Премини към съдържанието
  • публикации
    689
  • коментари
    155
  • прегледи
    220952

За този блог

Страдание и възторг

Публикации в този блог

 

Преминаване

"Ако дълго съдиш хората,няма да имаш време да ги обичаш."                                               Майка Тереза.                                                                                                   До болка знаем, че е вярно.Светът, нашият живот , времето в което живеем е един кратък миг, в който ценно е приятелството и обичта.Онова приятелство, което почуква ненатрапчиво на вратата и носи със себе си доверие и спокойствие, нужно ни, за да продължим напред.  Дори да се борим с

smirena

smirena

 

Ако поискаш...

Ако поискаш мога да съм цвете уханно с преливащи нюанси. Мога да съм звездата в небето, буря силна ,дъжд и ураган. Ако поискаш мога да съм ехо в планината , което да посочва верния ти път , да бъда онова ,,Да “ което очакваш. Мога да съм смях или сълза , която се стича по лицето... Не мога да бъда икона , а вярност , нежност и любов,които да огряват дома ти ,ако това си мечтал...

smirena

smirena

 

Обичам те

Обичам те, така ли не разбра?                Колко ранена е моята душа,                     като самотна струна на виртуоз  ,          тъга и болка в музика струи.                                                                                              Обичам те през сълзи аз мълвя,             с кой акорд ще достигна твоята душа.   Дали съм глупава или наивна,                   Обичам те, до мен бъди сега!                                              

smirena

smirena

 

Една душа

Eдна душа роди се в полунощ. Отправи поглед към звездите. наивно пожела си да лети , на птиците с крилете да пори висините...   Поиска да изгрее като лъч, луната да и бъде люлка... Събуди се сред сивота и мрак,  вместо топлина и багри  обгърна я ледено безмълвие...   Кого да пита, как да му разкаже, какви мечти  в душата и прелитат, да среща доброта и красота, омразата да бъде заличена, да има слънце ,смях звънлив и светл

smirena

smirena

 

Чакам те...

Чакам те! Както дърветата чакат  плодните си премени. Чакам те! Чакам очите ти- пътища уморени .  Чакам те! Както птиците чакат  пролет с прегръдки зелени. Чакам да вляза в очите ти. поне като отражение. Чакам мечтите ми тежки. леко да вдигнеш в ръцете си. Чакам слънцето да разроши  косите на дъждовете...      

smirena

smirena

 

Отношения

"Този, който знае как да държи ръката ми, ще го нося в сърцето си..."                                                                                             Руми Често провокирани от жлъчни усмивки и думи  казани не на място, пробуждат у нас усещането за защита понякога безмилостна. Постъпките-  в които се прокрадват злобни  усмивки. Умора от отношения ,стърчащи грозно, чиято основа са пясъците на непочтеността. Безмилостната умора поражда безмилостно отношение. Безмилостно

smirena

smirena

 

Цената на щастието

Щастлив си ти ,бих искала и аз. Щастието си ,строиш върху тъга, преструвки жалки, усмивки лицемерни не бих желала да съм като теб.   Аз в съня си имам мечти имам малки красиви надежди, в света ми да има любов, топъл дом нежност и радост, усмивки от щастие.   Колко струва платеното щастие, кажи ми ,не ти ли тежи,да се връщаш в дома си нещастен, уморен от фалш и лъжи.   О, не искам дори да помисля ,да мечтая за   миг дори, да см

smirena

smirena

 

Оставането

Вечер,последните мигове  на деня отлитат и се стапят в тъмнината.Остават мислите ,които се лутат без път търсещи онова ,до което още не са се докоснали,свободата да се реят без да се сблъскват с нечие неодобрение,да бъдат като птиците волни и жадни за тръпката . Онази тръпка ,която ни кара да живеем-любовта и болката,нежността и дързостта,страданието и възторга от малките победи ,които ни правят по-силни.Пътищата ни пресичат нечий живот,понякога остават в него ,но нашето вътрешно Аз ,отново се н

smirena

smirena

 

Без теб

Прогоних те от моя свят,                            изтрих те от сънищата,                               остана да се рее вън спомен              нежелан и непознат, донесъл                много болка и пустота.                                  Сърцето ми- забрави те,                              след любовта и болката                      остава самотата,не усещам,                 че те няма, дори сянка на тъга     не улавям ,  теб никога не те е има

smirena

smirena

 

