Премини към съдържанието

Препоръчан отговор


Aз съм лаик(незнаещ,непрофесионалист)аз съм професионалист в друго( материалното),но духът ми е много силен(их как се похвалих сам,а)така ,че много пъти на мои въпроси прфесионалните така наречени историци или бъдещи такива,не могат да ми дадат свестен отговор извън ПРАВАТА линия (я линия на партия, я чужда доктрина ,я някакви налудничави фантасмагории изсмукани от средните си пръсти)всъщност нещата които твърдят,не са подплатени с факти,а приети за такива от определени за целта историци(които в повечето случаи не работят за БЪЛГАРСКАТА кауза!

И много пъти ми става смешно и се кефя много ,когато ми пратят ей тва съобщение:

"Вие сте изгонен от този форум!

Моля свържете се с администраторите за повече информация"

и с това приключва дискусията,ама аз не ги обвинявам тия ,момчета те са заблудени и облъчени от "сатаната"както би казал ей този свещеник ,който цитирах без негово знание!!!Но ако навлезем ,малко по сериозно в неговите (на свещеника)обяснения,ще се натъкнем на такива противоречия ,че почваме да се замисляме много сериозно,за тия неща без да сме теолози или някакви пазачи на каноните и догмите!!!

На въпроса ти -и аз се интересувам от това в момента за първохристиянството,и то не е нито католическо , нито православно и там ще изскочат много неща за нас ,проблема е ,че инфото е много добре преровено и ошушкано и фактите са реплики на оригиналите и изкоментирани от професионалисти,така че ша трябва да ги заобикаляме,да търсим на други места,дето не са пипали...

Ще ти дам един пример,на който попаднах скоро:

това е от Автор: д-р Асен Чилингиров

През 1817 година е открит един забележителен ръкопис върху пергамент, съдържащ различни, предимно богословски съчинения от гръцки автори в превод на „църковнославянски език“ – поне така твърдят руските му изследователи. В него те виждат „втората по време на нейното преписване руска книга“. Това свое твърдение те обосновават с текста на посвещението „в чест на великия между князете Святослав“, когото идентифицират с княз Святослав Ярославевич (1073-1076) и по неговото име наричат този ръкопис «Изборник князя Святослава 1073 года».

Последвалите проучвания на ръкописа обаче показват, че името на киевския княз е било написано върху заличеното име на българския цар Симеон, запазено върху друг по-късен препис на същия сборник. След махането на подвързията при реставрацията на ръкописа може да се установи вече със сигурност и че листът с посвещението, заедно с други 7 листа с високохудожествени илюстрации, са били допълнително прикачени към руския препис от 1073 година и първоначално са украсявали неговия български протограф от Х век – Цар Симеоновият Съборникъ.

Тази книга е предварителна публикация на изследванията на Асен Чилингиров върху текста и украсата на българския протограф, от който е преписан руският ръкопис и от чиито останали части са запазени следи в стотици руски ръкописи, преписвани чак до ХІХ век и съставящи основното ядро на руската средновековна книжнина. В това число влизат сборници с историческо, поучително, богословско, но и забавно съдържание. Тези изследвания разкриват увлекателната история на проучванията върху българския протограф и неговите преписи, извършени от някои бележити руски изследователи, сред които княз Михаил Оболенски, архимандрит Леонид и А. А. Шахматов, противоречащи на официалната линия на руската историография и поради това силно оспорвани от нея. Основният труд на първия от изброените автори е унищожен от руската цензура.

Тези изследвания показват и някои малко известни досега страни от старата българска история и тогавашните българо

-руски културни и политически отношения

Тия са уж наши братя,нали!После ,ми попадна нещо като хроника ама ,не точно дето описваше с каква радост и жар са горили нащи църковни книги-познай кой!!!

Тъй ,че има много въпроси ,замазани с надеждата че са забравени "Да ,ама НЕ"

Там отдолу виждам ,че си сложила ПЕРПЕРЕК,така се нарича ,а не "перперикон"както искат гърците!

Пък за шетането ,ще ти кажа кво съм открил ,просто трябва да си подреда малко нещата!!

Бъди здрава!

Редактирано от Trichocephalus (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Може би е коректно да се сложи и това дето го копирах,за разликата между католици и православни,щото после като се развива дискусията(ако има такава)ще е важно каква е тезата на един православен наш свещеник,и то от висотата на Катедралния Български храм!!

Не знам тва за първи път ми се случва така да местят и изтриват част от диалога ми с друг участник!!!

Това нормална практика ли е ?тука :wors:

през действието на модератор ли манипулатор ли не знам(как се казва тая служба)

се извинявам на дамата за объркването на хронологията на изказа ни(общия)

Мисля си ,че беше коректно първо да има предложение и тогава действие ;)

Ама ша го преживейм и тва някак си!!!

Имало е и по тежки случаи!!!

Тва за тезата на свещеника го оставям на модератора той да реши,все пак!Виждам ,че има желание!!!

бъдете здрави

trichocephalus : мотивите за решението бяха Ви изложени на ЛС. Тезата на свещенника относно разликата между католици и православни не представлява отклонение от предишната тема, заради това и остана там, където и е мястото.Докато изследванията на Асен Чилингиров и развитието на ранното християнство по нашите земи е наистина интересна тема, която заслужава по-голямо внимание, както и дискусия, поради което се наложи и отварянето на нова тема.

Обърнете внимание на точки 2.5. и 2.19 от правилата на форума.

p.s."модератор" означава "лице, което организира, ръководи и провежда дадено обучение или дискусия,като насочва процеса и дискусиите".

Редактирано от Trichocephalus (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Може би е коректно да се сложи и това дето го копирах,за разликата между католици и православни,щото после като се развива дискусията(ако има такава)ще е важно каква е тезата на един православен наш свещеник,и то от висотата на Катедралния Български храм!!

Не знам тва за първи път ми се случва така да местят и изтриват част от диалога ми с друг участник!!!

Това нормална практика ли е ?тука :wors:

през действието на модератор ли манипулатор ли не знам(как се казва тая служба)

се извинявам на дамата за объркването на хронологията на изказа ни(общия)

Мисля си ,че беше коректно първо да има предложение и тогава действие ;)

Ама ша го преживейм и тва някак си!!!

Имало е и по тежки случаи!!!

Тва за тезата на свещеника го оставям на модератора той да реши,все пак!Виждам ,че има желание!!!

бъдете здрави

Споко, дамата схваща бързо какво става. Важно е че има тема и то много хубава - за българите, останалото са подробности. Който се чувства българин и християнин, може да пише каквото знае тук за ранното християнство по нашите земи. Ето като за начало нещо от мен:

Епископ Никета Ремесиански покръства непокорното тракийско племе беси. От Перперикон епископ Никета е започнал покръстването на Родопите.

През 2005 г. на Перперикон бе направено изключително откритие. На самия връх археолозите разкопаха най-ранната известна до този момент църква в Родопите. Изпусната от строителите монета в основите свидетелстваше, че храмът е бил построен в самото начало на V в. Това с голяма степен на сигурност го свърза с прочутата мисия за покръстване на Великата планина, водена от видния християнски просветител епископ Никета Ремесиански. Оказва се, че приемането на новата вяра сред тракийското племе беси, населявали Родопите, е започнало именно от древния езически храм на тракийския Дионис, скрит в предишните години точно на Перперикон.

Локализирането на уникалния култов център стана логичен завършек на усилията на археолозите, проучващи от десетилетия историята на християнството в Родопите.

"Двадесет години след разпятието на Христос апостол Павел преминава от Мала Азия през Троада към Родопите. За първи път той стъпва на европейския бряг в град Филипи - недалеч от устието на река Места (сега развалини). Малцина знаят, че по онова време този град е бил изцяло населен с траки. И първите хора, които виждат апостол Павел, а заедно с него и Сила, Тимотей и евангелист Лука, са траките. Това е станало в 50-ата или 52-ара година след Христа.

Ние можем да посочим, макар и не поименно, първата жена в Европа, приела учението на Христос. Това е млада жена, жрица, носителка на Орфеевия огън. Траките, които са посрещнали апостол Павел, не са искали новата вяра, но тази жена, след като видяла как нападат Апостола с камъни и тояги, застанала пред тях и извикала със силен глас: "Тия човеци са раби на Бога Всевишния и ни възвестяват път за спасение!"

Това е и първата победа на християнството в Европа.

През I и II в. християнската вяра се бори за място под слънцето, през III в. замира поради жестоките Диоклецианови гонения, а през IV в. избуява с нова, още по-голямата сила.

Първоначално траките са се съпротивлявали както срещу римляните, така и срещу християнството. Най-елитното тракийско племе - бесите - се съпротивлява най-яростно. Само то е било писмено и най-скъпи за него са били Орфей и орфизмът.

Едни от първите християнски мисионери, потърсили път към сърцата на родопчани, са присадили християнската вяра върху пъпка от Орфеевия корен - създали иконата "Св. Орфей", която поставяли до образа на Спасителя.

Първият покръстител на родопчани се нарича Никита Ремесиански (IV в.). България все още не съществува като държава, но в Родопите има много християни още от I в. след Христа.

Никита Ремесиански е със сан епископ, учил е в Рим и е проправял първите бразди на вярата в Солун, Епирския бряг, Бяла Паланка (между Пирот и Ниш). Рим го изпраща при бесите със специална мисия - да ги въведе в християнската вяра. Той престоява при тях много години, изучава езика им (езика на траките, който умира напълно през VI в.). Написва 6 книги, които са документ за приемането на християнската вяра по българските земи. Освен епископ Ремесиански е бил и поет. Написал е "Поема за кръщението на бесите". Тази поема представлява за нас своеобразен "нотариален акт" за приемане на вярата по нашите земи.

451 години преди покръстването на българите от Борис I в Родопите християнската вяра вече е официална (бесите приемат християнството през 414 г.). Затова тази планина освен Орфеева планина се нарича още Кръстата гора и Кръстова гора. Оттук като ветрило вярата се разпространява към Черно море, Странджа, Филипопол, Сердика. Родопски мисионери достигат чак до територията на днешна Русия и Украйна.

Загадката, която стои пред нас, е на какъв език е проповядвал епископ Никита Ремесиански?

