Премини към съдържанието
  • публикации
    688
  • коментари
    155
  • прегледи
    221207

За този блог

Страдание и възторг

Публикации в този блог

 

От: Моите стихове

Очаквах аз любов тъй пламенна, по чиста от утринна роса, думи нежни,погледи жарки, а не кинжали ,забити във плътта и капки стичащи се бавно върху килим от розови листа. Източник: Моите стихове

smirena

smirena

 

Дали бе любов

Мразя те и те обичам ,но след теб аз няма да тичам ,като газела в пустошта забравена от всички и тичайки към теб, намира не живот а, смърт Кажи ми кой вятър те довя, в живота ми ,не бе мечта , а,просто нещото което, донесе вяра и утеха ,а може би дори любов роди се като благослов и думи нежни ми шептеше на мен единствена в света. Сега си като демон зъл отнел надежди и мечти

smirena

smirena

 

...

Търсих обич,намерих лъжа. Търсих нежност,намерих тъга. Търсих доверие,намерих стена, в нея разбиха се моите мечти, а недоверието и моите страхове, копаеха гроба на всички надежди.

smirena

smirena

 

Път

Дали бе сън или живях , дали бе сън или просто вървях по път утъпкан ,начертан , не мислех просто аз вървях. Следите бяха с цвят на кръв , от болката на моя път , предопределена да измина , не спряхя ме ни болки ,ни терзания. В миг усетих топлота , усетих мирис на море , вълните гонеха се тихо, обляха изранените нозе.

smirena

smirena

 

Да посрещна деня

Попитах луната къде си? В звездите се взирах и тръпнех, под падаща звезда сърцето нашепва да се сбъднат мечти и надежди. Черен облак за миг ме покри, дъжд се изсипа ,гръм изтрещя, скрих се изплашена ,тиха , просто мечтата за миг отлетя. Виждах премръзнали хора , виждах деца без подслон, виждах ,болка ,неволи , как да мечтая сега. Поисках да бъда човек , поисках да дам топлина , на всеки изстрадал човек, надежда да подаря. Как ис

smirena

smirena

 

...

В стихове аз дните претворих, а пюбовта с криле на птица на рамото ми кацна ,но уви, тя беше във сърето, там се свила, туптеше в ритъм ,като благослов и в ушите чувах шепот нежен -любов,любов!

smirena

smirena

 

Две очи

Мрак погълна пак земята, малки светлини блещукат, но дали и във душата лъч надежда се пробуди. Къде сте отминали дни, какво ми отне красотта, какво с тъга изпълни ми душата. Почакай ,кой си ти,предвестник, на нещо красиво,понесъл пламъка, на една любов толкова чиста и невинна.

smirena

smirena

 

Любов и живот

Опитвам се да те открия, в мечтите си да те намеря, събуждам се откривам те, ти ли беше моя блян. А живота бавно ,притиска ме, на кого да вярвам ти кажи, на думи за вечната любов, на трудния и сив живот. О аз мечтая,не бих могла, да потъна в сивотата,

smirena

smirena

 

Да нарисуваш любов

Под дланите ти аленее лице, цялото от любов сътворено, тъмни блестящи очи , като звездите блещукат. Докосваш копринени ,нежни коси, от вятъра галени мълком, с пръсти рисуваш любовта, по нейната лебедова шия. Изтръпнал от пламък и зов, очите си в нейните впиваш, и в твоите силни ръце, оставя се мила ,свенлива. Гореща целувка,шепот нежен, а устни коралови бавно шептят, обичам те, моя любов, обичам те -прошепваш и ти , в миг вселената дъх притаява.

smirena

smirena

 

...

Нощта ми кратка е, но дълъг е моят ден, очаквам закопняла пред прага ми да спреш. Широко очите отварям, втренчено се взирам в теб, не зная теб ли гледам аз, или през теб съзирам своя блян. Очаквах те ,нетърпелива,тръпна, но щом пред прага ми застана, мигом всичко в мене рухна, нима за теб аз съм копняла. И няма да редя слова, за нежност ,об

smirena

smirena

 

Любовни терзания

Когато аз пред теб застана, обляна в сълзи ,изтерзана, дали ти ще се влюбиш в мен или ще отминеш огорчен. Когато слънцето изгрява и плъзва се по моето тяло, за теб ли ще отворя аз очи, към теб ли мисълта ми ще лети. Когато нощем занемяла, потъвам в своите мечти, дали за теб аз ще мечтая, или ще се обграждам със стени. А те са толкова дебели, да бях птица - бих литнала без страх, при теб ли уморена аз ще кацна, да ти напомня ,че ме има днес. А

smirena

smirena

 

Роза от теб

Красива роза ти ми даде, стои увяхнала пред мен, тя мен не ме остави , дори и да те няма днес. Стои с приведена главица, като поклон пред мен, не тя не ме остави , защото щастлива е със мен. И бавно дните ми се нижат, живота покрай мен кипи, а аз обичам мойта роза, несравнима с другите цветя. Щастлива съм

smirena

smirena

 

Една любов

В измислен свят ли аз живея, за мен измислен ли си ти, а дните бавно преминават, защо ли любовта горчи. Не се терзая ,аз живея, но колко черна е нощта, горчива впила се във мене, елексир любовен жадно пия. Измислена е твойта ласка, над очите закопнели, клепачи спускам с гъсти мигли, любовта ми насън те стряс

smirena

smirena

 

