ДрамАпатично

Не те разбирам, паляче,

огледало ли нямаш,

да погледнеш сам в своите очи?

Да разделиш истината от измамата?

Обещавам ти... ще спре да боли!

Не те разбирам, паляче,

скри се зад маската

на изкусен, фалшив мъченик.

Смени бързо дамаската,

беше копче, а стана илик.

Не те разбирам, паляче,

Астерион скрит в лабиринт.

Така ли оцеляваш?

... не ми отговаряй!

Думи... Отдавна сме квит!

Редактирано 8 септември 201015 г. от Нел (преглед на промените)

Бях... Красивият кон под скъсано, пъстро чергило, бях белият лист, попил аромата на тайното, скрито мастило. Бях недоизпятата песен на млад трубадур, лирично отнесен, по рицарски влюбен в меча си – Ескалибур... Бях ромон на извор, тътен на буйна река, бях тихата сянка, привела снага под тежестта да бъда жена. Бях лятото жарко, наследник на пролетта, вече съм златната есен, натежала от спомени и чакам властта на... снега.

Есенно

Не тъгувам, малка моя, че прегърнах есента,

не съм унила, а спокойно чакам снега.

Есента не е тъжен сезон, мило мое момиче,

в благородното злато блести красота,

тя е тиха въздишка след дългото тичане,

благослов за обич е, покой... тишина.

В колорита и скрити са, моя приятелко,

най-топлите, най-даващи ласка ръце,

а кехлибара на гроздето са и зениците,

открили съкровеното място на всяко сърце.

Няма тъга в листопада, мое малко момиче,

тъй люби вятърът прекрасната своя земя,

завива я с ласка, дървета горди съблича,

отморени от тежест да посрещнат снега.

Непо...

Непокълнали семенца,

в пръста изгниващи от самота.

Кой така ви ориса?

Да не виждате слънцето,

неокъпани от дъждовна вода.

Кой затъпка ви, милички?

Чия бе таз суета,

в ярост и злоба облечена,

на непотребност обречени,

само нощ ... непознали деня.

Чудесен стих Нел ...!!! Поздрави ...!!! http://www.vbox7.com/play:10e64b25

На една непокорна тъга...

посвещавам този стих на Амбър с много обич!

Аз наливам по чашка... ти говори

за пълните с горест джобове,

за перата дъждовни на онези стрели,

които в сърцето оставяш за спомен,

за калните локви, блатата от сълзи,

печалният образ, сподавен във стих,

за кристалната ваза с овяхващи рози,

недописан остана и онзи любовен трептих.

Говори... недей да мълчиш!

Настана време за слушане. Есен е.

Прибрани плодовете няма да опорочиш,

разкъсай на страховете завесите.

Не се крий зад бутафорни кулиси,

не пий в самота своите глътки горчиви

дай по капка на всеки, пей! Извиси се!

и ще се върнат при теб птиците... живи

Скитница

Не умея да чакам...

плашат ме сенките в мрака

и пастелният ритъм

на онзи пясъчен часовник

който нося в сърцето си

да отмерва времето-

миг за обич,

хиляди мигове скитане,

докато натежат от сълзи клепачите

и приема нова вяра в очите си,

а когато ме прегърне утрото

с шепота дъждовен на стрелите си,

си тръгвам, не казвам нищо

... и не питам.

Следва тежък разбор-

бях, съм и ще остана ничия...

в ритъм се спуска над мен

тежкият пясък,

уморен,

пъстроцветен

с непокорно величие.

Редактирано 14 октомври 201015 г. от Нел (преглед на промените)

Крехко

Когато сгъсти се до болка небето

и затрупа с кръвна злоба големия свят,

затварям към него вратите

и влизам при себе си,

в онзи тъй малък и крехък,

единствено мой кръговрат.

И ако точно в този миг си до мене,

ще видиш как изтича кошмара

от уморените, тъжни очи

и вместо него топлината разстила

своите бели,

преплетени със злато лъчи.

Редактирано 21 октомври 201015 г. от Нел (преглед на промените)

Отмалели

Протегнала пръсти

почти те докосвам

Моя близка далечност,

в този живот се разминахме,

но имаме своята вечност,

в която сънувам кипариси,

и пее с тъга не една китара,

отлитат от мен и последните гларуси,

и догаря поредна цигара.

В която в книжни лодчици пътуваме

към покоя на оживялата есен,

не поумняхме, само мъдрувахме,

затворени в ритъм на песен

и отмалели от спомени

ей така потъгувахме

за живота... а Той е чудесен!

Копнеж

От копнежа тежат хоризонти,

прекършени мисли мятат отровни стрели,

а зад тях се усмихва архонтът,

господар на човешките ни, тъжни души.

Дали ако с гордо чело застанем

и тихо прошепнем: Стреляй!

Стреляй гадино, нека боли.

Дали ще зарастнат старите рани?

А сърцето ще спре да кърви?

Дали ще намерим в себе си храма,

или с крака и ръце изподрани

насляпо

нанякъде

все ще вървим?

