преди 2 минути, dioib написа:

истина за след смъртта ще я осъзнаеш когато умреш. Що бързаш?!

може да се интересувам за мои близки, отишли в Отвъдното! 

преди 10 минути, _Aumi_ написа:

може да се интересувам за мои близки, отишли в Отвъдното! 

Те са на по-добро място вече. Принципно те мислят за нас и не осъзнаваме по какъв начин ни помагат и в момента. 

Това което мога да споделя е: Ако не ги сънуваш, то явно не си съгрешавала спрямо тях иначе, чрез присъствието им в нашите сънища осъзнаваме с какво сме съгрешили и индиректно ни помагат да не повторим грешката си спрямо наш близък които все още е жив.  

Няма мистика!!! 

п.п. Дори самия ни спомен за тях ни помага, за да може да се усмихнем и преодолеем моментната ни трудност. Затова е и важно как ги помним и не ги съдим, а продължим техните завети.  

преди 2 часа, _Aumi_ написа:

Все пак интересни неща казва човекът. Възможно е част от тях, да са истина.

Възможно е - той и Супермен е "реална личност", просто във филма нарочно не казват къде живее и кога ходи до тоалетна.

Иначе - астралните гадове са си съвсем 'реални". Няколко от тях  се пробваха, но вчера буда ми изпрати нова порция суперсили и храс - направих ги на парчета. Другата седмица чакам пратка суперсили от джисъса, в добавка към бонуса от точки - да мина тоя левъл вече, че ми писна от разни астрални прошляци да ми се моткат.

По темата Познаваме ли себе си?  мога да кажа, че се познаваме, но слабо. Опознаването идва с практиката. За целта е нужна и мотивация, внимание, памет, способност за разсъждения. Много е хубаво да се познаваме, да знаем своите технически характеристики. Така ще правим по- успешно това, за което имаме заложби и няма да хващаме това, за което нямаме. Не че няма шанс, но усилието и финансовите разходи са големи. Знаете по филма "Изкуството да пееш фалшиво".

Друг начин освен пробите и грешки в практиката не зная. А вие?

преди 11 минути, Търсещ истини написа:

По темата Познаваме ли себе си?

Я да питам - щом това била темата:

Какво означава "Да познаваТЕ себе си"?

Кой, какво, как и кое опознава точно?

например:

Що е това "себе си"? Как "себе си (аз), ще опознава "себе си"?

А каква е рефлексията от "опознаването" - Аз (дето опознавам), спрямо "себе си"( което опознавам )?

(това са казуси за адвансд-левъл, не се срамувайте да си признаеТЕ , ако не ги разбираТЕ)

преди 11 минути, Търсещ истини написа:

мога да кажа, че се познаваме, но слабо.

Какво значи това? Бързо, бавно, силно, слабо... са сравнителни, които имат смисъл само с база за сравнение. Спрямо какво е "слабо"?

 

преди 11 минути, Търсещ истини написа:

Опознаването идва с практиката.

И? - каква е тази "практика"?

преди 16 минути, Търсещ истини написа:

По темата Познаваме ли себе си?  мога да кажа, че се познаваме, но слабо. Опознаването идва с практиката. За целта е нужна и мотивация, внимание, памет, способност за разсъждения. Много е хубаво да се познаваме, да знаем своите технически характеристики. Така ще правим по- успешно това, за което имаме заложби и няма да хващаме това, за което нямаме. Не че няма шанс, но усилието и финансовите разходи са големи. Знаете по филма "Изкуството да пееш фалшиво".

Друг начин освен пробите и грешки в практиката не зная. А вие?

Това е основното - тестването на всичко свързано с представата за себе си, за да твърдим, че действително го познаваме или го можем. Иначе се получават фантазии. 

 

преди 13 минути, Търсещ истини написа:

Опознаването идва с практиката.

Не с практиката, а с контакти и общуване с други хора извън близките си. = Винаги да не ги подценяваш и считаш за равни по отношение на психиката си. 

Когато си със съответните психологична обремененост, то по си склонен да подхождаш към другите със своите си предразсъдъци. 

