Ааа, Даркиии!!!! .. и не съм казвала рошаво, а бурно. Ще ти разкажа, що да не ти разкажа за бат Сали. Значи като ученичка ходех да работя лятото при едни мои роднини билкари, да си изкарвам парички.При тях както се сещаш предимно цигани работят. Та истории да искаш... Едно лято бях дори патрон на една циганска група, но това е друга история.... Та за Бат Сали. Работеше при моите хора. Случи се така, че се местиха от една къща в друга и трябваше да се удари едно рамо да се премести цялата покъщнина. Пълним ние камиона с чували и кашони и измежду всичките багажи циганката / на Салито жена му/ намира чифт стари кубинки, в които моят завеян свако набутал преди време няколко пачки валута, които съответно забравил .... и познай. Парите потъват на момента в шалварите на булката. В следващият момент се чува един звучен шамар и парите изскачат. Бая пари бяха да ти кажа, хич да не е няколко хилядарки. Това е историята с честния циганин. пп И какво против имаш моите станиолени пръстени не мога да разбера? пп2 А, е да питам : Туй ли ти беше 'сичкото дрънкане на железа?

Редактирано 3 януари 201214 г. от Уиш... (преглед на промените)

Станиолените пръстени са ми любими, заедно с флумастрите със йод, риванол, фуксин, гранофурин и пиоктанин. Оставят незабравими белези по тапетите на мама И какви железа са те подгонили, аз съм нежна душа. В главата ми са само пияници и проститутки П.П. Хай да ле си дале. Соске му завъртя таковата шамар на 'айшету бре мумиши? М? П.П. Ти виждала ли си бурно море дето да не е рошаво. То като един разбълнуван диригент, се роши ли роши...

Хм, за морето няма да споря. Това с диригента особено ми хареса.

Кога фърли чука, кога нежна душа стана?

Елза май се казваше булката , ще видиш ти Айше. Ми ошатка я щото краде... Между другото от тия цигани и други неща научих. Не можеш да си представих, Дарки , как изричаха дума хляб. Направо да настръхнеш. Някои хора цял живот не могат молитва по такъв начин да изрекат. Нямам думи.

Редактирано 3 януари 201214 г. от Уиш... (преглед на промените)

Кога фърли чука, кога нежна душа стана?

Уишоууу, няма значение какво държиш, а как го държиш. Обичам си чуковете аз и най-вече жежкото железо, пари малко и ядно съска, но мирише вълшебно. Алеее

Елза май се казваше булката , ще видиш ти Айше. Ми ошатка я щото краде... Между другото от тия цигани и други неща научих. Не можеш да си представих, Дарки , как изричаха дума хляб. Направо да настръхнеш. Някои хора цял живот не могат молитва по такъв начин да изрекат. Нямам думи.

Аз може и да съм гаджо̀, ама романипѐ не е непозната дума за мен

Уишоууу, няма значение какво държиш, а как го държиш.

Взимам си бележка на момента за тия думи.

Карамела като се събуди пак ще намери разхвърляно. Цигански истории, то от нас какво ли да очаква де...

Нема а се притесняваш "Шукар бури - кар мангел". Та и с темите така, хубавата тема, хубав спам иска Чѐрпи една дъфка, пък Карамел, като се събуди ше има да се хили докато си сплита косичника

Откровение

В нощ като тази

препускат мисли-диви коне,

рано е да умираме,

късно е пак да се родим,

а имаме...

имаме къс днешно лазурно небе

и още струни за китарите,

достатъчни да продължим

по пътеките...

но не онези старите,

затрупани от сажди и от дим,

а нови, повели ни навътре

по спиралите...

и това е избор-

будни ли да бъдем

... или още да поспим

Ех...

Ай шукар, бут шукар

Песней наполнили сердце моё... ай, ай, айайайяяяя...

Е това е Карамел, знае как да ни се разсърди

Ей, страхотен поздрав! Е, как да не ги разбереш братята що като правят сватба се забравят, то с тази тази музика може ли сърцето да изтрезнее?!

Уиши Посвещавам го на теб, макар да е малко извън демонстративното ми амплоа Но с обич и благодарност, че му даде път...

Без отговор

Колко ли думи имам още неказани,

премълчани, преглътнати с горест,

колко ли пъти в ъгъла наказана

ще пиша и късам лист от житейската повест,

която познавам и съвсем непозната

ме удря в лицето... неочаквано... като вятър,

завъртял изведнъж на дните листата...

колко ли още роли ми е отредил този театър?

Колко ли реплики ще съм забравила

точно когато в сцената аз съм наред

и увита в бяло тишината прокажена

ще поскърцва с колата си... и навред

скрили лицата си многобройните шпикери

ще крещят истерично: "Вещице, ти си, ти си наред!"

и неотвърнала пак ще потъвам в тъгата си...

докато намеря брод и в тъмнината просвет.

Редактирано 8 януари 201214 г. от Нел (преглед на промените)

Катурна се денят... оставил отпечатък по листа изписан ситно с имена и дела... Днес съм чужда. Съвършен егоист и не приемам да нося нечий кръст, отказвам да имам вина за грохота на срината лавина, та аз съм толкова далеч... далеч от онази планина...

