"Под абсолютно съвършенство се има предвид пълно познание за всеки един обект или явление, който някога е съществувал, както и знание как да се извърши всяко желано действие, независимо от сложността му!"

Филип Дудин

и тва ако не е илюзия... няма понятие съвършен, всеки има своите предимства и недостатъци, при едни повече , при други по малко. Такъв е живота.

Редактирано 16 март 200818 г. от geri80_1980 (преглед на промените)

Дадената по-горе дефиниция от Гери е за АБСОЛЮТНО съвършенство, което значи, че за да е коректна трябва да има и такава за неабсолютно съвършенство- явно нещо като относително .Така или иначе, не съм съгласна с нея.

В математиката има съвършени числа- първото такова е 6, като точна сума на всичките си делители 1+2+3. Има формула на Евклид за пресмятането им.

Съвършени са кристалите, с правилно подредените си атоми в перфектни кристални решетки.

Не сте ли затаявали дъх пред някоя изумителна природна картина? Това се случва, според мен, когато се докосваме до съвършенството. Разбира се, както казва Алгор- всеки има своята си представа и усет какво съвършенството е.

И макар че това не е правилния начин да се дефинира нещо- нали всички разбираме добре какво съвършенството не е. Това е двигателят и стимулът да се развиваме и да вървим напред. Ние сме просто човеци не можем да бъдем съвършени, мисля че то се разбира от само себе си.( най-малкото защото ходим до тоалетна, примерно.).Непрекъснато замърсяваме природата, унищожаваме и убиваме, често несъзнателно.(замисляме ли се, че стъпкваме тревата?) Всички, макар и неволно, правим грешки, понякога постъпваме несправедливо към някой, било то и "за негово добро"-според нас, а в същност не сме прави. Да не споменавам за злоба, завист, омраза и т.н. и т.н.

В стремежа си към съвършенство, Душата изминава дълъг, понякога тежък и лъкатушещ път.

И може би не е толкова важна самата цел, а пътечките, по които се опитваме да я достигнем.Усилията, борбата, преодолените препятствия при това изкачване.

Дивите гъски летят над езерото.

Езерото,разбира се,ги отразява.

Гъските не молят: "Отрази ни."

Езерото не казва: "Благодаря,че се отразихте в мен."

Дзен хайку

Ето това е съвършенството...

Съвършени са кристалите. Но не съвсем. И много други неща в природата. И пак не съвсем. Въпреки това, дори и несъвършенството в природата също е някак прекрасно. И на фона на цялата тази съвършена прекрасност е просто поразително поведението на човека. Той сякаш има пред себе си едно съвършенство, с което направо воюва. В същото време тича ли, тича, подир собствени някакви представи за съвършенство. Които хем са недостижими, хем се оказват и различни за всички хора. А уж всеки знае какво е съвършенство... Но все трябва да има някаква причина за такъв неистов бяг към недостижимия хоризонт. Не се очудвам, че има хора на които дори неговата обреченост се харесва. Каква причина може да има все пак за такова странно явление? Щоза страст да знаеш за нещо, което изобщо го няма около теб, да знаеш, че е недостижимо и да го гониш ли, гониш... Че даже и да намираш щастиеу радост и смисъл в това?

За себе си предпочитам да остана вечно несъвършена т.е. вечно стремяща се, вечно отворена... Какво да се прави, има тоолкова много измерения на чудесата... Всичко е в главите ни...Опс. исках да кажа, че ако някой реши, че е съвършен, за мен означава - свършен т.е. затворил се е в собственото си съвършенство, а реката на живота тече около него без да го докосне, но всеки е свободен да решава сам

И кое, в предпочитанието за незавършеност, всъщност определя посоката на стремлението?

А как ще си вечно отворен, след като по условие опредеяш затвореността си към завършеност.

А там си недостижим за реката на живота, само защото си едно с нея.

Човек не може категорично да изповяда стремеж към съвършенство, защото няма база за определяне на посоката. Но ако не е задвижен от този стремеж, то той единствено може да участва в общата посока на движение на материалната вселена - отдалечаване от центъра.

Явно след като съществува несъвършенство, трябва да съществува и съвършенство.

След като опитваме въобще да имаме някаква представа за него, то не бихме могли да я вземем от нищото. Самият негов образ се проектира в нашите съзнания, но те пък правят вторична проекция в дихателното ни поле и в земния астрал. По същество тази вторична проекция е нашата представа, а представлява една много бегла сянка на прототипа си...

