Премини към съдържанието

Препоръчан отговор


Съществува ли абсолютна свобода ?А съществува ли обективна истина ?

 

Какво казват философите, религиите и духовните учители по въпроса ?А какво мислите самите вие по въпроса ?

Редактирано от Aumi (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Истината винаги е обективна. Рано или късно тя излиза наяве, колкото да звучи като клише. Абсолютната свобода също я има, но всеки я преценява и разбира по-различен начин. За мен лично абослютната свобода е когато си в хармония със себе си.

  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Истината винаги е обективна. Рано или късно тя излиза наяве, колкото да звучи като клише. Абсолютната свобода също я има, но всеки я преценява и разбира по-различен начин. За мен лично абослютната свобода е когато си в хармония със себе си.

Според мен също има обективна истина. Тя може да бъде между два или повече субекта, които възприемат едни и същи неща по един и същи начин.Но абсолютна свобода няма. Може да има свобода, но тя никога не може да е абсолютна. Защото човекът зависи от много външни фактори.Да си в мир и хармония в себе си, е свобода на Духа, но не и на материята. Духът може да е свободен, съзнаниието също, но не и физическото тяло.

Редактирано от Aumi (преглед на промените)
  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Според мен също има обективна истина. Тя може да бъде между два или повече обекта, които възприемат едни и същи неща по един и същи начин.Но абсолютна свобода няма. Може да има свобода, но тя никога не може да е абсолютна. Защото човекът зависи от много външни фактори.Да си в мир и хармония в себе си, е свобода на Духа, но не и на материята. Духът може да е свободен, съзнаниието също, но не и физическото тяло.

Да така е. Тълкуват се нещата по различен начин, но съм съгласен с мнението ти.

  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Да така е. Тълкуват се нещата по различен начин, но съм съгласен с мнението ти.

Така е. Има обективни и субективни истини. Най-голямата истина за всичко се крие в Първоизточника на нещата.


  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Съществува ли абсолютна свобода ?А съществува ли обективна истина ?

 

Какво казват философите, религиите и духовните учители по въпроса ?А какво мислите самите вие по въпроса ?

 

Ще споделя любима фраза, която е напълно във връзка със зададените от теб въпроси:

 

Quand la vérité n’est pas libre, la liberté n’est pas vraie. Jacques Prévert

Когато истината не е свободна, свободата не е истинска.

 

Двете вървят ръка за ръка - истината и свободата и не могат да съществуват една без друга. Следователно не може да става дума за абсолютна истина, тъй като това веднага ограничава нейната свобода. :*

  • Харесва ми 3

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Да си в мир и хармония в себе си, е свобода на Духа, но не и на материята. Духът може да е свободен, съзнаниието също, но не и физическото тяло.

Така е, физическото тяло е изпитание за душата.

За това тези, които са достигнали последното ниво, Божието, само те вече не се прераждат.

  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Не знам дали сте се замисляли, но не е възможно едновременно да съществуват субективна и обективна истина. 

 

Ако допуснем, че е възможно да съществуват както субективна, така и обективна истина в нашия свят, то ние допускаме, че едно нещо може едновременно хем да съществува, хем да не съществува. Ставаме презрени компатибилисти. 

 

Субективната истина доказва, със самото си съществуване, несъществуването на обективна истина. Това означава, че ако докажем, че във вселената съществува поне един жив организъм, то ние автоматически сме доказали, че във вселената съществуват само живи организми и нищо друго освен тях. Ставаме мъдри субективисти.

 

Обратното също е вярно. Ако докажем, че съществува поне едно нещо, което не е част от жив организъм, то ние автоматично сме доказали, че на света не съществува нито един жив организъм, включително и ние самите не сме живи. Ставаме мъртви роботи.

 

"Същества, същества Субхути, Татхагата говореше за тях като за несъщества. Затова им викат същества."

  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Не знам дали сте се замисляли, но не е възможно едновременно да съществуват субективна и обективна истина. 

