През зимата ми се случи нещо неописуемо красиво. Поради ремонт на жп линията Варна - Пловдив тогава, се наложи една нощ да пътувам по Горнооряховския маршрут. Бях се опънала в едно купе и си спинках блажено, когато двама полицаи, при рутинна проверка по вагоните, ме събудиха точно навреме. След като излязоха от купето, се огледах да видя къде съм и ... видях най-красивата гледка, която някога са виждали очите ми. В нощния мрак, точно в 12 полунощ, на фона на черно небе, сякаш от нищото изплува цялата огряна в малки и трептящи светлини Катедралата "Свето Възнесение Господне" на хълма Царевец във Велико Търново, известна още като Патриаршеския храм. Невероятна гледка, неизразима красота! Тя висеше в небето над главата ми и пълнеше душата ми. Блестяща, неземна, безкрайно високо горе и толкова близко, аха да се стигне с човешка ръка, изумителна като приказка, като Небесния Йерусалим в нощта... Много църкви и катедрали съм виждала през живота си, както наши, така и чуждоземни, но от тази по-красива не бях. Не бих могла никога да пресъздам усещането с думи. Смятам идния месец да я посетя и да потъна отвътре й. Това трябва да се види на живо:

http://www.pravoslavieto.com/poklonnichest...podne/index.htm

Да, и не само. В католическите обичам да поседна на хлад и да послушам орган, в ортодоксалните аромата на тамян и свещи приятно отпуска сетивата, синагогите, джамиите и останалите храмове също имат своето очарование... и... концентрация на нещо, което ми харесва. Но моя Храм е другаде.

Да, и не само. В католическите обичам да поседна на хлад и да послушам орган, в ортодоксалните аромата на тамян и свещи приятно отпуска сетивата, синагогите, джамиите и останалите храмове също имат своето очарование... и... концентрация на нещо, което ми харесва. Но моя Храм е другаде.

Нежност... :-)

Не ходя. Животът е нещо толкова прекрасно и грандиозно,че ще е срамота да го оковавам в рамките на една църква... Църквите налагат догми и стереотипи...А в животът такива неща няма...

Православните църкви, католическите катедрали, будистките храмове... не са ли прекрасни и грандиозни?

Догми и стереотипи не налагат църквите, а хората. Доброто и лошото, правилното и погрешното, красивото и грозното... са абстрактни понятия, да, но те са само ориентири. В противен случай нямаше да има съдебна инстанция, халтура и прочие. Всеки има догми и правила в начина си на мислене и поведение, но и всеки може да ги прекрачи. Реалният свят е ограничен от пространството и времето. Човешкият дух не.

Оправдаваш непосещаването си на църкви с ограниченията които откриваш в това, а всъщност бягал си към къде по-ограничаващо свободата ти място-тоалетната. ИЛЮСТРАЦИЯ. Едва ли има значение коя тоалетна и къде се намира и колко е използвана. Защото ти не бягаш към тоалетната, а към нещо повече от това понятие като място. Ти бягаш, вървиш, лазиш... към една потребност. Мнозина не я осъзнават, пренебрегват я, а тялото не търпи да бъде разстроено. Нищо добро няма да се пръкне от това непукистично въздържание към крещящите нужди. Вярно и глухи има де.

Иконата не е парче дърво, църквата не е просто сграда... ако си тръгнал към сградата на църквата в търсенето на бог, то значи наистина си прахосваш времето.

По темата де... пял съм в църкви - и католически и православни.

Православните църкви, католическите катедрали, будистките храмове... не са ли прекрасни и грандиозни?

От архитектурна гледна точка има доста добри попадения

Догми и стереотипи не налагат църквите, а хората. Доброто и лошото, правилното и погрешното, красивото и грозното... са абстрактни понятия, да, но те са само ориентири. В противен случай нямаше да има съдебна инстанция, халтура и прочие. Всеки има догми и правила в начина си на мислене и поведение, но и всеки може да ги прекрачи. Реалният свят е ограничен от пространството и времето. Човешкият дух не.