И не знам, може би имайки представа, придобиваме и стремежи... Обаче, хайде да помислим съвсем логически - несъвършенството няма как да постигне съвършенство. Самата природа на второто е такава, че не допуска далечност от себе си, от завършеността си, от пълнотата по никоя от безкрайните оси на отправната си система, която сме чували (като кръг) да описват с център навсякъде... Но едва ли сме се сещали, че тук въобще не става въпрос само за пространственост, дори не само за време. Самото понятие на центъра навсякъде - безкрайна по честота и амплитуда собствена вибрация, респективно - абсолютен кинетичен покой, предполага, че тези условности губят всяко значение.

Та какво тогава... Несъвършенството може само да се пресяга. Дори да изходим от малко абсурдната предпоставка, че то би могло постоянно да постига, няма как някога да постигне съвършенство. Може да постига само собственото си разрастване...

Явно след като съществува несъвършенство, трябва да съществува и съвършенство.

След като опитваме въобще да имаме някаква представа за него, то не бихме могли да я вземем от нищото. Самият негов образ се проектира в нашите съзнания, но те пък правят вторична проекция в дихателното ни поле и в земния астрал. По същество тази вторична проекция е нашата представа, а представлява една много бегла сянка на прототипа си...

И не знам, може би имайки представа, придобиваме и стремежи... Обаче, хайде да помислим съвсем логически - несъвършенството няма как да постигне съвършенство. Самата природа на второто е такава, че не допуска далечност от себе си, от завършеността си, от пълнотата по никоя от безкрайните оси на отправната си система, която сме чували (като кръг) да описват с център навсякъде... Но едва ли сме се сещали, че тук въобще не става въпрос само за пространственост, дори не само за време. Самото понятие на центъра навсякъде - безкрайна по честота и амплитуда собствена вибрация, респективно - абсолютен кинетичен покой, предполага, че тези условности губят всяко значение.

Та какво тогава... Несъвършенството може само да се пресяга. Дори да изходим от малко абсурдната предпоставка, че то би могло постоянно да постига, няма как някога да постигне съвършенство. Може да постига само собственото си разрастване...

И двете понятия всъщност са несъществуващи.А цялата тема е преливане от пусто в празно.

И двете понятия всъщност са несъществуващи.А цялата тема е преливане от пусто в празно.

Да. От пусто в празно. И това някои хора наричат стремление към съвършенство и към истински живот, пропускайки животът да мине покрай тях. Здрасти, Алморот, отлично си го казала!

Сигурна съм, че си съгласен с мен, N e o - това е повече от жалко - когато някой нарича бълнуванията си стремежи.

Прилича на онзи слепец, който влиза по-дълбоко в мрака, но казва - аз търся светлината.

Към стремящите се към съвършенството - не в стремежа е то.

И Бог, ако го има, и той не е съвършен, щом е изявил своето несъвършенство в човека. По свой образ и подобие.

За мен най-голямото съвършенство на Бог се крие в несъвършенството му.

Да. От пусто в празно. И това някои хора наричат стремление към съвършенство и към истински живот, пропускайки животът да мине покрай тях. Здрасти, Алморот, отлично си го казала!

Сигурна съм, че си съгласен с мен, N e o - това е повече от жалко - когато някой нарича бълнуванията си стремежи.

Прилича на онзи слепец, който влиза по-дълбоко в мрака, но казва - аз търся светлината.

Към стремящите се към съвършенството - не в стремежа е то.

И Бог, ако го има, и той не е съвършен, щом е изявил своето несъвършенство в човека. По свой образ и подобие.

За мен най-голямото съвършенство на Бог се крие в несъвършенството му.

Нима Бог не е съвършен?

Ма наистина ли?

ако не е съвършен, той Бог ли е?! /несъвършени колкото щеш.../

Нима Бог не е съвършен?

Ма наистина ли?

ако не е съвършен, той Бог ли е?! /несъвършени колкото щеш.../

Имаше една мисъл която смятах за много точно попадение:"Съвършенството е непостижимо,така че действайте смело."Но от тогава мина доста време и сега вече може да се каже: "Съвършенството е непостижимо,но общи усилия може да се стигне доста близо до него."

Нима Бог не е съвършен?

Ма наистина ли?

ако не е съвършен, той Бог ли е?! /несъвършени колкото щеш.../

Всичко зависи какво се разбира под "съвършенство", не мислиш ли ?

Всичко зависи какво се разбира под "съвършенство", не мислиш ли ?

Хм, наистина, Съвършен, но спрямо кого? Спрямо хората ли - ми това никак не е трудно и на такова условие ще отговарят безброй кандидат - богове.

Спрямо ...но ние не знаем какви са Другите, по-висши от хората, за да знаем спрямо тях какво е да си съвършен...

значи, ние нямаме критерий, за да съдим за съвършенство и несъвършенство който и да е, пък е абсурдно да съдим самия Бог...

