мохини

Имайки предвид казаното в Химна на Сътворението в Ригведа, а именно, че кама или желанието е началото на мисълта: "…Отначало го обзело желанието /кама/, това било първото семе на мисълта." мисля, че човек следва да е внимателен в изводите си. В противен случай може да изкара и Бог невротик.

Херметизмът също е едно от продълженията на ведическите учения, където същите принципи са разгледани подробно. Затова е повече от сигурно, че казваме едно и също, но по различен начин. Няма как иначе да е. :-)

Точно така разсъждават повечето хора на запад, което, уви, може да се каже, че е "упадъчно" или "профанизирано", тъй като е очевидно влиянието на изтока, на ведическите учения и будизъм, но има пропуски и недостатъчно разбиране. Във веданта това разбиране е, че абсолютно всеки човек е обичан заради Атман, а не защото е хубав, добър, приятел или съпруг, или защото има сходни на нашите нагласи. Иначе как бихме могли да обикнем "враговете си" или "различните от нас" - това е смисъла. Не е нужно да приемаш дадена гледна точка, ако я разбираш - е достатъчно. Погледнато от съвременна, светска гледна точка, поста ти е напълно логично издържан и обоснован. Точно на този принцип работят човешките взаимоотношения днес. А той си има своите недостатъци.

Напълно съгласна със забележката, но е важно да се обърне внимание и на следното. И във веданта, и в будизъм спасението е резултат от собственото нравствено развитие, което не може да бъде наложено от някакъв външен фактор. Целта е да се просветлят хората като разбиране за естеството на съществуването и по този начин да действат с разбиране не само за собственото щастие, но и за благото на другите. Тези учения не се основават на никакви други заповеди и/или закони, измисляни някога от човек. Затова при тези учения, ако някой действа неправилно, той няма да бъде възнаграден с добре познатите ни светско-аврамически епитети, като " срамно ", " нечестиво ", " недопустимо ", " недостойно ", " богохулно ", а ще се подходи с дълбоко разбиране - "действате неразумно и това ще ви донесе скръб - на вас и на хората около вас."

Във веданта, а и в будизма състраданието е най-висш критерий за морал, което се проявява в отсъствието на действието "съдене", тъй като е изместено от "разбирането".

Точно така. Който не желае да крепи статуквото допуска грешка по отношение единствено на status quo. От друга гледна точка, може да е напълно правилно решението му да не го подържа. Най-пресен пример - Нелсън Мандела.

Ти не предлагаш изобщо цивилизовано решение, а се заяждаш дребнаво, като една недоволна тетка в стил Вълчи Рай, на която не й харесва, че на света съществува свободата във всичките й изражения. Иска си оградата и рамката, тропа сърдито с краче и се цупи, че някой й показва, че съществуват и други светове освен нейните. На всичкото отгоре те са точно толкова важни и смислени, колкото нейните - о, каква наглост да твърдят подобни недомислици - че имат право на живот?! Разбира се, че нейният свят е по-по-най-най и само той има право на съществуване. Цивилизовано решение би било да умееш да приемаш различните гледни точки и да им отдаваш пълното право на съществуване така, както го даваш и на самия себе си. Да можеш вътрешно да им позволиш цялата свобода, която желаеш за себе си. И да се радваш, че съществува такова невероятно многообразие. Ти в момента се опитваш да се правиш на ръководител движение, да казваш кой и къде има право да пише - не се ли усещаш какво правиш, а, уж, прекара цели два месеца при тибетците? Казах ти преди да заминеш, че будизмът не е за теб и че ще си изгубиш времето, съжалявам, че думите ми продължават да се потвърждават. Отлично си си зазубрил уроците, но когато нещата стигнат до прилагането им в живия живот, се дъниш като тетката от примера. Чудесно. В такъв случай трябваше да започнеш от поста на Скепсис, където той нарушава точно тези правила.

Думите са от значение само за онзи, който е привързан към тях, Скепсис. Точно на теб ли трябва да пиша това?Ако нямаше разлика кое и как се нарича, вниманието може би щеше да бъде насочено към същността, както отлично е илюстрирано в това филмче:

Мхм, според теб в историята не може да бъде намерен никакъв друг смисъл и не може да бъде направена никаква друга интерпретация, която да е също точно толкова правдоподобна, както онова, което си зазубрил? За щастие, дори и в математиката, една и съща задача може да бъде решена по много начини. Същото е и в живота. Една и съща житейска ситуация няма само едно вярно решение.

Точно така мисля и аз - всичко е относително и благодарение на този факт, свободата е възможна за всеки по всяко време и на всяко място. Въпрос вече на личен избор е дали човек ще избере синьото или червеното хапче - както Морфиус предложи на Нео във филма "Матрицата". Мъдростта за мен е решението за дадено информационно поле. Колкото това поле е по-висше или максимално наситено с информация, толкова повече решението му ще се доближава до Истината. Помня, че за теб Истината може да бъде само субективна и съм съгласна донякъде с това, тъй като човешката истина е винаги субективна. Няма как иначе да е. Защото Истината е тази, която обяснява всичко, а ние долавяме само отделни нейни фрагменти. Доловилите и опозналите най-голямо количество от тях - наричаме с думата "мъдреци".

Напълно споделям тази сентенция, но с едно уточнение под формата на въпрос, който ще задам в края на поста си. Цялата история на човечеството ни показва, че само чрез осъзнато или неосъзнто нарушаване на битуващите правила или норми може да се стигне до развитие. Ако човек ги спазва чинно, безропотно и се води само по "очевидните" и "общоприети" модели без да използва нови, понякога считани за "недопустими" подходи, това води единствено до застой. А застоят е смърт, движението е живот…а грешката, както ти казваш - е свобода. Свободата на експресията на съответния субект, който въпреки наложените норми, е достатъчно дързък да "направи грешката" и да ги наруши. Той допуска грешка - не спазва наложените на всички правила, ала допускайки тази грешка, той си връща свободата. Но! Все пак е необходимо следването на някакъв вътрешен, етичен код, тъй като има много хора, които допускат грешки, ала не можем по никакъв начин да твърдим за тях /а може и да можем?/, че са свободни, благодарение на грешките си - престъпникът свободен ли е?

Защо за съжаление? Няма за какво да съжаляваш, а имаш повод само за радост! Има един много хубав коан за грешката, но си спомням само едно изречение от него, което звучеше горе-долу така: He who never made a mistake, never made a dsicovery - само онзи, който никога не е грешил, никога не е направил откритие. А ние, българите, казваме "човек се учи от грешките си". Грешката е най-прекия път до осъзнаването. А осъзнаването е онова, което ни прави свободни. Или с други думи - колкото повече грешим, толкова повече се освобождаваме.

Свободата не различава субективна от обективна истина, така както не различава добро от зло. Пак свободата е тази, която не налага предпочитания, нито робува на убеждения, защото тя е чистото търсене на смисъла. Когато смисълът е намерен - думите стават излишни.

И ти си прав като напълно реално проявление на свободата и свободната воля. "Ако едно твърдение е дълбока истина, то и неговото противоположно, също е дълбока истина." Нийлс Бор

Не, не…не става дума за абсолютизъм или за някаква йерархия.Твърдя, че истината, сама по себе си, съществува. От човешка гледна точка тя понякога е обективна, понякога е субективна, понякога е познаваема, а друг път - не, но винаги е независима от нас и нашето мислене за нея. Истината може да съществува сама по себе си и без нас.