Любов и блян

Късно е клепачите се спускат  ,  затварят уморените очи, почувствали страстта безумна на две жарки устни и на две вплетени ръце , унасяме се пак ,о блян и красота. Любов,бъди жаравата ,която ни възпламени, ти ветре полъх нежен ,обвий моите рамене. А ти луна свети по ярко ,очите на любимия да срещна, не няма студ ,не ни смущава времето , до мен бъди и в тъмна нощ ,и в жарък ден, запей ми песен за любовта , за болката ,за нежната сълза , говори ми

smirena

smirena

 

Aко нарисувам

Ако нарисувам света със палитрата на любовта... Какво ще стане тогава? Какво ще стане?   Рисувай ме със сърцето си. Очите ми звезди искрящи, устните ми с цвят червен, аленият цвят на любовта.   Дали очите ти ме виждат такава, лебедова шия,стъпки на газела, тяло изваяно и стройно.   Искам да нарисувам усмивката ти, цялата палитра на дъгата, усмивка от радост,възторг,възхищение, това ,Любов са твоите очи...

smirena

smirena

 

Вдъхновението и мъдростта

“Кой знае от къде идва вдъхновението? Може би от отчаянието? Или може би е щастлива случайност от Вселената, дар от Музите?” Ейми Тан Вдъхновението идва от първата мисъл да споделиш,чувства,настроения,преживяване.Твориш света си с тиха прегръдка ,шепот ,а може би и малко смелост.Смелост да изплачеш болката си ,да изригне смеха ти и те да се чуват и отекват в нечии души.Споделеността е смелост да позволиш да се докоснат до душата ти. Мъдростта не е думи ,тя е в мълчанието на присъствието ти.Тя

smirena

smirena

 

Ако...

Ако те загубя някой ден, птиците ще падат покосени, небето ще тъмнее , сълзите в дъжд ще се проронят. Ако те загубя ,времето ще спре, в сивото на тъгата ще се свия, там ще те търся сред спомени , сред смях ,любов и нашите снимки. Ако те загубя,не не искам дори да си помисля.ще се случи ли... Навън е е тихо ,лек ветрец ни вей, а ние се заливаме от смях ,че пак е ден, че пак сме двама,вплели влюбени ръце...

smirena

smirena

 

...

някъде там полетява душата ми, с мечти и шепот от спомени. Там времето спира ,оставам без думи... Там вятърът е като ласка , който нежно с косите си играе, там има само цветове на добротата, на моят полет над света. Там някъде броди моята съдба, от вълшебни цветове сътворена, искаща , виждаща мечтите си в цвят там някъде се слива със светлината.

smirena

smirena

 

Просто се случва...

Знаем ли коя е най-голямата любов.Тя е тази ,която с усмивка ни казва „Здравей“,чиято целувка усещаме дори след като е излязъл.Това е любовта ,за която разстоянието помежду ни е болка.Тя мълчаливо ни подкрепя пред поредното препятствие защото е уверена в нас ,че ще се справим.Не любов на гръмките фрази ,тя е шепот на „обичам те “ и лекото докосване през нощта „липсваш ми“. Може и да си мислим ,че е предпоследната и да чакаме голямата ,но тази е истинската ,тя минава уж случайно край спирката

smirena

smirena

 

Моето име...

Моите стъпки са твоето мълчание, очаквам твоите смирено, поспри във нашето вълшебство приказка ще ти разкажа... За едно момиче нежно , за мечти и ветрове ,тих копнеж , музика вълшебна ,която двама ни събра. Какво е любовта,усмивка плаха , музика на две души, които в танц се завъртяха, танц до края на любовта... Кажи ми любов има ли край дори в раздялата те има , събираш толкова сърца, защо си толкова ранима? Ще те пренеса през света , боса по тревата ще се рея , като фея ще раз

smirena

smirena

 

Всичко...

