Преди 1-2 седмици докато вършех разни банални ежедневни неща, чух съвсем случайно по телевизията следната сентенция /ако не се лъжа на Майка Тереза/, перефразирам:"Защо губим време да съдим хората, като просто можем да ги обичаме?". Тази сентенция се загнезди в главата ми. Та това е самата истина! Колко много време съм загубила в това да пресмятам нечии предимства и недостатъци. Колко много време съм загубила в това да меря кой колко количество чувства заслужава. Колко време съм загубила за да се правя на Господ! Помислих си, колко е хубаво просто да обичаш. Да приемеш хората каквито са. Колко хубаво е да не приемаш нечии недостатъци или странности като някаква заплаха за сърцето си! Колко е хубаво като спреш да драматизираш отношението на хората, което не те устройва като нещо насочено срещу теб самия. Колко е хубаво като се опиташ да разбереш хората, на които държиш! Колко е хубаво да не се страхуваш от хората! Та те сигурно са също толкова глупаво уплашени колкото самият ти! Защо толкова много пазим сърцата си? За къде ги пазим? За кога ги пазим? Няма ли опасност в един момент просто да загубим способността да се обичаме?

Изцяло се присъединявам към това което си написала!

Лепенето на етикети - този такъв, оня инакъв - пречи да се обичаме. Любовта е приемане, осъждането - отхвърляне.

Остава ни само да не го забравяме и да го следваме неотклонно

Защо толкова много пазим сърцата си?

Защото колкото и ни харесва да се чувстваме обичани, толкова и да нараняваме околните. Ей заради това си пазим сърцата. Естествено не всички са такива, но повечето, имам чувството, че живеят, за да нараняват.

Би било ужасно хубаво, наистина, ако забравим за глупостите, кой какъв е, от къде е, какво му липсва или какво има в повече, а просто да обичаме. Би било ужасно, ужасно хубаво...

Веднага препоръчвам "Четирите споразумения" на Дон Мигел Руис има я в спиралата, хубаво е всеки да започне от себе си нали ?

Естествено не всички са такива, но повечето, имам чувството, че живеят, за да нараняват.

Не мисля, че са създадени специално с цел да нараняват. Не. Мисля, че всяко поведение си има своята причина. Че на кой му трябва просто така безцелно да наранява хората около себе си? Уличното куче хапе, не защото му се хапе, а защото е било бито. Човекът наранява, защото е бил нараняван или просто защото се чувства слаб. Всеки има нужда от любов. И ако я отхвърля то е защото или не вярва, че предлаганото е любов, или просто не вярва, че може да удържи на силата и.

Мисля си тези дни, че във колкото и форуми да съм се ровила навсякъде най-обсъжданите теми са темите, за любовта. Заслушайте се в песните, почти във всички се пее за любов, навсякъде душите са привлечени от нея. Каквито и да сме, каквото и да си говорим, каквото и да правим, в най-съкровената си същност ние сме любов. Следваме я навсякъде, търсим я и я откриваме във всичко и във всички и най-вече себе си. Дали си даваме сметка, няма никакво значение. Любовта е Божество!

http://www.vbox7.com/play:c254d939

Мисля си тези дни, че във колкото и форуми да съм се ровила навсякъде най-обсъжданите теми са темите, за любовта. Заслушайте се в песните, почти във всички се пее за любов, навсякъде душите са привлечени от нея. Каквито и да сме, каквото и да си говорим, каквото и да правим, в най-съкровената си същност ние сме любов. Следваме я навсякъде, търсим я и я откриваме във всичко и във всички и най-вече себе си. Дали си даваме сметка, няма никакво значение. Любовта е Божество!

Затова все по-малко и по-малко означава тази дума, а истинският и заряд е непостижим за нас, пък бил той и по-близо от ръцете и краката ни.

Редактирано 12 март 200818 г. от венци (преглед на промените)

Не знаете колко по-добре ще се чувствате-ако успеете да изхвърляте отрицателната енергия от живота си

Не съдете-той Господ е за това

Само Той може да съди

Та превърнете това време в Любов-просто обичайте

Затова все по-малко и по-малко означава тази дума, а истинският и заряд е непостижим за нас, пък бил той и по-близо от ръцете и краката ни.

Не да я постигаме а да се отворим за нея. Да я пуснем да минава свободно през нас .

Та превърнете това време в Любов-просто обичайте

Колко простичко казано и същевременно колко дълбоко. И в един момент това време ще се превърне в безвремие т.е. във вечност...

Не да я постигаме а да се отворим за нея. Да я пуснем да минава свободно през нас .

Много точно казано: "...да се отворим за нея." Да си призная, аз също страдам от този синдром на днешното време, бягането от чувства. Имам периоди,в които се чувствам силна да обичам и обичам. В такива моменти за мен няма значение дали получавам обич отсреща или не. Важното е че давам. Но, признавам си, има моменти, в които просто съм слаба да обичам. Именно това са моментите, когато се браня, чувствам се уязвима, смятам, че хората ме нараняват. Пълно самозаблуждение! Та човек сам си се наранява! А обичта може само да ти даде нови сили. Стига да не я изоставяш. А това е трудно, може би защото в днешно време хората, които обичат са смятани за глупаци.

