Смятам, че "Приказка в стихове" е по-доброто заглавие. Не бива да подценявате способностите си, стихотворението е нежно и красиво, излъчващо спокойствие.

И не го казвам просто така. Ценя това, което правите вие и останалите в този раздел.

КРЪГОВРАТИ

На брега самотен,бледен и умислен

ти стоиш и гледаш с питащи очи .

Погледът ти светъл днес е тъй унесен

и далечен,че потрепващо блести .

Търсенето- смисъла на битието

нарушило е душевния покой .

Неусетно на съдбата питието

огорчило е навек живота твой .

Може би си мислиш ,че пред теб реката

посребрена ,пак е същата река

и едва ли не безсмъртна на замята

ще остане вечно твоята душа ?

Винаги безкрай ще свети все луната

в мека и сребристобяла светлина

и за теб далечна,чужда -непозната

ще е мисълта за края на света ?...

Но ,уви ! Текат ,променят се нещата

и реката-не е същата река.

След цветуща пролет идва на земята

сбръчкана и побеляла старостта.

Всичко на света е преходно –нетрайно,

всяко нещо е с начало и със край.

Времето единствено тече безкрайно

в своя вечен и безспирен кръговрат.

Ето розата,например,непременно

аленочервено ще се разпламти-

ще сияе свежо,приказно-вълшебно ,

но и ще завехне, и ще прецъфти.

А до розите отдавна прецъфтели

ти ще видиш нежен и разлистен цвят

и сред вейки пъпки алени и бели -

шарен,разнолик-безкрайно пъстър свят.

Пясъкът и той през пръстите протича

щом загребеш го във своите ръце .

Всичко на света струи ,тече -изтича

и заглъхва като немощно сърце .

Всяко нещо идва,стапя се и чезне

някъде далече в неизвестността ,

а след него друго ражда се и блесне

и след миг ненужно гасне на света .

Но къде е смисъла на битието

и защо си на земята призован ?

Вярно ли е туй,че всеки под небето

има нещо за което е призван ?

Аз не зная ,но си мисля и ще кажа ,

че човекът все за нещо е роден.

Да твори и да създава и изгражда –

затова е на земята сътворен ....

Редактирано 17 септември 200817 г. от hrodopski (преглед на промените)

Четох всеки ред със затаен дъх, наистина. Не съм изнендана от това, че написвате поредното изключително стихотворение. Изненадана съм обаче от това как всяка нова ваша творба става още по-близка до сърцето ми.

Редактирано 17 септември 200817 г. от petinka90 (преглед на промените)

Благодаря Ви за добрата оценка ,изненадан съм от факта ,че това което пиша може да допадне на някой и да го развълнува.

Редактирано 18 септември 200817 г. от hrodopski (преглед на промените)

КОЛКО ТРЕПЕТНИ ДУШИ (към всички влюбени ) Бог да Ви благослови, г-н Родопски - дано винаги да сте влюбен. ...Сори, аз вече не мога!! Ади

Бог да Ви благослови, г-н Родопски - дано винаги да сте влюбен. ...Сори, аз вече не мога!! Ади Животът е пред Вас, уважаема Ади,отчаянието е лош съветник,така че горе главата ! С уважение :Родопски

Сътвореното ще те надживей Да, животът си тече и си отива , искаш да го спреш - уви не спира ! Всичко на света се ражда и умира и да искаш ти не можеш да го спреш . Времето върви, лети ,тече –изтича и денят догаря в гаснещи лъчи , избледняват и се стапят в мъглите мрачносиви силуетно бледо дните . Всяко нещо на света гори –изтлява , ще изтлееш не оставил и следи и прахтът ти,друже,ще се слей тогава с този на починалите ти деди деди ... Но к`во от туй ,че ще си заминеш и над тебе ще се веят ветровете ! Нека !Но върви,твори,гори-живей , че това що сътворили са ръцете ще остане и ще те то надживей...

Поредните мои поздравления за творбата.

Наистина живота си тече,

не спира, все си продължава.

Никой не може да го спре,

най-малкото да се съпротивлява.

Сътвореното ще те надживей

Да, животът си тече и си отива ,

искаш да го спреш - уви не спира !

Всичко на света се ражда и умира

и да искаш ти не можеш да го спреш .