Една душа

Две очи се взират в тъмнината, две ръце протягам с надежда. А очите не виждат красотата, в душата до болка се взират. А мислите ми бавно кръжат, като уморени гларуси, търсят с жални крясъци, скалата -пристан последен. И лъкатушат мисли безброй, като пътища,виещи се безброй. Мисли ,страсти и нежен покой, бавно кат

smirena

smirena

 

Нашия танц

В мрака искам с теб да полетя, в танц вълшебен,шеметно ме завърти, ритъм, чувства ,нежност ,плам, в твоите ръце съм и летим. Колко кадифена е нощта, колко жарка любовта ни, очите ни впити до забрава, сърцата тръпнат закопняли . Музиката ни плени, принце на моите мечти, носим се като вятър танцувам аз със теб, нашият танц на любовта. http://www.vbox7.com/play:e32e8fe7

smirena

smirena

 

Към себе си

Там сред тъмнината се роди страхът, може би очите широко отварям. Протягам ръка със надежда една, а колко много искам светлина. А тъгата се вие край мен, с болка в сърцето и сълзи в душата. Ще намеря ли път ,ще намеря ли сила, да се отърся от този омагьосан кръг. А дали те виждам в тази своя самота, край мен си,говориш ,но дали аз те чувам. Кръговрат от мисли и чувства безброй, само тъгата пълзи в този сумрак. А къде си ти в този миг? Може би просто седиш в

smirena

smirena

 

...

Отворих очи ,да те видя за миг, но сърцето се сви и изтръгна се вик. Душата заплака със сълзи на дете тъгата се сгуши в мойто лице. Очите не искряха,потъмняха от скръб, кой ли вятър довя пустотата в този красив кът. Аз не искам назаем да обичам, нито мечтите на друг да привличам. А тъмата навън гони спомени бледи, за една лунна любов,за устни закопнели, за очите които се взират до болка, твоя образ да зърнат там в далечината. Луната изгря и потърсих те ми

smirena

smirena

 

Дъжд от сълзи

Дъждът като сълзи в мен се стича, когато ме целуват ,как горчи душата, когато ме обичат ,презирам ги без болка, когато мен ме искат, със гняв аз ги погубвам. Дъждът като сълзи в мен се стича, момиче бях със сочни устни, събудих се жена, закачлива и омайна, но женските игри не исках да играя. Когато ме целуват ,душата ми запява, когато ме обичат, огън в сърцето се разпалва, когато ме поискат ,цяла се раздавам, когато ме оставят, все още ги обичам.

smirena

smirena

 

Път

Къде ли се е запътил този път поела е по него самотата, и бавно се провира пустотата избягала от панаира на суетата. Къде ли се е запътил този път в облака носещ се като перце образа ти виждам,очите ти ме следват, пътувам към себе си, но с теб. Пътищата на живота се провират,

smirena

smirena

 

Някой ден...

Ще ме откриеш някой ден, в усмивката на нежни устни, в полъха на вятъра, който страните ти ще гали. Ще ме откриеш в спомена, ще ме откриеш във съня си или в предчувствие за нещо очаквано,но непознато. Ще ме срещнеш в погледа, на две очи ,в които чезнеш, дали ще поемеш ръцете, протегнати към теб с надежда. Ще ме срещнеш няко

smirena

smirena

 

Две сърца

Протегни ръка ,докосни любовта, отпий нежността като амброзия, една е в света ,само една, тази ,която криле ти дарява. Да отлетиш ,но къде? Искаш да обичаш ,но как? Не поставям аз правила, и не питам ,защо ,къде ,докога? Любов ,като отлежало вино, устни с аромат на горски плод, ръце създадени за ласка, коси непокорни, поели светлината , очи в които да потъваш с трепет. Да разпи

smirena

smirena

 

Моята душа

Душата ми е като птица и волно тя лети в мечти, подай ръка не се страхувай да полетим над този свят. Да бъда есенния лист , който пада бавно пред теб, да бъде цветето уханно , което си откъснал днес. Да бъда аз мечтата, с която искаш да летиш, да бъда аз жената, на която себе си да посветиш. Подай ръка ,очите впий,

smirena

smirena

 

...

Музиката ме плени, като вълните непокорни, като вятърът игрив, като слънчев лъч красив. Ръце в косите си прокарвам и грейват пламъчета игриви, очите мигом засияват, от огънят що в мен гори. Дали наивна съм ,не зная, но вярвам още в любовта, която двама ни събира, която ме кара да летя. Да бъда слънчевия лъч, който т

smirena

smirena

 

Надежда

Наоколо е пусто,няма светлина, взирам се в тъмнината, а душата ми е по тъжна от нощта, разкъсвам се от болка,търся топлина. Наоколо студът сковава пак зенята, сърцето ми изстива,кръвта ми се смразява, съдбата ме захвърли сред ледената пустош. Кажи в какво да вярвам и да се надявам?

smirena

smirena

 

Не си отивай любов!

Да вярвам в мълчаливата любов, горещи погледи,изгарящи сърцето и да очаквам онзи чуден миг, когато гласът ти ще ме обгръща нежно. Аз вярвам,толкова ли много искам, две очи изпиващи ме бавно, две ръце трептящи да протегнеш, две сърца в едно да бият. Мълчиш

smirena

smirena

×
×
  • Добави ново...