bozho76

The following packages have unmet dependencies: uuid-runtime: В конфликт с: uuid-runtime uuid-runtime: В конфликт с: uuid-runtime Не мога да инсталирам Скайп. Има нейзпълнени зависимости. Къде е Софтуерният Център на Дебиан? Как да инсталирам Софтуерният център на Дебиан? Инсталирах Скайп. Благодаря.

Здравейте. От един час съм с Дебиан 8.7.1. Не мога да инсталирам Скайп, защото е 32 битов. Как се разрешава 32 бит приложения да се инсталират на 64 бит Дебиан. Мрежова инсталация направих на Дебиан. Скайп го няма в Синаптик. Нямам Софтуерен център. Моля дайте повече хранилища в изходен код за да ги копирам в терминала. Благодаря.

На PC Linux има часовник за скрийнсървър. AClock в Ubuntu Software Centar е подобна, но не мога да я настроя да работи. Играх си с скрийнсървъра на Uber Student, в резултат на което инсталирах Демо версията на xscreensavers. Как мога да инсталирам аналогов часовник за скреенсървър. От къде да инсталирам безплатен скрийнсървър?

От торент тракери не смея да тегля Линукс. На официалната страница на Убунту иска дарение.

Чудя се какво да инсталирам? Ubuntu, Debian, Arch, Korora? Много повече се чудя откъде да изтегля Убунту? От торенти не смея. В текстов режим не мога да инсталирам, защото не зная Английски език. В момента съм на Минт 17.3. Иска ми се да пробвам Убунту 16.04.2. UberStudent не може да изключва компютъра, та трябва задължително да вадя щепсела от контакта за да изключи. Ha PC Linux OS няма звук при никакви положени усилия. Моля Помагайте.

“Другата гледна точка” – опорна точка за медийния плурализъм в полза на Москва. http://ivo.bg/2017/02/08/другата-гледна-точка-опорна-точка-за/

Съветската окупация от 8 септември 1944г. и подтикнатия от нея “Отечественофронтовски” преврат на 9-ти септември стават, след като в Москва решават, че по друг начин властта не може да бъде заграбена. Планът за поробване на България започна да се осъществява. Той включва изтребване на българския елит и стопанско поробване на държавата. Русия отдавна планира обезглавяването на българската нация. След като през 1887 г. българският елит начело със Стефан Стамболов успешно се противопоставя на проруския преврат и до 1894 г. – и на руските попълзновения, в Русия разбират, че само с премахване на монарха (както сториха с княз Александър Батенберг) България няма да бъде завоювана. Необходимо е монархическата институция да се изкорени, а за това първо трябва да се изтреби обществено-политическия елит. Това не можа да стане с атентата в църквата през 1925 г., но се проведе успешно през 1944-1948 г. Паролата „Авгиевите обори да бъдат пометени с желязна метла“ беше дадена от Москва от верния лакей на Сталин, по-късно български премиер със съветско гражданство – Георгий Михайлович Димитров. Получавайки я, комунистите започнаха убийства без съд и присъда. До края на 1944 г. бяха избити над 30 000 кметове, учители, свещеници, полицаи, низши военни чинове, дребни търговци и изобщо по-видни хора по места. Викани посред нощ “за малка справка”, те изчезнаха в незнайни безкръстни гробове. В “Държавен вестник” от онзи период са публикувани съобщения за повече 30 000 безследно изчезнали българи, като трябва да отбележим, че не всички засегнати семейства са имали смелостта за такава публикация. Впоследствие, за да се “узаконят” убийствата, някои от загиналите задочно бяха “съдени” (безпрецедентен случай в правото) и осъдени на смърт. Вторият етап на чистката беше позорният, безпрецедентен в световната история противозаконен ”Народен съд” от декември 1944 до април 1945 г. В него 135 съдилища в цялата страна съдиха 11 122 души, като за 2793-ма от тях бе произнесена смъртна присъда. (по други данни – над 3000) Там „съдеха” хора от елита, които не можеха току-така да „изчезнат безследно” – регенти, царски съветници, министри, съдии и прокурори, висши военни, професори, индустриалци и банкери. С този жесток удар бяха унищожени Регентството, пет правителствени кабинета, цялото ХХV-то Обикновено Народно Събрание, цели министерства, Генералния щаб, изобщо цялата висша държавна администрация, стопанския и интелектуален елит на страната. На някои особено важни “подсъдими”, като регентите, разпитите се водеха в Москва от съветски следователи. Сред убитите бяха регентите принц Кирил, генерал Михов, проф. Филов, премиерите Добри Божилов, и Иван Багрянов, министрите Габровски, Митаков, Даскалов, Вазов, царските съветници Лулчев и Севов и хиляди други. Може да се каже, че с този удар бе унищожена българската държавност. Обезкръвяването на българския народ приключи с разгрома на последната опозиция на земеделци и социалдемократи през 1947 г. Общо, през 12 затвора и 56 концлагера в периода 9-ти септември 1944 до 9-ти ноември 1989 г. минаха над 200 000 души. Чудовищно изобретение от 1946 г. насетне беше изпращането на синовете на опозиционери и други „неблагонадеждни” или просто по-интелигентни младежи да отбиват тригодишна военна служба като миньори в урановите рудници. 