Така е, за съжаление.

Минах и през това, не че още не минавам де ама то нали това е и урок - аз повтарям ли повтарям

 

Защо за съжаление? Няма за какво да съжаляваш, а имаш повод само за радост!

Има един много хубав коан за грешката, но си спомням само едно изречение от него, което звучеше горе-долу така: He who never made a mistake, never made a dsicovery - само онзи, който никога не е грешил, никога не е направил откритие. А ние, българите, казваме "човек се учи от грешките си". Грешката е най-прекия път до осъзнаването. А осъзнаването е онова, което ни прави свободни. Или с други думи - колкото повече грешим, толкова повече се освобождаваме.

Здравейте,

Попрегледах, макар и съвсем повърхностно, новите теми в разделите за философия, психология и религия. Не искам да ви давам акъл, но  би било добре да си изясните разликата между метафизика, епистемология и етика, както и между категории като обективно и субективно, относително и абсолютно, иманентно, трансцендентно и трансендентално. Това не са синоними. И най-вече се фокусирайте върху диалектиката като методологически подход за разрешаване на онтологическите и логическите противоречия.

И оставете коаните. Те имат съвършено друго предназначение. Първо се научете да мислите последователно като изследвате и анализирате според класическата Аристотелова логика. После, пробвайте да минете отвъд нея. 

Успех!

Редактирано 6 декември 201312 г. от scepsis (преглед на промените)

Защо за съжаление? Няма за какво да съжаляваш, а имаш повод само за радост!

Има един много хубав коан за грешката, но си спомням само едно изречение от него, което звучеше горе-долу така: He who never made a mistake, never made a dsicovery - само онзи, който никога не е грешил, никога не е направил откритие. А ние, българите, казваме "човек се учи от грешките си". Грешката е най-прекия път до осъзнаването. А осъзнаването е онова, което ни прави свободни. Или с други думи - колкото повече грешим, толкова повече се освобождаваме.

Точно това ми трябваше, все се чувствах виновна

Благодаря ти

Здравейте,

Попрегледах, макар и съвсем повърхностно, новите теми в разделите за философия, психология и религия. Не искам да ви давам акъл, но  би било добре да си изясните разликата между метафизика, епистемология и етика, както и между категории като обективно и субективно, относително и абсолютно, иманентно, трансцендентно и трансендентално. Това не са синоними. И най-вече се фокусирайте върху диалектиката като методологически подход за разрешаване на онтологическите и логическите противоречия.

И оставете коаните. Те имат съвършено друго предназначение. Първо се научете да мислите последователно като изследвате и анализирате според класическата Аристотелова логика. После, пробвайте да минете отвъд нея. 

Успех!

И кой може да ни постави ограничението да мислим свободно и да не смесваме тези неща ? Човек първо трябва да се научи да мисли свободно, неограничено и необусловено....тогава ще се почувства свободен Дух !

Поздрави и добре дошъл !

Защо за съжаление? Няма за какво да съжаляваш, а имаш повод само за радост!

Има един много хубав коан за грешката, но си спомням само едно изречение от него, което звучеше горе-долу така: He who never made a mistake, never made a dsicovery - само онзи, който никога не е грешил, никога не е направил откритие. А ние, българите, казваме "човек се учи от грешките си". Грешката е най-прекия път до осъзнаването. А осъзнаването е онова, което ни прави свободни. Или с други думи - колкото повече грешим, толкова повече се освобождаваме.

"Свободата е грешка. Който не греши е роб."

Моя мисъл

"Всяка една система от правила, погледната от точка, която е вътре в системата, и ако не бъде направена логическа грешка, може да бъде доказана единствено като вярна. "

Математиците така казват, а аз съм склонен да им вярвам

“Експертът е човек, който е успял да направи всички грешки, които е било възможно да се направят в една много тясна област.”

Нилс Бор така казва, а той е просветлен

"Грешката е вярна."

Съвременен фолклор. Глас народен глас божи.

