3. ОСТАВИ МИ СПОМЕНА

Ако някога загубя

вярата във утрешния ден

остави ми спомена да свети

спомена за тебе в мен.

Нека той ме свързва нощем

с нежният ти лик незабравим,

нека не бледнее още

в паметта ми образа любим.

02.2005

Усетих го като своя молитва. Благодаря.

И никой не ще ми го отнеме!

ТЪЙ ПРЕКРАСНА НА СВЕТА

Ти сияеш като роза

в ситни капчици роса ,

кат русалка светлокоса

с разкошно бухнала коса .

Тъй сияйна е зората

в утрото на слънчев май ,

тъй ухайни са цветята

в светлия небесен рай.

Твоят лик чаровен грее

кат зорница в тиха нощ –

свилена коса се вее

в златно пурпурен разкош .

Росна китка в градинка

тъй ухае и сияй –

с тънка снага трепетлика

тъй кърши се –играй...

Ярко lв погледа ти свети

лъчезарна светлина

и в очите ти се лее

с животворна топлина .

Аз обичам те такава –

в прелест грейнала жена .

Тъй сияйна и красива

като сипнала зора .

Аз обичам те ,любима ,

тъй прекрасна на света –

нежна ,мила –несравнима

с друга никоя жена ...

07.2008 г .

Редактирано 12 юли 200818 г. от hrodopski (преглед на промените)

Въпреки, че не сте доволен от това, как оценявам стиховете Ви...

Мисля, че стиховете ви са нежни, красиви и ритмични. Даже си имам любими. Поздравления от мен и продължавайте да ни радвате с творбите си

ОБИЧАМ ТЕ ,ГОСПОЖО МИЛА

В нерадости ,във тъги -неволи

в среднощни тихи часове

душа угаснала се моли ,

нашепва ,тихичко зове .

Самотна ,тъжна и нещастна

в среднощен ,непрогледен мрак

зове душата ти прекрасна

във полет към лазурен бряг .

Но знаеш ли ,госпожо мила ,

какво душата я гнети ,

горчиви сълзи що пролива –

ридае ,стене и мълви ?

Ти чула ли си как щурецът

нарежда ,плаче и тъжи

с копненията на певеца

посред заспалите треви ?

Така сърцето ми ранено,

отдадено на вечен зов ,

от погледа ти запленено ,

бленува ,плаче за любов.

А знаеш ли ,госпожо мила ,

колко те обичам аз

и как душа си ми пленила

с напевния си – нежен глас...

Обичам те, госпожо мила,

обичам твоята душа,

душата светла съхранила

достойнство ,чест и красота ...

Обичам те ,госпожо мила,

заклевам се навеки аз –

душата светла и красива

до любя до последен час ...

05.07 .2008 г.

Редактирано 11 юли 200818 г. от hrodopski (преглед на промените)

ОТМИНА ПРОЛЕТ ДЪЖДОВИТА

Отмина пролет дъждовита

и лятото отдавна отшумя .

Настана есен ветровита

с увехнали –попарени цветя .

Далеч са вече отлитяли

надеждите и сетната мечта .

Душа ми стене жаловито ,

проклина ,плаче моята душа .

Сърцето бие ядовито ,

угаснало нещастно на света...

Във вечно търсене през дните

на щастието –в сивата мъгла ,

аз пропилях си младините

напразно в горест , болки и тъга .

Живях в заблуди безконечни

на бледосинкав и миражен блян

и търсих все във пустини вечни

нещастен щастието нейде там ...

Пустините безмълвни бяха

във тишината на безгласен мир.

Те тайните си не разкриха

заровени под пясъчната шир...

Аз дълго рових със ръцете ,

търсих щастието във дън земя

и ринах пясъка с нозете –

напразно дирих негова следа .

Но мина пролет дъждовита

и лятото несетно отшумя .

Пристигна есен ветровита –

с увяхнала -попарена душа...

24.07.2008 г.

Редактирано 26 юли 200818 г. от hrodopski (преглед на промените)

"Отмина пролет дъждовита" е наистина красиво стихотворение. Мелодично, пълно с динамика и чувство.

Аз дълго рових със ръцете ,

търсих щастието във дън земя

и ринах пясъка с нозете –

напразно дирих негова следа .

