Разбира се, че коментираме тезата. Само, че аз се научих всички тези в този живот да ги пречупвам през моя поглед, моята призма, моят живот, защото само така си нося ОТГОВОРНОСТТА. Ето че и двамата говорим за едно и също - идеала, за който говорех аз, е осъществим само във вакуум - както съм казала. Сиреч - не е възможен за реализация. Или поне не като масова реализация. Реализирана е от Александър Велики, но все питаме дали е бил щастлив. Ами, аз мисля - ДА. Приел го е лично. Това е бил негов избор. Всички са били войни, той поне е бил пръв. Това е било неговото верую и съобразно неговата ценностна система - единствено правилния път. Но той е едно перфектно изключение от правилото, което потвърждава правилото. В този смисъл май сме съгласни един с друг. Относно другото, за което ти се замисляш - обратния път. Ами аз мисля, че пак няма да се получи. Най-профанизирано казано, нещо не си ли го пипнеш сам да си го направиш с детайли и душа, вече се осира от много хора. Извини израза ми. Зависиш ли от някого зависиш и от волята му, дори и да не те заробва. Винаги се съобразяваш и с него - дори и да е само един. А последствията винаги са страшни. Имаш свободата да изразиш свободната си воля и да я последваш. За мен в този смисъл № 1 е Христо Ботев. /Аз така мисля/. Александър Македонски не се е отказал от нищо, защото е нямал нищо. Така е искал. А Ботев - имал е съпруга, любов, дете, живот, брилянтен талант, брилянтни произведения - на 100 процента класика всичко, което е написал, прекрасно изглеждащ мъж - погледа му внушава чест и дързост и гранитен характер иииииииииииии - жертвал е всичко това. Ето това е. И за това е един. Ами платил е жестоко за избора и за свободната си воля. Поне от моя гледна точка на обикновен човек на този свят. Та това е моето мнение. Не от дебели книги. Моето мнение, моята призма, моят поглед. Не твърдя, че вървя по пътя към Храма. Но със сигурност го търся.

Редактирано 7 октомври 201015 г. от Merryl (преглед на промените)

Не твърдя, че вървя по пътя към Храма. Но със сигурност го търся.

Мда ... Част от проблема е ... За какво ни е път, ако не води към храма ...

Но търсенето е изключително важно. Последното, което ни остава, при тази реализация на свободната воля.

Както казват в Сионийската глутница ... "Гледайте, гледайте, о, вълци!"

Пък дано да видим ...

Може би е по-добре да се игнорират идеализираните ситуации...

За мен свободата на волята е вътрешно усещане, мироглед и начин на живот в реалността и ежедневието. Човек във всеки един конкретен момент би могъл да "постави на рафта" това, което му се предлага като възможности от живота, и което разбира се се е случило благодарение и на неговия избор и действия в миналото, и да направи своя избор за същия този момент. Защото човек винаги има избор, винаги! Свободата да направиш избор и ясното разбиране за собствената ти отговорност при правенето на този избор, за мен е изражение на свободата на волята. А разбирането на факта, че последствията са благодарение и на този твой собствен избор прави по-лесни нещата след това.

Нима това не е свобода на волята?

А дали е свобода на волята да се пуснеш от собствената воля...?

А дали е свобода на волята да се пуснеш от собствената воля...?

Mislя,че точно това е.Сами си налагаме лимити и очертаваме границите.Според светогледа ни,чуството ни за отговорност,приоритетие и тн,и тн ,и тн...

Или намекваш за оня момент в който преодоляваме себе си?

Mislя,че точно това е.Сами си налагаме лимити и очертаваме границите.Според светогледа ни,чуството ни за отговорност,приоритетие и тн,и тн ,и тн...

Или намекваш за оня момент в който преодоляваме себе си?

Да (:

За преодоляване на себето не бих могла да споделям, за мен единствения начин е "Да бъде Твоята воля, не моята..." което за много пък е неприемливо.

Докато човек се затваря а мисли че си дава свобода, свободата на собствената му воля ще му бъде затвор...

Докато човек се затваря а мисли че си дава свобода, свободата на собствената му воля ще му бъде затвор...

Възниква конфликт на свободите.Лесно е човек да бъде свободен спрямо пасивната природа,по-трудно е да бъде свободен редом с чуждата свобода.Свободната воля е не само ценост,тя е и бреме.Защото е отговорност.Свободната ни воля не е индивидуална,а универсална.Когато с поведението си утвърждаваме определени ценостиние всъщност защитаваме онова,което разбираме като валидно за всички.Ако го осъзнаем и осмислим,няма да е проблем за свободния ни избор.

