Разсъждения за свобода и истина свързани с логиката. Истината е ограничение, което дава възможност да се проследяват следствията от това ограничение, да се доказва, какво е възможно да се случи или да е, ако е валидно това ограничение. Свободата е ВЪЗМОЖНОСТ да се нарушават ограниченията. Свободата стои в началото и в края на всяка една ограничена логическа причинноследствена верига. В този смисъл, свободата е грешка, творец, разрушител. Истината е съхранител, опора, тя няма творческа сила.  Затова и хората, които вярват в абсолютната истина, са принудени да вярват и в необходимостта от творец, тъй като свободата губи качествата си на творец, по отношение на абсолютната истина. Творец, който е имал свободата да създаде абсолютната истина и след това да няма никакви възможности за контрол и корекции, защото тогава истината не би била абсолютна. Има много хубав виц в темата за вицовете. Лайкнах го с кеф.

 

– Какво е имало преди големия взрив ?

– Някой много велик аллах акбар ! 

Разсъждения за свобода и истина свързани с логиката. Истината е ограничение, което дава възможност да се проследяват следствията от това ограничение, да се доказва, какво е възможно да се случи или да е, ако е валидно това ограничение. Свободата е ВЪЗМОЖНОСТ да се нарушават ограниченията. Свободата стои в началото и в края на всяка една ограничена логическа причинноследствена верига. В този смисъл, свободата е грешка, творец, разрушител. Истината е съхранител, опора, тя няма творческа сила.  Затова и хората, които вярват в абсолютната истина, са принудени да вярват и в необходимостта от творец, тъй като свободата губи качествата си на творец, по отношение на абсолютната истина. Творец, който е имал свободата да създаде абсолютната истина и след това да няма никакви възможности за контрол и корекции, защото тогава истината не би била абсолютна. Има много хубав виц в темата за вицовете. Лайкнах го с кеф.

 

– Какво е имало преди големия взрив ?

– Някой много велик аллах акбар ! 

Само една забележка, ако може.

Не Творецът е абсолютната Истина, а в Него е Абсолютната Истина.

Ние можем да Го наречем и Абсолют и Първоизточник, и Първопричина, и Творец и всяко едно ще е истина и няма да е достатъчно за да го опишем.

Това дали ще вярваш или не вярваш в Него, едва ли го интересува толкова. Слънцето грее, без да се интересува дали някой  иска или не иска, дали някой оценява това или не.

Свободата е най-голямата отговорност.

Затова и в Библията, след като са яли от онова дърво, Бог пуска Адам и Ева на свобода. За да носят отговорност за своите действия.

Истината, това са опорните точки. Прав е този, който спуска опорните точки. Те затова се и спускат. Затова и името им е опорни точки. Защото крепят статуквото. 

Истината, това са опорните точки. Прав е този, който спуска опорните точки. Те затова се и спускат. Затова и името им е опорни точки. Защото крепят статуквото. 

 

Точно така. Който не желае да крепи статуквото допуска грешка по отношение единствено на status quo.

От друга гледна точка, може да е напълно правилно решението му да не го подържа. Най-пресен пример - Нелсън Мандела.

Моралните аргументи опорочават спора за истината, тъй като моралът също е истина и също подлежи на оспорване в такъв спор.

Моралните аргументи опорочават спора за истината, тъй като моралът също е истина и също подлежи на оспорване в такъв спор.

Бихме могли да кажем, че моралът, също като истината, е доста субективно понятие.

Без свободата няма да достигнеш до каквато и да било истина.

Свободата придава на истината човешко лице или я отменя. Състраданието придава на морала човешко лице или го отменя. Състраданието е свобода. Моралът е истина.

Редактирано 13 декември 201312 г. от Реджеп Иведик (преглед на промените)

Истината е доста разтегливо понятие...Ще дам пример: Провело се спортно състезание между САЩ и СССР. Американците спечелили....В американската преса на другия ден, водещото заглавие било: Америка спечели на игрите първо място, съветите последни!!!!  Вестник Правда излязал със заглавие: Съветския съюз спечели второ място на игрите, американците завършиха на предпоследно!!!!