Оправдаваш непосещаването си на църкви с ограниченията които откриваш в това, а всъщност бягал си към къде по-ограничаващо свободата ти място-тоалетната. ИЛЮСТРАЦИЯ. Едва ли има значение коя тоалетна и къде се намира и колко е използвана. Защото ти не бягаш към тоалетната, а към нещо повече от това понятие като място. Ти бягаш, вървиш, лазиш... към една потребност. Мнозина не я осъзнават, пренебрегват я, а тялото не търпи да бъде разстроено. Нищо добро няма да се пръкне от това непукистично въздържание към крещящите нужди. Вярно и глухи има де.

Няма как да знаеш накъде бягам и накъде - не. В стремежа си да се направиш на интересен и да се "заяждаш" с мен говориш глупости...

Иконата не е парче дърво, църквата не е просто сграда... ако си тръгнал към сградата на църквата в търсенето на бог, то значи наистина си прахосваш времето.

Иконата Е парче дърво,църквата Е просто сграда. И не търся нищо в църквата.

Лично мнение.

Нивото "Отрицание": непознато ми е, значи не е важно; казват ми, че е важно, значи не съществува.

...

Иконата Е парче дърво,църквата Е просто сграда. И не търся нищо в църквата.

Нали и аз това казвам. Нито си ходил нито си търсил нещо в църква, защото църквата не е сграда.

Не правиш ли разлика между потребност и място?

Преведи си онова което се казва в моята "илюстрация". Може да ти помогне да ме разбереш.

Нивото "Отрицание": непознато ми е, значи не е важно; казват ми, че е важно, значи не съществува.

Нали и аз това казвам. Нито си ходил нито си търсил нещо в църква, защото църквата не е сграда.

Това е твое тълкуване. Няма проблеми. Леко ме дразни само вечно язвителният ти и саркастичен тон,но и това ще преглътна...Толерантност да има...

Ограничения човек може да види не само в църкви, а навсякъде, ако ги носи в себе си.

Същото важи и за красотата, и за Храма...

... Леко ме дразни само вечно язвителният ти и саркастичен тон,но и това ще преглътна...

Да се дразниш също е констатация, че си жив.

Има хора които търсят и нещо повече от това ниво. Защо се подиграваш с техният копнеж?

Аз пък имам потребност да не влизам в църква, но май рационализацията и не е за подобна дискусия, точно защото на някои ще се стори прекалено нерационална. Е, църквите дават и рационалност и обратното - който какво търси, или както е в моя случай - от каквото бяга.

Да се дразниш също е констатация, че си жив.

Има хора които търсят и нещо повече от това ниво. Защо се подиграваш с техният копнеж?

Не се подигравам с никого. Изказвам мнението си,при това учтиво и без да засягам никого. За разлика от теб...Всеки твой пост прелива от жлъч и сарказъм.Не знам защо.Не искам и да знам. Съзнавам,че правя оффтопик,но тъй като си забранил личните си съобщения,не мога да ти кажа тези неща по друг начин.

Не се подигравам с никого. Изказвам мнението си,при това учтиво и без да засягам никого. За разлика от теб...Всеки твой пост прелива от жлъч и сарказъм.Не знам защо.Не искам и да знам. Съзнавам,че правя оффтопик,но тъй като си забранил личните си съобщения,не мога да ти кажа тези неща по друг начин.

Не разбирам защо те притеснява, че може да изглеждам оригинален. Всеки прави каквото може. И каква награда има за това, че толкова се бориш за нея? За "жлъчта" мога да цитирам теб

Виждаш в другите това,с което си изпълнен самият ти...

...

Не ми пука...

Толерантност не е усмивката, а онова което се казва преди нея. В темата за прошката говорих за това.

