Охвтопт! (вдигам табелката) 

преди 1 час, Мойра написа:

Личният живот е едно, талантът съвсем друго.

 

преди 1 час, Дингири Банда написа:

Не е така, но не обсъждам това. 

Има много общо, и първото е това, кой бива провъзгласен за "талант". Сега (по-точно от '90те на миналия век) индивидите от политкоректно-джендърския-малцинствен спектър биват издигани на пиедестал, често без някакви особени заслуги. Втората от причините да не обръщам никакво внимание на известни... не - произвестени, "творци" в литературата, музиката, изобр. изкуство след тези години, е тази. Първата е това, че тези области напълно се комерсиализираха, и издателският бизнес пробутва на гмежта лесна и евтина стока и възпитава съответния ефтинджаски вкус - за намаляване на производствените си разходи. Да ти пусна ли снимка на произведенията на последния велик художник в Щатите? Това е изложбена зала с лампи, осветяващи празната стена под тях, където би трябвало да има картина. Умниците и тънките познавачи обикалят или са скупчени пред нькое от уникалните творения и цъкат с език във възхита, а някои - в екстаз. 

Обратното - сега човек извън или против политкоректно-джендърския-малцинствен наратив много трудно ще получи известност. Даже върви ретроцензура, при която известни творения от неджендърското минало се анатемосват и изземат от библиотеките като "расистски", "нетолерантни" - например филмите за деца на Дисни "Вълшебникът от Оз" или "Мери Попинз". Преди година-две отнеха всички научни степени на основателя на съвременната молекулярна генетика, бил расист... Расист на научна основа... Старецът е бил принуден да продаде златната си нобелова награда, за да преживява. Хрътки преследват, вещици се ловят...

Твоята лесбийка я познах по знаменития етикет "токсично" в езика ѝ, а и по още едно-две неща. Много от нещата, които не се харесват на политкоректно-джендърски-малцинствената тълпа биват обявени за токсични, т.е. отровни. Мъжествеността на мъжа е от най-"токсичните" неща. Мъжът сам по себе си е отровен, мадам! Не, женствеността на жената е велика (макар и още по-добре е да е мъжествена и мъж), а мъжът, мадам, е отровен! 

Та така с твоята лесбийка. Затова и "джендър" стана мръсна дума в страните, в които здравият разум все още присъства. Слава богу! Засега... 

 

- - - - - - - 

Принудих се да ползвам офтоп, защото вашта бербънсийлъ неотстъпно като булдог заключва темите , посветени на това. 

Редактирано 5 януари 20206 г. от Дингири Банда (преглед на промените)

„Всяка реклама в света се основава на три принципа: “Добро, много и даром”. Ето защо може да даде лошо, малко и скъпо.“

Александър Грин

"Когато толкова много са самотни, невероятно егоистично е да си самотен сам."

Тенеси Уилямс

Чудомир

Не обичам, как’ Сийке, и не съм от тия, дето се бъркат в хорските работи, ама има едни жени, като Тана Папучкина, като разчекнат едни уста – като ханджийска порта!

Онзи ден, както си седя у дома и наплитам пета на чорапа на наш Груя, гледам я през прозореца, тин-тин-тин, зачупила кръст, накокошинила се с кожи, с плетена чанта с мотив в ръка, и право у доктора влиза.

Женена жена ма, сестро, да си седне в къщи и да си гледа работата, а то – фитнало се и не оставя човека на мира! Година и половина я гледам, все зъби поправя.Какви бяха тия зъби, какво беше туй чудо! И по небцето й да бяха никнали, и все с дупки да бяха, пак досега щяха да се поправят. Развали къщата на човека, кучката му с кучка! Гледам булката му, горката – охка, пъшка, караха се, биха се, – па и тя почна май да си покръшнува: все напудрена, я гледам, излиза и шапката й настрана малко килната, като фантазия.
Не ми е работа, как’ Сийке, и не съм от тях, ама изпъденото й слугинче разправяло на Бона Кевина, пък тя казала на наша Кица Събчовата. Ама и за него се чува, че не било стока. От два месеца било без работа и все един подофицер, уж от тяхното село, се мъкнел с него. Остава ли ми време, сестро, от пуста работа да разуча отде е, откъде е и дали не е някой модерен братовчед! Пък и работа ли ми е да се меся в хорските маскарлъци!
Човек да си гледа къщата, да му е ошетано, преметено и подредено навред, че вчера ходих у Бона Бозаджийкина за квас – пази боже! Нощвите им, как’Сийке, от две години неизстъргани, месалите им загорели от тесто и хвърлени в едно кьоше и отгоре им котката спи. Грехота и срамота! Два пъти в годината си андулира косите и обувки с лачени бомбета носи, а в къщата им – сякаш вторничен ден след пазар. Ама тяхна работа е пак, да ти кажа. Да правят, каквото си щат. Наш Груйо тъй дума: “Във всяка къща – и наредба, всяка коза – за свой крак. Кой както иска, тъй да я кара!”
Я Колчеви пък, никога не си дигат завивките от леглата. Както се измъкнат сутрин, тъй им седят креватите цял ден. Рекох веднъж на госпожата, а тя: “Нарочно – кай – ги оставяме, та да се проветряват.” Пък то, че я мързи да ги подреди, мързи я, ама защо лъже хората! В една къща, дето пипа работна жена, то си личи. И спалнята им неразтребена, и във всекидневната им на миндера има една възглавница разпрана, и иглинарникът им виси накриво, а пък кърпата им за лице – сякаш цигани са се бърсали с нея!
Ооох, каквото, каквото – тяхна работа! Да си мълчи човек и да не се смразява с хората – тъй си зная аз, и кой какво е правил – той да си отговаря, ами я да ставам да си вървя, че оставих малката да пържи лук в къщи: ще вземе да го прегори, че ще замирише, като кога минаваш край Парапанкини. Нали пустата им къща е на кьоше! Тя каква е къща, ама прозорци има и надолу да гледат, и нагоре по улицата.
На единия постоянно е майката, а на другия – дъщеря й и не пропускат човек да мине, докато не разчовъркат целия му род. И все на изгоряла манджа мирише покрай тях. Дърта жена мари, сестро, а тръгнала по ума на дъщеря си! Все тоя инженер я бил искал, онзи съдия бил питал – чунким хората са полудели цял живот изгорели манджи да ядат!

