа. Много пътеки стояха пред нас, всяка зовеше да тръгнем на път , но ни житейският вихър студен пръсна,отнесе в различни страни . Своята радост да търсим сами, всеки самичък по пътя трънлив . Моята захвърлих сред мъртви скали бавно да вехне в порив мъглив ... Своето щастие срещна ли тя? Пътят й кратък осеян ли бил с цъфнали рози и свежи цветя? Срещна ли,срещна ли някога тя знатният принц от детския сън или мечта й напразно умря тихо с последният траурен звън . Няма я, няма я Домна сега, моята първа момчешка мечта. Тихо замина незнайно кога- в мъртвата ,черна-отвъдна земя.... 08 – 09. 2000 г.

Редактирано 24 юни 200818 г. от hrodopski (преглед на промените)

1.ПОСЛЕДНО СБОГОМ Очи лазурни и красиви сбогувах се навеки с вас. От днес нататък в дните сиви не ще ви видя вече аз. И няма веч да ме привлича сияйният ви поглед благ, и на кого да се обрича сърцето тънещо в мрак. Прощавай ти душа нещастна- удавена в порой сълзи. Прощавай ти любов прекрасна и вий несбъднати мечти. И вий мой мигове прекрасни- звезди угаснали в мъгли. Вий блянове,копнежи страстни отнесени от вихри зли. Последно сбогом взех си вече със скъпите за мен очи и те останаха далече, далече в миналите дни. Очи любими и красиви загубих ви навеки аз. От тук нататък в дните сиви едва ли ще се срещна с вас… 06.1990 год. 2.КЪДЕ СТЕ ВИЙ Къде сте вий очи любими, къде изчезнахте в света? Оставили в мъглите сиви да вехне моята душа. Къде сте вий слънца красиви, кого огрявате сега? Огрейте дните ми мъгливи, стопете ледната тъга. Очи лазурни и игриви защо погубвате в тъга погубената веч душа? Вий орисници свидливи, ограбели ми младостта, върнете поривите диви, върнете в мене радостта. Къде сте вий очи любими, къде потънахте в света? Елате в дните ми мъгливи и възкресете любовта… 04.10.2005 г. 3. О Ч И Все в сияние лъчисто светят златно- пурпурни коси и в усмивки детски чисто греят кехлибарени очи. Гордо те се извисяват като връх величествен и син, с нежна прелест запленяват като цъфнал в утрото жасмин. С поглед топъл и приятен в лъчезарна светлина искрят , с мир душевен-необятен волно в нежни пориви горят. В тях кат птица златокрила дух свободен устремен лети и душа в порив покорила недостъпни стръмни висоти. Нека греят не петнени с непокварна детска чистота, нека светят не сквернени в лъчезарно- ярка светлина… 07.2000 г. МОЛЯ ТЕ ПОСПРИ Бързаш ,нямаш време, вечно си заета. Вече си отиваш, скучно ти е с мене. Но поспри се, моля, миг да те погледам, с поглед до насита да ти се порадвам!... На сърце ранено нека му олекне. Още миг в наслада радостно да трепне. Нека веч забрави болките –тъгата- радост да погали трепетно душата. Моля те,поспри се! Блянове потайни нека греят още в погледи сияйни!... 21.10.1995 г.

Редактирано 3 април 200818 г. от hrodopski (преглед на промените)

1.КАТО ТЕБЕ НЯМА ДРУГА Аз не зная друга,мила, по- красива и добра и едва ли друга има по сияйна на света. Тъй сияйна е луната в пролетната тиха нощ разпиляла по земята сребърни лъчи в разкош. С тънка снага трепетлика тъй се кърши и играй- нежно- златен стрък иглика в слънчеви лъчи сияй. В твоя поглед изумруден слънце трепетно блести- порив нежен-теменужен вечно в погледа трепти. Като в утрото росата с златно- пурпурни лъчи, озарена по тревата, милва ,трепка и гори... По-прекрасна аз не зная друга,скъпа, на света. Тъй сияйна във безкрая грее сребърна звезда... 22.04. 2008 год.