И в случай, че не забелязваш, подиграваш се с вярващите. Отричаш онова в което върват, без дори да можеш да го докажеш. Какво са църквата и иконата не съм си го изсмукал от пръстите. Учил съм го. Ако аз обсъждам душата, прошката, храмът... то ти просто ги отричаш. Отричаш убежденията на милиони, а обвиняваш мен в нетолерантност. Нелепо е!

Твоето мнение

Нивото "Отрицание": непознато ми е, значи не е важно; казват ми, че е важно, значи не съществува.

стана ясно на всички вече. Не е нужно да го повтаряш.

Ако ще ми обясняваш колко не ти харесвам, моля ползвай темите за спам. Така поне ще уважиш онези които пишат в тази тема.

Да не си съгласен с нечии убеждения(пък било то и с убежденията на милиони) не е нетолерантност и ни най-малко не е нелепо. Нетолерантност е да иронизираш хора,несъгласни с твоето мнение и да се стремиш да ги изкараш глупави и некомпетентни,а след това да наричаш това си качество "оригиналност",мислейки,че по този начин ще блеснеш. Нямам желание да споря повече за глупости. Дотук бях. Време е за метла...

Редактирано 11 август 200817 г. от WhiteHart (преглед на промените)

Да мета ли вече или да чакам до утре?

"Кога има работа, седам и чекам: Ако не е бърза- мое да почека. Ако е бърза- се ша я свърши некой..."

Та не бързай. Много е хубаво човек да се гледа, гледа, накрая- да се види. Понякога даже един форум върши работа за тази цел. Всичко подръчно, всъщност.

Тъй като това, което виждаме като наш свят е проекция на други неща, църквата също е проекция. Едно време хората не са строяли храмове на случайни места. В смисъл- който разпознава подходящото място- строи там. Това е една от причините често храмове направо да се строят един върху друг. (е, старият се поразрушава малко)

Никаква тайна не е, че на някои специални места човек направо се зарежда с енергия. Като автомобил на бензиностанция. Дали това е енергията, горивото, което му трябва- да, на физическото му тяло това е. За другите - не зная. Сигурно зависи. Който знае- да каже.

Редактирано 12 август 200817 г. от Багира (преглед на промените)

Храмовете не са само място за зареждане с енергия.

Храмовете са преди всичко място, в което от богомолците се черпи енергия по време на церемонии и ритуали за захранване на съответното "божество" /светлинно същество/.

Богомолците отдават един вид енергии и се зареждат с друг вид, и така се затваря хранителната верига.

Та нали хората сме за това - да храним божествата.

Нещо като домашни животни.

Напоследък отглеждани в модерни, високо механизирани и автоматизирани ферми - градовете.

Политиката ти ми е позната, резултатите би трябвало да са предвидими. Явната радикалност се нуждае от по-нежна обосновка, за да може поне отчасти да бъде приета. Би ли пообяснила малко по-простосмъртнически тези процеси, които са част от гореспоменатата ми рационализация.

Факт е, че последният път като влязох във Варненската катедрала ме боля седмица главата.

Със сигурност усещам определени концентрации в повечето подобни храмове, които някак правят по-тежък въздуха. Знам, че доста възприятийни апарати приемат същото като лековитост, но явно имам сензорни, астрално-поемащи и ментално-отразяващи отклонения. И за да не възникват някакви недоразумения, уточнявам, че все пак аз съм си нормален твърдовъзприемащ човек, нямам култивирана екстрасензорика.

Та, хайде сега, дай малко повече теоретични основи, за да можем спокойно да стъпваме и по този мост, минавай от тук, а не да го рушим в себе си.

Чакай сега да изпреваря Офелия, щото тя няма да си забрави мисълта от това, а аз може ...

В света има милиарди богове. Те са наблъскани като сардели в него. Повечето от тях са твърде малки, за да бъдат видени и за да бъдат боготворени някога от нещо, поне не от нещо по-голямо от бактерия, която никога не си казва молитвите и не иска много, като например чудеса.

