Това също. Но лъган човек изгубил вяра, доверие, забравя очакването. Така, че колкото и да желае човек, когато знае, че няма смисъл... Какво има да говорим въобще? - очакването остава на заден план, гледа напред. Въпреки, че надеждата умира последна, разбира се!  

Вярно е. Съгласен съм.

Това също. Но лъган човек изгубил вяра, доверие, забравя очакването. Така, че колкото и да желае човек, когато знае, че няма смисъл... Какво има да говорим въобще? - очакването остава на заден план, гледа напред. Въпреки, че надеждата умира последна, разбира се!  

 

Надеждата също е желание или очакване за нещо различно и със сигурност по-добро. Когато човек знае, че няма повече смисъл да очаква нещо определено, той започва да се надява за нещо друго. Очакването или желанието продължава да е налице. Само обектът на желание е различен.

Погледнато в дълбочина - разлика няма. Лъганият не си дава сметка, че не се е поучил в дълбочина, тъй като продължава да желае или да се надява, както каза ти.

Желанието произлиза директно от свободата. Вярата произлиза от желанието. Истината произлиза от вярата. От истината произлиза подчинената на истината дуална мисъл. 

Единствено вярващият в свободата може да контролира ефективно желанията си. Вярващият в истината, може само да си мисли, че може да се самоконтролира.

Желанието произлиза директно от свободата. Вярата произлиза от желанието. Истината произлиза от вярата. От истината произлиза подчинената на истината дуална мисъл. 

Единствено вярващият в свободата може да контролира ефективно желанията си. Вярващият в истината, може само да си мисли, че може да се самоконтролира.

Като въведение в поста си тук щях да ги наредя едни......овладях си желанието...!.

Само ще задам два помощни въпроса пък отговор не искам :

 

Потребността да пиеш вода (обективно) какво поражда ?

Потребността да доминираш над другите (субективно) какво поражда ?

 

Хайде отговори си първо на тези въпроси , пък после пълни форума с несвързани букви....че и другите ти ходят по акъла !

Оправи си понятията и после се опитвай да редиш нищо смислено....

Редактирано 13 март 201412 г. от by_chechi (преглед на промените)

Всъщност, вярващият в истината принизява вярата си, тъй като вярата е над истината. Вярата създава истината, а не обратното. Няма смисъл да вярвам в това, което вярата ми е създала. Има смисъл да вярвам само в това, което е създало вярата ми. Вярата ми е създадена от волята ми, а волята ми е създадена от свободата да имам воля.

Да дам пример с политиката. 

 

1. Простолюдието вярва в истината, може и в Бог, когото отъждествява с истината - затова му викат простолюдие.

2. Болярите вярват в желанията си и постоянно си задоволяват разнообразните прищевки и капризи - затова им викат боляри.

3. Царете вярват в свободата и суверенитета - затова им викат царе.

 

Понякога, когато масите повярват в свободата, се появяват общества, които се самоуправляват, не са им нужни боляри и царе, тъй като всички в такива общества са царе, повярвали са в най правата вяра, а именно че свободата е над всичко.

Всъщност, вярващият в истината принизява вярата си, тъй като вярата е над истината. Вярата създава истината, а не обратното. Няма смисъл да вярвам в това, което вярата ми е създала. Има смисъл да вярвам само в това, което е създало вярата ми. Вярата ми е създадена от волята ми, а волята ми е създадена от свободата да имам воля.

 

Не е ли волята силно концентрирано желание? Тя произлиза от желанията.

А желанията са умствени ограничения, фиксации, предопределящи границите на конкретни представи за даден обект. Концентрираното, еднонасочено желание, каквото е волята, е още по-голямо ограничение, защото не само затвърждава дадено желание, а обуславя мислите и действията.

 

Ако има някаква свобода, то тя е сведена само до пожелаването на различни обекти. Или с други думи - свободата на волята е свобода да робуваме на собствените си желания. 

 

Не е ли волята силно концентрирано желание? Тя произлиза от желанията.

