Години, дни и ноши, Препълнени с тревоги и още с много, много самота, защо така конецът ми житейски в прегледен ред не ви събра... tonihowk=== Поздравявам Ви за прекрасният стих...!!!

Отново казвам своето: "да"

Аз пак приятелски открито

без грим, без маска и лъжа,

без лицемерие прикрито

ти казвам свойто: „ да и да"

И през пространствата ефирни

то е протегната ръка,

открити поздрави безспирни

за теб от моята душа.

Очи говорещи без думи

не крият никаква вражда

и нито подлост, нито глуми

на подла нечия душа.

О, не с мълчания зловещи

в безмълвни ледни пустоти ,

а с устрем, с пориви горещи

на път към наште бъднини!

Не със съмнения горчиви

за бури и предателства

градят се истински красиви

човешките приятелства.

Приятелството претворява

мечтата в приказна мечта

и нашият разум прекроява

словата в бисерни слова.

А аз приятелски открито

отново казвам свойто: „да",

без лицемерие прикрито

протягам дружеска ръка...

Приятел е онзи който дори да те предава пак приятел ти остава.... поздрави Родопски за прекрасния стих ...! http://www.vbox7.com/play:273efcbf

Влязох в темата Ви с нагласата да прочета поредното красиво произведение. Очакванията ми се оправдаха напълно!

Поздрави, hrodopski!

Благодаря Ви, че оценявате така високо стихотворението ми! Приеми моите сърдечни поздрави и пожелания за здрави, радости и творчески успехи Родопски

Пародия

По мотиви на Димчо Дебелянов

Аз мечтая, летя и унивам-

непокорна, капризна душа,

окрилен и възторжен съзиждам

и отчаян отново руша.

А политна ли смело нагоре

ме посреща зловещо небе.

Щом потърся подмоли отдоле

ме ласкае приветно море.

И за утро лазурно мечтая,

но притиска ме призрачен мрак-

пъстродрешна есен копнея,

но, виж, пролет омайва ме пак.

Аз желая за обич да пея,

но не, младост повяхва и мре.

Във нерадост и старост да крея,

но душата ми млада е все…

Поете, прости за осакатения стих!

Редактирано 16 ноември 200916 г. от hrodopski (преглед на промените)

СЪБУДИ МЕ

По мотиви на Димчо Дебелянов

Ти ела във съня ми тогава-

на прохладната утрин часът,

из мъглите когато изгрява

лъчезарно разнежен денят.

И облей ме със сълзи горещи,

разтърси таз ранена душа,

събуди я за полети- срещи-

нахрани я със блян и мечта.

Аз, пробуден от тебе, ще стана

със разискрено- топли очи

и тогава душа възмечтана

ще запее и ще полети.

Ще летя над просторите светли-

в синевата кат детска мечта,

ще се нося по пътища звездни-

над безкрайната светла земя...

14.11.2009 г

Редактирано 16 ноември 200916 г. от hrodopski (преглед на промените)

Порочен свят

По мотиви на Смирненски

Тя пъпчиво кървяща, зловонна-

неповолна и страшна съдба,

безпощадната криза световна

в глад обрича милиони сърца.

Във гърдите ни кипнала злоба

безпардонно химери громи,

разрушава със ярост на роба

съградени от пясък мечти.

За каква ми трагичност говориш?

То трагичното не е във мен

и неволи във радост да сториш

пак животът държи те във плен

на световните вечни заблуди,

на помръкнала младост денят-

де царуват несгодите луди

и порочен загива светът....

16.11.2009

Редактирано 16 ноември 200916 г. от hrodopski (преглед на промените)

ЖАДУВАЩА ДУША

Не ме преспивай с щастие фалшиво,

недей обръща всичко на шега:

свещено, приказно, красиво

и моята несбъдната мечта.

Тя ярък изблик е на чувства нежни-

за полети жадуваща душа

над върхове високи, белоснежни

свободно де се рее любовта.

За мене няма по- прекрасно нещо

и по- жадувано от любовта.

О, не, не е престъпно и погрешно

ти искрено да любиш на света!

Тя, любовта е слънцето, което

сияйно грее с пурпурни лъчи-

лазурът ясно синкав на небето

потрепващ в ярко блеснали очи.

За нея плакал е приживе Петрарка

и после още дълги векове.

В прохладни вечери със лира в мрака

поетът тихо Лора пак зове.