Трудното е докато надживееш натрупаните в теб предразсъдъци било то от родители, приятели, преподаватели и т.н. все хора пряко свързани с изграждането на твоята личност. После е лесно. Започваш да надграждаш себе си. 

Всичко това не се дължи на някаква практика, а на основни навици придобити по времето на пубертета, когато осъзнаваш пола си и го приемеш за свой инструмент за постигане на целта си в живота, която обаче е различна за всеки, но все пак може да се обособят краен брой удачни за теб вече поставени цели от друг. 

Та, не е важно каква мисловна енергия имаш, а за какво я ползваш!  

преди 2 минути, Just a Stranger написа:

тестването на всичко свързано с представата за себе си

Да бе ... представяш си, че си момче, ама си момиче и тестваш или обратното ...  = Това е по-опасно от фантазията даже ...  

на 19.01.2022 г. в 20:34, Търсещ истини написа:

Вечна мисловна енергия е само твоето, защото мислите ти са ценни.

Да те попитам: Къде странства мисловната ти енергия когато спиш? Ако мисловната ти енергия не ти разказва за свободния си полет, докато тялото ти спи, теорията ти издиша. Ф- с-с-ст.

Щом не помним нещо, значи си има причина. Най-малкото в доста случаи съпоставката на живота в и извън физическото тяло ще доведе до осъзнаване на ограниченията на последното, което малко хора могат да понесат. По-добре е тези хора да си останат незнаещи. "Мисловна енергия" е неточно определение. Има тела съставени пак от материя, но по-фина в сравнение с физическата. И по време на сън, те се отделят от последното, а не остават в "главата на човека".

преди 4 часа, dioib написа:

Хубава ирония. Браво!

Не, не е хубава. Човекът очевидно има проблеми с определени свои схващания. Може и да вижда някои неща, за които не е готов да разбере правилно. Иронията е безсмислена, нито опитите да се правят изводи възоснова на казаното от него.

преди 2 часа, dioib написа:

Самата истина за след смъртта ще я осъзнаеш когато умреш. Що бързаш?! Живей си така както си знаеш и бъди щастлива. 

Да се вземем християнската гледна точка (само като пример, мога да взема и друга). Според нея, след живот отдаден единствено на удовлетворяване на егоистичните си импулси, може би и с вреда за околните, един човек ще се осъзнае в среда, която няма да му е много приятна. И вече ще е късно за каквато и да е промяна. Предразположенията свързани с желанията му ще предизвикат сериозни страдания, защото няма как да ги удовлетвори. Той ще се свърже с други подобни на него живи и умрели, и ефектът ще се усили. Там вече ще е късно да промени мисленето си. Контролът ще е подобен на контрола, който хората имат по време на сън - мисълта просто ще се носи по вече утвърдените от будното състояние канали, които много трудно може да ги напусне. Поне за основната част от хората е невъзможно. Затова е по-добре предварително да си подготвен и да знаеш къде искаш да попаднеш. 

преди 18 часа, _Aumi_ написа:

А като умре тялото, какво се случва с тази енергия? Отива ли някои специално място във Вселената, или си блуждае свободно, без посока?

като се умре, вие сте мисловната енергия и тази  енергия се отделя от главата (и тялото), не се отива на никакво специално място, сега като си човек блуждаеш ли по улиците без посока, може да се лети и то доста бързо и си все тук в пространството на вселената (може и да се излезе от вселената), мисловната енергия може да мисли, имате зрение и то истинско не като това с очите (колкото по силна ви е енергията толкова по-надалеч може да гледате), имате памет, имате телепатия (за да общувате с други мисловни енергии),може да измисляте нови мисли, може и секс да се прави с друга мисловна енергия от другия пол, може да се правят и деца тоест нови мисловни енергии, няма нужда да се яде а да се телепатира с някой друг или сам да си пускате хубави приятни мисли, не се боледува от нищо, може да си пускате целия човешки живот като в холодек на зрителната и мисловната си представа, все едно пак сте човек, ако много ви липсва този  начин на съществуване, може да си гледате паметта, която сте натрупали (записали) през целия си живот в цифрово качество, а не да имате спомени пускани от астрала,  - но това е ако сте свободни, а то като умрете ставате на енергия само наистина, но сте все още  телепатично превзети от извънземните енергийни  разуми и това е робски начин на съществуване

преди 8 минути, Just a Stranger написа:

Има тела съставени пак от материя, но по-фина в сравнение с физическата. И по време на сън, те се отделят от последното, а не остават в "главата на човека".