А желанията са умствени ограничения, фиксации, предопределящи границите на конкретни представи за даден обект. Концентрираното, еднонасочено желание, каквото е волята, е още по-голямо ограничение, защото не само затвърждава дадено желание, а обуславя мислите и действията.

 

Ако има някаква свобода, то тя е сведена само до пожелаването на различни обекти. Или с други думи - свободата на волята е свобода да робуваме на собствените си желания. 

 

...и от там - да трупаме нова Карма.

Редактирано 1 април 201412 г. от Aumi (преглед на промените)

 

Не е ли волята силно концентрирано желание? Тя произлиза от желанията.

А желанията са умствени ограничения, фиксации, предопределящи границите на конкретни представи за даден обект. Концентрираното, еднонасочено желание, каквото е волята, е още по-голямо ограничение, защото не само затвърждава дадено желание, а обуславя мислите и действията.

 

Ако има някаква свобода, то тя е сведена само до пожелаването на различни обекти. Или с други думи - свободата на волята е свобода да робуваме на собствените си желания. 

Доста обемиста тема , но за пръв път тук срещам ясно определение на :" Що е това свобода на волята?".

И изобщо :" Що е това свобода?" и "Що е това воля?".

Какъв е начинът им на съществуване , законите им на изменение и развитие , начинът на тяхното проявление...?

Всеки си бръщолеви каквото му дойде на ум , произволно и както му се струва......

Понятията , преди да бъдат използвани , първо трябва да са ясно определени !

Иначе - едно говорим , друго разбираме , трето мислим (мислим ли изобщо?) , четвърто пишем....

Във всеки случай става очевидно , че нищо не е по подразбиране.....

Редактирано 1 април 201412 г. от by_chechi (преглед на промените)

Понятията , преди да бъдат използвани , първо трябва да са ясно определени !..

Може да тръгнете от дефиницията за "свобода" и "необходимост" в "Етика"-та на Спиноза, която е доста ясна:

"Свободна се нарича такава вещ, която съществува единствено от необходимостта на своята собствена природа и се определя от необходимостта за действие само от самата себе си. Необходима или принудителна се нарича такава, която в своето съществуване и действие се определя от нещо друго."

Може да тръгнете от дефиницията за "свобода" и "необходимост" в "Етика"-та на Спиноза, която е доста ясна:

"Свободна се нарича такава вещ, която съществува единствено от необходимостта на своята собствена природа и се определя от необходимостта за действие само от самата себе си. Необходима или принудителна се нарича такава, която в своето съществуване и действие се определя от нещо друго."

Що ли ми се струва , че това е определение за определен вид вещ , а не за свобода !

..."Свободна се нарича такава вещ...."

Друг е въпросът , че за съжаление Спиноза не пише в този форум !.....

И като посока на мислене - свободата произлиза , поражда се от съществуващите възможности (начин на съществуване).....

Няма как да има свобода , ако няма възможности за нейното съществуване !

Най-простия пример е затворът (на материята и/или на съзнанието  !

Редактирано 1 април 201412 г. от by_chechi (преглед на промените)

Що ли ми се струва , че това е определение за определен вид вещ , а не за свобода !

..."Свободна се нарича такава вещ...."

Друг е въпросът , че за съжаление Спиноза не пише в този форум !.....

 

Свободата е състояние на Духа!

 

 

 

 

 

 

 

Свободата е състояние на Духа!

Вярно , но само до някъде.....само малка част от нещата ! 

Що ли ми се струва , че това е определение за определен вид вещ , а не за свобода !

..."Свободна се нарича такава вещ...."

Друг е въпросът , че за съжаление Спиноза не пише в този форум !.....

И като посока на мислене - свободата произлиза , поражда се от съществуващите възможности (начин на съществуване).....

Няма как да има свобода , ако няма възможности за нейното съществуване !

Най-простия пример е затворът (на материята и/или на съзнанието  !

 

"Свободно" или "принудено, робско" може да бъде само едно желаещо съзнание.