52 000 от тях останаха вечно млади, а от останалите към 1990 г. живи 3000 души всички до един бяха болни от рак или левкемия. А уранът заминаваше за СССР и с него беше направена първата руска атомна бомба… Случайно оцелелите близки на избитите бяха „въдворени” да живеят в провинцията, имотите им бяха отнети, а на децата се забраняваше да учат. След като бе изтребен до голяма степен българския елит, от Москва изпратиха Георги Димитров да оглави правителството. И като министър-председател на България той си остана съветски поданик и говореше български с руски акцент. Въпреки това обаче руските му господари не му вярваха и КГБ вербува шурея му и негов телохранител – Вълко Червенков, да го шпионира. Когато си свърши работата да присъедини България към СССР, болният и алкохолизиран „герой от Лайпциг” вече беше употребен и напълно безполезен и господарите му го отровиха с живак, поставен в двойното дъно на чекмеджето на бюрото му в санаториума Барвиха край Москва през 1949 г. След това поставиха на мястото му агента-сталинист Вълко Червенков. С голямо старание окупаторите и техните комунистически лакеи изкореняваха националното самосъзнание на българския народ. Веднага след окупацията бяха върнати в СССР (разбирай в Сибир) таврийските и бесарабски българи, които бяха намерили убежище в България по време на войната. Започна насилственото налагане на изфабрикуваната в Коминтерна „македонска нация” във Вардарска Македония, която беше върната на Югославия, и в Пиринска Македония, останала в пределите на България. Българите в Пиринско бяха насилвани да се обявят за „македонци”. В земите ни свободно върлуваха сръбски емисари – „учители”, „книжари” и други, „обучаващи” населението на „родния му македонски език”. Беше направена така наречената „правописна реформа”, замислена в Москва и прокарвана първоначално през 40-те години от БКП в партийните им документи, а след като заграбват властта – и официално. С изхвърлянето на букви от азбуката и въвеждането на нови правописни правила, комунистите се опитаха да скъсат писмовното единство на западните и източните български говори, за да откъснат окончателно българската област Македония от България. Окупаторите се опитаха да унищожат националната култура, обявена за „фашистка” и „буржоазна”, като организираха публични палежи на български книги или ги изпратиха за претопяване. Случайно оцелелите бяха заключени в секретните и спецфондове на библиотеките. Забранени бяха за издаване и четене дори автори като Иван Вазов и Елин Пелин. Унищожени бяха или откарани в Москва безценни исторически ръкописи и богослужебни книги от средните векове. На Скопие беше предаден дори саркофага с костите на Гоце Делчев. Самата българска история беше фалшифицирана по съветски калъп. Градове и села бяха преименувани на комунистически и съветски дейци. Даже улиците в градовете, носещи имена на български владетели, бяха сменени с имена без титли. Така ул. „Цар Иван Асен ІІ” стана „Иван Асен”, улица „Цар Симеон Велики” – „Симеон” и други подобни кощунства. Държавният герб бе сменен с жалко копие на съветския като датите „681-1944 г.” точно очертаха рождението и смъртта на независимата ни 13-вековна държава. Химнът беше преправян на три пъти. Единствен в света, в който се говори за вярност и подчинение на чужда държава! Срамно и недостойно! Особено брутално беше посегателството над църквата, тя беше подчинена на БКП, но независимо от това хората бяха насилвани да се венчават, кръщават децата си и да бъдат оплаквани в държавни „ритуални домове”. Даже след смъртта на човека над гроба му задължително се поставяше дървена червена пирамидка с петолъчка, като последна гавра с мъртвите. С поредица от такива мерки българският народ остана без елит и в продължение на 45 години бе превърнат в безропотно стадо, което не направи нито един антикомунистически бунт или протест, подобни на тези в Унгария през 1956 г., Чехословакия през 1968 г. или Полша – през 1956, 1968, 1970, 1976 и 1980 г. Окупаторите добре си бяха свършили работата… Стопанското заробване на България започна още през 1944 г. На 16 октомври съветските окупационни войски откараха в Москва златния резерв на Националната банка. След това от бюджета на ограбената вече държава изтръгнаха 40 милиарда и 213 милиона лева за издръжка на войските си на българска територия. Нови 540 милиарда и 92 милиона лева струваше на България напълно безсмислената „Отечествена война”, в която угаснаха нови 32 000 млади български живота. Разорената държава трябваше да има бедни поданици, за да са послушни. В началото започнаха конфискациите и реквизициите на по-богатите под форма на борба със „спекулата”. Особено отвратителна беше практиката на „изселване на враговете на народната власт” в провинцията, при което верни „партийни другари” се настаняваха в жилищата им и заграбваха дори личните вещи на хората. Така например другарката Цола Драгойчева /наричана от народа „баба Цола”/ безсрамно се разхождаше из София с прочутото кожено палто на премиершата г-жа Филова. Последва пладнешкият грабеж от 1947 г., наречен “национализация”, с който богатите българи бяха превърнати в бедни. След това бяха ударени заможните и трудолюбиви български селяни с „кооперирането” на земята, проведено до 1958 г. С „Народните заеми на свободата”, безчислените съдебни и несъдебни конфискации, Закона за отчуждаване на едрата градска покрита недвижима собственост и други подобни законоизвращения, беше ликвидирана и средната класа. Българите се пролетаризираха. Пъкленото дело беше довършено с така наречената „индустриализация”, при която от СССР бяха прехвърлени в България тежки индустрии, обслужващи главно съветския военно-промишлен комплекс, за които България нямаше нито суровини, нито енергия да ги поддържа, нито пък й бяха необходими. Те