Та мисълта ми е, че и двете заглавия, са истина, като ги погледнеш, но истината може да се представи по различни начини 

Истината е доста разтегливо понятие...Ще дам пример: Провело се спортно състезание между САЩ и СССР. Американците спечелили....В американската преса на другия ден, водещото заглавие било: Америка спечели на игрите първо място, съветите последни!!!!  Вестник Правда излязал със заглавие: Съветския съюз спечели второ място на игрите, американците завършиха на предпоследно!!!!Та мисълта ми е, че и двете заглавия, са истина, като ги погледнеш, но истината може да се представи по различни начини 

Като бях малък, баба ми ме учеше на ум и разум. Останал ми е много ярък спомен от детството. Беше се прибрала веднъж силно възмутена. В града бяха починали в един ден два човека. Тя се беше възмутила от разговора на нейни приятелки, също стари баби. Когато говорели за смъртта на младежа казвали с пренебрежение "Е, той млад...", когато говорели за смъртта на стареца казвали с уважение и скръб "Ей, умря човека..."

Свободата придава на истината човешко лице или я отменя. Състраданието придава на морала човешко лице или го отменя. Състраданието е свобода. Моралът е истина.

Можеш ли да дадеш определение за морал.

Можеш ли да дадеш определение за морал.

Ограничение. Истина. Моралът ограничава поведението. Поведението може да излезе от рамките на морала, ако нещо разруши тези рамки. Състраданието е, което руши тези рамки и създава нови. В този смисъл състраданието е свобода, възможност да се осъзнаят ограниченията на морала и да се излезе извън тях. Разсъждавам свободно и не товаря термините с положителен и отрицателен смисъл.Не мога да дам ограничено определение за морал и състрадание, а само свободно. Моралът и състраданието са безсмислени, като ограничени категории. Ограничено може да се разсъждава само за конкретен, точно определен морал и то в много тесен строго рационален смисъл, докато за състрадание изобщо е безсмислено да се разсъждава ограничено. Състраданието е свобода и да се разсъждава ограничено за свободата е безсмислено.

Ограничение. Истина. Моралът ограничава поведението. Поведението може да излезе от рамките на морала, ако нещо разруши тези рамки. Състраданието е, което руши тези рамки и създава нови. В този смисъл състраданието е свобода, възможност да се осъзнаят ограниченията на морала и да се излезе извън тях. Разсъждавам свободно и не товаря термините с положителен и отрицателен смисъл.Не мога да дам ограничено определение за морал и състрадание, а само свободно. Моралът и състраданието са безсмислени, като ограничени категории. Ограничено може да се разсъждава само за конкретен, точно определен морал и то в много тесен строго рационален смисъл, докато за състрадание изобщо е безсмислено да се разсъждава ограничено. Състраданието е свобода и да се разсъждава ограничено за свободата е безсмислено.

Да, харесва ми когато хората мислят неограничено...Доколкото разбрах, моралът е ограничение на свободата.

Да, харесва ми когато хората мислят неограничено...Доколкото разбрах, моралът е ограничение на свободата.

На поведението. Не на свободата.Е, може би може да се каже и на свободата, ако свобода се използва в смисъл на възможност за избор в рамките на конкретните ограничения на морала. Но тази употреба ми се вижда двусмислена и я избягвам. Такова използване създава необходимостта от подморал, който на същия принцип изисква и подсвобода и така нататък до малката безкрайност. Безсмислено ми се вижда.

Редактирано 14 декември 201312 г. от Реджеп Иведик (преглед на промените)

На поведението. Не на свободата.

А свободата не включва ли и свободата на поведението ?

Редактирано 14 декември 201312 г. от Aumi (преглед на промените)

Включва. Но аз не желая да разсъждавам за свободата, като подчинена на истината, ако имаш предвид тази част на поведението, която е в рамките на текущия морал. Не, че не мога, но разсъжденията се усложняват безсмислено много. Няма смисъл от такива сложности. Субективистката трактовка, особено в междучовешките отношения, ако се избягнат капаните на нихилизма, води право в целта, без излишни усложнения.

