...

Редактирано 2 октомври 200817 г. от Алморот (преглед на промените)

Темата е вдъхновена от Венцислав. Някакви идеи? Ще бъда много благодарна.

п.п. Венци, братче човек от всичко трябва да вади мед т.е. ценното . Това е много дълбок окултен закон

За какво търпение говориш? Да дочакаш това, което заслужаваш ,което заслужаваме! Започвам вече да се чудя защо е измислена думичката търпение. Дали човек получава това към което се стреми? Може би в 50% от случаите. Имам десетки доказателства, че съществува Господ и е справедлив,но в моя случай се съмнявам. Хората ме ценят,в областта ,в която работя,занимавам се и с изкуство, но все съм недоволна.

Въобразявам си,че съм създадена за нещо,но не мога да го достигна.В такъв случай просто трябва да благодаря на Господ,че съм жива и здрава.И сигурно трябва да ми е достатъчно.

Явно хората трябва просто да изпитват доволство,както казва Лао Дзъ. А не удовлетворение и удоволствие.

Търпението винаги е целесъобразно.

Като посадиш семенце не стоиш прикован към него в очакване то да поникне, а просто му осигуряваш нужните условия.

Честно казано, очаквах да видя изброени някакви закони, примерно, повече от един на брой. Обаче- няма. А аз мога да поразмишлявам на тема търпение, но не мога на тема- закони на търпението.

Да ... Не бива да садим нещо, а после час по час да разравяме да гледаме дали е пуснало коренчета ...

Страшно глупаво разсъждение. Ама пък колко пъти аз съм правела така, а и какви хубави хора познавам, а и те правят така...

Нетърпението идва оттам, откъдето идва неспокойствието. От откъснатостта на човека от корените му, от извора му.От връзката с Извора на Живота може да дойде истинското Търпение и истинското Спокойствие. От другаде идва само игра на такива. Но нали сме деца, и от игра имаме нужда ...

Честно казано, очаквах да видя изброени някакви закони, примерно, повече от един на брой. Обаче- няма. А аз мога да поразмишлявам на тема търпение, но не мога на тема- закони на търпението.

Да ... Не бива да садим нещо, а после час по час да разравяме да гледаме дали е пуснало коренчета ...

Страшно глупаво разсъждение. Ама пък колко пъти аз съм правела така, а и какви хубави хора познавам, а и те правят така...

Нетърпението идва оттам, откъдето идва неспокойствието. От откъснатостта на човека от корените му, от извора му.От връзката с Извора на Живота може да дойде истинското Търпение и истинското Спокойствие. От другаде идва само игра на такива. Но нали сме деца, и от игра имаме нужда ...

Няма да е лошо да се обясни какво е това "истинското Търпение" и "истинското Спокойствие".

Какви са границите на търпението ? Къде търпеливия човек, става например българин

Редактирано 13 септември 200818 г. от Ken (преглед на промените)

Едно такова обяснение не означава ли обяснителят да има досег с някаква абсолютна понятийна система? Аз нямам такъв досег. Вероятно това са търпението и спокойствието на хоризонта на представите на всеки.

Също може да са търпението и спокойствието, които не зависят от външни обстоятелства, не са свързани с личността и като такива са неизменни.

Проява на едно такова търпение би могло да бъде умението да започнеш нещо, да му дадеш нужното време и ресурс за развитие, без да го пришпорваш и да се опитваш да му задаваш темпо. То ще да върви с усета за вътрешноприсъщото темпо на всеки процес.

Къде търпеливия човек става българин ... В черния дроб на човечеството...

Сигурно не сме се замисляли за търпението на черния си дроб... То май е голямо ... Но не е безкрайно голямо.

Също може да са търпението и спокойствието, които не зависят от външни обстоятелства, не са свързани с личността и като такива са неизменни.

Проява на едно такова търпение би могло да бъде умението да започнеш нещо, да му дадеш нужното време и ресурс за развитие, без да го пришпорваш и да се опитваш да му задаваш темпо. То ще да върви с усета за вътрешноприсъщото темпо на всеки процес.

Тук ми се струва, че си противоречиш и то много.

Ако обичаш, обясни по-подробно какво имаш предвид.

За мен, лично, важи "Търпи докато си няковалня; удряй когато станеш чук!"

Ето нещо на конвейер:

"Музиката развива търпението. Немузикалните хора са нетърпеливи, припряни; те искат бързо да постигнат всичко. Щом бързаш много, не си музикален."