Свободната воля е избор, който остава единствено твой. Единствен е проблема да ли ще можеш да поеме последствията и какви ще са последствията от последствията. Но въпреки това пак имаш право на избор!

Извинете, че се повтарям, но ако под "свободен" разбираме недетерминиран, безпричинен, то свободата е синоним на случайност. Въпросът не дали можем да направим това, което поискаме, а дали сме могли да поискаме нещо различно от това, което сме поискали. Искането ни е детерминирано от мотивите или не е? Помислете!

Мислим, разбира се Моето мнение го знаете - не можем да направим нищо повече от това, което искаме, а това, което искаме е детерминирано от ДНК-то ни, както и най-вече от средата, в която сме отраснали и живеем.

Мислим, разбира се

Моето мнение го знаете - не можем да направим нищо повече от това, което искаме, а това, което искаме е детерминирано от ДНК-то ни, както и най-вече от средата, в която сме отраснали и живеем.

О, нямах предвид теб, а привържениците на "свободната" воля. Ще изчакам още ден-два и ще пиша по-подробно по темата.

О, нямах предвид теб, а привържениците на "свободната" воля. Ще изчакам още ден-два и ще пиша по-подробно по темата.

мен никой не ме има "предвид" ....

баси .... до това води свободната воля - всеки си пие пиенето сам самичък и един "селям" не ще да каже.

Селям и прощавай! Ролята на философията, така както я виждам аз, е не да ни научи КАКВО да мислим, а да ни научи КАК да мислим. Ти, обаче, без съмнение си в категорията на малцината, които умеят последното. Не би ми хрумнало да те призовавам да мислиш. Това е,което имах предвид. Темата за свободата на волята има голям потенциал, ако подходим към нея внимателно, което ще рече да я подхванем от самото начало. Това ще рече да изясним значението на понятията "свобода" и "воля". Което и ще се опитаме да направим тези дни.

Трудна задача.....

Да подхванем аb ovo, викаш, а ?

Става.Ще помагам.

Благодаря! Само да се поосвободя малко, т.е. към края на седмицата или през уикенда. Пък дотогава могат да се появят и нови мнения. Темата е свързана с въпроси като предопределеност и случайност, бог, както и с това дали носим отговорност за постъпките си или не.

Ще помоля първо да ми бъде обяснено що е Дух и духовност, тъй като Духът е свобода, а всякакво търсене на свобода в материалния свят ще "удря на камък". Благодаря предварително.

Ще помоля първо да ми бъде обяснено що е Дух и духовност, тъй като Духът е свобода, а всякакво търсене на свобода в материалния свят ще "удря на камък".

Благодаря предварително.

Здравей Нел,

Въпросът ти е много уместен, защото се отнася до едно от най-големите недоразумения в западната философия.

Понеже този раздел е посветен на философията, ще огранича постат си в тази рамка. Накратко думата "дух" в западната и особенно в немската философия, е метафизично понятие, с което се наименоват интелектуалните способности за разлика от тези на волята. Всъщност този "дух" е крайно съмнително понятие. Етимологически немската дума "geist" означава "дух" или "ум" и е сродна с думата "gaz" (газ!), която може да се изведе от арабски и е синоним на spiritus, pneuma, animus, които пък произлизат от старогърцкото anemon (вятър). Нека не забравяме и санскритската "прана", китайската "ци" и тибетската "лунг".

За да не се отплесваме, предлагам да се опитаме да дефинираме понятието "свобода", което е първия елемент от словосъчетанието "свободна воля". Считам,че това понятие е негативно, т. е. отрицателно. Свободата означава, че липсват всякакви пречки или прегради. Следователно, свободата е отсъствие на ограничения от какъвто и да е тип. Липса на ограничения от материален (физически), юридически, интелектуален, морален и какъвто и да било друг характер... Други идеи или допълнения има ли? Ако постигнем споразумение по тази точка, можем да продължим нататък.

ОК... да сложим точка значи Тъй като за нас всички процеси имат времеви характер и се развиват в тримерното пространство - нашата свобода умира още тук...

ОК... да сложим точка значи Тъй като за нас всички процеси имат времеви характер и се развиват в тримерното пространство - нашата свобода умира още тук...

Пространството и времето са априорни форми на чистия наглед, които правят възможен всеки емпиричен опит (ако следваме Кант). Следователно, те задават познавателните граници и нямат пряко отношение към волята. Можем да ги сравним с рамката и платното на една картина. Пита се, обаче, кой е творецът.