Тази част се заби в съзнанието ми. Колко малко му трябва на човек, за да осъзнае мноого неща!

ОТМИНА ПРОЛЕТ ДЪЖДОВИТА

Пристигна есен ветровита –

слана попари моята душа ...

24.07.2008 г.

А аз си мисля, че е абсурд сланата да се появи толкова рано.

Преди нея има един прекрасен сезон - сезонът на "ЗЛАТНАТА ЕСЕН". Него ти пожелавам . В него ще намериш всички сезони, ще намериш едни от най- красивите багри, ще усетиш мекотата на есенното слънце и ще се радваш на танцуващия есенен вятър. Не спирай да търсиш. Всичко е около теб.

П.П. До кога ще наричаш стиховете си бледи?

Страхотни стихове,покланям Ви се до земята ,много ми харесват.Като ги чета виждам просто мойте как бледнеят ....

Редактирано 25 юли 200818 г. от goshetoo (преглед на промените)

КОЛКО ТРЕПЕТНИ ДУШИ

(към всички влюбени )

Колко влюбени очи

с горест скрита във сърцата

гледат и се молят те

с тиха нежност на луната.

Колко трепетни души

в тихи нощи сребролунни

шепнат и изричат те

думи нежни и любовни.

Колко пламенни сърца

в доби късни и потайни

трепкат и изгарят те

в страсти бурни и безумни .

Колко грейнали лица

с нежни ласкави усмивки

греят и се смеят те

без превземки и преструвки.

Колко пръснати души

разделени от съдбата

дирят и се търсят те

все напразно по земята...

Редактирано 3 август 200818 г. от hrodopski (преглед на промените)

КОЛКО ТРЕПЕТНИ ДУШИ

(към всички влюбени )

Колко влюбени очи

с горест скрита във сърцата

гледат и се молят те

с тиха нежност на луната.

Колко трепетни души

в тихи нощи сребролунни

шепнат и изричат те

думи нежни и любовни.

Колко пламенни сърца

в доби късни и потайни

трепкат и изгарят те

в страсти бурни и безумни .

Колко грейнали лица

с нежни ласкави усмивки

греят и се смеят те

без превземки и преструвки.

Колко пръснати души

разделени от съдбата

дирят и се търсят те

все напразно по земята...

Колко, колко-ами много са...

Поздрави за стиха

Благодаря за високите оценки ,които давате за драсканиците ми . с уважение :Hrodopski

Благодаря за високите оценки ,които давате за драсканиците ми .

с уважение :Hrodopski

Ако бях модератор, вероятно щях да изтрия втората част на изречението. Нали приемаш сериозно, че харесваме стиховете ти? Много сме нежните душички. Защо репликираш с

Много ми харесва стихотворението ви. Наистина много са влюбените, а една такава творба не е възможно да не бъде забелязана!

Благодаря за високите оценки ,които давате за драсканиците ми.

Повярвайте, стиховете никога не могат да бъдат "драсканици", когато сърцето диктува.

Редактирано 4 август 200818 г. от petinka90 (преглед на промените)

Благодаря за високата оценка ,която давате за стихотворението ми ,определено това ме радва ,че има с кой да споделя това което вълнува душата ми ,макар и под формата на поезия,която се опитвам да създавам ,не чак до там сполучливо( поне така на мен ми се струва ) ... С уважение : Hrodopski

ТИ СИ РОЗА ОЗАРЕНА

В утро трепетно –лъчисто ,

с бистри капчици роса ,

ти сияеш детски чисто

като нежно сипнала зора .

Твоя поглед теменужен

трепка ,милва и сияй ,

порив нежен – непринуден

палаво в очи играй .

Тънка снага кат топола

плавно кърши се и вий-

глас на птица сладкопойна

звънко в устните се лей.

Ти дъга си многоцветна ,

слънчев лъч в шеметна игра

и усмивка мимолетна

във нощта на блеснала звезда .

Ти си роза озарена

в златно –пурпурни лъчи

и си прелест ненагледна

ти за моите очи .

Устните ти кат рубини

озаряват нежен лик-

сочни ,свежи кат малини

ме пленяват всеки миг ...

