Премини към съдържанието
Форумът в приложение

По-лесно сърфиране. Научи повече.
Kaldata.com - Форуми

Приложение на форума на цял екран с push известия, значки и други.

За да инсталирате това приложение на iOS и iPadOS
  1. Докоснете Иконата за споделяне в Safari
  2. Превъртете менюто и докоснете Добавяне към началния екран.
  3. Докоснете Добавяне в горния десен ъгъл.
За да инсталирате това приложение на Android
  1. Докоснете менюто с 3 точки (⋮) в горния десен ъгъл на браузъра.
  2. Докоснете Добавяне към началния екран или Инсталиране на приложение.
  3. Потвърдете, като докоснете Инсталиране.
Добави Kaldata.com в предпочитани източници в Google

smirena - дневник

Блог от smirena в Други

  • Публикации

    725

  • Коментари

    164

  • Прегледи

    258218

За този блог

Страдание и възторг

Публикации в този блог

Размисъл

Дали е късно или рано за размисъл,не съм слънце ,но в очите лумваха огньове ,малък лъч в очите ти заблестя и всичко стана светло и красиво ,като безкрайна синева.Не съм вятър ,но в погледа ми има толкова любов и топлота ,мил полъх по косата ти пак със вятъра се сля.Луна не съм ,а само лъч надежда,душата ти в очите се оглежда ,и слива се със мен в безкрайността...

Не мога да ти обещая...

Не мога да си обещая усмихнати зори , вечери притихнали под тежката нега на искрици запалили страстта, бушуваща като вулкан ... Не мога да ти обещая път,до мен с мен , не знам къде съм в този микросвят вселената е моя ,аз съм в нея и как да обещавам невъзможното когато в моя свят преплитат се толкова много палитри от чувства, искам и теб в нюанс да те впиша . но четката на моите надежди сама пътя ми ,съдбата ми чертае. Може би някой ден ще се пресекат страсти ,мисли и любов,

...

Душата си разтворих,като лотос допуснах те в най-нежния си кът , оставих те да пишеш любовта ни така написа в този таен кът . Съзрях сред думите надежда красива нежност и тъга сълза отронена от радост сладката сълза на любовта . Писа за възторга и радостта , за жаждата ,която ни гореше , терзаеше се моята душа, пишейки ,помисли ли за болката, която причини ми със това. И като лотос ме разлистваше и късаше лист подир лист , тъжно политаха ослепително бели , малки късчета о
  • smirena

Полъх на една душа

Забравяй ме , бързо ме забравяй . Прах по снимки , следи от изплакана обич. Зажадняла за нежност душа . И помръкнала малка ръка , чертаейки звезди по стъклото. В тази тъмно-мразовита нощ , пазейки топлина между спомени. Някога ще остана сама- някога , но не сега . Затварям се в себе си и в тебе . Търся се .сред сивотата на безвремието. Аз съм навик , просто спомен . Прозираща реалност , малки снимки . Прах от думи , каменни лица извървяхме краткия си път. Ще ти липсвам , с мъни
  • smirena

Нашата пейка покрита със сняг

Дали ти закъсня или аз подраних, кратка усмивка, дълбока въздишка, а отсреща една светлина, ме води към нашите спомени, летен полъх, целувки и смях , една пейка единствено наша , пазеща нашата топлина , кратки срещи, дълги раздели, но за нас бе само миг от реалността, в нас нямаше раздели, дори на края на света, нашата пейка бе пристан вълшебен. Зима, сняг и толкова красота, стоя до пейката, нашата пейка , покрита със сняг, зимна приказка в крясък като зов гласът си чух в онази ма
  • smirena

...

Аз съм капката ,в която се давиш аз съм спомена прогонващ съня ти , аз съм цвете прекършено, стена за вас сълзите си пазя, в очакване ,в разкаяние кога за вас домът ще оживее и ще стане гнездо....
  • smirena

Ще ти разкажа...

Ще те накажа,с думи .ще те накажа с усмивки ,със горест,сълзи, може би приказка ще ти разкажа за безброй несбъднати мечти. Ти ще искаш поне за малко да спра аз не мога без плам да живея , огън съм ,оставям следа изпепелявам ,после се връщам с бисерни сълзи аз гася, по жаравата в унес лудувам, в мен вселила се е радостта, да танцувам ,да пея тъй волно, като птиците да полетя, да обичам и мразя,да искам, аз въздишка съм ,стон и сълза кратка среща на радост с тъга, път на вяр
  • smirena

...

