Да. Аз събирам малки бели камъчета и като древните римляни, бележа всеки щастлив ден с бяло камъче.

Не тъгувай, мое море...

Чувам те, мое тъжно море,

плаче днес и прибоят,

и ширналото се лазурно небе.

Без сълзи. С най-тънката струна

на китарата, забравена в ъгъла.

Плаче в росата, покрила тази сутрин

новите дрехи на тревата,

по която обичам да стъпвам на пръсти.

Плаче и старата шипка,

стиснала необраните си плодове,

(някой се уплаши, че ще го набоде)...

Плачат и розите, още неотворили

уханните си, рубинени цветове,

плачат птиците, загубили облозите,

че са слънца... в чуждо небе.

Но ти не тъгувай, мое море,

за горещите плажове,

някой ден ще се завърне пясъкът

и белите чайки с приятелски крясък

ще ти подарят криле...

Редактирано 7 април 201115 г. от Нел (преглед на промените)

Ела...

На Нини с много, много обич

Затвори очи

и ела на онова място,

което запазих за теб във сърцето си,

където омаен поет

рисува обагрени в злато

уж обикновените твои делници,

и малък художник

е разтворил пъстра палитра,

а на триножник

ще видиш своя портрет...

Ела в сърцето ми,

ще чуеш песента на птици неземни,

и ще те погалят зениците

на слънце вечерно.

Редактирано 15 април 201115 г. от Нел (преглед на промените)

Невероято е как щастието може да се побере на толкова мънички места.. Не,не ми казвай,Нел,че не е невероятно... остави ме да гледам с очите на дете......

Редактирано 15 април 201115 г. от Уиш... (преглед на промените)

Красиво е!

И е истинско!

точно като детска усмивка с няколко липсващи зъбчета!

две плюс две е равно на пет, нали? http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif

и питаш..

Попитай ме...

Попитай ме... къде е светлината?

И аз ще ти покажа как реката

морно тялото си точи,

как подскача бистрото поточе

и как върбата пее своята песен приспивна

на клена унесен в любовта си дивна

към брезица още млада, бяла...

попитай ме... къде е цялото...

ще ти покажа очите на сърцето!

и клетниците слепи, невидели

слънцето как може и от тях да свети...

Редактирано 3 май 201115 г. от Нел (преглед на промените)

Послушание

Бяла съм. До болка бяла,

цветовете на дъгата

в себе си събрала.

И не чакам.

Забраних мечтите...малко вяло...

без надпис "до поискване".

Само една остана-оцеляла

в неизбежно ръкостискане

преди голямата раздяла...

И посоката смених.

Сега съм цяла.

Лодка, плуваща срещу вятъра.

Такава беше насоката

на приятел, младеж остарял

преди години. Живот помъдрял:

„Искаш ли бряг, искаш ли суша...

не следвай никого,

сърцето си чуй и го послушай!”

Искам да поздравя всички, които влизат тук с две песни, изпълнени от певица, която ме покори напълно и един виртуозен китарист, когото много, много обичам...

http://www.youtube.com/watch?v=EKKiZiPxNms

Редактирано 12 май 201115 г. от Нел (преглед на промените)

Сънувай

„Не за всеки роб е свободата”

Сънувай...

Чуй моя глас в шума на реката,

В сълзите на дъжда ще ме познаеш

и в приказките, лишени от позлата.

Сънувай и буден,

Продължи да мечтаеш!

За мекия полет на птиците,

смирената трева и зениците,

препускащи по пътя на времето.

Сънувай...

Стъпи здраво на стремето,

повярвал в мигове влюбени,

забрави за бремето,

за миналото изкорубено,

безименните си моменти.

Сънувай...

В песента на щурците ще се познаеш,

Ще видиш лицето си

между слънцето и луната,

и само пулсът ще кънти в тишината.

Сънувай...

„Не за всеки роб е свободата”

Редактирано 14 май 201115 г. от Нел (преглед на промените)

Сега остава и аз да сложа трите точки и...

Благодаря ви! http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif

http://www.youtube.com/watch?v=C2RPoN0aPhw

Сега остава и аз да сложа трите точки и...

Благодаря ви! http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif

Слагай каквото си искаш,с този стих направо ме спря...

Шепот

До теб съм, мое море,

слушам шепота тих на прибоя,

зарових дълбоко в пясъка мечта,

нямам вече нищичко свое

и съм толкова богата,

днес владея световете,

в ада ли съм или в рая?

Не знам...

Но сърцето ми в синьото свети...

И сякаш виждам целостта на живота

по водата знаци с обич чертая,

скалата посреща вълните...

тих грохот

и при теб се завръщат в безкрая.

