Именно, Кихоте мой!

Именно

и как се радвам на това, което си написал... чудно е!

Скитащи длани,

разпиляни илюзии

и после събрани

във восъчно нежни мечти...

Търкаля се времето,

неначертано остава

незримото бъдеще

и боли...

жестоко боли!

но пък болката е най-добрия учител за тези, които искат да се научат да обичат живота

Редактирано 18 юни 200916 г. от Нел (преглед на промените)

Именно, Кихоте мой!

Именно

и как се радвам на това, което си написал... чудно е!

Скитащи длани,

разпиляни илюзии

и после събрани

във восъчно нежни мечти...

Търкаля се времето,

неначертано остава

незримото бъдеще

и боли...

жестоко боли!

но пък болката е най-добрия учител за тези, които искат да се научат да обичат живота

да, болката е най-добрия мъчител...

Понякога съм мъничко тъжна и мъничко черна, сива съм, модерна и лунна, и слънчева, напукана от мисли, или облачно пухкави мечти зареяна, залутана, луда, полудяла понякога съм тъмна, друг път изрядно бяла а пурпурната роза в кристалната ваза на масата ме кара да мечтая прималяла...

Понякога съм

мъничко тъжна

и мъничко черна,

сива съм, модерна

и лунна, и слънчева,

напукана от мисли,

или облачно пухкави мечти

зареяна, залутана,

луда, полудяла

понякога съм тъмна,

друг път изрядно бяла

а пурпурната роза в

кристалната ваза

на масата

ме кара

да мечтая прималяла...

Така е бих казала със всички, Нел.

Поздравления!

ахам... Слънцето грее еднакво за всички

Не е грях

Недей, недей се страхува,

че е грях любовта ти,

не си струва!

Проклятие е

неизживяната,

а само бленувана,

неизказаната,

недокоснатата,

покълнала, но непораснала,

непреплувала океани от сълзи...

Проклятие е!

Да кажеш: Обичам те!

тишина е

и е вричане...

Наистина са прекрасни Нел!

Докоснаха ме всичките.

Имаш я искрицата -пиши!Можеш го!

Толкова са живи и цветни влязоха дълбоко в мен.Свалих си няколко да си ги чета пак.

Разговор с приятел е много въздействащо ,а Горещо е едно от най-"горещите" стихотворения ,които съм чела-толкова страст и жар има в него.

Евала момиче!

Благодаря за хубавите думи, Еви

"Разговор с приятел" е и мое любимо. Това не са стихове в приетата форма, споделяне е. Не съм поет, нито писател нямам такива амбиции

И там съм в големия свят, разчленен от битки без смисъл, от горест, от срам, че човек съм и гордост, рояща величие. И не съм там, а съм сама в своя свят от кристал, под пъстрата, свежа дъга, с аромата на тихо лиричие.

Редактирано 2 юли 200916 г. от Нел (преглед на промените)

Поздравления за стиховете ви ... *** Сезони – мигове на човешко настроение Сезони – мигове на човешко творение Сезони – вечност за нашето умозрение Сезони – безкрая на философско прозрение.

Редактирано 2 юли 200916 г. от tonihowk (преглед на промените)

От сърце благодаря и за Вашите докосващи думи и стихове

Когато... пределее ми от тъмнината,

от грохота на думи-чукове,

отивам на сърцето в тишината

и сгушена очаквам съмване.

Когато... ми загорчи от предателство,

от празни лозунги и сляпа мъст,

се доверявам на душата си

и кротко се превръщам в пръст.

Когато... утрото ме озарява

с безброй уж изгубени слънца,

тогава обичта си подарявам

на хиляди изстрадали сърца.

Когато... някой не я иска

с усмивка я предлагам пак,

и нека гарванът се киска,

светулка малка съм в лепкав мрак.

Редактирано 3 юли 200916 г. от Нел (преглед на промените)

... Върви си! Предпочитам спомена от звън на кристални чаши и блеснали погледи. Остави ме! Да превзема отново живота си, отдаден на твоето Его ненаситното! Бягай! Отвън те чакат на жените душите влюбени и пак от теб изкорубени. Мразя те! Харесва ми да се самозалъгвам но да не чувствам болката разкъсваща сърцето ми до втръсване...

Любовно

Извивам снагата си

мраморна

в твоята мъжка милувка,

потопена в мълчание.

И пясък си, и вятър,

поглъщащ поредно стенание,

спомен от някога

пронизал гръбнака ми,

счупена чаша рубинено вино,

оцветила и днешния залез…

Две сенки сме с теб

от дълъг път уморени,

посребрели от опита,

в ефирни постели

от любов заслепени,

смълчани,

замислени,

олекотени…

Топло е,

дори да те няма до мен.