Необходимостта /желанието/ поражда и свободата. Необходимостта е естевената природа на желанието - ерго, желанията са свободни. 

Вярно , но само до някъде.....само малка част от нещата ! 

Е, да, има физическа свобода и свобода на Духа. Но докато сме в тяло, не можем да бъдем напълно свободни.

Редактирано 1 април 201412 г. от Aumi (преглед на промените)

"Свободно" или "принудено, робско" може да бъде само едно желаещо съзнание.

Необходимостта /желанието/ поражда и свободата. Необходимостта е естевената природа на желанието - ерго, желанията са свободни. 

Едно е да имаш свобода на възможностите , друго е да я желаеш !

Младото може , ама не знае как да си поиска ! (няма я възможността на субекта)

Старото иска , ама не може ! (няма я възможността на материята)....

Или пък :

Преди искаха , ама аз не се давах !

Сега давам , ама никой не иска !.........

Още пояснения ? 

И така ! Що е свобода ?

До колкото волята е осъзнато желание ......това надявам се започна да се избистря!

Редактирано 1 април 201412 г. от by_chechi (преглед на промените)

Едно е да имаш свобода на възможностите , друго е да я желаеш !

Младото може , ама не знае как да си поиска ! (няма я възможността на субекта)

Старото иска , ама не може ! (няма я възможността на материята)....

Или пък :

Преди искаха , ама аз не се давах !

Сега давам , ама никой не иска !.........

Още пояснения ? 

И така ! Що е свобода ?

До колкото волята е осъзнато желание ......това надявам се започна да се избистря!

 

Не си ме разбрал. 

Това, което имах предвид с горното, е, че единствено за желанията може да се каже, че са свободни, ако се придържаме към определението на Спиноза. Човек не е свободен, защото винаги желае нещо, което не е неговата собствена природа, а е собствената природа на желанието. Дори свободната воля е необходимост, породена от някакъв вид или форма на желание. Както и свободата е форма на желaние - ерго желанието може да бъде и свобода, и същевременно е над нея, тъй като я съдържа в себе си. Човек е обречен свободно да робува на желанията си.

Единствено желанията придават смисъл и посока на живота, те са съставна негова част или с други думи, ако нямаше желание за живот, нямаше да има и живот.

Свободата е възможна само, ако бъде пожелана и то в контекста, формата и рамките на конкретното желание. Нито повече, нито по-малко.

 

Но, ако допуснем, че собствената природа на човека е желанието, тогава и свободата се изпълва с малко по-друг смисъл.

Съществува ли абсолютна свобода ?А съществува ли обективна истина ?

 

Какво казват философите, религиите и духовните учители по въпроса ?А какво мислите самите вие по въпроса ?

Бог е дал свободна воля на човека, за да може човекът със свободната си воля да избере Бога. Вседържителят е върховната свръхвселенска сила и власт, затова верният и спасителен избор на човека е послушанието: да стане раб Божи. Именно това „робство” и всепослушание спрямо Божията воля е върховният израз на човешката свобода.За конформизъм в светски смисъл говорим, когато имаме приспособенство към земна сила и власт.Самият Христос, съвършеният Човек, в  Своя земен живот ни преподаде най-важния урок относно свободната воля: „Нека бъде не Моята воля, а Твоята” ( Марк. 14:36)Разумът и свободната воля са велики Божии дарове. Но те не са най-ценните Божии дарове за човека. По-ценни от тях са вярата и надеждата, а още по-голяма от тях е любовта (1 Кор. 13:13).

 

Не си ме разбрал. 

Това, което имах предвид с горното, е, че единствено за желанията може да се каже, че са свободни, ако се придържаме към определението на Спиноза. Човек не е свободен, защото винаги желае нещо, което не е неговата собствена природа, а е собствената природа на желанието. Дори свободната воля е необходимост, породена от някакъв вид или форма на желание. Както и свободата е форма на желaние - ерго желанието може да бъде и свобода, и същевременно е над нея, тъй като я съдържа в себе си. Човек е обречен свободно да робува на желанията си.