И днеска пак Ромео – Жулиета

със лъчезарно грейнали лица

свещено пазят в себе си завета

на милиони влюбени сърца.

Не ми отнемай чувството прекрасно,

не ме обричай вечно на тъга.

За неговата святост аз безкрайно

да пея искам от душа сега.

24.11.2009 г

Редактирано 24 ноември 200916 г. от hrodopski (преглед на промените)

Не ме преспивай с щастие фалшиво, недей обръща всичко на шега: свещено, приказно, красиво и моята несбъдната мечта. Поздрави господин Родопски за прекрасния и нежен стих ...! http://www.vbox7.com/play:60128055

Почти романтично

Достигам просторите светли – зората,

зората докосвам с очи възхитен

и стискам аз здраво до болка ръката

ефирно незрима на утрешен ден.

Из сини лагуни изравям мечтата,

надеждите светли, младежкия блен

и с порива бурен, еклив на вълната

пришпорвам уверен към теб окрилен.

Препълнени чаши наздравици вдигам

за тебе изстрадала моя страна.

Безкрайно се раждам, живея- умирам

прободен в сърцето от вража стрела.

И там от тревите слънца разпилени

във бисерни капки сребриста роса

събирам с очи във мечти озарени

за тебе любима и родна земя.

На цъфнали рози нектара събирам-

златисто сребрист, вълшебен прашец

и в него отново лика ти съзирам

изящно прекрасен със златен венец.

И вяра, и песен в мечтите съзиждам

за тебе преславна и свята страна.

Родино свещена, отново откривам

те в образа мил на любима жена.

Безкрайни са твоите сини простори,

водите, горите и тучни поля.

Със пъстри килими красиви, безбройни

застлана е свежата твоя снага....

27.11.2009 г.

За кой ли път вече се наслаждавам на вълшебните ти стихове, поете Мисля,че вече съм ти казвал, че си един от любимите ми български поети Думите ти, подобно на математически формули, извеждат до такива прости, но точни решения, че мозъкът, без грам усилие, описва в представите ми картини като че от рая Едно твое стихотворение казва толкова много, колкото дори една книга на друг автор, не може да разкаже Стихотворенията ти ги сравнявам с Хаоса Но не изкривената представа за Хаоса каквато днес разбираме използвайки тази дума - безпорядък а истинския Хаос, в който се съдържа всичко, но то си е на определеното място Такива са твоите стихове съдържат абсолютно всичко Не преставай да ни радваш с тях

Ела по-скоро и си отиди.

Часът е пет,зората се прицелва.

Мъгливо е,нощта е за крадци

тя подир тебе в уличката чезне.

Навивам разваленият часовник

и съвестта ми ще е вместо точност.

Смъртта отново побеждава всяка обич,

но кой-кого?Граматика порочна...

Най-точен герб е без стрелки часовник

във ватата на твоите обятия.

С отвратителната дума "обич"

римувам празното мероприятие.

Цитирано по памет-

Андрей Битов-"Отлитащият Монахов".

Андрей Битов

Кажи ми

Във трепета разискрен на зората

на утрото в лазурните лъчи

и в пристъпа разбунен на вълната

била ли си, кажи ми ти, кажи?

В копнежите раздиращи душата,

на горести в горчивите сълзи-

във вихъра понесен от мечтата

била ли си, кажи ми ти, кажи?

Ако не си, едва ли си узнала

как огъня на любовта гори

и никога не би ти разгадала

загадките на светлите мечти.

Ела и виж- понесъл съм в сърцето

завинаги прекрасният ти лик,

ликът ти по- сияен от небето

да грее там до сетният ми миг!

04.12.2009

Редактирано 5 декември 200916 г. от hrodopski (преглед на промените)

На времето по криволиците

На времето по криволиците

преминали от изгрева до залеза

и заблудени като птиците

се лутаме объркани в просъница.

Наивно вярвахме в заблудите

като деца в приказки и призраци

и сме наливали основите

напусто ний на пясъчните замъци.

И пак за полети бленувахме

по скелети и корпуси – до пещите,

живяхме, мряхме и се трудихме

във такт на времето и на грешките.

До кръв напукани ръцете ни

изтръпваха от студ, желязо и бетон

и все навъсени лицата ни

застиваха с поредния болезнен стон.

С мечти препускахме в просторите

във дирене на светлия, заветен хълм,

но ни завличаха пороите

завинаги в здрачно призрачния сън.