Траките не са знаели езика на римските завоеватели и не са го желаели. За да стигне до сърцата на родопчани, високообразованият епископ превел богослужебните книги на бески език (жреческия език на траките - беси). А това означава, че бесите са имали своя писменост!

Повечето български учени наричат траките "безписмен и безкнижен народ". Но такива велики личности като Еврипид, Платон, Хераклид пишат, че "на тракийски таблички е записано Орфеевото слово". Което говори, че траките са имали собствена писменост, която е съхранявала тайните знания на Орфей и орфизма.

На кръста, над главата на Исус, е било изписано на еврейски, латински и гръцки "Исус Назарянинът, юдейският цар". Тези три езика са и канонизирани. Но нека помислим: надписът на латински език е там, защото това е езикът на властниците (римляните), юдейският надпис - за да бъде прочетен от народа. А защо е било необходимо да има надпис и на гръцки език? Не е ли бил третият надпис на коптски или финикийски език, от които е възникнал гръцкият?

И защо, след като умира езикът на траките, преведените на бески език богослужебни книги биват укрити при коптите в Египет? Бесите и коптите са стари цивилизации, които са се подкрепяли и са съхранявали взаимно своите културни и религиозни светини.

Ще цитирам едно древно историческо известие: "Тракийското племе беси, което живяло в Родопите, притежавало през V в. на свой език книгите на Светото Писание и извършвало богослужение на свой език. Известен разпространител на християнството между бесите е бил Никита Ремесиански."

Колко хубаво би било, ако имахме потвърждение на това! След като вървях 40 години по стъпките на Орфей, тази година - 2002 - ме дари с една находка: открих (с помощта на местни хора) КАМЕННА ПЛОЧА С ИЗПИСАНИ 978 БУКВИ на неизвестна писменост. Тя е укривана хилядолетия и може да се окаже най-старият писмен паметник по българските земи. Каменната плоча е в района на Перелик, до село Гела. Оригиналът е запазен, а аз направих копие, което съхранявам. За себе си нарекох тази плоча "Раждането на азбуката". На нея има издълбани в тяхната смесица букви от пет азбуки: коптска, финикийска, латинска, гръцка и кирилица. В процентно съотношение най-много са коптските и кирилските букви, а по-малко финикийските, латинските и гръцките. Този факт отново показва родството между коптите (коренните жители на Египет) и бесите (коренните жители на Родопите).

НАМИРАМЕ СЕ НА ПРАГА НА ЕДНО ОТКРИТИЕ. То скоро ще даде отговор на въпроса, защо много езиковеди твърдят, че родопските говори са най-близки до Кирило-Методиевия език. Ще се изясни и това, че светите братя Кирил и Методий са взели подобна или именно тази писменост за основа, за да създадат кирилицата и глаголицата. В района на връх Перелик (2191 м) са открити и две други плочи с писменост, подобна на глаголицата.)

Кирилицата и глаголицата са изградени върху стари тракийски азбучни подложки, присадени са към тракийския корен и благодарение на тях християнската вяра успява да се утвърди по българските земи. За мен каменната плоча от Родопите е уникален писмен документ, за който в бъдеще ще се говори много."

Из книгата на Н. Гигов "Орфей и Христос"

Там отдолу виждам ,че си сложила ПЕРПЕРЕК,така се нарича ,а не "перперикон"както искат гърците!

Да. Свещеният град на българите се е наричал Хиперперакион, но византийски историци са го съкратили в хрониките си като Перперакион или Перперикон.

Както знаем древните българи са имали култ към Светлината - през деня олицетворявана от Слънцето, а през нощта - от Огъня. На специални за целта олтари бесите са наливали вино в огън и така са извършвали своите ритуални предсказания. Хиперперос или хиперпюрос от гръцки език се превежда като свръхогнен.

Родопея е жрицата на Перперикон.

Земята на древните българи, изорана от Орфей, е първата в Европа на която е посято и се е хванало Христовото семе. Това семе дава и до днес добра реколта... въпреки всичко, преминало през България през вековете.

Редактирано от Maat (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Интересен превод на вулгар !!!В речниците пише друго,вулгар не значи български ,а: vulgar ['vлlgъ] a 1. прост, просташки, плебейски, долен, груб, вулгарен; the ~ herd простият народ, простолюдието; the ~ life животът на простолюдието; 2. народен, местен (за език); ~ Latin простонароден латински; 3. широко разпространен, общ, преобладаващ (за грешка, заблуда и пр.); 4. мат. прост (за дроб); the ~ era ерата на християнството.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Привет,N e o

прав си и аз се рових днеска,за тия понятия"Vulgara"(Българската книга), "Vulgar era"(Българска ера другото е "vulgata" ,които споменава smirena Четох малко даже и в някакви официални (само че късни)от 1790 г.обяснения за тези неща общо взето става въпрос за библия(библии)на разговорен език,което било практика в римската империя но от всичките така наречени вулгарни няма признати ,но вършели работа,става въпрос за простолюдието!!!Няма как да е друго ,не става въпрос за българи тука,така разбрах с моя хиспански Публикувано изображение То и да става няма да ти кажат!!Общо не ни вършат работа по темата Публикувано изображение

поздрав


Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Привет,N e o

прав си и аз се рових днеска,за тия понятия"Vulgara"(Българската книга), "Vulgar era"(Българска ера другото е "vulgata" ,които споменава smirena Четох малко даже и в някакви официални (само че късни)от 1790 г.обяснения за тези неща общо взето става въпрос за библия(библии)на разговорен език,което било практика в римската империя но от всичките така наречени вулгарни няма признати ,но вършели работа,става въпрос за простолюдието!!!Няма как да е друго ,не става въпрос за българи тука,така разбрах с моя хиспански Публикувано изображение То и да става няма да ти кажат!!Общо не ни вършат работа по темата Публикувано изображение

поздрав

Привет,camarero!

Наистина е възможно,да са скрили някои факти,но такова е положението.Съжалявам,за което.Изобщо историята е интересна наука.Повечето факти се тълкуват силно субективно. Публикувано изображение

поздрави и на теб.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Привет,N e o да аз доколкото разбрах,като канон или догма май беше по точно ,че библията я списват на три езика(юдейски,гръцки.и латински)и скоро четох ,че с гръцкия нещо се спори,ама сега не мога да ти го покажа,като го намеря ще ти го копна.Значи за вулгарите разбрах ,че до 3 век обозначават всички библии така "ерата вулгарос"и после се разбират да не признават други езици,обаче после през 9 век не им пречи да ни признаят нашия тъй че праят квото си искат!!!Испанците след реформата си през 1792г.представи си че те до тогава си пишат на вулгарос и първи от западната нова циливилизация приемат граматиката!!!!!! Но по нашта тема това не върши,работа!

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Венцислав Каравълчев

Ранното християнство по българските земи

Когато в античната литература се спомене името Илиопол, мислите ни обикновено се насочват към древния Египет, когато срещнем това име в Свещеното Писание (Ам. 1:5) ние се отправяме към Антиохия (дн. Баалбек). Малцина обаче знаят, че и българските земи крият тайните на своя Илиопол. Разложкото село Елешница е разположено в южното подножие на Северозападния родопски масив „Белаките“ и по двата бряга на долното течение на река Златарица, която се влива в р. Места. Селото се намира на около 30 км. от големия раннохристиянски епископски център Никополис ад Нестум (с.Гърмен, при Гоце Делчев), засвидетелстван в най-ранните епархийски списъци.. По долината на р. Места заедно с топлото дихание на Бяло море, тук още в първите векове на Църквата достига и проповедта на св. ап. Павел.

Историята засега не може да отговори с точност, кога точно се е случило това, но намерените основи на девет раннохристиянски храма (ІV-VІв.) е най-убедителният аргумент за ранната християнизация на региона.

Районът на селището с хубавото си местоположение и топлите минерални извори е привличал обитатели от най-дълбока древност, като жителите му от периода на неолита са ни оставили едно от най-древните ювелирни минерални изделия в света, един уникален зооморфен амулет от зелен яспис (змийска глава). Първите известни нам обитатели на селището – траките също са оставили много следи в района, като безспорно тези от християнския период са най-значителните.

Едно от най-забележителните открития от този период е надгробна мраморна плоча с размери 118 см. височина и 0.30-0.50см. ширина, с надпис, намерена до олтара на една от църквите. Надписът е разчетен от големия български учен проф. В. Бешевлиев. Тринадесетте реда на надписа говорят за една придворна дама от свитата на император Юстиниан І, която е летувала, лекувала се е и е починала тук. Надписът ни казва също и името на селището – ИЛИОПОЛ (Град на Слънцето), както и името на храма, чието построяване тя е организирала преживе – Св.ап. Андрей Първозвани. От изключителна важност е и фактът, че надписът е датиран “според първия индиктион, 12 години на Юстиниана и консулството на Флавий Йоан”. Изчисленията на проф. Бешевлиев показват, че надписът е съставен на 12 юни 538 г. Според свидетелството на Прокопий Кесарийски импер. Юстиниан І предприема мащабно строителство в провинция Родопа, за да възобнови разрушеното и укрепи незащитеното от набезите на варварите. Ние не знаем дали Илиопол е сред селищата, обект на това строителство, то не е сред изброените от Прокопий. Фактът, че е било посещавано от такива знатни особи, недвусмислено говори за неговата популярност в Константинопол и че вероятно още преди управлението на Юстиниан І за неговото укрепване са били взети специални мерки. Така то устоява на големите нашествията ІV-VІв. на готи, келти, хуни и тн. за да стане жертва впоследствие на славянското завоевание (най-вероятно на племето смоляни), които ще възкресят по-късно част от разрушените от тях църкви и селище, но вече под името Небуш - (вероятно далечна реминисценция или свободен превод на Илиопол).

---

Епископ Никета започва от Перперикон покръстването на Родопите

Новооткритата църква от V в. на Перперикон

През 378 г. жестокото племе на готите нахлува в балканските предели на Византия. Водени от вожда си Фритигерн, те опустошават земите на Тракия и цялата Родопска област. На 9 август готите разгромяват край Одрин римските легиони и убиват самия император Валент. Следва ново безжалостно разграбване и опожаряване на балканските провинции и особено на техните южни дялове. Свещеният скален град Перперикон също е превзет и изгорен в тази смутна епоха. Част от крепостните стени и сградите му са разрушени, а много от храмовете - опожарени.