Изгубих се, в тъгата се изгубих повела ме към илюзорни мисли отрекла се от мен и във дъжда прогонва сенките среднощни. Един откраднат миг ,една сълза отчаяно се стича от очите проблясва малка светлинка и път се вие сред скалите. Останах в плен на чувствата , на непосилните въздишки, поела път към себе си, чий ли път ще пресека...
  • smirena

...

Непокорно вдигам ръка, дали времето искам да спра или с тебе живот да попътуваме, малко на стоп. Да се смеем на дните отминали, иронично и с присмех дори да си спомним за тези ,които през нас преминаха ,уви без следи. Тъжни очи,разпилени коси малки късчета спомени, отразени от безброй светлини като отломки от нещо отминало, слизам,коленича ,събирам своите спомени .чувства а в мен пулсират звезди, докосвам с мисъл светлината, не искам нищо,само очаквам...
  • smirena

...

Есенно цветни са моите сънища, багри на слънчева нежност падат като сълзи отронени есенни листи като пеперуди, летят ,засипват пътя пред мен, аз съм струна от вятър обтегната, свири моята песен -любов, обагрена в тонове нежни ласка съм ,цвят на надеждата, нищо ,че пак е есен аз дишам любов , рисувам с пламнали ,блестящи очи, картините на моята есен, а вятъра бавно подхваща своята песен, в златисто са моите чувства разпиляват се вятърно есенни , после пак ме прегръщат ...
  • smirena

Ела любов

Не тръгвай след мен любов, аз съм вятър ,разпилявам толкова обич, всяко цвете ,всеки поглед удавен във скръб, поглеждам в душата му ,поемам болката му обичам всички, нежното цвете и грубия храст, който майката земя е родила с толкова любов. Защо ми е съвършенство ,та то е във мен, то е във вас огледайте ,се дори в сивото има толкова ефирност и чувства, дори в тъгата и болката пак има любов. Ела след мен любов, не съм непостоянна , аз съм човек ,влюбен в живота,обичащ и мразещ,и
  • smirena

За споделените мигове

Музиката ти тъжна ражда спомени, спомените, раждат въздишка, въздишката в очите се спира и капят тъжни сълзи. Не знам сънувах ли или спомен разказан ,споделени моменти, виждам жена ефирно създание, поело глътка нежност,огряно от обич, живее в един прозаичен свят, усмивка огрява нежно лицето , и носи се сред черно -белия си свят, като малка богиня,като нимфа с нежност, докосва с грация всеки предмет , в нея живее един различен свят , сред музика нежна ,сред танци и смях,
  • smirena

...

Рисуваш ме със полутонове, откривам те сред полуистини , очите ти не са отворени широко, клепачите наполовина спуснати... И как ме виждаш в този полусвят, аз съм есенен лист цял,обагрен, аз съм онази звезда, в която се взираш до болка. Аз съм малката лодка , която от пристана отвърза, сама сред вълните останах, морето бе бурно,борих се сама и твоят полусвят не ми бе нужен, вятър ме брулеше дъжд заваля, чувствах се силна дори в беда, атом любов в мен пулсира... С полуис
  • smirena

Гласът ти е музика...

Думите ти са като стон на вятър, който в клоните свири мелодията сърцето ми пленила, лентата на живота ми бавно се движи , виждам теб ,нашите спомени усмивки ,погледи ,болка и толкова много пропуснати мигове. не спират тези твои нежни слова да се реят, около мен света се върти, но в него си само ти, знаеше ли или случайността ни събра, познавала ли съм те не знам , но гласът ти е бил в мен , чакала съм те ,жадувала съм да го чуя. Но чувайки го сълзи в мен
  • smirena

...

Отронва се лист,подир лист, бавно крача по цветен килим, а в душата ми е лято с морски бриз лунни нощи с музика и още нещо. Отнесох мирис на море за зимните студени дни, в душата ми да бъде лято. Завинаги сам,ти чул ли си песен, която кара да надникнеш в душата си, днес ти си сам ,а дали си тъжен? А може би днес си зрител на спомени, заровени толкова дълбоко ,че само музиката като ключ бавно завърта лентата на тъжни,красиви ,мигове кратки , сенки вплитащи се зад затворенит
  • smirena

..

В тази нощ допират се толкова много съдби, бавно ,изплашено ,истинско ,хор от души, търсещи ,искащи ,молещи ,вплитат се като кълбо, запраща ги вятъра далече,малка планета живот, колко откриват,колко се губят ,колко скърбят миг и отново се връщат,космически водопад, вече не търсят ,знаят ,част са от нещо голямо , толкова истинско ,толкова живо,човешко, божествено- истинско,почти нереално.
  • smirena

...