 

Ако допуснем, че е възможно да съществуват както субективна, така и обективна истина в нашия свят, то ние допускаме, че едно нещо може едновременно хем да съществува, хем да не съществува. Ставаме презрени компатибилисти. 

 

Субективната истина доказва, със самото си съществуване, несъществуването на обективна истина. Това означава, че ако докажем, че във вселената съществува поне един жив организъм, то ние автоматически сме доказали, че във вселената съществуват само живи организми и нищо друго освен тях. Ставаме мъдри субективисти.

 

Обратното също е вярно. Ако докажем, че съществува поне едно нещо, което не е част от жив организъм, то ние автоматично сме доказали, че на света не съществува нито един жив организъм, включително и ние самите не сме живи. Ставаме мъртви роботи.

 

"Същества, същества Субхути, Татхагата говореше за тях като за несъщества. Затова им викат същества."

 

А аз мисля, че е напълно възможно да съществува както обективна, така и субективна истина.

Ако приемем непроявеният потенциал за обективна истина, то всяка негова форма на проява е субективна в своето изражение, но въпреки това неразделна негова част.

  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Не знам дали сте се замисляли, но не е възможно едновременно да съществуват субективна и обективна истина. 

точно за това е и Златната среда

:)

http://www.yosif.net/articles.php?lng=bg&pg=1413

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Не знам дали сте се замисляли, но не е възможно едновременно да съществуват субективна и обективна истина. 

 

Ако допуснем, че е възможно да съществуват както субективна, така и обективна истина в нашия свят, то ние допускаме, че едно нещо може едновременно хем да съществува, хем да не съществува. Ставаме презрени компатибилисти. 

 

Субективната истина доказва, със самото си съществуване, несъществуването на обективна истина. Това означава, че ако докажем, че във вселената съществува поне един жив организъм, то ние автоматически сме доказали, че във вселената съществуват само живи организми и нищо друго освен тях. Ставаме мъдри субективисти.

 

Обратното също е вярно. Ако докажем, че съществува поне едно нещо, което не е част от жив организъм, то ние автоматично сме доказали, че на света не съществува нито един жив организъм, включително и ние самите не сме живи. Ставаме мъртви роботи.

 

"Същества, същества Субхути, Татхагата говореше за тях като за несъщества. Затова им викат същества."

Да, но истината е, че в света същестуват както живи същества, така и нежива материя. Например камъните и предметите са неживи, а одушевените същества - живи. И двете неща са истина и то обективна.

 

Обективна истина е това, което съществува и без нашето знание или вяра. Тя е факт и реалност. Факт е че слънцето свети и топли. Дали вярваш или не вярваш в това, няма никакво знанечие.За тази истина няма чначение дали ще има субект или свидетел, който да потвърди това.Когато една истина почне да минава през  съзнанието на различни субекти, тя става субективна. Така че, субективната и обективна истина, могат да съществуват едновременно. Субективната истина, може да е лъжлива, но обективната, винаги е истинска.

 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Не знам дали сте се замисляли, но не е възможно едновременно да съществуват субективна и обективна истина. 

 

Ако допуснем, че е възможно да съществуват както субективна, така и обективна истина в нашия свят, то ние допускаме, че едно нещо може едновременно хем да съществува, хем да не съществува. Ставаме презрени компатибилисти. 

 

Ако обърнем малко условието: как стоят нещата, ако съществува само едно нещо?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Ако обърнем малко условието: как стоят нещата, ако съществува само едно нещо?

Ако съществува само субективна истина, то тогава съществуват свободен избор и случайности. Според мен нашият свят е точно такъв. Нямам усещането да живея в детерминиран свят. Не се чувствам робот. Човек се чувствам. Следователно обективна истина не съществува. 

  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Не знам дали сте се замисляли, но не е възможно едновременно да съществуват субективна и обективна истина. 

 

Ако допуснем, че е възможно да съществуват както субективна, така и обективна истина в нашия свят, то ние допускаме, че едно нещо може едновременно хем да съществува, хем да не съществува. Ставаме презрени компатибилисти. 

