Премини към съдържанието
Форумът в приложение

По-лесно сърфиране. Научи повече.

Kaldata.com - Форуми

Приложение на форума на цял екран с push известия, значки и други.

За да инсталирате това приложение на iOS и iPadOS
  1. Докоснете Иконата за споделяне в Safari
  2. Превъртете менюто и докоснете Добавяне към началния екран.
  3. Докоснете Добавяне в горния десен ъгъл.
За да инсталирате това приложение на Android
  1. Докоснете менюто с 3 точки (⋮) в горния десен ъгъл на браузъра.
  2. Докоснете Добавяне към началния екран или Инсталиране на приложение.
  3. Потвърдете, като докоснете Инсталиране.
  • Публикации

    725
  • Коментари

    164
  • Прегледи

    255761

За този блог

Страдание и възторг

Публикации в този блог

Намирам се в приказна гора, не мисля,чувствам се лека като перце,носено от вятъра. Прекланям се,оставам безмълвна, пред тази красота. Поглъщам с поглед мистерията, от красота и звуци. Поглеждам нагоре. Господи, как създаде такова съвършенство,  за нас несъвършените? Вглеждам се във себе си, искам да съхраня, този вълшебен миг...
Искаш да танцувам, да се смея очите ми да греят, да шепнеш колко съм красива, как тялото ми следва ритъма, да влагам страст и огън от любов... А знаеш ли какво е любовта , тя е трепет ,нежност ,красота, без нея живота е безсмислен, просто сивота и тъга. Но чувам музика , темпераментна и гореща, прониква в сърцето ми, озарява душата ми, прави ме щастлива... Вселява се в мен и повтарям красива си любов, караш ме да летя под звуците вълшебни, всеки звук ,ме
Седя в тъмното замислена.Приятели имам,но щом споделят импулсивно нещо лично-леко се отдръпват. Сякаш ти сам си навлязъл в техния много личен свят.Ако ти се доверят не значи ли ,че ти си човека,който ще ги изслуша,ще съчувства.Понякога не разбирам хората.Притихвам,не искам да мисля.Искам да си имам таен прозорец, да видя как живеят хората зад зидовете в своя дом. Изведнъж пред очите ми светна малък прозорец.В малка стая ,скромно обзаведена вечеряше младо семейство.Две деца привлякоха погледа ми.
Вървя бавно сред шума на падащи листа. Обагрени, те се стелеха в краката ми,не можех да откъсна поглед от мекия, цветен килим. Една мисъл, не ме оставя-щях ли да бъда тук, да се разхождам спокойно, ако бях останала в онзи дом за изоставени деца. Мислите ме връщат назад,когато нетактична служителка ми каза, че съм осиновена. Бях с приятелката си,но чувствах как земята под краката ми като,че се разтваря, за да ме погълне.Заедно,аз плачех, а тя се опитваше да ме успокои, пристигнахме в къщи. Майка
В тишината на мислите те търся в безвремието на мечтата в стъпките по пясъка те следвам и синьото на морето ме обгръща. Да те имам, да те искам а ти си толкова далеч студеното сияние се впива в лудия ни вик с копнеж. Като залез ,като нежност вървя по твоите следи , потапям се в безметежност на чувства като нежен цвят. Ще се разтворя като мида в която бисер е любовта невъзможно ще те искам, възможно ще я подаря.
Денят беше отминал.Подарих мартенички на близки и колеги.На вратата се позвъни настойчиво.Отворих бе приятелка с която  не бях се виждала скоро.Прегърнах я , и се заговорихме  какво ни се бе случило за това време.Станах да поднесат сладки и кафе .Влизайки я видях да плаче,раменете и се тресяха от болка и отчаяние.Седнах до нея  и тихо промълвих ,успокой се и ми разкажи,Ани! Тя с насълзени очи започна-Влюбих се ,доверих се -бременна съм.Най лошото бе когато му казах,не се зарадва мила просто каза
Измисли ме в пролетно ухание, опасно и упойващо различно, сутрин се будя с аромат на утро и цветен е всеки мой ден. Поиска като роза да разцъфна да бъда утрото на твоя ден, да бъда слънчевия лъч погалил , страните ти ,да бъда нежен полъх да бъда -нощ и ден... . А знаеш ли колко съм различна, нежно цвете,капчица роса вятър,дъжд и буря мощна. Аз съм жена,когато обичам е истинско, съмнявам ли се ,ставам безпощадна, презра ли те- не съществуваш, намразя ли-със
Нощта е толкова красива,   прегръща със любов града  и нежност спуска се над нас  като вълшебна пелерина...    Неустоима,пленително красива,  без свян , грим и суета  така първична ,истинска и нежна,  копнее за любов -като жена...    Над покривите стеле се мъгла,  като мека, пухена завивка   и нищо по -красиво,аз не знам  дори една звездица да не блесне,  откривам я във  твоите очи,  когато тихо те целувам...