замърсяваха природата и увреждаха здравето на хората, а за поддържането им страната ни се принуди да внася огромни количества суровини и енергия от СССР на високи цени. Готовата продукция се връщаше в СССР на ниски цени. Така България беше заробена с огромни инвестиции, които още повече изтощаваха държавния бюджет, а разликата в цените в полза на СССР поддържаше ниски заплатите на работещите, докато природата ни се унищожаваше. При това у нас бяха докарани допотопни и вредни технологии, изхвърлени от употреба дори в СССР. Освен това индустрията ни беше така създадена, че да не е със затворен цикъл и което и да е производство да е зависимо от съветски доокомплектовки, резервни части, суровини, енергия, технологии, пазари. Енергийната система допълнително беше обвързана със СССР: електрическата – в паралел със съветската чак до средата на 90-те години, а газопроводната – изцяло зависима от съветската/руската и до днес. В същото време прекрасните български храни заминаваха на безценица към „необятните съветски пазари”, а в замяна ни продаваха прескъпи и долнокачествени съветски боклуци. Така се превърнахме в заден двор на съветската империя, в колония, осигуряваща главно евтин робски труд. И всичко това под маската на „братската помощ на СССР“. Лишени от собственост, българите работеха цял живот, за да купят панелен апартамент или пластмасов “Трабант”. Резултатът от всичко това стана ясен в периода 1989-1999 г., когато руският пазар рухна и се затвори за България, която изпадна в невероятна икономическа криза поради описаните по-горе структурни дефекти на колониалното й стопанство. Последиците тегнат до днес…

Интересно е, че големите соц носталгици на този форум винаги мълчат за престъпленията на Русия към България, за това, че държавата, в която живеем днес, е предимно нейна заслуга. Е, те се правят, че и асимилацията на Македония не се случила, както и че БКП не е провеждала асимилаторска политика в Пиринска Македония. Както и се правят, че днес България няма суверенитет, което си е нагло когато едно нареждане от Москва е достатъчно за да тръгнеш срещу собствения си народ (е, дори нареждане не им е било нужно на комплексираната псевдо-аристокрация на БКП, която поначало мрази обикновения българин и не го възприема като човешко същество). Статията е наистина хубава и вярна докрай. Който има очи-да види, който има уши-да чуе. Руси, не ви ли стигат ДПС, Атака и безродниците в БСП - днес сте единствената държава, която признава антибългарската ОМО „Илинден” Чета изказванията на руския външен министър Лавров и внушенията му за евентуална подялба на Република Македония между Албания и България и се сещам за добрата стара българска поговорка „Крадецът вика: Дръжте крадеца” Кога уродливия двуглав орел ще спре да кълве с лакомия си имперски клюн кървящата българска рана? Кога Руската империя ще спре да си вре наглия кървясъл имперски клюн на Балканите? Бомбата в Македония е заложена много отдавна. Да припомня на г-н Лавров - Русия умишлено откъсва Македония от България и я оставя в пределите на Османската империя. Още веднага след Априлското въстание - на 8 юли 1876 г. Русия договаря с Австро-Унгарската империя план за експанзия на Балканите и разпокъсване на българските земи със секретното си Райхщадско споразумение. Да припомня на г-н Лавров - паралелно с Цариградската конференция през януари 1877 г., свикана от Великите сили, след като цяла Европа се надига в защита на българската кауза заради зверствата, последвали Априлското въстание, Русия води тайни преговори и подписва с Австро-Унгария Будапещенската конвенция на 15 януари 1877 г., с която двете империи на най-високо ниво препотвърждават договореното с Райхщадското споразумение и се задължават да не допуснат образуване на голяма и сплотена българска държава Да припомня на г-н Лавров - след като на Цариградската конференция окончателно са договорени границите на новата българска държава, които почти напълно съвпадат с границите на Българската екзархия (над 200 000 кв. км.) и включващи териториите, населени с преобладаващо българско население, според фермана за независимата Българска екзархия от 1870 г. , в същия момент с Будапещенската конвенция Русия поема ангажимент да не възпрепятства Австро-Унгария при анексиране на Хърватска, Босна и Херцеговина. Двете империи се задължават да не допуснат образуване на голяма и сплотена държава, както и да си оказват взаимна дипломатична подкрепа за тайните договорки, в случай на уреждане на въпроса от конгрес на Великите сили. Още на същия ден - 15 януари граф Игнатиев, руският консул в Цариград и представител на Русия на Цариградската конференция е уведомен телеграфически и веднага започва саботаж на договореното, като гарантира на Османската империя запазване на значителни европейски територии и на 18 януари Митхад паша заявява, че Османската империя се отказва от договорените клаузи на Цариградската конференция. Русия ще спази обещаното. Г-н Лавров, от Априлското въстание до края на Руско-турската война българският народ дава 180 000 жертви. Руската армия дава жертви 11,905 руски войници (вкл. руснаци, украинци, белоруси и финландци). Българският народ плати с кръвта си своята независимост, а с кръвта на руските войници бе платено за разпокъсването на българските земи и нация! Русия ще спази обещаното. При подписването на Берлинския договор, изцяло