Кой презира компатибилстите и защо?

Редактирано от Aumi (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

А аз мисля, че е напълно възможно да съществува както обективна, така и субективна истина.

Ако приемем непроявеният потенциал за обективна истина, то всяка негова форма на проява е субективна в своето изражение, но въпреки това неразделна негова част.

Ако приемем, че съществува обективна истина, как тогава ще обясниш свободния избор. Ако имаме единна причинноследствена верига, как това се съвместява със свободния избор. Свободния избор нали затова е свободен, защото може да се прояви самопроизволно в различни алтернативи. Как може всички възможни алтернативи предоставени от свободния избор, да съществуват в една единствена логическа верига породена от единственовярната обективна истина. 

 

Ако едната алтернатива е подчинение на обективната истина, то всяка друга алтернатива е неподчинение на обективната истина. Ако е възможно неподчинение на обективната истина, то тя вече не е обективна истина. Не е абсолют.

  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Ако съществува само субективна истина, то тогава съществуват свободен избор и случайности. Според мен нашият свят е точно такъв. Нямам усещането да живея в детерминиран свят. Не се чувствам робот. Човек се чувствам. Следователно обективна истина не съществува. 

Няма как да удостовериш дори пред себе си нищо чрез усещанията. Ако усещанията са осъзнати, осъзнаването става чрез двойки противоположни понятия, които вече са заложени в ума ти. Може да се усещаш всякак освен това - в тялото си лек или тежък, и в един момент лек, в другия тежък, тежък тук, лек на Луната... Да се усещаш раздвоен или да си в пълно безсъзнание. Свободен ли си от тези неща? Свободен ли е умът ти от тях? От свободата и робството, живото и неживото и т.н. Дори не можеш да мислиш без полярности, защото те са инструменти на разсъдъка.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Ако приемем, че съществува обективна истина, как тогава ще обясниш свободния избор. Ако имаме единна причинноследствена верига, как това се съвместява със свободния избор. Свободния избор нали затова е свободен, защото може да се прояви самопроизволно в различни алтернативи. Как може всички възможни алтернативи предоставени от свободния избор, да съществуват в една единствена логическа верига породена от единственовярната обективна истина. 

 

Ако едната алтернатива е подчинение на обективната истина, то всяка друга алтернатива е неподчинение на обективната истина. Ако е възможно неподчинение на обективната истина, то тя вече не е обективна истина. Не е абсолют.

 

И свободната воля мога да се опитам да я обясня по същия начин - като проявена, действена и като непроявена - въздържане от действие или избор да не се действа.

В първия случай правим съзнателен избор да се хвърлим в причинно-следствената верига, при втория се въздържаме от действие в нея, избирайки бездействието, което ни поставя извън нея.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

И свободната воля мога да се опитам да я обясня по същия начин - като проявена, действена и като непроявена - въздържане от действие или избор да не се действа.

В първия случай правим съзнателен избор да се хвърлим в причинно-следствената верига, при втория се въздържаме от действие в нея, избирайки бездействието, което ни поставя извън нея.

След като имаме възможност да излезем от причинноследствената верига, то тогава тя абсолютна ли е ?

Няма как да удостовериш дори пред себе си нищо чрез усещанията. Ако усещанията са осъзнати, осъзнаването става чрез двойки противоположни понятия, които вече са заложени в ума ти. Може да се усещаш всякак освен това - в тялото си лек или тежък, и в един момент лек, в другия тежък, тежък тук, лек на Луната... Да се усещаш раздвоен или да си в пълно безсъзнание. Свободен ли си от тези неща? Свободен ли е умът ти от тях? От свободата и робството, живото и неживото и т.н. Дори не можеш да мислиш без полярности, защото те са инструменти на разсъдъка.

Аз мога да мисля без противоположности. И не само аз. Много хора могат. Вярно е, че много трудно може да се изрази с думи, тъй като говоримите езици са на базата на дуалната логика. В същност не може да се изрази с думи, или поне не за пред хора, които не познават този тип мислене.