Преди, най-накрая, някои да дефинира спорното понятие "свобода", се ззапитах за последствията... "За свободната воля и последствияята от нея" ... проблемът е толкова дълбок, объркан и ... винаги съм си мислил, Европейското културно наследство във философията май пове обърква, отколкото да ни извежда на някъде ... трябва да запонем едно преосмисляне, без Аристотели, Платони и други рокли, за които да се държим... и да, свободата е сред предпоитаните от Хегел понятия, то е свъързано именно с този гайст, за който скепсис спомена... Индетерминизъм, квантовата механика го предполаага, поне за сега ... Играе ли Бог на зарове или не играе... принципът на Хайзенберг също може да има сериозни основания за едно ново осмисляне на стария проблем за волята ... за сегаа, объркано-затънал, толкова ...

Пространството и времето са априорни форми на чистия наглед, които правят възможен всеки емпиричен опит (ако следваме Кант). Следователно, те задават познавателните граници и нямат пряко отношение към волята. Можем да ги сравним с рамката и платното на една картина. Пита се, обаче, кой е творецът.

Волевите процеси, са също определени във времето. Мисловните ни операции имат пределна скорост, отвъд която не можем да пристъпим, дори и в най-развинтените си фантазии. Именно там е дадена и най-голямата ни свобода - да създаваме мисловни форми, не детерминирани в нашето битие. Тук е поставена и първата ни граница.

За да не се отплесваме, предлагам да се опитаме да дефинираме понятието "свобода", което е първия елемент от словосъчетанието "свободна воля". Считам,че това понятие е негативно, т. е. отрицателно. Свободата означава, че липсват всякакви пречки или прегради. Следователно, свободата е отсъствие на ограничения от какъвто и да е тип. Липса на ограничения от материален (физически), юридически, интелектуален, морален и какъвто и да било друг характер... Други идеи или допълнения има ли? Ако постигнем споразумение по тази точка, можем да продължим нататък.

Единствено не съм съгласен с "негативността", тъй като липсата на ограничения е само външна.Що се отнася до личността - тя е съораженина със система за самоконтрол и саморегулация, която е присъща на всеки един човек.Тоест - свободата е да се действа съзнателно и по здравомислещ начин, тъй като един луд, в който са подтуиснати системите за саморегулация не би могъл да е свободен.

проблемът е толкова дълбок, объркан и ... винаги съм си мислил, Европейското културно наследство във философията май повече обърква, отколкото да ни извежда на някъде ...

Your words - not mine! Има ли философски проблем, който да е намерил еднозначно разрешение в европейската философия? Съжалявам, но е по-добре човек да го разбере на 20, а не на 60 или 80... Ще ми се още един от нашите модератори да се включи в темата и да сподели своето разбиране и опит, които много ценя.

Волевите процеси, са също определени във времето. Мисловните ни операции имат пределна скорост, отвъд която не можем да пристъпим, дори и в най-развинтените си фантазии. Именно там е дадена и най-голямата ни свобода - да създаваме мисловни форми, не детерминирани в нашето битие. Тук е поставена и първата ни граница.

Много хубава и умна реплика. Под създаването на ментални форми, които са необусловени от нашето битие имаш предвид въображението, фантазията, способността ни да творим ли или нещо друго?

Тоест - свободата е да се действа съзнателно и по здравомислещ начин, тъй като един луд, в който са подтиснати системите за саморегулация не би могъл да е свободен.

Несъмнено е така. Свободата, казва Спиноза, е осъзната необходимост. Всъщност, ти имаш предвид т.нар. интелектуална свобода, която е посредник на мотивите. Сещам се за две хипотези: постоянно или временно разстройство на интелекта или заблуда относно случващото се. Този тип свобода е предмет на питанията на прокурорите и medicina forensi, т.е. това е т. нар. вменяемост. Всяка простъпка, при която не знаем какво правим или не сме способни да осъзнаем и осмислим последиците и, е извършена в отсъствието на интелектуална свобода.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Нека все пак се върнем към опита ни да дефинираме понятието "свобода". В своята "Етика" Спиноза казва:

"Свободна се нарича такава вещ, която съществува единствено от необходимостта на своята собствена природа и се определя от необходимостта за действие само от самата себе си. Необходима или принудителна се нарича такава, която в своето съществуване и действие се определя от нещо друго."

Редактирано 3 декември 201015 г. от scepsis (преглед на промените)

Пределна е... свободната воля... Когато сме тук и сме хора ние копнеем и търсим, за да бъдем онова, което не сме. Така е и оттатък навярно, в света на ангелите. Иначе защо да "падат". Заради едно докосване... (: Заради едно незаменимо докосване. В стерилните божествени сфери, така светли и чисти от емоция, страх, страст, болка и обич, сигурно нещо липсва. Освен ако не се превърнеш в самия Бог. Но това... никой не може.

В стерилните божествени сфери, така светли и чисти от емоция, страх, страст, болка и обич, сигурно нещо липсва.

Тези сфери (рупа и арупа) са самсарични.