Едва ли е възможно някога да се опознаем напълно. Винаги може да възникне ситуация, в която да реагираме така, както не сме и предполагали. Аз почти всеки ден се изненадвам от себе си (разбира се, не всеки път е приятно..)

Но пък така е по-интересно, да има какво да научаваме

productxaxa, разбира се, че може да стане. Това е основата на магията, или, с други думи, за да не звучи толкова мистично - науката за възприятията. Просто не е лесно да стане, но това е друг въпрос

Познавам себе си до голяма степен!

Знам какво правя всеки път във определена ситуция, но и блиските ме познава и понягога се въсползват от това!

да те познават близките ти е точно това ограничение на свободата на действията, за което говорех. Накрая правиш това, което те очакват от теб, а не изразяваш себе си, не си позволяваш да се изненадваш от решенията и живота си. Моите близки, надявам се, не очакват нищо конкретно от мен.

Винаги има какво ново да научи човек за себе си, а съответно и за хората изобщо. Всеки е в състояние да опита да се вглежда в себе си и да се научи да разпознава своите скрити и явни желания, слабости и силни страни, психични тенденции, навици, мотиви... Необходими са практика, търпение и безпристрастност в известна степен (неголяма като за начало). Не трябва да се забравя, че човекът може да се разглежда и като процес и в този смисъл той не е нещо неизменно и веднъж завинаги определено. Опознаването на себе си е само първата стъпка от съзнателното изграждане на своя бъдещ аз такъв, какъвто човек желае да бъде, а не производно на слепите природни сили, каквито са дочовешките еволюции. Човек е на границата (всъщност малко след нея) между несъзнателната еволюция и разумното развитие и би следвало постепенно участието на разума при сформирането на своите бъдещи прояви да става все по-голямо.

Мдаа - пак се вживяваш в ролята си на обобщителен вселенски мъдрец - точно както ги четеш ония фантастики сред анонимките и книжките на бабите.

на 8.09.2009 г. в 19:04, bankite написа:

Моите близки, надявам се, не очакват нищо конкретно от мен.

Баси, близките! Какви ли са ти па далечните? И как живееш? В пещера?

Леле, възкръснала тема, някаква! 

Темата не е въз-кръс(т)-нала.

Намират се хора, които обикалят на лов за места, в които да си играят любимия театър на проповедници. Ловуват, защото в други теми им създавам проблем да го правят. Така, че... ровят си  - напъва ги отвътре и си търсят "заровени гробове"...

Крос билдинг съзирам ....  = Водач и слепец. = Единият води, а другия слепешката го следва ...  

Определено е като в "съдби на кръстопът".  От трън та на глог ....  

...

По темата: Не, не познаваме себе си, а се възприемаме като личност с определени качества. Можем единствено да изразяваме въпросните и да се надяваме да ни вземат насериозно и си уредим живота, който да ни позволи без да работим да си позволяваме неща които други с много труд са ги придобили. И всичко това да е докато навършим 30 години. 

За мен темата е актуална и винаги ще бъде. Особено ако припомнянето й е съчетано с още едно вглеждане в себе си, което да резултира не просто в една примиренческа констатация, а в намирането на сили и възможности към промяна.

Човекът е вселена и това не е само метафора. Ясно е, че винаги ще има какво още да бъде опознато. Възкресявайки темата исках да обърна внимание на осъзнаването, че човекът не е само това, което вече е обективно, което е проявил, направил, постигнал, но е и това което е потенциално възможно да бъде, да направи, да постигне... Т.е. опознаането на себе си би следвало да излезне от рамките на аз съм това, аз съм такъв, аз мога това, аз не мога друго и т.н., а да е съчетано с опознаване и разкриване на неговия потенциал. Само така процесът по опознаване ще е истински според мен.

преди 12 минути, Just a Stranger написа:

опознаване и разкриване на неговия потенциал

То потенциал може да имаш, но физиологията да не ти позволява. 

Първото нещо което трябва да опознаеш за себе си е особеността на физиологията си.

В последствие да разберете, че психичните процеси при мъжете и жените са различни, защото има различия във физиологията им. 

След това е да осъзнаете потребностите си и как ползвайки физиологията си да ги задоволите. Уви за някои по-висши потребности се налага да ползвате партньор от другия пол.  За по-нисши потребности, то може и сам да развиете потенциала си, но до границата на примитивни страсти.