 

Нарича се симетрично мислене, на базата на принципа на симетрията на Хермес Трисмегист.

Да, но истината е, че в света същестуват както живи същества, така и нежива материя. Например камъните и предметите са неживи, а одушевените същества - живи. И двете неща са истина и то обективна.

 

Обективна истина е това, което съществува и без нашето знание или вяра. Тя е факт и реалност. Факт е че слънцето свети и топли. Дали вярваш или не вярваш в това, няма никакво знанечие.За тази истина няма чначение дали ще има субект или свидетел, който да потвърди това.Когато една истина почне да минава през  съзнанието на различни субекти, тя става субективна. Така че, субективната и обективна истина, могат да съществуват едновременно. Субективната истина, може да е лъжлива, но обективната, винаги е истинска.

1. Можеш ли да докажеш, че земята не е клетка от гигантски организъм ?

2. Можеш ли да докажеш, че съществува нещо без нашето знание или вяра ?

3. Как се установяват фактите. Кой друг освен субектите може да установява факти ?

4. Как ще покажеш на едно дете невинно, че слънцето свети и топли, и то как ще разбере това ?

5. Дали вярвам или не вярвам е от най голямо значение за мен.

6. И като няма субект или свидетел да потвърди нещо, как ние да узнаем, че такова нещо съществува ?

7. Обективната истина не може да минава през ничие съзнание, защото обективната истина отрича свободния избор. А съзнание без свободен избор е безсмислица.

  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

След като имаме възможност да излезем от причинноследствената верига, то тогава тя абсолютна ли е ?

Аз мога да мисля без противоположности. И не само аз. Много хора могат. Вярно е, че много трудно може да се изрази с думи, тъй като говоримите езици са на базата на дуалната логика. В същност не може да се изрази с думи, или поне не за пред хора, които не познават този тип мислене.

 

Нарича се симетрично мислене, на базата на принципа на симетрията на Хермес Трисмегист.

1. Можеш ли да докажеш, че земята не е клетка от гигантски организъм ?

2. Можеш ли да докажеш, че съществува нещо без нашето знание или вяра ?

3. Как се установяват фактите. Кой друг освен субектите може да установява факти ?

4. Как ще покажеш на едно дете невинно, че слънцето свети и топли, и то как ще разбере това ?

5. Дали вярвам или не вярвам е от най голямо значение за мен.

6. И като няма субект или свидетел да потвърди нещо, как ние да узнаем, че такова нещо съществува ?

7. Обективната истина не може да минава през ничие съзнание, защото обективната истина отрича свободния избор. А съзнание без свободен избор е безсмислица.

Публикувано изображение

 

Да, земята е клетка от Космоса - огромният организъм на Вселената.

А  Хермес Трисмегист, не отрича противоположностите, а напротив, той подчертава, че всяко нещо има своята противоположност:

 

Първият принцип: “Вселената е ментална”

Принцип на съответствието: “Както е горе, така е и долу и както е долу, така е и горе.”

Принцип на вибрацията: “Нищо не е в покой, всичко се движи, всичко вибрира.”

Принцип на полярността: “Всичко е двойствено, всяко нещо притежава два полюса. Противоположностите са еднакви по своята природа, но са различни по степента на вибрациите си.”

Принцип на ритъма: “Всичко тече навътре и навън, всяко нещо има своите приливи и отливи; люлеенето на махалото присъства във всяко нещо.”

Принцип на причината и следствието: “Всяка причина има свое следствие и всяко следствие има своя причина. Случайността не е нищо друго освен името на закона, който не е познат.”

Принцип на пола: “Всяко нещо притежава своя мъжка и женска същност.”

............

 

Как ще докажеш, че обективната истина, отрича свободната воля ?

Всеки има свобода на избора. Но никой не е свободен от последствията от този избор!

 

........

 

Лао Дзъ също говори за противоположностите във Вселената:

 

Под небето всеки вижда красотата като красота,

само защото има грозота.

Всеки познава доброто като добро,

само защото има зло.