Нарисувай ме с любов като фея ме създай, заедно да изживеем своя Ад и своя Рай. Нарисувай ми целувка , която на устните пламти, нарисувай ми вълшебство, нарисувай ми мечти. Като фея на платното, аз за теб ще се родя, залеза ми нарисувай, изгрева е любовта. Нарисувай ми звездица, в нея ще те видя знам, нарисувай ми надежда,  в нея душата се оглежда.    Нарисувай ми любов , името в сърцето си пиши, нарисувай ми ,че те обичам и към тебе аз ще тичам..
Каквото и да преживеем ,винаги има нещо което ни кара да се замислим.Липсите,присъствието ,постъпките ласките.Всички тези наглед дребни неща са част от живота ни и  се замисляме  над добротата ,която отдаваме.  Градим с любов дом  в нечие сърце ... Липсите са първото довиждане в което се отразява тъгата ни като светлина,липсва ни погледа ,думите ,целувката.Липсите са мъдрост, низ от история, нашата история... 
Облак ,мрак и бледосин спомен кратка усмивка за отминали дни, колко красиви сме с теб, тишината шепти между нас спомен ,любов и мечти. Искам да бъда попътния вятър , който на кораба опъва платната, ти да си моя единствен компас, посоката и за двама ни е една нашия свят,нашия дом минало и бъдеще слети в едно... Ако утре ме няма за малко поне , ако в стих или дума не ме откриеш, в синевата на небето, в тихия полъх на морския бриз , ще ме откриеш...      
И ще извикам аз без глас, о миг поспри ,ти си тъй прекрасен , с всеки миг ще дишам любовта, ще раздам ,като цвете красотата. Ще търся образа в мечтите, ще затворя вратата към пошлостта. Прозореца широко ще разтворя, ще струи светлина от Любовта , със всяка фибра ще я поемам, като дар свещен ,като магия, и нека всеки в този свят, да се докосне  до вълшебството, да пие жадно ,ненаситно, добротата що е в нас, а Любовта ще ти даря , със всеки атом светлина. 
Жена с малко дете бавно минаваше край отрупаните витрини Отдавна усмивката и бе прогонена,самотата я обгръщаше,виждаше само детето си,само неговата усмивка стопляше сърцето и.На този ден тя загуби майка си ,загуби вяра в хората. Вече бе Коледа преди вярваше,че има чудеса.Шумни групи преминаваха край нея.Видя,че детето и стоеше пред витрина с играчки.Погали го и попита какво харесва-Мечето тихо отговори то.Не се безпокой може би не сега ,но ще го имаш.То допря ръцете си и не откъсваше поглед от 
Беше топъл пролетен ден.Цветята ухаеха,дърветата се разлистваха,а птиците погалени от лъчите на слънцето,прелитаха с радостни крясъци. По широката улица се движеха много хора.Топлото време ги беше накарало да излязат навън.Те се разхождаха усмихнати,а децата весело подскачаха наоколо.Всички се радваха. Една жена не посрещаше с усмивка пролетта.Тя лежеше на чистото болнично легло,чуваше шума, веселите гласове,които долитаха през прозореца,но те не можеха да стоплят нейната наранена душа. Тя щеше
С лисичи стъпки се изнизва времето... Тишината – онази, есенната, превръща всеки стих в съдбовно адресиран до теб, а всичко пеещо е някъде далеч от замлъкналото ти сърце. Есента прави нещата различни, самата ти си вече друга, защото се променяме непрекъснато. Само пейката е тук – стара, дървена и още топла от слънцето. Вървиш сред изсъхнали треви, съчки и окапала шума. Небето е синьо под тънки облаци, а вятърът носи миризма на дим. Обувките ти са скъпи и съвсем не кални, но това е без значение з
Като заспивам вечер си мечтая в съня да бъда твоето желание, искриците във мен да разгадаеш, да тръпнеш щом ме зърнеш даже, насън да стена в твоите обятия, докато с длани ме обгръщаш нежно, да искам да си ми разпятие, дори и малко да съм грешна... и да потъна в тъмния ти поглед, да се разгъна в неговата нежност, във тиха лудост, палещ ме за полет и бронята ми разтопил небрежно… Да се предам в ръцете ти немирни, докато дрехите от се
Тъга пак до мен присядаш,  дали съм те поканила не знам,  или в погледа припламва   искрицата, на горестна печал.   През мене времето минава ,   неискрено проправяйки си път  и никой мен не ме забрави,    а аз запомних ли, не знам?    Сега до мен си и не ме оставяш,   ръка на рамото ми слагаш,  пред  тебе маската свалила,  пророних толкова сълзи,    пречупих себе си сред спомени ,  прераждах се сред руини. Щастлива бях , меланхолична   в стремежите се раждах, 