Времето върви, лети ,тече –изтича

и денят догаря в гаснещи лъчи ,

избледняват и се стапят в мъглите

мрачносиви силуетно бледо дните .

Всяко нещо на света гори –изтлява ,

ще изтлееш не оставил и следи

и прахтът ти,друже,ще се слей тогава

с този на починалите ти деди деди ...

Но к`во от туй ,че ще си заминеш

и над тебе ще се веят ветровете !

Нека !Но върви,твори,гори-живей ,

че това що сътворили са ръцете

ще остане и ще те то надживей...

Много тъжно

Направо ми се доплака

За теб-че са ти мрачносиви дните

Благодаря Ви,приятели мои ,за истинските Ви поздравления.Горд съм ,че имам такива добри приятели . С уважение :Родопски

ПРОДЪЛЖАВАЙ ДА ЖИВЕЕШ Все някога и ти ще си отидеш, не вкусил на живота сладостта . Ще отшуми,тихо ще премине напусто и напразно младостта . Несетно прецъфтялr ще увехнат сияйните цветя на пролетта и вейките зелени ще оклюмат след първите слани на есента. Надеждите навеки ще угаснат на никому ненужни на света . А вихрите студени ще обрулят последните попарени листа . И слънцето залязващо ще гасне зад облаци удавено във кръв. За сетен път в тъмното ще блесне откъсната –прокудена звезда ... Какво от туй ,че нявга – ще заминеш безследно и навеки от света . Но днеска още дишаш и живееш- бори се ,не предавай се сега ! А пътят е пред теб-върви ,не спирай и радвай се на малките неща. Във други щастието си откривай- раздавайки се нежно от душа . Какво от туй ,че нявга ще изтлееш кат въглени горещи във нощта – не спирай ,продължавай да живееш все тъй на пук и въпреки смъртта ...

ОТКРОВЕНИЕ Животът минава в нерадост и болка , душата пролива горчиви сълзи. В прегръдките черни на черната мъка угасват несбъднати дръзки мечти. С горест съдбата прониза сърце ми, сърцето ранено безспирно кърви. Горещо димяща в гърдите кръвта ми под нокти железни печално шурти . Аз нямам приятелка вярна,аз нямам доверен и близък човек,със ръце в среднощните доби потайни да взимам и нежност,и ласки от щедро сърце. Невзрачно угасват последни надежди, бледнеят навеки незнайни мечти . Съдбата под черните свъсени вежди свирепо ме гледа със злобни очи . И вечната зима с ледните вихри в душа ми навява ронливия сняг. Тя бясно се блъска ,стене и кърши кат нежна топола в студения мрак . Под напора страшен на хала жестока се гърчат и вият самотните вейки... Поспре се за миг и отново подгони пак облаци бели по снежни пътеки . Студеното слънце на вечната зима зад облаци черни и сиви мъгли угасна навеки с гримаса незрима задавено гърло с горчиви сълзи ... Аз нямам приятелка вярна , аз нямам доверен и близък човек,самичък през бури и снежните вихри се скитам безпътен и жалък,нищожно мъничък ...

Дори тъгата е красива, защото е създала това невероятно творение.

"Съвършенството е достигнато не когато няма какво повече да се добави, а когато няма какво да се премахне."

В СРЕДНОЩНИ ПРОБЛЯСЪЦИ

1.Есенни листа

Премръзнали увехнаха цветята,

прекършени от вихъра студен .

Попари ги безмилостно сланата

с целувка хладна в есенния ден .

Обрулени от вятъра листата

побягнаха уплашени в нощта ,

но пръсна ги безредно по земята

съсухрена –безмилостна ръка .

02.1999 г.

2.В пролетните вечери

Несетно в пролетните тихи вечери

обсеби ме духът на младостта

и над душевните ми ледни глетчери

полъхна свежестта на пролетта .

Болезнен стон, на вечен зов, отрони в мен

сияйно грейнала в сребро луна.

Проблесна в миг далечен лъч на светъл блен,

в навек потънала в печал душа ...

06.1998 г.

3.Две планински езера

Там под лека утринна омара

дремят сънни долове

и във златно – пурпурна загара

греят горди върхове .

Под тях мигом трепват озарени

две планински езера

във водите тихи посребрени

аленеят диамантени слънца ...

01.1999 г.