Точно така

Единствената ни база за сравнение сме единствено ние самите,като и критериите ни са много принизени.Някой ни сравняват със животните и казват, че сме по-съвършенни от тях.лично аз не съм съгласен с това, защото има много животни, които ни превъзхождат в много аспекти.

Трябва първо да формулираме в какво се изрява съвършенството.

На второ място трябва да разгледаме целия съществуващ свят и да проверим дали няма някой съвършен там

На трето място трябва да проверим от всички богове дали няма някой който се доближава до формулировката

както казва мацката преди мен - несъвършенни има много......

Здрасти

Мисля че е не възможно да се даде формулировка за Съвършенството, но затова пък щедро можем да го обясняваме . . . Много сме добри . . . .

Според мен, ако едно нещо може да се формулира, то по никакъв начин , неможе да бъде Съвършено има една такава идея, за това доколкото зная тя е от Хермес Трисмегист, ще цитирам по памет.

В Съвършенството няма нито светлина, нито мрак. Защото и светлината и мрака са ограничения за Съвършенството, там няма дори Път, защото достигналия Съвършенството е вече достигнал. Светлината е необходима по Пътя, където и Светлината и Пътя са свещени, но след достигането в божествената родина, в първоизвора на нещата за свещеното няма място, там за посветения вече няма Път и наистина има текстове в които се казва, че в осматата стъпка по Пътя ( след седмото посвещение което е възкресение ) за посветения вече няма Път.

.....Трябва първо да формулираме в какво се изрява съвършенството.

А... С какви понятия? Със съвършени? Щото с понятията, с които боравим, най- вероятно моето съвършено ще се различава от твоето. И нито едно от двете няма да е съвършено. Та ние дори не подозираме какво е съвършено, може да кажем, че нещо е най- добро, или дори по- добро от това, което можем да си представим А то колко е...

На второ място трябва да разгледаме целия съществуващ свят и да проверим дали няма някой съвършен там

Хъм... Целият свят е доста голям. Дали да не риложим принципа на математическата индукция?

А и... Ако предположим, че съвършеният ще да е и благ, има да поумуваме върху следното (или ще се наложи да се направим, че не го виждаме) :

Лука 18:19

"А Исус му рече: Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог.. ."Не го е казал от черногледство. Въпросът е принципен.

На трето място трябва да проверим от всички богове дали няма някой който се доближава до формулировката

Ми какво да проверяваме, до голяма степен ние си създаваме представа за боговете според себе си...

Точно така

Единствената ни база за сравнение сме единствено ние самите,като и критериите ни са много принизени.Някой ни сравняват със животните и казват, че сме по-съвършенни от тях.лично аз не съм съгласен с това, защото има много животни, които ни превъзхождат в много аспекти.

Трябва първо да формулираме в какво се изрява съвършенството.

На второ място трябва да разгледаме целия съществуващ свят и да проверим дали няма някой съвършен там

На трето място трябва да проверим от всички богове дали няма някой който се доближава до формулировката

както казва мацката преди мен - несъвършенни има много......

Ето нещо което видях днес по изгрев слънце.Дали е съвършен?Подарък за аватара ти и за всички на които им трябва.

ДА,ПРАВ СИ!

Съвършенството е илюзия .И е непостижимо точно заради това. Така че ,дерзайте смело!

П.С. Ха-ха-ха! Пропуснах да спомена ,кой първи е казал това и точно като пусках поста от телевизора се спомена името на Дали! Явно или е супер случайност/БТВ-Огледала дават в момента/,Или Стария Мистификатор държи на авторските си права и ОТТАМ. Та той първи е казал в една от лекциите си ,че съвършенството е непостижимо и затова не трябва да се притесняваме от несъвършенството!

Хубаво е когато човек мисли и си задава въпроси и си отговаря. Вечния живот се състои в това, именно че винаги нещо ново се добавя, той е вечния път към съвършенството, а то няма край, само се добавят нофи форми. Както автомобила.

Някой казва аз създадох съвършенния автомобил. Но утре друг прави още по- съвършен и предишния е вече остарял. Това е и човека. А стремежа е формулата заложена в човешкия астрал и разум да се стреми към съвършенството, то е неволно и спонтанно.

Да, но при положение, че той няма допир до (разбирай - отправност към) съвършенството - как би моглъ да го следва?

Той познавама само отраженията в този "астрал и размум", а те са предимно личностни продукти, а не абсолютни. Обаче личностно съвършенство няма - това е нон-сенс.

Пълнотата, ако съществува обективно и независимо от нас (иначе не била пълнота), то ние бихме могли само да опитаме да стопим разделенията ни с нея. А разделенията са това, което ние си мислим, че сме...