Има ли - не думай! Брей - хубави ли са тия "тела", спортували ли са, или са западнали до фантазиите на религиозните ароганти из калдата?

преди 8 минути, Just a Stranger написа:

Може и да вижда някои неща, за които не е готов да разбере правилно.

И арогантността излиза напред, в типичната проповедническа мания... Разбира се - ти си 'готов' и ги 'разбираш' правилно "тия работи"...

преди 9 минути, Just a Stranger написа:

"Мисловна енергия" е неточно определение.

Аха - даже и знаеш 'точното определение'...

 

преди 12 минути, Just a Stranger написа:

Той ще се свърже с други подобни на него живи и умрели, и ефектът ще се усили. Там вече ще е късно да промени мисленето си. Контролът ще е подобен на контрола, който хората имат по време на сън - мисълта просто ще се носи по вече утвърдените от будното състояние канали, които много трудно може да ги напусне.

Разбира се - всичко това е заемка и преразказанка от религиоизмите на които си проводник. Но нахакаността и увереността с която се поставяш като "аз ги знам тия работи и чакайте сега да ви напиша 'определенията и да ви разкажа истината за "умрелите''... те прави като обикновен и банален фанатик.

 

преди 11 минути, Just a Stranger написа:

Контролът ще е подобен на контрола

При православното християнство е недопустимо да се контролира мисловната дейност на човек. 

Не ми е известно дали си се вглеждал в църковното календарче, но всеки по-възрастен ще ти каже какво трябва да правиш и в кое да ти е приоритета на мисълта за съответния календарен ден. 

И друго има в него: Кога е удачно даден ритуал (било то по хубав или лош повод). 

Кратко: Описани са правилата за битов живот, а що се касае за духовния, т.е. по твоему извън бита си свободен да мислиш за каквото си искаш и никой не трябва да го контролира. Е, да, първо трябва да си свършиш битовите си задължения, а после да се отдадеш на свободната си воля, но това е друга тема. 

Всякакъв контрол на своята и/или на чужда мисъл се анатемосва. Набляга се на праведния начин на живот, като се допуска да съгрешиш и да поискаш прошка и да получиш такава. 

Друг е въпроса кои грехове може да изповядаш на близните и кои трябва да са пред вещ в духовността и той да измоли опрощение, но определено това не е в следствие на проявен от теб или друг контрол върху тленното ти тяло. То е крехко и не е съвършено. 

Да, може да проявиш някакъв контрол върху мислите си, но същият не довежда до нетленност. Рано или късно се възнасяш. От там на сетне вече не си в човешкото царство и определено си подвластен на друго, а не на своя проявен контрол приживе. 

Прави разлика между контрол и подвластен.  В тоя свят до даден момент си подвластен на някой, а не контролиран. В тоя свят може да властват над някой, но не и да контролираш. В този свят единственото нещо върху което имаш власт е тленното ти тяло и колкото и да се опитваш да контролираш с мисълта си, то в даден момент не издържа и ... отиваш под властта на Бог, а този който те съди дали си живял праведно или не е сина му който е бил и човек. 

Но, това определено един човек който не е приел за себе си Светата троица (по-общо изречено) не ще му стане понятно, ако не изповядва въпросната вяра. = Колкото и да "насилваш" (контролираш мислите си), то не ще разбереш какво е Бог, Бог-Син и Светия дух. Това трябва да го направиш със собствената си свободна воля и го приемеш за себе си, че това е единствената истина. Да, но като нямаш изгода от това, то как ще повярваш, а?!  И в тоя случай избираш някаква друга истина за себе си. Това не означа, че е грешка, а че е грях който може да ти се прости след смъртта. Има определено допускане на водене на неправеден живот стига да не е във вреда на праведните.  

преди 1 час, _ramus_ написа:

Я да питам - щом това била темата:

Какво означава "Да познаваТЕ себе си"?