Още в началото на V в. Перперикон се възражда по-красив отпреди. Старите крепостни стени са възстановени, издигнати са и нови, които подсилват защитата на хълма. Отново функционира инфраструктурата на селището. Археологическите находки представят богатството на града - красива керамика, интензивна монетна циркулация, накити. Откритите златни монети и части от диадема на патриций затвърждават нашата представа за значението на Перперикон в този период.

С приемането на християнството на Перперикон се появяват църкви. Едната от тях е бившият езически храм в източната половина на Акропола. А едно археологическо откритие от 2004-2005 г. коренно промени представите ни за свещения град. Става дума за великолепна еднокорабна базилика недалеч от главното водохранилище в най-високата част на хълма. Тя е дълга 17 м и е градена от добре обработени каменни блокове, които с нищо не се отличават от тези на предишните антични строежи. Първоначално подът на църквата е бил покрит с масивни каменни плочи. В олтарната част са запазени седалките на т.нар. синтрон, където висшите свещенослужители сядат по време на литургия. Това беше първият признак, по който откритата сграда бе определена като епископски храм.

Истинско чудо на изкуството е великолепно съхраненият епископски амвон - трибуната в центъра на църквата, откъдето архиереите произнасят своите проповеди. Това откритие е единствено по рода си за днешните български земи. Страниците на амвона са изпъстрени с чудесни релефни изображения на орли, геометрични и растителни орнаменти. Ръката на неизвестен монах е изпълнила с остър предмет редица надписи, в които се четат християнски текстове и имената на евангелистите Марко, Лука, Матей и Йоан.

От запад е прибавен широк притвор, а от север - кръщелня. Тъй като повечето от езичниците, покръствани в новата вяра, са били възрастни, топели се до кръстав дълбок басейн издълбан в скалите. В ъгъла на кръщелнята бе открит на място обемистият керамичен съд, с който покръстваните били поливани при ритуала. Край храма се е оформил цял жилищен комплекс, свързан с дейността на обитавалия там епископ и неговото обкръжение.

Кой е обаче човекът, служил в църквата и кръщавал непокорните планинци? Архитектурният план на храма и една щастлива находка ни позволиха да датираме много точно сградата. Металният детектор долови в зида на постройката монета, изпусната от нейните създатели при строежа. Тя няма нумизматична стойност, но е с невероятно значение за историята. Монетата е на последния владетел на Западната Римска империя Хонорий (395-423) и сочи, че храмът е построен не по-късно от началото на V в., което го прави най-ранната църква, откривана досега в Родопите.

Това се превърна в прекрасно доказателство на една хипотеза, изказана от нас преди години. Става дума за идеята, че именно от Перперикон е тръгнало покръстването на родопското население. Според написаното от епископ Павлин Нолански житие то е извършено от видния християнски мислител и мисионер Никета Ремесиански през 393-398 г. Добре се вижда, че хронологически изграждането на църквата съвпада с това събитие. Цяло столетие Великата планина е убежище на езичници докато в равнинните райони на Римската империя новата религия вече господства навсякъде. Всички опити за покръстване на бесите се оказват неуспешни и завършват трагично за мисионерите. Тогава с делото се заема епископ Никета, който вече има опит в различни мисии сред езичниците.

Житието картинно разказва как кръстителят превръща бесите от кръвожадни разбойници в кротки агънца во Христа. Намеква се и за техния отколешен поминък - ваденето на злато от недрата на планината. Може би най-важно е обаче споменаването, че епископ Никета умеел да прави храмове в живите скали. Това сведение без съмнение насочва към старата традиция да се изсичат сгради в каменните масиви. Езичниците стават християни, но запазват своите наследени от незапомнени времена умения. А новооткритата църква на Перперикон е точно такава - основите са частично издялани в скалите, а нагоре са продължени с каменни зидове.

Вселенската патриаршия в Константинопол прави още една отстъпка, за да вкара бесите в правата вяра. Тя разрешава на епископ Никета Ремесиански да преведе свещените книги на тракийски,

въпреки че догмата изисква те да бъдат четени само на свещените езици - гръцки, латински и еврейски. До този момент такова изключение е правено само за народа на готите, чиито епископ Улфила извършва превода на техния език няколко десетилетия по-рано. Ако нашите разсъждения са във вярна посока, превеждането на свещените писания на езика на бесите е станало на Перперикон, може би в сградите от комплекса край базиликата.

Няма нищо чудно в това, че именно от стария храм на Дионис започва кръщението на непокорните планински траки. В цяла Европа мисионерите избират светилищата на древните богове, откъдето тръгва смяната на вярата. Нашите разкопки доказаха, че след началото на V в. овалната зала в древното светилище на Перперикон е затрупана съзнателно с няколко метра пръст. В нея са закопани големи керамични делви за съхраняване на хранителни припаси. Така мястото, на което някога е стъпвал кракът на Александър Велики, е превърнато в един обикновен склад.

---

С КОПНЕЖ ЗА СПЕЦИАЛНИТЕ МОМЕНТИ

История Обекти Горна крепост

Бесите четат Библията на тракийски език

Император Константин Първи Велики

На 24 февруари 303 г. прочутият гонител на християнството, римският император Диоклециан, издава едикт за забрана на религията, проникнала вече до всички кътчета на огромната империя. Само десетина години по-късно един от претендентите за имперския трон, Константин, побеждава с помощта на християните в армията и утвърждава едноличната си власт. Християнството е признато за основна религия в Римската империя.

Утвърждаването му обаче далеч не става безболезнено. През IV в. в планината Родопи не се променя нищо. Свободолюбивото тракийско племе на бесите съхранява култа към бог Дионис и поддържа неговото светилище в Свещената планина. Тези вкоренени старинни вярвания дълго не позволяват на християнството да се наложи като официална религия. Може би за неговото навлизане допринася отчаянието на местните жители вследствие на бурните исторически събития през IV в. Могъщата Римска империя неочаквано става плячка на страшни варварски нашествия. Притискани от несметните пълчища на хуните, племената на готите нахлуват на Балканския полуостров. Особено фатална е датата 9 август 378 г., когато, водени от свирепия Фритигерн, те разбиват край Адрианопол (Одрин) римляните и убиват император Валент. Балканските провинции са опожарени и опустошени и тази участ не отбягва Родопите.

В самия край на века настъпва известно успокоение, дало възможност на Източната Римска империя, наричана в съвременната наука Византия, да се обърне към вътрешните си проблеми. Християнски мисионери се насочват към многобройните области с полуезическо или въобще неприело новата вяра население. Според написаното в 409 г. житие от църковния историк Павлин Нолански към Родопите се насочва мисията на Никета, епископ на Ремесиана(днес Бяла Паланка в Източна Сърбия). Именно при него започва масовото кръщение на планинците, продължило през целия V в. В житието е неприкрита радостта на християнските мисионери:

"...Нали бесите, ако земята и душата им са корави, ако и те самите са по-корави от тамошния сняг, са станали сега по твое напътствие кротки овце, които се трупат в кошарата на мира. Сега бесите ликуват, че са повече забогатели от своя труд: нали златото, заради което претърсваха земята с ръце (т.е. копаят в рудници - б.а.), Недостъпните и кървавите по-рано планини сега закрилят превърнатите в монаси разбойници, станали питомци на мира."

За да стане по-леко приобщаването към християнството дори е допуснат компромис, направен преди това единствено за готите. Някъде в дебрите на великата планина свещените книги са преведени на езика на бесите, макар според тогавашните виждания те да е трябвало да се четат единствено на гръцки, латински и еврейски. Според легендарни сведения т.нар. "Библия бесика" била преведена на тракийски език в планински "бески манастир".

Естествено днес е трудно да се локализира местонахождението на тази древна обител. Защо обаче това да не се е случило в свещения град Перперикон. Археологическите проучвания в целите Родопи показват, че християните не унищожават старинните тракийски светилища, а напротив, унаследяват ги и ги превръщат в църкви. Едва ли би имало по-подходящо място от търсения на Перперикон прочут храм на бог Дионис.

проф. Николай Овчаров

---

Орфей първи е достигнал до истината, че земята има сферична форма, а векове след това неговите думи са повторени от други. Орфей Родопееца е убеждавал хората да се откажат от канибализма и от проливането на кръв. Още в Омировата епоха един тракиец, надхвърлил тесните рамки на своето време, е призовавал към здравословен живот – към приемането на растителна храна и отказване от животинската. Но далеч по-голяма негова заслуга е създаването тракийската писменост – свещеното дело на Орфей, започнато в Египет и довършено в Родопите, в което той привлякъл да участват и други поети. Не е ли странно, че от никой учебник по история ние не научихме, че траките са имали писмена? Едва сега разбираме, че преди ние българите да се докоснем до Библията, е имало “Библия Бесика” – Библия, преведена на бески език. А бесите са били най-напредничавото тракийско племе.

Силата на словото е била осъзната от Орфей още тогава, много преди ерата на християнството, преди човечеството да чуе за първи път фразата “В началото бе словото...” С тази сила прочутият певец от Родопите е искал да обедини всичките 90 тракийски племена. Но явно други се уплашили от този колосален просветителски план и му попречили, като убили Орфей. И убийците едва ли са били точно вакханките, както разказва легендата.

Родопееца е открил и за хората, и за природата чудодейния си божествен дар – музиката. Питагорейците са го титулували “канос” – цар на песните. Какво по-голямо признание от това?!... Опознал тайните на музиката и мощта на нейното въздействие, Орфей е можел да извърши грандиозен подвиг, като я даде на траките заедно с писмената. Впрочем не бива да пропускаме и този исторически факт, признат от най-видните историци и хронисти на Омировата епоха, че Орфей е дарил на гърците част от буквите на тяхната азбука.

Но най-изумителното от всичко е, че той пръв на земята е предсказал идването на Спасителя – Исус Христос. Това се потвърждава от древните сведения, от един амулет, който се съхранява в Берлин, Германия, както и от илюстрацията на един керамичен печат в “Маските на Бога” от Джоузеф Камбъл (САЩ). В нозете на Разпнатия има надпис “Орфей – певец на Дионис”. Всичко това е представено в книгата на Никола Гигов “Орфей и азбуката”.

