„Виждаш ли, братко, аз съм Цар, а по ръцете ми има мазоли; и всичко е само заради това, за да ви давам пример; и на стари години да видя достойни помощници и слуги на Отечеството!“

Петър I Велики

“Когато детето ви спечели първите пари за сладолед, направете следното:

1. Преди да има време да оближе сладоледа си, вземете го от него и отхапете 20%.

2. Докато детето ще ви гледа учудено, отхапете още 30%.

След това му дайте останалата част от сладоледа и обяснете, че това прави държавата с всички пари, които някой печели. И какво ще се случи с всеки сладолед, който купува за себе си. И този % от ухапване може да се намали, като вземете хапка за ръка и поискате доклад, защо толкова взима.

Ако всеки родител направи това, се надявам в страната да порасне поколение хора, които ще разберат, че държавата няма свои пари - има само пари от данъкоплатци. И че данъкоплатците не само могат, но и трябва да наблюдават как правителствените служители харчат парите си. "

Маргарет Тачър

"Където има твърде много полицаи - няма свобода.

Където има много войници - няма мир.

Където има твърде много адвокати - няма справедливост."

Лин Ютан

"Най-лошите врагове са бивши приятели; те удрят вашите слабости, те знаят кое е на най-уязвимото ви място."

Балтазар Грасиан

“Ако не можеш да изкараш някого от сърцето си, най-вероятно мястото му е там. Може би един ден ще ти даде крила, а може и да се окаже камък на шията. Но при всички случаѝ ще те научи на нещо."
Айн Ранд

Истината е, че поне веднъж в живота си, ще подариш всичко свое на човек, който никога няма да осмисли стойността му. Ще го подхвърля от едната си ръка - в другата, ще го мачка и стиска, ще си играе с теб, докато спреш да приличаш на себе си. Това ще те затвори, ще те накара да се почувстваш малък, ще те накара да страдаш горчиво..
Живяно е. 
Прелистено. 

Само че, не забравяй, балансът във вселената е съвършен. 
В един момент тя ще ти изпрати някой, който ще се бори за всяка малка частичка, за всяка нотка топлина в гласа ти, за всяко малко счупено парченце от душата ти. Ще усетиш как някой воюва за теб, със самия теб. Печели те с всяка секунда. 
Не се отказва. Не бяга. 
Целува черупката ти, докато тя стане толкова малка, че един ден просто изчезне. Пуска сапунени мехурчета пред очите ти, само за да види усмивката ти. Докосва те, сякаш си реликва. Копнее те. Идва неканен. Остава повече, отколкото е планувал. 
Вече не бърза за никъде. 
Освен за теб.
И не, не са красиви думи.
Живяно е.
Разлистено.
Топло.

В главата му като погребален звън проехтяха стихове от отдавна забравена поема, които гласяха, че от всички изречени и написани думи най-скръбни са следните две: пропусната възможност.

...........

Най-лошото на гнева е ,че те вкарва в потресаващи прояви на безрасъдство и после хладнокръвно те зарязва да се оправяш както можеш.

 

Сър Пелъм Г. Удхаус

"Хората са създадени, да бъдат обичани, а вещите - за да бъдат използвани. Светът е в хаос, защото използваме хората, а обичаме вещите."

Далай Лама

Религията е това, което пази богатите от желанието на бедните да ги убият.

Наполеон Бонапарт

"Властта над други хора води до параноя, а параноята, от своя страна, поражда мания за естественото право на защита по всякакъв начин."

Серж Брюсоло

„Завистта е религията на посредствените. Тя им носи утеха, откликва на тревогите, които ги гризат отвътре, и в крайна сметка разлага душата им и им позволява да оправдаят собствената си нищожност и алчност дотам, че да ги приемат за добродетели и да повярват, че райските двери ще отворят само за нещастници като тях. Нещастници, които минават през живота, без да оставят друга следа освен мизерните си намерения да омаловажават останалите и да отхвърлят, по възможност даже да унищожават онези, които със самото си съществуване и качества ясно изобличават тяхното тесногръдие, скудоумие и страхливост. Блажен е онзи, по когото лаят идиотите, защото неговата душа никога не ще им принадлежи.“

Карлос Руис Сафон

Поклон! 🖤

З Е Л Д А 15

Събличам обеците ти, оставаш по есен, мълча и пускам рейдиохед.