Много добре разбирам за какво говориш. Аз също съм имала такива моменти и то не един и два...Важното е да ги приемаме и да извлечем ценното от тях, защото това са уроци по пътя. Лесно е да се каже, но я ме питай докато се печааа

Не мисля, че са създадени специално с цел да нараняват. Не. Мисля, че всяко поведение си има своята причина. Че на кой му трябва просто така безцелно да наранява хората около себе си? Уличното куче хапе, не защото му се хапе, а защото е било бито. Човекът наранява, защото е бил нараняван или просто защото се чувства слаб. Всеки има нужда от любов. И ако я отхвърля то е защото или не вярва, че предлаганото е любов, или просто не вярва, че може да удържи на силата и.

Хей, не съм казала, че сме създадени за да нараняваме. Естествено, че не. Създадени сме с и от любов и живеем за нея. Написаното от теб е едно много точно обяснение или поне мен ме задоволява, защо хората страдат и карат другите да изпитват същото. Но именно заради тази липса на вяра в себе си и заради такива, които нямат вярва в тях, се получават недоразумения и наранените се увеличават. Просто... това беше моят отговор на въпроса защо пазим сърцата си.

Не съди ,за да не бъдеш съден.

Не съди ,за да не бъдеш съден.

Лесно ли ти е да го спазваш?

Лесно ли ти е да го спазваш?

Ако се съди по живота ни- не е.

И наистина, затова пеем и търсим толкова любовта. Защото би трябвало да е в нас, но не е. И ни липсва, естествено. И тогава- какво ни остава- почваме да съдим другите. Ама и себе си също. Но това никак не помага. В действителност- с всяко съдене говорим всъщност за себе си. Каквото и да казваме, всъщност разказваме за своя дефицит на тази любов.

Проблемът е в това, че изглежда има два вида любов. Едната е тази, която познаваме от ежедневното си общуване. Нея всеки я има- повече, или по- малко. Но дори да е повече, откъсната от Другата, която би трябвало да е в първоосновата ни, тя е съвсем безсилна и не говори, а направо крещи за липсата на Другата. "Ежедневната" би трябвало да е проекция на Другата, да е проявата на Другата. И ако наистина беше, нямаше и да ни хрумва да съдим. И времето щеше да ни стига за обичане, цялото ни време щеше да е за това.

Ако се съди по живота ни- не е.

И наистина, затова пеем и търсим толкова любовта. Защото би трябвало да е в нас, но не е. И ни липсва, естествено. И тогава- какво ни остава- почваме да съдим другите. Ама и себе си също. Но това никак не помага. В действителност- с всяко съдене говорим всъщност за себе си. Каквото и да казваме, всъщност разказваме за своя дефицит на тази любов.

Проблемът е в това, че изглежда има два вида любов. Едната е тази, която познаваме от ежедневното си общуване. Нея всеки я има- повече, или по- малко. Но дори да е повече, откъсната от Другата, която би трябвало да е в първоосновата ни, тя е съвсем безсилна и не говори, а направо крещи за липсата на Другата. "Ежедневната" би трябвало да е проекция на Другата, да е проявата на Другата. И ако наистина беше, нямаше и да ни хрумва да съдим. И времето щеше да ни стига за обичане, цялото ни време щеше да е за това.

Каква съпротива!

Мислиш ли?

Съпротивата не може да ни каже нищо повече от това, което ни казва третият принцип на Нютон.

Но и той ми говори за изгубената Любов...

има неща за които един човек заслужава да бъде съден,най-малкото,поне с нашето безразличие и НЕпрощаване,а за другото съдене има кой

Това със заслужаването е повече от съмнително. Направо си е капан. Имахме един ученик, който пердашеше всички около себе си наред, с абсолютното убеждение че напълно го заслужават. Само че като се случи закономерното (строго по закона на Нютон), по никакъв начин не можеше да приеме, че той заслужава такова нещо...

Какъв перфектен съдник...

Това със заслужаването е повече от съмнително. Направо си е капан. Имахме един ученик, който пердашеше всички около себе си наред, с абсолютното убеждение че напълно го заслужават. Само че като се случи закономерното (строго по закона на Нютон), по никакъв начин не можеше да приеме, че той заслужава такова нещо...

Какъв перфектен съдник...

говорех за зрели хора с правилна,обективна преценка,не за хлапета-диваци от 7 клас

Обективност?

Справедливият съдия от американските филми? Те си вярват...

Редактирано 2 април 200818 г. от Багира (преглед на промените)

има неща за които един човек заслужава да бъде съден,най-малкото,поне с нашето безразличие и НЕпрощаване,а за другото съдене има кой

Смяташ ли, че си застрахован от постъпки, за които "заслужаваш да бъдеш съден"? Според мен никой не е застрахован. Именно затова НЯМАМЕ ПРАВО да съдим, а да се опитаме да открием причината за постъпките и да помагаме на хората. Но това е много трудно, когато няма любов.

Много сме неуки. Не знаем как да приемаме грешките- своите и на другите. Не знаем и как да ги посочваме. Най-често не можем даже да си представим друг начин за даване на отрицателна обратна връзка (отрицателна- в технически смисъл) в отношенията си, освен критиката, осъждането. Оковаваме себе си за критикуваните от нас и тях за нас. И с обичането не сме много наясно. Нито какво е, нито как да го изразяваме. Така че в основата на всичките ни беди е липсата на Знание. но не на знание- натрупано по книги и лекции, а на Знание- безкрайно и вътрешно притежание.

Редактирано 5 април 200818 г. от Багира (преглед на промените)