Щом стъпите в “родината на музите”, както основателно някога са наричали Тракия, щом тръгнете към върховете на величествените Родопи, веднага ще почувствате духа на Орфей. Той е навсякъде – в започнатите и недовършени разкопки, сякаш открехнати врати на огромния подземен музей на Родопееца, в скалните надписи на свещения тракийски език, в полъха на фьона, в Орфеевото цвете – единствения представител на флората, който е способен от смъртта да се върне отново към живота. Само когато дойдете тук, ще разберете, че ние живеем върху свещена земя!

Редактирано от Maat (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Здравейте,малко бях зает ама...

Четох внимателно кво сте постнали ,и ми се ще да питам ,то с питане нали знаем кво става.... :huh:

Ние погрешно си създаваме мнение ,че покръстването е един празник ,и всички се нагласяват и очакват този момент!

Значи тогава си е било трудна работа,империята си е на мястото,ред и дисциплина отвсякъде,и нашите Апостоли не се движат из тази територия като на манифестация!

Апостол Павел и брат му Андрей също ,значи те са обходили целия Балкански полуостров през Първи век и то средата!

където са "траките"(неелините)и скитите на север от Черно море

Обаче на какъв език,сега не върви те да са провели един курс в Египет ,някой трак да ги е светнал и те са тръгнали на просветляване-

"тракийския" език също не емонолитен, еднакъв за всички траки щото те са в състава на Империята,не върви да кажем че са говорили на латински щото е за администрацията

Тъй ,че двамата Апостоли им е трябвало да знаят,доста диалекти

Сега тука от поста на Маат слагам цитат

на Гигов

Кирилицата и глаголицата са изградени върху стари тракийски азбучни подложки, присадени са към тракийския корен и благодарение на тях християнската вяра успява да се утвърди по българските земи. За мен каменната плоча от Родопите е уникален писмен документ, за който в бъдеще ще се говори много."

аз не знам как се е говорело с подложки ,може би няма кураж този Гигов направо да си каже ,че това е така наречената Кирилица

Покрай,бесите се създава библия "вулгара"(по горе проверих ,че така се обозначават библиите които не са от трите езика)или така наречената Бесика,попаднах на това скоро-

Продавам библия Бесика. Притежавам я от 5 г. По точно препис на превода на Никета Ремесиански, средновековен от 12-14в. Буквите са латински, но текста е неразбираем. Специалист ми е казвал, че малко прилича на албански. Има предговор на гръцки от който става ясно, че това е библията на Никета. запазени са 57 страници. че

Сега въпроса за мен е :библията Бесика и Библията на (готите)Урфила едно и също ли са и дали някой ги е сравнявал ?

Става въпрос за ранни такива, а не преписи след Никейския събор

нещо ми е съмнително за Бесиката и готите или Гетите

това е ако някой знае нещо или адрес

ще му бъда благодарен

айде бъдете здрави

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Хм, въпроса, който поставяш, си го задавам и аз... и щом сме на едно мнение - подозирам това, значи трябва да има и доказателства някъде изпокрити, които да изскочат.

Урфила, Учителят на гетите, превежда Библията на езика на своите сънародници – гети. И нито един исторически извор не го нарича Вулфила – както германските автори манипулират името му. Също така това име не означава както те твърдят „вълче“ или „вълченце“ (да не говорим за “глиганската” им интерпретация), а произлиза от старинния пратракийски език и означава Учител на Божия Закон, каквото значение е имало и името (или по-скоро званието) Орфей: Учител на траките. А ръкописът, който ни се представя като „Библия на Вулфила“, всъщност е много по-късен немски превод на Евангелието, т.е. на Новия Завет, и не съдържа текста на Библията или Стария Завет, за който се знае, че е преведен от Урфила, Учителя на гетите.

В Северното причерноморие досега са намерени над хиляда съкровища на монети, съдържащи стотици сребърни императорски монети, някои с общо тегло достигащо 20 кг. Голяма част от тях е от I век, времето на император Траян, т.е. именно когато нашите земи се включват в Римската империя. Всичко това говори за поселения на бегълци със стари традиции в земеделието и в паричното стопанство, а не за външни „трако-дакийски влияния”. Тези бегълци се заселват там след римските завоевания на територията на Балканския полуостров, Дакия и Илирия.

С други думи това е тракийско население, напуснало родината си, за чието преселване имаме сведения и от писмените исторически извори.

Една голяма част от населението на този регион е наречено по-късно анти – така е и според Йордан: „антите са между Днепър и Днестър“. В това население по времето на дакийската война през І в. най-вероятно са влизали и готите, наричани още гети, а също и с по-общото траки. По-късно помежду им настъпва разрив, при който хуните убиват техния водач Божа със синовете му и седемдесет от войводите. След нападението на хуните настъпва краят на Черняховската култура и готското присъствие. На нейно място идва Пенковската култура, която запазва само някои от елементите на Черняховската.

Владимир Щербаков в книгата си „Века Трояновы” изброява десетки украински имена, сродни с тракийските – а това са имената, които нашият народ използва от най-дълбока древност, та до ден днешен. Знаейки всичко това, ще разберем думите на руския летописец в „Повесть временных лет“:

„Преди много време уседнаха славяните на Дунав, където сега е земята Угорска и Българска. Тези славяни се пръснаха по земята и си сложиха имена по местата, на които уседнаха.“

Следите от това население ще намерим в безброй топоними по целия Балкански полуостров до най-южните му части, но също и на север и североизток от него. И те не са донесени през VІ-VІІ век, а са запазени от най-дълбока древност, както и личните имена на това население.

Що се отнася до данните на историческите извори, писани от всички антични автори, сред които Филосторг, Павел Орозий, Св. Йероним, Касиодор, Йордан, Евсевий, Амиан Марцелин, Йоан Лидийски, Прокопий, Клавдий Клавдиан – ГОТИТЕ СА ГЕТИ. Повечето от тях си правят труда ясно да разграничават германците от готите:

Йордан: „готите разорили страната на германците, която днес заемат франките”

Приск: „готите не са германци“.

Теофан говори за победи на Константин Велики над германци, сармати и готи, както и че “готи, беси и други тракийски народи” представлявали могъща военна сила по времето на имп. Анастасий.

Книгата си Йордан е озаглавил „За произхода и деянията на гетите“ – а не на някакви си германски готи, както искат да ни убедят германските историци. И за образец е взел труда на Дион Хризостом от началото на ІІ век под заглавие «GETICA».

---

Ето нещо също доста интересно - едно писмо от преди 3 години на д-р Йосиф Никулеско до наш сънародник в Русе:

Преди всичко трябва да се знае, че прадедите на българския народ не са били тези няколкостотин войници, дошли на юг от Дунав в VII – VIII век.

По това време българският народ се е наричал MOESI (Римляните са наричали географската зона между Дунав и Родопите MOESIA SUPERIOR – на запад, и MOESIA INFERIOR – към изток.)

Тъй като гърците не можели да произнасят м, а казвали б, след VI век думата MÖSI се превръща в BESI. Този народ, както и ГЕТИТЕ, са всъщност АРАМЕЙЦИ (Арам е най-малкият син на Сем) и отначало говорели един близък език (те с времето се различили).

В четвърти век, когато УРФИЛА (а не Вулфила и нито Улфила) преведе Библията, употреби мезо/мизо-гетския език (не готския), както въззлиза от заглавието на разните издания. Този език го разбирали и на север (гетите) и на юг (мизите) от Дунав. Идването на славяните, българите, както и влиянието на дорите (северно-гръцкия език) е довело до различия на влашки и български език. Двата езика са от семитски произход, арамейски, а като православни християни – и от една и съща вяра. Това обяснява съществуването на Асеновците и тяхната империя. Assan, написан Hassan е арамейско име, от което произлиза балканското име. Нещо повече, династията на водачите от Влашко на BASARABI-те (както и местността BASARABI на реката Лом; Лом е арамейска дума) е писмено и звуково гръцкото произношение. Всъщност името е било МЕЗО-АРАМИ, т.е. МИЗИТЕ от АРАМ; произход от юг на Дунав.

В равнината между Дунав и Стара планина, към западната страна, където се намират Търново и Плевен, са живели дако-гетите, доведени през 272 година от император Аурелиан на север от Дунава.

Названието на тази област е била DACIEA AURELIANA, със столица Сердика (София), православен център, имащ владика в IV век и след това.

В източната част се населили УРФИЛА и 800 000 бежанци, дошли от северната страна на Дунав (също така православна), от които произлизат власите (румънците). Част от тях с времето, след насилия, загубили влашкото си съзнание. Те имали постоянни връзки със северната част на Дунава – чрез женитби, имоти и особено чрез преминавания на овчари заедно със стадата им.

Йорнанд (всъщност Йорданес) е казал: ГЕТИТЕ (готите), които са придружили Урфила на юг от Дунав били GETI MINORES (малките готи), които не били войнолюбиви като ОСТРОГОТИТЕ (големите готи) и са се занимавали със скотовъдство; особено с овчарство. Населението между Дунав и Стара планина някога е било предимно влашко. Видинското царство също е било влашко; то попаднало под турско робство.

В старо време всички се наричали ТРАКИ (гръцкото название е Trix = коса), защото носели дълги коси (със седем къдри) със златен конец; защото били служители на Аполон (написал съм това подробно в “Тайната на пелазгите”).

Що се отнася до тракийските коне от Прусия (всъщност Брусия – име срещано и в Средния Изток – Бруса; също тъй арамейска дума), там е вносна порода. Тамошната конска порода и чак до Померания е от големи коне с дебели нозе, космати, за пренасяне на тежести, и са се наричали померански. Тези коне, наречени Trakenehr са доведени там от гетите (произнасяно готи) и са от арабска кръв (всъщност арамейски). Това са бързи коне, годни за война, с тънки нозе. От тази порода е била съставена прочутата кавалерия на бесарабите, с която, както пишат хрониките, не смеели да воюват татарите.

От същата порода коне е била съставена и кавалерията на молдавския водач Stefan cel Mare (1457 – 1504 г.).

Семейството, от което той произхождал – на Мушатините, е било южно-дунавско (във Влашко “македонски” означава “хубав”, “красив”).