Кой, какво, как и кое опознава точно?

например:

Що е това "себе си"? Как "себе си (аз), ще опознава "себе си"?

А каква е рефлексията от "опознаването" - Аз (дето опознавам), спрямо "себе си"( което опознавам )?

(това са казуси за адвансд-левъл, не се срамувайте да си признаеТЕ , ако не ги разбираТЕ)

Какво значи това? Бързо, бавно, силно, слабо... са сравнителни, които имат смисъл само с база за сравнение. Спрямо какво е "слабо"?

 

И? - каква е тази "практика"?

Живейте спокойно. Това, което не разбирате и не разбираме е безкрайно. Все някой ще разбере написаното, какво от това, че не сте вие?!

преди 1 час, dioib написа:

преди 1 час, Търсещ истини написа:

Опознаването идва с практиката.

Не с практиката, а с контакти и общуване с други хора извън близките си.

Пропускаш. Ако пробвам да правя водопровод, не става с думи. Научавам дали съм способен от правенето на водопровод. Е, ако искам да се опозная дали мога да надприказвам хората, трябва с практика в надприказването на хора.

преди 1 час, dioib написа:

Да бе ... представяш си, че си момче, ама си момиче и тестваш или обратното ...  = Това е по-опасно от фантазията даже ...  

Ако пък ти е приятно да ходиш по патка из къщи на отворен прозорец, а съседката да гледа, значи си ексхибиционист. Научаваш за себе си, че си ексхибиционист и толкова.

Друг е въпросът, ако момче иска да пробва на практика дали не е момиче. Във възрастта на първите хормони аз установих, че хормоните ми фърчат във връзка с момичета. Не съм и пробвал друго. Практиката ми показа убедително.

преди 53 минути, Just a Stranger написа:

Има тела съставени пак от материя, но по-фина в сравнение с физическата. И по време на сън, те се отделят от последното, а не остават в "главата на човека".

Арабето???

преди 54 минути, Just a Stranger написа:

Иронията е безсмислена, нито опитите да се правят изводи възоснова на казаното от него.

Добре, друже, вече никакви опити да си правя изводи въз основа казаното. Заключ.

 

преди 1 час, dioib написа:

Всякакъв контрол на своята и/или на чужда мисъл се анатемосва.

Т.е. мисленето се анатемосва? Понякога ме учудваш с нещата, които пишеш. Защото една е да напишеш нещо погрешно и необмислено - всеки го прави, но в случая стигаш до абсурдни твърдения. 

преди 4 минути, Just a Stranger написа:

Т.е. мисленето се анатемосва?

Всеки контрол на мисълта!!! 

Ти не трябва да мислиш за материалното (битовото ти съществуване), а да го правиш, а мислите ти трябва да са богоугодни, т.е. свързани по какъв начин да направиш блага за друг/и, а не за себе си. Именно по този начин определяш себе си и не се налага да познаваш себе си. 

Се, какво може повече от пола си да разбереш за себе си?! Т.е. да познаваш от кой пол си. Другото е свързано с добруване. Именно там трябва да са насочени твоите помисли, а не за твоето тленно тяло. 

НО, пак ще повторя, човек който не изповядва православното християнство не ще го разбере (не ще му стане понятно), защото е повярвал на лукавия. 

Ти си направил своя избор в кой да повярваш и определено на сила не може да повярваш на нещата в които вярвам аз. Да, клира ще те анатемоса, но то не касае твоя живот нито теб лично, а твоите схващания за света. Най-много да не ти позволят да посетиш даден метох, но по-скоро е да те изгонят, ако не се държиш по удачен начин. 

преди 3 минути, dioib написа:

Всеки контрол на мисълта!!! 

Е мислене. Процесът при който създаваш мисли, без значение дали това става контролирано или не, е мислене. И би следвало да се анатемосва по-скоро произволното и автоматично създаване на мисли, отколкото контролираното от човека. Но контролът по отношение на всяка мисъл е твърде висока летва. Все пак някакъв контрол върху собственото мислене би следвало да има. Иначе оправдаваме всеки маниак, желаещ да убие някого и представящ си как го прави. В светското законодателство мисленето може и да не е наказуемо, но в доста от религиите е, вкл. в християнството.