И сме унесени наливали

бетона в яките бетонени стени

и корпуса до корпус вдигали

захранени със вяра в утрешните дни.

През всичките ни трудни делници,

изпълнени със тежък труд и сивота,

се чувствахме като наследници

на скъпата ни и изстрадала страна.

Затуй с ръка на карабината

най- зорко бдяхме-да опазим онова

що сътворихме за Родината

през времето- плода на нашите сърца.

Родино, ние те обичаме,

за теб градихме, мила, не за другите

и във основите зазиждахме

навеки младостта си и надеждите.

И след десети по митингите

скандирахме: „боклуци", „долу", „мафия",

високо ние по площадите

крещяхме: „свобода" и „демокрация"...

Един умник ни убеждаваше:

„след време на балканите България,

България ще бъде, вярвайте,

богата и велика кат Швейцария".

Ний романтичните наивници

измамени отново пак повярвахме,

че сме единствени наследници,

наследници на построеното от нас.

Но докато по площадите

крещяхме: „времето е наше, наше е",

отново грабиха апашите

труда свещен на нашто поколение.

Те за стотинки купваха

мечтите, радостта ни и надеждите

зазидани в огромни корпуси

и във стените яки на заводите...

Родино мила, ние те обичаме,

за теб творяхме, скъпа, не за другите,

за теб градяхме и наливахме

на призрачните сетнини темелите!

Напразно ли ние сме се трудели,

живели и сме с вяра завещавали

на идните ни поколения

плода на нашите ръце мазолести?

Родино, и аз като другите

на трудовата вахта мръзнел съм и бдял,

и сляпо вярвал във заблудите,

но тебе никога не съм те аз предал!

За туй сърцето днеска ме боли,

за туй, Родино, заради заблудите

погребали навек мечтите ни

под черните руини на разрухата...

Напразно сме мечтали, вярвали,

напразно сме от залеза до изгрева

през пущинаците и тръните

пътували във търсене на извора.

За туй се чувстваме предадени,

Родино моя, мила и обичана.

Предадени са и ограбени

ограбени надеждата и вярата.

Да знаеш днеска колко ни тежи,

Родино, че си на последно място ти,

че подлеци, крадци – продажници

забъркват и уплитат твоите съдбини.

Нима в бананова република,

Родино моя, са те превърнали

и вярата ни са погубели

за по- щастливи, по- прекрасни- светли дни...

Виж докъде са ни докарали:

едва ли не живота си да псуваме,

в корупция, убийства и лъжи

все да живеем и да се преструваме...

На живота по коридорите

преминали от запада до изтока

ний вече днес не се залъгваме

с безсмислици- във търсене на извора.

Правата дружно устояваме

пред парламента шумно във редиците,

скандираме, зовем и викаме:

„Хляб, работа за нас и нашите деца"...

07.01.2010 г

Редактирано 7 януари 201016 г. от hrodopski (преглед на промените)

Аз съм аторът на стихотворението "Почти романтично" публикувано в http://www.hulite.net/modules.php?name=Your_Account под името Hristoodz, освен там то е поместено и в следните Сайтове:

Буквите, Бесетката, Седянката, Животът,Kaldata,Откровение и другаде, под различни псевдоними, като Hrodopski, Хродопски, Христо Родопски, Hristoodz, Georgov и др. Така че всеки може да направи необходимите справки, при съмнение за плагиядство, моля информирайте ме за да ви насоча допълнително.

С уважение: Христо Родопски(Валери Петров, Христо Георгиев)

Червени лалета греят на масата , Носи се дъх на планински чай . Сърцето ми уморено подвластно е На безгрижния пролетен май. А зимата на прозореца чука Стъклата превръща в сребърен свят, говори със мене да взема поука – животът ни вечно не бива млад . Отпивам от чая и споря със нея : животът – не , но душата – да ! Щом може с природата да се слее , остаряването за тялото не е беда. Природни сезони , житейски сезони – В ръцете на Бога – вечен светлик . Защо ли красивото от душите си гоним и плашим ги със зимния вик.

О боже, на чистата съвест

От звездни простори предрешен по сребърен лъч светлина

се спусна, пристигна при мене

кат скитник бездомен в нощта...

О боже, кълна се, познах те

по погледа топъл и благ.

Ела,вземи от храната:

от боба и черния хляб.

Ела, виж как моите братя

мизерстват, гладуват и мрат.

За тях ми е тъжно и плача,

че все те напразно зоват.