Единствено желанията придават смисъл и посока на живота, те са съставна негова част или с други думи, ако нямаше желание за живот, нямаше да има и живот.

Свободата е възможна само, ако бъде пожелана и то в контекста, формата и рамките на конкретното желание. Нито повече, нито по-малко.

 

Но, ако допуснем, че собствената природа на човека е желанието, тогава и свободата се изпълва с малко по-друг смисъл.

 

Голяма каша забърка.....но не си ти причината!

Хайде ! Ще го формулирам точно , пък да видим какво ще излезе !

 

За да съществува човек има потребности .

 

В неговото съзнание те се отразяват като желания .

Осъзнаването на желанията поражда воля за тяхното удовлетворяване .

Волята е силата , която превръща желанията в практика , но само ако е възможно !

 

За да удовлетвори своите потребности човек влиза във взаимодействие с околната среда (и със себе си).

Околната среда (и човек в себе си) съдържа определени възможности (а може и да няма такива) .

Осъзнаването на тези възможности дава свободата на избор (по някога просто няма избор).

 

Свободата е осъзната възможност , която волята може да превърне в действителност .

Казано грубо свободата е "материала" , а волята е силата която превръща свободата в действителност .

Ако няма свобода , волята е безсилна - няма какво да превърне в действителност......

Т.е. в крайна сметка всичко започва от разкриване на възможностите ! Дори самата воля , като воля има определени възможности - тя не е безгранична !

Иначе хората нямаше да умират - все щеше да се намери някой с достатъчно силна воля....

 

Така , че свободната воля е крайна абстракция , продукт на болно въображение ! В действителност няма такова нещо !

Редактирано 1 април 201412 г. от by_chechi (преглед на промените)

Голяма каша забърка.....но не си ти причината!

Хайде ! Ще го формулирам точно , пък да видим какво ще излезе !

 

За да съществува човек има потребности .

 

В неговото съзнание те се отразяват като желания .

Осъзнаването на желанията поражда воля за тяхното удовлетворяване .

Волята е силата , която превръща желанията в практика , но само ако е възможно !

 

За да удовлетвори своите потребности човек влиза във взаимодействие с околната среда (и със себе си).

Околната среда (и човек в себе си) съдържа определени възможности (а може и да няма такива) .

Осъзнаването на тези възможности дава свободата на избор (по някога просто няма избор).

 

Свободата е осъзната възможност , която волята може да превърне в действителност .

Ако няма свобода , волята е безсилна .

 

Така , че свободната воля е крайна абстракция , продукт на болно въображение ! В действителност няма такова нещо !

 

Потребността какво е, ако не поредната форма на желание?

Потребността е породена от необходимостта, за която вече се разбра, че е в сърцевината както на свободата-желание, така и на всички останали желания.

 

Само с последното изречение съм съгласна.

 

 

Потребността какво е, ако не поредната форма на желание?...

Бъркаш причинно-следствените връзки .

Не от желанието се поражда потребност , а обратно .

Потребността е факт ! Тя поражда желание ! Желанията са отражение , явление , подредена форма на потребност в човешкото съзнаниет.............от тук произлиза и объркването ти.

Със желание или без желание потребността си съществува . Ако не я удовлетвори , организмът загива . С желанията изобщо не е така ! С желание за нова чанта или обувки или без желание за тях , нищо не заплашва живота ти ! Защото не е жизнена потребност.Но без желание за вода ?....

По същия начин потребността поражда необходимостта , а не обратното.

Т.е. потребността не е "да" или "не" ! Тя не подлежи на обсъждане !Тя е факт !

Необходимостта е условие за изпълнение , извод произтичащ от потребността !.Тук може и да се поспори !

Чантата и обувките може и да са ти необходими , но без тях няма да се затриеш като организъм ! 

Обръщането на причинно-следствените връзки води до грешни резултати....

За това повтарям непрекъснато , че дефинирането на понятията и тяхното разбиране стои в основата на мисленето изобщо !