Дали...?

Я разрови в тишината под пъртината...

и признай разстоянията откога за теб са важен факт..?

Тая нощ приспи с Мr. Съвършен Егоизъм,

пък утре с лопатата ще рина с тебе сняг.

по повод добрата компания по пътя, вместо ' ....... '

Сладки сънища, Нелчо

утрото... И аз пак бутам по стръмното камъка, мой мъничък, беден Сизиф, така и не изградихме с теб замъка, за да има поне един от нас напълно щастлив. А може би просто така се налага? (не разчетохме онзи курсив) Завършим ли го от неспирната влага, би останало само... един плесенясал масив

Поздрави Нел ,само как чудесно си подредила всяка дума в стиха си ...!

Още веднъж - поздрави !

Благодаря, Жоре! Потанцувах с думите...

време за брънч, каня ви в импровизирания ми виртуален клуб, да послушаме музика...

Редактирано 9 януари 201214 г. от Нел (преглед на промените)

Много обичам така, като тръснеш глава и като се фръцнеш.

От снощи танци са ми в главата... аз освен, че ще слушам и ще подскачам наоколо пък.

Лошите момичета не плачат. Те крият своите сълзи. Защото знаят - в тях вторачена е цялата тълпа с езици зли. Лошите момичета на колене не падат. Те вдигат в болката глави. Не се оплакват и да страдат Какво тук значи някой да ги съжали? Лошите момичета са своенравни. Не водят битки и войни. Като лебеди са - в полет плавни Дори когато страшно много ги боли.

Не знаеш...

В заснежния ден

песен на влюбен синигер...

Не е ли животът чудесен?

Усмивката сигурно

е нарисувала в очите ти младост,

по устните няколко щрихи сладост

в горчивия ритъм на поредния ден...

Как искам(не знаеш) да си до мен,

да топлиш ръцете ми с дъх затаен

и с очите си дълго,

дълго да спорим,

докато изтрием последната капка умора,

полепнала в часовете раздяла...

Как искам(не знаеш) да съм цяла!

 

Не чуваш ли?
Ела при мен,
прегазил суетата си

в омарата на утрин пъстропера.
Хвърли онази дрипа от душата си-
възгордата... жестоката Химера.
А после с голотата си завий ме,
топлина във мен отново да възкръсне.
Не говори.

Обичай ме!

И скрий ме
във огъня на влюбените пръсти.

Предколедно...

 

 

 

Очаквам хиляди звънчета

в короните бодливи на елхите,

очаквам песента на стрелите,

с които амури докосват скалите.

Очаквам в скрежното утро

симфония на птици оживели,

очаквам ромона на нежни струни,

на звездите нощните трели.

Очаквам ръцете ми да стопли

дантелата на миналото време,

да стихнат ветрените сухи вопли

и Коледа да бликне в мене.

Очаквам...

Нима забравих как се прави?

Като пеперуда по клавиши на пиано

да раждам звук и беззвучно да се раждам?

Да чувам хиляди звънчета

когато тишината на снега пораства

и скалните рисунки оживяват

от пулса животворен на сърцето.

Нима забравих, че във мен е

духа на всяко възкресение?

Не съм.

И все пак чакам

новото,

поредното

Рождение.

Редактирано 19 декември 201312 г. от Нел (преглед на промените)

Старата кръчма

 

 

Хиляди печати невидими
по стените, покрити със спомени
за минали дни, отшумели години...
старата кръчма в пазвата къта
и радост,
и горест,
от срещи, разлъки...
Масите в такт тананикат,
танцуват столове,
на тавана очите пускат мостове
за погледи скрити,
срамежливи усмивки.
Време за спор,
покрай него-забивки.
Някой е тъжен,
на друг сърцето е диво,
сладък коняк или вино горчиво,
все едно...
старата кръчма живота попива

Редактирано 4 април 201412 г. от Нел (преглед на промените)

Неравноделно

 

 

Не ме търси,

подземните реки са тихи,

раздирам свойте дълбини

и все по-рядко пиша стихове.

Не ме търси,

мълчат листата в сушата,

аз диря свойте дъждове

не виждам друго... и не слушам.

Не ме търси,

онемели струни чакат дъх,

разплитам спомени унесено,

през зимата тополен мъх,

наместо сняг... и няма песен.

Не ме търси!

Сбръчкана дъгата се срамува

от овехтели цветове,

нечакан вятър няма откъде

в косите и да спре и полудува.

 

Не ме търси!

 

Защото аз ще те намеря,

когато и душата ти кърви

от зло и мазно лицемерие.

Когато всякъде боли,

а болката е непремерена.

Когато в празните гнезда

се лутат мисли-черни птици,

когато черната вода

залива твоята пшеница

и смяташ, че загубил взор

си сляп, и болен, и безличен...

Ще те открия(внучка съм на Тор).

А в цвят и звук,

светът наистина е по-различен!