съобразен с договореното в Будапещенската конвенция, двете властващи в Централна и Източна Европа империи – Руската и Австро-Унгарската ще успеят да наложат своето и българските земи ще бъдат жестоко разпокъсани. Българска Добруджа ще бъде предадена на Румъния, като компенсация на Румъния за това, че Русия анексира Бесарабия. Пиротско и Нишко – територии населени изцяло с българи и включени в териториите на Българската екзархия ще бъдат предадени на Сърбия. Ще бъде образувана измислената васална държавичка Източна Румелия, а значителни територии – Македония, Родопите, Източна Тракия и Беломорието умишлено ще бъдат оставени в пределите на Османската империя. Нещо повече, г-н Лавров – чл. 8 от временния Сан-Стефански мирен договор ще бъде изцяло преписан в чл. 22 на Берлинския договор – „Издръжката на петдесет хилядния руски окупационен корпус се поема изцяло от местното население” Г-н Лавров, България ще изплаща тази издръжка до 1902 г., а след като обявява своята независимост и се прогласява за царство през 1908 г, под претекст, че нарушава Берлинския договор, ще бъде задължена да изплаща на Русия с руско-български протокол от април 1909 г. колосалната сума от 82 000 000 златни франка, платими за 75 години България ще изплаща и тази сума до 1916 г., когато Русия напада България... Г-н Лавров, след като през 1878 г. умишлено откъснахте Македония от България и я оставиха в пределите на Османската империя за да не допуснете образуването на голяма българска държава, вашите предшественици остават неприятно изненадани, когато през 1881 г. Вселенската гръцка патриаршия под контрола на османските власти провежда референдум за присъединяване на македонските епархии към гръцката църква. Резултатът е убийствен за руската политика. По силата на чл. 10 от Фермана за независимата Българска екзархия от 1870 г., ако някоя епархия иска да се присъедини към българската екзархия, може да го стори при гласуване и то с 2/3 мнозинство. Резултатът от този референдум е катастрофален за руската политика и води до включването на голяма част от Македония в границите на Българската екзархия, понеже цялото население гласува за присъединяване към българската екзархия. Това са Скопска, Охридска и Битолска епархии. Малко по-късно, през 1885 г. Русия се противопоставя на Съединение и насъсква слугата си Сърбия да ни нападне. След като сърбите са разбити на пух и прах, Русия къса дипломатически отношения с България. Македония ще бъде освободена чак през 1912 г., но малко по-късно България ще бъде нападната от Сърбия, Гърция и Румъния, съгласувано с Русия и на конференция, проведена естествено в Петербург, големи части от държавата ни, населени с българско население, ще бъдат отново изрязани. Г-н Лавров, никой, никога и никъде до този момент не говори за „македонска” нация. Никой, никога и никъде не споменава „македонска” писменост и език. До момента, когато през 1934 г. в Москва не са официално обявени и признати от Коминтерна с идеята да се използва силното ляво движение в Северна Гърция, Пиринска и Вардарска Македония и да се създаде съветска република – сателит на СССР, която да осигури излаз на Средиземно море и доминация на Балканите за СССР. Г-н Лавров, малко ли ви е, че когато България е окупирана за три години от триста хиляден окупационен корпус на Червената армия през 1944-1947 г. на стотици хиляди българи беше наложено с насилия, убийства, терор и репресии да се откажат от българското си име и да приемат измислената от вас националност. Малко ли ви е, че издръжката на този окупационен корпус е по-голяма от бюджета на България?! Малко ли ви е, че до 1960 г. източихте от хазната на България и последния цент, а от 1961 г. до 1964 г. и целия златен резерв на БНБ?! Малко ли ви е, че на България беше забранено да търгува свободно, че беше задължена да изкупува остарели и неефективни руски технологии и оборудване и в същия момент десетилетия наред беше задължена да предава селскостопанската си продукция на СССР под себестойност, за да приключи „вечната и нерушима дружба” през 1989 г. с колосален дълг от 10 милиарда долара, равен по своята покупателна способност на днешния ни външен дълг. Дълг, който впрочем продължаваме да изплащаме !? Малко ли ви е, че днес над 30% от икономиката ни е съвсем официално в руски ръце, че България плаща най-скъпия руски газ в Европа, че рафинерията на Лукойл е декларирала за последните 6 години 40 милиарда лева приход (40 000 000 000 лв), но нито стотинка печалба, както впрочем и почти всички останали ваши фирми ?! Малко ли ви е, че владеете аптечни вериги, хотелски комплекси, мобилни оператори, заводи?! Малко ли ви е, че вашите слуги създадоха една паразитна политическа структура като ДПС, която винаги скача като един Матросов на амбразурата, когато трябва да се защитават руските интереси в България, така както свалиха през 1991 г. правителството на Филип Димитров при вота на доверие, защото отказа да предаде Нефтохима във ваши ръце. Така както пометохте и Жан Виденов, защото отказа да предаде газопросната ни система в ръцете на Газпром. Така, както през февруари 2013 г. за пореден път дестабилизирахте България, неуспели да спазарите АЕЦ „Белене“ и „Южен поток“ и принудихте поредния български премиер да си подаде оставката, за да се сформира правителство с ДПС, избрано при кворум, осигурен с един недостигащ глас. Гласът на Волен Сидеров. Малко ли