Понякога искам да летя , понякога да се скрия във вечността, да оставя живота да тече покрай мен и да влачи сподавени сълзи... Лъжа ли е ,че днес обичаш? Лъжа ли е ,че те обичат? Защо поставят правила? Защо терзания гори ги?   Ако те чуя ,ако те видя ,ако скръбта, душата ми бавно обвзема, къде си ти в този ред на мисли , къде си ти в тези чувства пленяващи.   Огледало на душата искам да ти подаря, или колко думи са изрекли трудно твоите уста, ако понякога не ис
Ако нарисувам света  със палитрата на любовта... Какво ще стане тогава? Какво ще стане?     Рисувай ме със сърцето си. Очите ми звезди искрящи, устните ми с цвят червен, аленият цвят на любовта   . Дали очите ти ме виждат такава, лебедова шия, стъпки на газела, тяло изваяно и стройно.     Искам да нарисувам усмивката ти, цялата палитра на дъгата, усмивка от радост,възторг, това ,Любов са  твоите очи...  
Какво съм аз, без мечтата? Какво съм без красотата? Душата ми пее в мрака, онази история за самотата. Защо тревожи ме убежището, което ме привлича безутешно и нежността се влива по вените , като дихание неземно. Аз искам моя свят от красота, аз искам моя свят да е без тъга, и като птиците на воля да летя, душата да се рее в небесата. Какво задържа ме тук и сега, само онзи див копнеж, който сърцето ми плени, който ме кара да мечтая.  
С тихи стъпки вечерта денят прогонва  с плахи стъпки чувам твоето завръщане  преди да те видя, те видя душата ми ,  а сърцето ми пееше една пленителна мелодия...    Тази ,която ни събира и разделя,  колко стъпки ,колко мисли към мен ,към  мен...  Колко нежност ,неизказани думи само за мен,  сега си пред мен говори ми нежно  дори без думи ще те разбера ,  любов ли е това ,кажи да те очаквам   като изкупление ,  да те  копнея и през сълзи да проклинам  съдбата ,която ни р
Дойдох,за да остана,Любов! Аз съм музика на плачещо пиано, полъх на вятър навяващ тишина. Болка от несбъднати мечти… Забрави ли ,любов какво ми каза? Че съм единствена в света. На пръста ми постави пръстен. Без клетви и лъжливи обещания. Не ме изпращай,любов аз пак летя. Дори със счупени крила ще бродя по света. Ще плача ,ще се смея и умирам , със всички влюбени по този свят... И ако някой ден дочуеш стон , на плачеща цигулка,знай любов , това съм аз,ако ти е
Историята на моя живот, историята на моето сърце, историята на моята любов. Нашата несбъдната мечта, нашата изстрадана мечта живота ще си променим, отново заедно аз и ти. Нека сърцето гори като жарава, нека вятъра с косите си играе очите ми те търсят в мрака, любов нечакана дочаках. Ще вървим един към друг, ще се стремим неуморно, ръцете ни трептящи докосват се и заедно вървим, през живота преминаваме, свързани завинаги,аз и ти. И ако някой ден живота мой се с
За къде бързаш,младо момиче.След баща си или след спомена за  тях-родителите си.Защо го правиш в теб няма тяхната отдаденост,грижа и топлина.В теб е покълнал само упрекът и безразличието. Може би си спомни как ти се радваха,как те обгрижвана.А може би си спомни думите ,с които ги прогони,че не децата,а родителите трябва да се грижат за теб.Колкото и да бързаш  ти вече ги изгуби.
Дъждът като сълзи в мен се стича, когато ме целуват ,как горчи душата, когато ме обичат ,презирам ги без болка, когато мен ме искат, със гняв аз ги погубвам. Дъждът като сълзи в мен се стича, момиче бях със сочни устни, събудих се жена, закачлива и омайна, но женските игри не исках да играя. Когато ме целуват ,душата ми запява, когато ме обичат, огън в сърцето се разпалва, когато ме поискат ,цяла се раздавам, когато ме оставят, все още ги обичам.

Профил

Навигация

Търсене

Търсене

Конфигуриране на push известия в браузъра

Chrome (Android)
  1. Докоснете иконата на катинар до адресната лента.
  2. Докоснете Разрешения → Известия.
  3. Променете предпочитанията си.
Chrome (Desktop)
  1. Кликнете върху иконата на катинар в адресната лента.
  2. Изберете Настройки на сайта.
  3. Намерете Известия и коригирайте предпочитанията си.