То да не излезе като Деша Коликучкова? Искали я, молили я, щели да я крадат, а и до ден днешен си стои в къщи смутена и сбръчкана, та и Еньо Кантонеринът й се назлъндисва вече. Пък и той какво ли търси? Чунким не помня, като го роди майка му четири месеца по-напред и какъв байрак развяваше на времето из долната махала!…

Снощи по тъмно, като събирах прането из двора, и – тупуррр – събори се нещо през две-три къщи от нас. Тръснах ризите на дърветата, хукнах се и – какво мислиш? На Пена Цанковичина, вдовицата, на дувара, от лява страна до портата – три керемиди съборени. Тъмно беше и не можах хубаво да разгледам, та сутринта рано още ходих и три мъжки стъпки с гумени токове намерих около мястото. Попитах нея каква беше тая тупурдия снощи, а тя: “Котарак – кай, – госпожа, котарак прескочил дувара и съборил керемиди…” Мари аз го зная тоя котарак, дето си има и котка, и две котенца в къщи и дето работи във финансовото, ама не обичам да ги разправям!

От друга страна, яд ме е пък, че все на светица се прави, все на черкова ходи и надолу гледа. Ама наш Груйо знаеш ли за такива как дума: “Който гледа надолу – мисли за голо!” И права приказка е тя, ами не ми трябва да ги разправям! Чунким у дома всичко е потекло по вода, та из чужди къщи ще ровим! Една снаха си доведохме, как’Сийке, господ да те пази до девета рода! Откак се е омъжила, все болна, все чамава.

Злъчката й била пукната, стомахът и бил нервен, уж все диета пази, пък на втория ден на Коледа половината рибица от прасето оплюскала, дордето бях на гости! То добре, че като походвам тук-таме, та ме гощават хората, инак де можем надви с ядене в къщи! Не остави ни сладко, сестро, ни захар, ни саздърма! Мислех си, като е на диета, поне туршията няма да бута, а то, га погледнах в голямата делва – тук-там плува някое камбе!

Думах му на наш Пройка: слушай мене бре, майка, аз да ти избера момиче, че ги познавам всичките в града и околията. Какво му не думах! Дигна си един ден дърмите, че чак от Габрово я довлече. Хората и котка си не вземат от Габрово, а той жена домъкна! Малоумен излезе наш Пройко, на баща си се метнал. Не попитва, да се посъветва, да погледне чуждите къщи и наредби, ама тъй, урбулешката!

Малко ли съм му думала: да иде у попадиини, да дойде у вас, че да види какво се казва наредба и фамилия! Я бат’ Боньо, умен човек излезе, дето се ожени за тебе. Малко ти били редки зъбите и си понакуцнуваш, ама няма да маршируваш из кухнята я! Гледаш си къщата хубавичко и децата ти подредени, и бат’ Боньо всяка събота с прана риза, а то у нас – разхвърляно, мръсно, една галимация!… Да започна да ти разправям, как’ Сийке!… Ами не ми е по характера…

Не съм от тях!…

"Политиците и пелените трябва да се сменят често - и то по една и съща причина."

Марк Твен

"Ако искате да оцелеете, трябва сами да направите нещо."

Голда Меир

надпис на видно място в заведение "МолИм да не си бършете ръцете в покривките!"
С уточнението, че няма  покривки по масите
по другарите Илф и Петров

"Дори и след всичките тези години Слънцето никога не казва на Земята: "Ти си ми длъжница". И вижте какво прави подобна Любов! Тя озарява цялото небе."

Хафез

Не се задържа дълго в самотника умът. Говориш ли, мълчиш ли, помни: не прекалявай! Които имат ум с мяра – си мълчат.

"Мечокът и любителят градинар"

Лафонтен

"Има време за всяко нещо. Да. Време за събаряне и време за градене. Да. Време за мълчание и време за говорене."

Рей Бредбъри, "451 градуса по Фаренхайт"

“И в себе си до капка си раздал
да дириш вечен някакъв свръхсмисъл -
а си загубил смисъла в света!”
― Елисавета Багряна