Това са малките богове — духовете на местата, където се пресичат пътищата на две мравки, боговете на микроклиматите, долу между корените на тревите. И повечето от тях си остават там.

Защото това, което им липсва, е вяра.

Шепа от тях, обаче, стигат и до по-големи неща. Всичко може да ги задвижи. Един овчар, който търси изгубеното си агънце, го намира сред трънаците и поспира за минута-две, за да построи малка каменна пирамида, най-общо казано, за да благодари на каквито и да са били духовете на това място. Или пък странно оформено дърво започва да се свързва с изцеляването на някаква болест. Или някой издълбава спирала върху единичен камък. Защото това, от което се нуждаят боговете е вяра, а това което искат хората, са богове.

"Малки богове" - Тери Пратчет

Редактирано 12 август 200817 г. от Багира (преглед на промените)

Храмовете не са само място за зареждане с енергия.

Ахам и селските бабички да си разменят някоя друга клюка, за това аз спрях да ходя.

Нито ме зареждат, нито ме изпълват със спокойствие...прекалено са опошлени от човешкото присъствие...Въпреки че обожавам да ходя в манастири, но не заради религията, а заради любопитството ми.

Моята бензиностанция е някъде сред природата, където е тихо и спокойно и наистина се чувстваш далеч от хората.

Та на една сватба, не моята...седи попа и си пее ли пее...

Вади един гост камера да снима и така както попа си пее за божите раби, така се обръща и казва: " За втора камера още 30 лв"

Амин!

Редактирано 12 август 200817 г. от dindi (преглед на промените)

Ахам и селските бабички да си разменят някоя друга клюка, за това аз спрях да ходя.

Нито ме зареждат, нито ме изпълват със спокойствие...прекалено са опошлени от човешкото присъствие...Въпреки че обожавам да ходя в манастири, но не заради религията, а заради любопитството ми.

Моята бензиностанция е някъде сред природата, където е тихо и спокойно и наистина се чувстваш далеч от хората.

Та на една сватба, не моята...седи попа и си пее ли пее...

Вади един гост камера да снима и така както попа си пее за божите раби, така се обръща и казва: " За втора камера още 30 лв"

Амин!

Дам...Трудно се гонят търговците от храма....

Има безброй такива светли примери.Бокачо пасти да яде,ако някой успее да събере и опише чудесата дето стават постоянно в църкви и манастири на някои закътани местенца,а понякога и в не толкова закътани....

Дам...Трудно се гонят търговците от храма....

За тази цел хора са измислили "Калашников"... :-)

Моята бензиностанция е някъде сред природата, където е тихо и спокойно и наистина се чувстваш далеч от хората.

И някои от моите бензиностанции бяха там. Но понякога отивах, а те вече не ставаха за бензиностанции. Понякога се оказваха разрушени. Понякога твърде мръсни. Понякога разбирах, че аз ги замърсявам.

Когато човек може да се чувства тихо и спокойно надалеч от другите човеци, това вече много сериозно трябва да му говори нещо. Не мислиш ли?

Ходя ама рядко...

Когато човек може да се чувства тихо и спокойно надалеч от другите човеци, това вече много сериозно трябва да му говори нещо. Не мислиш ли?

Че имам нужда от почивка.

Работата ми е свързана с хора и това понякога е страшно уморително особено когато трябва да се съобразяваш с прищевки, капризи и мързел.

Човек понякога трябва да се откъсне от всичко, а това няма нищо общо с религията.

Човек понякога трябва да се откъсне от всичко, а това няма нищо общо с религията.

Няма. На пръв поглед. Има общо с откъсването. На втори открива мита за Сизиф, например. На трети се опитва да намери друго занимание, по- смислено от търкаляне на канара по планински склон и търчане след нея обратно, когато за пореден път се срути. Ако много търси, казват даже, че и намирал. Така се открива нуждата на човека от религия. След това човекът открива, че нещата с религиите са по- различни от готвенето по готварска книга. При това -ако има късмет.