Хареса ми. Особено съчетано с картината на Fabian Perez

"Топло е,

дори да те няма до мен. "

Синкопно...дали е така?

http://null.escom.bg/index.php?m=details&id=8165

... а сърцето ми спира, спира да бие

ако тебе във някой друг те открие...

истинската обич е независима от раздялта, тя остава

не само го мисля, чувствам го

Благодаря ви, момичета, за вниманието!

Рисунка

Палитрата е простичка-сърце,

приело на живота цветовете,

дарило и усмивка на лицето,

тъгуващи понякога ресници,

и онзи трепет в двете ни ръце,

които сякаш са крила на птица.

Рисунката е простичка-любов,

храна за гладни, пулс и светлина

за изгубените някъде в мрака,

ръка протегната към непознат,

в думи чисти- топъл благослов,

нечакащ и нетърсещ нищо.

Редактирано 16 юли 200916 г. от Нел (преглед на промените)

Вина

Пулсиращи мисли

препускат безцелно

и пак се събират в табун,

като диви коне

непокорни, но верни

на скръбно, любящо сърце.

В душата на ангел

топи се стрелата,

напоена от гъста, отровна вина,

стон последен

от нанизани стонове

и отново покой, тишина.

Некърпено синьо елече младата любов с обич облече Панацея всезнайна, уханна, омайна, горчива и сладка, истина, загадка, жива погребвана и пак оцеляла, в пъпките пролетни закопняла за плод... доверих се на нея. Това е Живот!

Червените макове

и все пак...

Вечността е във пурпура

на безсчетните макове,

приели силата от земята,

в която милиарди заровени,

тленни мечтатели гният...

Днес ни има,

а утре, оплакани

пак там... там ще се свием,

и какво че горко сме плакали

за копнежи несбъднати,

мечти пропилени,

изгубени

и какво от това, че като вълците

нощем протягаме шии

и към Луната вием ли вием...

Върху нас пак ще разцъфнат

червените макове...

Наздраве!

нека да пием!

Редактирано 20 юли 200916 г. от Нел (преглед на промените)

Червените макове

====

Наздраве!

нека да пием!

Наздраве! -НЕЛ...и

нека да пием!

Най -сърдечни поздрави за прекрасния стих...!

Редактирано 21 юли 200916 г. от Fingli
Техническа редакция :) (преглед на промените)

Пулсира мракът, наситен от влюбени стонове, някого чакам в съня си, подгонен от хищна, погубваща страст... От стъкло са сълзите, раздиращи бледата кожа в кървава диря. Къде е покоят? Неизстрадано вчера, неполучено утре... неподарено безвремие... Не идвай в съня ми! Вече научих се без теб в теб да живея...

Няколко акростиха

Осъдена истина...

ти там ще останеш

навярно, в сърцето ми скрита,

обречена, но пречистена

в копнежните жарки огньове на

обич, която... все едно! беше приета за неистина

...

Понякога, само понякога

рисуваме страстни мечти, дори

и пред лицето

на грозна

анатема...

да!

Любовта

е

Живот...

и боли

...

Бързаш за някъде...

инертно движение,

скорост начална,

коварен багаж

времето спира,

изумено от трясъка на

твоят безумен кураж...

Кво вадис, Човече?

а след теб?-тихо бъдното рече

Редактирано 25 юли 200916 г. от Нел (преглед на промените)

Обич

Събличай ме бавно с очи,

докосвай ме с галещи пръсти,

поспри... после пак отначало,

страхуваш ли се?

Недей!

Погледни ме и виж,

гладка съм и толкова бяла...

отразила дори твоите мечти -

огледало съм.

Да.

Огледало.

Сън си...

Сън си!

А те обичам наяве,

мислите ми - жарава,

огнено парят

любов ли си?

или илюзия, припозната в

чудата алюзия...

непознат си днес

остарял си за утре,

страст ли си или просто копнеж

тривиален, но не чак толкова скучен

трус ли си или придворен кортеж

апликиран за всеки случай...

Сред пясъка

Някак доволно изхлузва се мракът,

сякаш тъй дълго е чакал

своя пореден покой.

В огледалото светят очите ми...

отново плакали

за онези тъжни,

неизречени истини

към непознатия свой...

Новият ден наплита в косата ми

сребърни блясъци,

сърцето с неравномерни тласъци

блъска кръвта ми по старо русло...

И пак съм там измежду

плуващи пясъци,

в тишината на крясъка,

търсещ оазис-заслон,

но вече не чакам...

Открих се отново в

кехлибара на залеза!

А да обичам

друг начин

не знам.