"ЭХ РАЗ, ЕЩЁ РАЗ!"

Идвай в съня ми,

моя близка далечност,

докосвай ме с восъчни пръсти,

подари ми дълбокото болно

на твойта сърдечност,

ще поделим това помежду си.

И когато усетиш слабост в крилата си,

уморен от жестоките бури,

приземи се, довери ми душата си,

ще приседна до теб,

и ще чакам… докато се събудиш.

http://www.youtube.com/watch?v=AexZYBBmn3k

Редактирано 9 декември 201015 г. от Нел (преглед на промените)

"О"

Отегчих се до смърт

от фалшивите бисери,

от лъжите,

от животът измислен.

Отегчих се до смърт

от лукави предатели,

от лицемерие,

от градомани приятели.

Отегчих се до смърт

от картинни оазиси

от пустинята,

от непрестанни катарзиси.

Отегчих се до смърт

от писъците в главата ми

от мислите,

от захвата на мечтата ми.

Отегчих се...

от непревземаеми хребети

от омърлушени делници.

Отегчих се...

отегчих се от себе си!

Редактирано 10 декември 201015 г. от Нел (преглед на промените)

Малий Кака,

Ти да не си легнала да умиргаш бре Кака? Немой и ти така, ще плачем за теб! Пробвай моето лекарство. На мен като ми писне от сичку влизам в режим

. Та и ти така, зими и пусни едни конье, они сами знаят що да стоскат...

Ади стига от мен

Ааа и да знаеш, че тази дума, как беше - аха "катарзис" - звучи направо вулгарно!

Даркииии, по-стойностен коментар досега не съм получавала. Съвсем сериозна съм, макар да ми ручат два реда сълзи от смях няма ли по-ухилен емотикон??? Вече пет минути се смея. За мренето... когато-тогава. От отегчение не знам да има умрели. То си е скука...ма минава... заушки...

Кака, къде избяга мари? Срам те било, ни у "римите" се вескаш ни у "моите окопи". И в религиите нема кой да опонира. Абе умрела работа ти кажувам. Ади ела си тук-е та да настане малко калабалък. Чекамо те...

Близо

Тъй близък си...

Че те чувам във шепота

на стария кестен

с клони-ръце уморени

от дългото чакане,

протегнати, неподредени,

сякаш очи са тревожни,

без сълзи, в сухотата си плакали.

Тъй близък си...

Че те нося в сърцето си-

тъжна китара,

изплакала всяка струна,

скъсана някъде... от някой,

и така наранена свиреща пак

в жестоките бодли на мрака.

Тъй близък си...

Че те прегръщам нощем в съня си,

забравила всяко приличие,

Моя Тъжна Далечност,

и танцуваме двама,

така както само ние си знаем-

нежно, и страстно, и романтично,

после идва утрото... нехаем,

усмихни се... толкова ти прилича!

Редактирано 8 февруари 201115 г. от Нел (преглед на промените)

Жарава

жерав ли видях? нима се връщат вече?

а още помня последните крила,

ранили ме с усещане на обреченост...

алено е още в сърцето ми мястото,

върху което избродирах близка далечност

а времето явно тече си... и омагьосва ме бавно със вечност

Обич

Да те обичам е толкова лесно,

рисуваш в сърцето ми с песен,

разпознавам те във птичия полет,

в теменуженото ухание на пролет.

И в игривия вятър те разпознавам,

заплиташ се в косата ми палаво,

после целуваш очите ми с нежност,

даряваш ми слънце,

и дъжд,

и безбрежност...

Господар

С много обич на Нини!

„Седем пъти падни, осем стани!”

с кръвта си всеки миг го изписваш

и вървиш... продължаваш,

понякога дълго мълчиш

танцуваш по свойта жарава.

И сълзите си криеш в дъжда,

преглъщаш солта на живота,

с един господар и само смъртта

ще е край на предаността ти самотна.

В десницата стискаш своя Катана,

разсичаш възлите един по един,

душата си чиста с чест отстояваш,

вървиш през бури, огън и дим.

А сърцето - пристан за влюбени

отмерва пулсът ти със красота,

за да намериш онези, които загубени,

се лутат в житейската гъста гора.

„Седем пъти падни, осем стани!”

И пак продължавай! Върви! Лети!

Прекланяй само глава пред лицето

на едничкият твой господар – Сърцето!

Редактирано 2 април 201115 г. от Нел (преглед на промените)

а бе ти що ме разплакваш по нощите...? Нел,много е хубаво

http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif

„Седем пъти падни, осем стани!” И пак продължавай! Върви! Лети! Прекланяй само глава пред лицето на едничкият твой господар – Сърцето!

Вярвам си съгласна с написаното по-горе, Ев? http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif

И аз те прегръщам и се надявам скоро да видя твоите мънички бели камъчета!

Мънички бели камъчета ли чух? да няма тука някой друг събирач?

сори за оф-а ,Нел,но успяхте да ме изкарате от бърлогата..