И във веданта, и в будизъм спасението е резултат от собственото нравствено развитие, което не може да бъде наложено от някакъв външен фактор.

Точно така. Само не бих употребил словосъчетанието "нравствено развитие", но не защото е неправилно по принцип, а защото израсналите в аврамическа ще го схванат погрешно. Инак, да - Дхарма е лична отговорност. Няма никакви спасители, които да свършат работат вместо нас.

То е и най силно, особено към близки и приличащи на нас хора, чиято гледна точка можем да приемем лесно.

 

Това не е истинско състрадание в будисткия смисъл, а е просто емоция, която произтича от его-илюзията.

Точно така. Само не бих употребил словосъчетанието "нравствено развитие", но не защото е неправилно по принцип, а защото израсналите в аврамическа ще го схванат погрешно. Инак, да - Дхарма е лична отговорност. Няма никакви спасители, които да свършат работат вместо нас.

Това не е истинско състрадание в будисткия смисъл, а е просто емоция, която произтича от его-илюзията.

Може ли един въпрос ?Как свързвате Състраданието с Кармата ? 

Състраданието е пропорционално на приликата. Може да се изпитва състрадание не само към хора, но и към животни, към растения и към всичко с което можем да се отъждествим и чиято гледна точка можем мислено да приемем. 

 

Точно така разсъждават повечето хора на запад, което, уви, може да се каже, че е "упадъчно" или "профанизирано", тъй като е очевидно влиянието на изтока, на ведическите учения и будизъм, но има пропуски и недостатъчно разбиране. Във веданта това разбиране е, че абсолютно всеки човек е обичан заради Атман, а не защото е хубав, добър, приятел или съпруг, или защото има сходни на нашите нагласи. Иначе как бихме могли да обикнем "враговете си" или "различните от нас" - това е смисъла.

Не е нужно да приемаш дадена гледна точка, ако я разбираш - е достатъчно.

 

Погледнато от съвременна, светска гледна точка, поста ти е напълно логично издържан и обоснован. Точно на този принцип работят човешките взаимоотношения днес. А той си има своите недостатъци.

Как свързвате Състраданието с Кармата ?

 

Малко ми е трудно да отговоря, защото не съм съвсем сигурен какво питаш. Различните мисли, както и вербални и физическите действия пораждат резултати, които са еднакви по сила, но обратни по посока. Демек, щедростта към другите, особено ако е безкористна, води до това, че другите започват да са щедри към теб. Пример: майка ми поръча да и занеса разни неща като се върна. Споделих с приятели и сега всичко е купено от тях като подаръци без някой да е искал това от тях. Истинското значение на щедростта (като умел метод), обаче,  не е да ставаш богат или нещо такова, а да разтопиш границите на егото. 

Редактирано 14 декември 201312 г. от scepsis (преглед на промените)

Точно така разсъждават повечето хора на запад, което, уви, може да се каже, че е "упадъчно" или "профанизирано", тъй като е очевидно влиянието на изтока, на ведическите учения и будизъм, но има пропуски и недостатъчно разбиране. Във веданта това разбиране е, че абсолютно всеки човек е обичан заради Атман, а не защото е хубав, добър, приятел или съпруг, или защото има сходни на нашите нагласи. Иначе как бихме могли да обикнем "враговете си" или "различните от нас" - това е смисъла.

Не е нужно да приемаш дадена гледна точка, ако я разбираш - е достатъчно.

 

Погледнато от съвременна, светска гледна точка, поста ти е напълно логично издържан и обоснован. Точно на този принцип работят човешките взаимоотношения днес. А той си има своите недостатъци.

Нашето мислене се повлиява от това каква философия сме чели - западна или източна, и най-вече коя е най-близо до нас. Ние харесваме и въприемаме нещата най-близки до нашата същност.На едни им е по-разбираема западната философия, на други - източната.

Малко ми е трудно да отговоря, защото не съм съвсем сигурен какво питаш. Различните мисли, както и вербални и физическите действия пораждат резултати, които са еднакви по сила, но обратни по посока. Демек, щедростта към другите, особено ако е безкористна, води до това, че другите започват да са щедри към теб. Пример: майка си поръча да и занеса разни като се върна. Споделих с приятели и сега всичко е купено от тях като подаръци без някой да е искал това от тях. Истинското значение на щедростта (като умел метод) не е да ставаш богат или нещо такова, а да разтопиш границите на егото. 