...

Не очаквай, че ramusчуглу може да повиши потенциала си ...  За него по-важно е нисшата му страст.    

преди 16 минути, dioib написа:

То потенциал може да имаш, но физиологията да не ти позволява. 

Първото нещо което трябва да опознаеш за себе си е особеността на физиологията си.

Аз поставям психиката преди физиологията. Дори и опознаването на тялото е заради възможността съзнанието да го направлява и проявява чрез нея. Човек е преди всичко останало съзнание.

Много неща могат и много неща не могат в дадени конкретни условия, но поставяйки акцентът върху условията, дали опознаваме себе си? Да, условията трябва да се вземат под внимание, но основния фокус би следвало да е върху живеещия. Опознаването и промяната започват от самия себе си и под последното нямам предвид тялото, което не е нищо повече от инструмент, който използваме.

преди 1 час, Just a Stranger написа:

Аз поставям психиката преди физиологията.

Човек е преди всичко останало съзнание.

идеализъм, вярвания и невежество, в чудесен микс. Това са изхвърляния на фантазьор, който е пренесъл целият си свят сред фантазиите  си. Всичко това е само със значение на клиширани лозунги и резултати от лични фантазни самооблъчвания , особено второто изречение.

Психиката... се основава на физиологията. преди да има психика, е налице физиология. Без физиологията не може да съществува психика, особено пък докато стигне до етап на повишено ниво на самоорганизация. А то също се постига чрез насочено и организирано взаимодействие между "психика" и физиология (тяло), Отгоре на всичко - психиката не е възможно да функционира без да е налице "телесното й захранване" през физиологията.

Човек - е още много освен съзнание, освен АЗ, освен познаването - несъзнаваното, условията и социалния си контекст, преките условия на живот, сред което се формира... особеностите на характера, генотипа...

Всичко това са само фрагменти от нещото, дето се нарича "човек". А горните недоумици - както всеки път, при един и същи автор, който отново се играе на изразител и проповедник на 'духовни послания', пък той е твърде далеч от възможността да ги разбира.

"1961 г. 411. (4 ноември). Ако посветиш целия си живот и всеки ред от записите на въпроса за изучаване апаратурата на човешкия микрокосмос и неговите възможности, то един живот няма да бъде достатъчен за това. Тъй като в сложността на човешкия апарат се съдържа целият Космос и всички негови закони. Но пределите на съзнанието на даденото стъпало от неговата еволюция не позволяват той да разбере това, което му е недостъпно. Затова изучаването на човека ще продължава дотогава, докато той живее на Земята и в световете и докато не завърши еволюцията на духа и неговото движение по пътя на безпределния възход. А тъй като самото понятие Безпределност не предвижда край, то няма край и предел и на постигането на най-сложната структура на човешкия микрокосмос. Няма край на изучаването и защото в човека се отварят все нови и нови способности, които могат да се проявят чрез развиващата се и растяща апаратура на неговите нервни, психически и огнени центрове. Науката едва сега пристъпва  към изучаването на функциите на някои жлези и то слепешком, тъй като няма в ръцете си ключ. Така също и изучаването на материята не може да спре на някакво стъпало, където може да изглежда, че всичко е изучено. В Безпределността всичко е безпределно, а също и особеностите и свойствата на материята. Стълбата на живота няма край и на всяко нейно стъпало съответства известна степен на изтънчване на това, което хората наричат материя и което съставлява същността на този свят, и която човекът вижда наоколо в каквато и обвивка да се намира. На всички степени на изтънчване на съзнанието съответства и изтънчване на тези обвивки, чрез които се проявява съзнанието и изтънчване на обкръжаващите условия или слоеве на материята. С една дума да се каже, че човекът или науката знае всичко, значи да се утвърждава нещо, което го няма и никога не може да бъде. Разбирането на това утвърждаване показва относителността на всички човешки знания и отваря пътя към безпределното познаване и на света, и на човека. Идеалът е всезнание, всемогъщество, вездесъщност, всевиждане и така нататък. Всички тези качества на духа са непостижими в цялата им пълнота, но една или друга тяхна степен и то много висока е достигната от Тези, Които също някога са били хора и са се Издигнали много високо по стъпалата на Стълбата на Светлината. Но и Те, както за това е свидетелствал Самият Буда, говорейки за Себе Си, че Той не е достигнал нито всезнание, нито всевиждане, нито всемогъщество. Трябва да се разбере, че колкото и да се изучава макросветът извън човека и микросветът вътре в него, край на изучаването няма, както нямат край и предели нито времето, нито пространството, в което са проявени световете, тъй като те съществуват безпределно в развиващата се Вселена, за развитието на която не е поставен никакъв предел." 