Прости ми, о Господи боже

неволните помисли- грях,

прости ми и думите още

изречени в пристъп на гняв!

Да гледам световни неправди,

о боже, ме днеска боли,

боли ме за истини святи

потънали в смрад от лъжи.

Как подли измамници тъпчат,

мърсят и покварват света,

с неволи в не радост обричат

човешката чиста душа.

В света на парите зловещи,

на черните помисли зли

умират и гаснат в надежди

невинните бедни души...

Оставил си ти сатаната,

о боже, за власт и пари

да властва навек на земята,

живота да трови- мърси!

Престъпници със милиони,

продажни и нагли крадци

погазват права и закони,

законът ги тях не лови.

Законът и правото свято

покварени гинат и мрат

в смрадлива прегръдка, която

убийствено души светът.

В убийства, корупция – кражби

се днес поменува светът

и все в недоимък и дажби

над братята тегне гладът.

А господ навъсено с вежди

сърдите под право чело

разбира, че няма надежди

за черното робско тегло.

И гневно във пристъп говори:

- Ах, жалко, че Авел умря

и Кайн остана да трови

живота на тази земя!..

Кълня се- с потоп ще погубя

порочно греховния свят,

Ще сътворя - пак ще залюбя

света в по- добър вариант.

И чак до основи ще срина

тоз храм на позор и лъжи,

на мъртвите стари канони

забулени в мрачни мъгли.

На завист, алчност и злоба,

кълня се, ще сложа аз край

и тука, повярвай, за роба

земятя ще бъде кат рай.

И вместо омраза, ненавист,

на глад и разврат, и войни

мир, щастие, обич и радост

навеки ще тука цъфти.

Вините за кризата мене,

но моля аз нямам вина,

виновно е тежкото бреме-

безскрупулна алчност- злина.

И само храна ли е нужна

за да е човека щастлив

и няма ли, няма ли нужда

духът му от порив красив?

На всеки надежда и вяра

и порив за полет съм дал,

но вместо човека съм звяра

събудил във него заспал.

- О боже, на чистата съвест

разбивай омразната гад,

що души и трови живота

с паричнозловонната смрад....

Възпоменание за Левски

Почитаме ли днес героите си –

герои безсмъртни и прославни

или в нерадостите на живота си

сме ги завинаги забравели?

Гордеем ли се със историята

си или сме я веч зачеркнали

и във забрава тежка на земята

дълбоко сме я ний погребали?

Във ежедневието наше сиво,

в борбата тежка за насъщния

забравяме за свято, свидно – мило -

отдали сме се на проклятия.

И хулим злобно всичко родно, скъпо.

И озлобени ний се ръфаме.

Разединени, чужди злъчно – тъпо

се грозно клеветим до втръсване.

Едва ли не за Ботев и за Левски

не бихме компромати спретнали.

Да можехме пред паметника – Невски

отново бихме ги обесели.

За свободата в дните ни комерсиални

живот и радости да погребеш

е глупост. Кухи и наивни, и празни

са думите:» за правда да умреш»

Прости, Апостоле на свободата,

че споменавам името ти с` сръб,

но хора със безскрупули в душата

откраднали са бюста ти за скрап.

Че днеска някой друг хаджи Иванчо,

отрепка долна тънеща във смрад,

безнравствен, хитър – гаден сополанко

безсрамно пак осъжда те на смърт.

Но ти, Апостоле на свободата

ела и покажи ни как се мре

за род, Родина и за истината свята,

как с чест и със достойство се живей.

Ела във тоз вертеп на тъмнината,

народът де линей и гине в глад,

ела и възцари ти светлината

над греховният ни и покварен свят..

Че със Родината ни скъпа, свята

се разпореждат мутри и крадци

и ред, законност, сигурност и правда

не струват днеска пукнати пари...

Завета чист ти носим във сърцата

и знаем ний какво е да умреш

за правда свята и за свободата,

и да възкръснеш в пламък и копнеж...

Че нас Родината ни днеска чака

с дела, с копнежи, вяра и любов

и в сълзи тя очите си изплака

по нас, децата на живота нов...

СКИТНИЦИ СТРАННИ

С усмивки наивно- невинни

по пътища прашни навред по земята

се скитат бездомни-пребити

свещената правда и истина свята.

Немили, недраги- оплюти,

понесли греха на греховните хора,

се взират в душите разплути,

разплути от завист и злоба.