4.Съдба

Ще дойде ден и аз ще си замина ,

не вкусил на живота сладостта .

В неволи и в не радости ми мина

нещастно и напразно младостта.

За мен дете капризно е съдбата –

отнела ми навеки радостта .

Не цъфнали остави тя цветята ,

сияйните цветя на пролетта ...

01.1998 г.

5.Остави ми спомена

Ако някога загубя

вярата във утрешния ден-

остави ми спомена да свети

спомена за тебе в мен.

Нека той ме свързва нощем

с нежният ти лик незабравим,

нека не бледнее още

в паметта ми образа любим ...

11.1996 г.

6.Добре дошла в съня ми

Бъди добре дошла в съня ми,

в съня ми като гост желан и драг .

Бъди добра стопли душа ми,

душа ми с поглед топъл,ласкав –благ.

Ела очаквам те със радост-

угаснали мечти да съживиш

и пропиляната ми младост

за кратък миг в мен да възкресиш ...

02.2005 г

7.Бъди навеки

Бъди навеки все такава;

кристално чиста,приказно красива,

сияйна като утринна зора.

Бъди сестра на Афродита

с невинно чиста, ангелска душа...

Сияйни сребърни пътеки

в река от белолунна светлина ...

Чаровнице бъди навеки

божествена и прелестна жена...

01.2001 год.

Редактирано 4 декември 200817 г. от hrodopski (преглед на промените)

ИСКАХ СЪС СТИХА СИ

Във ранният прохладен здрач

да напиша пожелах си,

с манията на драскач

нежни стихове прекрасни.

Ситни капчици роса

от поляните безкрайни

исках с радост да вплета

в рими сладки и омайни.

С пъстроцветната дъга

разпростряла се в небето

исках да ги украся

за да радват те сърцето.

Лъч от румена зора

в утро хладно и сребристо

да поставя във реда

за да грее там лъчисто.

И стихът ми да запей

исках във ритмични стъпки:

с анапест ,ямб и хорей,

но стояха те кат кръпки.

Търсих рими за стиха

в стари речници тълковни,

гледах, струвах –при това

листих страници безбройни.

Дълго блъска аз глава

в много опити безкрайни,

но все моите слова

груби бяха и бездарни.

Ти прости ми за това,

че поисках да погаля

поетично със слова

нежния ти слух, госпожо...

Но получи се така,

че стихът ми неугледен

вместо с рози и цветя

засивя в ритми грозен...

ТИ СИЯЕШ

Ти сияеш детски- чисто

като малка пурпурна звезда ,

не помръкващо лъчисто

грейнала в капчица роса.

Ти дъга си многоцветна -

слънчев лъч в шеметна игра

и усмивка мимолетна

във нощта на блеснала звезда.

Тих вечерник дето гали

с хладен полъх морните поля

и пробужда-сън заспали

жадните, посърнали цветя.

В утро трепетно- лъчисто

с бистри капчици роса

ти сияеш детски чисто

като нежно сипнала зора.

ГОРЕСТ Душа ми се моли и стене , душата ми плаче в нощта. Тя грозно се гърчи и трепне в безкрайната нощ на скръбта . Сърце ми - отворена рана печално, безспирно кърви. Сърцето огромна жерава в горест и болка гори ... В сивия ден на живота, с разпуснати бели коси, надеждата малка се стапя в море от горчиви сълзи ... Душата ми плаче и стене , душа ми се моли в нощта , тя бясно се гърчи и трепне в безлунната нощ на скръбта ...

За миг поспри

За миг поспри, недей си ти отива,

моля те настойчиво без глас!

Остави ме, нека те погледам,

да ти се порадвам с поглед аз!

Цяла вечност няма да те видя,

дните ми без теб ще опустеят.

Моята надежда ще увехне,

ще увехне... вихри ще повеят.

Спомените в луда надпревара

кат рояк откъснати листа,

от ръка на есенна поквара,

ще летят бездомни в нощта.

Ласките на погледи красиви

не ще греят вече на света,

а в душата поривите диви

ще са веч увехнали цветя.

Пак ли ще останат срутени

на мечтите пясъчните замъци?

Пак ли ще са не изчетени

на живота всичките му страници.

Пуст и мрачен ще остане,знам,

на илюзиите порутения храм.