 

Цар Александър Велики извадил меча си и разсякъл с него изкусно завързания Гордиев възел. С което показал на мъдреците си, че е по мъдър от тях. Защото едно нещо, независимо колко изкусно е вързано, не е задължително непременно да бъде развързано. То може да бъде разсечено, изгорено, разкъсано, може да не се бута въобще, може разбира се и да бъде развързано, няма лошо. Идеята на Александър е, че не е задължително непременно да се спазва зададената логика.

 

 

"Царят е гол", казало момчето, и о чудо. Субективната истина на едно момче победила "обективната" истина на цял един народ.

Така е според баснята за Новите дрехи на царя

Редактирано 7 декември 201312 г. от Реджеп Иведик (преглед на промените)

 

"Свободата е грешка. Който не греши е роб."

Моя мисъл

 

 

Напълно споделям тази сентенция, но с едно уточнение под формата на въпрос, който ще задам в края на поста си.

Цялата история на човечеството ни показва, че само чрез осъзнато или неосъзнто нарушаване на битуващите правила или норми може да се стигне до развитие.   Ако човек ги спазва чинно, безропотно и се води само по "очевидните" и "общоприети" модели  без да използва нови, понякога считани за "недопустими" подходи, това води единствено до застой. А застоят е смърт, движението е живот…а грешката, както ти казваш - е свобода. Свободата на експресията на съответния субект, който въпреки наложените норми, е достатъчно дързък да "направи грешката" и да ги наруши. Той допуска грешка - не спазва наложените на всички правила, ала допускайки тази грешка, той си връща свободата. Но! Все пак е необходимо следването на някакъв вътрешен, етичен код, тъй като има много хора, които допускат грешки, ала не можем по никакъв начин да твърдим за тях /а може и да можем?/, че са свободни, благодарение на грешките си - престъпникът свободен ли е?

Зависи от престъпникът. Нелсън Мандела формално погледнато е престъпник. Или поне беше такъв, докато излежаваше влязлата  в сила присъда. Зависи също и от морала. Моралът на убиеца му диктува да убие жертвата. Моралът на евентуалната жертва и диктува, че няма нищо неморално в това да убие убиеца за да се спаси. За убиеца обаче, опитът на жертвата да го убие е неморален. За жертвата, опитът на убиеца да я убие е неморален. 

 

Според мен и престъпникът и жертвата могат да бъдат както мъдреци, така и глупаци. Мъдрец е тази жертва, която осъзнава морала на престъпника и може да мисли с неговите категории. Мъдрец е този престъпник, който осъзнава морала на жертвата и може да мисли с нейните категории. Свободният човек според мен винаги е едновременно и престъпник и жертва. Добър и лош. Истински човек. 

 

Свободният човек и в затвора е свободен. Робът и на плажа да е, ще търси някой да му каже колко да стои на слънцето и кога да влезе да плува. Не само това. Ако не намери кой да му каже това, той ще си купи списание, за да види какво мислят по този въпрос учените, както и по въпроса с какво мазило следва да се намаже.

Зависи от престъпникът. Нелсън Мандела формално погледнато е престъпник. Или поне беше такъв, докато излежаваше влязлата  в сила присъда. Зависи също и от морала. Моралът на убиеца му диктува да убие жертвата. Моралът на евентуалната жертва и диктува, че няма нищо неморално в това да убие убиеца за да се спаси. За убиеца обаче, опитът на жертвата да го убие е неморален. За жертвата, опитът на убиеца да я убие е неморален. 

 

Според мен и престъпникът и жертвата могат да бъдат както мъдреци, така и глупаци. Мъдрец е тази жертва, която осъзнава морала на престъпника и може да мисли с неговите категории. Мъдрец е този престъпник, който осъзнава морала на жертвата и може да мисли с нейните категории. Свободният човек според мен винаги е едновременно и престъпник и жертва. Добър и лош. Истински човек. 

 

Свободният човек и в затвора е свободен. Робът и на плажа да е, ще търси някой да му каже колко да стои на слънцето и кога да влезе да плува. Не само това. Ако не намери кой да му каже това, той ще си купи списание, за да види какво мислят по този въпрос учените, както и по въпроса с какво мазило следва да се намаже.