Те шетат с едничката мисъл

душите заспали във мрака да будят

със съвест и разум, и мисъл

и правото свято горещо да любят.

Там дето коват се закони

пристъпиха бодро с надежда и вяра,

начело да сложат канони

за нова моралност, за ред и за мяра.

Но още отвън на вратата

със крясъци: „Вън поганци проклети”

посрещна ги злобно тълпата,

тълпата със хули обидни и клетви.

Отидоха после в мъглите

на вечна заблуда в невежество тъпо

със цел да отворят очите,

очите на всяко неуко и сляпо.

Но тама „Осана ... го разпни”-

надежда разплута- омраза вековна.

Сред погледи мрачни и празни

лъжите ликуват – гримаса злокобна.

И чуят се викове злобни:

„Анатема, братя, дошли са поганци,

развратници мръсни – бездомни,

изчадия черни и гад сатанинска”.

С омраза и ярост ги срещат

продажници клети- измамници разни

и простите люди не знаят

доброто какво е и пориви чисти...

Аз вярвам във бъдеще светло,

че правдата свята, реда и закона

ще дишат сводно и леко,

строшили хомота навек на Мамона.

Със радост ще пеят кат птички

свободните хора в просторите светли,

лъжите, измамите всички

ще гинат позорно затворени в клетки.

А моята вяра е вяра

свещена и на милионите хора,

тя в свойта върховна изява

ще възтържествува над алчност и злоба....

Прощавай, сине

Прощавай, сине, но си в грешка!

Бучиш пръчка, пиеш вино- тъй не става!

Туй сигурно е твоя смешка?

Сееш сухи трици- жънеш плява-

да го каже, може само градско чедо.

О, да можеше със въшки,

без парици, синко, щеше да е лесно!

Що пот, парици – сили мъжки

хвърляш ги за тоя, тоя , дето духа!

Знаеш, днеска всичко скъпо струва:

тор, нафта, оран- препарати-

на пазара, скъпи синко, пот и сълзи

продаваш ги на прекупвачи-

с труд се гаврят, жълти дават ти стотинки!

Със стока там е наводнено

и от глума я харижеш ти за грънци!

И от пиле мляко, всичко има,

и от тръни – мъни – ягоди, малини,

дошли са тайно от чужбина!

Там държавата им дава, за да сеят,

затуй земя им не пустее

и златен клас се нива лее.

Тук, у нас си гледат джоба и нехаят

за род, Родина големците!

А земята ни е златна и богата,

тя всичко ражда, ще ни храни.

Глухи много, кой да чуе, как горката

пустее тъжно и ридае....

Криза – миза, дявол знае. Може, сине,

страната ни да се оправи,

ако всички ний заложим на земята –

ще работят ферми, фирми и заводи.

Държавни люде ни са нужни

пазари чужди да намерят...

Пък прощавай, ако съм те аз обидил!

Антивнушения В окото ти сълза съзрях, на устните ти смях напира, разкайваш се за нечий грях и чужда болка ли събираш? Вървиш по полюсни следи, кръстосваш пътища нелеки и казваш трябва да се вредиш, а обичта споделяш с всеки. В тъга и радост, и кошмар животът ти превръща дните а ти все търсиш Божи дар за опрощение в съдбите.

..." Бучиш пръчка, пиеш вино- тъй не става! Туй сигурно е твоя смешка? Сееш сухи трици- жънеш плява..." .................................. "Криза – миза, дявол знае." Хей Родпски ,Браво- само ти можеш да го напишеш така...

3. ОСТАВИ МИ СПОМЕНА

Ако някога загубя

вярата във утрешния ден

остави ми спомена да свети

спомена за тебе в мен.

Нека той ме свързва нощем

с нежният ти лик незабравим,

нека не бледнее още

в паметта ми образа любим.

Ако някога загубиш вярата

дори във утрешния ден

ще вляза тихо в стаята

ще те притисна лекичко до мен.

Макар не образа любим

да съм за теб, а чужда

знам- има какво да споделим,

имаме от близост нужда.

Перо от гълъб ме докосна, напомни ми за нечий смях и хукнах през полето бос да търся първия си грях. Реката ме съзря с умора, едва преплискваше води, опита се да ме затвори във щастието ми преди. Побягнах исках да догоня все тоя нечий ведър смях. Мираж ли беше или спомен възкръсналият първи грях ? П.П. Поздрави hrodopski ...