Редактирано 24 април 200818 г. от hrodopski (преглед на промените)

1. ПАЗЕТЕ ЗАВЕТА Кат жерави веч отлетели в далечни южни страни несетно с мъглите се слели по детски щастливите дни. В уроци-в игри отшумяха кат спомен далечен и блед и в мигове сладки се сляха годините детски безчет. И ето ни веч изкласили... Пред прага на нашия път далече сме погледи впили в просторите светли-отвъд. Тъй тучните ниви класили във едър и златен класец и жадно са сокове пили- вълшебният земен живец... На нашата младост завета, завета свещен и велик , кълнем се навеки другари да пазим до сетния миг . И нека по пътя ни светъл да крачи със нас любовта и всеки от нея опитал да бъде щастлив на света . И нека сияйно да грее поредната наша мечта и нека на воля се рее високо-щастливо в игра... На нашата младост завета пазете, другари,сега... Да бъде навек не петнена на чистата съвест честа... 26.04.20080г. НАШАТА УЧИТЕЛКА Със букет в ръцете си пред катедрата застанала класната в последният ни час се сбогуваше усмихната със задружният ни весел клас. Зад усмивките прикрита ний виждахме една разплакана, тъжна-развълнувана жена, че четири години със нас е живяла със надеждите на задружният ни палав клас. В грейналите ни в любов очи с лъчезарно ярка светлина тя сияеше като звезда... И в копринената й коса всеки косъм рано побелял белег бе на минала тъга, а пък всяка бликнала сълза знак на радост бе и на печал... Във последния прощален час в светостта на нейната мечта се заклехме да опазим ний чистотата в нашата душа.. ...Пред катедрата застанала нашата учителка добра ни разказваше със умиление за разделите и срещите, за човешкото страдание във живота и във любовта... 30.04.20080г.

Редактирано 26 юни 200818 г. от hrodopski (преглед на промените)

ИЗПОВЕД НА ЕДНА МУТРА Моята съвест е чиста, неопетнена е тя нито от корист нечиста , нито от подлост-лъжа. Рицар на кауза честна в себе си нося честта . Хладната шпага сребриста здраво в ръцете държа. Всяка измама коварна смело преследвам - громя, всякаква гнойна каверна с огън и със жупел горя... Много са днеска глупците с тях наплоден е света, в жертва свещена телците с радост проливат кръвта, но не кръвта ни безценна , а на глупците кръвта ... Бог да прославя плещите дали опора в света, нека покорно слугите вечно да гният в прахта. Моята съвест е чиста , мразя аз всяка лъжа . Гнусна,омразна-нечиста казвам е тази тълпа. Жалка,окъсана- гладна в бедност живее едва. Орис,жестока – коварна души я с вечна мъгла. Тъй е живота устроен ний да живеем добре. Който пък е недоволен казваме нека умре. Моята съвест е чиста , светла е мойта душа , черна е мисъл не гложди с чувство за тежка вина... 05.05.2008 год.

Редактирано 26 юни 200818 г. от hrodopski (преглед на промените)

СЕГА, А НЕ В ДРУГИ ПЪТ... Душа угаснала нещастна , навек погубена в мечти, за чистата любов прекрасна едва ли ще се прероди . Напразно търсила в живота душата извора му чист . Водата чиста ненапита била е сал мираж сребрист... За по-щастлив живот едва ли тя нявга ще се възкреси . Съдба жестока не пожали погубените младини... Не искам аз да се прераждам - да търся щастие отвъд . Аз щастието предпочитам сега- не в някой други път... 23.05.2008 г.

Редактирано 2 юли 200818 г. от hrodopski (преглед на промените)

