Знам ли...

Вчера исках да умра,

а днес ми се живее...

вчера изгубих приятел,

днес намерих любим...

вчера от сърцето ми струеше болка,

а днес от щастие прелива...

е... защо съм тук,

какво ми има?...

Много добре!Пожелавам Ви нови творчески успехи ! С поздрав :Христо Родопски

Благодаря за комплимента!

Помогнете...

Вечери -

с необясними мълчаливи крачки.

Утрини -

пълни с главоболия и стресове.

Пътища -

с тръни и кървави белези.

Рахитични дървета

без листа и гнезда...

Слънце -

без топлина и лъчи...

Аз съм сама!

Задушавам се!

Помогнете ми...

Благодаря за комплимента!

Помогнете...

Вечери -

с необясними мълчаливи крачки.

Утрини -

пълни с главоболия и стресове.

Пътища -

с тръни и кървави белези.

Рахитични дървета

без листа и гнезда...

Слънце -

без топлина и лъчи...

Аз съм сама!

Задушавам се!

Помогнете ми...

Не,не е комплимент, действително стиховете Ви са хубави ! Продължавайте да публикувате в моята страница, с интерес чета публикациите Ви.Можете и самостоятелно да публикувате,ако желаете това кликнете върху прозореца " нова тема "( с моята страница ) и така ще си отворите Ваша тема .

АЗ КРАЧА Аз крача по пътя си стръмен с приятели близки до мен. И поглед далечен отправил- уверен към светлия ден . В ръце си разпалена нося последната ярка звезда, изгряла в надежди пресветли- над вечната мрачна тъма. Протягам напреде до болка изтръпнали, силни ръце и трепне изгарящо в мрака нещастното мое сърце... И свидна мечтата омайна от пурпур сред блясък -в лъчи, заглъхнала нейде незнайна изгрява над мъртвите сиви мъгли ...

АЗ КРАЧА

Аз крача по пътя си стръмен

с приятели близки до мен.

И поглед далечен отправил-

уверен към светлия ден .

В ръце си разпалена нося

последната ярка звезда,

изгряла в надежди пресветли-

над вечната мрачна тъма.

Протягам напреде до болка

изтръпнали, силни ръце

и трепне изгарящо в мрака

нещастното мое сърце...

И свидна мечтата омайна

от пурпур сред блясък -в лъчи,

заглъхнала нейде незнайна

изгрява над мъртвите сиви мъгли ...

Поздрави много красив стих ...!

ПРОЛЕТ ЩЕ ДОЙДЕ О,нека се мръщи,вилнее-бушува зловещата зима през дългите нощи! О,нека препуска,буботи-лудува свободно на воля и клони да кърши!... Напразно лудува,напразно се мръщи, пак пролет ще дойде,пак пролет ще има. Ще бликнат фонтани лъчисти и чисти , безкрайни фонтани на нежност и сила . И ето полека от нищото сякаш със скрита надежда ,с несдържана радост по клонките нежни напъпена младост неспирно напира,надига се –расне . Дърветата пищно сред време ще листнат, докоснати нежно от ласкав ветрец и в нейна прослава ,унесен в забрава ще химни разлива незнаен певец. Ще екнат фанфари на птичата песен, победни фанфари на младост и сила. И ведро ще свети простора небесен- лазурно сапфирен,сияещ кат свила. Знам, пролет ще дойде,пак пролет ще има С възторжени песни и нови надежди, но моята пролет ,ах моята пролет едва ли ще дойде,едва ли ще дойде ! С десница незрима уби я съдбата – сред глетчери ледни на вечната зима захвърли мечтите-надеждите светли, със вихри студени прекърши цветята, цветята на детските блянове чисти . За пролет бленува ,за ласки жадува невинна и чиста по детски душа, но демона черен на полъх неверен попари сияйната нейна мечта . Не литнала още ,простреляна падна ранената моя,нещастна душа . С усмивка ехидна ,с преструвка завидна Погуби я подло жестока съдба . Но пролет ще дойде,пак пролет ще има, пак свежо и тучно ще расне трева. Ще трепне в наслада надеждата млада с възторжена ,дръзка и смела мечта. И нови надежди ще зреят в полето- в богатата щедра и тучна земя. В безкрайни простори високо в небето ще дипли мостове сияйна дъга.... Но моята младост,ах моята младост разперила плахо за полет крила прободена падна с попарена радост във бездна дълбока на ледна тъма . Знам,пролет ще дойде –възторжена млада и химни ще има и песни безкрайни, но моята пролет,ах моята пролет не дойде ,стопи се –угасна в нерадост...