Грани Агни Йоги 1961 г.

преди 6 часа, Just a Stranger написа:

Аз поставям психиката преди физиологията.

В началото на живота ти не е психика. Там има нервна система, която е физиология.  

Поставяй си я преди физиологията, но при увредена неврология вече си инвалид. = За някои неща ти е необходима помощ. 

Принципно психичните и физиологичните процеси са успоредни и е неуместно да се поставя който и било отпред. В много случаи развитието на психиката води до деградиране на физиологията. И какво правим?! = Вече не живеем, а вегетираме, т.е. дали сме вече човешко същество?! 

За теб ако ти е приятно да си растение, добре. Не възразявам. Само гледай някой да те полива редовно ... 

Успех!

 

преди 6 часа, _ramus_ написа:

Психиката... се основава на физиологията. преди да има психика, е налице физиология. Без физиологията не може да съществува психика, особено пък докато стигне до етап на повишено ниво на самоорганизация. А то също се постига чрез насочено и организирано взаимодействие между "психика" и физиология (тяло), Отгоре на всичко - психиката не е възможно да функционира без да е налице "телесното й захранване" през физиологията.

 

преди 1 час, dioib написа:

В началото на живота ти не е психика. Там има нервна система, която е физиология.  

Поставяй си я преди физиологията, но при увредена неврология вече си инвалид. = За някои неща ти е необходима помощ. 

Принципно психичните и физиологичните процеси са успоредни и е неуместно да се поставя който и било отпред. В много случаи развитието на психиката води до деградиране на физиологията. И какво правим?! = Вече не живеем, а вегетираме, т.е. дали сме вече човешко същество?! 

За теб ако ти е приятно да си растение, добре. Не възразявам. Само гледай някой да те полива редовно ... 

Успех!

тъпизъм до тъпизъма, все  от селския фолклор на планетката Земя, човек представлява мисловна енергия, която се намира в главата и е вързана по някакъв начин чрез кръвта към биологичното тяло, като се умре оставате само на мисловна енергия, това което сте всъщност, биологичното тяло е само някаква си добавка

преди 1 час, some_spirit написа:

човек представлява мисловна енергия, която се намира в главата и е вързана по някакъв начин чрез кръвта към биологичното тяло, като се умре оставате само на мисловна енергия, това което сте всъщност, биологичното тяло е само някаква си добавка

Вечна мисловна енергия е само твоето, защото мислите ти са ценни.

Да те попитам: Къде странства мисловната ти енергия когато спиш? Ако мисловната ти енергия не ти разказва за свободния си полет, докато тялото ти спи, теорията ти издиша. Ф- с-с-ст.

преди 4 часа, some_spirit написа:

селския фолклор на планетката Земя

Освен че го бият съчмите, ми е и неграмотен и типично за фантазните комплексарчета - го играе нахакан и самоуверен. Те тия "вселенските надувки" сякаш ги правят на  (астрален) "конвейр", но доста е овехтяла поточната линия... и доста брак излиза. 

преди 2 часа, Търсещ истини написа:

защото мислите ти са ценни.

Освен че не са никакви "мисли", а ми и "няма по-ценни". Направо в рамка да си ги сложи и да ги прати на астралите, дето вече е над тия неща.

преди 2 часа, Търсещ истини написа:

теорията ти издиша

😂 И друго му издиша, но като дойде време психиатъра ще даде мнение.

преди 9 часа, some_spirit написа:

тъпизъм до тъпизъма

Хубаво е това, ще ползвам за теб реплика от ИИ-че Рамусччуглу ...   

преди 5 часа, _ramus_ написа:

типично за фантазните комплексарчета - го играе нахакан и самоуверен.

... 

Инфантилността не е болест. Тя е Вашето нормално състояние.  