Що се отнася до германската принадлежност на готите, това е голямо мошеничество от филологическа и историческа гледна точка, измислено от германския империализъм. Писах за това в “Permanente” в статията “УЛФИЛА” Този светец е роден в Кападокия, а името му има персийски произход.

Истинското име на този народ е било ЛЕВКО-СИРИЙЦИ (бели сирийци). Сирия през това време се е наричала АРАМ със столица ДАМАС (не Дамаск). Значи са били МЕЗИ/МИЗИ от АРАМ (тъй също АРАМЕЙЦИ). Името Улфила или Вулфила е филологическа измислица. Той се е наричал всъщност Урфила, което означава “светъл” (ур = злато = блестящ). И днес в югоизточна Турция съществува местността Урфа. Урфила дошъл тук, изпратен от Кесарейската църква, защото по това време християнският православен център бил в Антиохия (там за първи път е употребено името християнин) и там той бил ръкоположен за владика. Нямал е нищо общо с германците. Германската пропаганда обаче, в съгласие с Рим (който никак не обичал Урфила), изопачила апокрифните (съмнителните) съдържания на тези книги, представяйки го като арианец (или полуарианец). Той е бил отец както на северно-дунавските, така също и на южно-дунавските християни. Той е скъсал с лъжата, с която евреите, гърците и римляните са се опитали да държат под тяхно влияние народите, казвайки, че техните езици са единствените свети и че Божието слово не може да се произнася на други, освен на тези три езика (съвсем без основание). Божият син не е говорил нито гръцки, нито латински, и е споменал само в някои редки случаи еврейски. Той е говорил арамейски (майчиния му език). В Галилея по това време народът е говорел арамейски, а водещата класа – латински и гръцки. Последните думи на разпнатият Божи син са били изречени на арамейски език: “ELI, ELI, LAMA SABAHTAMI” = “Господи, Господи, защо ме изостави?”

Само така е могъл да бъде сигурен, че народът ще го разбере. Тези, които го разпънаха, не познавайки този език, помислиха, че зове пророка Илия (според евангелистите Матей 27;46 и Марко 15;34-35). Така че този е светият език, говорен от нашият Спасител Исус Христос.

Ето защо Урфила е превел Библията на мезо/мизо-гетски език, а това е раздразнило римляните. На латински Библията е била преведена едва след Урфила (Вулгата – в IV век).

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

С други думи това е тракийско население, напуснало родината си, за чието преселване имаме сведения и от писмените исторически извори.

Преселени или изселени... нещо неодразбрах!? И защо, ако сами са напуснали земите си. Каква е причината пише ли в тези

документи или да го чета като от учебник?

Последвалите названия като Анти, гото-гето-траки (?!), хуни, поселвания, измествания на една с друга култура, как са

били разграничавани и най-важното защо са имали различия по-които е могло да бъдат различавани, щото явно

са различни поне по име!?

Украйна за мен винаги си е означавало В края, У края на нещо, в покрайнините. Така поне на мен ми звучи.

Това е странно да бъдат свързвани арамейците и бесарабите, щом гърците са имали дефект в говора, значи са ненадежден

източник, ако трябва да съдим от техните начини на названия за нещата.

В равнината между Дунав и Стара планина, са живели дако-гетите, доведени(?!) през 272 година от император Аурелиан на север от Дунава.

В източната част се населили УРФИЛА и 800 000 бежанци (от какво?!), дошли от северната страна на Дунав, от които произлизат власите (румънците).

И последно румънците кога са дошли, от къде и защо!? какви са били там от където са дошли.

То всъщност този въпрос е валиден за всички народи, но няма кой да отговори.

Някак мимоходом обаче се споменават, семитски, хамитски, йафетски произходи.

Е сега верно, само Ной ли е бил жив след потопа.

Нещо се съмнявам в тази единственост и богоизбраност!?

Винаги съм си мислел, че тия историци сякаш наистина притежават машини на времето и отскачат сегиз-тогиз до някоя друга

отминала епоха.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

adXok, много си прав пълна обърквация!! аз до този момент не съм мръднал от 3 век преди до 1 след Христос!! Тъй че много въпроси малко отговори,и като разберат, че ти много много не чуваш петлите ти викат ама ти чел ли си томовете на златарски,и аз почвам да крещя - нееееееее не съъъъъъм и нямаааааааам нииииииикакво намерение!!!!! и те отрязват ,щото това е фундамент в нашата история и ако не си облъчен от бащата на историята ни ти си много зле ,брадър!! тъй че много спам,въпроса е в източниците а не тяхното политическо тълкуване от пишман специалисти,или цитирани на гръцки хронографи след 12 век ,щото си мисля че са манипулирани,тва сега е мое не доказано мнение,не че няма по ранни такива Най ми е смешно как дошли готите от швеция там някъде и изтрепали траките и из4езнали и по4ти 150 г няма никой мам тва сега не е интересно тва не е по темата поздрави

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

camarero, кой е писал тая простотия, че готите дошли от швеция и изтепали траките. Стига ве, кви са тия идиотщини!? То почти като идиотизма, че траките като название преминали в тюрки. Заради близкото звучене. На това му се вика творческо логическо съждение.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

camarero,

кой е писал тая простотия, че готите дошли от швеция и изтепали траките.

Стига ве, кви са тия идиотщини!? То почти като идиотизма, че траките като название преминали в тюрки.

Заради близкото звучене. На това му се вика творческо логическо съждение.

Глей ся ,брадър,аз също бях възмутен и бесен,ама на кой му пука,те хората си идват в България правят си конференции ,после си ги цитират по разни,научни каниги и т.н.пък ние с тебе както казват испанците "но me tocas cojones"

Излезе един ст.н.с.хисторик (по телевизията)и ми говореше за готите и ми стана интересно, говореше за 3-4 век и имаше карта на която бяха написани траки, готи ,илири, макядоняни и т.н. и аз наострих уши и тоя папагал ме фърли в оркестъра като каза накрая ,че картите са от 16 век.

това е,

ако искаш ша го намеря това предаване по канала беше и ще го гледаш

пък за тюрки нямам нерв,разбииш ли !!

айде бъди здрав!

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

От кой... от 16-ти век?! Хахахахахаха. Каква е тая пародия?! Тия хора съвсем се оплетоха с тия машини на времето, дето ги ползват!

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

adXok,

много си прав пълна обърквация!!

аз до този момент не съм мръднал от 3 век преди до 1 след Христос!!

Тъй че много въпроси малко отговори,и като разберат, че ти много много не чуваш петлите ти викат ама ти чел ли си томовете на златарски,и аз почвам да крещя - нееееееее не съъъъъъм и нямаааааааам нииииииикакво намерение!!!!!

и те отрязват ,щото това е фундамент в нашата история и ако не си облъчен от бащата на историята ни ти си много зле ,брадър!!

тъй че много спам,въпроса е в източниците а не тяхното политическо тълкуване от пишман специалисти,или цитирани на гръцки хронографи след 12 век ,щото си мисля че са манипулирани,тва сега е мое не доказано мнение,не че няма по ранни такива

Най ми е смешно как дошли готите от швеция там някъде и изтрепали траките и из4езнали и по4ти 150 г няма никой

мам тва сега не е интересно тва не е по темата

поздрави

А пък аз разбрах защо Азис се нарекъл така! Публикувано изображение Просто е превел на турски фамилията на Златарски,нали му е адаш! Публикувано изображение:rolleyes: Историята и тя можело да се превърне в чалга,колко му е... Публикувано изображение

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

А пък аз разбрах защо Азис се нарекъл така! Публикувано изображение Просто е превел на турски фамилията на Златарски,нали му е адаш! Публикувано изображение:) Историята и тя можело да се превърне в чалга,колко му е... Публикувано изображение

А, че щом РЕЛИГИЯТА е вече чалга... колко му е на една история, нали така.

И хем и "историци" ще ни водят "лекциите" по "религия". :P

За по-лесно като ги смесим в така нареченото историорелигиознание прототракийско, остава само да затанцуваме в ЕГИПЕТСКИ РИТМИ. Публикувано изображение

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Възстановка на ранно християнски храм от lV - Vlв.

в местноста "Църковен рид"източно oт

село Нова махала-община Батак

МАНАСТИРСКИ КОМПЛЕКС „ ЦЪРКОВЕН РИД ” ПРИ с. Н. МАХАЛА, ОБЩ. БАТАК

Намира се на около 4 км. източно от с.Нова махала, общ. Батак.

Базиликата е едно корабна, едно апсидна с баптистерий (кръщелна) от северната страна. При проучването на църковната постройка се установиха 4 различни строителни периода в хронологически рамки обхващащи времето от края на IV век до около XVII век. Разкопките потвърдиха, че това e манастирски комплекс - най-ранния като датировка по нашите земи , състоящ се от църква, манастирски сгради и некропол.

Районът на северните Родопи е бил населен от тракийското племе Беси. В края на IV век те приемат християнството.

Публикувано изображение

Възстановка на ранно християнски храм от lV - Vlв.

/3D Графика - Петър Петров /

Публикувано изображение

Възстановка на ранно християнски храм от lV - Vlв.

/3D Графика - П. Петров /

Първият строителен период е от това време. През VI век при славянските нашествия малкия бески манастир е разрушен. В края на X век се издига отново църква, когато Родопите са включени в политическото влияние на Българската държава. Тогава се издигат манастирските сгради и камбанарията. В края на XII век в този пограничен район при военни действия между България и Византия манастирът е отново разрушен. През XVII век върху останките на църквата е изграден малък параклис просъществувал като постройка до началото на XX век.(Меламед, А.)

Източник!

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Българите са най-старите християни на Балканите

Защо тогава в 864 или в 865-866 г. са покръстени? Това е една от най-големите заблуди в нашата история. Българите са били еретици ­арияни, те са отричали триединосъщността на Св. Троица. Считали са кръщението с вода недопустимо, защото било древен езически обред. Твърдели, че то трябва да става с дух, при кръщаване са слагали Евангелието на главата на покръстващия се и му чели “Отче наш”. Затова в решение №19 на Първия вселенски събор в Никея е записано, че когато арианин или павликянин се откаже от ерестта задължително се кръщава. Това е покръстването на българите, кръщаване по официалната християнска догма. Кръщение и покръстване са два различни християнски ритуала, те са един само когато се кръщава езичник, но когато се прави с отказал се арианин от ерестта си, то е само кръщение, нищо повече, а не покръстване. Еретиците са християни, а не езичници.