Ти си прелестно красива

като утрото на май –

нежно мека като свила

твоята коса сияй.

Ти сияеш детски чисто

като малка пурпурна звезда,

непомръкващо лъчисто

грейнала в капчица роса ....

Редактирано 7 август 200818 г. от hrodopski (преглед на промените)

ехаааа ако някой напише стихотворение за мен ще литне честно Много си те бива ей продалжавай в сащия дух и пращай да четем

Умело съчетание от сравнения. Отново поздравления за добрата творба!

ПОМНИШ ЛИ

Помниш ли ... помниш ли летните вечери ,

тихия залез над морните морски вълни ?

Алени пламъци бяха обагрели

светлия поглед на твоите лазурни очи .

Помниш ли още прохладните вечери ,

свежият въздух под синия нежен покров ?

С` златни отблясъци бяха погалени

дните , тогава , на нашата знойна любов .

Помниш ли ...помниш ли летните месеци --

Знойното слънце и топлото Черно море ,

сладките мигове –златните пясъци –

жарки целувки под южното звездно небе ...

Редактирано 6 август 200818 г. от hrodopski (преглед на промените)

Някак си усетих спокойствието в творбата ти. Толкова е хубаво .

АКО ПРЕРОДИШ СЕ

Ако нявга в друго време

преродиш се в нежен цвят

бих желал да съм пчеличка

призована с аромат .

Там сред цъфнали къпини

и сред кукуряка блед ,

по поляни и градини

търсил бихте аз навред.

Все с надеждата едничка

да те зърна на света

и мечтата ми мъничка

да бъде сбъдната мечта .

Или в нощи сребролунни

искам да съм рибка малка ,

ако ще си след години

малка гиздава русалка .

И от морските градини ,

знай , единствено за теб

от корали –раковини

бих набрал ти аз букет ...

Редактирано 7 август 200818 г. от hrodopski (преглед на промените)

Брагодаря на всички ,които казаха добри думи за моите писания.Радвам се ,че това което пиша се харесва на много хора ,желая им много здраве и лично щастие . С уважение :Hrodopski

АХ,НЕ НАПОМНЯЙТЕ МИ ,МОЛЯ

На двора старият бадем навярно

отново цъфнал е сега

и пак прострял е в прелисти просторно

разцъфналата си снага.

Едва ли още пейката под него

все непокътната седи

и времето тъй безпристрастно строго

оставило-я да стои...

Отзад....Училищната сграда бледа

с мъртвешки хлътнали очи

днес през прозорците разбити гледа-

печално сгушена мълчи...

И тама нищо вече не говори,

че детски звучен смях-ечал,

свободен дух просветните простори

е волно някога летял.

На мене мила ми е тази сграда

и всеки камък в нейни зид.

А колко липсват ми брезата стара,

салкъмът немощно превит!

Ах,не напомняйте ми ,вие,моля,

че веч погребани са там

надежди,младост,радости-неволя

и построеното от мен...

Това е училището за което става дума в ситхотворението

( можеш да увеличиш образа )

Редактирано 9 август 200818 г. от hrodopski (преглед на промените)

ПОЖЕЛАНИЕ

С трепетно вълшебна красота

нежно в мигновенията кратки

нека ме опива песента,

песента на думите ти сладки...

Редактирано 15 август 200818 г. от hrodopski (преглед на промените)

ПРИКАЗКА В БЛЕДИ И СКУЧНИ СТИХОВЕ

В царство приказно –чудесно,

някъде накрая на света,

лъчезарно и сърдечно

трепетно сияе любовта.

Там зад хребети далечни ,

де захожда уморен денят ,

в синкави простори светли ,

тържествува ,носи се духът...

Ангелите лекокрили

стрелкат се безгрижно и летят.

В полет шумни –закачливи

весело подвикват се и зоват .

Там принцесата красива,

във очакване на любовта ,

разпиляла златна свила,

грее в нежно мека светлина .

И придворни пощурели ,

в прилив на душевна топлина,

припкат луди –подивели

в шемета на вихрена игра .....

В царството на вечна младост

и на непреходна красота

грее и сияе в радост

чиста –непорочна любовта ...

23.08.2008 г.

Редактирано 23 август 200818 г. от hrodopski (преглед на промените)