Важна е хармонията. Едно музикално произведение е красиво с това, че съдържа различни тонове в себе си, (иначе какво би се получило?). И въпреки различните ноти произведението си остава цялостно. В реалността нотата не може да стане самото произведение, но взема активно участие в него.

Няма съвършени хора или неща!

Важна е хармонията. Едно музикално произведение е красиво с това, че съдържа различни тонове в себе си, (иначе какво би се получило?). И въпреки различните ноти произведението си остава цялостно. В реалността нотата не може да стане самото произведение, но взема активно участие в него.

Тонът взема активно участие и в дисхармонията, приятелю.

Но, всъщност, няма място за субективните ни преценки, щом говорим за пълнота. Който се е докоснал до нея, има и усета, това е.

Ако разпилея някъде една торба с орехи, те ще образуват самоволна подредба, която няма много да се доближи дори до сплотението им, да не говорим за по-висши дълбочинни порядъци.

Ами тонът си има известна свобода, която никога няма да стане пълна. Две абсолютни воли в космоса не могат да съществуват. За човекът остава възможността да се приближава безкрайно към Абсолюта.

А дисонансът може да се окаже много полезен за да изкара човека от статичното равновесие на застоя. Така създадената дисхармония му дава възможност (но нищо повече от това) да постигне ново равновесие на по-високо ниво.

Венци, понеже в темата за Петър Дънов зададе въпросите: "Кажи ми, къде са непосредствените ти предишни опитности спрямо сегашната ти личност? Тази личност същата ли е, която е била в предишни и ще бъде в следващи реинкарнации?", а аз не искам да разводнявам повече тази тема, ще се опитам да ти отговоря тук. Личността е ум (без висшата му част), астрални емоции и тяло (грубо-физическо, етерно и прана), като всичките са подложени на разпадане след смъртта. Това е теософската концепция - предполагам, че си запознат с нея. Натрупванията стават в духовната триада (висшия ум, будхи и атма). Поради висшата природа на споменатите три принципа, трябва да е ясно, че това което ще бъде натрупано към тях не може да е грубо материално. До тях ще достигне само това, което съответства на природата им. Натрупванията наистина са под формата на обвивка, която в определен момент става достатъчно развита за да може фокусът на човешкото съзнание да се пренесе от личността към Висшето Аз. Без тези натрупвания и изграждането на духовно тяло от тях, съзнанието ще си остане завинаги приковано в трите низши свята на личността и човек ще е несъзнателен в по-висшите.

Мисля си, че едно бунище представлява много богато натрупване. Наистина ли можем да очакваме като стане достатъчно голямо, в един момент да се окаже райска градина?

Нима можем да трупаме несъвършенства и така да стигнем до съвършенството?

Виждам ползата от трупането на несъвършенствата в това- да разберем, че не са ни необходими по пътя към съвършенството.

А дисонансът може да се окаже много полезен за да изкара човека от статичното равновесие на застоя. Така създадената дисхармония му дава възможност (но нищо повече от това) да постигне ново равновесие на по-високо ниво.

АБСОЛюТНО ВЕРНО!

Хармонията е изначална, т.е. ОТ СВЕТА ОТВЪД МАТРИЦАТА. Но райската хармония се доближава най-близо до Оригиналът в Духовмият свят, тъй като показва НЕПОСРЕДСТВЕНАТА еманация от Него. Проблемът е, че вече тази хармония е в царството на материалните енергии, които имат закон към ЕНТРОПИЯ, т.е хаоса на ада.

За това архетип Везни е Хармонията в материата е по0близо до Духовния свят, и най не архетип Овен, който е най-близо до адското постначало. Но пък Овен показва, че Бог не е ДУАЛЕН. Докато Везни са!

"Постигането на хармония" е много важна за постигане на Духовния свят, но както забеляза, тя може да бъде ЗАСТОЙ, ако реши, че мястото и е в матрицата.

"Постигането на хар-мония" е женска енергия. Но проблемът с жената е, че иска да размножава с Утробата си тази хармония в МАКРО-матрицата, която е детерминирана към ентропия от Бог, който в ДУХОВЕН СМИСЪЛ Е МЪЖ. Овен иска да бъде мъж в материален смисъл. Което му дава адското пост-начало. Всички, които искат да бъдат мъже в материалния свят просто имат функция на деструктивен, адски елемент. Те разрушават хармонията в материята, но пак има дуалност-те дали разбират Духовният свят или пак искат да постигнат реинкарнация в по-горно астрално ниво?...

.....и така всичко се повтаря пак безсмсилено...ако се стига само до матер.свят.