Не, Скепс, не това питах.

Например, доста често си задавам въпроса, дали да бъда състрадателна към някои хора, ако това е тяхната Карма.

Например, доста често си задавам въпроса, дали да бъда състрадателна към някои хора, ако това е тяхната Карма.

Винаги бъди състрадателна към всяко същество, но като вътрешно отношение (нагласа). Това не значи, че трябва да угаждаш на всеки и да следваш капризите му. Това е т.нар. "идиотско състрадание". Пример е една майка, която плесва детето си, когато направи някоя беля. Това е състрадание. Това се нарича "гневна" (състрадателна) активност, която защитава другите, а не ги наранява. Но бъди много внимателна с това. Проверявай дали поведението ти е мотивирано от истинско състрадание или от антипатия. Много лесно постъпваме погрешно в подобни ситуации, защото егото ни подвежда и намираме оправдание и на най-неадекватните ни постъпки.

Редактирано 14 декември 201312 г. от scepsis (преглед на промените)

Винаги бъди състрадателна към всяко същество, но като вътрешно отношение (нагласа). Това не значи, че трябва да угаждаш на всеки и да следваш капризите му. Това е т.нар. "идиотско състрадание". Пример е една майка, която плесва детето си, когато направи някоя беля. Това е състрадание. Това се нарича "гневна" (състрадателна) активност, която защитава другите, а не ги наранява. Но бъди много внимателна с това. Проверявай дали поведението ти е мотивирано от истинско състрадание или от антипатия. Много лесно постъпваме погрешно в подобни ситуации, защото егото ни подвежда и намираме оправдание и на най-неадекватните ни постъпки.

Исках да кажа друго.

Например, хората които загиват във войните...Това Карма ли е, и трябва ли да бъдем състрадателни към тях ?Или например - Холокоста...това Карма ли е и трябва ли да бъдем състрадателни към тези хора ?Или например - децата в Африка, или други райони по света, които умират от болести и мизерия ...

Редактирано 14 декември 201312 г. от Aumi (преглед на промените)

Точно така разсъждават повечето хора на запад, което, уви, може да се каже, че е "упадъчно" или "профанизирано", тъй като е очевидно влиянието на изтока, на ведическите учения и будизъм, но има пропуски и недостатъчно разбиране. Във веданта това разбиране е, че абсолютно всеки човек е обичан заради Атман, а не защото е хубав, добър, приятел или съпруг, или защото има сходни на нашите нагласи. Иначе как бихме могли да обикнем "враговете си" или "различните от нас" - това е смисъла.

Не е нужно да приемаш дадена гледна точка, ако я разбираш - е достатъчно.

 

Погледнато от съвременна, светска гледна точка, поста ти е напълно логично издържан и обоснован. Точно на този принцип работят човешките взаимоотношения днес. А той си има своите недостатъци.

Всъщност това за приликата повече ми харесва и ми е по лесно да го схвана. А може и да казваме едно и също. За източните учения ти вярвам. На мен ми е по лесно като тръгна от принципа на симетрията. Аз съм в центъра на света и ми е най лесно да приема собствената си гледна точка. Най близките ми са близо до мен и ми е по лесно да приема тяхната гледна точка, от гледната точка на останалите. И така нататък. Враговете стоят далеч, но и тяхната гледна точка мога да приема, защото и те са хора като мен. Мога да изпитвам състрадание към животните, защото и те са живи и те душа носят, също но по трудно и за растенията, и накрая най трудното е егото да се разтвори и да се усетиш част от цялата природа, да си в пълна хармония със света. 

Исках да кажа друго.

Например, хората които загиват във войните...Това Карма ли е, и трябва ли да бъдем състрадателни към тях ?

Или например - Холокоста...това Карма ли е и трябва ли да бъдем състрадателни към тези хора ?

Или например - децата в Африка, или други райони по света, които умират от болести и мизерия ...

Всичко, което ни се случва е карма, т.е. резултат от предишното ни поведение. Инак, няма как да ни се случи.

