Дингири Банда

Нерядко вече ми се случва да чуя това начало на телефонен разговор между мъже: "Абе, джендър! Къде си бе, педал?!" :D

Накрая все пак да обрисувам солянката: това е гъста заради многото съставки червеникава супа с много месо, доста солена и кисела, както я приготвих аз с двойно-тройно повече доматено пюре. Ако се постараете, може да е с прозрачен бульон; аз не се старах и стана полупрозрачна. Сервира се с лъжица сметана в чинията и резен лимон. Малък резен, щото доста вкиселява; от друга страна, добавя лек аромат на цитрус от кората. Ако след голямо гости/сватба са ви останали доста меснати неща - саламища, пушени гърди, агурчики, шунка и всякакви такива, и те тъжно съхнат из хладилника и не знаете кво да ги правите, солянката е вариант. Предполагам, че може да се жертва кулинарната истина, като солените по руски краставички се заменят с мариновани с оцет.

Класически мъсъсъпски блуз от средата на миналия век: Кака Евория Сезар:

Накълцани сухи червени чушки, купувам го; после го смилам с насадката на комбайна за кафе.. Пликът, обикновен прозрачен пластмасов, стои от лятото, така че вината е моя, а не на молците. Но просто си мислех, че добре изсушения пипер няма какво да го хване. На смления му няма нищо, но той е в стъклен буркан. Виждал съм така молци (май) из грис, булгур и подобни. Ма то молецът е звяр – виждал съм как цяло ято изпърха от книжен чувал с нафталин, сериозно.

... Бяха полутвърди и сочни. Обпържих ги (то ест слабо запържих) в малко олио, с което придобиха лек вкус и на пържено, който пасва на солянката, по мой вкус. В същия тиган, с още малко олио, запържих до начало на остъкляване на слаб огън две глави кромид заедно с 3 скилидки чесън, нарязани на тънки филийки; кромидът нарязан средно дребно. Ръснах две-три чаени лъжички от домашния ми червен пипер и половин ч. л. млян лют пипер и, почти веднага след – 4-5 суп. лъжици доматено пюре; след минута изключих огъня. Нарязах на тънки ивици десетина от моите кисели краставички (корнишони с около пръст дължина; внимание! - не мариновани с оцет, а засолени, по подобие на к-то зеле). Изсипах ги към запръжката, налях в нея и две чаши от краставичния разсол, кипнах го за минута. Извадих кокаляците и добавих в бульона нарязаното месо на гърдите да се довари до готовност. Ръснах десетина зърна черен пипер и 4-5 зърна бахар. Добавих и десетината маслини, колкото имах, и оставих да ври на слаб огън. Когато месото се свари, може би след половин час, добавих запръжката и варих още 10-15 мин. Когато спрях огъня, добавих от моите листа сушена целина (своеволие!), които стрих с пръсти, и 5 дафинови листа. Да, много е дафиновият лист, но четири от тях извадих след 20 минути и оставих най-големия, който се обръщаше на повърхността като кит при разбъркването на супата. Прочее, такива гъсти супи е добре да се разбъркват, особено към края. Ако сте били подготвени за лекцията, сте забелязали, вероятно, че до тук липсват вареният и пушеният салам! Ах! Но не остана место в тенджерата, 4-5 литрова. Ех... Получената солянка беше много хубава, с характерните аромати и вкус на бульона от пушените св. ребра, от киселите краставички и техния разсол и от тънкия щрих на маслините. Такава, каквато съм ял в Русия, казах си. Ммм! Фкусно! На другата сутрин супата, стинала на балкона, беше във вид на доста твърдо желе. Да, ама не било тъй бе, брате! Когатор след консумация, се освободи место в тенджерата, добавих изостаналите два салама, сварени във вода, заедно с водата. Скандал! Не се прави така във високата кулинария!! Да, но резултатът беше много добър – солянката получи пълния си царски букет, чак след това го разбрах. Лютият пипер се оказа много малко за моя вкус. Но той не е задължителна съставка. Мисля, че можеше да не досварявам нарязаните гърди. Бяха твърдички за дъвчене, но с по-силен вкус. Така варят месото в Казахстан, например. Като допълнение: между другото, забелязах, че заготовката ми за млян червен пипер – плик с килограм едро накълцани сушени червени чушки – е хванала... молци! Бре, чудех се откъде се мотаят из къщата, а то... Изхвърлих ги на студено, да мрат!

Коя е тази сочна еврейка и кому показва среден пръст?

Отчет за Емма. Следвах, в общи линии, това https://www.russianfood.com/recipes/recipe.php?rid=136243 Кило и половина телешки гърди, един счупен як телешки кокал, около 50 см. пушен свински гръбнак (в магазина минаваше за "пушени св. ребра"). Сложих нещата без гърдите в голяма тенджера, като завря, намърдах и гърдите. Извадих ги в полуготовност, обезкостих ги и върнах костите в кипежа. Месото нарязах на кубчета, достатъчни да ти запълнят дъвченето. Бяха полутвърди и сочни. У, батерията се срутва... Ще продължа рапорта след зареждане.

Може би съм нахален, но що пък не? Имаш ли пол?