преди 22 минути, dioib написа:

Ти не трябва да мислиш за материалното (битовото ти съществуване), а да го правиш, а мислите ти трябва да са богоугодни, т.е. свързани по какъв начин да направиш блага за друг/и, а не за себе си. Именно по този начин определяш себе си и не се налага да познаваш себе си. 

Как мислите ти ще са "богоугодни" без да ги контролираш? И какво значи да правиш нещо, без да го мислиш? И как след всичко написано правиш извода, че не се налага да познаваш себе си? "Определяш себе си" е контрол над това, което си и което правиш и без да се познаваш какво всъщност определяш?

преди 2 минути, Just a Stranger написа:

Е мислене.

Анатемосва се контрола на мисълта, а не да може да управляваш мислите си. 

Не всяко управление е свързано с контрол!!! = Това ти е грешката. Когато изповядваш вярата си към Бог, то не контролираш мислите си, а ги управляваш да са богоугодни. Какво е угодно на Бог ли?! Да си господар и царстваш на този свят. Да постъпваш с него сякаш е твоя собственост и не го повреждаш, това обаче ти е първичното, а другото посредством Светия дух да е дейност по отношение на другите да им е добре. И в тоя случай мислите ти трябва да ги управляваш по удачен начин, че на другия да му е по-леко, да е по-облекчен, да му остава време и да се повесели. Примено ... а не да се мъчи като грешен дявол ... 

НО, определено не ще го приемеш този начин на мислене и ще намериш веднага противоречие, защото си научен да разсъждаваш, че нещата са противоположни. 

Не считай, че анатемосването е обикновено противопоставяне. То по-скоро е свързано с отхвърляне на лъжовност. Тя от своя страна представлява нещо което не е богоугодно и не е човешко, а друго. В много случаи е нисша страст която е присъща на животните.  

преди 27 минути, dioib написа:

Ти си направил своя избор в кой да повярваш и определено на сила не може да повярваш на нещата в които вярвам аз. Да, клира ще те анатемоса, но то не касае твоя живот нито теб лично, а твоите схващания за света.

Изобщо не става въпрос за повярвано в случая. Не смесвай собствените си интерпретации върху мисълта и контрола с християнството. Та от написаното от теб сутринта, човек може да си направи извода, че не вярваш в живота след смъртта. Какво християнство е това? Някаква твоя си версия, което междувпрочем не е нещо лошо. 

преди 35 минути, dioib написа:

Се, какво може повече от пола си да разбереш за себе си?! Т.е. да познаваш от кой пол си. Другото е свързано с добруване. Именно там трябва да са насочени твоите помисли, а не за твоето тленно тяло. 

Ти като отговаряш изобщо четеш ли на какво отговаряш? Написаното от теб няма връзка с моите думи, които си цитирал, така че можеше просто да си го напишеш, а не да го представяш като отговор. 

преди 5 минути, dioib написа:

Анатемосва се контрола на мисълта, а не да може да управляваш мислите си. 

Каква е разликата?

преди 4 часа, Търсещ истини написа:

Все някой ще разбере написаното, какво от това, че не сте вие?!

Чудесно е пък че сте вие. Затова и попитах "разбиращия". Все пак - пишете "практика" - значи сте практик и това има значение ( а не само размера).

преди 4 часа, Търсещ истини написа:

Ако пък ти е приятно да ходиш по патка из къщи на отворен прозорец, а съседката да гледа, значи си ексхибиционист. Научаваш за себе си, че си ексхибиционист и толкова.

Ми не - научаваш съседката какво нарича с тая думичка. Иначе, както и няколкото сладурчета сред форума - те са си ок. Защото и тоя дето ходи по патка из къщи - също си е ок.

Работата е - дали просто му е кеф да си ходи гол и да не му пука, или най-важното му е да се фантазира - как съседката се гали възбудено, докато го гледа да ходи гол. А всичко това - докато той самия се фантазира, създавайки си цял фантазен театър.

Работата - да се фантазира някой, е точно като сред форума и фантазиращите се.