ви е, че години наред Корпоративна Търговска Банка се захранва от големите ни държавни предприятия, а чрез нея се финансират ваши политически мекерета, медии и олигарси Вие ли не знаете, че тази банка е създадена като структурата БСФК "Булгарсовинвест" още през 1988 г. от руските граждани Евгений Василиевич Красавцев и Алексей Александрович Симаков, заедно с агентите на Държавна сигурност – Людмил Владимиров Гачев и Кирил Ангелов Калинов и през 1994 г. е преструктурирана в КТБ, която става универсален правоприемник на правата и задълженията, с капитал 500 000 000 лв?! Вие ли не знаете, че през тази банка руска собственост станах и Булгартабак, и БТК?! Вие ли не знаете, че и лафковата верига e руска собственост?! Не ви стига ДПС, не ви стига Атака, не ви стигат и безродниците в БСП, ами днес Русия е единствената държава, която признава антибългарската организация ОМО „Илинден”, а вашите послушни мекерета днес дори имат наглостта да твърдят, че българска нация не съществува, че тук всичко е било „македонско”. „Разделяй и владей!” - това го умеете. Както всяка една империя. И както всяка една паразитна империя ще се разпаднете, стопите и изчезнете, разложени в корупция, насилия и лъжи. Така както изчезна и Османската империя, а след нея и Австро-Унгарската. Прав е бил великият Христо Ботев, когато в бр. 13 на вестник „Знаме” на 4 април 1875 г. пише: „Россия, тая мнима защитница на славянството, тя употреблява още по-радикални средства, за да изтрие от лицето на земята българските колонии” Г-н Лавров, типично за вашия имперски манталитет, не мислите и за вашите поданици, за онези обикновени руснаци, които вярват или не на идеологемите на руския империализъм, са избрали да живеят в България или в други страни, защото са разбрали, че в Русия не може да се живее нормално, онези, които нямат нищо общо с наглата ви имперска политика и ченгеджийски схеми. Дори и онези, които я поддържат поради наивност или сантимент. Така, както не помислихте за онези руснаци в Източна Украйна или Крим, които довчера си живееха мирно и тихо. Вие не мислите дори и за тях. За онези 10 милиона руснаци, които през последните години избягаха от Русия, за да си търсят хляба и щастието в нормални държави. Такива, като дъщеря Ви, която най-сетне прибрахте от САЩ, защото позабрави руския език. Г-н Лавров, вземете та прокарайте първо канализация в онези 70% от населените си места, които не разполагат с такава, че с тия говновози усмърдяхте цялата империя, пък вземете, та слезте поне едно място надолу в класацията по брой на алкохолици, убийства и аборти на глава от населението, че първото място не се връзва с претенциите да се месите и в чуждите работи. Тогава коментирайте, тогава помагайте! Днес Русия отново си търси белята Ще я намери! Българинът е търпелив и наивен, до болка наивен, но когато прозре истината и ножа опре до кокала, не му заставай на пътя. През 1916 г. Русия ще нападне България през Добруджа заедно с Румъния и в гръб, през Македония, където с помощта на французите дислоцирате два руски експедиционни корпуса от общо 20 000 войници, за да изяде здравия български ... и на 3 март 1918 г. ще капитулира пред България с най-унизителния мирен договор в историята си - Брест-Литовския договор. С този договор от хищните лапи на империята ще се откопчат над 1 милион кв. км., а независимост ще получат Финландия, Литва, Латвия, Естония, Беларус, Украйна, Грузия и Армения. Г-н Лавров, 70 години махалото на часовника стои в единия му край и скоро ще се залюлее със страшна сила. Няма как да спрете времето. То не ви е подвластно. И не се учудвайте, че махалото ще отиде в другия край. Нормално е. Г-н Лавров, когато предложеният от Русия за княз на България Аксаков И.С. пише в бр. 24 на вестник „Русь” , декември 1885 г.: "ВСЯКОЕ ТОРЖЕСТВО БОЛГАР ЕСТЬ СМЕРТЬ РОССИИ", се питам, толкова ли сме страшни, че от едни българи се плаши цяла Русия?! Защото той пише и още: „Балканските държави не трябва да имат нищо свое, те трябва да бъдат притежание на русите или по ясно казано, те трябва да бъдат погълнати от Русия!” Както и: "Ни Болгария, ни иные, также более или менее мелкие Балканские государства не призваны, да и не могут иметь никакой действительной политической самостоятельности". Гледам, че продължавате да се придържате към тази политика, ама не ви стигат ни акъл, ни ресурси. Само на наглост го докарвате. И на мекерета. Та, по тази причина ще завърша и с думите на Захари Стоянов към Аксаков: „В 24 брой на своята газета вие казвате ясно и открито, че всяко тържество на българите е смърт за Русия, че балканските държави не трябва да имат нищо свое, че те трябва да бъдат притежание на русите, или, по-ясно казано, те трябва да се погълнат от вашата държава. Колко сте жестоки покровители. Колко се оправдава онова изречение, че вие правите народите на мост, за да преминете по тях, а по-после вземате за себе си и самия мост. Каква правдоподобност в думите на един наш стар деятел, че вие не знаете граматиката, защото не правите разлика между твой и мой!" Учете граматиката, г-н Лавров. На азбуката, която българите са ви дали! И никой българин не бива да си прави илюзии, че целите, методите и средствата на руския империализъм са се променили. Те сменят само носителите си. Наш патриотичен дълг е да ги разобличаваме и да им противодействаме за да оцелеем като нация и държава! Достойни и независими!