Из* Важността на размишлението

А обратното вярно ли е ?

"Бързай бавно" - нали така?

Крайностите трябва да се отбягват. Прекаленото отлагане, говори не за търпение, а за мързел, за нерешителност, за страх или за безволие.

Вярно е, че от гледна точка на Вечността време имаме достатъчно за всичко, но от друга страна отминалото време не може да бъде върнато назад.

Музиката е ритъм. Музиката е и хармония.

Редактирано 14 септември 200818 г. от Shiniasu (преглед на промените)

"...В Китай живял един благочестив човек – Натан, който бил известен между бедни и нуждаещи се със своята голяма щедрост.

Някой си Митран му завидял и пожелал да стане щедър като него. Той направил голямо заведение, с богати кухни, да приема бедни и да ги угощава. В скоро време се заговорило и за Митрана. Бедните се стичали при него, да ги храни и да получават някаква помощ. Той ги посрещал любезно, давал им храна, пари, с цел да надмине Натана по щедрост. Между бедните имало една просякиня, която се опитвала по няколко пъти на ден да получи някаква помощ. Тя влизала ту от едната врата, ту от другата, за да получи това, което й било нужно. Митран забелязал как тя се промъквала ту от едната, ту от другата врата, но мълчал. Най-после той не издържал на нахалството й и я изпъдил. Тя напуснала дома му, но казала: „Е, Митране, всичките ти усилия отидоха напразно. Натан остана ненадминат. Вече 30 пъти аз ходя при него и влизам и през едната и през другата врата на къщата му, но той дума не ми казва. Всеки път ме приема, като че за пръв път ме вижда, а ти, едва десетина пъти влязох в дома ти и вече ме изпъди. Помни, че щедростта е свързана с търпението. Ако не можеш да търпиш и щедър не можеш да бъдеш.”

Източник:hikari.blog

1. Контрол на мисълта. За да стане управител на своя мисловен свят, ученикът по пътя на духовното обучение, трябва да съсредоточи своето мислене поне за 5 минути ежедневно, в течение на месеци, върху някой съвсем обикновен предмет, като например молив, писалка или стол. Той може да изследва неговата конструкция, история, материал и пр., но никакви странични мисли, несвързани с пред мета, не бива да се разрешават. Целта на това упражнение е мисленото да стане обективно, ясно, силно, живо и съсредоточено в целта. Това води до чувство на сигурност.

2. Владеене на волята. Човек би трябвало да си избере нещо, което да извършва в определено време всеки ден в течение на месеци. Това може да бъде някакво съвсем незначително действие, като например да се премести един маловажен предмет от едно място на друго. Други действия по-късно могат да се прибавят към първото, всички в областта на възможното изпълнение. Същественото тук е редовно да се извършва действието, възприето по собствена воля. Това от своя страна ни помага да превъзмогваме недоволството, произтичащо от нея обективност.

3. Самообладание на душата. Човек се стреми да изпита всяко удоволствие, а и болка, напълно, без да загуби самообладание. При това упражнение няма определен час през деня, в който то да бъде извършено; упражнението изисква непрекъснато бдение над чувствата, никога да не бъдем надмогнати от нашите емоции, никога да не плачем спонтанно или да не се смеем по същия начин; да не бъдем побеждавани от безкрайно раздразнение, страх, паника или безпокойство. Човекът да е по всяко време капитан на кораба на душата си, пътуващ по надигащото се и спадащо море на емоциите. Тук се изисква нещо повече от "да се покажеш спокоен"; то води до истинско вътрешно спокойствие и нищо да не може да ни разстройва и обърква.

4. Положителност. Би трябвало да търсим винаги доброто във всички преживявания, същества и неща. Тук не се нарича неистинното истинно, нито се разрешава неистинното да попречи да се види онова, което пък е истинно. И в най-лошия разбойник винаги има някакъв добър елемент; в грозното и отблъскващото е скрита също и някаква красота.

5. Отворен ум за нови преживявания и опитности. Без да се пренебрегва натрупаната опитност, човек би трябвало винаги да бъде възприемчив към новото при всяко нещо или същество, с които се среща и дори да приеме, че новото може да противоречи на старото.