Това, по никакъв начин не изключва състраданието.

Всъщност

Всъщност това е принципа. Започва се от близките, после неутралните и накрая - враговете. Много хубаво си го описал.

Растенията, обаче, нямат съзнание, според повечето източни доктрини.

Редактирано 14 декември 201312 г. от scepsis (преглед на промените)

Всичко, което ни се случва е карма, т.е. резултат от предишното ни поведение. Инак, няма как да ни се случи.

Това, по никакъв начин не изключва състраданието.

 

Тогава ...аз трябва да бъда състрадателна, въпреки че това е Кармата на тези хора.

A може ли състрадателният човек да е безразличен към страданието ...или това е абсурд ?

Всъщност това за приликата повече ми харесва и ми е по лесно да го схвана. А може и да казваме едно и също. За източните учения ти вярвам. На мен ми е по лесно като тръгна от принципа на симетрията. Аз съм в центъра на света и ми е най лесно да приема собствената си гледна точка. Най близките ми са близо до мен и ми е по лесно да приема тяхната гледна точка, от гледната точка на останалите. И така нататък. Враговете стоят далеч, но и тяхната гледна точка мога да приема, защото и те са хора като мен. Мога да изпитвам състрадание към животните, защото и те са живи и те душа носят, също но по трудно и за растенията, и накрая най трудното е егото да се разтвори и да се усетиш част от цялата природа, да си в пълна хармония със света. 

Последното изречение ми хареса най-много ...

 

...и накрая най трудното е егото да се разтвори и да се усетиш част от цялата природа, да си в пълна хармония със света.

 

Редактирано 14 декември 201312 г. от Aumi (преглед на промените)

A може ли състрадателният човек да е безразличен към страданието ...или това е абсурд ?

Не може. Това е абсурд, наистина...

Трябва да се изследва какъв е източника на състраданието. Ако е емоционално обагрено, то значи не е съвсем чисто. Примерно, когато произтича от привързаност и е свързано с очаквания, надежди и страхове.

Всъщност това за приликата повече ми харесва и ми е по лесно да го схвана. А може и да казваме едно и също. За източните учения ти вярвам. На мен ми е по лесно като тръгна от принципа на симетрията. Аз съм в центъра на света и ми е най лесно да приема собствената си гледна точка. Най близките ми са близо до мен и ми е по лесно да приема тяхната гледна точка, от гледната точка на останалите. И така нататък. Враговете стоят далеч, но и тяхната гледна точка мога да приема, защото и те са хора като мен. Мога да изпитвам състрадание към животните, защото и те са живи и те душа носят, също но по трудно и за растенията, и накрая най трудното е егото да се разтвори и да се усетиш част от цялата природа, да си в пълна хармония със света. 

 

Херметизмът също е едно от продълженията на ведическите учения, където същите принципи са разгледани подробно.

Затова е повече от сигурно, че казваме едно и също, но по различен начин. Няма как иначе да е. :-)

Не може. Това е абсурд, наистина...

Трябва да се изследва какъв е източника на състраданието. Ако е емоционално обагрено, то значи не е съвсем чисто. Примерно, когато произтича от привързаност и е свързано с очаквания, надежди и страхове.

Благодаря !

Значи е нормално да бъда състрадателна към хората и животните , които са обект на насилие, към хората които умират във войни, към децата които умират от болести и глад , към хората и животните, подложени на геноцид, да не съм безразлична към терора и насилието под каквато и да е форма. Да, аз съм състрадателна и към терористите и към всички на които им промиват мозъците и въпреки тяхната Карма, имам желание, хората да се осъзнаят и да захвърлят оръжието от ръцете си и да заживет в мир и любов !

Значи е нормално да бъда състрадателна към хората и животните , които са обект на насилие, към хората които умират във войни, към децата които умират от болести и глад , към хората и животните, подложени на геноцид, да не съм безразлична към терора и насилието под каквато и да е форма.

Риторичен въпрос. Ненормално е обратното.

  имам желание, хората да се осъзнаят и да захвърлят оръжието от ръцете си и да заживет в мир и любов !

Имаш очакване. Очакването създава невротично напрежение под формата на надежди и страхове. Вид агресия.

Редактирано 14 декември 201312 г. от scepsis (преглед на промените)

...