Те са всичко, което искам да кажа. Те са wi-fi на сълзата ми.

Те са стърготините от гарванова скръб, затрупали мозъка ми. Те

са окосените лилии на усмивката ми, която никога не помня. Сега

просто говоря, това не е поезия, не искам да римувам нищо. Не

искам да подреждам думите правилно, не искам да впечатлявам

никого със значенията им. Просто искам да говоря за пантеоните

на тъгата ми, за библиотеките от безсъзнание, в които живея, за

обертоновете от безнадежност в черепа ми.

Така и не разбрах какво правя тук. Все по-далеч от всеки и от всичко.

Все по-клиничен в свойта самота. Мълча и слушам рейдиоехд. Те

са всичко, което искам да изкажа. Те са всичките ми прелетни

меланхолии, изпълнили живота ми. Те са всичките ми паник атаки

от 8 до 10 всяка сутрин. Но повече не искам да занимавам никого

със себе си. Просто искам да изпея залезната мъх по кожата ти, зелда.

Приливът на сенките ти. Купестата облачност в усмивката, сорентино

в шаловете и във гривните. Да изкажа своята признателност, че си

живяла тук. Че контражура ти е счупил времето.

Сега си давам сметка, че всичките ми различия със вселената са на

естетическа основа, на основа красота. И когато слушам рeйдиохед,

още по-обемно, още по-плътно го разбирам. И все повече се чувствам

бебе в старчески дом, лионел меси в реал мадрид, луна в леген,

по-голям самотник от самотата. Знаеш ли, зелда, толкова отдавна

знам, че съм излишен тук, че обществото няма никаква нужда от мен.

Но не искам да говоря за себе си. Това ме отегчава. Искам да говоря

за ставите ти, за коленете ти, за грима ти, за бъбреците и раменете ти, за

всичко твое. Така решил съм го. Така е трябвало да бъде.

Зелда, някой ден ще се обеся на обеците ти. Естествено, ще бъде есен.

Естествено, че ще вали. Естествено, че рейдиохед ще пеят creep, естествено

ще бъде призори. Ще бъде най-естественото нещо на света. Ще висне

там един елин под твойте обеци. Напук на живите и мъртвите поети.

Ще се люлее мръкналото тяло, ще се рее, ще валсира. От вените му

пойни рими ще текат, от черепа му ранобудни сови. И докато може

още да мълви, пак роклите ти ще възпява, ноктите ти, всичко. Изобщо

цялата от край до край. Не го кори. Не казвай нищо. Така избра, така

реши. Той заслужава всичкото това, нали. Ебати готината смърт. Велика

красота.

Елин Рахнев

"Ако се отнеме свободата на словото, тогава тъпите и мълчаливи могат да бъдат водени като овце на клане." 

Джордж Вашингтон

"Проблемът с глада не е защото не можем да нахраним бедните. Проблемът е, че не можем да нахраним богатите."

К. Маркс

Цитат

Those who would give up essential Liberty, to purchase a little Temporary Safety, deserve neither Liberty nor Safety.

 

Цитат

Тези, които са биха се отказали от основни свободи, за да си купят временна сигурност, не заслужават нито свобода, нито сигурност.

Бенджамин Франклин - Pennsylvania Assembly: Reply to the Governor, 11 November 1755

 

„Какво е държава без правосъдие и справедливост? Шайка разбойници и нищо повече“.

Августин Блажени, „Изповеди“

"Изборите не могат да дадат твърда насоченост на дадена държава, ако има две или повече национални партии, които имат само различни имена, но си приличат по принципите и целите си като грах в една и съща шушулка."

Франклин Рузвелт

"Поради страха, ние губим способността за анализиране и размисъл. Ужасът ни парализира. От незапомнени времена страхът е репресивен инструмент на диктаторите."

Маржан Сатрапи

"Въстанието - това е доблестта на роба."

Фридрих Ницше