ДО БОЛКА ПОЗНАТО ЛИЦЕ

До болка познато лице

със правилни, нежни черти,

лик близък,познат и красив-

със кафяви и умни очи.

Живецът на поглед засмян

сияе във порив и в блян

и в свилени меки коси

златисто потрепват лъчи....

До болка познато лице

със правилни, нежни черти

остави в душа да трепти

невидимо малко гласче .

Редактирано 21 декември 200817 г. от hrodopski (преглед на промените)

БОЛКА Не посрещнах светлината лъчезарна на деня, в мрак живях ,във тъмнината непрогледна на нощта. Не поръси ме зората с росни бисерни сълзи, мен попари ме сланата в ранни утринни зори. В ден посърнал без надежди, бледо синкав и студен, вихри бурни и метежни пропиляха всичко в мен. Не разцъфнала мечтата, в ледения вечен скреж, с болка гаснеше в душата в порив сетен и копнеж. Жалка скитница бездомна днес е моята душа по повелята съдбовна на проклетата съдба ... Не дочаках светлината лъчезарна на деня . С болка гасна в тъмнината не разпалена мечта ...

Редактирано 29 декември 200817 г. от hrodopski (преглед на промените)

ЛЮБОВТА НА КЛЕОПАТРА

Глъхнат стъпките далече,

в нощната тъма.

Трепкат и догарят вече

факлите в нощта.

Дреме тихо в покоите

сънна тишина.

В тъмното скимтят копоите

жално във съня.

Клеопатра още будна

шепне си сама.

Тежка болка душегубна

мъчи я сега.

-Де си, римлянино, мрачен-

с каменно лице?

Оковал в окова златна

моето сърце.

Не сърце, а къс от камък

носиш във гърди!

Не гори душата ти в пламък.

Ти я угаси!

Гордостта ти е надменна.

Сляп си, погледни!

Млада снага ненагледна

в горест се топи.

Ти дърво ли си ,човече,

нямаш ли сърце?

Вкаменено днес е вече

твоето лице.

-Не, красавице, любима

имам си сърце.

Любовта е тъй красива

скъпо ми дете.

Ти, царице,чуждоземна

мрамора студен

с красотата си неземна

съживи във мен...

-Спри-дума Клеопатра-

спри се, не лъжи.

Ти изкусен си ласкател-

майстор на лъжи.

Шепне нейде в тъмнината

воина смутен:

-Ти царице на душата

всичко си за мен.

Цвят от люляк теменужен

в утрото на май,

нежен блясък изумруден-

звезден шир безкрай.

Запленен от красотата

ти и той дори

богът славен на войната

в огъня гори...

-Спри, ласкателю, фалшиви,

искаш, но грешиш,

с думи мили и красиви

да ме заблудиш.

Може би във битки бойни

воин смел да си,

но за ласките любовни

плах си разбери...

С поглед празен и безумен-

с каменно сърце

дума римлянина гузен

празни думи все.

Скъпа , срещу нас са всички

в римския сенат

и останахме самички

в тоз развратен свят..

Нека си остане тайна

скрита за света

нашата любов сияйна

сал една мечта

-Глупчо, колко си наивен!

Имаш ли глава?

Жалък кат евнух безсилен

станал си сега.

Юпитер на теб е гневен,

сдържа се едва,

мълнии яростен и бесен

мята над света..

Шепне тихо в тишината

в непрогледен мрак

с горест тежка във душата

Клеопатра пак:

-Не, не искам аз да плача

вечно в самота!

Нека отсече палача

моята глава!

Птичката във клетка златна

никога не пей.

Без любов гореща, сладка

не ми се живей...

01.01.2009 год.

Редактирано 5 януари 200917 г. от hrodopski (преглед на промените)

СПОМЕНИТЕ НА МАРК АНТОНИЙ

Мараня и жега нетърпима,

мъртва тишина цари,

въздухът трепти като в пустиня

сякаш в пламъци гори.

Лешоядите крещят зловещо

в ненаситен кървав пир.

Пари нажежена до горещо

земната печална шир.

И след жътва кървава-богата

мъртви воините лежат.

Проснати безредно на земята

в сън мъртвешки вече спят.

Само Марк Антоний още жив е.

Битки страшни и безброй

му минават днеска пред очите,

спомня си живота той.

Младостта си в мечти наивни

как прекарал във разврат. *

Във Елада няколко години

учил славен занаят.**

После спомня Цезаря велики,

дълги походи безчет

и безбройните победни битки.

Гордата му мъжка чест.

И Александрия с Клеопатра-

най-красивата жена.

Нощите безсънни в свойта шатра

през свещената война.

Конницата си хвърката

през юдейската земя,

още как опазил си главата

под щастливата звезда.