6. Хармония на петте качества на душата. Човек може да започне тези 5 упражнения, като практикува първото само за един месец и продължавайки го през следващия месец, да се прибавя второто упражнение и т.н., докато започне да практикува всичките, след това да ги повтаря систематически в различни съчетания, за да ги хармонизира в своята душа.

Да бъде човек нетърпелив за резултатите е обща грешка, която може да обезличи целта на упражненията. Някои предпочитат "надникване" в невидимия свят, вместо да изострят своите душевни способности, които му осигуряват достатъчно сили за различаване между илюзиите и реалността.

Нетърпението показва, че човекът не е успял да осъзнае и разбере дълбокото приготовление, необходимо за духовно виждане и различаване.

Прибързаност е да приемем, че сме готови твърде скоро, не осъзнавайки големите изисквания за безопасно навлизане в свръхсетивните области.

Нека сме доволни не само от очевидни резултати, а и от самото извършване на тези и други упражнения за търпение и постоянство. Само по този начин човек може да развие спокойното безпристрастие и здравата преценка, необходими като предпазни мерки срещу измамата и илюзиите. Търпението не е равнозначно на пасивност, самодоволство или мързеливост. Търпението дава необходимата вътрешна тишина и спокойствие. Търпението и постоянството, съчетани дават самообладание, хладнокръвие, изпълват ни с неуморима енергия и непрекъснато усилие, да работим винаги за саморазвитието си и да правим всичко, за да следваме Христос, нашия най-висш идеал.

Шест упражнения за развиване на търпение и постоянство

Из „Познай себе си, гражданино на Земята!” на Бъредин Джоселин

Търпението е резултат на търпенето. Колкото повече търпиш, толкова повече търпелив ставаш. Или не издържаш и получаваш психични отклонения. Същото е като състраданието - без страдание няма състрадание.

За закони не зная. Но има една стара китайска поговорка, която много обичам да цитирам на всички, които бързат за каквото и да е:

С огромно търпение и изобилна слюнка слонът успял да обезчести комара.

Народът ни казва: "Търпение му е майката!"

Интересно - кой ли е бащата?

Търпението е резултат на търпенето. Колкото повече търпиш, толкова повече търпелив ставаш. Или не издържаш и получаваш психични отклонения. Същото е като състраданието - без страдание няма състрадание.

Мисля си, че ако сме по-търпеливи, по-лесно ще се приобщаваме и ще имаме, ако не повече приятели, то, със сигурност - повече симпатизанти и по- малко проблеми. Зависи кой какво търси или очаква.

Моята философия е, когато нещо не ми харесва да го "пропускам" да мине-замине покрай мен. Не го отричам, не го заклеймявам, не се боря с него.

Ако това е търпение, то аз съм търпелив човек.

Народът ни казва: "Търпение му е майката!"

Интересно - кой ли е бащата?

Няма значение!

Мисля си, че ако сме по-търпеливи, по-лесно ще се приобщаваме и ще имаме, ако не повече приятели, то, със сигурност - повече симпатизанти и по- малко проблеми. Зависи кой какво търси или очаква.

Моята философия е, когато нещо не ми харесва да го "пропускам" да мине-замине покрай мен. Не го отричам, не го заклеймявам, не се боря с него.

Ако това е търпение, то аз съм търпелив човек.

Аз съм търпелив, затова имам приятели. Има и кретени които се дразнят от същото това мое качество. Не е повод за гордост да си търпял амнайсет часа на гурбет, нито амнайсет години алколочика съпруга, нито амнайсет години да си безгласна буква. Хората често се гордеят с неправилните неща. Търпенето не е добродетел.

Не желая да съм обичан от всички, казано е, че ако нямаш врагове значи не си живял. Човек трябва да се научи да казва и не. Има два вида хора - такива които са "защо не" и такива които са "защо да". Понякога търпението учи околните на полезни неща, а понякога ги учи на мързел и безотговорност. В първият случай търпя, във вторият им вгорчавам живота.

Няма значение!

Патриархалните ценности са мухлясали и вече трудни за разбиране. Идеята за чистота на тази умряла ценност предполага непорочно зачатие.

атриархалните ценности са мухлясали и вече трудни за разбиране. Идеята за чистота на тази умряла ценност предполага непорочно зачатие.

Важното е да се чувстваш добре!

Непорочното зачатие е символ.

Редактирано 20 юни 201016 г. от MJA (преглед на промените)

Всички сме търпеливи.

Друг е въпросът до къде се простират границите на нашето търпение.