Затова, когато въстават 52 български рода срещу отказването от арианството, те извикват на кан Борис I НЕ ИСКАМЕ НОВИЯ ЗАКОН, а не новата религия. Новият закон, това е за триединосъщността на Св. Троица.

“Гонителят” на християните Омуртаг и на двата му златни медальона е изобразен с корона с кръст държащ в ръката си скиптър с кръст, подобни са и печатите на предходниците му Тервел, на който пише “Богородице, помагай на цезаря Тервел” и на Телериг с надпис “Христе помагай на твоя роб Телерюг, богохранимия патриций” ­ явно печатът е от времето преди да стане кан.

Надписите на Омуртаг, така и на сина му Маломир и внука му Персиян в началото си имат кръст и започват “Аз, поставения от Бога кан сюбиги Омуртаг (Маломир или Персиан)”. В никой от тях няма Тангра, сочи се християнския Бог. И пред втория надпис на Мадарския конник също има кръст, съобщава го проф. Бешелиев. От тези надписи е видно, че и тримата български канове не използват Бога като титла за държавно величие, а в текстовете им се обръщат към християнския Бог като вярващи в него християни и молят той да им даде дълъг живот, да доживеят 100 г., това се отнася до Омуртаг и Маломир, който иска за кавхана си Исбул. А в Чаталарския надпис първият моли още Бога да му помогне “да гази добре с краката си императора”. Това езичник не би направил.

В Сюлемайнкьойския надпис на Омуртаг за сключения 30-годишен мирен договор с Византия, още по-категорично е показано неговото християнство. Записано е, че този договор е сключен: “Годината от появата на истинския Бог бе 820 и от сътворението на света 6328 г.” И тук Тангра липсва. Не може да се приеме, че този християнски текст на договора е наложен от Византия. Тя е победена, ще плаща унизителен ежегоден данък. Победителят Омуртаг налага условията. Ако не беше християнин, не би допуснал този текст да се впише в договора. Още по-типично християнски с дълбока вяра в справедливостта на християнския Бог и духовна чистота е надписът от Филипи на кан Персиян. Личи, че той е дълбоко вярващ християнин.:

“Ако някой потърси истината Бог вижда, и ако някой лъже, Бог вижда. Българите сториха много добрини на християните (ромеите), а християните забравиха. Но Бог вижда.” Неслучайно този надпис е вграден в основите на катедралата във Филипи, Персиян е така разпоредил, защото е християнин. Знаменателното е, че дори след изтегляне на българите оттам при княз Борис I, надписът не е изтрит.

Българското еретическо християнство се най-добре се вижда от приписката към Сказанието за Тивиропулските мъченици на Теофилакт Охридски за спора между кан Маломир и брат му Ернавота, който му казва: “Божиите домове ще се въздигнат наново и свещеници чисти чисто ще служат на чистия Бог. И жертви от хвала и изповедание ще се поднасят на животворящата Троица”. В онези времена ересите са наричани от официалното християнство “мърсотия, нечистотия”, затова еретиците са били “нечисти”. Тогава в България е имало църкви и свещеници, но като еретически те са били “нечисти” и техния Бог е също “нечист”. Затова Ернавота казва, че храмовете ще бъдат наново съградени чисти и свещениците ще бъдат чисти и ще служат чисто ­ няма да бъдат еретици. Той е убеден, че българското еретичество ще бъде преодоляно. Спорът между него и брат му не е религиозен, както превратно се предава, а династичен. Маломир е най-малкият брат, той е изместил престолонаследника Ернавота. Проф. Иван Венедиков в книгата си “Прабългарите и християнството” е на същото становище.

Княз Борис I не се покръстил, а се е отказал от националната ерес. Това се разбира и от цитата на проф. Цветков за написаното от Тодор черноризец Дуксов за княз Борис I, братенец на княза “живеещ в чистата вяра”. Този израз показва, не покръстване на Борис, а кръщение в официалната догма. Няма и дума за покръстване.

Това че Княз Борис I не е току-що станал християнин през 864 г., се вижда се въпросите, които е задал на папа Николай I и от отговорите му. От отговор ­ 106 се научава, че е поискал от папата да му даде: “Истинско съвършено християнство, което да няма петно или бръчка”. Княз Борис I явно досега е бил християнин, но еретик. За да не сбърка той иска да му се изясни до тънкост същността на догматиката на официалното християнство. Затова иска то да няма “нито петно, нито бръчка” и да бъде “истинско и съвършено”.

Че българите дотогава са били християни еретици и са били кръщавани от еретически свещеници се разбира от отговора на папата на въпрос № 15, че повторно кръщение може да има само, ако то не е извършено в името на Св. Троица, не е било с вода, без значение е какъв свещеник го е направил. В тази връзка е и отговора на въпрос № 7, с който княз Борис I е попитал “дали е позволено на чистия или нечистия (еретика) да целува кръста господен с мощите?”.

Редактирано от Maat (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Между другото, къде са живяли филипяните, до които апостол Павел пише знаменитите две писма, които днес четем в Библията?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Багира

Между другото, къде са живяли филипяните, до които апостол Павел пише знаменитите две писма, които днес четем в Библията?

Радвам се, че има хора, които се интересуват от това.

Ето малко инфо по въпроса:

За някои въпроси от историята на ранното християнство по нашите земи

Филипи и Филипопол

Асен Чилингиров

В Деянията на апостолите, а и в Посланията на апостол Павел до римляните и до филипяните, се съдържат някои подробности, които не съвпадат с възприетата от гръцката и римокатолическата църкви тяхна интерпретация (1). Нещо повече: те представят началото на християнството в Европа не тъй, както е прието и от източната, и от западната църкви – а колкото двете и да имат различия помежду си, по отношение на свързаните с него събития те показват пълно единомислие и това засяга невярната интерпретация на фактите и тяхната манипулация.

Според разказа в Деянията на апостолите (16,9-40), пред апостол Павел се явява като видение един „мъж-македонец“, който го моли: „Ела в Македония и ни помогни!“ Павел разбира, че Господ му повелява да проповядва там Евангелието и още на следващата сутрин се отправя заедно с апостол Сила за Македония. Двамата се качват на кораб, след един ден те са на о-в Самотраки, а на следващия ден пристигат в пристанищния град Неаполис (днес Кавала). От там двамата отиват във Филипи, „първия град на Македония – римска колония“. Събитията, последвали пристигането на двамата в града са описани подробно в разказа от Деянията на апостолите (2). Те са свързани с първата проповед, която в следващия съботен ден апостол Павел изнася пред събралото се множество жени „при реката“. Там той покръства една от тях на име Лидия, с което поставя началото на първата християнска община в Европа. Там произлиза също и първият конфликт на апостолите с местните власти: господарите на една обсебена от зъл дух робиня, когото Павел прогонва, хващат двамата и ги отвеждат на тържището, където е седалището на княза (в гръцкия текст е казано „άρχντας“). Двамата биват наклеветени пред местните началници (в гръцкия оригинал те са наречени „στρατηγοί“, а българският, респ. „църковно-славянският“ превод им дава названието „воеводи“), че бунтуват народа и по тяхна заповед на Павел бива нанесен публично побой, след което него и Сила оковават във вериги и хвърлят „в тъмницата“. През нощта става земетресение, от което вратите на тъмницата се разтварят и оковите на затворниците падат. Тъмничарят е силно впечатлен от това събитие и иска да бъде покръстен заедно със семейството си. На сутринта, уплашени от произлезлите събития и от това, че Павел и Сила са римски граждани и следователно не могат да бъдат съдени от тях, началниците идват в тъмницата да се извинят пред тях и ги извеждат от града.

За верността на разказа за първото пътуване на апостол Павел в Европа, както и за неговото изпълнение на задачата, която му е поставена, а именно да посети страната на македонците и да помогне на нейния народ, като му предаде благата вест на Христовото учение, ние нямаме никакво основание за съмнение. По-късно, в своето Послание до римляните (15,19), Павел изрично потвърждава изпълнението на тази своя задача с думите, че „предал учението на Христос чак до Илирик“ (3). Съмнение предизвиква само интерпретацията на този разказ, тъй както тя е възприета и установена от традицията на римокатолическата и на гръцката православна църква. Според тази традиция пътуването на апостолите Павел и Сила е до малкия и незначителен град Филипи, отстоящ само на 15 клм от Кавала. Противоречие между разказа и неговото тълкувание намираме обаче още при споменаването целта на пътуването: страната на македонците, а не административната единица, носеща името Македония (4), където, според всички коментатори на текста, протича мисионерското пътуване на апостол Павел. Но противоречие съдържа и първото изречение, в което се казва, че Филипи бил „първият град (πρότο πολίς) на Македония – римска колония“ – а това не е вярно, защото първият град в страната на македонците не е Филипи, който не е и първият град, посетен от апостол Павел в Европа, защото този град е Неапол/Кавала, нито пък първият град на провинцията Македония, който е Амфиполис. Ако туй противоречие и да е забелязано от някои историци (5), които го тълкуват като преувеличаване значението на града във връзка с мисията на апостол Павел, другите обстоятелства, свързани с това и със следващото негово пътуване до този град, както и противоречията, които те водят след себе си, остават от изследователите незабелязани или само умишлено премълчани. А това се отнася преди всичко за институциите на римската администрация – седалището на княза и затвора, каквито не е имало в малкото градче Филипи (6), – но преди всичко реката, спомената в разказа, която играе важна роля при първото и второто пътуване на апостол Павел (гл. 20, 6). При първото си пътуване Павел и Сила отиват в съботния ден „при реката край града“, като се надяват да намерят там юдейски молитвен дом; там те срещат жената на име Лидия, която е и първата, възприела от апостол Павел на европейска земя светото кръщение – тук не трябва да забравяме за значението, което християнската традиция отдава на първенството, съдържащо се в титлите „първомъченик“, „първоапостол“ или „първозвани“. Тази жена, заедно със семейството на тъмничаря, стават членове на първата християнска община в европейския континент. Но реката играе важна роля и при второто пътуване на апостол Павел в Македония. Когато той научава, че юдеите искат да го убият по време на пътуването му за Троя, той се отказва да замине по море и избира значително по-дългия речен път през Македония, качва се във Филипи на кораб и отплува (7) за Троя, където пристига след петдневно пътуване. Всичко това се съобщава в разказа за Деянията на апостолите просто и ясно. Само че при Филипи няма – а не е имало и в миналото – никаква река, по която да са плували кораби и която междувременно да е пресъхнала! През цялата античност и чак до средновековието на Балканския полуостров има само две плавателни реки – Дунав и Марица (гр. Εϋρος, бълг. Хебър), от чието име произлиза и гръцкото название на нашия континент. И както е добре известно, на тази река се е намирал Филипопол – или по български език Пловдив. И от този град се е пътувало по реката пет дни до Троя – колкото време е било нужно и на апостол Павел за завръщането му.