Спомня си и за Триумвирата

За Октавиан –Лепид.***

Подлото коварство на сената-

враг зад ласките прикрит.

Изневери тайни и прикрити-

вечни на съпругите.****

Дворцови интриги неразкрити.

Болки и заблудите.

Всичките си люлякови нощи

там под южното небе,

със горещите целувки още.

И прекрасното лице

мило на царицата красива

с тюркоазени очи,

с буйна ,къдрава коса чуплива-

в лунни сребърни лъчи.

Той не знае тя сега къде е,

Ще издъхне, ще умре

от любимата жена далече,

нищо без да разбере...

Рони във просъница мъглива

тихи, шепнещи слова:

-Викам те, ела при мен любима,

в тоз предсмъртен час ела...

БЕЛЕЖКИ

* - На младини Марк Антоний учи в Гърция риторика.

**-През младостта си М.Антоний водил разпуснат живот и разврат.Дължал на кредиторите си около 250 таланти.

***-Във втория Триумвират са влизали Октавиан, Марк Антоний и Марк Емилий Лепид.

****-Знае се, че една от съпругите( Антония Хибрда младша) му е изневерявала.

03.01.2009 г.

Редактирано 8 януари 200917 г. от hrodopski (преглед на промените)

Сън Дъждът сподири болката и с плачещи очи зад мътните стъкла душата се затвори, прокълната от думи отново пак мълчи, че кой за слънчеви лъчи ще й говори. Дъждът при болката остана с изплакани очи, душата множество слънца си нарисува и тръпнеща, и уморена отново пак мълчи, тя акварелното си щастие сънува.

Много добро, прекрасно стихотворение.Стихът му е лек и мелодичен. Браво! Родопски!

Огледало Небето си намери огледало – море, безбрежно засияло, за да потърси своите черти. Но слънцето го беше ослепило, мъгли и бури не открило, зарони тихо своите сълзи.

Много добре, пишеш красиво !

Объркване Рисува споменът гори и езера, но , Господи, какви са тези цветове върху палитрата на кръгозора ми? Наивно жълтото, самотно сивото и само няколко кафяви багрила, затворили душата ми сред черното. А искам бели птици в сини небеса над моите зелени гори и езера със вятъра безгрижен да се понесат ... О, как да ги открия тези багрила и как да нарисувам птичите крила?

Объркване

Рисува споменът гори и езера,

но , Господи, какви са тези цветове

върху палитрата на кръгозора ми?

Наивно жълтото, самотно сивото

и само няколко кафяви багрила,

затворили душата ми сред черното.

А искам бели птици в сини небеса

над моите зелени гори и езера

със вятъра безгрижен да се понесат ...

О, как да ги открия тези багрила

и как да нарисувам птичите крила?

Добре приятелю, в стихотворението ти прозира някаква скрита тъга, изгарящи душата тъжни чувства и надежди за светли и сини небеса, за безкрайни зелени простори на радости и мечти...

с уважение: Родопски

.ОЩЕ ЖИВИ СА В МЕНЕ Мечтата ми ще бъде отмечтана, животът ще си вземе своето от мен. Навеки ще остане неразбрана душа нещастна- взета от съдбата в плен. И болката в душата ми стаена ще стиска и ще души моите гърди. Надеждата в нерадости родена невзрачна ще изтлее и ще се стопи. Какво от туй, че боли и страдам и че съдбата ме от радости лиши, но трябва ли вечно аз да унивам , да плача, да проклинам- все да ми тежи... Животът, зная, своето ще вземе и неусетно с времето ще отлети, но днеска все още живи са в мене последните ми неувяхнали мечти ...

Редактирано 13 януари 200917 г. от hrodopski (преглед на промените)

Сбогуване Шепа есенни листи запрати в душата ми вятърът на спомена. Лято е! Надежда уморена заспа на ръцете ми, безнадежно наивна. Лято е! Пърхащи мисли – ята ми отнемат простора. Лято е! Завалява дъждът. Господи, колко е кратко моето лятно слънце.

Хареса ми! Продължавайте да пишете!

Сбогуване

Шепа есенни листи

запрати в душата ми

вятърът на спомена.

Лято е!

Надежда уморена

заспа на ръцете ми,

безнадежно наивна.

Лято е!

Пърхащи мисли – ята

ми отнемат простора.

Лято е!

Завалява дъждът.

Господи, колко е кратко

моето лятно слънце.

Лято е. Ранно лято.

Мирис на сладки треви.

Руса грива развяват житата.

Слънчогледи извиват глави.

Тиха приказка шепне реката,

а листата не трепват дори.

Лято е. Знойно лято.

Жарки дни и огромни луни.

Песен пеят щурците в полята.