Всички сме търпеливи.

Друг е въпросът до къде се простират границите на нашето търпение.

и добри и съвестни, дяволи и ангели, ама на някой ангелите им са по-слаби и се афектират и манипулират по-лесно

Според мене има разлика между търпение и търпимост(толерантност). Точно както има разлика между топлина и топлота.

Струва ми се, че търпението на индивида е насочено към самия него, а търпимостта му - към околните.

Търпимост е умението да замълчим, когато ни се ще да осъдим някого. Редно е първо да си помислим, че може би не приемаме действията му, просто защото не сме разбрали мотивите му. И да не мислим, че винаги всичко и всички са ни „прозрачни”.

Човек проявява търпимост, когато се старае да разбере, а не да подминава това, което му се вижда нелогично, неоправдано, глупаво. Защото всеки си има някакъв мотив за действията си - независимо какво прави.

Търпимост е умението да си даваме сметка, че не всичко и всички са в наша власт, че не всички мислят и действат като нас и, че можем да научим нещо, дори от най-неаргументираните действия на другите.

...Търпенето не е добродетел....

Така си е - то е своего рода мазохизъм и, ако се "предозира", става опасно за здравето на търпеливеца...

Чудесен пост, Русенец!

Търпенето не е добродетел, но търпението е.

Също като примирението и смирението. Доста хора не правят разлика между тези двете.

Както смирението изисква да проявиш разбиране не само към всичко околно, но и към себе си, така и търпението изисква разбиране и любов. Трябва да можем обаче да правим разлика между това, което не трябва дълго да търпим и това, към което трябва да сме особено търпеливи.

Според мене има разлика между търпение и търпимост(толерантност). Точно както има разлика между топлина и топлота.

Струва ми се, че търпението на индивида е насочено към самия него, а търпимостта му - към околните.

Търпимост е умението да замълчим, когато ни се ще да осъдим някого. Редно е първо да си помислим, че може би не приемаме действията му, просто защото не сме разбрали мотивите му. И да не мислим, че винаги всичко и всички са ни „прозрачни”.

Човек проявява търпимост, когато се старае да разбере, а не да подминава това, което му се вижда нелогично, неоправдано, глупаво. Защото всеки си има някакъв мотив за действията си - независимо какво прави.

Търпимост е умението да си даваме сметка, че не всичко и всички са в наша власт, че не всички мислят и действат като нас и, че можем да научим нещо, дори от най-неаргументираните действия на другите.

Така си е - то е своего рода мазохизъм и, ако се "предозира", става опасно за здравето на търпеливеца...

Чудесен пост, Русенец!

Търпенето не е добродетел, но търпението е.

Също като примирението и смирението. Доста хора не правят разлика между тези двете.

Както смирението изисква да проявиш разбиране не само към всичко околно, но и към себе си, така и търпението изисква разбиране и любов. Трябва да можем обаче да правим разлика между това, което не трябва дълго да търпим и това, към което трябва да сме особено търпеливи.

* Търпението е категория;

* Търпимостта е количественото и измерение (во главе с границите на търпението);

* Търпенето е действието (или бездействието) по отношение на категорията.

В такъв случай, само Търпението евентуално би могло да бъде окачествено, като добродетел или не-такава.

П.П. Благодаря, че ме изтърпяхте...

във жръзка с търпението и аз да цитирама една мисъл , която отразява БГ народо-психологията

Немогат да ни е_б_т толкова колкото можем да носим

да живее нашто диво стадо и неговата КОЛЕКТИВНА "интелигентност"!!!Пфу!

* Търпението е категория;

* Търпимостта е количественото и измерение (во главе с границите на търпението);

* Търпенето е действието (или бездействието) по отношение на категорията.

А може би търпимостта е качественото измерение?

Продължавам да мисля, че "търпимост"-та е способността да обичаш околните и още(не по-малко важно) - способността да се оставиш да те обичат.

Но за понятието „търпение” имам друго мнение.

Струва ми се, че „търпение”-то има един синоним – „невъзмутимост”(присъствие на духа).

Но сякаш има много лица и повечето не са ми симпатични. Например:

търпение = безразличие

или

търпение = нечувствителност

или

търпение = безучастие

или

търпение = студенина

или

търпение = равнодушие

или

търпение = флегматичност

или

търпение = нахалство

или т.н.

Редактирано 29 юни 201016 г. от Русенец (преглед на промените)