НЕ ТЪЖИ Защо тъжиш,девойче младо, защо се в твоя взор печал таи и във тъги погубваш , мило, напразно светлите си младини... На топло рамо поплачи си и сълзите горчиви преглътни. Ти лъчезарно усмихни се и болките сърдечни забрави . Пред тебе живота ще разкрие просторни светлосини ширини . Да плачем можем само ние за наште пропилени младини , че рано ни отне живота ; надеждите,мечтите-радостта . Попари със слана цветята , сияйните цветя на младостта , че заглъхнала е нашта песен във тътена на миналите дни и леден дъх на ранна есен навек погуби светлите мечти... Но не тъжи,момиче младо , не си грози с тъги прекрасен лик, лицето нежно и красиво, недей погубва своя звезден миг. Сияние кристално чисто на светлата ти младост в пролетта , неземно, нежно и сребристо сияе като капчица роса... 03.06.2008 г. ПОСЛЕДНИЯТ МОХИКАН В този свят комерсиален где си тръгнал да раздаваш ти своя труд безвъзмездно –даром . Я огледай се –да видиш , че в живота вече мъртви са отдавна всичките светци, свестните днес са луди- честните са станали крадци . Помисли най-сетне ,драги, за теб и свойте бъднини . Мигар не желаеш никак лукс,охолство- сладки благини... Не,света не ще оправиш ни световните неправди ти и светец не ще да станеш с блянове фалшиви и мечти ... Да върви по дяловите всичко;чест и съвест и идеи , изживей си сладко дните, в радости,охолство –в лукс живей. Раят днес е на земята , яж,пирувай до насита тук , че едва ли в небесата , нейде там,живот ще има друг . Не признавай правилата , щом докопаш някой кокал тлъст, дръж го здраво във устата , като куче кокал в свойта паст... 05.06. 2008 г. МОИТЕ ЗАБЛУДИ Всеки робува на няква заблуда, моите повече май са от две . Аз със наивна и тъпа почуда вярвах във всичко и лъгах се все . Мислих,че всички са честни и мили- правдата свята владее света , хората-братски душите разкрили, силно обичат с горещи сърца . Корист,коварство и черна измама скоро в душите притворни съзрях . С някаква тъжна и срамна подмяна сменят се често достойнство със грях... Ето , че лъжем се всички безсрамно, но аз единствен излъгах се само, като повярвах в лъжлива мечта ... Всеки робува на няква заблуда, мойте ,обаче, едва ли са две . Аз със няква страшна полуда взимах лъжата за истина все... 06.06.20080г.

Редактирано 7 юни 200818 г. от hrodopski (преглед на промените)

Извинявай, хубави стихове пишеш, ама има и дърти ора, като мен у тоя форум, дека не киризат баш, що ги караш да се кьорават, не мога да разбера.

Защо си наименувал темата "Нови бледи стихове"? Определено не са бледи! Много са хубави дори! Особено първият, много ми хареса "Не тъжи". Много хубаво пишеш! И преди съм ти го казвала!

На мен също ми харесват стиховете,които пишеш и аз също не мисля,че са бледи - напротив. Хубави са!

Направи ми силно впечатление първия стих.Бих казала,че е прекрасен,посланието което носи ми харесва,но знаеш ли какво, всички трябва да се радваме на живота,не само младите. Юношеските години имат своето очарование,напълно съм съгласна,но когато ставаш по-опитен има още хиляди хубави неща,на които да се радваш.Сбъдваш едни мечти,на тяхно място идват други.Никога не е късно да се почувстваш щастлив заради това,че си жив. Искрено ти го пожелавам. Продължавай да пишеш, ние с удоволствие ще четем.

Всичко най-добро!

СПОМЕНИ ДАЛЕЧНИ Спомени далечни връщат ме при теб. В трепети сърдечни тлее порив блед. С блясък не угаснал в моята душа още мержелее сетната мечта. Минаха години, младост отлетя. Блянове ,копнежи- всичко отшумя . Пусти опустяха в миналите дни всичките надежди, светлите мечти. Няма ги да греят твоите очи , в радости да леят пурпурни лъчи... 10.09.2000 г.

Редактирано 7 юни 200818 г. от hrodopski (преглед на промените)

НОЩЕМ В СЪНЯ МИ

Нощем във съня ми

пръскаш светлина –

пламъчета сини

с много топлина.

Хиляди надежди

връщаш ти при мен

и печали вечни

стапяш с светъл блен .

Нежно пак листата

месец посребри

с сребърни лъчи ...

Грее във съня ми

с ярка светлина

лека и ефирна

прелестна жена .

Ледено- скована ,

зъзнеща в студа

проси ми душата

късче топлина .