Бе кво стана с @algor бе? Не, че ми е прилипсвал, де.

Мирче, имаш ли пол? То ест мъжле ли си, женче ли си? Аз съм мъж.

Имам некакъв спомен, че тая тема беше заключена от барбунела? ?

Са отивам да готва.

Мерсьойс, Эмма! Ще ти рапортувам след. ПП. В борстча съм цар, меснат или безмесен.

Въпрос към @emmi. Дояде ми се руската солянка и ще правя. Телешки гърди кило и половина; една яка телешка кост, счупена по средата (сахарная, дйет му викът; вижда се богацька и костния мозък); соленые огурчики мое производство, класически вкус; Мисля да взема пушени свински ребра след малко, също и маслини. Каперси няма да взимам - никога не съм усетил некакъв вкус в тях у нас. Ще сложа костта и гърдите да се варят, на полуготовност ще извадя гърдите, ще ги обезкостя, ребренцата ще върна към големия кокал, а месото ще го обпържа. До тук ми е засега планът. Е, доматено пюре, морковлье/лук, черен пипер/бахар/дафинов лист, хамбургски салам полуистински. Това, @emmi. Ти как я правиш?

Пространство. Как го чувстваме? Струва ми се, че чрез време. Не, очите показват бъдещо пространство. Измерваме го с време, мисля си. А времето що е? Дявол го знае на куцо магаре, май.

За 2890 отговора в тази тема докъде е стигнало? Какво е будизъм, за или не? Ако темата ще продължи перпетуум мобиле, моля да ми кажете.

... реши да пътува с метрото, оставяйки таратайката на платения паркинг. В метрото беше скука. "Да, определено скука" - каза им. После се сети: "Между другото, все не си спомням името си. Хъм..." Излезе на повърхността. Беше облачен зимен ден, но видя...

... в съня си с госпожица M. M., едно от божествата, чуваща насън. Прооотегна се кисело и обяви на полутъмната стая: "Е, днес ще е..."...

... ева! "Какво-какво?" - чула-недочула, радостно се сепна тя. Но...

Чихуяхуя. Грешка! Mea culpa. Сбъркал съм играта с тази с "последна сричка". Може ли "Ихуяхуя"?

Дропла! https://uchiteli.bg/public/uploads/files/13028833hj.jpg

Охвтопт! (вдигам табелката) Има много общо, и първото е това, кой бива провъзгласен за "талант". Сега (по-точно от '90те на миналия век) индивидите от политкоректно-джендърския-малцинствен спектър биват издигани на пиедестал, често без някакви особени заслуги. Втората от причините да не обръщам никакво внимание на известни... не - произвестени, "творци" в литературата, музиката, изобр. изкуство след тези години, е тази. Първата е това, че тези области напълно се комерсиализираха, и издателският бизнес пробутва на гмежта лесна и евтина стока и възпитава съответния ефтинджаски вкус - за намаляване на производствените си разходи. Да ти пусна ли снимка на произведенията на последния велик художник в Щатите? Това е изложбена зала с лампи, осветяващи празната стена под тях, където би трябвало да има картина. Умниците и тънките познавачи обикалят или са скупчени пред нькое от уникалните творения и цъкат с език във възхита, а някои - в екстаз. Обратното - сега човек извън или против политкоректно-джендърския-малцинствен наратив много трудно ще получи известност. Даже върви ретроцензура, при която известни творения от неджендърското минало се анатемосват и изземат от библиотеките като "расистски", "нетолерантни" - например филмите за деца на Дисни "Вълшебникът от Оз" или "Мери Попинз". Преди година-две отнеха всички научни степени на основателя на съвременната молекулярна генетика, бил расист... Расист на научна основа... Старецът е бил принуден да продаде златната си нобелова награда, за да преживява. Хрътки преследват, вещици се ловят... Твоята лесбийка я познах по знаменития етикет "токсично" в езика ѝ, а и по още едно-две неща. Много от нещата, които не се харесват на политкоректно-джендърски-малцинствената тълпа биват обявени за токсични, т.е. отровни. Мъжествеността на мъжа е от най-"токсичните" неща. Мъжът сам по себе си е отровен, мадам! Не, женствеността на жената е велика (макар и още по-добре е да е мъжествена и мъж), а мъжът, мадам, е отровен! Та така с твоята лесбийка. Затова и "джендър" стана мръсна дума в страните, в които здравият разум все още присъства. Слава богу! Засега... - - - - - - - Принудих се да ползвам офтоп, защото вашта бербънсийлъ неотстъпно като булдог заключва темите , посветени на това.

Не е така, но не обсъждам това. Като прочетох цитата ѝ от теб, веднага ми замириса на нещо от политкоректно-джендърската кухня. Поразтърсих се и воала! Та има нещо общо с цитата ѝ, искам да кажа.

Ето я на третата ѝ свадба, в щастлива семейна двойка. Тази отляво, не тази отдясно:

Може би разбрах. Предложението ми по-горе да ми вярвате не е като цяло, а само на това, че в подчертаното трябваше да има препратка към авторитетен източник с факти, който съм чел, но не помня адреса, а не е взето от сайта на филанкишията или на някой опулен от алчност агент.