Неподкупно е съденето ми.

Каквото са търсили - това са намерили.

Посятото - посято,

пожънатото - пожънато!

Никой не може да възпре волята ми.

Аз съм Господарят на времената.

Моя е вселената -

звездите и планетите.

Аз нареждам ритъма на сезоните.

Зимата и лятото,

есента и пролетта

идват и си отиват според повелята ми.

Нямаме време да се обичаме,защото съдим.

Може да не е лесно да го правя ,но се опитвам.

Може би първо трябва да видим своите грешки,

а след това да намираме подходящия начин да посочваме

грешките на другите.А да обичаме е най-хубавото ,за което

трябва да намерим време.

Все ми се струва, че една такава констатация- като тази, която е заглавие на темата, би трябвало да подтикне търсещия да гледа по- надълбоко от едно обикновено нямане на време, от едно обикновено съжаление от вида "Ех, защо правим така, бе! ". Ако нещо толкова упорито се случва, въпреки уж осъзнаване и нежелание на хората да се случва, ще да има доста по- сериозна причина от едно елементарно нямане на време...

ако обичта ни се измерва с хронометър, значи просто е нещо друго

а времето си, че губим, няма спор

Едва ли някой ,който обича и е обичан мери времето с хронометър.

Тогава то просто спира.Да, губим много време в търсене на грешки и различия.

Но когато има любов ,просто ние сме обичани и обичащи и последна грижа

ни е да съдим.

"Нямаме време да обичаме, защото губим време да съдим."

Толкова е верно ,че чак ми става гадно като се замисля.

На където и да се обърне човек ,всеки "съди" някого за нещо.

Само че аз бих допълнила:

" 1 Затова и ти си без извинение, о човече, който и да си, когато съдиш другиго; защото в каквото съдиш другия, себе си осъждаш; понеже ти, който съдиш, вършиш същото,

"Римляни 2 глава

Как да обичаме ,след като съдейки ,търсим собственото си оправдание.

И заслепени от изградената си "безпогрешност" бързайки да изтъкнем себе си ,забравяме това състояние "обичам".

Колко простичко казано и същевременно колко дълбоко. И в един момент това време ще се превърне в безвремие т.е. във вечност...

Ние сме във Вечността

И Вечността е в нас

Зависи за какво ти е-въпрос на избор

Ако сме, какво ни пречи да откроим малка част от вечността за обичане?

Спомням си, че Кай беше получил задача от Снежната кралица да нареди думата "Вечност"от ледени парченца. Тогава щял да стане господар на себе си, да получи целия свят и един чифт нови кънки.

Но все не успявал.

Дали Любовта не е преди Вечността? За какво му е на някой, който няма Любов- Вечност? (То и не става така, за щастие...)

Ние сме във Вечността

И Вечността е в нас

Зависи за какво ти е-въпрос на избор

И аз мога да го кажа, но не мога да го живея.

Дайте им диета и на тези думички да понапълнеят.

А обичта е живот, който, както и да го гледаш, не се побира в думичките.

Какво да ви кажа ?

Когато обичаш, усещаш в себе си сили да спреш дори времето.

Да? За колко време? (звучи жестоко, но още по- жестоко е да се заблуждава човек Така...)

Но ако само даваме... тогава... има надежда...

...

Ние сме във Вечността

И Вечността е в нас

Зависи за какво ти е-въпрос на избор

И тогава защо не обичате нестандартните прояви на Вечността?Примерно Иван Айдъла?А го съдите,без даже да видите всъщност какво искаше да каже с шантавото си поведение?

Човече, някои хора бягаме точно от тези неща в този форум.

Какъв айдъл,

дано ти помага да обичаш.

Човече, някои хора бягаме точно от тези неща в този форум.

Какъв айдъл,

дано ти помага да обичаш.

Не става въпрос конкретно за него ,а за начина на мислене и стереотипите които обикновено ни водят!

Не става въпрос конкретно за него ,а за начина на мислене и стереотипите които обикновено ни водят!

За да го осъзнаеш има си ценности ,ако ги нямяме що за хора сме...

За да го осъзнаеш има си ценности ,ако ги нямяме що за хора сме...

И аз туй ви се чудя.

Абе, то и аз се чудя на доста неща още - било хубаво казва един приятел - щом се чудиш, има какво ново да научиш...

И аз сега гледам и се чудя, гледам и се чудя... и се уча.

Не винаги само съдим, но все има нещо, което ни пречи да обичаме и да бъдем обичани.

Ако успеем да се насладим на това, което имаме в момента и което чувстваме в момента, цена няма да имаме...

Само с чудене не става, така си губим времето и какво? Нищо! Животът си минава, а няма да сме задълго на по 20 и 30 години. Животът е хубав, но кратък. Затова е най-добре, когато обичаме и ни обичат, да не задваме много въпроси и да се чудим кое как и защо става, а да се оставим на чувството...

Добре е и да видим къде ни отвежда...

Най- после...

Дааа, чудно същество е човекът...

казва - "Не съди!", съдейки...

То много неща казваме, че не трябва да се правят, а ги правим...

Дааа, чудно същество е човекът...

казва - "Не съди!", съдейки...

Опитай с нещо друго! Може да имаме полза!

Полза?

Ето - пак се чудя, въх, въх...

Преди 1-2 седмици докато вършех разни банални ежедневни неща, чух съвсем случайно по телевизията следната сентенция /ако не се лъжа на Майка Тереза/, перефразирам:"Защо губим време да съдим хората, като просто можем да ги обичаме?". Тази сентенция се загнезди в главата ми. Та това е самата истина! Колко много време съм загубила в това да пресмятам нечии предимства и недостатъци. Колко много време съм загубила в това да меря кой колко количество чувства заслужава. Колко време съм загубила за да се правя на Господ! Помислих си, колко е хубаво просто да обичаш. Да приемеш хората каквито са. Колко хубаво е да не приемаш нечии недостатъци или странности като някаква заплаха за сърцето си! Колко е хубаво като спреш да драматизираш отношението на хората, което не те устройва като нещо насочено срещу теб самия. Колко е хубаво като се опиташ да разбереш хората, на които държиш! Колко е хубаво да не се страхуваш от хората! Та те сигурно са също толкова глупаво уплашени колкото самият ти! Защо толкова много пазим сърцата си? За къде ги пазим? За кога ги пазим? Няма ли опасност в един момент просто да загубим способността да се обичаме?

Добре написано браво!

Но е нужно да се пазим иначе не можем да се съхраним като хора.

Понякога уж се разбираш с някой пък се оказва, че не е така.За жалост!Способността да обичаме не съществува, защото е решение, а не даденост!Или искаш да обичаш или не!

Прекрасна тема. Наистина трябва да се обичаме повече и да съдим по-малко. За съжаление почти никой не го прави, а и динамичното време в което живеем, все по-малко имаме време да се обичаме. Гоним други задачи и времето все не стига. Колко хора ми се иска да бях показвала, че ги обичам, а не го направих. Пропиляно, загубено време.

Мога само да си обещая, че всеки ден ще давам малко повече обич на най-скъпото за мен, отколкото дадох през предишния ден.