Моли се и стене ,

плаче във нощта ...

Бягаш ти от мене ,

стапяш се в мъгла .

25.09.2000 г.

Редактирано 24 юни 200818 г. от hrodopski (преглед на промените)

Защо бледи? Стиховете са невероятни и много силни! Харесват ми много - благодаря за възможността да ги прочета!

ДВЕ СТИХИИ Сърцето ми разбито е , ранено от любов кърви , че мъката му пречи все към тебе то да се стреми. Душа политнала в мечти , на път към твоята душа , но болката я все държи далеч от теб във самота... И както гневно в бурни дни развихрилото се море надига яростни вълни небето сиво да сломи. Така във моята душа се борят вечно две стихии : любов и мрачната тъга от много ранни младини ...

Редактирано 22 юни 200818 г. от hrodopski (преглед на промените)

ПОЗДРАВ

Виж как на сладко ухаят липите,

бодрост и свежест се леят навред –

с трепет вълшебен ти пращат звездите

моя далечен –сърдечен привет .

Искрено –чистия поздрав далечен,

мила госпожо, за тебе сега

пращам по случай деня ти рожденен

с този невзрачен букет от слова.

С думи шаблонни и прости, но честни

аз ти желая ,госпожо, сега

щастие,радост и мигове светли –

всичко прекрасно на тази земя ...

10.06.2008 г.

Редактирано 24 юни 200818 г. от hrodopski (преглед на промените)

МИНАХА МОИТЕ ГОДИНИ Бавно в нерадост и болки, в пориви бледи-във вечна тъга минаха мойте години като водите на мътна река. Младост отмина несетно кога- само в спомени смътни тлеят мечтите невзрачно сега. Губят се вече в забрава; вяра,надежда и бледа мечта, мрачна ги орис погреба с пластове сива,житейска мъгла... Бледи и сиви и скучни нижат се дните с болезна тъга. В трепет с копнежи фалшиви блясък момчешки угасна в тъма. 18.09.2006 год

Редактирано 20 юни 200818 г. от hrodopski (преглед на промените)

В МИРАЖНИ ТРЕПЕТИ СЪРДЕЧНИ

Кат жалък пилигрим в нощта

аз пях безумните си песни.

В неволи,в унес и тъга

живях и с болки безутешни.

Душа си в песните разкрих –

мечтите чисти-съкровени

и нищо аз от теб не скрих :

ни блян,ни порив –ни надежди...

Но с поглед ледено – студен

и думите обидно тежки,

госпожо мила , ти във мен

надеждите погуби – светли ...

Но нямаш никаква вина ,

че във нерадост пропилях си ,

в заблуди вечни и тъга

неизживяна младостта си .

И днес до късно във нощта

в миражни трепети сърдечни

все си припомням младостта

и бледи спомени далечни .

22 .06 . 2008 г.

Редактирано 24 юни 200818 г. от hrodopski (преглед на промените)

Пейзажи в бледи стихове

В царството на непокътна красота

сред вълни от ласки сребро- лунни,

где духът на белоснежна чистота

властва в огледално чиста светлина,

где почиват над вълните сънни

утринни мъгли в мъртва тишина.

Буревестник где с пречупени криле

е захвърлил поглед замечтан

и в утеха с покрусено сърце

утрото посрещал в сънен блян.

Там, гдето диплят сребърни къдрици

нежно тихите прохладни ветрове

оглеждат се в рояк искрици

замечтаните далечни брегове.

Там цъфти в приказна идилия

в светлочист и непорочен свян

снежнобялата прекрасна лилия.

Образ на далечен светъл блян .

Приказно в усмивка нежно мека

цветът на белоснежна красота

във водите посребрени нека

грее в огледално ярка светлина .

22.09.1998 г

Редактирано 26 юни 200818 г. от hrodopski (преглед на промените)

СЪРЦЕТО НА МАМА

В мъгливата вечер на есен дъждовна

навеки застина сияйно лице.

Далече кат ехо заглъхна на мама

доброто,прекрасно и нежно сърце.

На скръбното ложе е кротко заспала

отпуснала тежко и морно глава

и сякаш очите метличеносини

сънят ги оборил с приспивни слова .