Редактирано 14 декември 201312 г. от Реджеп Иведик (преглед на промените)

Включва. Но аз не желая да разсъждавам за свободата, като подчинена на истината, ако имаш предвид тази част на поведението, която е в рамките на текущия морал. Не, че не мога, но разсъжденията се усложняват безсмислено много. Няма смисъл от такива сложности. Субективистката трактовка, особено в междучовешките отношения, ако се избягнат капаните на нихилизма, води право в целта, без излишни усложнения.

Добре, тогава кажи, според теб какво включва сободата и какво включва моралът като ценностна система ?

Добре, тогава кажи, според теб какво включва сободата и какво включва моралът като ценностна система ?

Ще ни заличат пак, защото не усещаш, че почваме да се въртим в кръг, но лошите усещат и натискат бутона докладвай. Казах ти вече, че за свободата и за общата категория морал, не желая да разсъждавам ограничено. Безсмислено е.

Казах ти вече, че за свободата и за общата категория морал, не желая да разсъждавам ограничено. Безсмислено е.

Кой те кара да разсъждаваш ограничено ?! Напротив, искам да разсъждаваш свободно, без ограничения, предразсъдъци и страх !

 

Добре, тогава кажи, според теб какво включва сободата и какво включва моралът като ценностна система ?

Ценностната система е сбор от ценности, за това и се нарича система. А моралът и свободата са ценности, част от системата. Те се съдържат в системата, а не тя в тях. 

Може и така да е. Не съм се изразила правилно.А какво е морал, според теб ?

Моралните аргументи опорочават спора за истината, тъй като моралът също е истина и също подлежи на оспорване в такъв спор.

 

Във веданта, а и в будизма състраданието е най-висш критерий за морал, което се проявява в отсъствието на действието "съдене", тъй като е изместено от "разбирането".

Във веданта, а и в будизма състраданието е най-висш критерий за морал, което се проявява в отсъствието на действието "съдене", тъй като е изместено от "разбирането".

Приблизително е така. Но съвсем прецизно: Това не е моралност, а умел начин/способ/метод (санскр. упая) за разчупване на дуалното възприятие. Състраданието работи на първо време с нашите погрешни проекции, а като страничен ефект облагодетелства другите.

Редактирано 14 декември 201312 г. от scepsis (преглед на промените)

Приблизително е така. Но съвсем прецизно: Това не е моралност, а умел начин/способ/метод (санскр. упая) за разчупване на дуалното възприятие. Състраданието работи на първо време с нашите погрешни проекции, а като страничен ефект облагодетелства другите.

 

Напълно съгласна със забележката, но е важно да се обърне внимание и на следното.

И във веданта, и в будизъм спасението е резултат от собственото нравствено развитие, което не може да бъде наложено от някакъв външен фактор. Целта е да се просветлят хората като разбиране за естеството на съществуването и по този начин да действат с разбиране не само за собственото щастие, но и за благото на другите. Тези учения не се основават на никакви други заповеди и/или закони, измисляни някога от човек. Затова при тези учения, ако някой действа неправилно, той няма да бъде възнаграден с добре познатите ни светско-аврамически епитети, като " срамно ", " нечестиво ", " недопустимо ", " недостойно ", " богохулно ", а ще се подходи с дълбоко разбиране - "действате неразумно и това ще ви донесе скръб - на вас и на хората около вас."

Във веданта, а и в будизма състраданието е най-висш критерий за морал, което се проявява в отсъствието на действието "съдене", тъй като е изместено от "разбирането".

Състраданието е пропорционално на приликата. Може да се изпитва състрадание не само към хора, но и към животни, към растения и към всичко с което можем да се отъждествим и чиято гледна точка можем мислено да приемем.Но най интересно е състраданието към хората. То е и най силно, особено към близки и приличащи на нас хора, чиято гледна точка можем да приемем лесно. Например побратимяването между врагове на фронта е много неприятно за властите. За да се избегне това побратимяване много често властите използват пропагандата на дехуманизиране на врага, с цел да се намали ефекта на състраданието и възможността за сприятеляване и осъзнаване.Не само на фронта разбира се. Властите примерно в една държава, може да държат в подчинение населението на принципа разделяй и владей. Най силен ефект имат обобщаването и дехуманизацията, като най ефективни пречки пред проявата на състрадание и осъзнаване чрез това.