Порното с парното продължава http://istinata.bg/?p=1311 Гледах снощи репортаж за врачанско семейство пенсионери. Бирникът им изнесъл апартаментчето на публична продан заради 250 лв. задължения към Топлофикация. И то заради т.нар. „такса сградна инсталация“, понеже те от години са си откачили радиаторите… Нека българите знаят ИСТИНАТА. Основната причина за непосилните сметки за парно е скъпият руски газ. Няма как да ти е евтино парното, когато за България руския газ струва 400 долара, а за Германия – 236 долара. Това услужливо го спестяват в репортажа. Нека знаят хиляди българи, които треперят за жилищата си поради непосилните сметки за парно, че преди да си купят храна и лекарства, вече са напълнили алчните гуши в Кремъл и гърлата на продажните руски мекерета тук. Нека знаят, че живеят в клета руска губерния, управлявана от продажни руски мекерета. Нека и да се замислят защо същите мекерета вкараха в закона реакционните разпоредби, позволяващи на бирниците да вършат абсолютни безобразия, граничещи с престъпления, включително и продажба на жилище на длъжник при абсолютна несъизмеримост на задълженията?! Замислихте ли се?! Психофашизъм по руски. Нека да е ясно на всички българи, че цели сектори от икономиката ни са в агония от години поради същия този скъп руски газ. В химическата промишленост, в азотно-торовата, в циментовата в себестойността на произведеното цената на газа заема до 60%. Няма как да оцеляваш и да си конкурентен, когато в други държави аналогични предприятия плащат с 50% по-ниска цена за същия този газ. Няма как! Колкото и ниски заплати да плащаш, колкото и данъци да укриваш. Продължава и убийствения картел при горивата, който изсмуква от държвата ни милиарди годишно чрез свръхнадценка. Цената на горивата в Германия и България е еднаква – 2 лв. В немската хазна от всеки литър гориво влизат 1,20 лв. от акциз. С тези пари държавата там увеличава пенсии, строи болници, училища, аутобани. Тук акцизът е само 0,65 лв. Останалото го прибира руснака – монополистът производител и собственик на данъчни складове и продуктопроводи и организирания от него картел. Порното с парното продължава. С горивата също. Над 20 МИЛИАРАДА ЛЕВА годишно напускат България в посока Кремъл и то по най-високите цени в Европа. България продължава да е на 100% зависима от руския газ и то – най-скъпия за България. От десетилетия! Така е по братски, нали?! А продажните руски мекерета тънат в разкош, но не ни обясняват от телевизорите защо си изпращат децата в „прогнилия” Запад, а не в любимата Русия. Явно не искат децата им да живеят в свинщина. http://istinata.bg/?p=1311

Мили приятели, прочетох книгата на Милена Димитрова. Не съм чел по-посредствен текст от този. Тази книга не прави анализ на политическа среда, политически подход и решения, икономически условия, икономически резултати. Тази книга не оставя за поколенията поуките от грешките които са направени, а грешките са самоубийствени. 1. След 9.09 БКП издига лозунга че "ние трябва да постигнем за 10 години това което други народи ... са постигнали за 100". Как става това? С кражба - краде се за да се спестят пари и да се навакса! Как може един човек да направи за 1 година това, което 10 души са направили за 10 години? Ще го открадне! С други думи, цялата икономика на страната се поставя на релсите - копиране и кражба, не само електрониката. Резултата от това е, че България беше вечно догонваща. Това подхрани нихилизма. Бяхме като състезателни кучета, които никога не стигат мръвката. 2. България винаги се е стремяла към "високи технологии", но "високите технологии" изискват интелектуална собственост за да правиш бизнес. Да, но ние копираме и крадем - линия на партията. Идва "промяната" на 10.10 и ние нямаме интелектуални права за да правим бизнес и започват мъките. 3. През 80-те години започна преструктуриране на собствеността. Първият патент на САЩ е от 17.07.1836 год. Към 1.01.1980, за 144 години, САЩ са създали около 4,180,000 патента (давам САЩ за пример защото е най-ясен). Само за 34 години (до 2014 год.) удвояват патентите си. Към 1980-та съотношението веществена собственост / интелектуална собственост е 80%-20%. Сега 2014 година е точно обратното 20-80. Фирмите печелят много повече от търговия с интелектуални права отколкото с продукти. В България обаче дори отношението към интелектуалната собственост е същото като при "комунизъма". В книгата дори такъв бегъл коментар липсва. 4. Някой би оспорил "да, ама и на запад копират и крадат". Да вярно е ... с една малка разлика ... носят си отговорността! Копирането на запад е въпрос на оценка на риска - колко ще спечелиш преди да те осъдят. Пример? Apple! 70% от патентите във мобифоните са собственост на Nokia и Apple плаща милиарди за лицензи ако ги осъдят. В България крадяхме безогледно и безнаказано. Когато има безнаказаност има арогантност и цинизъм. Помните ли мутрите? Държавата се държеше като мутра и техническата ни интелигенция - като технологична мутра. Всеки проект трябваше да има западен прототип! Който, не се съобразяваше с това кариерата му беше ограничена. Резултата? Като капак на всичко - ителектуално скопяване на нацията. 5. Джон Винсент Атанасоф, забележете с "ф" е американски гражданин с майка ирландка! Ирландия не претендира, че е ирландец, но България претендира че е българин, дори не американец от български произход. Това е чиста проба македонщина и пропаганда в най-арогантен комунистически стил. Атанасоф не е направил никакво откритие, както се твърди в книгата. Той и Berry са изобретили компютър, с който студентите да смятат диференциални уравнения в класа по физика. Това е! Човекът е бил много скромен. Дори не е имал патент. Г-жа Димитрова наред с целия си набор от "знания" не прави разлика между откритие и изобретение. Историята е простичка - Mauchly научава за компютъра, свързва се с Атанасоф, стои му 1 седмица на гости, открадва машината (да и на запад крадът), заявява патент (U.S. patent 3,120,606 granted in 1964), продава го на Sperry Rand, IBM купува Sperry Rand и съди Honeywell за 200 хилади долара лизензни такси. 