Всичко е любов-мечти и нежност, плаха усмивка,изгрева нов. Колко пъстроцветна е дъгата, като нашата любов ,нали. Ти запали светлината в мен , страст , болка и копнеж... Аз пред теб разкрих душата си , твоята кога ще споделиш? Всичко е понякога неясно, несигурно и просто такъв е света сив,неясен, твоята усмивка ще прогони, цялата горест по света. За любовта прегради няма, светлината е в твоите очи, и нищо по-прекрасно не открих от магията на любовта...

smirena

smirena

 

Тази вечер

Първи ден от новата година, и целувка в топлото легло влюбено кафе ти ми поднесе с цвете , нежност ,тиха свян. Погледа ти е небето като пролетта през май, разцъфтява ми сърцето зимна пролет засия. Тази вечер някой се прибира стиснал зъзнещи ръце. Тази вечер някой се целува ,първата целувка от деня ли бе?. Тази вечер двама ще се ;любят, в страст и нежност ще горят. Тази вечер луната сънува буря от падащи звезди. тази нощ .първа от годината „Обичам те“прошепна ти, в таз

smirena

smirena

 

Живот

Това ли е живота? Неизречени думи счупени играчки любовта оставена за утре... Това ли е живота? Шепот от думи за любов, която така и не изживяхме музика,пленила сърцето , на която така и не танцувахме. Това ли е живота ? Нашите стъпки, които той бродира върху нас, тези следи,които оставяме...

smirena

smirena

 

...

Неудобна си,защото не бъркаш приятелството с познанство.Защото си пряма . Поставяш на място ,не се скриваш зад фалшиви маски,не премълчаваш.Доверието иска време .Откровенността е като визитка за невъзможност.Да отказваш. Не си за всички очи,не си за всеки поздрав- отговор.Тогава защо се учудваш на тъгата в очите и на сълзите си.Силата на мълчанието ти е достойнство.Всичко това е присъщо на малцина.Дали на мен ,на теб ,просто ...малцина!

smirena

smirena

 

За днес си пожелавам...

За днес си пожелавам обич, която от сърцето ми извира и нищо ,че навън е люта зима, в сърцето ми е още лято сънувам жарко слънце и море , вълни ме пръскат ,бриз се увива около мен ,като любим,а после бавно ме оставя, присядам с потопени в морето нозе и се събуждам... Ще бъда твоя обич всеки миг , ще ме усетиш дори с дъха си не искам да ти подаря звезди, а вълшебен прах по нас да сипят, ще ни омайват ,вълшебни светове... За днес си пожелавам тишина забулена от зимните мъгли.

smirena

smirena

 

Aз вървя...

Аз вървя ,а в очите ми свети една бледа и зимна луна, вятър студен ме прегръща и прошепва ми нежни слова... Искам този свят да променя да премахна тъга ,сивота, но изплаших се , обзе ме страх и тревога бях сама -нито ехо ,ни глас... .Под тъмното небе ,по прозорците студа рисува,вълшебни ,невиждани цветя обвити в нежност и копнежи, тъгата ми рисува цяла нощ... Градът се събужда със свенлива усмивка, а зимата нарисува , толкова бели цветя, нежни ,чисти, красиви, цветя на моят

smirena

smirena

 

Нежна нощ

Нощта е толкова красива, прегръща със любов града и нежност спуска се над нас като вълшебна пелерина... Неустоима,пленително красива, без свян , грим и суета така първична ,истинска и нежна, копнее за любов -като жена... Над покривите стелне се мъгла, като мека, пухена завивка и нищо по -красиво аз не знам, дори една звездица да не блесне откривам красотата на нощта, във твоите очи искрящи когато тихо те целувам...

smirena

smirena

 

Бяла нощ

Помниш ли нашата тайна, помниш ли жаркия взор, с който се взираше в мене, една ярка ,безкрайна светлина... Може би с пламъка в който горяхме, сблъска се с падаща звезда и небето беше тъй бяло, в очите ни се оглеждаше любовта. Ела като магия ,като шепот, пред който бледнее смъртта , дори да се превърнем в пепел, ще остане бяла нощ след нас. Изгори ме с огъня си вечен, приласкай ме ,впила взор във мен, в прегръдката ще се слеем, в тази безкрайно кратка бяла но

smirena

smirena

 

Неземен

Кой ангел те изпрати, да влееш сили, да те имам дори в съня си, опивам се от любовта ти. Бъди до мен,дори далече, като неземен рицар, отвлечи ме,с магията, наречена любов, в бездната ще сляза без уплаха. Обгърни ме с твоята мистерия, прегърни ме с моите мечти, бездната ще бъде като замък, защото заедно сме аз и ти.

smirena

smirena

×
×
  • Добави ново...