Макар и още първият изследовател, посветил на град Филипи обширна монография, гръцкият автор Мерсидис, да отбелязва в своя труд, че в миналото имената на Филипи и Филипопол нерядко са били смесвани (8 ), в случая с двете пътувания на апостол Павел не може да става и дума за случайна грешка (9). Апостол Павел предприема пътуването си в „страната на македонците“, а не на гърците или на римляните – при това той явно е бил в състояние да прави разлика както по отношение на населението, така и по отношение на земите, в които то е живеело. А в този смисъл Филипи не отговаря на целта на пътуването му, защото след „най-страшната битка от Цезарианската епоха и изобщо от цялата античност“ (10), както някои автори наричат станалото при Филипи в 42 г. пр. Хр. сражение между войските на убийците на Юлий Цезар, Касий и Брут, от една страна, и на Октавиан Август и Антоний, от друга страна, градът и цялата му околност, били напълно опустошени и биват отново заселени с римски колонисти. И проповедта на апостол Павел „край реката“ не е била пред римляни, а пред местни жители и конфликтът, в който той и Сила са замесени, е с представителите на провинциалната римска власт, каквито е имало в големия град Филипопол – за разлика от малкото градче Филипи, в което не можем да търсим нито княз, нито съдилище и затвор. Но Филипопол се намира в съседната провинция, Тракия, а не в Македония, макар и да носи името на македонския император. И какво общо могат да имат траките и македонците с Христовото учение, за което в богословската литература се твърди, че апостол Павел проповядвал на юдеите, гърците и римляните, но не и на населението в централната част на Балканския полуостров?

Въпросът какъв е етническият произход на македонците и траките и коя територия са населявали е стар колкото историческата наука – но тъкмо Херодот, който пръв от историците го поставя, дава също така и съвсем ясен отговор на него (11). И след повече от две и половина хилядолетия спорове, това, което той казва по този въпрос, е единственото нещо, което се знае с положителност за тях, а то е, че етническият им произход и езикът, на който са говорили, са били различни от тези на гърците и че са населявали различни територии – макар че има автори, които да твърдят и че езиците им били твърде близки, и дори че македонците говорили на някакъв гръцки диалект, както и че земята, на която живеели, била гръцка (12).

Но и разказът за първото пътуване на апостол Павел в Европа в Деяния на апостолите, също както и неговото послание до филипиняните показват съвсем недвусмислено разликата в отношенията на апостола с римската власт и с местното македонско население: между апостол Павел и „филипяните“ се създават особено сърдечни и близки отношения, които той изрично отбелязва в посланието си до тях – такива отношения не са засвидетелствувани от него спрямо жителите на никой друг от градовете, които той посещава. А и жителите на Филипопол не са забравили посещението на апостол Павел в своя град и са пазили спомена за него в продължение на много столетия, като го отбелязват в свой ръкопис чак през ХІІ век – това е една кратка приписка на полето в така наречения «Христинополски апостол» от първата половина на ХІІ век (14) . И в тази приписка, която е и най-старият стигнал до нас извор за българското име на града, предадено като Плъ‘п'дивъ, съответният текст се свързва именно с посещението на апостол Павел в него: „Апостолъ многы печали приимъ въ Верии и въ Плъ‘п'диве Македоньскемь“ (15).

Противно на твърденията на католическите и православните богослови и историци на църквата, мисионерската дейност на апостолите Павел и Андрей протича главно сред негръцкото население на Балканския полуостров, където още в самото начало на тази дейност, преди средата на първия век, възникват значителен брой християнски общини. Докато в центровете на античната култура Атина и Солун апостол Павел среща силно противодействие от „образованите елини“, сред „необразованото“ местно население проповедите му намират голям отзвук. Начело на християнската община както във Филипопол (Пловдив), така и в Сирмиум (Срем) и в Томи (Кюстенджа) още преди средата на първи век застават епископи, при това от най-тесния кръг ученици на Христос, които християнската църква отбелязва като „седемдесетте апостоли“. Във Филипопол (Пловдив) първият епископ е свети Ерм (Hermas според латинската транскрипция) (16), комуто апостол Павел в своето Послание до римляните, написано не по-късно от 52 година сл. Хр., изпраща своите поздрави (17), също както до Епе(ме)нет (18 ) и Андроник (19), първите двама епископи на Сирмиум (20) – към Андроник апостол Павел се изказва дори с особено почитание, като на негов сродник и съзатворник, повярвал в Христа преди него. Към тези три главни центрове на ранното християнство в западната, североизточната и югоизточната част на Балканския полуостров ще се прибавят през ІІ и ІІІ век също така и седалищата на епископи, респ. митрополити в Сердика, Адрианопол и Хераклея, като по такъв начин северозападната, централната и източната част на Балканския полуостров ще бъдат в значителна степен християнизирани.

Очевидно непосредствено свързано с посещението на апостол Павел във Филипопол/Пловдив е и ръкополагането на първия му епископ, Ерм (21). Но и неговото име е подложено – също както името на епархията му – на манипулации с цел да се заличи или поне да престане да се свързва с Филипопол. Макар и всички църковни календари, почиващи на най-надежните за християнската историография извори, а именно списъците на 70-те апостоли, приписвани на св. Иполит Римски и Доротей Тирски, както и Месецеслова на император Василий ІІ от края на Х век, да отбелязват името му и неговия ранг като „епископ на Филипопол“, както и дните 4 януари и 31 май за честване на паметта му, в по-ново време без никакви основания се правят опити името му да се свърже с Филипи (22), а в официалния списък на епископите на католическата църква то се придружава с въпросителен знак (23). В никой от синаксариите не се казва по какъв начин апостол Ерм се е озовал във Филипопол и каква е връзката му с апостол Павел, който му изпраща изрично поздрави в посланието си до римляните. При това старата християнска традиция му приписва и авторството на книгата Пастирът (Et virgines in domum meam), която до края на ІV век се счита за канонична и е неотменна част от Новия Завет. През V век тя обаче се изключва от състава на каноничните книги и всички нейни преписи на гръцки и латински език се унищожават. Едва в средата на ХІХ век бива открит нейният коптски превод и от него се прави нов латински превод, издаден в пълния му текст заедно с френски превод едва след Втората световна война (24). Но свързването на книгата Пастирът с името на апостол Ерм и идентифицирането му като неин автор почиват на сведенията, които е дал за него един друг бележит раннохристиянски автор и учен, Ориген, а по-голямата част и от неговите съчинения биват унищожени през V век, включително неговата История на църквата, от които до нас са стигнали само отделни цитати. И макар че изследвания и коментарии за книгата Пастирът се появяват в обобщаващите богословски съчинения на католиците и на протестантите още в началото на ХХ век, в които за нея се отделя едно от централните места в старохристиянската литература, в същото време продължават да се препечатват справочниците, в които името на апостол Ерм се придружава с въпросителен знак относно времето и мястото на неговото епископство (25) или с бележката, че бил епископ във Филипи и то след като ни са известни имената на всички епископи в този град, между които неговото име не се среща (26).

Колкото и да изглежда странно, потвърждение за апостолската дейност на Павел във вътрешността на Балканския полуостров ние срещаме тъкмо в коментариите на един от главните и най-усърдни разпространители на елинизма сред българското население, гърка Теофилакт Охридски, архиепископ Български (1089-1126?). В своите бележки за Посланието на апостол Павел към Римляните той пише: „[апостол Павел казва:] ‘...тъй че разпространих Благовестието от Йерусалим и околността дори до Илирик’. Искаш доказателства за това, което говоря ли, казва [апостол Павел]? Виж големия брой на моите ученици – от Йерусалим до Илирик, който е покрайнина на това, което днес се нарича България. Той не казва ‘възвестих’, а ‘разпространих Благовестието’, за да покаже, че неговата проповед не е била безплодна, а успешна. За да не помислиш, че е вървял направо по главния път, като чуеш ‘от Йерусалим ... дори до Илирик’, той казва ‘и околността’, което ще рече, че е обиколил с проповедта си народите и на север, и на юг...“ (27)

Голям брой сведения за широкото разпространение на християнството в централната и северната част на Балканския полуостров намираме и в агиографската литература, а и в историческите извори, ако и те да се съдържат в издания, станали вече библиографска рядкост (28 ). Потвърждават го също така и резултатите от археологическите изследвания, особено в последните десетилетия, макар и все още да не са напълно обработени и да оставят някои важни въпроси от хронологията нерешени – на първо място въпроса за времето и причините за разрушаването на многобройните църковни паметници по цялата територия на Балканския полуостров, построени между средата на ІV и края на V век (29).

Силните гонения на християни в централната и източната част на Балканския полуостров при императорите Деций и Диоклециан в края на ІІІ и началото на ІV век, за които сме осведомени от достоверни свидетелства на историческите извори, не са в състояние да спрат разпространението на християнството нито в този район, нито в останалата част от полуострова. Ако и жертва на гоненията да стават множество членове на християнските общини главно в провинцията Хемимунт, в района на Адрианопол (Одрин), както и в Малка Скития (Добруджа), голям брой местни жители-християни намират убежище от гоненията отвъд Дунав и повечето от тях се завръщат по родните си места още след Миланския едикт на Константин Велики (313 г.) и особено през втората трета на ІV век (30). По това време апостолическата църква на префектурата Илирик, която след административната реформа на Диоклециан обхваща една от четирите части на империята, заема първо място по влияние сред християнските църкви. А столицата на префектурата, Сирмиум/Срем, е резиденция на императора и седалище на архиепископ – един от четиримата архипископи, под чието върховенство са подчинени всички диоцези на римската империя.