Имаш очакване. Очакването създава невротично напрежение под формата на надежди и страхове. Вид агресия.

....

Желанието какво общо има с очакването?

 

Имаш очакване. Очакването създава невротично напрежение под формата на надежди и страхове. Вид агресия.

Имаш ЛС. Там е казано максималното, което може да се каже при нашия тип комуникация.

 

Имайки предвид казаното в Химна на Сътворението в Ригведа, а именно, че кама или желанието е началото на мисълта:

 

"…Отначало го обзело желанието /кама/,

това било първото семе на мисълта."

 

мисля, че човек следва да е внимателен в изводите си. В противен случай може да изкара и Бог невротик. 

Желанието какво общо има с очакването?

Желанието е емоция. Всяка емоция поражда очакване, че нещо ще е така или онака (надежда) или че няма да е така или онака (страх). Не пиша съвсем прецизно, защото се стремя да разбера какво е истинското значение на това, което пише този, с който си пиша, а не да следвам експлицитно изразеното от него.

 В противен случай може да изкара и Бог невротик. 

Твой думи - не мой. Демек, теб ще те линчуват, а не мен...

Можеш да редактираш поста си, т.е. да изтриеш последните ми две изречения в цитата, които бяха излишни.

Редактирано 14 декември 201312 г. от scepsis (преглед на промените)

Желанието е емоция. Всяка емоция поражда очакване, че нещо ще е така или онака (надежда) или че няма да е така или онака (страх). Не пиша съвсем прецизно, защото се стремя да разбера какво е истинското значение на това, което пише този, с който си пиша, а не да следвам експлицитно изразеното от него.

Желанието не е емоция.. желанието може да бъде както жажда, така и на добра воля. Правиш нещо без да очакваш нищо.

Желанието не е емоция.. желанието може да бъде както жажда, така и на добра воля. Правиш нещо без да очакваш нищо.

Това казвам, де... Влагаме различно значение в една и съща дума. Желанието е емоция. Ако под желание, обаче, разбираш това, което си написал във второто изречение, то е нещо съвършено различно. Не бих го нарекъл "желание".  На санскрит "желание" е кама. Мотивацията да излезем от сансара в името на всички същества се нарича бодхичита. Бодхичита има два аспекта - относителен и абсолютен, т.е. метод (санскр. упая) и мъдрост (санскр. праджня). Много дълго е за обяснение...

Желанието не е емоция.. желанието може да бъде както жажда, така и на добра воля. Правиш нещо без да очакваш нищо.

Да, нещо като безусловната любов.

Да, нещо като безусловната любов.

Такова е... като че ли всичко трябва да е обвързано с очакване. Ами не, има хора, които правят нещо за хората без да очакват нищо - ей така, защото искат - а не защото са принудени.

Такова е... като че ли всичко трябва да е обвързано с очакване. Ами не, има хора, които правят нещо за хората без да очакват нищо - ей така, защото искат - а не защото са принудени.

Напълно си прав/а.

Напълно си прав/а.

Благодаря!Има се предвид, че аз говоря от личен опит, за себе си и как приемам нещата. Вярно, в повечето случаи и аз очаквам нещо. Но с времето нещата се променят така, както и чувствата на човек. Затова и не споря, защото не е общо. От човешка гледна точка го казвам. А, че желанието не е емоция, ами не е. Ще кажа, че всеки е различен.  

Благодаря!Има се предвид, че аз говоря от личен опит, за себе си и как приемам нещата. Вярно, в повечето случаи и аз очаквам нещо. Но с времето нещата се променят така, както и чувствата на човек. Затова и не споря, защото не е общо. От човешка гледна точка го казвам. А, че желанието не е емоция, ами не е. Ще кажа, че всеки е различен.  

Да, така е. Можеш да желаеш щастието на някого, без да очакваш нищо от него.

Да, така е. Можеш да желаеш щастието на някого, без да очакваш нищо от него.

Това също. Но лъган човек изгубил вяра, доверие, забравя очакването. Така, че колкото и да желае човек, когато знае, че няма смисъл... Какво има да говорим въобще? - очакването остава на заден план, гледа напред. Въпреки, че надеждата умира последна, разбира се!