Чудна песен за далечни земи.

Как бучат на морето вълните

и се връщат в дълбоки води.

Как блестят на небето звездите

и напомнят човешки очи...

Лято е. Късно лято.

И мирише на мед и треви.

Босоногата есен пристъпва

и попарва листа и мечти.

С лека тревога за зима

свива гърлото ни тъга.

А в очите се гуши плашливо

за пролет надежда една.

Създадена е колоритна лятна картина Усещането и тревогата за наближаващия му край и очаквания за идващата зима и една едва загатната надежда за нова пролет, ново начало в живота и любовта. Стихотворението е добре построено и ми хареса, продължавай с този тон. Христо Родопски

Редактирано 13 януари 200917 г. от hrodopski (преглед на промените)

. В ОПЪК СВЯТ

Във объркан свят живеем-

де на почет е лъжата.

Да се борим не умеем

с подлостта и със разврата.

Чисто съвест-правда свята

изтъргувани са вече

за пари и за охолство.

Всеки ниско до земята

с тъпо някакво упорство

днес се кланя на парата.

Не чест и достойнство- правда,

а мошеници крадливи

шетат волно по земята-

ръсят приказки лъжливи.

Алчен, подъл чорбаджия

разменил ги – за жълтици,

зъл и мрачен стар кадия

даде ги за сребърници...

В опак свят, жесток живеем

без чест, съвест и достойнство.

Свят на подлост и измама,

беззакония- притворство

властват вредом по земята....

18.01.2009 г

Редактирано 20 януари 200917 г. от hrodopski (преглед на промените)

Настроение Отива си разплакано лятото по несънувани дни на блаженство. Разпиляно разхвърли и златото на своето слънчево съвършенство. Отива си разплакано лятото ... В душата, обзета от странни въпроси, неканен забушува и вятърът благородство и покой да изпроси. Отива си разплакано лятото ... Остават още два тъжни сезона, но могат ли покоят и вятърът да разцъфтят почернелите клони

РАВНОСМЕТКАТА Не мина ли живота ти напразно в заблуди сладки-в розови мечти? Не бe ли романтичният мечтател наивно вярвал в приказни страни? Не хранеше ли рехави надежди за полети в безбрежни висоти? Не вярва ли в химерите миражни, в мечтите за безоблачните дни? Уверен съм и не греша, аз зная живял си с чиста съвест на света и смело устоявал си до края достойнството си свято и честа....

Редактирано 22 януари 200917 г. от hrodopski (преглед на промените)

УБИЙСТВОТО НА КАЛИГУЛА*

Лятна нощ. Окъпана в сребро,

във среброто на луната.

Огледално бяло кат стъкло

в светлина блести земята.

Късен час.Среднощна тишина-

пуста, призрачна и сънна.

Нейде екне и замира в тъмнина

песен плачеща и тъжна.

Гай**е със сестра си и едва

балдахина, тюл прозрачен

им закрива голите тела***

във съня им тежък- здрачен.

Той до кръшния й строен стан

стене, гърчи се и потрепва

и от демоните обладан

във просъница прошепва:

„Аз корали и черупки брах****

в пясъка на бреговете

и със слава аз се увенчах

в славни битки с враговете.

Със коварство дядо си убих,

подлия и стар Тиберий

и сената после покорих

с твърда воля и с упорство"...

Мяркат се картините едва...

Идващите от мъглата

образи безплътни на съня

чезнат призрачно в тъмата.

Как сенатор конят му е бил-*****

на сенаторска заплата.

Как сенаторите задължил

да си плащат на хазната.

Унижени скланяли глава

пред прищевките му луди******

и с подигравателни слова

гаврил се с едни и с други.

Виждал се в съня като бог,

бог велик,могъщ и силен

и безропотно всеки като роб

да се кланя бил му длъжен.

Във покоите тънещи в мрак

тихо факлите догарят.

Трепкат, гаснат и се палят пак

в сетни сили и угасват.

И една невидима ръка

с нож във тъмното над него...

Писък на уплашена жена

в края на престъпно дело.

Тъжен край за лудия тиран.

Императорът е мъртъв!

Да живее новият избран

от народа император...

______________________

* Калигула е роден на 31.08.12 и е убит на 24.01.41 г. от Касий Херея

** Истинското му име е Гай Юли Цезар, като на великия му предшественик

***кръвосмешателство със сестра си (Друзила);

**** Военният му поход в Британия завършил със събирането на черупки от морския бряг.

*****направил своя любим жребец ( Инцитат) сенатор.

******Калигула карал сенаторите да тичат след каляската му.

Редактирано 28 януари 200917 г. от hrodopski (преглед на промените)