Това привилегировано положение на църквата в Илирик ще се промени само в течение на няколко десетилетия. По време на т. нар. «ариански спор», който през втората четвърт на ІV век разкъсва християнството на два враждебни лагера, тази църква се стреми да играе примиряваща роля. От нея изхожда една нова форма за Символа на вярата, която трябва да доближи доколкото е възможно схващанията на крайните ариани и православни (31). Император Констанций ІІ, чиято цел не е поощряването на нито една от спорещите партии, а постигането на единство в църквата, приема като предмет за обсъждане предложения от църквата на Илирик и одобрен от църковен събор в Сирмиум през 367 година «Сирмиански символ на вярата», който да замени силно оспорвания предимно от голям брой източни епископи «Никейски символ на вярата». Последвалите този събор преговори на императора с представители на различните църковни партии имат за следствие одобрението на компромисната сирмианска формула дори от страна на най-крайните привърженици и противници на «Никейския символ на вярата» и Констанций ІІ свиква на следващата 368 година два църковни събора – в Селевкия, за източните епископи, и в Римини, за западните – които трябва да обявят за законно постигнатото споразумение. След оживени спорове с някои от крайните привърженици на арианската теза източните епископи приемат компромисния Сирмиански символ на вярата. В Римини обаче съборът не протича съобразно очакванията. Макар че малко преди неговото откриване православните епископи, включително някои от непреклонните застъпници на Никейския символ на вярата, са дали съгласието си за приемане на компромисната формула, папа Дамас успява да убеди повечето от присъстващите епископи да отхвърлят Сирмианския символ на вярата и да изключат от събора несъгласните с това делегати, включително всички епископи от Илирик. Съборът изпраща многочленна делегация да информира императора с това негово решение. Констанций ІІ, който се чувства лично засегнат от тези действия на западните епископи, не допуска делегацията да дойде в Константинопол, дава нареждане всички нейни членове да бъдат отведени в малкото градче Нике при Адрианопол, където биват подложени на натиск да потвърдят с подпис своето съгласие под Сирмианския символ на вярата. По същия начин биват заставени и останалите делегати на събора в Римини да потвърдят приемането на компромисния символ на вярата, на който вече се дава названието Символ на вярата от Нике – за разлика от Никейския символ на вярата. След тази процедура Констанций ІІ, въз основа на подписите на почти всички епископи, счита своята цел за постигната и на 1 януари 361 година, в деня на своя 25-годишен императорски юбилей, обявява единството на църквата.

Последвалите събития обръщат обаче хода на събитията на 180 градуса.

Смъртта на Констанций ІІ на 3 ХІ 361 година и краткото, но важно с последствията си управление на неговия наследник Юлиян (361-363), който ще бъде наречен «Отстъпник», дават нова насока на историята. След провалилия се опит на този император да премахне привилегированото положение на християнството и възстанови равноправието на всички религии, православната партия взима връх и за кратко време успява да се наложи над останалите църковни партии. Символът на вярата от Нике вече бива наричан полуариански (след 381 година ще се нарича «ариански») и се замества с Никейския символ на вярата, като в течение само на едно десетилетие са изключени от църквата един подир друг всички епископи от северните провинции на Илирик, както и от провинциите Мизия, Хемимунт, Тракия, Родопа и (Малка) Скития. Това разделение на църквата бива утвърдено на Втория вселенски църковен събор в Константинопол през 381 година, който ще зациментира разделението на църквата – седем века преди нейното окончателно разделение. През следващите десетилетия от православната църква ще бъдат изключени и повечето от църквите в Мала Азия, обвинени за привърженици на монофизитската ерес, а много от техните членове в течение на следващите две столетия ще приемат исляма.

Ако и църквата в Илирик да запазва своята независимост с подкрепата на император Теодосий ІІ (408-450), който поради това бива обявен от православната църква за привърженик на арианството, след неговата смърт натискът срещу „еретическата църква“ на Илирик се засилва. След като още в началото на последната четвърт от ІV век започват гонения срещу отделни групи „еретици-ариани“ (32), тези гонения се разрастват в края на V и началото на VІ век във въоръжени походи срещу населението в централната и западната част на Балканския полуостров и с разрушаването на по-голямата част от неговите църкви (33), като същевременно се засилва и натискът срещу неговите църковни водачи – в 516 година епископите от Източен Илирик биват закарани насила в Константинопол и хвърлени в затвора, където главите на църквите на Никопол в Южен Епир и Ниш умират (34). Юстиниан І (527-565) успява да усмири за няколко десетилетия размириците между православните и еретиците и учредява независима архиепископия за църквите в централната и западната част на полуострова, но тя не просъществува дълго след смъртта му, а влизащите в нейния състав диоцези продължават да се считат за независими от Константинопол и Рим, като отказват да вземат участие на следващите църковни събори.

На „еретиците-врагове на православието“ в Мала Азия и на Балкана се дават различни названия и се залепват всевъзможни етикети, с които се цели да се покаже, че те нямат нищо общо с християнството и водят началото си от някакви източни езически учения. Самите „еретици“ обаче не само твърдят, че са последователи на Христовото учение, но и подържат, че техните учители са получили това учение непосредствено от апостолите, на първо място Павел и Андрей и техните най-близки сътрудници. Независимо от названието, което им дава православната църква, като ги нарича манихеи, фундагиагити, маркионити или масалиани, а по-късно и богомили, те считат себе си за съвършени християни и ако в редки случаи възприемат някакво друго название, то е свързано само с имената на техни учители от най-тесния кръг на апостолите. В този смисъл и най-многочисленото християнско общество извън православната църква възприема названието павликяни (35). Макар и от страна на православната църква да се разпространява легендата, че основателите на това движение са били Павел и Йоан, синове на манихейката Калиника от Самосата в Месопотамия, последователите му отхвърлят категорично това твърдение и настояват, че следват Христовото учение, което техните деди получили непосредствено от апостол Павел.

И тъкмо тук ние се натъкваме отново на въпроса за Филипи и Филипопол.

Това, което създава най-големи затруднения на изследователите на павликянското учение, е въпросът за връзката му с България. След като не само малоазийските, а и българските павликяни свързват своето учение с апостол Павел, нито един изследовател не може да разбере как са се появили такива последователи на апостол Павел във Филипопол/Пловдив, с който град апостол Павел няма нищо общо, а във Филипи, където апостол Павел е идвал, и то два пъти, няма и никога не е имало павликяни (36). Наистина, според някои автори (37), следващи сведенията на Теофан Изповедник (38 ) и Патриарх Никифор (39), павликяните в Пловдивско били преселени там от император Константин Копроним още през VІІ век, но тези сведения трудно могат да се съчетаят със сведенията на Петър Сицилийски, чиято Историята на ересите на павликяните и манихеите се счита за главния и най-достоверен извор за павликянското учение. Според този автор арменските павликяни не само твърдели, че тяхната църква е македонската и е основана от апостолите Павел и Сила (40), но и един от техните главни учители и реформатор на тяхното учение, Константин, който от 653 до 684 година застанал начело на тяхното религиозно общество, приел името Силуан, т.е. Сила, и бил считан от последователите си за реинкарнация на този апостол, докато неговият наследник Симеон взел името Тит, и бил считан от своите съмишленици също за реинкарнация на едноименния ученик на апостол Павел. За основа на учението си и двамата възприемат единствено евангелията и посланията на апостол Павел, а при учението за реинкарнацията на душите следват християнската гностика, сочеща и за нея като изходна точка учението на апостол Павел (41).

Отговор на тези въпроси историографията не дава, също както не дава и на въпроса защо Петър Сицилийски, посвещава труда си на първия български архиепископ, заел своя престол след основаването на българската архиепископия в 870 година (42), докато повечето съвременни автори застъпват становището, според което ересите се появяват в българските земи едва при засиленото развитие на феодалния строй, последвало покръстването на българите в 865 година, като социално-политически движения. А това показва, че въпросите, свързани с разпространението на християнството в България, не могат да се считат за напълно изяснени и налагат още много допълнителни изследвания.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Ето Ви нещо интересно

Публикувано изображение

Това "готско разпятие" се намира по свещения път към Сантяго де Компостела в църквата на Пуенте ла Рейна (Навара, Испания) и е датирано към края на XIII век.

Казват, че в римската провинция Ирия Флавия (днешна Галисия) е роден Присцилиян - свещеникът, опитал се да хармонизира старите келтски вярвания и развиващото се християнството. Затова бил обявен за еретик и екзекутиран „по святому” благочестиво. Ирия е също мястото, където според традицията, пристигнал корабът носещ тялото на Апостола Сантяго (Свети Яков). В църквата на Дева Мария от Адина е било и седалището на епископите, преди преместването му в Компостела (Сантяго де Компостела). И в нейното гробище бяха открити многобройни саркофази, свебски и вестготски, от V-VIII век, чиито капаци съдържат релефи със знака "Y", които археолозите определят като "стола" (лит. облекло) и "двойна стола". Въпреки че сред релефите има други, още по-загадъчни. Това са приличните на Гъши крак, единичен или двоен. Точно казано, става дума за „руната на живота" - знак на Северните и германски племена, използван през IV век от епископ Вулфила, при създаването на готската азбука, с цел разпространението на Писанията на езика на готите.

Белег изключително подходящ за украса на саркофазите на вярващите, надяващи се да се преродят. Но също така символ, който много подхожда за майсторите-строители - вечните поклонници в преследването на знания - запечатани с печата като чада на Майката-Гъска.

Между тези свебо-вестготски саркофази от Галисия и „готското разпятие” от Пуенте ла Рейна в Навара, се простира дълъг път:

Пътят. Мнозина просто са го проходили пешком, а другите - със своите Гъши крака... Някои дори са оставили свитеделството си върху каменните блокове на храмовете, гравирайки Гъши кръстове из Гъшата страна (на фр. Languedoc и на окситански Lengadòc: „гъши език”), с равни рамене под формата на "гъши крака".

Редактирано от camarero (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!

Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.

Вход

×

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.