4 години съд (на запад си носиш отговорност), Honeywell намира Атанасоф, печели делото, анулират патента на Mauchly и ... се появява Сендов да претендира че Атанасоф е българин и България започва да му търси роднините. Държавна цигания!!!!! Същото като на Дилма Русеф. След 40 години нищо не е променено - същата цигания. На всичко отгоре с нови последователи! 6. Ще спра до тук, въпреки че можем да коментираме и качеството на българската електроника, несъществуващия маркетинг, икономическата схема на Правец където купувахме в долари (конвертируема валута) и продавахме в рубли ... и т.н. 7. Тази книга е в стил Йоло Денев и имам неприятното чувство че е писана от гузен и засрамен чиновник, който никога не си е задал върлоса "Защо така впечатляващо се провалихме и с какво аз допринесох за това?", но има наглостта да се оправдава. Отново за тези “златни десетилетки ...” 1. проф. Иван Попов има гениалността да намери решение да закърпи гащите, но тези след него нямаха нито смелостта, нито знанията, нито погледа, нито мъдростта да ушият костюма. Като илюстация - известен деятел в българския компютърен бизнес казваше, че не е важно кой какво прави, важното е кой казва какво са се прави. И единственото, което правеше беше да драпа за килимчето. За по-младите – да стане “голям” началник. Стана началник на “Правец”. След това почна да хленчи “ ... те съсипаха компютърния бизнес!” Кои бяха тези “те”? Ти беше част от тях! Къде бяха знанията, погледа, смелостта ... ? Дали беше единствен? Не, обща практика. Това беше моженето, погледа и мъдростта ... халал да са им. 2. Когато се прави някакъв продукт е важно не кой какво казва, а колко интелектуална собственост и колко конкурентно предимство продукта носи, дали създава потребности или задоволява вече създадени потребности. Това определя неговата стойност. По-висока стойност, по-висока печалба. Това опира до кой, какво и как прави. Началниците да намерят нишата, инженерите да създадат стойност и конкурентно предимство, маркетинга да ги реализира (комерсиализира)... .Имайте предвид, това е сложна и многостранна тема, на която хора посвещават целият си живот. Не искам да омаловажавам техните усилия. 3. СИВ – затворена, силно политизирана икономическа система. Забележеше, не казвам пазар. Икономическите практики в тази система бяха много подобни на уговаряне на цени (price fixing), пране на пари (оръжие за портокали), указване на натиск върху конкуренти и клиенти. Не знам, дали някой си спомня какъв натиск упражняваха руснаците върху чехите за Skoda Octavia? В отворен пазар това са подсъдни практики г-жа Димитрова. Ако се интересувате проучете съдебното дело на Rambus vs. Siemens и резултатите от него. Дивизията за памети на Siemens банкрутира. 4. В СИВ търговията много често беше натурална. Кон за кокошка, дискове за коли, коли за нефт – край няма. Натуралната търговия е била характерна за феодализма, г-жа Димитрова. Вие работехте в 20-ти век. 5. Г-жа Димитрова е била председател на управителния съвет на ИНКОМС. С други думи висш чиновник и като такъв би трябвало да бъде наясно с фундаменталните проблеми на нашата икономика. В книгата - нито дума за това! Да Ви напомня ли мила г-жо вица за българските компютри продадени в Япония – “не били компютри а компоти и те били развалени”. Вие г-жа Димитрова заедно с такива като въпросният началник по-горе допринесохте с действие или бездействие за превръщането на високо технологичните ни заводи във фабрики за галоши. http://e-vestnik.bg/7065 Силно се съмнявам, че България сега може да произвежда галошите, които са на пазара. 6. Г-жа Димитрова, амнезията е форма на самосъхранение. Не е ли много по-добре и много по-достойно, вместо да се самосъхранявате, да кажете истината на децата си и внуците си. Вечер, като седнете на масата погледнете ги в очите и си помислете какво биха казали за майка си или баба си ако допуснат същите грешки и разберат че сте могли да ги предпазите. 7. Важно е какви грешки сме допуснали, но е много по-важно какво сме научили!!!! С тази книга, по начина по който е написана Вие показвате, че нищо не сте разбрали и нищо не сте научили в последните 30 години. Грешките се прощават когато са признати и останалите предупредени! Но да признаеш грешки се иска смелост! Вие имате ли смелост? 8. Когато пропускате анализите на причини, решения и събития без да искате идентифицирате Иван Попов и хората за които сте писали с един впечатляващ провал и е по-скоро подигравка с паметта им, отколкото уважение. Единственото, с което съм съгласен е паметник на Иван Попов (той е допринесъл много по-вече за България от колкото американеца от български произход John Vincent Atanasoff), но тази книга го представя не като изключителен български учен, а като комунистически функционер. Моля се, тази книга да не работи срещу идеята за паметник на Иван Попов. Иван Попов е сравним със Асен Златаров. 9. John Vincent Atanasoff не е бил страна в делото IBM vs. Honeywell. Той е бил свидетел, върху показанията на който, Honeywell изгражда своята защита. За съжаление ние го употребихме за пропаганда по време на Студената война (започваме със Сендов, новите сами да си признаят ако имат доблест) и 45 години продължаваме със същото безочие. Против съм използването на паметта на John Vincent Atanasoff за каквато и да е пропаганда и упражняване на натиск върху семейството му за вменяване и признаване на българска идентичност (това е подсъдно), не против почитане на паметта му. Затова идеята да паметник на Иван Попов до паметника на Атанасоф е неподходяща. 