Ще пустее дървеният праг

там под сянката на вечен студ и мрак.

Всяка вечер пепеляво- сива

ще дохождаш ти в съня ми пак

и усмивката ти закачлива

ще сияе в` вечерния мрак.

И тогаз ще трепкат по стените

сенките кат призраци в нощта.

В` веселият танц на светлините

ще се люшкат дрипави петна...

Колко хубаво в съня ще бъде

и усмихнати очите ти

нежно-мека топлина ще леят .

Ярко над теб пък косите ти

в лъчезарна светлина ще греят...

Още слънце не дочакали

с тъжни и подпухнали очи

утрините ще са плакали

по тревата с бисерни сълзи...

ПОМНИШ ЛИ

Помниш ли още ти летните вечери,

тихия залез над морните морски вълни ?

Алени пламъци бяха обагрели

светлия поглед на твоите лазурни очи .

Помниш ли още прохладните вечери ,

свежият въздух под синия нежен покров ?

С` златни отблясъци бяха погалени

дните , тогава , на нашата знойна любов .

Помниш ли ...помниш ли летните месеци --

знойното слънце и топлото Черно море ,

сладките мигове –златните пясъци –

жарки целувки под южното звездно небе ...

Пишете много техничарски. Поздрави! Искам обаче да усетя емоция зад техниката. Отпуснете му малко юздите, излезте извън броя на думите и ще се получи великолепно

Редактирано 14 ноември 200817 г. от Нел (преглед на промените)

ЛЮТИВО-ГОРЧИНА ТЪГА На кухо и на празно отекват в душата надеждите сетни и мъртви мечти, мъждукат и гаснат незнайни в мъглата последните бледи и жалки звезди . Заглъхват и чезнат навеки нечути душевните вопли –сърдечният зов, безследно се стапя и губи в заблуди надеждата малка за нова любов. Вгорчена от болки душата проклина жестоката участ,живота проклет, миражите всички, лишени от смисъл, видения бледи –химери безчет. Духът от житейския вихър прекършен посърнал угасва проблясващ едва - потънал в неволи безкрайни нещастен се дави в лютиво-горчива тъга ...

Ти за мене си

Ти за мене си,госпожо мила ,

най-красива на света .

Нежна хубост- прелест несравнима

с друга никоя жена ...

Ти си роза алено червена,

нежен и разлистен цвят.

Пролет изумрудено зелена,

чуден и вълшебен свят.

Свежо утро румено златисто

с дъх на цъфнала липа ,

синьото небе лазурно чисто-

лъчезарна синева ...

Ти си слънце пурпурно лъчисто

в ситни капчици роса –

дивно цвете приказно красиво-

росна момина сълза ...

Ти за мене си ,госпожо мила,

всичко нежно на света .

С нежна хубост ,с прелест си сравнима

с най-красивите неща...

Ето, пак ти обещавам да не наранявам твоето сърце, и ето - пак го правя - раздирам го със двете си ръце... Искам винаги да си със мен, искам вечно твоя аз да бъда. Искам огън да струи от мен, искам пак да съм жарава твоя. Искам думите ми да те радват, искам да не моля в любовта... Искам болка да не причинявам, искам обич в твоята душа. Искам всичко между нас да продължи, искам любовта ни да цъфти. Искам твоята прегръдка да е само моя, искам твоята целувка пак за мен, искам право аз да имам да поискам да съм само с теб. Искам пак да ми простиш... Искам пак да обещая... Искам... много ли аз искам?... Егоист съм - знам, прости ми, но те искам... Научи ме да не обещавам, че няма да те наранявам. Научи ме как да искам това, което ми даряваш...

Хубаво стихотворение !

5.Остави ми спомена

Ако някога загубя

вярата във утрешния ден-

остави ми спомена да свети

спомена за тебе в мен.

Нека той ме свързва нощем

с нежният ти лик незабравим,

нека не бледнее още

в паметта ми образа любим ...

Това са най-хубавите стихове, които съм чела в последно време!

Поздравления за стила и тази чувственост, която влагате в стиховете си!

Знам ли...

Вчера исках да умра,

а днес ми се живее...

вчера изгубих приятел,

днес намерих любим...

вчера от сърцето ми струеше болка,

а днес от щастие прелива...

е... защо съм тук,

какво ми има?...