 

Точно така мисля и аз - всичко е относително и благодарение на този факт, свободата е възможна за всеки по всяко време и на всяко място. Въпрос вече на личен избор е дали човек ще избере синьото или червеното хапче - както Морфиус предложи на Нео във филма "Матрицата".

 

Мъдростта за мен е решението за дадено информационно поле.

Колкото това поле е по-висше или максимално наситено с информация, толкова повече решението му ще се доближава до Истината. Помня, че за теб Истината може да бъде само субективна и съм съгласна донякъде с това, тъй като човешката истина е винаги субективна. Няма как иначе да е. Защото Истината е тази, която обяснява всичко, а ние долавяме само отделни нейни фрагменти. Доловилите и опозналите най-голямо количество от тях - наричаме с думата "мъдреци". 

  Платон определя философията като съзерцание на Истината, която е в свръхсетивното.

 

Затова той признава като същност само идеята, доброто, което е свръхсетивно.

 

Според него идеите, които принадлежат на свръхсетивния свят, са Първичната Реалност и по тях са образувани формите във феноменалния свят. Идеите са реалния свят, единствено те са битие, а явленията във феноменалния свят са отражение, сянка на идеите, които единствено са реални.

 

Според Платон Безкрайното е неопределимо, без форма, абсолютно, съществуващо само по себе си. А крайното, напротив, е гранично, определено, в него има пропорция и мярка.

 

Мъдростта е истинската причина, от която възниква превъзходното - тя е това, което поставя мярката и целта, и е целта в себе си и за себе си, то е целеопределящото. Това е общото, идеалното, Абсолютното.

 

От единството на безкрайното и крайното възникват всички неща: топлината и студът, сухотата и влагата, също така и музикалната хармония на високите и ниските тонове, на по-бързото и по-бавното движение, изобщо всичко красиво и съвършено възниква чрез единството на такива противоположности. Онова, което се ражда от единството на противоположностите образува трето нещо, което произвежда четвъртото - причина на всички неща. Причината сама по себе си е единството на различните неща, тя е могъществото и насилието над противоположностите.

 

Диалектиката на Платон е тромава. Моето решение с поставяне на свободата над истината е много по елегантно.

Диалектиката на Платон е тромава. Моето решение с поставяне на свободата над истината е много по елегантно.

Има ли абсолютна свобода - на мислите и действията ? 

Какво е абсолютна свобода ? Дай определение какво разбираш под абсолютна свобода.

Какво е абсолютна свобода ? Дай определение какво разбираш под абсолютна свобода.

Ами аз питам теб, защо ти казваш, че поставяш свободата над истината.

 

 

цитат Реджеп Иведик, на 11 Дек 2013 - 10:14 AM, написа:

 

 Моето решение с поставяне на свободата над истината е много по елегантно.

 

И не трябва ли и двамата да знаем, че имаме предвид едно и също нещо ? Аз не съм отказал да ти отговоря, но съм забелязал, че не се разбираме. Ти нямаш желание да четеш определенията, които давам. Дай ти определение тогава. Аз ще се съобразя с него.

И не трябва ли и двамата да знаем, че имаме предвид едно и също нещо ? Аз не съм отказал да ти отговоря, но съм забелязал, че не се разбираме. Ти нямаш желание да четеш определенията, които давам. Дай ти определение тогава. Аз ще се съобразя с него.

 

Ами абсолютна свобода, означава съвършена, независима, безгранична, безусловна, категорична и т.н. свобода.

Редактирано 11 декември 201312 г. от Aumi (преглед на промените)

Ами абсолютна свобода, означава съвършена, независима, безгранична, безусловна, категорична и т.н. свобода.

Искаш да вземеш без да дадеш в едно поле, където както даването, така и вземането са почти невъзможни. 

Каквото определение си дала, дала си. Аз каквото съм разбрал, разбрал. Според това, което разбирам с мъка отговорът ми е следния:

 

1. На мисленето да има абсолютна свобода.

2. На действията има голяма свобода, но има и ограничения. 