Ето защо, да имаш и да нямаш възникват заедно.

Трудно и лесно се допълват.

Дълго и късо контрастират помежду си;

Високо и ниско зависят едно от друго;

Глас и звук са в хармония;

Задното следва предното.

..............

 

Няма симетрия, няма баланс, без противоположности. Двете неща взаимно се допълват.

 

Публикувано изображение

Редактирано от Aumi (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

След като имаме възможност да излезем от причинноследствената верига, то тогава тя абсолютна ли е ?

 

 

Не, не…не става дума за абсолютизъм или за някаква йерархия.Твърдя, че истината, сама по себе си, съществува. От човешка гледна точка тя понякога е обективна, понякога е субективна, понякога е познаваема, а друг път - не, но винаги е независима от нас и нашето мислене за нея. Истината може да съществува сама по себе си и без нас. 

  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Не, не…не става дума за абсолютизъм или за някаква йерархия.Твърдя, че истината, сама по себе си, съществува. От човешка гледна точка тя понякога е обективна, понякога е субективна, понякога е познаваема, а друг път - не, но винаги е независима от нас и нашето мислене за нея. Истината може да съществува сама по себе си и без нас. 

Права си. За различните хора е различно. От моя гледна точка истината винаги е субективна и променлива. Според мен илюзия за природни закони създават истините на гигантски от наша гледна точка субекти, чиято воля е много по силна от нашата и се променя толкова бавно, че могат да минат милиарди наши поколения преди да се усети изобщо каквато и да било промяна. И за да е верен принципа на симетрията, предполагам също и че съществуват изключително малки субекти, за които нашата воля е толкова силна и се променя толкова бавно, че създава у тях илюзията за природни закони.

 

Това си е моя интерпретация. За лично ползване.

  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Права си. За различните хора е различно. От моя гледна точка истината винаги е субективна и променлива. Според мен илюзия за природни закони създават истините на гигантски от наша гледна точка субекти, чиято воля е много по силна от нашата и се променя толкова бавно, че могат да минат милиарди наши поколения преди да се усети изобщо каквато и да било промяна. И за да е верен принципа на симетрията, предполагам също и че съществуват изключително малки субекти, за които нашата воля е толкова силна и се променя толкова бавно, че създава у тях илюзията за природни закони.

 

Това си е моя интерпретация. За лично ползване.

 

И ти си прав като напълно реално проявление на свободата и свободната воля.

 

"Ако едно твърдение е дълбока истина, то и неговото противоположно, също е дълбока истина." Нийлс Бор

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

И ти си прав като напълно реално проявление на свободата и свободната воля.

 

"Ако едно твърдение е дълбока истина, то и неговото противоположно, също е дълбока истина." Нийлс Бор

"Мрежата е за да се хване рибата.

Когато се хване рибата, мрежата се забравя.

Капанът е за да се хване заека.

Когато се хване заека, капана се забравя.

Думите са за да се хване смисъла.

Когато се хване смисъла, думите се забравят.

Удоволствие е да си говоря с човек, който е забравил думите."

 

Дзенска мъдрост

  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

"Мрежата е за да се хване рибата.

Когато се хване рибата, мрежата се забравя.

Капанът е за да се хване заека.

Когато се хване заека, капана се забравя.

Думите са за да се хване смисъла.

Когато се хване смисъла, думите се забравят.

Удоволствие е да си говоря с човек, който е забравил думите."

 

Дзенска мъдрост

 

:go ahead:

 

Свободата не различава субективна от обективна истина, така както не различава добро от зло. Пак свободата е тази, която не налага предпочитания, нито робува на убеждения, защото тя е  чистото  търсене на смисъла. Когато смисълът е намерен - думите стават излишни. 

Редактирано от мохини (преглед на промените)
  • Харесва ми 3

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

 

Свободата не различава субективна от обективна истина, така както не различава добро от зло.

Така е, за съжаление.

Минах и през това, не че още не минавам де ама то нали това е и урок - аз повтарям ли повтарям

:(

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!

Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.

Вход

×

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.