преди 2 часа, Just a Stranger написа:

Процесът при който създаваш мисли, без значение дали това става контролирано или не, е мислене.

А това е новият пореден изблик на глупомера. Това е уникална заветна фраза.Това слага бисерите на форума до стената и ги разстрелва с оръдие... Трудно ми е да се сетя колко мъка и колко дефицит ще има някой, за да напише това с такъв апломб... Но паденията винаги ме изненадват с дълбочината и неочакваността си...

За пореден път следването на глупави писания, прави и Следващия ги да пише глупости. Сами сте си виновни, като го знаете че си ломоти главно сред алкохолни изпарения защо изобщо му обръщате внимание на дрънканиците.

Той неспирно обикаля сред калдата само и само някой да му се върже, да го заговори - няма значение за какво, кое, колко - важното е някакво внимание и рефлексия. Понеже доста хора вече са наясно - повечето го игнорват. Но той е упорит - два типа повторяеми "реагирания" и после упорити опити за закачки. И... както се вижда, все някой се закача, защото това предлага и самия форум - място за някаква рефлексия, точно за нуждаещите се от нея.  И се почва тараланкането - нови писания, после реакции... и пак... докато не се спре. И всичко са преди всичко глупости, но за него това няма никакво значение...

Никой ли не е обърнал внимание че има неадекватни постове сутрин преди 5 часа, че вечер има несвързани изречения и изгубени нишки в изказа, както и абзаци без всякаква връзка помежду си, че по цели дни обикаля по всякакви теми и си реди глупостите... само и само някой да се върже и да си подхваща неговото си. И като се закачи, няма откачане...

Самотията е велика сила, но мизерията отвътре не е оправдание за нея. Празното няма да запълни никой, само се взимат поредните дозички заблуди и фиктивен пълнеж.

преди 2 часа, Just a Stranger написа:

Какво християнство е това?

Поне на едно опело присъствай и чувай! 

Именно на такъв християнски начин за измолване на прошка за извършените от покойният волно и неволно грехове разбираш какво е от другата страна. 

Не върви аз един обикновен мирянин да те уча какво е след смъртта. 

В действителност има Църква и свещеници за това. Достатъчно е да отидеш в един православен храм и да чуеш било то опело или помен и ще разбереш какво е отношението на християнството спрямо смъртта. 

По същия начин е и да разбереш какво е живота = да присъстваш на едно кръщене и чуваш. 

То е обикновено християнство и е са простичките хора, които признават, че са грешници. 

Този който смята себе си за безгрешен, и че може да контролира себе си и/или другите е лукавия. 

преди 6 часа, some_spirit написа:

а то като умрете ставате на енергия само наистина, но сте все още  телепатично превзети от извънземните енергийни  разуми и това е робски начин на съществуване

Защо мислиш, че извънземни енергийни разуми могат да превземат нашето съзнание?

Каква е целта?

преди 12 часа, _Aumi_ написа:

Каква е целта?

 

Това, което най-вече познаваме е себе си от ежедневието, от обичайните ситуации. Но там ние няма как да опознаем истински границите си. Това може да стане само ако се излезе от рамките на навика и на вече познатото. Тогава по-лесно могат да отпаднат много самозаблуди. Добре е да си поставяме цели изискващи положителна промяна и израстване, както и преодоляване на слабостите ни. А в процеса освен, че ще научим много за себе си, ще се разкрият още доста от последните, които преди не сме забелязвяли или не сме им обръщали сериозно внимание. Изобщо потънали в ежедневието си, извън фокуса на вниманието ни остават много неща. Ние забелязваме и запомняме предимно това, което ни интересува. Това забелязваме и в другите, а такъв образ няма как да е пълен.