Искаш да вземеш без да дадеш в едно поле, където както даването, така и вземането са почти невъзможни. 

Каквото определение си дала, дала си. Аз каквото съм разбрал, разбрал. Според това, което разбирам с мъка отговорът ми е следния:

 

1. На мисленето да има абсолютна свобода.

2. На действията има голяма свобода, но има и ограничения. 

Значи абсолютната свобода може да съществува само в мислите ни...Т.е. абсолютната свобода е само в света на идеите и не може да бъде реална, защото не може да се приложи на практика.

Аз какво казах, ти какво разбра. Отказвам се.

Ако свободата е право на избор, а изборът ни обвързва с решението ни, изборът ни свобода ли е всъщност?!

Ако свободата е право на избор, а изборът ни обвързва с решението ни, изборът ни свобода ли е всъщност?!

Това някакъв парадокс ли е? Като Адам и Ева - свободни сте да ядете от дървото на познанието, ма ако ядете ще си носите последствията.

Ми може и така да се каже... Решението те обвързва, а с обвързването свободата, ако не приключва, то се трансформира. Просто ми направи впечатление, че и за свободата се говори като за субстанция, която трябва непременно да се пипне, за да се осмисли. И щом свободата на личността завършва там, където започва свободата на другите личности, значи погледнато от този аспект абсолютната свобода не съществува. Ако твоят избор е да ме убиеш, това дали е абсолютната свобода от моята гледна точка, при положение, че при абсолютната свобода всичко трябва да завършва положително... 

Нямам всички отговори. Естествено...

Просто подадох още една гледна точка за размисъл, за да стане картината по-драматична...

Просто подадох още една гледна точка за размисъл, за да стане картината по-драматична...

Ще я направя още по-драматична като споделя лично преживяване, което дълбоко ме промени и ми показа, че свободната воля трябва да се отстоява постоянно. Като бях малък, бях злояд. Баба, за да ме накара да ям ми четеше приказки, докато ям. Не ям - спира да чете. Ям - чете. Отиваме на море с наште и без баба. И всеки обед в ресторанта е малка драма. Една колежка на татко ми реши да помогне. Вика: Аз ще го науча да яде това дете... Наште викат: Заповядай! И тя жената почва да ме храни, демек да ми тъпче устата с храна, въпреки, че вече можех да си ям сам. И си мисля (тогава): Не е наред тази работа! Тая лелка ми нарушава етествените права и свободи, които са гарантирани от Конституцията и божествения ред! ... Изчаках да ме нахрани и "върнах". Върху нея. Повече не пожела да ме възпитава.

Извод: свободната воля трябва да се отстоява ежедневно, ежечасно и ежеминутно.

Редактирано 11 декември 201312 г. от scepsis (преглед на промените)

Ще я направя още по-драматична като споделя лично преживяване, което дълбоко ме промени и ми показа, че свободната воля трябва да се отстоява постоянно. Като бях малък, бях злояд. Баба, за да ме накара да ям ми четеше приказки, докато ям. Не ям - спира да чете. Ям - чете. Отиваме на море с наште и без баба. И всеки обед в ресторанта е малка драма. Една колежка на татко ми реши да помогне. Вика: Аз ще го науча да яде това дете... Наште викат: Заповядай! И тя жената почва да ме храни, демек да ми тъпче устата с храна, въпреки, че вече можех да си ям сам. И си мисля (тогава): Не е наред тази работа! Тая лелка ми нарушава етествените права и свободи, които са гарантирани от Конституцията и божествения ред! ... Изчаках да ме нахрани и "върнах". Върху нея. Повече не пожела да ме възпитава.

Извод: свободната воля трябва да се отстоява ежедневно, ежечасно и ежеминутно.

Свободата Санчо е на върха на копието

Аз какво казах, ти какво разбра. Отказвам се.

Тогава се изразявай по-ясно, за да не те разбирам накриво.Има ли абсолютна свобода или няма ?

Извод: свободната воля трябва да се отстоява ежедневно, ежечасно и ежеминутно.

... носейки моралната отговорност за действията си...