преди 15 часа, Търсещ истини написа:

Да те попитам: Къде странства мисловната ти енергия когато спиш?

никъде не ходи мисловната енергия като се спи, нали писах че тя е вързана към мозъка в главата, значи като се спи ти си стоиш в главата, за да ходи някъде мисловната енергия (тя може да лети в пространството) трябва да  се отделиш от мозъка, тоест трябва да се умре

преди 4 часа, some_spirit написа:

никъде не ходи мисловната енергия като се спи, нали писах че тя е вързана към мозъка в главата, значи като се спи ти си стоиш в главата, за да ходи някъде мисловната енергия (тя може да лети в пространството) трябва да  се отделиш от мозъка, тоест трябва да се умре

А като умре тялото, какво се случва с тази енергия? Отива ли някои специално място във Вселената, или си блуждае свободно, без посока?

преди 8 часа, some_spirit написа:

никъде не ходи мисловната енергия като се спи, нали писах че тя е вързана към мозъка в главата, значи като се спи ти си стоиш в главата, за да ходи някъде мисловната енергия (тя може да лети в пространството) трябва да  се отделиш от мозъка, тоест трябва да се умре

Може и друг път да те питам. Това е защото моята мисловна енергия не е като твоята. Като не я храня и отпада, мисли само за плюскане, пукницата. Като съм уморен й се спи, както и на тялото. Явно съм друг човек и моята мисловна енергия не комуникира с твоята. Предполагам твоята може да влезе в някакви взаимоотношения с някой зулус, моята не може и аз общувам само когато познавам езика. Абе, друг човек си, имаш мисловна енергия, която лети в пространството. Юнак!

преди 13 часа, _Aumi_ написа:

А като умре тялото, какво се случва с тази енергия?

Благодарение на много мъртви хора сега с теб чаткаме по клавиатурата. 

Това е само една част от мисловната енергия на даден човек в миналото. 

Други пък благодарение на мисловната енергия на родителите си наследяват пари с които си живеят добре и не мислят къде ще са след смъртта си. 

Кратко: На някои мисловната енергия остава тук на този свят, но под формата на улеснения на техни наследници или други, а другата отива в нищото, т.е. образно казано в ада. В тоя свят остава само и единствено непрокопсаното им възприето учение на някакви псевдо учители. 

Замисли се: Всички говорят за Буда, но не са. Останало е само неговото учение. То не е тяхно учение!!! И виж споровете между будистите и как се надпреварват да се правят на новия Буда ...  Само те били просветлени, а всички останали невежи ...  

Би следвало да видиш анахронизмът. Никаква иновативна идея, нищо ново, а само и единствено едно гоооолеееемуууу 'омммммммм", ама даже не знаят Закона на Ом.  и ред други неща свързани със запазването на енергията и прочие ... и как от само материя да стане живот. 

Да вдъхнеш живот в друг не го умеят някои.  Те по-предпочитат да вземат живота на друг, а не да изградят собствен.  

преди 9 часа, Търсещ истини написа:

Предполагам твоята може да влезе в някакви взаимоотношения с някой зулус, моята не може и аз общувам само когато познавам езика. Абе, друг човек си, имаш мисловна енергия, която лети в пространството. Юнак!

Хубава ирония. Браво!

преди 1 час, dioib написа:

Благодарение на много мъртви хора сега с теб чаткаме по клавиатурата. 

Да, но твоите свободни съчинения, не отговарят на въпроса ми.

Затова очаквам отговора на some_spirit  Все пак интересни неща казва човекът. Възможно е част от тях, да са истина.

 

преди 28 минути, _Aumi_ написа:

Възможно е част от тях, да са истина.

Такова нещо нема ....  

Самата истина за след смъртта ще я осъзнаеш когато умреш. Що бързаш?! Живей си така както си знаеш и бъди щастлива. 

Определено не ще станеш по-умна, ако знаеш истината. Тя не е част от земния живот и определено е по-елементарна, а не усукана в някаква частна истина ...  Частното принципно е ограничено. То не е обективно и няма нищо общо с истината, а начин да прикриеш невежество, за да се възползваш без да допринесеш било то по отношение на мисловната енергия и/или материя. 

Всичко това го умеят паразитите!!! В това ли е истината, да си паразит в обществото ли?!

И това ми било иновативното ...  Бааа ....