преди 12 часа, Anzhel Dimitrov написа:

Нема кво друго да правя , . Пак повтарям - за цял живот само баба ми е помогнала и естествено с гаджетата , всички останали са гледали да изкарат нещо от мен , или да се само изтъкнат на мой гръб . Съдбата още от детството ми е тежка ( бащати ти краде играчките , баба ти дава пари да ти купят нещо - те си купят за тях си нещо - да не би случайно да не се разглезя , родителите ти ти намерят ти работа докато си на 15 за да ти приберат половината заплата , зафанеш нещо родителите ти започнат да казват на всеки че нищо не става от теб и че няма да свърша работа , през това време те сравняват само с богаташчета и вишишчета при условие че още си в средното ,спечелиш бас не ти дават спечеленото - мамят те собствените ти родители , не искат да ти дадат 50 лева на заем , а на всички разправят че ми били помагали много .... свършиш парите - гаджетата изчезват , приятелите също .... )  ,, и както казва @ramus @_ramus_- вярата ми е патеричка - щото като те спъват постоянно ,крадат те ,лъжат те , злословят зад гърба ти - какво мнение да имаш за този свят ? 

 И тук идват Междузвездни Войни - мечтание изразено в дизайна на играта - по между другото - винаги съм знаел за бъдещето си че ще се остана сам щото не мога да лъжа и мамя , и не търпя лъжи и измами , а борците срещу греха - никой не ги харесва - всеки харесва ласкателства и похвали за това че са проявили сила да направят някоя беля и да стъпчат някого - това е светът към момента - затова ауми не ми е интересна щото си нямам нищо общо с нея , и няма и да имам - нека да си е щастлива амин . И аз съм щастлив , особено след скорошното ми видение , за това какво ме чака Отвъд смъртта .

 Както и да е , чувствам се добре , - здрав , работя си и квото и да става съм над нещата .

Значи, предпочитам тук да коментирам казуса ти. 

1. Разпокъсано ти е обясненията със "тежката ти съдбата". Нормално е в детските години да си имал противоречия с родителите ти, но да преекспонираш "патеричките" си в качеството на родителите до степен, че в целия свят родителите са еднакви, то е грешка, защото из мнозинството има друг вид отношение на родители към детето или децата си. 

От описанието не става ясно дали си единствено дете на родителите си. Брат, сестра (включително "доведени") нямаш ли? -> За да се прецени, защо родителите са се отнасяли по този начин. 

Считаш, че са те "спъвали". По-вероятно е да са те ограничавали, а това е нормално. 

И тук е момента да споделиш в какво се изразява твоята ненормалност, че си започнал да ненавиждаш този свят, защото не е само от отношението на родителите ти в детството!? 

Дали изобщо се познаваш?  Вродени недъзи имаш ли? Някакви аномалии? 

преди 15 часа, (:IdioibI:) написа:

Значи, предпочитам тук да коментирам казуса ти. 

1. Разпокъсано ти е обясненията със "тежката ти съдбата". Нормално е в детските години да си имал противоречия с родителите ти, но да преекспонираш "патеричките" си в качеството на родителите до степен, че в целия свят родителите са еднакви, то е грешка, защото из мнозинството има друг вид отношение на родители към детето или децата си. 

От описанието не става ясно дали си единствено дете на родителите си. Брат, сестра (включително "доведени") нямаш ли? -> За да се прецени, защо родителите са се отнасяли по този начин. 

Считаш, че са те "спъвали". По-вероятно е да са те ограничавали, а това е нормално. 

И тук е момента да споделиш в какво се изразява твоята ненормалност, че си започнал да ненавиждаш този свят, защото не е само от отношението на родителите ти в детството!? 

Дали изобщо се познаваш?  Вродени недъзи имаш ли? Някакви аномалии? 

 Кво да ти кажа , криво ми е че се провалих заради алкохола и цигарите  , на няколко пъти . 

  Нищо не ми е , нито наще са ми виновни .

  Тъгувам си по провалените любови , все по моя вина . И ми е гадно и депресирано . Затова се оплаквам , а не трябва , и ако трябва да ме е яд на някой то това е на мене самия . 

 Тъпо стана че се оплаквам за неща за които сам съм си виновен .

преди 8 часа, Anzhel Dimitrov написа:

Кво да ти кажа , криво ми е че се провалих заради алкохола и цигарите  , на няколко пъти . 

И считаш, че те са причината за провалите ти ли? => При положение, че въпросните пороци зависят изцяло от теб. 

Да, пороци са, но човек не е истински, ако няма поне един.  

Други пороци имаш ли? За да видим с какво да ги замениш.