Тихо... тихо нашепва прибоят:

Няма край и няма начало!

До теб съм, мое море...

Не.

С теб съм се сляла.

Надолу...

Изгреви… залези…

В есента се оглеждам,

на листата в крехките нанизи

и… отминавам небрежно…

А покрай мен дървета оживели

протягат гъстите си клони,

опора сещам… парапетна нежност

загрижено помага ми по склона.

И някак все по лесно става

политането ми надолу… към небето,

където времето е спряло

и бяла тишина гнезди в сърцето ми…

Редактирано 20 юни 201115 г. от Нел (преглед на промените)

Умора...

По раменете ми се стича умора,

в капки отегчение,

събрали тъгата на безкрилите хора

спящи в заточение,

непознали слънчевото утро

на росата в перлите от време,

обесници, глухи за изкуство,

нарамили суетност като тежко бреме...

Редактирано 14 юли 201115 г. от Нел (преглед на промените)

Прошепнато...

Една от тези, знойни вечери,

катурнали се,

за да ни изпитат,

мечтаем ли прохладата на глетчера,

когато по телата ни се стича

безумна страст на капки карамелени

и свян целува ни със устни на момиче.

Набъбнали от вчерашно доверие,

разголени от сластно неприличие,

приемам те във своето предверие,

поканен гост бъди ми.

Не се вричай.

Не казвай силни думи,

не ми нашепвай с огнени езици...

Тихо е. Полепнала магия помежду ни.

Ти Бог си. Аз съм твоята жрица.

Редактирано 15 юли 201115 г. от Нел (преглед на промените)

Нел, прекрасно е!

Прошепнато...

Една от тези, знойни вечери,

катурнали се,

за да ни изпитат,

мечтаем ли прохладата на глетчера,

когато по телата ни се стича

безумна страст на капки карамелени

и свян целува ни със устни на момиче.

Набъбнали от вчерашно доверие,

разголени от сластно неприличие,

приемам те във своето предверие,

поканен гост бъди ми.

Не се вричай.

Не казвай силни думи,

не ми нашепвай с огнени езици...

Тихо е. Полепнала магия помежду ни.

Ти Бог си. Аз съм твоята жрица.

Е това си е направо върха!

Благодаря ти!

Откровение

В нощ като тази

препускат мисли-диви коне,

рано е да умираме,

късно е пак да се родим,

а имаме...

имаме къс днешно лазурно небе

и още струни за китарите,

достатъчни да продължим

по пътеките...

но не онези старите,

затрупани от сажди и от дим,

а нови, повели ни навътре

по спиралите...

и това е избор-

будни ли да бъдем

... или още да поспим

Прекрасен стих ...Поздрави ...!!!

Тази сутрин едно приятелче ми зададе въпрос, на който ми е много трудно да отговоря с думи...

Все пак ще опитам...

Познание...

На Амбър с много обич

Обичам музика,

поезия обичам,

не ми е чужда прозата,

прородното лиричие,

познавам и комедия, и драма,

чEти и предатели...

романтика за двама...

познавам верността, измамата,

любимите приятели...

познавам на живота мекото

и най-жестоките бодежи...

на мислите си ехото,

любовните водовъртежи...

Познавам отчаяние, кураж и сила,

и ангели, и дяволи красиви,

живея с тях откак съм се родила

в дъгата пъстра и мъглите сиви...

Живота познавам...

и без да се вричам

просто живея

... още по-просто обичам

Нел

Къде си ги набутала тия агрегатни състояния, не може да ги открие човек.

Покажи ми радостта си,

увий ми я в бонбонена хартия,

семпличка, от 'Карамела Му'

опаковай я добре във детски спомен

с личице от ретро фотос

изрисуван с усмивка до уши...

покажи ми радостта си,

а аз ще ти направя фиба,

станиолен пръстен,даже два..

Хайде, покажи ми къде криеш радостта..

Агрегатно състояние "Лед" Забързана със снежните си мисли, отминавам думи, фрази... знам... да ги прегръщам сега е излишно, бучицата лед във ъгъла... ... аз съм тази А в мълчанието си слушам сърцето, ще ги намери някога... то е което облича пулса си в думи различни, понякога силни, друг път безлични...

На ледът какво му е нужно…? Просто малко време, две топли ръце, и силуетът си е готов да изгуби… Да се превърне в капка с топли очи, в бурно синеоко море.

Лигличките ми те Рошаво синеоко море. Дрън дрън. Я бързо тук един потен ковач да подрънка малко желязото. Може и фъфлещ брадат циганин да разказва приказки Аре бе Уишо, от кога чакам да разкажеш за оня мангал, как те е научил на честност...