От иконата малка Богородица свята

ме гледа и кима с печални очи

и връхлита неспирно нестихваща болка

в задавено гърло с горчиви сълзи...

И скръбна свещица в ръцете студени

разлива и пръска сълзливи лъчи.

Побягнаха плахо в ъглите стаени

подплашени сенки по бели стени.

С пресипнало гърло проплака камбана

и глухо отекна зад гъста мъгла.

Сразена от болка потрепна обляна

във ледени тръпки нещастна душа.

Отвънка в градинката малка цветята

са тъжно привели красиви глави

и тихо проливат и ронят в листата

на сребърни струйки горчиви сълзи.

Угасна навеки живецът сапфирен

в очите метличеносини на мама

и пурпурно слънце зад облак съдбовен

залезе,стопи се и вече го няма.

И няма ги вече очите любими

сърце ми да милват с кристален сапфир,

душа ми да галят с ръце си незрими

с нежните ласки на топъл зефир.

Неволните грешки прости ми ти,мамо,

за всичките болки от мене- прости!

Ех,днеска да можех на твоето рамо

за прошка бих плакал с горещи сълзи...

Навеки ще нося в сърцето си,мамо,

най-скъпия спомен за погледа син.

Как топлеше нежно-сияеше само

в пламъци сини на аквамарин...

1997 г

Редактирано 24 юни 200818 г. от hrodopski (преглед на промените)

В ПАМЕТ НА МОИТЕ РОДИТЕЛИ

Несетно във болки изтляха

по мене надеждите-тук .

Далече от тях ме отвяха

попътните вихри на юг.

Напразно са чакли да хлопне

желязната дворна врата.

Завърнал се тях да прегърна

в последния миг-пред смъртта.

Баща ми очакващ умирал

със моето име в уста,

но блудният син се не връщал

загубен бил нейде в света.

Зовяла ме тихичко мама

в съня си , в предсмъртния час,

но мене ме нямало тама

от нея далече съм бил аз.

„Кажете му-казвал баща ми-

да влезе и седне при мен.

Защо ли все още се бави,

със кой ли говори отвън?.."

Все на Богородица мама

се молила тихо в нощта;

„Пази го ти майчице свята

от всичкото зло на света!"...

Потрепвало в мрака печално

кандилцето малко едва .

То сякаш в унес неясно

шептяло й тъжни слова...

„Ще дойде,ще дойде...едва ли,

едва ли да дойде ще свари,

в мига ти последен –от юг..

На гузната съвест тежат ми

днес техните скръбни очи.

Бездомни витаят в съня ми

прекрасните мили души...

1999 год.

Редактирано 24 юни 200818 г. от hrodopski (преглед на промените)

НОЩНИ ПЕЙЗАЖИ

Сладко ухаят липите –

бодрост и свежест се носят навред .

Нежно потрепват звездите

с поглед любовен и ласкав привет.

Приказно ярко в небето

грее сребриста луна .

Тихо прошепва в полето

полъх прохладен над морна земя .

Гасне и после проблесне

малка светулка във мрака , над мен

светли пътеки чертае –

пътища тайни към утрешен ден ..

Мигом в небето побягна

падаща малка елмазна звезда .

Тъжно самотна угасна

кат мимолетна момчешка мечта .

Литна ,припламна –проблесна

като преминал напразно живот .

Тихо стопи се угасна

нейде в тъмното търсейки брод…

Шепнат си тайнствено - нежно

в сенките сгушени стари липи .

спомнят си утрото ведро –

светлите детски невинни мечти .

Стрелна се сянка потайна –

лека , ефирна ,безмълвна –без стон .

Нейде потъна –изчезна

призрачно ,сякаш демон – фантом .

Писна в съня си уплашен

сграбчен в нокти нещастен врабец .

Крясък злокобен отнесе

тихо полъхнал прохладен ветрец .

Ласкав вечерник гальовно

милва с незрима ,вълшебна ръка .

В изблик на нежност любовно

шепне невнятни любовни слова .

VІ – VІІ 2005 г.

Редактирано 26 юни 200818 г. от hrodopski (преглед на промените)