Чувам тихите стъпки на едно нереално очакване , в бисерни капки събират се моите мисли разпилени, реят се там в безкрая ,търсещи отговор на въпроси, а луната изплува зад облака,пулсират звездите, там сред великолепието на вселената, като прашинка са моите мисли , а в мен като истина блика ,озарява ме светлина, пулсират атоми,аз съм част от света...
  • smirena

Палитра

Рисувам се във краски нежни огнени със цвят червен преливат топли тонове земни, като полъх на вятъра, нося се със багри сини, объркано в палитрата се смесват цветовете на надеждата, себе си рисувам аз, а може би една проекция, направлява ми ръката, предопределеността ми във вселената...
  • smirena

...

Самотата,моята е тиха , като струните на плачеща китара, като сенките ,в които аз преливам, себе си ли искам аз да видя. В самотата ми пътувам бавно, сливам се със себе си в безкрая ,може би дори сред смесица от тонове, своя силует аз различавам, той като миража сред пустинята , приближава се ,а после се стопява , а може би там някъде оазис ще намеря в самотността си , себе си ще открия...
  • smirena

...

Като неясен лъч в тъмнината ,прокрадвам се пак сред безмилостни малки късчета ,големи надежди, а в мен като истина ,блика една умираща вече , гаснеща в своето безумие ,вяра ,невяра толкова болка спотаила и сред багри ,родена и със сивото слята тази моя надежда. И в палитрата пурпурно огнена в мен пак разгаря се истина, че все още жива съм, още мечтая , сливам се чиста в бялото, толкова истинско ,че дори боли, от толкова чистота в душата , покапаха бисерни сълзи , слях се с тя
  • smirena

...

Вятърът този игрив самотник, кани ме с пръските дъжд с ухание на роза ме упоява, между земята и небето, отнася ме във висини, пропадам в пропасти дълбоки, къде съм в този ден на миражи, аз съм просто човек-сянка от мисли...
  • smirena

...

Две магнетични очи, пронизали като лъч тъмнината бавно прокрадва се страх, очакване ли бе или ограничавам, диханията на нещо непознато, а в тъмнината бавно се прокрадват, малки късчета надежда, в полусенките на две очи...
  • smirena

...

Пребродих със сърцето си света, останала без дъх от самота, една ли граница преминах , търсейки истинското в мен.. За даденост приемах всичко, а после вплитах се ,лъкатушех, по пътя странен ,необятен, какво ,кого ли търсех? А може би към себе си вървях, откривах се сред завист,болка, смях придобивах нереални очертания , стени издигах ,вграждах се сама, измислям те сред отражения, на нереалност и реалност вплетени, а самотата е съдба,сред ослепително бели стени,огледало на
  • smirena

Тъга

Тъга пак до мен присядаш, дали съм те поканила не знам, или в погледа припламва искрицата, на горестна печал. През мене времето минава , неискрено проправяйки си път и никой мен не ме забрави, а аз запомних ли, не знам? Сега до мен си и не ме оставяш, ръка на рамото ми слагаш, пред тебе маската свалила, пророних толкова сълзи, пречупих себе си сред спомени , прераждах се сред руини. Щастлива бях , меланхолична в стремежите се раждах, в скърбите умирах,а с теб тъга прия
  • smirena

Любов ли е?

Любов ли бе със ангелски крила, или мрак изваден от дъното на Ада. Ако бе любов ,защо боли? Ако не бе любов ,защо сърцето ми трепти? Потъвах в погледа ти тъмен , като удавница се хващах за надеждата, борех се ,опивах се от устрема , към твоето сърце ,аз пътя да открия. А там сред сенките греховно , промъкваше се ,тайнствено ,тревожно, чувство ,опиянение и страст, запалила в сърцето огън, в очите нежност, толкова невинна, че карах те да тръпнеш и да чезнеш, поисках с целувка д

Профил

Навигация

Търсене

Търсене

Конфигуриране на push известия в браузъра
Chrome (Android)
  1. Докоснете иконата на катинар до адресната лента.
  2. Докоснете Разрешения → Известия.
  3. Променете предпочитанията си.
Chrome (Desktop)
  1. Кликнете върху иконата на катинар в адресната лента.
  2. Изберете Настройки на сайта.
  3. Намерете Известия и коригирайте предпочитанията си.