10. Извинявам се на всички читатели за правописните грешки, но пиша на латинска клавиатура без гравиране на български ако някой може да си представи усилието. Опа-а-а-а, днес чета във вестник monitor.bg заглавие “Преходът „отнесе” кандидат-студентите”, По-долу чета “Не съм наблягала на политически теми, ...” и малко по-надолу “Голяма част от младежите обаче не знаеха историческото значение на прехода от комунизма към демокрацията.” Е, това е резултата от “патриотичното” премълчаване и от книги като “ Златните десетилетия ...”! Абе хора, защо не вземем да си мълчим и за Априлското въстание – и там сме загубили! Да ме простят загиналите! Преходът даде “жертви” – 2 милиона икономически емигранти и 5 милиона които се чудят как да вържат двата края. Млади хора, Преходът не беше политика, а въпрос на оцеляване по чисто икономически причини. Превърнаха го в политика за да размият и избягат от отговорността! Комунистите си бяха за затвор и за да отърват затвора трабваше са запазят партията на всяка цена и да започнат “обществен разговор”, кръгли маси и т.н. По време на комунизма имаше една приказка “Какъвто ни беше капитализма, такъв ни е и социализма!”. Такъв ни беше и прехода ... Андрешкова работа. 1. Защо прехода ни беше такъв? Защото икономиката не можеше да обслужва страната. Една страна може да толкова население, колкото икономиката може да изхрани. Ако това се наруши става цигански катун. И започва отлив на хора до намиране на нов баланс. Просто, нали? 2. Защо икономиката не можеше да обслужва страната? Защото икономиката ни създаваше продукти без стойност поради утвърдените практики при комунизма. Нашите продукти не създаваха конкурентно предимство към момента на прехода. 3. Край на 2-рата световна война -- противопоставяне на съюзниците -- студена война – създаване на отделни икономически блокове (Общ пазар на запад, СИВ на изток). Това са азбучни истини, всеки възрастен ги знае. 4. Общият пазар - основан на свободна конкуренция при производство и търсене и предлагане при потребление. СИВ - основан на разпределение при производство (няма конкуренцията - сведена до минимум на държавно ниво) и задоволяване на нуждите при потребление. Стокова борса нямаше, валутата неконвертируема, външни капитали – най-много joined venture. СИВ се затвори за стоки от запасните страни и започна икономически практики като договаряне на цени, натиск върху клиенти и конкуренти, копиране и т.н. които от гледна точка на свободния пазар са нелоялна конкуренция и са незаконни. За такова нещо се отива под съд. 5. Тези практики доведоха до големи загуби за западните страни и след като не можаха да намерят решение за прекратяване им въведоха ембарго за СИВ. 6. Тъй като ставаше въпрос за задоволяване на нуждите при потребление, не за търсене и предлагане нуждите бяха приоритизирани (в СССР имаше 7 нива на потребление) и производството планово. Тъй като този план не беше съобразен с търсенето (имаш приоритети, задоволяваш най належаща нужда) предлагането и респективно производството беше недостатъчно. За да подържат ниво на живот “за пред хората” имаха нужда от кредити. Западните страни имаха излишък от пари и отпускаха кредити. В един момент се оказа, че имаме толкова кредити че не можем да ги обслужваме. 7. В края на 70-те се случиха две много важни неща – началото на промяната на структурата на собствеността от веществена към интелектуална и идването на Маргарет Тачър на власт. Промяната на структурата на собствеността от веществена към интелектуална беше предизвикана от електрониката (създаването на микропроцесора). Променената структурата на собствеността изискваше стоки които осигуряват конкурентно предимство. Маргарет Тачър защити тезата “Greed is good!”, което стимулира либерализацията на банковия сектор (и 20 години по-късно до световната криза). 8. В тези условия дойде перестройката и СССР се отвори за западни стоки – огромен пазар. Нямаше начин това да не стане – противопоставянето беше достигнало кулминацията си. Алтернативата беше война. Американците бяха задръстени от стока, а източните страни с недостиг на стока . Ние бяхме като еврейски кибуц. 9. Ние не можехме да задоволим нуждите на СССР при затворен източен блок, а при отворен не бяхме конкурентни. Западните стоки заляха руския пазар, не се купуваше стоката ни и производството спря. 10. При остаряла структура на собствеността, при почти спряно производство, при стоки без стойност и конкурентно предимство (копирани от къде ли не), при деморализирана трудова сила, при колабирала икономика за какви инвестиции сънувахме? Да не говорим, че инвестициите са форма на кредит. 11. Виждате ли за колко много неща можеше да пише г-жа Димитрова или да организира написването. Златна възможност пропиляна и проспана по комунистически. Г-жа Димитрова, идва момент в който премълчаните истини са си чиста проба лъжа и мисля, че този момент отдавна е дошъл след като кандидат студенти не знаят за прехода.

http://macedonia-history.blogspot.bg/2007/03/xix-xx.html

http://www.segabg.com/replies.php?id=258462

Не желая да влизам в конфликт. Пакетите в хранилището на Deepin са не повече от 30 пакета, а колко от тях работят е Божа работа. Аз не съм чел сайта. Изтеглих и инсталирах Deepin и говоря от личен опит. Покажи със снимка как и къде да въведа допълнителни хранилища и с, какво и как да си настроя звуковата карта при Deepin и веднага минавам на Deepin. Нищо лично. Просто търся помощ как да настроя Deepin.