Редактирано 1 април 201412 г. от by_chechi (преглед на промените)

Бъркаш причинно-следствените връзки .

Не от желанието се поражда потребност , а обратно .

Потребността поражда желание ! Желанията са отражение , подредена форма на потребност.............от тук произлиза и объркването ти.

Обръщането на причинно-следствените връзки води до грешни резултати....

Със същата сила мога да твърдя, че желанието ражда потребността. Виж какво пише Глен - дори религиозните знаят, че някой, в случая Бог, е вложил в тях желание под формата на свободна воля, за да пожелаят и изберат Бог.  Дори духовните светове в различните религии са разграничени на база желания. По-висшите желания те пращат в рая, по-низkите в ада.

 

Да вземем нещо толкова обикновено като желанието към дадена жена. На доста по-късен етап може да се породи потребността да бъдеш с точно определена жена - потребността е узряло желание.

 

Ако анализираме импулса, който подтиква към задоволяване на потребностите, ще забележим в основата на всичко това едно неутолимо желание за щастие, за удоволствие.

Редактирано 1 април 201412 г. от дакини (преглед на промените)

Със същата сила мога да твърдя, че желанието ражда потребността. Виж какво пише Глен - дори религиозните знаят, че някой, в случая Бог, е вложил в тях желание под формата на свободна воля, за да пожелаят и изберат Бог.  Дори духовните светове в различните религии са разграничени на база желания. По-висшите желания те пращат в рая, по-низkите в ада.

 

Да вземем нещо толкова обикновено като желанието към дадена жена. На доста по-късен етап може да се породи потребността да бъдеш с точно определена жена - потребността е узряло желание.

 

Ако анализираме импулса, който подтиква към задоволяване на потребностите, ще забележим в основата на всичко това едно неутолимо желание за щастие, за удоволствие.

Описаните от тебе по-горе желания спокойно можеш (и Глен също) да ги отнесеш към чантата и обувките !

Така , че не можеш !.......ако си чела и разбрала какво съм писал.

Ако ти идва сложно , съжалявам ! По просто не мога ! При това си мисля , че примерите са пределно ясни и елементарни....

Редактирано 1 април 201412 г. от by_chechi (преглед на промените)

Описаните от тебе по-горе желания спокойно можеш (и Глен също) да ги отнесеш към чантата и обувките !

Така , че не можеш !.......ако си чела и разбрала какво съм писал.

Ако ти идва сложно , съжалявам ! По просто не мога ! При това си мисля , че примерите са пределно ясни и елементарни....

 

За мен е ясно, че е първично желанието /за живот/, а в по-късен и доста по-зрял етап се появява и потребността да осмислиш /живота/.

Желанието провокира създаването на потребност, която да задоволява някаква нужда. Тоест желанието е повода или импулса, коjто подтиква индивида да открие своето материализирано задоволяване на нуждата, която съществува обективно за всеки човек. Например, много хора имат желание да се хранят със здравословна храна, което предизвиква потребността от откриването на специални заведения за здравословно хранене, благодарение на което се задоволява съответната нужда.

 

Може ли някакви аргументи в подкрепа на това, че потребността е факт, както твърдиш? 

Кога и как тя става факт? Или имаш предвид, че е изначална и безпричинна даденост? Константа?

....Може ли някакви аргументи в подкрепа на това, че потребността е факт, както твърдиш? 

Потребността да се храниш изобщо е факт на съществуването! За да съществуваш трябва да се храниш . Не подлежи на обсъждане !Няма свобода на избора! Или се храниш и живееш , или не се храниш и не живееш (умираш) .

 

За удовлетворяването на тази потребност обикновено съществуват множество възможности .Това подлежи на обсъждане !Тук имаме свобода на избора !

Можеш да избереш една от възможностите или да ги комбинираш по между им .Всяко от тези решения съдържа в себе си различна необходимост от действия !

Необходимостта поражда действието ! 

Т.е. потребността (е факт!) и необходимостта (поражда действие !) са две съвсем различни неща !